№ 95
гр. Пловдив, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601731 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по протест на РП-Пловдив и по жалба на адв.К. А. срещу присъда
№260108 от 27.05.2021г., постановена по НОХД № 1803/2020г. по описа на Районен
съд- Пловдив. С присъдата подсъдимият Г. Д. К. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.144, ал.3, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК, за което е осъден на
девет месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наказанието било отложено с изпитателен срок от три години. Вещественото
доказателство, средство за извършване на престъплението било отнето в полза на
държавата. Разноските са били възложени в тежест на подсъдимия.
В протеста се възразява срещу размера на наложеното на подсъдимия наказание,
като се твърди, че същото е занижено. Излагат се съображения за по- висока
обществена опасност на деянието, въз основа на които се твърди, че наложеното с
присъдата наказание не е съобразено с принципа по чл.35, ал.3 от НК за
съответствието му със стореното. Твърди се, че целите на наказанието по чл.36 от НК
също не биха били постигнати. В допълнението към протеста се твърди, че
първостепенният съд не е отчел всички отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, като се изтъкват използването на огнестрелно оръжие, отправените
устно закани, времето от денонощието когато действията са били реализирани.
1
Изтъква се, че проявата е изключително дръзка и безцеремонна. Иска се присъдата да
бъде изменена и наказанието на подсъдимия да бъде увеличено на една година
лишаване от свобода, като бъде увеличен и изпитателния срок на три години и шест
месеца.
В жалбата и допълнителното изложение на защитника на подсъдимия се твърди,
че присъдата е неправилна. Възразява се, че събраните доказателства не установяват
подсъдимия да е изрекъл конкретните думи, за които той е бил признат за виновен и
осъден. Сочат се противоречия в твърденията на свидетелите. Възразява се срещу
оценката на доказателствата, направена от първоинстанционния съд. Твърди се липса
на умисъл у подсъдимия да се закани с убийство. Иска се присъдата да бъде отменена и
подсъдимият да бъде признат за невинен или делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание прокурорът твърди, че не са били взети предвид при
определяне на наказанието всички отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, а
именно, че престъплението е извършено с огнестрелно оръжие, в светлата част на деня,
пред множество хора. Защитникът на подсъдимия моли същия да бъде оправдан, като
твърди, че пострадалият е инициирал скандал и е провокирал подсъдимия, отправяйки
заплахи срещу имуществото му. Сочи се още, че деянието следва да бъде
преквалифицирано в хулиганство, поради мотивите, с които пострадалият е действал.
В последната си дума подсъдимият моли за оправдателна присъда.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата и протеста са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в законово
установения срок.
По същество протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН, а жалбата е частично
ОСНОВАТЕЛНА.
При оценката и анализа на доказателствата се установява следната фактическа
обстановка:
Подс. Г. К. бил собственик и управител на търговско дружество *, извършващо
финансови услуги, включително посредничество при заплащане на задължения на
потребители на комунални услуги. Дейността се осъществявала в офис на адрес
гр.Пловдив, *, в който свид. * била касиер, а свид. * била технически секретар. На
10.12.2018г пострадалия * посетил офиса за да си плати сметките, но вратата му била
заключена с поставена бележка, че работата на офиса с клиенти ще продължи след пет
минути. В същия момент, в офиса, подс.К. и свидетелите Н.а и К.а извършвали
ревизия, която изисквала по продължително време. Пред вратата пострадалият чакал
15-20 минути. Подразнен от забавянето, тъй като закъснявал за личните си
2
ангажименти той се развикал за закъснението, започнал да тропа и рита по вратата,
свалил бележката с обявените пет минути и настоявал да разбере ще може ли да
ползва услугите на офиса. Поведението на пострадалия подразнило подс.К., който
решил да се саморазправи с пострадалия. Двамата започнали да се разправят на висок
тон, като подс.К. викал срещу свид.* „Знаеш ли кой съм аз“, а свид.* му отговорил
„Кой си ти бе, палячо?“, „Утре тоя офис няма да го има, ще го подпаля..., ще го
срина..“. Подс. К. се ядосал и решил да се саморазправи с пострадалия * като го
приканил да отидат настрани. Двамата стигнали до личния автомобил на подсъдимия -
Ауди А8 с рег.№*, който бил паркиран зад офиса, в непосредствена близост до
питейно заведение *. От автомобила си подс.К. извадил притежавания от него
сигнално-газов пистолет марка Bruni Gap кал.9х22мм, със сер.№2015N056692, с
поставен пълнител, зареден със шест броя боеприпаси с надпис Wadie 9мм и го
насочил в непосредствена близост до лицето на свид.*. Опрял го между очите му и
казал “Сега много ли си отворен, ако те гръмна какво ще се случи“. В този момент се
появила свид.К.а, която се опитала да успокои съпруга си. Той продължил със
словесната агресия към свид.* като заявил, че нищо не му пречи да го гръмне. Свид.К.а
продължила да умолява съпруга си да свали пистолета, което и сторил, след което
подс.К. и свид.* започвали да се бутат. Свидетели на случващото се станали лица, част
от персонала на заведение *- сервитьорът *, барманът *, *. Някои се намесили да
разтърват подсъдимия и пострадалия. Свид.* сигнализирал на тел.112. На място се
отзовал екип от Първо РУ на МВР в състав * и *, на които постр.* разказал за
случилото се.
Настоящият съдебен състав намира, че тази фактическа обстановка е била
установена и от страна на първостепенния съд, с изключение на някои факти – тези за
конкретното поведение на пострадалия пред офиса на Изипей преди извършване на
престъплението, в която насока са и възраженията на защитата. Посочените факти не
са били установени от страна на първостепенният съд поради неправилен анализ на
част от доказателствата по делото. Първостепенният съд е посочил при описанието на
фактите, че пострадалият е чакал през вратата на офиса 15-20 минути, изнервен е
започнал да тропа по същата, свалил бележката за прекъсване на работния процес и
продължил да тропа като настоявал да разбере кога ще ползва услугите. Тези
обстоятелства действително се установяват от доказателствата по делото, но при
внимателният им прочит се установява още, че подсъдимия е и ритал по вратата и
викал срещу подсъдимия „Кой си ти бе, палячо?“, „Утре тоя офис няма да го има, ще
го подпаля..., ще го срина..“. Тези обстоятелства, установени от въззивния съдебен
състав, не разширяват контекста на обвинението, тъй като се касае до конкретизация
на условията, при които престъплението е било реализирано от страна на подсъдимия,
така както е описано в обвинителния акт и са извън съставомерните признаци на
3
престъплението.
Първоинстанционното съдебно следствие е протекло по реда на чл.371, т.1 от
НПК, поради което са приобщени чрез прочитане показанията от досъдебното
производство на свидетелите *, *, * *а, *, *, *, *, *. По същия процесуален ред е
приобщено и заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно-
балистична експертиза. Пред съда устно и непосредствено са дали показания *, * и *,
като са били разпитани и вещите лица изготвили комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза на пострадалия *.
Съществен принос за установяване признаците на престъплението по чл.144,
ал.3 от НК имат показанията на свидетелите очевидци *, * и *, кредитирани от
първостепенният съд. Тези свидетели са възприели лично как подсъдимият е извадил
оръжие- пистолет и го насочил срещу лицето на пострадалия. Това обстоятелство се
сочи и от страна на подсъдимия в обясненията му пред първостепенния съд, в които
казва, че е извадил газовото си оръжие и го е насочил срещу пострадалия. За същото
обстоятелство са налице множество производни доказателства в показанията на
свидетелите, които са били на местопроизшествието, не са видели лично, но са чули от
пострадалия и от другите очевидци какво се е случило. Посоченият факт е безспорно
установен, тъй като по отношение на същия всички доказателствени източници си
кореспондират, поради което и следва да се приемат с доверие. Този факт напълно
съответства на изпълнителното деяние на престъпление по чл.144, ал.3 от НК, тъй като
насочването на пистолет между участници в словесен конфликт категорично
представлява закана, поставяща човешкия живот в опасност. Сам по себе си този факт
е и достатъчен да изпълни признаците на престъплението по чл.144, ал.3 от НК от
обективна страна, още повече, че видно от приетата балистична експертиза се касае за
използван от подсъдимия сигнално-газов пистолет, технически изправен и годен да
възпроизведе изстрел, снаряден с 6бр. технически изправни и годни да възпроизведат
изстрел патрони. Без значение за съставомерността на деянието остават
обстоятелствата от къде точно подсъдимият е извадил оръжието. Безспорно е, че
такова оръжие подсъдимият е притежавал, използвал го е при извършване на
престъплението за да реализира заканата, след което го е предал доброволно на
полицията и същото оръжие е приобщено като веществено доказателство по делото.
В обвинението срещу подсъдимия е посочено още, че освен действията по
насочване на газов пистолет, подсъдимият е и изрекъл думите „Сега много ли си
отворен? Ако те гръмна какво ще се случи“. Факти в подкрепа на тази обвинителна
теза се съдържат в показанията на пострадалия, приобщени по годен процесуален ред.
Няма причини тези показанията на пострадалия да не бъдат приети с доверие. От една
страна следва да се отбележи, че посочените от пострадалия изречения съпътстват
действията на подсъдимия по насочване на пистолет и смислово съответстват на
естеството на тези действия и на ситуацията, при която са реализирани, поради което и
4
показанията на пострадалия се възприемат от съда като вътрешно непротиворечиви. От
друга страна тези твърдения на пострадалия се подкрепят и от показанията на
полицейските служители * и *, пред които още на местопроизшествието пострадалият
съобщил, че действията на подсъдимия са били придружени с реплики. Точното
съдържание на вербалната закана е възприето пряко и непосредствено от пострадалия.
Показанията на полицейските служители, макар и с производен характер, служат за
проверка на казаното от първоизточника и в случая го потвърждават. Посоченото от
полицейските служители изречение, узнато от тях при разговора им с пострадалия,
сочи именно вербална заплаха, изречена от подсъдимия, за каквато съобщава и
пострадалия в показанията си. По тези съображения настоящият съдебен състав счита,
че следва да се приеме с доверие твърдението на пострадалия за изречените от
подсъдимия думи, съдържащи закана с убийство, а възраженията на защитника за
недоказаност на обвинението в тази му част се явяват неоснователни.
Без доказателствена стойност остава изготвената и приобщена комплексна
съдебно психиатрична и психологическа експертиза. Не е съществувало съмнение
относно физическото и психическо състояние на свидетеля * с оглед способността му
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
показания за тях, което да е налагало изследване на този въпрос от вещи лица. Също
така въпросът дали заканата с убийство по чл.144, ал.3 от НК е обективно годна да
възбуди основателен страх у пострадалия представлява правен въпрос, който се решава
от съда съобразно доказателствената съвкупност по делото. Съгласно ТР№53 от
18.09.1989г по н.д.№47/1989г на ОСНК не е необходимо пострадалия действително да
се е изплашил при отправената закана с убийство, а е достатъчно само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи. Наличието на това основание се
преценява при оценката на доказателствата по делото. Поради това изследване от вещи
лице на ефекта на заканата върху психическото и емоционалното състояние на
пострадалия не е необходима за правилното решаване на делото.
Правилно първостепенният съд е приел с доверие и показанията на свид.*. След
съпоставянето им с останалите доказателства, става ясно, че този свидетел е възприел
събитията, последвали прибирането на използвания от подсъдимия пистолет срещу
пострадалия. Свид.* не е видял подсъдимият да насочва пистолет към пострадалия.
Той разказва, че е видял как подсъдимия и пострадалия се разправят помежду си,
хващайки се за дрехите си, след което се намесил и всичко е приключило. За
последното разказват и свидетелите *, * и * и от техните показания става ясно, че тази
разправия, развила се в близост до лекия автомобил на подсъдимия, се е случила след
като подсъдимият вече е прибрал оръжието си т.е. след извършване на
престъплението. Отчетени са били от първоинстанционния съд противоречия в
показанията на свид.* с казаното от него на досъдебното производство. Тези
противоречия не следва да се определят като резултата от недобросъвестност на
5
свидетеля, а като неточности в изложението му при разпита пред разследващ орган,
приобщен от съда по реда на чл.281 от НПК. Това е така, тъй като свид.* ясно посочва
в разпита си пред съда, кое от обстоятелствата, за които е разказал в досъдебното
производство е наблюдавал лично и кое е научил от пострадалия и от останалите
присъствали на мястото очевидци. Свидетелят е категоричен, че лично той не е видял
насочване на оръжие от страна на подсъдимия към пострадалия, но това е било
коментирано в последствие както от пострадалия *, така и от други хора в заведението,
в което след инцидента всички са се събрали. От показанията на свид.* става ясно още,
че подсъдимият е изразил на място притесненията си, че свид.* ще направи нещо на
колата му. Това твърдение на свидетеля потвърждава обясненията на подсъдимия Г. К.
в същата насока. Няма процесуална причина казаното да не бъде прието с доверие,
като тук следва да се отчете, че свид.* не се намира в близки отношения нито с
пострадалия, нито с подсъдимия, а показанията му потвърждават изложени
обстоятелства и от двете страни, участвали в конфликта. Следва да се обърне внимание
обаче, че свързаните с автомобила на подсъдимия коментари са възприети от свид.*
след като оръжието вече е било прибрано. За същия момент се отнасят и показанията
на свид.*, съпруга на подсъдимия, за която свидетелите очевидци са категорични, че се
е появила на местопрестъплението по-късно. Това убедително се твърди от свид.*,
разпитан пред първоинстанционния съд, който казва, че към момента на идването на
жената, пистолетът е бил вече прибран. Свид.К.а също не е видяла съпругът й да
насочва оръжие към пострадалия, но е факт че е приближила съпруга си по време на
словестния им конфликт, след което тя и подсъдимия са се оттеглили заедно към
офиса. Видно е, че показанията й относно казаното от пострадалия по отношение
автомобила на съпруга й се отнасят за същият момент, за който разказва и свидетел *.
Тя, също като свид.*, е възприела, че пострадалия е казал, че нещо ще се случи с колата
на подсъдимия. Тези обстоятелства, за които разказват свид.* и свид.К.а се отнасят за
момент след като престъплението вече е било извършено от подсъдимия, поради което
не би могло казаното от пострадалия да има значение за субективната страна на
извършеното деяние. Налице е обаче противоречие между показанията на свид.* и
свид.К.а от една страна и тези на свид.* от друга, което противоречие се отнася за
обстоятелствата, описващи поведението на пострадалия на местопроизшествието и
това противоречие има значение за оценката на показанията на пострадалия, изложена
по-долу.
За това, че пострадалият е нарекъл подсъдимия „палячо“ са налице
доказателства в приобщените след прочитане със съгласие на страните показания на
свид.*. Тази реплика, посочена от свид.*, няма отношение към съставомерните фактите
и не би могла да послужи при формиране на субективната страна на деянието,
доколкото видно от разпита на му също е отправена след завършване на
престъплението, когато подсъдимият вече е бил прибрал оръжието си и деянието
6
представляващо закана за убийство е било реализирано. Същата реплика обаче се
съобщава в показанията на свид.* да е била казана от пострадалия и пред офиса на
Изипей, когато двамата с подсъдимия са се скарали преди инкриминираното деяние.
Видно е, че двама свидетели цитират една и съща дума, имаща обиден характер, да е
била изречена от пострадалия, макар и в различни моменти – преди и след извършване
на престъплението срещу подсъдимия, но по повод на един и същи случай.
подсъдимият също твърди в обясненията си, че е бил обиждан от пострадалия пред
офиса на дружеството. Поради това съдът счита, че показанията на свид.*, относно
изречената дума от пострадалия, косвено потвърждават казаното от свид.Н.а и от
подсъдимия, че спрямо последния са били отправяни от пострадалия изрази с обиден
характер преди осъществяване на престъплението и конкретно е била използвана от
пострадалия думата „палячо“.
Обсъдените до тук доказателства, които потвърждават съответните части от
показанията на свидетелите Н.а и К.а сочат, че неправилно първостепенният съд не е
приел показанията им за тези обстоятелства с доверие. Действително са налице
обективни обстоятелства, налагащи особено внимание при оценка на показанията на
Н.а и К.а, тъй като същите могат да бъдат недобросъвестни и тенденциозни поради
лична заинтересованост от изхода на делото, дължаща се на отношенията им с
подсъдимия. Независимо от това показанията на тези свидетели следва да се обсъдени
на общо основание при съпоставка с останалите доказателства по делото, когато да се
прецени и достоверността им. При тази проверка, извършена от въззивният съдебен
състав, се установява, че показанията на свидетелите Н.а и К.а, в некредитираната от
първостепенния съд тяхна част, се потвърждават от други доказателства, обсъдени по-
горе. Поради това въззивният съдебен състав кредитира твърденията им относно
поведението на подсъдимия пред офиса на Изипей, включително и за изречените от
него заплашителни изрази срещу имущество, стопанисвано от дружеството на
подсъдимия, а именно че утре този офис няма да го има, ще го подпали, ще го срине,
последното казано и от подсъдимия в обясненията му.
Кредитираните от въззивния съд показания на свидетелите Н.а и К.а, както и
показания на свид.* и свид.*, по отношение на казаното от пострадалия на
местопроизшествието след извършване на престъплението, следва да послужат за
проверка на показанията на пострадалия *. За такива изрази, съобщени от свидетелите
или за каквито и да е други сходни на тях, пострадалият свидетел * изобщо не
съобщава в показанията си, както и не съобщава за каквото и да е по вид и характер
провокативно негово поведение пред офиса на Изипей. Същевременно от останалите
доказателства е видно, че такова по съдържание поведение от негова страна е било
реализирано, което сочи, че показанията на свидетеля, в които това не се съобщава са
пестеливи, а в частта, в която той твърди, че по никакъв начин не е заплашвал
подсъдимия, и недостоверни. С така депозираните показания, пострадалия се е опитал
7
да омаловажи приноса си за инкриминираната деятелност на подсъдимия, като този
негов принос се разкрива в пълнота от посочените доказателства по делото.
По отношение действията на пострадалия, осъществени пред офиса на „Изипей“
преди престъплението, са събрани преки доказателства чрез разпита на свид. *. Такива
доказателства се намират и в показанията на свид.*, в обясненията на подсъдимия пред
съда и в показанията на пострадалия *. Няма други очевидци на тези събития, но за
причината за скандала свидетелите *, *, *, * *а, * също разказват, тъй като са научили
за нея след престъплението и показанията им по този въпрос са източник на
производни доказателства, които потвърждават в голяма степен първичните. Всички
посочени доказателства – преки и производни, еднопосочно установяват, че спорът
между пострадалия и подсъдимия възникнал поради това, че офисът на Изипей е бил
затворен и се наложило пострадалият да чака повече време от обявеното на бележката
на вратата от 5 минути. В резултат на това пострадалия * започнал да негодува като
изразил негодуванието си словесно и чрез действия. Той търсил сметка за закъснението
от подсъдимия и отправил обидни по своя характер думи към него, тропал по вратата
на офиса и ритал същата, след което скъсал и смачкал бележката, поставена там с
обявеното време, през което офисът не работи с клиенти. За това, че пострадалия е
чукал по вратата на офиса производни доказателства се съдържат в показанията на
свид.*, като прекия свидетел К.а сочи, че това е било чукане с юмрук и го нарича още
„блъскане“. За това, че пострадалия е ритал вратата на офиса производни доказателства
се съдържат в показанията на свид.*, дадени пред съда. От своя страна свид.Н.а сочи
настойчиво дърпане на дръжката на вратата на офиса. Според показанията на
подсъдимия и свидетелите Н.а и К.а, в същото време в офиса те брояли пари, които е
следвало да се отчетат. Описаното поведение на пострадалия попречило на работата
им. Това поведение се явява неправомерно, като в същото време то е способствало и
формирането на решение у подсъдимия да извърши престъплението, в което е обвинен,
подтиквайки го към саморазправа.
Така установеното от доказателствата поведение на пострадалия по никакъв
начин не променя извода за обществената опасност на стореното от подсъдимия, тъй
като не е било налице непосредствено противоправно нападение срещу личност или
имуществото, нито пък подсъдимият е действал при условията на крайна
необходимост, тъй като не е съществувала непосредствена опасност по смисъла на
закона. Впрочем поведението на пострадалия, в установените от първоинстанционния
съд параметри, е обсъдено в мотивите на съда, постановил атакувания съдебен акт,
като са изложени същите правни изводи, които се явяват и правилни.
С оглед искането на подсъдимия да бъде оправдан и възраженията на защитника,
че подсъдимият се е предпазвал от бъдещата увреждаща деятелност на пострадалия,
действията на пострадалия следва да се разгледат през призмата на института за
неизбежна отбрана, в който случай деянието, предмет на доказване, не би било
8
обществено опасно. Съгласно Постановление 12 от 73г на Пленума на ВС, неизбежна
отбрана не може да се допусне при предполагаемо, бъдещо или завършено нападение.
Също така нападението може да представлява само и единствено активна физическа
деятелност или бездействие, когато по закон деецът е бил длъжен да действа. Буйното
поведение на постр.* пред офиса на Изипей не е представлявало нападение срещу
нечии интереси. Макар да са били отправени закани от страна на пострадалия за
бъдещо увреждане на имущество на подсъдимия, така както твърдят свид.*, свид. * и
самия подсъдим, то тези закани не представляват активни действия, поради което и не
могат да представляват непосредствено нападение, което да е налагало подсъдимият да
действа за да защити имуществените си интереси. Ритането и блъскането на вратата на
офиса от страна на пострадалия са активни действия, но предвид естеството им не
могат да се оценят като действия, създаващи непосредствена опасност от увреждане. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и действия на пострадалия да
бяха нападателни, то не в този момент и на това място са реализирани
противоправните действия на подсъдимия, както следва да се случи ако същите
представляваха правомерна защита. По тези съображения въззивният съдебен състав
счита, че не са налице материалноправни предпоставки, които да водят до извод, че
подсъдимия следва да бъде оправдан. Исканията в тази насока са неоснователни, тъй
като деянието на подсъдимия е обществено опасно и противоправно.
Възраженията на защитата за липса на умисъл у подсъдимия да извърши
престъплението, в което е обвинен също са неоснователни. Подсъдимият е извършил
действия, които по недвусмислен начин сочат на отправена закана с убийство към
пострадалия. В неговото съзнание са се отразили особеностите на деянието. Той е
осъзнавал обществената опасност на действията си и е предвиждал е, че при насочване
на газовото си оръжие при непосредствена близост към главата на пострадалия и при
изричане на думите “Сега много ли си отворен, ако те гръмна какво ще се случи“
поставя в опасност личността му, като е искал именно това. Видно е наличие на пряк
умисъл у подсъдимия, който се извлича от конкретните му действия на
местопроизшествието.
Обстоятелствата, посочени от защитника, с които обосновава друга правна
квалификация на деянието, а именно хулиганство, са извън съставомерните факти по
чл.144, ал.3 от НК. Същите факти е възможно да изпълват признаците и на друго
престъпление, при което ще е налице идеална съвкупност от престъпления, а не
основание за преквалификация на деянието, каквото искане отправя защитата.
Обвинение за извършени в идеална съвкупност престъпления срещу подсъдимия не е
било предявено, поради което посочените несъставомерни за престъплението по
чл.144, ал.3 от НК обстоятелства следва да бъдат отчетени като отегчаващи
наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като в случая са и част от механизма на
деянието.
9
Описаното провокативно поведение на пострадалия е установен от
доказателствата факт и е безспорно, че това поведението е улеснило извършването на
престъплението, като е формирало чувствата на дееца и е въздействало за възникване
на мотив у него за извършване на престъплението, преследвайки една по далечна цел -
да накаже пострадалия за поведението му. Психичните елементи на престъпното
деяние извън умисъла, каквито са мотивите на деянието и чувствата на дееца, имат
наказателно правно значение при определяне на наказателната отговорност. Поради
това правилно провокативното поведение на пострадалия е било отчетено от
първостепенния съд като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, тъй като
това поведение е улеснило извършването на престъплението.
Основателни са възраженията на прокурора, за това, че първостепенният съд не
е отчел всички отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Видно от мотивите е
посочено единствено, че механизма на извършване на деянието сочи сериозна форма
на засягане на личната неприкосновеност на пострадалия, което е така. Фактът на
използване на газово оръжие срещу пострадалия е отчетен от страна на съда, тъй като
използваното средство и начина, по който е използвано са част външната физическа
проява на деянието, елемент от механизма на осъществяването му. Следва да се отчете
от настоящия съд като отегчаващо вината обстоятелство и това, че деянието е било
осъществено на публично място, като се демонстрира незачитане на общественото
спокойствие и ред.
Въпреки, че първостепенният съд не е взел предвид последното обстоятелство
наказанието е било правилно определено от негова страна, тъй като смекчаващите
вината обстоятелства също са повече от отчетените от страна на първостепенният съд,
а описаното поведение на пострадалия е и със съществено значение за реализиране на
престъплението. По тези съображения настоящият съдебен състав намира искането на
прокурора за увеличаване на наказанието на подсъдимия за неоснователно. Не са
налице основания да бъде увеличен и изпитателният срок по чл.66, ал.1 от НК.
Съобразно данните за личността на подсъдимия може да се формира убедителен извод,
че изпитателен срок в минималния законов размер ще въздейства възпиращо спрямо
него, като спомогне постигане на целите на чл.36 от НК, поради което този размер на
изпитателният срок се явява достатъчен.
Наказанието на подсъдимия е била правилно определено по вид и размер към
момента на постановяване на присъдата, но понастоящем е налице ново обстоятелство,
което е нямало как да бъде отчетено от първостепенният съд, а следва да бъде
отчетено от въззивния съдебен състав и това е неразумен срок за разглеждане и
решаване на делото в първата съдебна инстанция. Видно е, че присъдата е била
постановена на 27.05.2021г, а мотивите, които са неразделна част на същия съдебен
акт, са били изготвени към 25.07.2022г, когато съдията-докладчик е разпоредил и
връчване на съобщения за изготвянето им. Това сочи, че първостепенният съд е
10
забавил изготвяне на мотивите по делото в срок над една година, каквото възражение
бе отправено и от защитника при съдебните прения пред въззивния съд. Налице е
обективно забавяне на наказателното производство, дължащо се на продължително
бездействие на държавните органи, което неминуемо се отразява върху правата на
подсъдимия да научи върху какви фактически и правни изводи се основава
постановената присъда и да получи своевременен отговор на възраженията, които има
срещу нея от въззивната съдебна инстанция. За констатираното забавяне на
наказателното производство подсъдимият следва да бъде компенсиран като
наказанието му бъде намалено на шест месеца лишаване от свобода. Това налага
присъдата на първостепенният съд да бъде изменена.
Правилни са изводите на съда по приложението на чл.59 от НИ, чл.53 от НК и
чл.189, ал.3 от НПК, като възражения в тази насока не се правят и от страните по
делото.
С оглед всичко изложено, въззивният съдебен състав счита, че депозираният
протест от Районна прокуратура Пловдив следва да бъде оставен без уважение, а
жалбата следва да бъде частично уважена, като атакуваният първостепенен съдебен
акт, на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.1 от НПК, следва да бъде изменен.
По тези съображения Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №260108 от 27.05.2021г. по НОХД № 1803/2020г. по описа
на Районен съд – Пловдив, в частта относно наказанието на подсъдимия Г. Д. К., като
НАМАЛЯВА размера на наложеното му наказание лишаване от свобода на ШЕСТ
МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО неподлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11