Решение по дело №529/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и чл. 107, ал.1, т.3 от ЗДСл.

Съдебното производство е образувано по жалба на С. Д. К., [ЕГН] от [населено място] против Заповед № НК-004/22.05.2024г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № ОСОС-029/22.05.2024г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните, с която е прекратено служебното му правоотношение. Иска се същите да бъдат отменени изцяло като неправилни и незаконосъобразни, с произтичащите от това законни последици. В жалбата са наведени подробни доводи, относно издаване на оспорените административни актове при неспазване на установената форма и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалноправни разпоредби и несъответстствие с целта на закона - основания за оспорване по чл. 146, т. 1-5 АПК. Оспорващият намира заповедта, с която е наложено дициплинарно наказание „уволнение“, за немотивирана като сочи, че от същата не става ясно какви конкретно дисциплинарни нарушения е извършил, на кои дати, както и дали са спазени сроковете по чл. 94 от ЗДСл. Оспорват се твърденията на служителите, които дори не били посочени поименно в оспорения акт, за извършено от страна на жалбоподателя разпореждане, в качеството му на директор на ОДБХ Хасково, за съхранение на два тона препарати за растителна защита в склад различен от обичайния за това, както и издаване на разпореждане от негова страна да не се уведомяват органите на МВР за „изчезването“ на същите препарати. Излагат се твърдения, че Заповед № НК-004/22.05.2024г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните не съдържа конкретизация на виновно нарушените служебни задължения, които според административния орган не са спазени, както и от кой акт произтичат същите, за да се извърши проверка дали действително е налице неизпълнение на служебни задължения, с характер на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал.2, т.1 от ЗДСл. Жалбоподателят намира, че е било нарушено правото му на защита предвид липсата на ясно посочени фактически и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“. На следващо място се претендира в хода на дисциплинарното производство да е била нарушена разпоредбата на чл. 93, ал.1 от ЗДСл, като се сочи, че поисканите от служителя обяснения са били по конкретно зададени въпроси, но не и във връзка с конкретно вменено на същия нарушение, което да е предмет на оспорената заповед, като се претендира препятстване възможността за представяне на обяснения и доказателства във връзка с конкретно вмененото деяние. На следващо място се сочи и липса на конкретно изложени от органа мотиви за налагане на най- тежкото по размер дисциплинарно наказание. По делото от процесуалния представител на жалбоподателя се представят и писмени бележки, в които се доразвиват съображенията относно претендираната незаконосъобразност на двата административни акта. Въпреки липсата на посочени конкретни дати на извършване на вменените на жалбоподателя нарушения, се претендира, че доколкото най-късната дата на извършване на първото наушение може да е 26.09.2022г., когато препаратите за растителна защита са предадени на фирма „Еко Юнивърс про“ ЕООД с приемо- предавателен протокол, а най- късната дата на извършване на второто нарушение може да е 20.09.2022г. , когато е сключен договорът с „Еко Юнивърс про“ ЕООД, то към датата на издаване на заповедта за налагане на дисиплинарно наказание, а именно 22.05.2024г. е изтекъл период от време по- дълъг от една година, предвид което е преклудирана възможността за налагане на наказание за тези нарушения, с оглед разпоредбата на чл. 94, ал.1 от ЗДСл. Претендира се нелегитимност на състава на дисциплинарния съвет и провеждане на производсвтото в нарушение нормата на чл. 95, ал.3 от ЗДСл. Сочи се, че определянето на едно общо наказание за двете вменени нарушения е в противоречие с нормата на чл. 90, ал.2 от ЗДСл, като се претендира, че е следвало преди това органът да определи съответно наказание за всяко от вменените нарушения и след което да наложи едно общо, като изложи конкретни мотиви относно налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание. По изложените съображения се иска отмяна като незаконосъобразна на Заповед № НК-004/22.05.2024г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните, а като последница от това и на негова Заповед № ОСОС-029/22.05.2024г. и присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Ответникът Изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните /БАХБ/ [населено място], чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана. В писмено становище по делото излага подробни съображения по същество. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, а и това се установява от доказателствата по делото, че С. Д. К. е изпълнявал длъжността „директор“ на ОДБХ Хасково за периода от 20.07.2021г. до 25.08.2023г., когато със Заповед на Изпълнителния директор на БАБХ /л. 163/ е преназначен на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ Хасково.

Със Заповед № РД 11-1053/22.04.2024г. на изпълнителния директор на БАБХ /л.157/, по повод дадени от служители на ОДБХ Хасково обяснения за изчезване на продукти за растителна защита от склад на ОДБХ– Хасково е образувано дисциплинарно дело № 13 по описа на БАБХ за 2024г. срещу С. Д. К., относно извършени от същия пропуски и допуснати несъответствия по повод изпълнение на служебните му задължения, както и превишаване кръга на служебните му правомощия в периода от 20.07.2021г. до 25.08.2023г. в качеството му на „директор“ на ОДБХ- Хасково. Възложено е дисциплинарният съвет да се произнесе с решение, което да съдържа мотивирано становище съществуват ли достатъчно доказателства за степента на вина при наличие на такава и съответно налагане на дисциплинарно наказание на посочения в заповедта служител. Наредено е Дисциплинарният съвет да представи Решението, ведно с цялата преписка по случая на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните в законоустановения срок.

Със Заповед № РД 11-1077/23.04.2024г. на изпълнителния директор на БАБХ /л.158/, на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител жалбоподателят е временно отстранен от работа поради образувано дисциплинарно производство № 13 по описа на БАБХ за 2024г.

С писмо от 07.05.2024г. /л.170/ изпълнителният директор на БАБХ, на основание чл. 93, ал.1 от ЗДСл е поканил жалбоподателя на изслушване на 14.05.2024г. В писмото са поставени и конкретни въпроси, като е предоставена възможност за депозиране на писмено обяснение по същите до 10.05.2024г. Писмото съдържа информация, че въпросите се поставят във връзка с постъпили обяснения от служители на ОДБХ – Хасково, относно изчезване на продукти за растителна защита от склад на ОДБХ – Хасково, както и установено от длъжностни лица/служители на ОДБХ – Хасково некачествено и лошо изпълнение на служебни задължения и превишаване кръга на служебните правомощия.

На 09.05.2024г. жалбоподателят е депозирал Писмени обяснения /л.166/, с които отговаря на поставените му от дисциплинарнонаказващия орган въпроси, като посочва, че за времето, в което е изпълнявал длъжността „директор“ на ОДБХ Хасково не му е известно да е имало изчезване на препарати за растителна защита от склад на ОДБХ - Хасково, нито е била констатирана липсата на такива. През този период като отговорно лице за съхранението на посочените препарати е посочил П. П. на длъжност главен инспектор в отдел „Растителна защита“ при ОДБХ- Хасково, а като място на физическо съхранение на конфискувани на ГКПП „Капитан Андреево“ ПРС е посочено помещение находящо се на [улица]в [населено място].

На 23.04.2024г., Дисциплинарният съвет при БАБХ, назначен със Заповед № РД 11-885/04.04.2024г. на изпълнителния директор на БАБХ е провел заседание обективирано в Протокол от същата дата /л. 246-247/. На заседанието дисциплинарният съвет е разгледал дадени от служители в ОДБХ Хасково обяснения /л. 252- л.256/ относно изчезнали продукти за растителна защита от склад на ОДБХ Хасково, както и относно некачествено и лошо изпълнение на служебните задължения и превишаване кръга на служебните правомощия на д-р С. Д. К. – „главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ Хасково. ДС е преценил, че с оглед диферциацията на отговорността на горепосочения служител е необходимо да бъдат изискани допълнителни документи налични по трудовото досие на жалбоподателя, като и документи касаещи съхранението на процесните ПРЗ.

С писмо изх. № ИД- 197/23.04.2024г. на И. Д. на БАБХ /л. 249/, във връзка с образуваното дисциплинарно производство, от Директор на ОДБХ са изискани писмени документи представляващи трудовото досие на жалбоподателя, както и такива относими към процедурата по спиране от реализация и употреба на продукти за растителна защита, включително и документите, с които е организирано отговорното пазене на ПРЗ в сградите на ОДБХ -Хасково.

В изпълнение на последното, с писмо изх. № I-1187/30.04.2024г. директор на ОДБХ Хасково /л. 174-175/ е предоставил на дисциплинарния съвет на БАБХ и Изпълнителния директор на БАНХ документи имащи отношение към случая, в т.ч. всички заповеди за определяне на служител от ОДБХ – Хасково, който да приеме и организира съхранението на иззети веществени доказателства, представляващи ПРЗ /л.234-243/. В писмото е посочено, че за периода 19.02.2021г. /дата след предходно предадени на фирма ПРЗ/ до 19.09.2022г. /дата на изготвения опис на наличните ПРЗ/, са налице 3 бр. приемо- предавателни протокола, приложени ведно с приложения към тях, като се сочи, че за визирания период не се установяват данни за липси на съхранявани продукти за растителна защита. Приложено е писмо с изх. № I- 1787/13.09.2022г. /л.230/, с което С. К., в качеството си на директор на ОДБХ Хасково, уведомява Изпълнителния директор на БАБХ и Зам. Изпълнителния директор на БАБХ, за наличието на три оферти от ЮЛ, притежаващи разрешение за извършване на дейности с отпадъци с код на отпадъка 02 01 08*, издадено от Министерството на околната среда и водите, по повод необходимостта от сключване на договор с предмет „Извършване на дейности по третиране, обезвреждане или оползотворяване на производствени, битови и опасни отпадъци, както и транспортиране и третиране на пестициди“. Приложени са представените пред ОДБХ оферти и се предлага да бъде упълномощен за сключване на договор с „Еко Юнивърс Про“ ЕООД за възлагане на услугата с посочения предмет на договор. Прилага се и Заповед № РД 11-2043/19.09.2022г. на Изпълнителния директор на БАБХ /л. 229/, с която се упълномощава директора на БАБХ – Хасково да сключи договор с предмет „Извършване на дейности по третиране, обезвреждане или оползотворяване на производствени, битови и опасни отпадъци, както и транспортиране и третиране на пестициди“ със срок до 31.12.2022г., както и Договор № 9/20.09.2022г. /л.225/ между ОДБХ – Хасково и „Еко Юнивърс Про“ ЕООД [населено място] с предмет на договора „Извършване на дейности по третиране, обезвреждане или оползотворяване на производствени, битови и опасни отпадъци, както и транспортиране и третиране на пестициди“.

С писмото на дисциплинарния съвет се представя и Заповед № 2808/14.09.2021г. /л. 214/ с която се нарежда иззетите ПРЗ, временно до предаването им на лицензирана фирма, да бъдат съхранявани в сграда на [улица] [населено място], стопанисвана от ОДБХ Хасково, като със същата заповед за отговорно лице за временното съхранение в тази сграда на ПРЗ е определено лицето П. П. на длъжност главен инспектор в отдел „Растителна защита“.

На 14.05.2024г. на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл, Изпълнителния директор на БАБХ, в качеството му на орган по назначаване е изслушал д-р С. К. за нарушенията по повод на които е образувано дисциплинарно дело № 13 по описа на БАБХ за 2024г., за което е съставен надлежен протокол, подписан от жалбоподателя и изпълнителния директор на БАБХ. /л.151-152/

С Решение от 21.05.2024г. /л.115 -122/ ДС при БАБХ, след като е разгледал и обсъдил всички събрани и представени по дисциплинарно дело №13 по описа на БАБХ за 2024г. документи е посочил, че дисциплинарните нарушения, за които се търси отговорност на д-р С. К. са установени след постъпили обяснения на служители на ОДБХ – Хасково. Прието е, че от същите писмени обяснения се установява, че в качеството си на „директор“ д-р С. К. е разпоредил около два тона продукти за растителна защита да бъдат оставени на съхранение в склад, различен от склада находящ се на [улица], в който продуктите за растителна защита първоначално са се съхранявали. Излагат се твърденията на служителите относно начина на складиране на тези продукти и момента на установяване на тяхната липса при организираното им предаване на „Еко Юнивърс про“ ЕООД. Дисциплинарният съвет е посочил, че в качеството си на директор на ОДБХ – Хасково, д-р С. К. е бил длъжен да уведоми изпълнителния директор на БАБХ за липсата на продуктите за растителна защита, незабавно след като е установил това обстоятелство, което той не е направил. Твърди се, че умишлено е прикрил липсата на продукти за растителна защита от склада. Посочено е още, че при извършена справка в Публичния регистър на лицата притежаващи документи за извършване на дейност с отпадъци, е видно, че дружество „Еко Юнивърс Про“ ЕООД извършва дейности по съхранение и транспортиране на агрохимични отпадъци, но никъде не е посочено, че извършва дейности по обезвреждането им.

В решението ДС е посочил, че независимо от това, че дисциплинарното нарушение е извършено през 2022г., предвид че сведенията на служителите на ОДБХ – Хасково са сведени до знанието на дисциплинарния съвет едва през месец април 2024г. и предвид високата степен на обществена опасност на извършеното деяние следва да се предприемат незабавни мерки от дисциплинарния съвет в рамките на неговите правомощия. В решението се сочи, че контролът върху съхранението на конфискуваните около два тона продукти за растителна защита, трябва да е изключително прецизен, тъй като използването на продукти за растителна защита може да окаже въздействие върху околната среда. Липсата на такъв контрол от страна на изпълняващият длъжността „директор“ към момента на осъществяване на нарушението се сочи, като особено опасно деяние, което според членовете на дисциплинарния съвет подлежи на сериозна санкция и предвиждане на най - тежкото дисциплинарно наказание.

Дисциплинарния съвет е посочил, че от събраните доказателства има наличие на кумулативни условия да се направи предположение за извършено престъпление по чл. 219 от НК.

Посочено е, че не е спазено и правилото на чл. 8, ал.1 от Етичния кодекс за поведение на служителите в Българска агенция по безопасност на храните, съгласно което при изпълнение на служебните си задължения служителят опазва повереното му имущество, с грижа на добър стопанин и не допуска използването му за лични цели. Дисциплинарния съвет е приел единодушно за доказано неефективното управление от страна на жалбоподателя на дейността на поверената му областна дирекция по безопасност на храните, което е довело до занижен контрол и нецелесъобразни действия, уронващи престижа на държавната институция като цяло. За извършените нарушения е предложено налагането на предвиденото в чл. 90, ал.1, т.5 от ЗДСл дисциплинарно наказание – „уволнение“.

При съобразяване решението на дисциплинарния съвет и събраните доказателства, изпълнителният директор на Българска агенция по безопастност на храните /БАБХ/ издава оспорената в настоящото производство заповед № НК- 004 от 22.05.2024 година, с която на държавния служител д-р С. К. - главен инспектор в отдел "Контрол на храните" при Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково /ОДБХ - Хасково/ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а въз основа на същата е издадена и Заповед № ОСОС – 029/ 22.05.2024г., с която на основание чл. 107, ал.1, т.3 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Към административната преписка не се представят доказателства за датата на връчване на оспорените заповеди. Жалбата срещу тях е подадена в МЗХГ-БАБХ на 04.06.2024г.

За да наложи най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че при проведеното дисциплинарното производство се доказва поведение и действия от страна на д-р К. при упражняване на вменените му по длъжностна характеристика функции и компетентности, неефективно и некачествено изпълнение на служебните му задължения, представляващи дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал.2, т.1 от ЗДСл. Органът е посочил, че неефективното управление на дейността на ръководената от жалбоподателя териториална структура е довело до занижен контрол и нецелесъобразни действия, безстопанственост, грубо нарушаване на служебните задължения, неизпълнение на вменените му законови и служебни задължения, уронващи престижа на държавната институция като цяло. Сочи се още, че дисциплинарното нарушение е извършено виновно и целенасочено.

Във фактическото описание на действията/бездействията на служителя, които е прието, че осъществяват състава на дисциплинарно нарушение "неизпълнение на служебните задължения" се възпроизвеждат констатациите на Дисциплинарния съвет, както и възприетия от същия орган извод за недоказаност на изложените от д-р К. аргументи, за липса на съпричастност към описаните от служителите на ОБДХ събития. ДНО след описване на констатациите на помощния орган посочва, че въз основа на решението на този орган, обективирано в Становище от 21 май 2024г., за наличие на основания за налагане на най- тежкото наказание, съгласно разпоредбата на чл. 90, ал.1, т.5 от ЗДСл, както и обстоятелството, че описаните действия и бездействия съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал.2, т.1 от ЗДСл, всъщност е налице неизпълнение на служебните задължения при осъществените от него действия/бездействия и управленски решения, които се сочи да са били взети при ясно съзнаване на тяхното значение и свойства, както и на следващите се за държавната служба негативни последици.

В оспореното решение, ДНО е посочил изводът на ДС за наличие на кумулативни условия да се направи предположение за извършено деяние „безстопанственост“ по смисъла на чл. 219, ал.1 от НК, както и за допуснато нарушение на чл. 8, ал. 1 от Етичния кодекс за поведение на служителите в Българска агенция по безопасност на храните, съгласно който служителят опазва повереното му имущество с грижата на добър стопанин и не допуска използването му за лични цели.

Описаните действия/бездействия са приети за дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител, както и че е налице виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на д-р К., в качеството му на „директор“ при ОДБХ – Хасково, поради което и на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл на служителят е наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Като правно основание за издаване на заповедта е ангажирана нормата на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения.

Със Заповед № ОСОС-029/22.05.2024г., изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл / на л. 7 /.

По делото е представена административната преписка, в т.ч. кадровото досие на жалбоподателя, длъжностна характеристика за длъжността „директор“ в ОДБХ Хасково /л.177-182/, Формуляри за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, относими към периода на заеманата от жалбоподателя длъжност „директор“ на ОДБХ Хасково /л.202-209/, както и справка за налагани дисциплинарни наказания /л.210/, приемо – предавателен протокол от 26.09.2022г. за предаване на препарати за растителна защита от служители при ОДБХ Хасково на представител на „Еко Юнивърс про“ ЕООД /л.215/, Договор №9/20.09.2022г. между ОДБХ Хасково и „Еко Юнивърс про“ ЕООД с предмет „Извършване на дейности по третиране, обезвреждане или оползотворяване на производствени, битови и опасни отпадъци, както и транспортиране и третиране на пестициди.“ /л.225/ . В хода на съдебното производство по делото се представиха Заповед № РД 11-140/23.01.2023г. на изпълнителния директор на БАБХ за конституиране на дисциплинарен съвет при БАБХ, Заповед № РД 11-1722/20.07.2023г., Заповед № РД 11-1082/10.05.2023г.,Заповед № РД 11-55/09.01.2024г., Заповед № РД 11-885/04.04.2024г., всички на изпълнителния директор на БАБХ, за изменение на предна заповед /л.274-279/.

По делото се прие заключение на допусната по искане на ответната страна съдебно- химическа експертиза, която съдът кредитира като обективна и отговаряща на зададените въпроси. От заключението на същата се приема за установено, че описаните в приемо – предавателен протокол от 26.09.2022г. за предаване на препарати за растителна защита от служители при ОДБХ Хасково на представител на „Еко Юнивърс про“ ЕООД /л.215/, препарати в количество 1861, 1л. течни пестициди и 1717, 15кг. прахообразни пестициди, са класифицирани като „опасен отпадък“ в съответствие с чл. 6 от Наредба № 2 за класификация на отпадъците с код 02 01 08* - агрохимични отпадъци съдържащи опасни вещества. Посоченото количествот ПРЗ, след конфискацията му на ГКПП „Капитан Андреево“ и складирането му в ОДБХ Хасково е следвало да се предаде за обезвреждане на фирма имаща съответното разрешително за това. „Еко Юнивърс про“ ЕООД, като страна по Договор №9/20.09.2022г. с ОДБХ Хасково и с предмет „Извършване на дейности по третиране, обезвреждане или оползотворяване на производствени, битови и опасни отпадъци, както и транспортиране и третиране на пестициди“, към датата на сключване на договора и приемане на процесните отпадъци е разполагала с Регистрационен документ за извършване на дейности по транпортиране /събиране и транспортиране / на отпадък с код 02 01 08* - агрохимични отпадъци съдържащи опасни вещества. С оглед на последното се установява, че дружеството не е разполагало с разрешение за обезвреждане или оползотворяване на отпадъка, по издаденото му разрешително. От дадените от вещото лице пояснения в съдебно заседание, съдът приема, че същото дружество приемайки процесните отпадъци за съхранение на одобрената за това площадка в [населено място], по силата на ЗУО и рамкови директиви за отпадъците се задължава да предприеме последващи действия след изтичане на максимално допустимия срок за съхранение от една година да предаде отпадъка за обезвреждане на лице разполагащо с разрешително за това. В съдебно заседание вещото лице отбелязва, че към момента в България няма дружество, което да разполага с възможност за обезвреждане на препарати за растителна защита и този вид отпадък практически се предава за обезвреждане в чужбина, което е ангажимент на фирмата поела същия за транспортиране и съхранение. Заявява, че проблемът с обезвреждане на ПРС е повсевместен и същите практически не могат да бъдат унищожени на територията на РБългария без намеса на МОСВ, което следва да издаде съответно разрешение за тази дейност.

В хода на съдебното производство се разпитаха като свидетели Ю. П. и Д. Т., обясненията на който в административното производство са станали повод за образуване на дисциплинарното производство. Показанията на същите съдът приема критично и кредитира само, в частта им относно мястото на което са били поместени иззетите през лятото на 2022г. от ГКПП „Капитан Андтеево“ препарати за растителна защита, които в последствие са предадени за съхранение на „Еко Юнивърс про“ ЕООД. Приема се за установено, че така посочените, в приемо – предавателен протокол от 26.09.2022г. за предаване на препарати за растителна защита от служители при ОДБХ Хасково на представител на „Еко Юнивърс про“ ЕООД /л.215/, препарати са били поместени за около един месец до предаването им на посоченото дружество в сградата на ОДБХ- Хасково, находяща се на [улица] [населено място], което място е различно от ползваното за тази цел такова, преди това, а именно [улица]. Съдът не приема за достоверни показанията, в частта им на установени липси от така приетите за съхранение препарати доколкото, видно от приложения по делото приемо – предавателен протокол от 26.09.2022г. за предаване на препарати за растителна защита от служители при ОДБХ Хасково на представител на „Еко Юнивърс про“ ЕООД /л.215/, препарати в количество 1861, 1л. течни пестициди и 1717, 15кг. прахообразни пестициди са предадени на посоченото по- горе дружество, което количество дори надхвърля приетото съгласно представените по делото заповеди за приемане на иззети от ГКПП „Капитан Андреево“ препарати за растителна защита през процесната 2022г. /л.234- 238/. Цитираният приемо- предавателен протокол е съставен и подписан от разпитаните в хода на съдебното производсвто свидетели и представлява официален свидетелстващ документ, съставен в кръга на служебните им задължения, който не е бил оспорен от никоя от страните в хода на съдебното производство по предвидения за това ред. Така дадените показания са в насока да потвърдят представените по дисциплинарното производство обяснения, въз основа на които е започнало същото и да подкрепят ответниковата теза за виновно поведение от страна на жалбоподателя. Последното обстоятелство не се подкрепя от нито едно друго доказателство по делото. В хода на дисциплинарното производсвто не са правени инвентаризации и липсват каквито и да било други индикации освен обясненията на същите тези служители за наличие на установени от тях липси при предаване на описаните количества от препарати. И двамата свидетели са служители при отвтениковата страна и са служебно зависими от същата, което обстоятелство налага критичност при кредитиране на показанията им. Предвид че изложеното от същите в хода на съдебното производство наличие на липси, установено от самите тях, не се подкрепя от нито едно писмено доказателство по делото и с оглед служебната зависимост на свидетелите от ответната страна, съдът не кредитира показанията на същите в тази им част.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Депозирана е от лице с правен интерес от търсената защита, пред родово и местно компетентния да я разгледа административен съд. Насочена е срещу индивидуалени административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 124 от ЗДСЛ, в предвидения за това срок, с оглед датата на издаване на същите.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На оспорване подлежат Заповед № НК-004/22.05.2024г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № ОСОС-029/22.05.2024г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните, с която е прекратено служебното му правоотношение.

Съдът намира, Заповед № НК-004/22.05.2024г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните, за издадена от компетентен орган – Изпълнителният директор на БАБХ, който съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Българска агенция по безопасност на храните има качеството на орган по назначаването по смисъла на чл. 92 от ЗДСл, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съобразно закона на органа по назначаването са възложени правомощията за налагане на дисциплинарните наказания.

С оспорената заповед на жалбоподателя се налага на основание чл. 90, ал.1, т. 5 от ЗДСл най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Редът за установяване и наказване виновното нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 89, ал.2 от ЗДСл е уреден в раздел ІІ, глава V от ЗДСл, където са разписани строго формални правила, спазването на които гарантира обективността при преценката на органа и осигуряват защита на служителя от неправомерно понасяне на дисциплинарна отговорност. Ето защо налагането на дисциплинарно наказание в нарушение на тези правила е всякога съществено процесуално нарушение, имащо като правна последница отмяна на същото.

С жалбата се навеждат няколко съображения, по които се претендира допуснато от дисциплинарнонаказващия орган съществено процесуално нарушение в хода на дисциплинарното производство. Не намират основание, с оглед събраните по делото писмени доказателства, изложените от жалбоподателя твърдения за издаване на процесния административен акт в нарушение разпоредбата на чл. 93, ал.1 от ЗДСл. Видно от доказателствата на жалбоподателя е предоставена възможност да даде обяснения, с оглед образуваното срещу същия дисциплинарно производство, като е бил поканен и приет на изслушване от дисциплинарно наказващият орган, обстоятелство обективирано в съответния протокол. В действителност това изслушване се е състояло преди изготвяне становището на дисциплинарния съвет, но предвид липсата на точно регламентиран времеви ред за това, не съставлява съществено нарушение на производсвтените правила, още повече че изложените от наказаното лице факти са взети предвид, макар и като недостоверни, преди издаване на оспорения акт. Не се споделят и съображенията за нелегитимост на констируитания в производсвтото дисциплинарен съвет, с оглед разпоредбата на чл. 95, ал.3 от ЗДСл, доколкото от представените по делото заповеди, въз основа на които е станало това, се установява спазване на процедурата за неговото сформиране. Решението на дисциплинарния съвет е взето при единодушие, предвид което е спазен изискуемия за това кворум.

Като основателно и съществено се възприема изложеното в жалбата съображение за издаване на Заповед № НК-004/22.05.2024г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните в нарушение с нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Така определените срокове са преклузивни и с изтичането им се погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. Издаване на акт за налагане на дисциплинарно наказание, в нарушение на тези производсвтени правила всякога съставлява съществено процесуално нарушение. В процесния случай, съдът намира, че дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за деяния, които макар и да не са ясно и точно индивидуализирани са се осъществили най - късно до 26.09.2022г., а оспореният акт е издаден на 22.05.2024г., в разрез с правилото на цитираната разпоредба. Това обстоятелство е маркирано и от дисциплинарния съвет, който лаконично е отбелязъл, че макар деянията, за които се търси дисциплинарна отговорност да са осъществени през 2022г., доколкото същите са с висока обществена опасност следва да се предприемат действия по тяхното преследване. Такова правомощие за преценка, обаче законодателят не е предвидил, а като гарант за защита на лицата срешу неограничена по време дисциплинарнонаказателна репресия, е въвел императивни правила, чието спазване не е предоставено на преценка, с оглед обществената опасност на деянието. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира оспорената заповед, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконосъобразна и постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо самостоятелно основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на същата.

Оспореният акт е съставен в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа част от изискуемите от разпоредба на чл. 97, ал. 1, т. 1 – т. 7 от ЗДСл реквизити, като в него са посочени трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган, датата на издаването, трите имена и длъжността на наказвания държавен служител, видът на наказанието и правното основание за налагането му. Същият обаче не съдържа ясно описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени.

В заповедта е изложена приетата за установена от дисциплинарно наказващия орган фактическа обстановка, с твърдение за "неизпълнение на служебните задължения", без да е налице надлежно конкретизиране на конкретните служебни задължения, които се претендира да не са били изпълнени, както и откъде произтичат същите, дали са вменени по длъжностна характеристика или по силата на специална законова разпоредба. Липсва ясно и точно посочване, в какво се изразяват задълженията на жалбоподателя и дали тяхното неизпълнение е вследстиве на осъществено бездействие или на предприето действие. Нещо повече административния орган дори алтернативно е посочил, че неизпълнението е с оглед абстрактно определено „действие/бездействие“. ДНО е предприел подход да преповтори констатациите на дисциплинарния съвет, като не е изложил собствени мотиви относно възприетите от него факти. Преповтаряйки обясненията на неконкретизирани в акта служители, станали повод за образуване на дисциплинарното производство е направил извод за наличие на "неизпълнение на служебните задължения" от страна на жалбоподателя, без да посочи, в какво конктерно се състои това неизпълнение. В заповедта липсва ясно и недвусмислено посочване кое е деянието, извършено от служителя, което дисциплинарно наказващият орган приема за нарушение на вменената разпоредба. ДНО е приел, че с оглед обясненията, въз основа на които е започнало дисциплинарното производство е установено наличие на дисциплинарно нарушение обосноваващо налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, без да посочи въз основа на кои конкретно доказателства е приел установяването на изложените от тези служители факти и обстоятелства. В хода на дисциплинарното производство липсват събрани доказателства, от които да е изведен извод, че същите подкрепят обясненията дадени от тези непосочени поименно в акта служители. ДНО се е задоволил да приеме доказаността на виновно и то умишлено неизпълнение на „служебни задължения“ от страна на жалбоподателя, единствено въз основа на обяснения на служители, станали повод за образуване на самото производство.

За да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на държавен служител, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца – умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат и причинна връзка между деянието и резултата. При проверка законосъобразността на акта за налагане на дисциплинарно наказание, съдът проверява обективираните в акта фактически констатации на административния орган относно релевантното поведение на служителя и съответстват ли те на данните по делото.

Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл, заповедта трябва да съдържа описание на конкретни действия и бездействия на служителя, определени по време и място на осъществяване, които да бъдат квалифицирани като виновно неизпълнение на служебните задължения, като с оглед направените констатации, да бъдат посочени и нарушените норми. В случаят бланкетното посочване на наличие на поведение и действия от страна на д-р К. при упражняване на вменените му по длъжностна характеристика функции и компетентности, сочещо на неефективно и некачествено изпълнение на служебите му задължения, е недостатъчно за да се наложи наказание по чл. 89, ал.2, т.1 от ЗДСл.

Възприетият от ДНО подход за представяне на фактите, въз основа на който е ангажирал процесната дисциплинарна отговорност, също така сочи наличие на притиворечие и неяснота относно волята на същия, за какво конкретно деяние се ангажира отговорността на жалбоподателя. Дали това е „неизпълнение на служебните задължения“ по смисъла на чл. 89, ал.2, т. 1 от ЗДСл, както самия той е посочил, или за деяние по смисъла на чл. 89, ал.2, т.3 от ЗДСл, предвид твърдяното превишаване служебните правомощия или пък за деяние по смисъла на чл.89, ал.2, т. 5 от ЗДсл, предвид твърдяното неспазване на нормата на чл. 8, ал.1 от Етични кодекс за поведение на служителите в БАБХ. Изброяването на множество абстрактни деяния, без конкретизиране на същите по дата, място и осъществяването им, с кое конкретно действие или бездействие се приема, че е налице, води до смесване съставите на цялата палитра от дисциплинарни нарушения визирани в разпоредбата на чл. 89, ал.2 от ЗДСл, всяко от които обаче на самостоятелно основание може да оправдае ангажиране на дисциплинарна отговорност, в случай че се вмени с всички негови признаци от обективна и субективна страна на деянието. Абстрактното ангажиране отговорността на един държавен служител за неизпълнение на всички негови задължения произтичащи от служебното му правоотношение, без ясното им и точно индивидуализиране, показва единствено желание за осъществяване на дисциплинарна репресия, но не и наличие на конкретни факти и доказателства, които да оправдаят и обосноват същата по предвидения от специалните разпоредби на ЗДСл начин и ред.

Съдът намира, че с оглед съдържанието на оспорената заповед, не може да се изведе волята на дисциплинарнонаказващият орган, за колко точно дисциплинарни нарушения е ангажирана отговорността на жалбоподателя и кои точно са те. Липсва ясна и точна индивидуализация изпълнителните деяния на същите по смисъла на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. Фактическите установявания на административния орган следва да кореспондират на посочените правни норми, което в процесния случай не е налице. Посочената липса на конкртетно посочени служебни задължения, за чието неизпълнение се търси отговорност на жалбоподтаеля, е довела до невъзможност на същия да се брани срещу конкретни факти. Тази неяснота в действителната воля на органа силно рефлектира върху възможността на жалбоподателя да упражни в пълен обем правото си на защита, което също на свой ред дава основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК

В този смисъл е съдебната практика на Върховният административен съд на Р. България, застъпена в Решение № 1132 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 231/2015 г., V о., Решение № 11ЗЗ от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 382/2015 г., V о., Решение № 1469 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2015 г., V о., Решение № 1474 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1660/2015 г., V о., Решение № 3273 от 22.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2559/2015 г., V о., Решение № ЗЗ28 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6811/2014 г., V о.

Настоящият съдебен състав намира също така, че в дисциплинарното производство само формално е спазена нормата на чл. 91 от ЗДСл. Оспорената в случая заповед не съдържа съображения по чл. 91, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗДСл - за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, а формално е отбелязано че жалбоподателят е действал с ясното съзнаване на значението и свойството на извършеното, като е приета форма на вина – умисъл, предвид посочената целенасоченост на деянието, без конкретна обосновка откъде изхожда този извод. Липсва анализ на цялостното служебно поведение на жалбоподателя, и в този смисъл дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 от ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание "уволнение". Липсват изцяло мотиви, в които да се проследи цялостното поведение на държавен служител, видно от данните от приетото по делото лично досие на жалбоподателя, които да бъдат съпоставени с вмененото му нарушение, за да може да се прецени какво по вид и тежест наказание следва да й бъде наложено. Нещо повече, данните от трудовото досие на служителя сочат за предоставена на същия оценка за изпълнение на служебните му задължения в степен надхвърляща очакванията към длъжността за периода на вменената деятелност.

Наред с изложените нарушения във формата на акта и установените такива на специалните производствени правила относно ангажиране дисциплинарната отговорност на държавните служители, настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото не се установява конкретно извършено от С. Д. К., [ЕГН] от [населено място], дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал.2, т. 1 от ЗДСл, изразяващо се в неизпълнение на конкретни служебни задължения, вменени му по длъжностна характеристика или силата на закона. Не се доказва и наличието на извършено от същия разпореждане за промяна мястото на съхранение на процесните препарати за растителна защита, в каквато насока се излагат твърдения в оспорения акт, доколкото видно от приобщените по делото писмени доказателства, разпореждането на жалбоподателя, в качеството му на директор на ОДБХ Хасково е било всички иззети ПРЗ да се съхраняват в сградата на [улица]. Св. П. в съдебно заседание заявява, че при пристигане на препаратите именно жалбоподателя й се е обадил да ги посрещне, но няма спомен той лично да й е разпореждал съхранението на същите да се осъществени в сградата на ОДБХ. От приложените по делото Заповед № 2254/01.09.2022г. /л.234/ и Заповед № 375/07.02.2022г. /л. 236/ е видно, че за всяко отделно количество прието от ГКПП „Капитан Андреево“ е издавана от жалбоподателя конкретна заповед, с която е определяно конкретно лице да уточни и организира тяхното приемане и транспортиране до [населено място]. От събраните по делото доказателства не може да се достигне до категоричен и безспорен извод, че именно по разпореждане на д-р К., съхранението на процесните количества от ПРС се е осъществило на място различно от определеното такова на [улица]в [населено място], както и какво конкретно неизпълнение на служебните задължения на жалбоподателя съставлява това, в случай че в действителност е така, предвид че същото това място се намира в сграда стопанисвана от ОДБХ - Хасково, находяща се в двора на администрацията на ОДБХ -Хасково. Предвид правомощията на управляващия административната структура на ОДБХ, в кръга на компетентностите на същия е да определи според оперативната необходимост мястото на съхранение на тези препарати и дори и това да е различно от обичайното такова, последното не води до извод за неизпълнение на конкретни служебни задължения, с вземане на такова решение. Другото изложено в оспорения акт твърдение за установени липси на посочените ПРЗ, също не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Тези твърдения в дисциплинарнонаказващия акт се основават единствено на обясненията на служителите, за които се установява, че лично са приели препаратите и поставили за съхранение и които не се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, по изложени вече доводи за това. По тези съображения, съдът намира че макар и абстрактно въведено обвинението за извършено „неизпълнение на служебните задължения“ от страната на жалбоподателя не се доказва по един безспорен и категоричен начин, така както законодателя е предвидил, за да е законосъобразно ангажирането на съответната дисциплинарна отговорност.

Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да преме, че Заповед № НК-004/22.05.2024г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Предвид издаване на Заповед № ОСОС-029/22.05.2024г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните, въз основа на предходната, приетата от съда незаконосъобразност на същата предопределя отмяната и на тази заповед.

По изложените съображения настоящият състав намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспорените административени актове като незаконосъобразни, следва да бъдат отменени.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя в негова полза да се присъдят разноски съобразно представен списък за разноски в размер на 2000 лева и предвид представени доказателства за заплащане на същите.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 предложение второ от Административно-процесуалния кодекс, Административен съд Хасково, пети състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № НК-004/22.05.2024г. и Заповед № ОСОС-029/22.05.2024г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопастност на храните.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопастност на храните да заплати на С. Д. К. разноски по делото в размер на 2000 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.