РЕШЕНИЕ
№ 12728
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20221110125106 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу З. К. Д., Б. М. Д. и
К. К. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 31764/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно:
1944,80лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г., ведно
със законната лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, 212,02лв. - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 11.05.2021г., 40,79лв. -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, и 7,13лв.
- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
11.05.2021г., при дялове 6/36 части за З. Д., 25/36 части за Б. Д. и 5/36 части за К. Д..
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в
/населено място/, аб. № ***********, топлинна енергия на претендираната стойност, която
не е заплатена. Посочва, че отвтениците дължат и заплащане на цената за извършване на
услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху
главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорват предявените искове. Оспорват да са собственици на процесния имот и да се
намират в облигационна връзка с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна
енергия. Правят възражение за непоискана доставка. Твърдят, че З. Д. и Б. Д. не живеят на
адреса на процесния имот и не са ползвали топлинна енергия. Евентуално поддържат, че
през процесния период е имало вещен ползвател на имота и последният следва да отговаря
1
за задълженията. Посочват, че не е налице действащ договор между ЕС и фирма за дялово
разпределение. Оспорват техническата годност на уредите за търговско измерване и
фактурираната цена на услугите.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач – /фирма/ изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване.
По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище № 178, том VII, от
дата 16.09.1975г., сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, съгласно който на К. К. Д. е
продадено жилище № 57, находящо се в жилищната сграда – /населено място/. Съдът
намира, а и по делото не се спори, че този имот е идентичен с процесния, находящ се в
/населено място/, което се потвърждава от приложения по делото нот. акт № 59, том II, рег.
№ 1031, дело № 272 от 1998г., в който е посочено, че старият адрес на /населено място/ е
жилищна сграда-********. Предвид изложеното, а и доколкото не е налице конкретно
оспорване на това обстоятелство, съдът намира, че процесният имот напълно съвпада с този,
придобит от К. К. Д..
От събраните писмени доказателства /л. 21/ се установява, че К. К. Д. е починал на
04.06.1998г., за което е съставен акт № 28 от 05.06.1998г., и е оставил за свои наследници
съпругата си З. Б. Д., сина си К. К.ов Д. и дъщеря си З. К. Д.. По делото не е спорно, че към
момента на придобиване на имота К. К. Д. и З. Б. Д. са се намирали в граждански брак, с
оглед на което имотът е бил съпружеска имуществена общност – чл. 13, ал. 1 СК от 1968г.
От това следва, че З. Д. е притежавала ½ ид. ч. от процесния имот въз основа на договора за
продажба. К. К. Д. е притежавал също ½ ид. ч. от имота, като след неговата смърт тази част
е придобита по равно от законните му наследници – двете деца и преживявалата съпруга –
чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН или К. Д. и З. Д. притежават по 1/6 ид.ч., а З. Д. - 4/6 ид.ч. Видно
от нот. акт № 59, том II, рег. № 1031, дело № 272 от 1998г. на 28.12.1998г. З. Б. Д. е продала
на К. К.ов Д. собствените си 4/6 ид.ч. от ап. № 57¸ находящ се в /населено място/, като си е
запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху тях.
От изложеното се налага извода, че З. Д. притежава учредено вещно право на
2
ползване върху 4/6 ид. ч. от процесния имот, К. Д. е бил собственик на 5/6 ид.ч., но за 4/6
ид.ч. е притежавал само голата собственост, а останалата 1/6 ид. ч. е собственост на З. Д..
По делото е представено удостоверение за наследници, от което се установява, че К.
К.ов Д. е починал на 21.09.2009г. и е оставил за свои наследници съпругата си Б. М. Д.,
дъщеря си М. К.а Д. и сина си К. К. Д.. Наследниците наследяват по равни части, с оглед на
което придобиват по 1/3 част от притежаваните от К. Д. 5/6 ид. ч. или всеки по 5/18 ид. ч. от
имота, а останалата 1/6 ид. ч. (3/18 ид. ч.) от имота е собственост на сестра му – З. Д. по
наследство от баща им.
Както бе посочено по-горе, при наличие на титуляр на вещно право на ползване
върху имота именно вещният ползвател се намира в облигационно правоотношение с
доставчика на топлинна енергия, доколкото собственикът разполага само с голата
собственост. По делото няма нито твърдения, нито ангажирани доказателства запазеното
право на ползване върху 4/6 ид. ч. от имота на З. Д. /л. 24-25/ да е погасено, въпреки изрично
дадените от съда указания на ищеца по чл. 146, ал. 2 ГПК, че е в негова тежест да докаже
този факт и че не сочи доказателства за установяването му /стр. 2 от определението от
19.08.2022г./. С оглед на това, съдът е длъжен да приеме, че през процесния период върху
4/6 ид. ч. от имота е съществувало вещно право на ползване и именно вещният ползвател
носи отговорност за 4/6 части от потребената енергия. За останалите 2/6 части отговарят
собствениците – за 1/6 част /или 3/18/ ответникът З. Д. и общо за 1/6 част /или всеки по 1/18
част/ ответниците Б. Д. и К. Д., както и М. Д., която не участва като страна по делото.
От събраните писмени доказателства /протокол от проведено ОС на ЕС, протоколи за
извършен отчет и изравнителни сметки/, както и от изслушаното и прието заключение по
съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният имот се намира в сграда,
която е присъединена към топлофикационната мрежа, а самият имот е топлоснабден.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР,
ответниците се явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за процесния имот за
посочените по-горе части и като такива се намират в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество и дължат заплащане на цената на доставените услуги съобразно частта
им.
Неоснователно е възражението на ответниците, че в случая се касае за непоискана
доставка. Като аргументи в подкрепа на това възражение според ответниците е текстът на
чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на ЕП и на Съвета от 25.10.2011г. относно правата на
потребителите, реглмантиращ непоиската доставка, както и Решение от 05.12.2019г. на СЕС
по съединени дела С-708/17 и С-725/17, постановено по отправено преюдициално запитване.
Според ответниците за доставка на топлинна енергия за отоплението на апартамента
изрично се изисква писмен договор, за разлика от отдаването на енергия за сградната
инсталация и за общите части. Липсата на писмен договор обуславя наличието на
непоискана доставка.
Съгласно чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС на ЕП и на Съвета потребителят е
освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на
стоки вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или
предоставяне на услуга, която не е поръчана. В тези случаи липсата на отговор от страна на
потребителя след такава непоръчана доставка или предоставяне на услуга не представлява
израз на съгласие. Горепосочената разпоредба е предмет на тълкуване в Решение от
05.12.2019г. на СЕС по съединени дела С-708/17 и С-725/17, но по отношение на топлинната
енергия, отдадена за сградната инсталация и за общите части. Според решението чл. 27 от
Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Неправилно от
страна на ответниците това е тълкувано като аргумент в подкрепа на тезата, че отоплението
за индивидуалния имот изисква задължително сключване на писмен договор. В решението
3
СЕС изрично е посочил, че съгласно член 3, параграф 5 от Директива 2011/83 същата не
засяга националното общо договорно право относно правилата относно действителността,
сключването или действието на договора, доколкото аспектите на общото договорно право
не са уредени в тази директива. В тази връзка в съображение 14 от Директивата се уточнява,
че тя не следва да засяга националното право, което урежда например материята относно
сключването или действителността на договора, в частност при липсата на съгласие за
сключване на договора. В решението е посочена именно националната правна уредба
относно качеството „клиент на топлинна енергия“ - чл. 153, ал.1 ЗЕ и регламентираното от
законодателя по повод възникването на договорно правоотношение. В този смисъл не може
да се обоснове извод, че топлинната енергия, която се отдава за отоплението на
апартаментите попада в различна категория спрямо топлинната енергия за сградна
инсталация и за общи части досежно законовите предпоставки за пораждане на
облигационно правоотношение.
Тексът на чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС е възпроизведен и в националната правна
уредба, а именно чл. 62 от ЗЗП, регламентиращ забрана да се доставя вода, газ, електрическа
енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на
потребител срещу заплащане без искане от негова страна. С Тълкувателно решение №
2/2016г. от 25.05.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита
на потребителите. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът
предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил
съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя
доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл.
62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на
отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция
след изменението ДВ, бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните
собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите
на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който
законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти
между етажните собственици е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно
отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребителят на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
При съобразяване на изложеното се налага извод, че непоискана доставка на ТЕ в
сграда в режим на етажна собственост е налице тогава, когато е направено надлежно искане
при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната
станция в сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено от
топлопреносното дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в
сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре подаването на
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на собствения си имот,
като остане потребител единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
и на енергия за общите части на сградата.
В разглеждания случай ответниците не оспорват като непоискана доставка
отоплението за сградната инсталация и за общите части, а това за отделния обект от
4
етажната собственост. Видно от изслушаната съдебно-техническа експертиза, която съдът
намира за обективно и компетентно дадена, през процесния период в имота на ответниците
не е имало отоплителни тела, а само 2 бр. водомери за топла вода, като е отчетено
потребление единствено на топлоенергия за БГВ и за сградна инсталация. В същото време
обаче нито се твърди, нито се доказва наличието на искане за прекратяване на
топлоподаването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, в частност относно подаване на топлинна
енергия за подгряване на топла вода. Топлинна енергия за отопление все пак не е подавана,
но е подавана такава за горещо водоснабдяване, въпреки възможността на ответниците да се
откажат от това, но не са го направили. Напротив, дори е ползвана такава, видно от
протоколите за реално извършени отчети /л. 101-102/, като е ирелевантно точно кое лице
обитава имота, след като не е направено изрично изявление до топлофикационното
дружество за това обстоятелство и за отправяне на покана за сключване на нарочен договор
за доставка с него. Не е сред задълженията на топлофикационното дружество да издирва
реалните обитатели на имотите, тъй като отговорността се носи съобразно закона и
задължителните разяснения в ТР от собственика/вещния ползвал, а в случай че не той
ползва имота следва надлежно да уведоми за това дружество и когато не го стори, разполага
с регресни права спрямо обитателя, но спрямо дружеството отговаря. Ето защо, доставената
през исковия период топлинна енергия за БГВ не се явява непоискана, респ. ответниците
дължат нейната стойност, ведно с топлинната енергия за сградна инсталация и общи части.
Относно количеството и стойността на потребената топлоенергия през процесния
период, по делото е допусната, изслушана и приета СТЕ, която не е оспорена от страните и
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. Според заключението през
процесния период в имота не е имало отоплителни тела и топлинна енергия за отопление не
е начислявана, а само 2 бр. водомери за топла вода. Вещото лице посочва, а това се
установява и от представения протокол за отчет /л. 101-102/, съдържащ необходимите
реквизити, че топлата вода е начислена въз основа на реално извършен отчет след края на
отоплителния сезон. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана
по формулата на т. 6.1.1 от приложението към Наредба № 16-334. Експертът посочва, че
стойността на потребената топлоенергия за БГВ и сградна инсталация през процесния
период възлиза на сумата от 1910,65 лв.
Съдът не споделя възражението на ответника по повод техническата годност на
уредите за търговско измерване. Видно от заключението по СТЕ топломерът е преминал три
метрологични проверки, правени през 2016г., 2018г. и 2022г., като даденото заключение е,
че съответства на одобрения тип и е издадено свидетелство за проверка. Следва да се има
предвид, че метрологичната проверка действа за период от 2 години, с оглед на което
извършената на 25.09.2018г. важи до 25.09.2020г., тоест за процесния период е топломерът е
съответствал. Освен това, през 2022г. е направена проверка на топломера и е установено, че
същият е технически годен, с оглед на което за съда няма основание да приеме, че
измерването е осъществено чрез технически негодно средство.
С оглед изложеното, съдът приема за доказано, че в имота е доставена топлинна
енергия на стойност 1910,65лв.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите условия,
одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на
изпълнение на задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с
настъпването му задълженията стават изискуеми, а от следващия ден длъжникът изпада в
забава и дължи и законна лихва за забава съгласно чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и установяват да са погасили
горепосочените парични задължения на падежа, поради което са изпаднали в забава и
дължат законна лихва за тях. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет
калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от 1910,65 лв. възлиза
на сумата от 208,30лв. за периода 15.09.2019г.-11.05.2021г. Ето защо, искът за мораторна
5
лихва върху главницата за топлинна енергия следва се явява доказан до този размер.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба на
топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на топлофикационното дружество)
стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици, на
което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение. Представен е и договор за извършване на услугата, като видно от чл. 2.5
същият е сключен за 5 години, като срокът му се продължава автоматично с още една
календарна година, освен ако една от страните не го прекрати с пимено предизвествие,
дадено един месец преди изтичането на срока. По делото не са ангажирани доказателства в
тази посока, предвид което за съда няма основание да счита, че действието на договора
между ОС на ЕС и ФДР е прекратен. Освен това, видно от представените отчети, съобщения
и от експертното заключение по СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата и
към процесния период. Ето защо, ответниците дължат на продавача - ищцовото дружество
(съгласно изричната клауза от общите условия) и цената на тази услуга, която съгласно
договора и ССчЕ възлиза на претендираната сума от 40,79 лв. за периода м.05.2018г.-
м.04.2020г.
Тъй като ответниците не твърдят и доказват да са платили и тези задължения на
падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат и за тях лихва за забава, чийто размер
възлиза на претендираната сума от 7,13лв. за периода 01.07.2018г.-11.05.2021г., видно от
заключенито по ССчЕ.
Както бе посочено по-горе, за установените задължения ответниците отговарят както
следва: 3/18 части за З. К. Д., 1/18 част за Б. М. Д. и 1/18 част за К. К. Д.. Следователно, З. Д.
дължи 318,44лв. за топлинна енергия, 34,72лв. за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, 6,80лв. за дялово разпределение и 1,19лв. за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение, а Б. Д. и К. Д. дължат по 106,15лв. за топлинна
енергия, по 11,57лв. за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, по 2,27лв. за
дялово разпределение и по 0,40лв. за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение. За разликата до пълните предявени размери, исковете подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете страни. За
заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 94,09лв., а за исковото
производство ищецът в общ размер от 685,33лв. (с включени 100лв. за юрк. възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК от съда), или общо 779,42лв. Съразмерно на
уважената част от исковете спрямо всеки от ответниците, ответникът З. Д. дължи 127,67лв.,
ответникът Б. Д. дължи 42,56лв., а ответникът К. Д. - 42,56лв.
Ответниците не са доказали направата на разноски в заповедното и исковото
производство. От ответника К. Д., който участва в процеса и като процесуален представител
/адвокат/ на другите двама ответници, се претендира адв. възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. за оказано безплатно процесуално представителство в заповедното и
исковото производство. Съдът намира, че за заповедното производство следва да му бъде
определено възнаграждение от по 50лв. за всяко от представляваните лица, а за исковото
производство 300лв. за отв. З. Д. и 337,17лв. за отв. Б. Д.. Съразмерно на отхвърлената част
от исковете спрямо отв. З. Д. следва да му се присъди общо 6,01лв., а спрямо отв. Б. Д. общо
356,73лв. Или общо за двамата ответници за заповедното и исковото производство следва да
му се присъдят 362,74лв.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
/фирма/, ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление /населено място/,
срещу З. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца
следните вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 31764/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 318,44лв. - цена
на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г. до имот, находящ се в
/населено място/, аб. № ***********, ведно със законната лихва от 04.06.2021г. до
изплащане на вземането, 34,72лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019г. до 11.05.2021г., 6,80лв. - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
04.06.2021г. до изплащане на вземането, и 1,19лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 318,44лв. до
пълния предявен от 324,13лв. и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 34,72лв. до пълния предявен от 35,34лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
/фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу
Б. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца
следните вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 31764/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 106,15лв. - цена
на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г. до имот, находящ се в
/населено място/, аб. № ***********, ведно със законната лихва от 04.06.2021г. до
изплащане на вземането, 11,57лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019г. до 11.05.2021г., 2,27лв. - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
04.06.2021г. до изплащане на вземането, и 0,40лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 106,15лв. до
пълния предявен от 1350,55лв., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 11,57лв. до пълния предявен от 147,24лв.,
иска за главница за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 2,27лв. до
пълния предявен от 28,33лв. и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 0,40лв. до пълния предявен от
4,95лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
/фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу
К. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца
следните вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 31764/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 106,15лв. - цена
на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г. до имот, находящ се в
/населено място/, аб. № ***********, ведно със законната лихва от 04.06.2021г. до
изплащане на вземането, 11,57лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2019г. до 11.05.2021г., 2,27лв. - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
04.06.2021г. до изплащане на вземането, и 0,40лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
7
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 106,15лв. до
пълния предявен от 270,11лв., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 11,57лв. до пълния предявен от 29,45лв.,
иска за главница за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 2,27лв. до
пълния предявен от 5,66лв. и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 0,40лв. до пълния предявен от
0,99лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. К. Д., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, Б. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, и К. К. Д., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, да заплатят на /фирма/, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, следните суми за разноски в заповедното
и исковото производство съразмерно на уважената част от исковете, а именно: З. К. Д. –
127,67лв., Б. М. Д. – 42,56лв. и К. К. Д. – 42,56лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: **************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на адв. К. К. Д. от САК, с
адрес на кантората: /населено място/, сумата от 362,74лв. – разноски за адв. възнаграждение
за оказано безплатно процесуално представителство в заповедното и исковото производство
на ответниците З. Д. и Б. Д..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8