Решение по дело №625/2023 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 231
Дата: 18 декември 2023 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20235620200625
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Свиленград, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200625 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № ********* година на
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) -
Хасково, с което на „АНАСТАС-БРАТЯ СТОЙКОВИ И СИЕ“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Любимец, ул.Софроний
Врачански №16,представлявано от управителя Атанас Георгиев Стойков за
нарушение на чл.23,ал.1 вр. с чл.24,ал.1 от Закона за храните/ЗХ/ е наложено
на основание чл.128,ал.1,т.3 от Закона за храните/ЗХ/ административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лв.
Недоволен от така издаденото НП е останало дружеството -жалбоподател
„АНАСТАС-БРАТЯ СТОЙКОВИ И СИЕ“ ООД ,което в предвидения за
това срок обжалва същото с доводи за допуснати процесуални
нарушения,както на материалния закон,така и за допуснати процесуални
нарушения при съставянето на Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и при издаване на НП .Твърди се,че нарушението било
неясно и непълно и в тази връзка създавало неяснота относно нарушението в
което бил обвинен жалбоподателя.Отделно от това се оспорва извършеното
нарушение.
В съдебната фаза, жалбоподателя редовно призовано, не се явява. За него
се явява адвокат Коларова, която пледира за отмяна на обжалвания акт, като
допълва изложеното в жалбата, а именно намира ,че имало допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и неговото
1
връчване,както и че нарушението не било доказано по безспорен и
категоричен начин,като излага подробни съображения в тази насока,що се
отнася до твърдението за допуснатите процесуални нарушения.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призовани, изпращат
представител-Старши юрисконсулт Цвета Черкезова ,която оспорва
жалбата,счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно , поради
което моли същото да бъде потвърдено изцяло по изложените в писмените
бележки съображения. В съдебната фаза ангажира писмени и гласни
доказателства.
Претендира присъждане на направените по делото разноски,за което
представя списък.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Във връзка с провеждане на полицейска операция, целяща
противодействие на икономическата престъпност е поискано съдействието на
ОДБХ Хасково за извършване на съвместни проверки на обекти ,намиращи се
на територията на обл.Хасково на ********* ,за сформиране на 6
екипа,поради което е била издадена Заповед №764/20.03.2023г. на Директора
на ОДБХ Хасково за извършване на проверки на горепосочената дата,като в
заповедта са посочени екипите и градовете в които следва да се извършат във
връзка с постъпилото писмо,съвместно със служители от РУ на МВР от
посочените градове.
На ********* свидетелите Р. В. И. и С. М. А. въз основа на
горепосочената Заповед извършили проверка на място в
гр.Любимец,обл.Хасково в обект, обособен като магазин за хранителни стоки
, находящ се в гр.Любимец,ул.Христо Ботев №69, стопанисван от
дружеството жалбоподател.
Съгласно представен касов бон от монтираното в обекта фискално
устройство проверяващите установили,че дружеството извършва дейност по
дистрибуция/търговия / с храни в стопанисвания обект ,без да има извършена
регистрация и без лицето да е вписано като оператор в регистъра на бизнес
операторите,обектите за производство,преработка и /или дистрибуция на
храни и хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при
интензивно мускулно натоварване,по чл.24,ал.1 от Закона за храните.
В момента на проверката свидетелите установили,че в стопанисвания от
дружеството обект се търгува/съхранява и предлага/ храни от животински и
неживотински произход ,като в момента на проверката обекта бил със
свободен достъп,оборудван със стелажи и хладилни камери,в които били
2
изложени храни с поставени етикети.
За така констатираното бил съставен Констативен протокол от *********
, който бил подписан от двамата свидетели и от управителя на дружеството-
Атанас Георгиев Стойков, който присъствал по време на проверка, като му
била връчена покана за съставяне на АУАН на 06.04.2023г.
В следствие на извършената проверка и връчената покана, на
06.04.2023година и констатираното с Констативен протокол от *********
свидетелят Р. В. И.-П., в отсъствието на представител на дружеството
жалбоподател,доколкото нарушителят не се изпратил представител след
надлежно връчена покана, съставил АУАН № *******************.
В Акта са отразени констатациите от проверката,резултатите от нея и
правната квалификация на допуснатото нарушение по чл.23,ал.1,вр. с
чл.24,ал.1 от Закона за храните/ЗХ/, като същият е подписан от
актосъставителя, присъствалият на проверката свидетел – С. М. А. ,като и
свидетел М.Д.Х., удостоверила неявяването на нарушителя при съставянето
на АУАН.
Екземпляр от акта е изпратен за връчване на дружеството жалбоподател
с писмо с изх.№**************,като е отправено предложение за сключване
на споразумение с нарушителя.
Писмото,ведно с АУАН е връчено на управителя на дружеството на
11.04.2023г.,видно от приложеното към АНПр известие за доставяне.
В законоустановения 7-мо дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
постъпило Възражение по Акта.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка и преценявайки събраните доказателства,
Директорът на ОДБХ – Хасково е издавал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл.23,ал.1 вр. с чл.24,ал.1 от
Закона за храните/ЗХ/, видно от диспозитива на обжалвания акт.
Обжалваното НП е връчено на дъщерята на управителя на дружеството
на 04.10.2023 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне,
надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП с
отбелязване и имената на получателя й, а именно че е получено от П.Х.-
дъщеря.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателя е извършил нарушение по чл.23,ал.1 вр. с чл.24,ал.1 от Закона
за храните/ЗХ/.
За това нарушение на основание чл.128,ал.1,т.3 от Закона за храните/ЗХ/
на дружеството е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 2000 лв.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда,
3
кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП.
Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така
и гласните доказателства в лицето на свидетелите д-р Р. В. И.-П. и д-р С. М.
А. са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за
достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз основа на
показания на свидетелите д д-р Р. В. И.-П. и д-р С. М. А., разпитани по
делото. Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви,
логични, последователни и кореспондиращи на другите, събрани по делото
доказателства. Не се установява свидетелите дд-р Р. В. И.-П. и д-р С. М. А. да
имат личностно отношение към дружеството-жалбоподател, което да ги
провокира да съставят АУАН. Основания за тяхната критика не се намериха,
а единствено поради служебното им качество – инспектори по официалния
контрол , т.е. служители на ОДБХ, в този смисъл и тяхната служебна
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените и гласните такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и
напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими
се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и
на двамата посочени свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице и е процесуално допустима /подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, и съгласно заявеното от процесуалният представител на АНО, липсва
извършено плащане на 80процента от наложеното наказание в срора
предвиден в чл.79б от ЗАНН/.
4
Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна като
Съдът привежда следните аргументи:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и издаването на наказателното постановление ,съдът намира че не са
допуснати съществени нарушения на административно наказателно-
процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,в кръга
на службата му и в предписаната от закона форма,съгласно изискването на
чл.138,ал.1,т.1 и чл.139,ал.1,т.1 от ЗХ.
Актът за установяване на административното нарушение (АУАН) е
съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от
ЗАНН,като не се споделя доводът на процесуалният представител на
дружеството-жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при
съставянето и връчването на АУАН по следните съображения:
Не е налице твърдяното нарушение на процедурата по съставяне на акта
по чл.40 ал.2 от ЗАНН.
В случая се установява, а и не е спорно, че АУАН е съставен в отсъствие
на представител ня дружеството-нарушител,като се твърди,че поканата е била
отправена до ФЛ,а не до управителя на ЮЛ,поради което същият не се явил
по така отправената покана, но това не представлява съществено процесуално
нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Видно от доказателствата по делото съставения АУАН е бил изпратен
ведно с писмо с изх.№I -691 от 07.04.2023г. ,като е отправено предложение за
сключване на споразумение с нарушителя,като процесните са връчени на
управителя на наказаното дружество лично и въпреки,че по АНПр
,приложения в оргинал АУАН не е подписан,то с оглед събраните по делото
доказателства,че същият е бил изпратен и респективно връчен на управителя
на дружеството,следва да се приеме,че актът му е предявен и връчен, при
което той е имал възможност да упражни пълния си обем от права – запознал
се е със съдържанието на последния,запознал се е и с правото да подаде
писмени възражения в 7дневен срок , както и е бил уведомен,че има правото в
14 дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на
споразумение за приключване на адм.наказателното производство,поради
което не се споделя доводът на адв.Коларова за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето и връчването на АУАН. /в тази
насока е и Решение №109/21.02.2022г. постановено по КАНД № 983/2021г. по
описа на АС Хасково/.
Относно възражението на адв.Коларова,че неправилно актосъставителя е
съставил АУАН в по късен момент,а не на датата на извършване на
проверката, което опорочава процедурата по състаяването на АУАН не се
споделя от съда,тъй като разпоредбата на чл.34 от ЗАНН указва сроковете за
съставяне на акт за установяване на адм.нарушение и безспорно същият е
5
съставен в тримесечния срок за това. Никъде в ЗАНН няма изискване същият
да бъде издаден незабавно след откриване на нарушението или
нарушителя,тъй като при това положение би могло да се застраши
правилното интерпретиране на факатите и обстоятелствата,доколкото
нарушителя има право да ангажира доказателства ,дори и в най ранният етап
на адм.производство.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и заинтересованите
лица и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за храните –
Производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след
регистрация или одобрение по реда на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за храните- Българската
агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си
публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за
производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните
добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно
натоварване.
Съгласно параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗХ: т. 5.
"Дейност по производство, преработка и/или дистрибуция" е отделна
операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на един от
етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде
извършвана самостоятелно по време или място,а съгласно т. 6. "Дистрибуция
на храни" е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение,
транспортиране, търговия, внос и износ на храни.
Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ предвижда - Налага се глоба
или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-
тежко наказание, на лице, което: т. 3. (доп. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., в сила от
21.07.2020 г.) извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1
или 2.
Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на
жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно
наказание.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на
тази посочена в НП.
6
Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци
на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.
По същество съдът намира, че жалбоподателят е осъществил описаното в
АУАН и НП нарушение,като не се споделя доводът на процесуалният му
представител,че нарушението остана недоказано.
По делото не се спори, а и от гласните доказателства по делото -
свидетелските показания на двамата свидетели, безспорно се доказва, че на
процесната дата жалбоподателят стопанисва обект, обособен като "Магазин
за хранителни стоки", находящ се на адрес гр. Любимец, ул. "Христо Ботев „
№69 общ. Любимец, обл. Хасково.
На процесната дата на проверката 21.03.2023г. горният обект е бил в
работен режим с действащ касов апарат и свободен достъп до обекта, бил е
оборудван със стелажи и хладилни камери в които са били
поставени/изложени храни с поставени на тях етикети. Всичко това на
практика и не се отрича от жалбоподателя.
Съдът кредитира описаните по-горе доказателства до колкото
свидетелските показания на двамата свидетели извършили проверката се
потвърждават изцяло от от изготвеният на место протокол от проверката в
който са описани по горните констатации.
Според съда като се имат предвид текстовете на параграф 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗХ: т. 5. "Дейност по производство,
преработка и/или дистрибуция" е отделна операция, извършвана върху
храните, която попада в обхвата на един от етапите на производство,
преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно
по време или място и т. 6. "Дистрибуция на храни" е всеки етап на
разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос
и износ на храни, безспорно се установява, че жалбоподателят е извършвал
дейност по дистрибуция на храни в описаният в НП обект.
Безспорно този обект се стопанисва от жалбоподателя. И не на последно
место обектът въпреки, че е отворен и работи/като по време на проверката
свидетелите сочат,че са влизали клиенти и дори имало оздаден касов бон/ не е
вписан, регистриран или одобрение по реда на ЗХ придвиден в чл. 23, ал. 1 от
ЗХ.
Тази регистрация е следвало да стане в регистърът по чл. 24, ал. 1 от ЗХ.
Такива доказателства за регистрация на проверения обект не са
представени от дружеството,нито към момента на проверката,нито към
настоящият момент.
Тоест от описаното в НП безспорно се доказва, че жалбоподателят е
извършил описаното нарушение което е квалифицирано по чл. 23, ал. 1, вр.
чл. 24, ал. 1 от ЗХ.
Тук следва да се отбележи, че според ЗХ дистрибуцията на храни следва
да се извършва след регистрация или одобрение по реда на закона, която
7
регистрация става по реда на чл. 24, ал. 1.
Тази правна квалификация на нарушението според настоящият състав на
съда е правилна и не създава проблеми с това жалбоподателят да разбере в
какво е обвинен.
На практика разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗХ само пояснява кой
създава и поддържа регистъра в който е следвало да се впише, регистрира
дружеството жалбоподателя преди да започне дейност по дистрибуция на
храни.
Тоест чл. 24, ал. 1 от ЗХ не създава задължения за жалбоподателя, те са
описани в чл. 23, ал. 1 от ЗХ, а в чл. 24, ал. 1 е посочен регистъра в който
следва да стана самата регистрация. Тоест двата текста няма как да
съставляват отделни нарушения.
Освен това самата санкционна разпоредба съдържа в себе си и правилото
за поведение, което е нарушено от жалбоподателя. Последната разпоредба
гласи - /чл. 128. ,ал.1/ Налага се глоба или имуществена санкция в размер от
2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което: т. 3.
(доп. – ДВ, бр. 65 от 2020 г., в сила от 21.07.2020 г.) извършва дейност, без да
е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2. Тоест и в текста на санкционната
разпоредба се съдържа нарушеното което е извършил жалбоподателя.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЮЛ, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда
въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на ЮЛ е обективна и не подлежи на изследване от субективна
страна - установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства
от обективна страна, влече съответно административнонаказателна
отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018
година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева).
Затова и съдът намира, че правилно с оглед описаното и квалифицирано
нарушение е приложена разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, като
правилно на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в минимален
размер от 2000 лева.
В този си размер съдът счита, че имуществената санкция би постигнала
целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото в ЗАНН няма
легално определение на понятието "маловажен случай", предвид
препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК,
като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е
налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на
8
вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на
административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Разпоредбите на ЗАНН налагат извод, че за всеки конкретен случай е
необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици",
употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните
последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други
негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен
характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на
нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с
обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да
окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно наказващия орган не налага наказание, доколкото с оглед
спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението,
се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства
на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.
Според настоящия съдебен състав конкретното деяние не разкрива, по-
ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид и не
представлява маловажен случай. Не са изложени твърдения и не са
представени доказателства за наличие на обстоятелства, които да я
понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН е неприложим. Всъщност, точно
обратното, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение като не е не
е регистрирал обекта си, след като е имал такова задължение. Последното има
значение свързано с контрола на качеството на храните, които се предлагат в
обекта, а от там и влиянието им върху здравето на потребителите. Именно в
такава насока е и целта на закона да се регистрират тези обекти, за да могат
да се контролира качеството на храните предлагани в тях. Отделно от това,
наложената имуществена санкция е в минималния размер предвиден в закона,
а именно в размер на 2000. 00 лева /така и Решение № 651 от 2.08.2023 г. на
АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 518/2023 г./.
Предвид гореизложеното,съдът намира подадената жалба за
неоснователна, а издаденото наказателно постановление за правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
При този изход на делото на дружестото-жалбоподател не се дължат
9
разноски.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ,
за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта
по това дело се състоеше в проучване на делото ,явяване в съдебно заседание
и представяне на Писмени бележки, поради което юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. е справедливо .
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОДБХ, е отговаряла БАБХ, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът
намира, че следва посочените разноски да бъдат присъдени именно на БАБХ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 и чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление (НП) № ********* година на Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на
„АНАСТАС-БРАТЯ СТОЙКОВИ И СИЕ“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Любимец, ул.Софроний Врачански
№16,представлявано от управителя Атанас Георгиев Стойков за нарушение
на чл.23,ал.1 вр. с чл.24,ал.1 от Закона за храните/ЗХ/ е наложено на
основание чл.128,ал.1,т.3 от Закона за храните/ЗХ/ административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лв.

ОСЪЖДА жалбоподателят „АНАСТАС-БРАТЯ СТОЙКОВИ И СИЕ“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Любимец,
ул.Софроний Врачански №16,представлявано от управителя Атанас Георгиев
Стойков ДА ЗАПЛАТИ на „Българска агенция по безопасност на храните“ с
адрес: гр. София, бул. "Пенчо Славейков" 15А , сумата в размер на 80,00лв.
(осемдесет лева), представляващи извършени разноски по осъществена
юрисконсултска защита по АНД №625/2023г. по описа на РС Свиленград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
10
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11