Р Е
Ш Е Н
И Е
№892
гр. Хасково, 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
адм. д. № 968/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона
за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Р.К.К. ***,
подадена чрез пълномощника му - адв. Б.И.М. ***, против Заповед №
317з-7903/18.09.2020 г. на Директора на ОДМВР - Пловдив, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.
Жалбоподателят счита, че обжалваният
акт е незаконосъобразен поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби, както и че е издаден в несъответствие с целта на закона, поради
необоснованост и немотивираност. Налични били съществени процесуални пороци,
които правели заповедта недопустима, и от нея не следвало да бъдат породени
неблагоприятни правни последици.
Заповедта била незаконосъобразна, тъй
като била издадена при нарушение на материалния закон - чл. 210, ал. 1 от 3МВР,
съгласно който дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и
наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва.
Сочи се, че в диспозитива на заповедта
било посочено, че „в писмено сведение от 03.01.2020 г. на инспектор Р.К.К.,
дадено по проверка, образувана със заповед УРИ 317з-208б/09.04.2019 г. на
началника на отдел „Разследване“ при ОДМВР – Пловдив, има изложени негативни
квалификации по отношение на прокурор Е. М. при ОП - Пловдив, възприети от него
като обидни“, като били цитирани отделни пасажи, които дисциплинарно
наказващият орган приел, че не отговарят на изискването на етичното правило в
т. 19 – „държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява“, и т. 52 - „държавният служител съдейства за установяването,
поддържането и развитието на ефективно сътрудничество с органите на съдебната
власт и други държавни органи и организации“, от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, което дисциплинарно наказващият орган квалифицирал
именно като нарушение на т. 19 и т. 52 от ЕК за поведение на държавните
служители в МВР. Счита се, че квалифицираното нарушение на етичните правила за
поведение било неправилно, тъй като, за да било налице нарушение на посочените
етични норми, трябвало да е налице такова поведение, което да представлява
отказ на служителя да съдейства на органите на съдебната власт и другите
държавни органи и организации при изпълнение на служебните им задължения, като
това негово поведение да доведе до затрудняване на съвместната им работа.
Такива факти и твърдения в обжалваната заповед липсвали, като липсвали и
доказателства, установяващи данни за неизпълнение или неточно изпълнение на
служебно задължение от страна на инспектор К., както и неизпълнение или неточно
изпълнение на дадени устни или писмени указания от прокурор. В обжалваната
заповед липсвали доказателства по какъв начин държавният служител от МВР Р.К.
накърнил доброто име на институцията, която представлява. Едновременно с това
липсвали и доказателства по какъв начин било нарушено ефективното
сътрудничество между органите на досъдебното производство и съдебната власт.
Липсвали и доказателства, които да установяват по какъв начин била затруднена
съвместната работа на разследващия полицай с прокурора.
Също така от съдържанието на обжалваната
заповед не ставало ясно по какъв начин и кога точно (на коя дата) прокурор Е. М.
при ОП - Пловдив се запознал с изложеното от инспектор Р.К. в писмено сведение
от 03.01.2020 г., дадено по проверката, образувана със заповед УРИ 317з-208б/09.04.2019 г. на
началника на отдел „Разследване“ при ОДМВР - Пловдив. Следвало да се има
предвид, че провежданата проверка била вътрешноведомствено административно
производство, по което прокурор Е. М. не следвало да има достъп до материалите,
съдържащи се в същото. Липсвали доказателства кога било довършено твърдяното
административно нарушение. Нещо повече, резултатът от водената проверка срещу К.
бил, че служителят не бил извършил нарушение.
Счита се, че липсата на доказателства
при налагането на дисциплинарното наказание е нарушение на материалния закон, а
именно - чл. 210 от ЗМВР, и самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
акт.
На следващо място се твърди и наличие
на нарушение на чл. 206, ал. 2 от 3МВР, според която при определяне вида и
размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на
службата. От заповедта не било установено какви противоправни последици
настъпили от санкционираното поведение на служителя К., а абстрактно било
посочено „нарушаване на ефективното сътрудничество между органите на
досъдебното производство и органите на съдебната власт“, без да било уточнено в
какво точно се изразява това нарушаване на ефективното сътрудничество, което
било съществен елемент от санкционираното противоправно деяние. Това
представлявало допълнително основание, по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, за
отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна, тъй като същата била
издадена в противоречие с целта на закона. Съобразно чл. 6 от Инструкция №
8121з-470/27.04.2015 г. на МВР, целта на налагането на дисциплинарно наказание
била да въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина,
а на останалите полицейски служители, да въздейства възпитателно и
предупредително. Налагането на наказание за едно неизвършено дисциплинарно
нарушение не можело да постигне нито индивидуалната, нито генералната превенция
на наказанието.
Твърди се още, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, защото от начина на описание на нарушението ставало ясно, че
жалбоподателят извършил две нарушения: нарушил етичното правило на т. 19 – „Държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява“ и етичното
правило на т. 52 „Държавният служител съдейства за установяването, поддържането
и развитието на ефективно сътрудничество с органите на съдебната власт и други
държавни органи и организации“ от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР. Тъй като се касаело за две отделни дисциплинарни нарушения, за
които било наложено едно общо наказание, в заповедта не били изложени
съображения дали е приложена разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от 3МВР за тези нарушения.
Посоченото представлявало съществено нарушение на материалния закон и било
самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
Също така, в хода на проверката не били
установени доказателства, обосноваващи срока на наложеното наказание, предвид
установените обстоятелства, при които било извършено нарушението, като липсвали
доказателства при определяне вида и размера на наказанието да били взети
предвид настъпилите последици. Въпреки, че в мотивите към заповедта било
посочено, че са оценени тежестта на нарушението, настъпилите от него вредни
последици, обстоятелствата, при които било извършено, формата на вината и
цялостното поведение на служителя, жалбоподателят счита, че липсвали конкретни
мотиви във връзка с индивидуализацията на наложеното наказание. Последното
представлявало съществено нарушение на административно-производствените правила
и било основание за отмяна на оспорената заповед.
С оглед на така изложеното се иска
съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед № 317з-790З/18.09.2029 г
. на Директора на ОДМВР - Пловдив. Моли се да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от процесуален представител, който навежда обширни доводи в насока
незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Директор на
Областна дирекция на МВР – Пловдив, в депозирано по делото писмено становище сочи, че жалбата
е неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде оставена без уважение.
В тази връзка изтъква, че процесната заповед била издадена от компетентен
орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Стриктно била
спазена процедурата по налагане на дисциплинарни наказания и по никакъв начин
не било нарушено правото на защита на жалбоподателя. В хода на дисциплинарната
проверка било установено, че жалбоподателят осъществил нарушение на служебната
дисциплина. Проверка била извършена от комисия, която събрала и разгледала
обективно и всестранно доказателствата по случая, като били обсъдени
обясненията на жалбоподателя. Взети били предвид тежестта на нарушението,
формата на вина и цялото поведение на служителя. Видът и размерът на наложеното
наказание били съобразени с нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Наложеното
наказание „порицание“ било за срок от шест месеца, тоест най-краткият от
императивно установения в закона срок.
В контекста на изложеното се посочва,
че оспорената заповед отговаря на условията за редовно действие на
административните актове, което предпоставяло отхвърляне на предявеното срещу
нея оспорване. Претендират се направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за намаляване разноските за
адвокатско възнаграждение на другата страна до размера на минимално
предвиденото в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, в случай на уважаване на жалбата.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 04.04.2019 г. Е. М. – прокурор при
Районна прокуратура – Пловдив, на основание чл. 145, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗСВ
и чл. 196, ал. 2 от НПК, изготвя Сигнал (л. 80), заведен в ОДМВР – Пловдив под
№ УРИ812102-617/05.04.2019 г., адресиран до Директора на ОДМВР – Пловдив, с
копие до разследващ полицай при ОДМВР – Пловдив и административния ръководител
на Районна прокуратура (РП) – Пловдив. В сигнала излага фактическа обстановка,
свързана с действията по досъдебно производство № 81/2019 г. по описа на РУ –
Стамболийски. В тази връзка описва извършените от разследващ полицай Р.К.К.
действия по досъдебното производство, въз основа на което прави извода, че в
случая се касаело за неизпълнение, респективно некачествено и безотговорно
изпълнение на служебните задължения и игнориране на разписаните норми в НПК от
страна на разследващия полицай, поради което предлага да се извърши цялостна
проверка, респективно при преценка на Директора на ОДМВР – Пловдив, да се
образува дисциплинарно производство по повод описаните в сигнала констатации и
нарушения на служебните задължения. В сигнала е обективирана молба за
уведомяване на РП – Пловдив за становището на Директора на ОДМВР – Пловдив по
сигнала и за предприетите действия.
Впоследствие Е. М. – прокурор при
Районна прокуратура – Пловдив, на основание чл. 145, ал. 3, във вр. чл. 1, т. 5,
пр. 1 от ЗСВ, издава Разпореждане УРИ317000-4116/09.04.2019г. (л. 41),
адресирано до Директора на ОДМВР – Пловдив, с копие до разследващ полицай при
ОДМВР – Пловдив и административния ръководител на РП – Пловдив, за предприемане
на незабавни действия по установяване на
конкретните действия от разследващ полицай Р.К. по бързо производство № 81/2019
г. по описа на РУ – Стамболийски.
Със Заповед № УРИ 317з-2086/09.04.2019
г. (л. 59) началникът на отдел „Разследване“ в ОДМВР – Пловдив разпорежда
извършване на проверка във връзка с изясняване на постъпили предварителни данни
– Сигнал УРИ 812102/617/05.04.2019 г. на Е. М., прокурор при РП – Пловдив, за
това, че Р.К.К. - разследващ полицай в сектор „Разследване“ в РУ – Хисаря и РУ - Стамболийски, към отдел
„Разследване“ при ОДМВР – Пловдив, не изпълнил служебните си задължения по
бързо производство № 81/2019 г. по описа на РУ – Стамболийски, като водил разследването по
наказателното производство в нарушение на чл. 356, ал. 5, чл. 203, ал. 2 и чл. 198, ал. 1 от НПК, което било нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР.
Проверката е възложена на инспектор М. Б.С. – началник сектор „Разследване“ в
РУ – Хисаря и РУ – Стамболийски към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Пловдив,
като за резултата от нея следвало същата да изготви доклад до 09.05.2019 г. С
последващи Заповед № 317з-3127/20.05.2019 г., Заповед № 317з-3663/12.06.2019 г.,
Заповед № 317з-4280/12.07.2019 г.,
Заповед № 317з-6489/22.10.2019 г. и Заповед № 317з-1506/26.02.2019 г., срокът за изготвяне на доклад от проверката е
бил удължаван, с последната - до 09.03.2020 г.
Във връзка с проверката до Р.К.К. е
отправена писмена Покана с рег. № 273р-4074/10.05.2019 г. (л. 46, 66) за даване на писмени обяснения, в срок до 17.00 часа на
14.05.2019 г.
По преписката е представено писмено
Сведение от 03.01.2020 г. от инспектор
Р.К.К. (л. 47, 67). В него същият посочил, че забележката в сигнала на прокурора от РП
– Пловдив относно това, че изпратил делото за проверка неномеровано и
непрошнуровано, била напълно неуместна, като изложил аргументи в тази насока.
Описал и съображенията си за непосочване в делото на данните на лицето, срещу
което било образувано досъдебното производство. По отношение запознаването на
прокурора с материалите по делото в сведението е посочено, че прокурорът бил
наясно с това, че делото щяло да бъде оставено в кабинета му от полицейски
служител от РУ – Стамболийски, това му било съобщено от К. по телефона. В
сведението са използвани следните изрази: „всичко изложено до тук води до
съмнение за незнание на закона от страна на прокурора. Съмнявам се паметта на
представителя на РП - Пловдив да е толкова къса, но алтернативата на това му
поведение е още по-обезпокоителна - умишлени лъжи и сигнал, по който е
образувана неоснователна проверка за работата ми по настоящето досъдебно
производство. Не знам какви са мотивите и целите на представителя на РП -
Пловдив, но предполагам, че са негово лично отношение към мен, което му
поведение напълно не съответства на изпълняваната от него служба, а именно
прокурор“.
Описани са и други обстоятелства,
свързани с делото и предаването му „на ръка“ на прокурора от РП – Пловдив.
Сведението завършва с изречението, „не смятам, че това е нормално поведение от
страна на прокурор в Република България - чрез откровени лъжи, поради незнайни
мотиви (поне за мен) да се правят опити да се почерня името ми и да се търси дисциплинарна
отговорност спрямо мен, само защото прокурорът иска това.“
По случая писмени сведения са получени
и от И.Т. В. – началник група „Криминална полиция“ в РУ – Стамболийски (л. 70).
Като приложения към Писмо УРИ
273000-1029/25.02.2020 г. (л. 40) до административния ръководител на РП – Пловдив са били изпратени
материали от извършваната проверка по случая.
Проверката, разпоредена със Заповед № УРИ
317з-2086/09.04.2019 г. на началника на отдел „Разследване“ в ОДМВР – Пловдив, е
завършила с Обобщена справка с рег.№ 273р-3858/08.04.2020 г. (л. 84), в която е
изразено становище, че не е налице извършено дисциплинарно нарушение от страна
на Р.К.К..
Междувременно, на 09.03.2020 г. в
Министерството на вътрешните работи е постъпил Сигнал с вх.№ 812100-3724/09.03.2020
г., с адресат Министъра на вътрешните работи, подаден на основание чл.
145, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗСВ от Евгени Милев – прокурор при РП – Пловдив (л. 38).
В сигнала е описана фактическата обстановка около извършването на проверката,
разпоредена със Заповед № УРИ 317з-2086/09.04.2019 г. на началника на отдел
„Разследване“ в ОДМВР – Пловдив, като е отправена молба до министъра да
разпореди проверка по случая, за да се установили дали са били допуснати
нарушения на служебната дисциплина и задължения във връзка с приключилата
проверка срещу инспектор Р.К., която следвало да обхване действия по
установяване на причините, които позволили проверката да завърши в почти
едногодишен срок от момента на възлагането ѝ. Моли се и за извършване на
проверка на изложените данни в обяснението на инспектор Р.К., които според
прокурора съдържали негативни квалификации по адрес на иницииралия проверката
прокурор. В сигнала са цитирани текстове от даденото от К. в хода на проверката
писмено Сведение, извършена по Заповед № УРИ 317з-2086/09.04.2019 г. на
началника на отдел „Разследване“ в ОДМВР – Пловдив.
В Решение с рег.№ 812100-6485/30.04.2020
г. (л. 35), Министърът на вътрешните работи приема, че са налице
данни за извършени нарушения на служебната дисциплина при извършването на
проверката по Заповед № УРИ 317з-2086/09.04.2019г. на началника на отдел
„Разследване“ в ОДМВР – Пловдив, както следва: „2. По отношение на инспектор Р.К.К.
– разследващ полицай в сектор „Разследване“ – РУ – Хисар и РУ – Стамболийски
към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Пловдив“. Според министъра, данните по
отношение на К. са за нарушение, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР,
за което било предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от шест месеца. С решението е разпоредено данните да бъдат проверени по реда на чл. 205,
ал .2 от ЗМВР със заповед на Директора на ОДМВР – Пловдив, по взетото решение
по сигнала да бъде уведомен г-н Е. М. – прокурор при РП – Пловдив, копие от
решението и материалите по сигнала да бъдат изпратени на Директора на ОДВМР –
Пловдив за сведение и изпълнение.
Със Заповед № 317з-3987/15.05.2020г.
(л. 13) Директорът на ОДМВР – Пловдив разпорежда извършване на проверка за изясняване на
постъпилите данни за извършване на дисциплинарно нарушение от инспектор Р.К.К..
За извършване на проверката, с цитираната заповед Директорът на ОДМВР – Пловдив
назначава тричленна комисия в състав от един председател и двама членове, като
дава срок за изготвяне на писмена справка по случая, която да се докладва до
15.06.2020 г. С последваща Заповед № 317з-5311/26.06.2020 г. (л. 15), Директорът
на ОДМВР – Пловдив удължава срока на проверката от 30.06.2020 г. до 31.07.2020
г.
С горецитираните заповеди инспектор Р.К.
е бил запознат срещу подпис, видно от отбелязването, направено върху тях.
В хода на дисциплинарното производство,
на 26.05.2020 г. настоящият жалбоподател – Р.К.К., адресира до Директора на
ОДМВР – Пловдив писмено Обяснение, заведено в ОДМВР – Пловдив под № УРИ
2372р-10605/27.05.2020 г. (л. 24). В същото посочва, че всичко, което изказал в
сведението си по проверката по Заповед № УРИ 317з-2086/09.04.2020 г., било
средство за защита. Реално изнесените от прокурора обвинения по негов адрес
обиждали него и доброто му име. В хода на проверката по Заповед № УРИ
317з-2086/09.04.2020 г. се доказало, че не бил изпълнил некачествено и
безотговорно служебните си задължения, както твърдял прокурорът. Констатациите
му спрямо него били напълно недействителни. Не смятал, че използвал обидни
изрази. Всичките му констатации в сведението били лична реакция към строго
лични нападки от страна на прокурора и били плод на гарантираното право от
Конституцията и международните актове. Същите били средство за лична защита и
нямали за цел да обидят нито институцията, която представлявал прокурор М.,
нито неговата личност.
С Обяснението на К. лично се е запознал
директорът на ОДМВР – Пловдив, което става ясно от положения върху същото
подпис.
За резултата от извършената
дисциплинарна проверка по случая комисията, назначена със Заповед № 317з-3987/15.05.2020
г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, изготвя Справка № 239р-15975/27.07.2020 г.
(л. 17). В същата дисциплинарно разследващият орган описва подробно
фактическата обстановка по случая. Възпроизвежда дословно използваните от Р.К.
изрази в даденото от него на 03.01.2020 г. писмено Сведение по проверката,
извършена по Заповед № УРИ 317з-2086/09.04.2019 г. (л. 59) на началника на отдел
„Разследване“ в ОДМВР – Пловдив, а именно:
„Всичко изложено до тук води до съмнение за незнание на закона от страна
на прокурора,“; „Съмнявам се паметта на
представителя на РП - Пловдив да е толкова къса, но алтернативата на това му
поведение е още по-обезпокоителна - умишлени лъжи и сигнал, по който е
образувана неоснователна проверка за работата ми по настоящето досъдебно
производство.“; „Не знам какви са мотивите и целите на представителя на РП -
Пловдив, но предполагам, че са негово лично отношение към мен, което му
поведение напълно не съответства на изпълняваната от него служба, а именно
прокурор.“; „Не смятам, че това е нормално поведение от страна на прокурор в
Република България - чрез откровени лъжи, поради незнайни мотиви (поне за мен) да се правят
опити да се почерня името ми и да се търси дисциплинарна отговорност спрямо
мен, само защото прокурорът иска това“. Направен е извод, че с действията си
инспектор К. нарушил т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР – „държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява“, и т. 52 от Етичния кодекс – „държавният служител съдейства за
установяването, поддържането и развитието на ефективното сътрудничество с
органите на съдебната власт и други държавни органи и организации.“ Въз основа
на формирания извод, комисията е предложила на инспектор Р.К.К. – разследващ
полицай в сектор „Разследване“ – Шесто РУ – Пловдив, за това, че в обясненията
си от 03.01.2020г.употребил изрази, възприети от прокурор М. като обидни и
неетични, с което извършил дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 4, т. 4 от ЗМВР, на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, да бъде наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Жалбоподателят се е запознал със
Справка № 239р-15975/27.07.2020 г. на 27.07.2020 г., което е удостоверено с
подпис на същия, след отправена писмена покана, връчена му същия ден (л. 20).
На 17.08.2020г. върху справката е
поставена резолюция от Директора на ОДВМР – Пловдив с текст „съгласен, директор
на ОДМВР – Пловдив ст. комисар Й.Р., 17.08.2020 г.“
След запознаване със Справка №
239р-15975/27.07.2020 г.,
Р.К.К. дава допълнително писмено Обяснение № УРИ 239р-15998/27.07.2020
г. (л. 23). В същото излага съображения в насока злоупотреба с право от страна
на прокурора от РП – Пловдив, тъй като същият се запознал с обясненията му по
първата проверка. Злоупотребата с право довела и до образуването на втора
проверка срещу него. Видно от направеното отбелязване, директорът на ОДМВР –
Пловдив се е запознал с Обяснението на 17.08.2020 г.
Във връзка с установеното в справката е
издадена оспорената Заповед № 317з-7903/18.09.2020 г. на Директора на ОДМВР –
Пловдив, с която на основание чл. 204, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4,
във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12, във
връзка с ал. 2 от ЗМВР – „нарушаване на етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР“, на
инспектор Р.К.К., старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване“
- Шесто РУ - Пловдив към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Пловдив, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Наказанието е
наложено за неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в това, че в писменото
Сведение от 03.01.2020 г., дадено по проверка, образувана със Заповед УРИ 317з-2086/0.04.2019
г. на началник отдел „Разследване“ при ОДМВР - Пловдив, изложил негативни
квалификации по отношение на прокурор Е. М. при ОП - Пловдив, възприети от него
за обидни, а именно: „всичко изложено до тук води до съмнение за незнание на
закона от страна на прокурора. Съмнявам се паметта на представителя на РП -
Пловдив да е толкова къса, но алтернативата на това му поведение е още
по-обезпокоителна - умишлени лъжи и сигнал, по който е образувана неоснователна
проверка за работата ми по настоящето досъдебно производство. Не знам какви са
мотивите и целите на представителя на РП - Пловдив, но предполагам, че са
негово лично отношение към мен, което му поведение напълно не съответства на
изпълняваната от него служба, а именно прокурор. Не смятам, че това е нормално
поведение от страна на прокурор в Република България - чрез откровени лъжи,
поради незнайни мотиви (поне
за мен) да
се правят опити да се почерня името ми и да се търси дисциплинарна отговорност
спрямо мен, само защото прокурорът иска това.“ Прието е, че изложеното от К. в
Сведението му от 03.01.2020 г. не отговаря на изискването на етичното правило в
т. 19 – „държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява“, и т. 52 – „държавният служител съдейства за установяването,
поддържането и развитието на ефективно сътрудничество с органите на съдебната
власт и други държавни органи и организации“, от Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в МВР (обн. ДВ бр. 67 от 12.08.2014 г; изм. ДВ бр. 47 от
21.06.2016 г., изм. ДВ бр. 5 от 17.01.2017 г.).
Деянието е квалифицирано като дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - т. 4 – „неспазване на правилата
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ и конкретно т. 19
и т. 52 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
В заповедта е посочено, че наказанието е
наложеното след запознаване със Справка с рег. № 239р-15975/27.07.2020 г. и
материалите от дисциплинарната преписка, извършване на преценка на събраните
доказателства, приемане на писмените обяснения на инспектор Р.К. с УРИ
2372р-10605/27.05.2020 г. и УРИ 2372р-15998/27.07.2020 г., съобразяване с
доводите в Справка с рег. № 239р-15975/21.07.2020 г. на комисията, извършила
проверката, относно основанията за търсене на дисциплинарна отговорност от
служителя, вземане предвид тежестта на нарушението (което не било тежко),
настъпилите от него вредни последици (нарушаване на ефективното сътрудничество
между органите на досъдебното производство и органите на съдебната власт),
обстоятелствата, при които било извършено деянието (дадени писмени сведения по
време на извършване на проверка, образувана със Заповед УРИ
317з-2086/09.04.2019 г.), формата на вина (непредпазливост небрежност -
служителят не съзнавал и не предвиждал настъпването на вредните последици, но
бил длъжен и могъл да ги предвиди), цялостното поведение на държавния служител
по време на службата, обективирано в кадрова справка с рег. № 317р5558/21.05.2020
г. (от която се установило, че по време на службата си служителят бил
награждаван 3 пъти с „писмена похвала“ и нямал наложени дисциплинарни
наказания). На основание чл. 200, ал. 2 от ЗМВР, със заповедта служителят бил
предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал.
1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание.
Жалбоподателят е получил екземпляр от
заповедта на 23.09.2020 г., като жалбата срещу нея е подадена чрез
административния орган на 05.10.2020 г.
Въз основа на така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК,
административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:
На първо място, заповедта е издадена от
компетентен орган - директор на ОД на
МВР - дисциплинарно наказващ орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР, съобразно която
разпоредба наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите
по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши
изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски
длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски
длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.
Спазено е изискването за издаване на
оспорения акт в писмена форма, като заповедта съдържа както фактически, така и
правни основания за издаването ѝ. Същата е подписана от издателя си,
съдържа номер, дата и адресат. Индивидуалният административен акт съдържа
изрично предписаните от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, като в него са
посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се
налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва. В тази връзка не се споделя възражението на жалбоподателя за издаване
на заповедта в нарушение на чл. 210 от ЗМВР.
Неоснователно е оплакването за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на оспорения акт.
Съдът намира, че в хода на реализиране на
дисциплинарната отговорност са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1
от ЗМВР. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия, по
смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, е открито при получаване на Справка №
239р-15975/27.07.2020 г. От поставената върху същата резолюция е видно, че справката
е получена от Директора на ОДМВР – Пловдив на 17.08.2020 г., на която дата е
станало и запознаването с нея, а оспорената заповед е издадена на 18.09.2020
г., тоест в установения двумесечен срок от откриване на нарушението. Към датата
на издаването ѝ не е изтекъл и едногодишният срок от извършването на
нарушението.
Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1
от ЗМВР, а именно дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на
дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини
той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Видно от приобщения
по делото доказателствен материал, жалбоподателят е дал писмено сведение по
случая. Наред с това, след изготвяне на Справка № 239р-15975/27.07.2020 г., Р.К.К.
е бил надлежно запознат с нея на 27.07.2020 г., в 12.47 часа, след което е дал
допълнително писмено обяснение по случая, с което директорът на ОДМВР – Пловдив
се е запознал лично.
Неоснователно се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, защото жалбоподателят извършил две нарушения, а
било наложено едно общо наказание. Съдът не счита, че в случая са извършени две
нарушения на служебната дисциплина. В тази връзка разпоредбата на чл. 194, ал. 2,
т. 4 от ЗМВР, на която се е позовал и административният орган, ясно предвижда,
че неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР е само едно от предвидените в ал. 2 няколко дисциплинарни
нарушения. В тази връзка квалифицираните от административно наказващия орган
нарушения на т. 19 и т. 52 от Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, съдът приема за самостоятелно нарушение по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 4 от ЗМВР, и правилно при определяне вида и срока на наказанието
органът се е позовал от правна страна на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 12,
във вр. ал. 2 от ЗМВР.
Въпреки гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като от събраните
по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил вмененото
му нарушение на служебната дисциплина. Не е ясно как визираните от органa нарушения на етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, конкретно нарушение на т. 19 -
„държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“, и
т. 52 – „държавният служител съдейства за установяването, поддържането и
развитието на ефективно сътрудничество с органите на съдебната власт и други
държавни органи и организации“, са
съотносими към използваните от К. изразни средства в даденото от него Сведение
от 03.01.2020 г. по повод водената проверка, разпоредена със Заповед УРИ
317з-2086/09.04.2019 г. на началник отдел „Разследване“ при ОДМВР – Пловдив.
Използваните изрази „всичко изложено до тук води до съмнение за незнание на
закона от страна на прокурора. Съмнявам се паметта на представителя на РП -
Пловдив да е толкова къса, но алтернативата на това му поведение е още по-обезпокоителна
- умишлени лъжи и сигнал, по който е образувана неоснователна проверка за
работата ми по настоящето досъдебно производство. Не знам какви са мотивите и
целите на представителя на РП - Пловдив, но предполагам, че са негово лично
отношение към мен, което му поведение напълно не съответства на изпълняваната
от него служба, а именно прокурор. Не смятам, че това е нормално поведение от
страна на прокурор в Република България - чрез откровени лъжи, поради незнайни
мотиви (поне
за мен) да
се правят опити да се почерня името ми и да се търси дисциплинарна отговорност
спрямо мен, само защото прокурорът иска това.“, не съдържат в значението си
обидни, негативни квалификации.
В приложимата по казуса правна уредба не се
съдържа легална дефиниция на понятията „обида“ и „негативна квалификация“.
Разпоредбата на чл. 146,
ал. 1, изр. първо от Наказателния кодекс
предвижда, че „който каже или извърши нещо унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с…“. Според
Тълковния речник на българския език, обидата е несправедливо оскърбление,
засягане на честолюбието, огорчение. В случая не се установява използваните от
жалбоподателя изрази по отношение на прокурор М. от ОП – Пловдив да
представляват обида както по смисъла на чл. 146
от НК, така и по смисъла на значението на тази дума, описано в Тълковния речник
на българския език. Напълно неясен за наказаното лице, а и за съда, е
възприетият от органа факт, а именно, че използваните от К. термини и словосъчетания
в даденото от него на 03.01.2020 г. Сведение са обидни и/или негативни.
На следващо място, не е ясно как с
използването на тези изрази служителят не е опазил доброто име на институцията,
която представлява (т. 19
от Етичния кодекс), или не е съдействал за установяването, поддържането и
развитието на ефективно сътрудничество с органите на съдебната власт и други
държавни органи и организации (т. 52
от Етичния кодекс). В заповедта не е посочено конкретно как използваните от К.
изразни средства по отношение на прокурор М. са се отразили върху доброто име
на институцията – МВР. Не се установява и с действията си жалбоподателят
всъщност да не е съдействал за установяването, поддържането и развитието на
ефективно сътрудничество с органите на съдебната власт. Не се установява още да
са налице последици от соченото от дисциплинарно наказващия орган нарушение или
какви биха могли да бъдат евентуалните такива.
Освен това, що се отнася до вмененото
нарушение на т. 52
от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, следва да се има
предвид, че за да е налице нарушение на тази норма, трябва е да демонстрирано
поведение, което да представлява отказ на служителя да съдейства на органите на
съдебната власт и другите държавни органи и организации при изпълнението на
служебните им задължения, съответно за неточно и неправилно изпълнение на
служебните му задължения, като това негово поведение да е довело до
затруднения в съвместната му работа с посочените органи. Такива факти и
твърдения в издадената заповед или в справката, на която се е позовал
дисциплинарно наказващият орган, липсват, а отделно от това, от доказателствата
по делото не се установяват данни за неизпълнение, съответно неточно изпълнение
на служебните задължения от страна на жалбоподателя, нито се установява да е
затруднена съвместната работа на РП - Пловдив и МВР.
Съдът счита, че обвиненията към наказания
служител са изградени изцяло на база заявените от прокурора от ОП – Пловдив
възприятия по отношениe
съдържанието на даденото от К. писмено Сведение от 03.01.2020 г., а не почиват
на реални факти и обстоятелства, тоест не е налице независима преценка по
случая от страна на дисциплинарно наказващия орган, от която да се направи
обективен извод за извършването или не на дисциплинарно нарушение от служителя.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че не
е налице нарушаване на етичните норми от страна на Р.К.К., конкретно на т. 19 и
т. 52 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради
което оспорената заповед следва да бъде отменена, като постановена в нарушение
на материалния закон.
С оглед изхода на спора, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Искането за присъждане на такива е своевременно заявено, а разгледано по
същество - основателно. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 510 лева, от които 10
лева - платена държавна такса за образуване на производството, и 500 лева -
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид размера на
претендирания хонорар на адвоката (минимален, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), възражението за
намаляването му се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № 317з-7903/18.09.2020 г. на Директора
на ОД на МВР - Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да
заплати на Р.К.К., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски в размер
на 510.00 (петстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: