№ 169
гр. Сливен , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Таня Т. Иванова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230101229 по описа за 2021 година
В молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица (ДСП –Твърдица) се
излага, че с решение на Окръжен съд - гр. Стара Загора от 2001-ва година П. М. ИВ., ЕГН:
**********, който сега е на 40 години, е поставен под пълно запрещение, а със заповед №
47/08.02.2017 г., издадена от Органа по настойничество и попечителство при община
Твърдица, за негов настойник е назначен Ж. Г. СТ. – директор на социалната институция
ДПЛУИ гр. Твърдица.
Твърди се, че той е с вродено увреждане, което не позволява в никаква степен да се
грижи за своите работи и да защитава интересите си; не е в състояние да се самообслужва и
изцяло зависи от специализираните грижи на персонала в социалната институция.
Твърди се от директора на ДСП още, че И. e с много висока степен на интелектуален
дефицит; силно изразени ограничения на възможностите за вграждане в обществото; с
тежка липса на самостоятелност; липса на говор, а поради липсата на контрол върху
емоционалните състояния често представлява непосредствена опасност за себе си и за
околните. Поради това и за да бъдат осигурени необходимите на лицето специализирани
грижи и контрол върху поведението се извежда становище, че е необходимо мъжа да остане
в специализирана институция със съответния профил, съответстващ на вида на заболяването
му, а именно- Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост.
Твърди се и че на територията на община Твърдица не се предлагат други социални
услуги в общността, отговарящи на профила на заболяването на лицето. Поради това, на
този етап И. не може да бъде изведен от специализираната институция.
1
При горните обстоятелства дирекцията отправя искане, на основание чл. 95 ал. 2 от
Закона за социалните услуги, П. М. ИВ., ЕГН: ********** да бъде настанен с решение на
съда, за срок от три години, в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр.
Твърдица, обл. Сливен, където и в момента е настанен по административен ред, със заповед
№ СУ/Д-СН-ТВ/11-1 от 30.03.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ -
гр. Твърдица.
В проведеното, на основание чл. 135а ал. 1 от ГПК, онлайн открито съдебно
заседание представителя по закон на дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица
поддържа това искане.
В изпълнение на разпоредбата на чл.97 ал.2 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/, на
заседанието присъства и лицето, което се иска да бъде настанено в дома- П. М. ИВ.; но при
опит да бъде изслушан се оказа, че не може да говори, което бе потвърдено както от
зам.настойника му, така и от директора на ДСП Твърдица..
Настойникът на И. не присъства на заседанието, но в тази му функция бе заместван
от зам. настойника С. Светиева, която изрази мнение, че е в интерес на мъжа да продължи
да живее в дома.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от решение от 22.02.2001 г., постановено от Окръжен съд - Стара Загора по
гр.д.№ 2084/2000г., П.И. е поставен под пълно запрещение, а със заповед № 47/08.02.2001 г.
на кмета на община Твърдица за негов настойник е назначен Ж. Г. СТ. - директор на
социална услуга ДПЛУИ гр. Твърдица.
От документа, наречен Доклад за оценка на постигнатите резултати, включени в
индивидуалния план, съда установи, че в ДПЛУИ - Твърдица И. е настанен през 2001 г.,
идвайки от ДСГ с. Петрово. Също, че изцяло е зависим от грижите на персонала- не може да
се самообслужва, не извършва самостоятелно хигиенен душ, не може да подбира дрехите по
предназначение, храни се некултурно и нехигиенично. Подвижен, но неориентиран за време
и място. Комуникацията с него е трудна, защото няма изградена реч. Трудно изпълнява
зададени инструкции.
Видно от документа предварителна оценка на потребностите от социални услуги И.
се нуждае от постоянни грижи и помощ от страна на персонала при извършване на
ежедневната хигиена, хранене, обличане. Оказва му се помощ за организиране на свободното
време. Вътрешно напрегнат, понякога агресивен, а в ДПЛУИ гр. Твърдица има на
разположение личен лекар, зъболекар, психиатър.
2
Писменото становище на настойника на И. е, че предвид заболяването на лицето,
неговото здравословно и емоционално състояние и дългогодишното му пребиваване в дома,
то следва да продължи да живее там.
От казаното от зам.настойника в съдебно заседание съда приема, че никой роднина
или близък не се интересува от И.; не го посещава и не поддържа контакт с него или пък със
служители на ДПЛУИ-Твърдица.
Видно от изготвената Справка по чл. 95 ал. 3, т. 3 от ЗСУ, към датата 30.03.2021 г. в
специализираните институции на територията на Сливенска област няма свободни места в
Дом за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Твърдица, а единственото свободно
място е в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица, съотв. отправеното с нея
искане, е с правно основание чл. 95 ал. 2 от Закона за социалните услуги. Съдът я преценя
като основателна- защото са налице всички поставени от закона изисквания за уважаването
й: П.И. е пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение; диагнозата му е „друга
уточнена олигофрения. Общо заболяване: олигофрения имбецилитас гравис-еретика“, а от
мненията, изказани в проведеното открито съдебно заседание съда прави извод, че Дома за
пълнолетни лица с умствена изостаналост в гр. Твърдица е единствената алтернатива за
него- защото никой роднина или близък не се интересува от И.; не го посещава и дори не
поддържа контакт с него или пък със служители на ДПЛУИ-Твърдица. В този смисъл е
налице хипотезата на чл. 10 ал. 1 от ЗСУ. От друга страна, И. има потребност от съдействие
и подкрепа в ежедневието, както и от специализирани грижи, но не може да ги получи в
семейна среда, докато в ДПЛУИ - гр. Твърдица има необходимите за това специалисти-
социален работник, трудотерапевт, личен асистент, медицинско лице.
Ето защо съда прави извод, че е в интерес на лицето да продължи да живее в дома, а
при същите съображения преценя, че настаняването може да е за срока, поискан в молбата
на дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица- максималния по закон- тригодишен- чл.
98 ал. 3 от ЗСУ, което представлява дългосрочно предоставяне на социалната услуга по
смисъла на чл.16 ал.2, т.3.
Впрочем, сходно е мнението както на настойника на И. - изразено в писмен вид, така
и заявено в съдебно заседание.
При изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
3
На основание чл. 95 ал. 2 от Закона за социални услуги ПРЕДОСТАВЯ на
пълнолетния, поставен под пълно запрещение, П. М. ИВ., с ЕГН: **********, социална
услуга за резидентна грижа, която се осъществява в специализирана среда, като за срок от
три години ГО НАСТАНЯВА в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост- гр.
Твърдица, на адрес: м. „Метанит” № 1.
РЕШЕНИЕТО подлежи, на основание чл. 98 ал. 1 от ЗСУ, на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-мо дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4