МОТИВИ към
присъдата по НОХД № 271
по описа на С. районен съд за 2020г.
Районна
прокуратура - С. е внесла обвинителен акт срещу Г.Д.Д. ***, ЕГН **********, за
престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 НК, за това че в
периода 27.03.2020г. – 01.04.2020г. включително, в условията на продължавано
престъпление, по време на обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно
събрание извънредно положение в Р. Б. (ДВ.бр.22/13.03.2020г.), съгласно чл.84, т.12 от Конституцията, свързано със смъртни случаи, е нарушила предписание с изх. № COVID 7363/21.03.2020г. за поставяне под
карантина, издадено от Т. Н. С. - старши инспектор, в отдел „ЕКЗБ“, сектор
„ПЕК, дирекция „НЗБ“ при Столична регионална здравна инспекция към
Министерството на здравеопазването, постановено в изпълнение на т.1 и т.6 от
Заповед № РД-01- 130/17.03.2020г.
на Министъра за здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.2 и чл.63 от
Закона за здравето във връзка с чл.29 от Наредба № 21/18.07.2005г. за реда за регистрация
съобщаване и отчет на заразните болести, като след пристигането и на 21.03.2020
г. от рискова държава – Ф. Р. Г., не е спазила срока на 14-дневната карантина –
от 21.03.2020г. до 03.04.2020г., да не напуска дома си и да пребивава на адрес
с.С., общ.К., обл.С., ул. „З.“ № …., посочен в предписанието на органите на
здравния контрол, като е напуснала същия и е пребивавала на обществено място по
§ 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, както и на друг адрес,
различен от посочения, а именно:
-
На 27.03.2020г. около 12.30ч. излязла на улицата в село
С., обл.С. пред дом по ул.“С. п.“ № ….;
-
На 29.03.2020г. около 09.40ч. пребивавала в дом по ул.“С.
П.“ № ..;
-
На ...03.2020г. около 10.40ч. пребивавала в дом по ул.“С.
П.“ № ..;
-
На 01.04.2020г. около 10.15ч. пребивавала в дом по ул.“С.
П.“ № ..,
с което е
нарушила противоепидимичните мерки, въведени против разпространяването на
заразна болест по хората – COVID-19.
Съдебното
производство по отношение на подсъдимата е проведено при условията на чл.269,
ал.3, т.3 и т.4, б.“а“ НПК - връчени са обвинителния акт и разпореждането за
насрочване на разпоредително заседание по време на пребиваването на подсъдимата
Д. в страната през месец май 2020г., която не е посочила уважителни причини за
неявяването си пред съда на 16.06.2020г. и впоследствие. След като лично
получила съдебните книжа, подсъдимата напуснала пределите на Р. Б. и заминала
за Р. П., където местоживеенето и не може да бъде установено. Подсъдимата Г.Д.Д.
е участвала лично в досъдебното производство с упражнено право на защита и
представлявана от упълномощен от нея защитник - адв.В.Г., представлявала
интересите и и в двете фази на настоящото наказателно производство.
Прокурорът поддържа обвинението, намира фактите по случая за установени
по безспорен начин и акцентира на обстоятелството, че подсъдимата Д. саморъчно
е написала адрес ***, на който ще пребивава в 14-дневния карантинен период след
завръщането и от чужбина в страната. Подчертава, че подсъдимата е пребивавала
на друг адрес от посочения, с мъжа, с който е във фактическо съжителство, където
е живяла и с неговите родители. Пледира за налагане на минимално наказание лишаване от свобода при минимален изпитателен
срок и налагане на глоба в минимален размер, като счита, че с такива наказания
ще се постигнат целите на специалната превенция.
Защитникът на подс.Д. – адв.Г. пледира за постановяване на оправдателна
присъда, тъй като намира вмененото от обвинението деяние за покриващо
признаците на административно нарушение по Закона за здравето, а не на престъпление.
Посочва, че предписанието от здравния инспектор е било издадено на името на
мъжа В.Р., с когото подзащитната и живее, като не е ясно кое е лицето, което го
подписало. Предвид това счита, че не е ясно дали това предписание е било
връчено подсъдимата и дали тя е била запозната и респ. уведомена със
задължението, което обвинението фиксира, поради което следва да се приема, че Д.
не съзнавала, че трябва да бъде на посочения в предписанието адрес. Защитникът
визира, че събраните доказателства сочат, че подсъдимата след завръщането си в
Б. е пребивавала в с.С. само на един адрес – ул.“С. П.“ и не го е напускала в
14-дневния срок, като никога не е живяла на ул.“З.“ № …. Пледира за прилагане
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК поради малозначителност на деянието, тъй като Д.
не е била заразена, не е била болна и не е имала контакт нито със заразени,
нито с болни лица, не е контактувала с други хора извън живущите на адреса,
където е била. Визира, че прокурорът не е пояснил предложението си в насока
глобата да е в минимален размер, тъй като общата норма на чл.47, ал.1 НК
фиксира минимален праг от 100 лева, а за повдигнатото обвинение е посочено, че минимумът
е 10 000 лева. Моли за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимата Г.Д.Д. е с постоянен
адрес ***, на който е получила и лично съдебните книжа по настоящото дело –
обвинителен акт и разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание.
Същата от пет години живее на съпружески начала с лицето В.Ц.Р., като двамата
до 21.03.2020г. пребивавали във Ф. Р. Г..
С Решение от 13.03.2020г. на 44-тото Народно събрание върху цялата
територия на Р. Б. бе обявено извънредно положение до 13.04.2020г., във връзка
с пандемията от COVID 19.
В съответствие с възложеното на Министерски съвет да предприеме мерки за
овладяване на ситуацията по този повод е издадена Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на министъра на
здравеопазването. Със същата се регламентира изрично, че всички български
граждани, пристигащи от изброените рискови държави, в това число и от Ф. Р. Г.,
и с постоянно, дългосрочно и продължително пребиваване на територията на Р. Б.,
се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за
настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на
органите на граничния здравен контрол, с изключенията, посочени за водачите на
тежкотоварни автомобили. Въведено е и задължението на всички поставени под
карантина лица да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което
са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок. Същевременно
РЗИ по съответните области са със задължение да уведомят кметовете на общините
и директорите на ОДМВР за карантинираните в домашни условия лица на територията
на съответната област с оглед осъществяването на контрол по изпълнението на
разпоредените мерки. Въвеждането на посочените противоепидимични мерки на
13.03.2020г. е предшествано от първи смъртен случай от COVID 19, настъпил на 11.03.2020г., с последващи
такива на 14.03.2020г. и на 19.03.2020г., официално оповестени от Националния
оперативен щаб на страната.
При завръщането на подсъдимата Д. и на нейния спътник В.Р. на 21.03.2020г.
в Р. Б., с полет № … В на авиокомпания „Wizz Air“, на двамата, в едни писмен формуляр, било издадено
предписание с изх. № COVID
7363/21.03.2020г., от старши инспектор Т. Н. С., отдел „ЕКЗБ“,
сектор „ПЕК при Дирекция „НЗБ“ при Столична регионална здравна инспекция към
Министерството на здравеопазването, за поставяне на всеки от тях под карантина
за 14 дни. Предоставено им било време за придвижване до мястото на
задължителната изолация в рамките на пет часа. В писменото предписание за
адрес, на който следва да бъдат 14 дни – от 21.03.2020г. до 03.04.2020г., било
посочено с.С., общ.К., обл.С., ул.“З.“ № …. Формулярът бил подписан от
подсъдимата и нейния спътник, като в частта “Връчване на предписанието“ срещу
името на Г.Д. е поставен подпис, както и срещу това на В.Р.. Тези два подписи
били положени и под декларацията „Декларирам, че съм информирам да спазвам
задължителната 14-дневна карантина“.
След прибирането им в с.С., подсъдимата Д. и В.Р. ***, където живеели
родителите на последния – св.З.Р. и св.Р.К., и още две деца. Двамата свидетели
знаели, че синът им и снахата не трябва да излизат от дома си 14 дни, но не
разбрали на кой адрес следва същите да пребивават през този период. Още на
следващия ден подсъдимата излязла до магазина, за да си купи кафе. Полицейските
служители, обслужващи територията на общ.К. и респ. на село С., били
информирани кои лица са се завърнали в страната и на кои адреси ще се изпълнява
14-дневната им карантина. На 27.03.2020г. към обяд, 12.30ч. св.Я. – мл.
полицейски инспектор в Участък – К. и св.М. - началник на участъка, извършвали
обход по адресите и установили, че подсъдимата не е на адреса ул.“З.“ №…, като
я видели на ул.“С. П.“ пред дом № ... Същата носела чиния с мезета и отивала
към събрани 5-6 мъже от другата страна на същата улица. Св.М. и разяснил, че
следва да се прибере и ако иска да промени адреса, на който да пребивава в
задължителните 14 дни следва да подаде заявление до РЗИ-С..
На 29.03.2020г. около 09.40ч. мл. полицейски инспектор – св.И.Р.
посетил подадения в предписанието адрес на
ул. „З.“ № … за подсъдимата Д., където не била установена. Живущите там лица
казали на служителя, че Д. е на друг адрес и ще дойде. Св.Р. изчакал пет минути
и потеглил с автомобила, като впоследствие възприел, че подсъдимата е в дом по
ул.“С. П.“ № ... На ...03.2020г. около 10.40ч. св.Я. видял, че подсъдимата
отново не е на адреса, на който следва да протича карантината, а е на ул.“С. П.“
№ .., което положение било възприето от него и на 01.04.2020г.
За всички констатираните от полицейските органи отсъствия на подсъдимата
от посочения в предписанието адрес били съставяни докладни записки до началника
на РУМВР -С.. От негова страна била изискана информация от РЗИ-С. дали е било подадено заявление за промяна на адреса, на
който да бъде изпълнявана карантината, в отговор на което директора на РЗИ-С.
уведомила, че такова заявление от подсъдимата Д. не е било депозирано, а едва
на 02.04.2020г. (в края на 14- дневния период) лицето Р. посочил по телефона,
че се намира със същата на адреса в с.С., ул.“С. П.“ № ...
Фактическата обстановка съдът приема за установена въз основа съвкупната преценка и анализ на свидетелските показания и
писмените доказателства по делото – предписание
за поставяне под карантина на лицата В.Ц.Р. и Г.Д.Д., изх.№ COVID 7363/21.03.2020г., писмо изх.№ 03-19-642/02.04.2020 г. с
информация от Директора на РЗИ – С. до Началника на РУ – С., декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост рег. №
381/07.04.2020г. писмо изх.№
03-19-774/08.04.2020 г. с предоставена информация от Директора на РЗИ – С., списък
на лицата от обл.С. пребивавали в чужбина, подлежащи на наблюдение (л.36-39), докладна
записка рег.№ 1886р-6671/13.04.2020г., справка рег.№ 342р-5860/09.04.2020г. за
задграничните пътувания, справка за съдимост рег. № 640 от 09.06.2020 г.
Показанията на свидетелите Я., М. и Р. са еднопосочни досежно факта, че в
рамките на процесния период на карантината, обхващаща времето от 21.03.2020г.
до 03.04.2020г., за последователните дни 27.03.2020г., 29.03.2020г., ...03.2020г.,
01.04.2020г., подсъдимата не е пребивавала на посочения в задължителното
предписание адрес, а била на улицата, отивала към събрана група други хора, до
магазина, и в друг дом – на ул.“С. П.“ № ... Тези данни от гласните
доказателствени средства съответстват в пълна степен и с показанията на св.З.Р.
и св.Р.К., че подсъдимата Д. не е отишла и респ. не е пребивавала на адреса на
ул.“З.“ № …. Налице и логическа взаимовръзка и с приобщените по делото писмени
доказателства досежно извършваните проверки от полицейските органи с
установяване липсата на подсъдимата на визирания адрес и очертаващи, че не е
имало и искане от нейна страна заявеният в предписанието на здравния инспектор
адрес да бъде променен.
Видно от съдържанието на издаденото от здравния инспектор предписание изх.№ COVID 7363/21.03.2020г., същото съдържа самостоятелно имената на
подсъдимата Д., редом с тези на лицето Р., като всеки от двамата е положил
подпис под разясненото задължение да пребивават на посочения от тях адрес в с.С.,
ул.“З.“ № … и е удостоверил с подписа си, че това предписание и е връчено.
При така изясненото от фактическа страна съдът намира, че от обективна и
субективна страна подсъдимата Г.Д.Д. е осъществила състава на престъплението по
чл. 355, ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 НК.
От обективна страна деянието е намерило израз в неизпълнение на
задължението да се намира 14 дни на посочения от нея адрес, отразен от в
издаденото писмено предписание веднага след идването и от рискова държава и
влизането и в страната на 21.03.2020г. Въведеният 14 дневен карантинен период е
регламентиран като част от противоепидимичните мерки, въведени против
разпространяването на заразна болест по хората – COVID-19, и в изпълнение на т.1 и т.6 от
Заповед № РД-01- 130/17.03.2020г.
на Министъра за здравеопазването, издадена на основание чл.61, ал.2 и чл.63 от
Закона за здравето във връзка с чл.29 от Наредба № 21/18.07.2005г. за реда за регистрация
съобщаване и отчет на заразните болести. Пристигането и в страната е било при
вече въведеното извънредно положение и с настъпили няколко смъртни случая преди
датата 21.03.2020г., като в издаденото процесно предписание изрично е било
вписано каква по вид отговорност се следва при неизпълнението му, съгласно
разпоредбата на чл.355 от НК. Видно е, че подсъдимата Д. се е запознала с
визираните правила, което е удостоверено и с положения от нея подпис под
изписаното саморъчно име „Г.Д.Д.“ в декларацията „Връчване на предписанието“.
Обстоятелството, че в продължение на няколко дни поведението и е намерило израз
по неспазване на поетото задължение да пребивава на посочения в предписанието
адрес, и пълното осъзнаване на това, обуславя и характера на деянието като
продължавано престъпление.
От субективна страна престъпление е реализирано умишлено, тъй като подсъдимата
– като грамотна – умееща да чете и пише български книжовен език, се е запознала
с текста на процесното предписание (видно от положението от нея подписи),
съдържащо регламентираните в Заповедта на министъра на здравеопазването
изисквания досежно противоепидимичните мерки, била е уведомена още при първата
и проява по неспазване на карантината на 27.03.2020г. от полицейските
служители, че може да промени адреса си, на който да пребивава, но не го е
сторила до края на 14 дневния период и е пребивала на адрес, различен от
посочения в предписанието.
Деятелността на подсъдимата по настоящия случай не може да се приема като
неспазване на административнонаказателните разпоредби, фиксирани в раздел IV, глава VIII от Закона
за здравето, тъй като фактическите обстоятелства точно и недвусмислено
очертават, че неизпълнението на въведените от министъра на здравеопазването
мерки, свързани с нарушаване на издаденото предписание на здравните органи, е с
висока степен на обществена опасност за здравето и живота на гражданите поради
разпространението на заразна болест по хората - в случая COVID 19 и настъпилите
смъртни случаи от появата и. Извършеното престъпление не покрива признаците на
чл.9, ал.2 НК за малозначителност на деянието, тъй като конкретиката по делото
очертава, че обществената опасност на извършеното деяние не е явно
незначителна. В тази насока следва да бъдат отчетени изначалното несъобразяване
на поетото задължение да бъде на адреса, за който подсъдимата лично
удостоверила с подписа си, че ще пребивава, отиването и на друг адрес, където
живеят деца и други възрастни и поставянето в риск на техния живот и здраве
поради възможността подсъдимата да е заразена, но без налични външни прояви към
началния момент на отиването и в с.С., във връзка с което е наложена и
карантината. Именно възможността за латентно състояние на заразата у
подсъдимата е представлявала опасност и за други хора извън кръга на
семейството – събрани на улицата хора, при които тя е отишла на 27.03.2020г. и
посещението и в магазина на селото през другите дни.
За извършеното престъпление законодателят е предвидил кумулативно
наказанията лишаване от свобода до пет години и глоба от 10 000 до
50 000 лева. При отчитане основно на чистото съдебно минало на
подсъдимата, въпреки продължавания характер на престъплението, и липсата на
настъпили на каквито и да са общественоопасни последици, мотивираха съда да индивидуализира
предвидените в санкционната част на чл.355, ал.2 НК наказания в минимален
размер. Предвид това съдът наложи наказанието лишаване от свобода за срок от
три месеца, като за постигане целите на специалната превенция на този етап не е
необходимо подсъдимата да търпи ефективно това наказание, а да и се предостави
срок от три години, съгласно чл.66, ал.1 НК, в рамките на който да преосмисли
поведението си откъм спазване на установените от закона правила, и наказанието
глоба в минималния размер от 10 000 (десет хиляди) лева, който сам по себе
си също ще повлияе откъм корекция на поведението и.
Мотивиран от изложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: