Определение по дело №382/2020 на Административен съд - Русе

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

 

гр. Русе, 14.01.2021 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЕНА ДЯКОВА

                                                                             ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

като  разгледа    докладваното  от  съдия  ДЯКОВА  к.а.н.д. № 382  по   описа   на съда за  2020   година,   за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 63 ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл.144 АПК, във вр. с чл. 248 от ГПК.

 

Постъпила е молба вх. 4480/17.12.2020г. от адв.Ф.М. ***, пълномощник на ответника по касационната жалба – М.М.С., с която моли да бъде допълнено Решение № 407 от 15.12.2020 г. в частта относно разноските.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещната страна не е депозирала писмен отговор.

    Съдът, за да се произнесе, съобрази следното: С Решение № 407 от 15.12.2020 по настоящото дело съдът е оставил в сила Решение № 260050 от 02.09.2020г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 1110 / 2020г., с което е отменено Наказателно постановление № 20-1085-001803 от 03.06.2020г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Русе.

По делото, в отговора по касационната жалба и в изразеното писмено становище е направено искане от процесуалният представител на ответната страна  да им бъдат присъдени и разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., като е представила и Договор за правна защита и съдействие № 001752 от 30.09.2020г. /л.35/.Съдът обаче е пропуснал да се произнесе по искането на ответника както в мотивите, така и в диспозитива на решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019г.) в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие касационният ответник е заплатил за адвокатски хонорар сумата от 300.00 лв., с начин на плащане „в брой“. Сумата е съобразена с разпоредбата на чл. 18 ал. 2, във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изхода на делото следва да бъде осъден касационния жалбоподател в лицето на ОДМВР Русе да заплати тези разноски на ответната страна.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице е пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по искането за присъждане на направените в производството разноски от страна на ответника.

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА, на основание чл. 63 ал. 3 от  ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК,  Решение № 407 от 15.12.2020 г. постановено по настоящото КАНД № 382/2020г. по описа на Административен съд - Русе, като ОСЪЖДА ОДМВР Русе, представлявано от Теодор Атанасов , да заплати на М.М.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 300.00/триста/лева за адвокатско възнаграждение.

 

Определението е окончателно.

                                                                                                        

 

                                                       

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                    2.