Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 28.03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11270 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по иска на С.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, против
„Б." ООД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д*** и А***, с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 150 000лв., представляващи претърпяни неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на настъпилата смърт на бащата
на ищеца - М***, в следствие на трудова злополука, осъществена на 20.10.2015г.
към 5ч. на федерална магистрала А8,
място на присъединяване Аугсбург Запад посока на
движение Мюнхен, Германия, а именно ПТП с човешки жертви, ведно със законната лихва считано от датата на увреждане – 20.10.2015г. до окончателното изплащане. Моли за присъждане
на разноските по делото.
Обстоятелства, на които се
основава исковата претенция:
Ищецът твърди, че покойният му баща М*** имал сключен трудов договор с ответника „Б."
ООД, по силата на който заемал длъжността „ЗАВАРЧИК", при условията на
осемчасов работен ден и за неопределено време.
Със Заповед №
14/05.09.2013г. Б." ООД го командировали по маршрут гр.Варна-гр.Фекамп, Франция считано от дата 06.09.2013г. до дата
20.10.2013г. със задача кораборемонтна дейност. Съгласно заповедта пътуването
се извършвало със собствен на БУЛКРАФТ автомобил Рено Трафик В***. Заедно с
него били комадировани със същата задача и лицата И***,
Ф***, Н*** и П*** - служители на фирмата.
На 19.10.2013г., около 19
ч. М*** и другите командировани работници на БУЛКРАФТ потеглят с микробус Рено
В *** от посоченото място за изпълнение на кораборемонта,
към Република България.
От 02ч. на 20.10.2015г.
микробусът е управляван от Н***. Към 5ч. на същия ден, пътуващите в микробуса
претърпяват тежко пътно транспортно произшествие с жертви, една от които бащата
на ищеца. Катастрофата става на федерална магистрала А 8, място на
присъединяване Аугсбург Запад посока на движение
Мюнхен.
В резултат на катастрофата
бащата на ищеца загива на място.
Това е установено в Доклад
за ПТП - човешки жертви, представен пред Съд Аусбург
на 21.10.2013г.
Тези факти и обстоятелства
са установени по безспорен начин с Протокол №51 от 06.12.2013г. за резултатите
от извършеното разследване на злополуката, станала на 20.10.2013г. на РУСО
Варна.
До настоящия момент ищецът
не е получил застрахователно обезщетение, тъй като застрахователят на ответника
отказва обезщетение с аргумент, че полицата не покрива злополука извън Р
България.
След трудовата злополука,
ищецът преживял и преживява много болки и страдания от загубата на скъпия си
родител. Той загинал на 59г. и бил всеотдаен баща. Ищецът бил изключително
привързан към него, а той бил най-добият му приятел. Полагал грижи и за него и
му бил морална и материална опора. Смъртта на баща му била изключителен шок.
Изпаднал в дълбока криза и дълго време бил на успокояващи медикаменти.
ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 от ГПК, НЕ е депозирал отговор.
В
с.з. ищецът подържа иска и моли за уважаване на претенцията в пълен размер.
Ответникът, редовно призован, не се явява представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа
страна и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди
от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ има
обективен и безвиновен характер.
За основателността на иска в случая, в тежест на ищеца
е да докаже наличие на трудовоправни отношения между
страните към датата на настъпване на злополуката, характера на злополуката като
трудова, наличието на вреди, които са в причинно следствена връзка със
злополуката, вида и размера на вредите.
В съдебната
практика еднозначно се приема с постановяването на решение № 319 по гр.д. № 204
за 2009 г. на ІІІ ГО и решене № 31 по гр.д. № 1894 за 2009 г. на ІV ГО, решение
№ 339/10.10.2011 г. по гр.д. № 859/2010г. на ІV ГО,
ВКС, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно
наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200,
ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този факт
не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален
административен ред, който не може да бъде игнориран.
Съгласно
чл. 60 ал. 1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на
документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т.
7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане
за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Разпореждането
подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117, съгласно чл.
60 ал. 4 от КСО. След влизане в сила на същото, то може да служи за годно писмено
доказателство за установяване наличието на трудова злополука.
В случая
по делото няма представено разпореждане по чл. 60 от КСО за приемане на злополуката
като трудова. Съдът е указал двукратно с разпореждане от 26.07.2018г., и с
определението за насрочване от 29.01.2019г. необходимостта от представяне на
този индивидуален административен акт. Въпреки това в с.з. от 15.03.2019г.
ищецът представя отново Протокол №51 от 06.12.2013г. за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, станала на 20.10.2013г. Същият
представлява акт по смисъла на чл. 58 ал. 6 от КС и не се явява индивидуален
административен акт, установяващ характера на злополуката като трудова.
С оглед на факта, че злополуката не е била приета за
трудова по надлежния административен ред с разпореждане по чл. 60 от КСО, съдът
намира, че не е налице елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя и искът по чл. 200 от КТ подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора не се присъждат разноски по
искането на ищеца.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на С.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, против
„Б." ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д*** и А***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 150 000лв., представляващи претърпяни неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на настъпилата смърт на бащата
на ищеца - М***, в следствие на трудова злополука, осъществена на 20.10.2015г.
към 5ч. на федерална магистрала А8,
място на присъединяване Аугсбург Запад посока на
движение Мюнхен, Германия, а именно ПТП с човешки жертви, ведно със законната лихва считано от датата на увреждане – 20.10.2015г. до окончателното изплащане, на основание чл. 200 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението, ведно с
препис от акта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: