№ 21758
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110154405 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1, във връзка с чл.358, ал.1, т.1,
във връзка с чл. 188, т. 1 КТ.
Ищецът Д. К. А. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, на
основание Трудов договор № 17/27.10.2021 г. по силата на което е изпълнявала длъжността
„Организатор дейности, модно ателие“. Заявява, че със Заповед № 1/07.09.2022 г. му е
наложена дисциплинарно наказание “забележка“, както и му е връчено на 07.09.2022 г.
Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5
КТ, с изтичането на 30 дневен срок. Поддържа, че не е спазена процедурата по чл.193, ал.1
КТ, като преди да му бъде наложено дисциплинарното наказание “забележка“ не е нито
изслушан, нито са му искани писмени обяснения, както и че процесната Заповед не е
мотивирана, съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ, като не са конкретизирани
нарушенията; не е посочено време (дата или период) на извършване на нарушенията, както
и кои конкретни трудови задължения не са били изпълнени от ищеца. Претендира разноски.
Ответникът „............“ ЕООД е получил препис от исковата молба и в едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор. Твърди, че ищеца е извършил посочените в
Заповедта нарушения на трудовата дисциплина, за които му е наложено дисциплинарно
наказание. Заявява, че процесната Заповед е мотивирана, съобразно изискванията на КТ.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
1
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Прието е за безспорни и ненуждаещо се от доказване, че ищеца е бил служител на
ответника, на основание Трудов договор № 17/27.10.2022 г., като е заемал длъжността
„Организатор дейности, модно ателие“.
По делото е представена Заповед № 1/07.09.2022 г., с която на ищеца Д. К. А. е
наложено на основание чл. 188, т. 1 от КТ дисциплинарно наказание „забележка”.
Приложено е по делото Предизвестие, получено от ищеца на 07.09.2022 г., като след
изтичането на 30-дневен срок, трудовото правоотношение, между страните ще се счита за
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ.
По делото е приложен длъжностна характеристика за длъжност „Организатор
дейности, модно ателие“, която е заемана от ищеца (като последния оспорва същата и
заявява, че не му е била връчвана и подписа положен за получаване на нея не е положен от
него).
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в доклада,
обективиран в Определение № 24761/14.07.2023 г., че между страните в настоящото
производство е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът е заемал
длъжността „Организатор дейности, модно ателие“.
При действието на Трудов договор № 17/27.10.2021 г. за нарушения на трудовата
дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ
дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните
наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице.
Законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание предполага тя да
е издадена в рамките на специално дисциплинарно производство и да е съставена в
определена форма. Следва да се установи и съществуването на посочените в нея основания.
Законността на ангажиране на отговорността на работника/служителя е обусловена
от наличието на следните предпоставки: извършено нарушение от работника/служителя на
трудовата дисциплина, провеждане на дисциплинарно производство, издаване на
мотивирана заповед за налагане на дисциплинарно наказание от компетентен орган на
работодателска власт в сроковете, посочени в чл. 194 от КТ - не по-късно от 2 месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, а за да се
гарантира възможността за ефективна защита срещу наложеното дисциплинарно наказание,
нарушението следва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен работника или
служителя.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно
наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. Освен средство за събиране на доказателства, обясненията са и средство за
защита, тъй като именно чрез изискването им работникът или служителят се информира за
започналото против него дисциплинарно производство и за нарушенията, за които ще бъде
ангажирана отговорността му. В настоящият случай не се доказа ответникът-работодател да
2
е изслушвал работника/служителя или да му е искал писмени обяснения за действията,
представляваща дисциплинарно нарушение. Според разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ
"когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е
приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда
спора по същество". В тази връзка предявеният иск се явява основателен.
За пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
посочи, че процесната Заповед № 1/07.09.2022 г. не е мотивирана, съобразно чл. 195, ал. 1 КТ
"дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на
който се налага". В тази връзка е налице трайна съдебна практика - Решение №
377/26.10.2011 г. по гражданско дело № 1962/2010 г. на IV ГО при ВКС; Решение №
322/7.11.2012 г. по гражданско дело № 278/2011 г. на III ГО при ВКС и други, която напълно
се споделя и от настоящия състав и съгласно която Заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана по начин, че да са ясни
съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. В настоящият случай не са конкретизирани нарушенията, като в
процесната Заповед е посочено „Допускане на външни лица в складовата база без
позволение на управителя на фирмата“, без да е уточнено кога са допускани и кои са били
тези лица; „многократно спане в работно време на интериорния диван във фотостудиото“,
без да е посочено кога е станало това; „идване на работа в неадекватно състояние“, без да е
уточнено кога е станало това и какво означава „неадекватно състояние“; „злоупотребяване
със стока при ясно установени вътрешни правила“, без да е ясно какво представлява и в
какво се изразява това „злоупотребяване“ и кои „вътрешни правила“ са нарушени; „редовно
неспазване на работното време“, без да е уточнено кога е станало. В Заповед № 1/07.09.2022
г. не е посочено времето (дата или период) на извършване на нарушенията, както и кои
конкретни трудови задължения не са били изпълнени от ищеца.
С оглед на гореспоменатото предявеният иск по чл.357, ал.1, във връзка с чл.358, ал.,
т.1, във връзка с чл.188, т.1 КТ, се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 500 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на съда
сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ по предявения от Д. К. А., ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.“Братя
Миладинови“ №7, против „............“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул.“Академик Борис Стефанов“№17, иск на основание чл. 357, ал. 1, във връзка с
чл.358, ал.1, т.1, във връзка с чл.188, т.1 КТ, наложеното му със Заповед №1/07.09.2022г. на
Управителя на „............“ ЕООД, дисциплинарно наказание „забележка“.
ОСЪЖДА „............“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Академик Борис Стефанов“№17, да заплати на Д. К. А., ЕГН ********** и
адрес: гр.София, ул.“Братя Миладинови“ №7, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 500
лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „............“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Академик Борис Стефанов“№17, да заплати на Софийски районен съд, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4