МОТИВИ:/към Присъда №260013 от 11.11.2020г.
постановена по н о х дело №498 от 2020г.,по
описа на Окръжен съд П./
Обвинението е против подсъдимия Д.С.П.
***, ЕГН: **********,в това ,че
1. На 08.03.2019 г. на 08.03.2019 г. на път свързващ с. Б. и
с. К., обл. П., при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил
марка „“, модел „т.“ с ДК № ***, негова собственост е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ като
същия не е контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно
средство, поради което вдясно на пътното платно не е забелязал движещата се
пред него велосипедистка Р.И.П. ***, блъснал я с автомобила и по
непредпазливост е причинил смъртта й, която е настъпила в резултат на тежка
съчетана гръдно-коремна и опорно-двигателна травма, довела до разкъсване на
аортата, масивна кръвозагуба, остра анемия на вътрешните органи – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
2. За това,
че на 08.03.2019 г. на път свързващ с. Б. и с. К., обл. П., при управление на
моторно превозно средство – товарен автомобил марка „“, модел „т.“ с ДК № ***,
негова собственост е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.
20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, като същия не е контролирал непрекъснато
управляваното от него моторно превозно средство, поради което вдясно на пътното
платно не е забелязал движещата се пред него велосипедистка И.Й.С. ***, блъснал
я с автомобила и по непредпазливост и е причинил комплексна средна телесна
повреда изразяваща се в:
1. Счупване
на странични израстъци на поясните прешлени в ляво на нива Л1, Л2, Л3, Л4 и Л5,
което е причинило трайно затрудняване на движението на снагата за около 3-6
месеца от датата на травмата;
2. Контузия
на левия бял дроб в долната част, което е причинило разстройство на здравето временно опасно за
живота за около 15 дни от датата на травмата – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Производството
пред първата инстанция се разви по реда
на Глава ХХVII от НПК.
За съвместно
разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански иск от пострадалите И.Й.С.,Н.Б.П. и Б.И.К..
По искане на пострадалите И.Й.С.
и Н.Б.П. чрез повереника им – адв. С. ***, същите бяха конституирани в качеството на частни
обвинители в наказателния процес против подсъдимия Д.С.П..
В съдебно
заседание, прокурорът
от ОП П. поддържа обвинението от фактическа и правна страна,
така както е по обвинителния акт.
Пледира за
осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимият Д.С.П. следва да бъде наложено наказание при условията на
чл. 58а от НК, предвид направеното признание от негова страна на фактите по обвинителния
акт. Според прокурора е налице превес на смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства и в този смисъл предлага да бъде определено наказание
лишаване от свобода в размер, под средния,предвиден в
закона, което да бъде намалено с 1/3, а изпълнението на определеното наказание
да бъде отложено с по
дълъг изпитателен срок съгласно чл. 66,ал.1 от НК. Изразява се становище, че предвид чистото
съдебно минало,д.
характеристични данни,напредналата му възраст/76г./ на подс.Д.П. не е наложително за поправянето му да изтърпи
наказанието "лишаване от свобода" ефективно. Прокурорът намира, че
следва да се наложи и предвиденото в чл. 343г от НК кумулативно наказание
"лишаване от право да управлява МПС" в един по висок от
основното наказание размер. Според прокурора
разноските по делото следва да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.
Повереникът
на частните обвинители – адв. С. изразява
становище за доказаност на обвинението от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Според адв. С., на подс. Д.П. следва да се наложи наказание лишаване от свобода над
средния размер предвиден в закона,предвид тежкия съставомерен резултат,причинен
от неговото противоправно поведение като водач на МПС, както и да бъде лишен от право да управлява МПС,също за по голям
срок.
Защитникът на подсъдимия – адв.И.В. *** не оспорва фактическата обстановка и правна
квалификация, възприета от обвинението. Адв. В. акцентира на многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия Д.П. обстоятелства – чистото му съдебно минало,
направеното самопризнание
и изразено съжаление , добрите
характеристични данни,напредналата
му възраст,липса на друга противообщественост,при управлението не е употребил
алкохол или други упойващи вещества,след ПТП е помогнал на пострадалите.Поставя и въпроса за преквалифициране на деянието по
лекия състав - чл.343а от НК,както и за определяне на наказанието по чл.55 от НК.
С оглед на това защитникът пледира на подсъдимия П. да бъде определено минимално наказание, което да
бъде отложено с минимален изпитателен срок по реда на чл. 66,ал.1 от НК. Защитникът изразява становище, че следва да
бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание "лишаване от право да
управлява МПС", по
преценка на съда.
Подсъдимият
Д.П. признава всички факти и обстоятелства, изложени в
обвинителния акт. Същият признава вината си и изразява съжаление за случилото
се и се солидаризира с казаното от адвоката си. В последната си дума подс.П. иска справедливост.
Съдът като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.373,ал.3
от НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият Д.С.П. е правоспособен водач на МПС категория „В“ за
управление на лек автомобил и има придобита категория „С“ за управление на
товарен автомобил. За придвижване ползвал товарен автомобил тип микробус марка
„“, модел „т.“ с ДК № РА*** АК, негова лична
собственост.
На 08.03.2019 г. св. И.Й.С. се видяла с приятелката си Р. И.П. в гр. С.,
където живеели и се разбрали да се разходят с велосипедите си до лозето на св.С.
*** и с. К., обл. П..
Двете пострадали тръгнали от гр. Септември
около обяд. Пострадалата Р. П. била с велосипед тип бегач, червен на цвят,
облечена със сини дрехи с блуза с ярко червени ръкави и камуфлажна шапка. Св. С.
била с обикновен велосипед зелен на цвят, с багажник, облечена с тъмни дрехи и
светлоотразителна жилетка. Минали през с. Б., излезли на кръстовището за с. К.
и продължили по пътя от с. Б. в посока към с. К.. Движели се с велосипедите плътно вдясно по
пътя, като св. С. била отпред, а Р. П. зад нея.Пострадалата Р. П. карала леко
приведена над велосипеда. По пътя нямало преминаващи автомобили. Времето било
слънчево, тихо и спокойно. В началото на пътя си говорели, но след това се
умълчали. Наближило около 15:00 часа.
В това време по пътя от с. Б. в
посока към с.К. навлязъл подс. Д.П., който управлявал собствения си микробус
марка , модел „т.“ с ДК № РА….. АК. Движел се със разрешена за пътния участък
скорост от около 72 км/час в дясната лента за движение. Пътният участък между
двете села е бил асфалтиран, прав и видимостта не е била намалена или
ограничена, според метеорологичната справка за този ден и фотоалбума от огледа.
Към средата на пътя между двете села, микробуса започнал да настига
велосипедистките, които карали с 10-12 км/час една след друга, в дясната лента
за движение, в посока към с. К. на 1,2 м от дясната гранична линия на пътя
навътре. Десният банкет на пътя е бил затревен до самия асфалт. Пътят има две
пътни ленти за насрещно движение, които са с ширина по 3,20 метра. Като
наближил двете велосипедистки на разстояние от 100 метра в зоната на пряка и
непосредствена видимост от автомобила, подс. Д.П. не ги забелязал и продължил движението
на микробуса праволинейно напред. Скоростта на микробуса била около 72 км/час.
Освен тези участници нямало други движещи се пътни превозни средства по пътя. Подс.
П. не проявил необходимото внимание да контролира непрекъснато микробуса, за да
види велосипедистките в зоната на пряка и непосредствена видимост от купето на
автомобила и да може да предприеме спасителна маневра, за да избегне
съприкосновение на автомобила с тях. На 924-тия метър от с. Б. в посока към с. К.
почувствал десен страничен удар по микробуса. Натиснал екстрено спирачките и
спрял.
Микробусът с предната дясна част в
областта на десния фар и странично ударил всеки от велосипедите по отделно в
задната им част и телата на пострадалите със съприкосновение в рамката, седалката
и кормилото. Първо микробусът ударил велосипедът на Р. П. в задната му част и
задната част от тялото на Р. П., която политнала от велосипеда напред и паднала
в дясно до пътя. След това микробусът ударил велосипеда на И.С. в задната му
част, в лява задна част на тялото и левия долен крайник на С., която също
политнала от велосипеда напред и паднала в дясно до пътя. Велосипедите също били
отхвърлени напред и вдясно до пътя.
От микробуса ударите са били нанесени
с предната дясна част в областта до преден десен фар и съприкосновение с
дясната странична част от корпуса на автомобила. Двата удара са настъпили за
време по-малко от 0,5 секунди, поради малкото разстояние между велосипедите.
След двата удара автомобилът започнал установяване на движението си спрямо
мястото на удара между превозните средства със спирачни следи от спиране до
задните му колела.
Ударът върху велосипедите и
велосипедистките се е получил непосредствено в първа фаза на опасната зона за
спиране на микробуса и движение на велосипедистките в дясната лента за движение
на автомобила попътно, при ненамалена и неограничена видимост за и между
превозните средства, участващи в така настъпилото пътно-транспортно
произшествие.
След спиране на микробуса подс. П.
слязъл от него и се приближил до падналите велосипедистки. Те лежали до пътя и
викали от болка. Като се приближил до тях, Р. П. му казала да се обади на тел.
112, но той объркал номера. Тогава св. И. С. успяла да извади телефона от джоба
си и позвънила на номер 112 като обяснила за случилото се и къде се намират.
Обаждането е отразено в 15:01:51 часа от нейния телефон с номер ******. В
15:09:39 часа е прието повторно повикване от нейна страна от нейния телефон. В
15:09:47 е прието повикване от подс. П. от неговия телефон с номер *****. След
това в 15:21:13 е прието трето повикване от св. Ив. С. от нейния телефон.
Пристигнали са екипи на СМП и на полицията. Р. П. и св. С. *** часа същия ден Р.
П. е починала в болницата, а св. С. е настанена на лечение в МБАЛ П..
Служителите на полицията извършили
оглед на местопроизшествието, взели проби за алкохол и наркотични вещества от подс.
П.. Пробите не са дали положителен резултат. Химическата експертиза също не е
дала положителен резултат за наличие на алкохол в кръвта на пострадалата Р. П..
Заключенията на СМЕ и Комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза сочат, че при първия удар на
автомобила ударената е пострадалата Р. П. и от този удар й е причинена тежка
съчетана гръдно-коремна и опорно-двигателна травма, която е довела до
разкъсване на аортата, масивна кръвозагуба, остра анемия на вътрешните органи,
спиране на сърцето и дишането, вследствие на което е настъпила смърт.
По тялото и крайниците травматичните
увреждания са й причинени от действието на твърд, тъп, тъпоръбест предмет, със
значителна кинетична енергия при удар с или върху такъв. Всички травматични
увреждания добре кореспондират с велосипедна травма – пострадал велосипедист
при блъскане отзад от товарен автомобил с последващо съприкосновение /удряне/ в
кормилото и рамката на велосипеда и падане на терена.
При последвалия втори удар на
автомобила ударената е св. И.С. и от този удар й е причинено счупване на
странични израстъци на поясните прешлени в ляво на нива Л1, Л2, Л3, Л4 и Л5,
което е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за около 3-6
месеца от датата на травмата. Контузия на ляв бял дроб в долната част, което е
причинило разстройство на здравето временно опасно за живота за около 15 дни от
датата на травмата. Всичко това представлява комплексна средна телесна повреда.
Отделно от това на св. И.С. са
причинени разкъсно-контузна рана по задната повърхност на лявата подбедрица,
счупване на 11-то ребро на едно место в ляво и счупване на 10-то ребро на две
места, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота
или леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал. 1 от НК.
Всички травматични увреждания са
получени в резултат на действието на твърд тъп предмет с висока кинетична
енергия чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са от
пътно-транспортно произшествие, с блъснат велосипедист от товарен автомобил и с
последващо падане на терена.
Техническото състояние на микробуса
преди удара е било изправно.
Произшествието е настъпило в пътен
участък, между населени места, където разрешената скорост е до 90 км/час.
Подсъдимият Д.П. е на 76
години,пенсионер,неженен,със средно образование,с д. характеристични данни,няма
други кр.регистрации или противообщественост,наказван е няколко пъти за
административни нарушения по ЗДвП.На ДП е дал кратки обяснения, с които е
възразил срещу обвинението,не е изразил самопризнания за разкриване на
обективната истина по делото,като е изразил само съжаление за станалото.
Горната
фактическа обстановка е изяснена въз основа на показанията на свидетелите св. И.С., св. Г.И., св. Х.С., св.М.Ч., св. И.Т., св. Е.К.,писмените
доказателствени средства- протоколите за оглед на местопроизшествие и на
велосипедите, веществените доказателствени средства-фотоалбума, съдебно-химическата експертиза, СМЕ на труп,
комплексната медико-автотехническа експертиза, СМЕ на пострадалата С.,
допълнителна тройна СМЕ, фоноскопска експертиза, допълнителна
съдебно-автотехническа експертиза,, както и приложените писмени доказателства, справката от Дирекция „Национална система 112“ РЦ 112 .,
справката от НИМХ филиал Пловдив, справка за нарушител/водач по ЗДвП, свидетелство за съдимост, характеристика и др.
В хода на проведеното съкратено съдебно следствие, подс.Д.П.
прави изрични самопризнания относно фактите включени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и в предмета на доказване по повдигнатото му обвинение,като
с негово съгласие не е извършен разпит на свидетелите и приемане на
депозираните заключения по допуснатите експертизи.Събраните на досъдебното
производство гласни и писмени,както и веществените доказателствени средства
подкрепят изцяло направените от подс.П.
самопризнания и същите ще се ползват при постановяване на присъдата и при
установяване на тези обстоятелства-чл.373, ал.3 от НПК.
При така
възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че подс.Д.С.П. *** е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението предвидено и наказуемо по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
- на 08.03.2019 г. на път свързващ с. Б. и с. К., обл. П.,
при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „“, модел
„т.“ с ДК № ***, негова собственост е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ като същия не е
контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство,
поради което вдясно на пътното платно не е забелязал движещата се пред него
велосипедистка Р.И.П. ***, блъснал я с автомобила и по непредпазливост е
причинил смъртта й, която е настъпила в резултат на тежка съчетана
гръдно-коремна и опорно-двигателна травма, довела до разкъсване на аортата,
масивна кръвозагуба, остра анемия на вътрешните органи,както и по
чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП.
-на 08.03.2019 г. на път свързващ с. Б. и с. К., обл. П.,
при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „“, модел
„т.“ с ДК № ***, негова собственост е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като същия не е
контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство,
поради което вдясно на пътното платно не е забелязал движещата се пред него
велосипедистка И.Й.С. ***, блъснал я с автомобила и по непредпазливост и е
причинил комплексна средна телесна повреда изразяваща се в:
1. Счупване
на странични израстъци на поясните прешлени в ляво на нива Л1, Л2, Л3, Л4 и Л5,
което е причинило трайно затрудняване на движението на снагата за около 3-6
месеца от датата на травмата;
2.
Контузия на левия бял дроб в долната част, което е причинило разстройство на здравето временно опасно за
живота за около 15 дни от датата на травмата,поради което следва да носи
наказателна отговорност.
Обясненията на подс.Д.П. следва да се
разглеждат както като източник на факти и обстоятелства от кръга на
доказване,тъй като същите са доказателствени средства,но и същевременно те са и
в основата на изградена в хода на делото защитна позиция,поради това съпоставката
им с останалите доказателства и тяхната преценка за достоверност задължително
подлежи на собствена оценка.
В
конкретния казус,настоящия състав, кредитира
с доверие обясненията на подс. Д.П. като
непротиворечиви, последователни и кореспондиращи на останалия доказателствен
материал,независимо
че, на ДП не е изразил изрични самопризнания по обвинението, а само съжаление
за извършеното,но това процесуално поведение на този етап е следвало да се
разглежда като част от изградена защитна теза и упражнено право на защита.
Съдът
кредитира и разпитаните по делото свидетели/посочени по горе/,чиито показания
също са в подкрепа на тези обяснения на подс.П.,като тези гласни източници по
непосредствен начин разкриват и авторството на деянието и механизма и
останалите обстоятелства за неговото осъществяване.Тези установени факти
намират и категоричната подкрепа и от писмените доказателствени средства и от
веществените,както и от депозираните заключения на назначените експертизи/посочени
по горе/.
В тази
връзка съдът кредитира с доверие изготвените експертизи/СМЕ,ХЕ,КСАСМЕ/,тъй като са обективни, безпристрастни и изготвени с
необходимите познания и
компетентност в съответните области.
Досежно, останалите изрично изброени по-горе и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, съдът намира, че следва да
бъдат кредитирани изцяло като единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Налице е причинна връзка и по двете
обвинения между виновното поведение на подс. Д.П. и настъпването на престъпния резултат – причиняване
на множество травми на пострадалата Р. П.,несъвместими
с живота, довели до смъртта й,както и причинената комплексна
средна телесна повреда на втората пострадала И.С.. Не е налице разкъсване на причинно-следствената връзка между
причинените травми и настъпилия резултат. Липсват противоречия в
доказателствената съвкупност, които в условията на съкратено съдебно следствие
да налагат по-обстоен анализ на доказателствата. В тази насока няма възражения
от страните, а подсъдимият П. признава изцяло както фактите в обвинителния акт, така и вината си за
причиненото ПТП.
Настоящия състав намира, че от обективна страна е
установено наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
допуснатото от подс.П. нарушение на правилата за движение и по двете
обвинения. Безспорно е установено, че същият на
инкриминираната дата
при управление на товарния си автомобил и при липса на ограничена и намалена
видимост в светлата част на денонощието, не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС,като това е и била причината да не забележи движещата
се пред него велосипедистка Р. П. ,както и другата такава И.С.,блъснал е и
двете,при което е възникнало ПТП.
В случая нарушението следва да се подведе
под фактическия състав на нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП,като контрола, който има предвид този текст от ЗДвП, представлява владеене на управляваното превозно средство, във
всяко отношение, и той обхваща всички действия на водача, които засягат не само
техническото състояние на пътното превозно средство и показанията на
съответните негови уреди, а и възможността пътното превозно средство да се
задвижи само или да бъде задвижено или ползвано от трети лица, но и положението
му спрямо останалите участници в движението, спрямо пътя или терена.
От субективна страна деянията са извършени при
непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на тези тежки
общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Налице е
причинна връзка между неспазване на правилата за движение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и настъпилото ПТП. Същият не е контролирал непрекъснато управляваното от
него моторно превозно средство, поради което не е забелязал пострадалите
велосипедисти,блъскайки ги. Именно този факт говори, че той не е контролирал
управлявания от него автомобил. Ако ги беше забелязал пострадалите
велосипедисти в своята лента ПТП-то не би станало и не биха настъпили тези
тежки общественоопасни последици.
Не
може да бъде удовлетворено искането на адв.В. за осъждането на неговия
подзащитен по привилигирования състав по чл.343а от НК,тъй като на първо
място от признатите факти и
обстоятелства по обвинителния акт липсват такива сочещи,че подс.П. е направил
всички възможно да укаже помощ на пострадалите и то в смисъла и съдържанието на
цитираната правна норма,а освен това именно тези данни сочат ,че такова
поведение подс.П. не е бил проявил.Това че е останал на местопроизшествието е
задължение следващо се от нормите на ЗДвП,а пък сигнализирането на контролните
органи и екипите на СМП са били в резултат от действията на пострадалата И.С..
За
извършеното престъпление по чл. 343, ал.1,б“в“ от НК, вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил
наказание "лишаване от свобода от две до шест години“,а за престъплението по чл.343,ал.1,б.“б“,от НК, във
връзка с чл.342,ал.1 от НК наказание „лишаване
от свобода до три години или пробация“. В случая, с оглед норма на чл. 373, ал. 2 от НПК, определянето на
наказанията съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК се явява
задължително.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по
чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК,
ръководейки се от степента на обществена опасност на деянията,и дееца, и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Съобрази се и с факта,че
пострадалите лица с поведението си като участници в движението и спазвайки
правилата по ЗДвП, не са довели до съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът
отчете наличието на множество смекчаващи отговорността на подс. Д.П. обстоятелства, като чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, определящи се
от липсата на данни за други противообществени прояви,напредналата му
възраст,същия е на 76години. Смекчаващо вината
обстоятелство е и конкретната форма на вината – небрежност, която обуславя
по-леко наказание в сравнение с непредпазливите престъпления, извършени от
субективна страна поради самонадеяност. Настоящият състав отчита като
отегчаващо отговорността обстоятелство- наказването на подс.П. по административен ред за административни
нарушения на ЗДвП.
Следва да се има напредвид,че дадените
обяснения и направените самопризнания от него не могат да се третират като смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да доведат до допълнително намаляване размера на наложените наказания с оглед на
това, че същите вече са взети предвид от законодателя със самия факт, че
съгласно нормата на чл. 373, ал.2 от НПК ,съдът е
длъжен да определи наказание при условията на чл. 58а от НК. Още повече, че разкриването на престъплението е
резултат от професионалната работа на разследващите органи, а не от поведението
на подсъдимия,който на ДП нито е признал нито е
отрекъл вината си. Самата процедура, по която е разгледано делото, предполага наличие на
самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите по обвинението, вследствие
на което той получава правото на редуциране на определеното наказание. Поради
това не могат повторно при индивидуализацията на наказанието на дееца да бъдат
отчетени самопризнанията му, тъй като те са самата предпоставка, без наличието
на която, не би могла да се приложи диференцираната процедура по чл. 371, т.2
от НПК.
Съдът
намира, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, без
същите да са многобройни или изключителни по своя характер. Ето защо и съдът
намира, че на подс.Д.П. следва да бъде определено при превес на същите
обстоятелства- наказание по първото обвинение по чл. 343, ал.1,б.“в“ от НК, вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно „три години и шест месеца лишаване от
свобода“, а по второто
обвинение по чл.343,ал.1,б.“б“,от НК във връзка с чл.342,ал.1 от НК,при
условията на чл.54,ал.1 от НК-наказание „една
година и шест месеца лишаване от свобода“. Тези
наказания предвид характера на настоящото производство и с
оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от НК, следва да
бъдат намалени с една
трета, или наказанието, което се налага на подс.П. и което последният следва да изтърпи е „две
години и четири месеца лишаване от свобода“ за престъплението
по чл. 343, ал.1,б.“в“ от НК, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, и „една година
лишаване от свобода“ за престъплението по чл.343,ал.1,б.“б“,от НК във връзка с чл.342,ал.1 от НК.
На основание чл.23,ал.1 от НК,съдът
определи едно общо наказание-най тежкото –„лишаване
от свобода за срок от две години и четири месеца“.Налице е хипотезата на
чл.23 от НК за групиране на наказанията,след като се индивидуализира всяко едно
от тях по двете престъпления,като се определи и наложи най тежкото измежду
тях,което в случая е две години и четири месеца за престъплението по
чл. 343, ал.1,б.“в“ от НК, вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК.
Налице са
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и според съдебния състав изтърпяването на
така наложеното на подс. Д.П.
най тежко наказание от ДВЕ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, следва да бъде отложено с по голям изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът е на
мнение, че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл. 66,ал.1 от НК, ще се съдейства в достатъчна степен
поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия и в пълна степен ще се
постигнат целите на наказанието. Намери, че тъй като деянието, макар и силно обществено укоримо, е непредпазливо, то самия факт на осъждането
и запазената възможност за привеждането на санкцията в изпълнение в завишения
изпитателен срок, ще окаже положително
мотивационно въздействие и ще стесни вероятността от извършване на друго
престъпление.
Безспорно,
в случая са настъпили тежки съставомерни последици по отношение на пострадалите лица, но тези обстоятелства са отчетени от законодателя
при определяне границите на наказанието "лишаване от свобода". При
определяне на неговото изтърпяване следва да се отчете във всеки конкретен
случай поведението на виновния, в случая – на подс.Д.П. и данните за личността му. Подсъдимият П. е в напреднала
житейска възраст,същия е на 76 години,до момента на пътния инцидент е имал добро поведение и изключително д.
характеристични данни
и осъществената от него проява е съвсем
инцидентна и изолирана.Управлявал е МПС
без наличието на алкохол и или други упойващи/ наркотични вещества,като
скоростта на движението му от около 72 км/час е в рамките на разрешената за
съответния пътен участък,не е напуснал ПТП. Ето защо, предвид отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства за подс.П., съдът е на становище, че наложеното му наказание лишаване от свобода
в посочения размер и при този подходящ изпитателен срок от четири години, в пълна
степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по смисъла на чл.
36 от НК.
На
основание чл. 343г
от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимият Д.П. следва да се наложи и кумулативното наказание лишаване
от право да управлява МПС, което с оглед на високата степен на обществена
опасност на деянието, и съгласно нормата
на чл. 49, ал. 1 от НК се индивидуализира в размер на пет години лишаване от
право да се управлява МПС.
Няма данни
свидетелството за правоуправление на подсъдимия П. да е било отнемано по административен ред, поради което не са налице
основанията за приспадане по реда на чл. 59, ал. 4 от НК.
На основание чл.59,ал.1 от НК следва да се
приспадне при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето през което
подс.П. е бил задържан,считано по реда на чл.72 от МВР от 08.03.2019г. до
09.03.2019г.,задържането по чл.64,ал.2 от НПК от 09.03.2019г. до 12.03.2019г. и
домашен арест от 12.03.2019г. до 21.03.2019г.
Съдът
се разпореди и с иззетите по делото веществени доказателства,като описаните
велосипеди на съхранение в РУ на МВР Септември следва да се върнат на
собствениците,а иззетите натривки от предна част на бронята на товарния
автомобил-да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият
П. беше осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр. П. разноските, направени в
хода на досъдебното производство в размер на 2224,19 лв., представляващи възнаграждения за назначените и изготвени експертизи.
Подсъдимия П. беше осъден и да заплати
сторените съдебно деловодни разноски от страна на пострадалите И.С. и Н.П. за
ангажирания от тях повереник в размер на 1000лв за всяка една от тях.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: