Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /25.11.2021
год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното
заседание на четиринадесети
септември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1062 по описа за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и е образувано по предявена от Г.Г.Н.,
ЕГН **********,***, искова молба против Държавен фонд „Земеделие“ – София,
Булстат *********, представляван от Изп. директор, с две обективно съединени
искови претенции: 1). По чл.104 ал.1 вр.чл.121 ал.1 т.3 от ЗДСл в размер на 5 376.00лв, представляваща
обезщетение за времето, през което не е била на държавна служба за периода
01.09.2020 г. – 31.12.2020 г. вследствие на незаконното й уволнение, отменено с
решение №3473/16.03.2021 г. по адм.д. № 1650/2021 г. на ВАС – София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на делото
20.05.2021 г. до окончателното й изплащане; и 2). По чл.61 ал.2 от ЗДСл в
размер на 1280 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 13 дни за 2020 г. и 6 дни за 2021 г. поради незаконното й
уволнение, отменено с решение № 3473/16.03.2021 г. по адм.д. № 1650/2021 г. на
ВАС – София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
образуване на делото 20.05.2021 г. до окончателното й изплащане. В първото открито съдебно заседание по делото съдът е
приел предприетото от ищцата изменение на размера на втория предявен иск чрез
намаляването му до сумата 960.00лв,
и е прекратил производството по оттегления иск за разликата над 960лв. до
1280лв.
Ищцата излага, че заповедта за
уволнението й, издадена от Изп.директор на ДФ „Земеделие“, е била отменена с
влязъл в сила съдебен акт, и претендира обезщетение за периода на незаконното й
уволнение – за оставането й без работа в размер на 4 месечни работни заплати,
тъй като за първите 2 календарни месеца след уволнението й е било изплатено
парично обезщетение за неспазено предизвестие; както и за неползван платен
годишен отпуск в размер на 13 дни за 2020г и в размер на 6 дни за 2021г. Претендира
присъждането на сумите, на които е оценила двата си иска, ведно със заявената
лихва, както и на сторените в производството разноски. В съдебно заседание по
същество чрез пълномощника си адв.Н.С. *** поддържа изцяло първият от исковете
така, както е предявен, а вторият – съобразно приетото от съда намаление на
размера му, като счита същите за доказани както по основание, така и по размер
въз основа на заключението на ССчЕ, и настоява за уважаването им, както и за
присъждане на разноски съгл.списъка по чл.80 от ГПК.
Ответникът Изп.директор на ДФ
„Земеделие“ чрез процесуален представител ст.ю.к.Д.М. е депозирал писмен
отговор с.д.№8878/14.06.2021г по исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер с твърдение, че не е доказано несъществуването на
друго трудово правоотношение, респективно – неполучаване на трудово
възнаграждение в процесния период, както и за периода, за който се претендира
обезщетение за неползван отпуск. Настоява за отхвърляне на предявените искове и
за присъждане на разноските в производството, вкл. юрисконсултско
възнаграждение; в евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед №1590/30.06.2020г на
Изп.директор на ДФ „Земеделие“ на осн.чл.106 ал.1 т.2 и чл.108 от ЗДСл е
прекратено служебното правоотношение на Г.Н. – служител на длъжност „младши
експерт“ в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“, ОД – Варна на ДФ
„Земеделие“, считано от 01.07.2020г поради съкращаване на длъжността, и е
разпоредено изплащането на обезщетения по чл.106 ал.4 от ЗДСл и по чл.61 от
ЗДСл. Видно от отразеното в служебната й книжка (л.18 по делото), при
прекратяване на правоотношението жалбоподателката е получила следните
обезщетения: 1). По чл.61 от ЗДсл за неползвания платен годишен отпуск от 7 дни
за 2020г в размер на 451.66лв; 2). По чл.106 ал.4 от ЗДсл за неспазен срок за
предизвестие за един месец в размер на 1344лв.; и 3). По чл.106 ал.2 от ЗДсл за
периода 01.07.2020г – 31.08.2020г - две основни месечни възнаграждения в размер
на по 1 344лв./месечно.
С решение №1801/30.11.2020г по адм.д.№
1540/2020г на АС – Варна жалбата на Г.Н. против цитираната заповед е отхвърлена
като неоснователна. С решение №3473/16.03.2021г по адм.д.№1650/21г на ВАС –
София, V отд., решението на първоинстанционния съд е отменено, както и
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Въз
основа на влязлото в сила съдебно решение и по повод уведомление от Н. по реда
на чл.122 ал.1 от ЗДСл, със Заповед №1443/30.03.2021г Изп.директор на ДФ
„Земеделие“ е възстановил и допуснал на работа жалбоподателката на същата
длъжност, от която е била съкратена, считано от 31.03.2021г. Със Заповед
№1455/02.04.2021г служебното й правоотношение отново е прекратено на същото
основание – поради съкращаване на длъжността. С решение №1133/6.8.2021г. по
адм.д.№811/2021г на Административен съд – Варна жалбата на Н. против втората
заповед за уволнението й е отхвърлена като неоснователна; понастоящем
производството по касационното обжалване на това решение е висящо пред ВАС –
София.
Съгл. данните в писмо
изх.№33056-2/22.07.2021г от Зам.директора на ТД на НАП-Варна и приложението към
него (л.70-71 по делото), в информационните масиви на НАП за периода
01.07.2020г – 31.03.2021г за жалб.Н. няма регистрирани трудови договори; няма
осигуряване по трудово правоотношение; има осигуряване по служебно
правоотношение като държавен служител към ДФ „Земеделие“ за периода от
31.03.2021г до 31.03.2021г; няма данни за осигуряване и изплатени доходи по
извънтрудови правоотношения (граждански договори). Видно от Удостоверение
изх.№1029-03-2693#1 от 23.07.2021г от Директора на
ТП – Варна на НОИ и справката към него (л.62-63 по делото), жалбоподателката
има право на парично обезщетение за безработица за периода от 01.09.2020г до
30.03.2021г вкл., и за периода от 05.06.2021г до 05.09.2021г вкл. в размер на
38.29лв. дневно, което й е изплатено до 30.06.2021г.
В хода на съдебното дирене по
искане на жалбоподателката е допусната и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза (л.75-76 по делото), чието заключение с.д.№13006/07.09.2021г е
приобщено като доказателство по делото. Според същото и показанията на вещото
лице в о.с.з. на 14.09.2021г, тя е работила с доказателствата по делото и
данните, получени от гл.експерт в Дирекция „Човешки ресурси“ на ДФ „Земеделие“
– РА относно основното възнаграждение на жалбоподателката. По отношение на
първия от предявените искове експертът е дала заключение, че полагащото се
обезщетение по чл.106 ал.2 от ЗДсл за периода 01.09.2020г – 31.12.2020г е в
размер на 1 344лв. месечно или 5 376лв.
общо за процесния период от 4 месеца. За втория от предявените искове е дадено
заключение, че след като Н. е получила обезщетение за неползван редовен платен
годишен отпуск за 2020г, остатъкът от него за периода 01.07.2020г – 31.12.2020г
е 10 (десет) работни дни, а обезщетението за него, изчислено по реда на чл.61
от ЗДСл, е 640лв.; съотв. неползваният редовен платен годишен отпуск за периода
01.01.2021г – 31.03.2021г е 5 работни дни, а обезщетението за него, изчислено
по реда на чл.61 от ЗДсл, е 320лв; общо дължимото обезщетение по чл.61 от ЗДСл
е 960лв. Съдът преценява
неоспореното от страните заключение на ССчЕ като обективно, компетентно и
безпристрастно дадено, и изцяло го кредитира.
В проведеното на 14.09.2021г
о.с.з. по делото, позовавайки се на приетото като доказателство заключение на
ССчЕ, жалбоподателката чрез пълномощника си адв.С. предприе изменение на
осн.чл.214 от ГПК на втория от предявените искове, чрез намаляване на
първоначално предявения размер – от 1 280лв. на 960лв, и оттегляне на
първоначално предявения иск за разликата над 960лв. В присъствието на
процесуален представител на ответника и при липса на възражения от негова
страна това изменение беше прието от съда.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и заключението на
ССчЕ, които са последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващите се, и
анализирани в съвкупност на налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Исковете са предявени в рамките
на общия 5-годишен давностен срок, считано от 16.03.2021г – датата на влизане в сила на
съдебния акт за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение съгл.т.4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005г по тълкувателно
дело №3/2004г на ВКС, ОСГК; от легитимиран субект и срещу надлежния ответник,
поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество се преценяват
като доказани и по основание, и по размер.
По иска по чл.104 ал.1 изр.1 от
ЗДСл:
Правото на обезщетение по този законов
текст цели да възстанови в патримониума на уволненото лице реално настъпилата
щета, изразяваща се в намаления му доход вследствие на незаконното уволнение. В конкретния случай са налице всички елемента на
фактическия състав по цитирания текст – отмяна на незаконосъобразната заповед
за уволнение с влязъл в сила съдебен акт; подлежащ на обезщетяване период в
рамките на законоустановения – 4 месеца (предвид полученото обезщетение за 2
месеца на осн.чл.106 ал.2 от ЗДсл); и доказаното със събраните по делото
доказателства неполагане на труд от ищцата по друго правоотношение (трудово или
гражданско) за релевантния период 01.09.2020г – 31.12.2020г. При тези данни
съдът приема, че първият от обективно съединените искове е доказан по
основание. Относно размера му съдът кредитира изцяло заключението на
изготвената по делото ССчЕ – основно трудово
възнаграждение на
ищцата e 1 344лв. месечно, съотв. 5 376лв.
за процесния период от 4 месеца. Именно в такъв размер е първият предявен от Г.Н.
иск, който следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
От основателността на главния иск
следва и тази на предявения акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗЗД за присъждане
на законна лихва върху сумата 5 376лв., считано от датата на образуване на делото 20.05.2021г.
до окончателното й изплащане. В конкретния случай не е
претендирана мораторната лихва, предвидена с т.4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005г. по тълкувателно дело № /2004г. на ВКС, ОСГК, поради
което съдът не е събирал ДТ за нея, и не дължи такова произнасяне.
По иска по чл.61 ал.2 от ЗДСл:
Ищцата претендира обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на 960лв. за 2020г. за времето от
30.06.2020 г. (датата на незаконното й уволнение) до 31.12.2020г, и за 2021г за
времето от 01.01.2021г до 31.03.2021г (датата на повторното прекратяване на
служебното й правоотношение).
Съдът счита, че в настоящият случай
е приложим чл.7 §1 и §2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното
време, и конкретно - задължителното за съда тълкуване на разпоредбите на
Директивата, дадено с Решение на СЕС по съединени дела С-762/2018 и С-37/2019г.
С цитираното решение е прието, че чл.7 §1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
национална съдебна практика, по силата на която работник, който е уволнен
незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното
право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, няма право
на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до датата на
възстановяването му на работа, поради това, че през този период не е полагал
действително труд за работодателя. §2 на същия текст трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която при
последващо прекратяване на трудовото правоотношение — след като работникът е
бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с
националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно
решение, този работник няма право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата
на възстановяването му на работа.
При горното тълкуване, с оглед
доказаната по делото отмяна на незаконното й уволнение, както и предвид факта,
че правото на ползване на платен отпуск за 2020г и за 2021г не е погасено по
см.чл.176 ал.2 и ал.3 от КТ към 20.05.2021г - момента на предявяване на
исковата молба, съдът преценява предявеният от Г.Н. иск с пр.осн.чл.61 ал.2 и
ал.3 вр.чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл за доказан по основание. Относно броя на дните
на отпуска, за които се дължи обезщетение, съдът кредитира заключението на
вещото лице, според което остатъкът от неизползвания редовен платен годишен
отпуск по чл.56 ал.1 от ЗДСл за периода 01.07.2020г – 31.12.2020г е 10 работни
дни, обезщетението за които, изчислено по реда на чл.61 ал.2 от ЗДСл, а именно
- съобразно размера на основната заплата, определена на държавния служител, към
датата на прекратяване на служебното правоотношение, е 640лв. Съответно
обезщетението за неползвания редовен платен годишен отпуск по чл.56 ал.1 от
ЗДСл за 2021г е 5 работни дни, а обезщетението за него, изчислен по същия ред,
е 320лв, или общо 960лв. Точно в този размер е вторият предявен иск, който също
е изцяло основателен и доказан. Идентично с изложеното за първия иск – от
основателността на главния иск следва и тази на предявения акцесорен иск по
чл.86 ал.1 от ЗЗЗД за присъждане на законна лихва върху сумата 960лв., считано от датата на образуване на делото
20.05.2021г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото претенцията на ищцата за
заплащане на разноски е основателна. Съобразно наличните по делото
доказателства, сторените от нея разноски са в общ размер на 1 155 лв., а
именно: 900лв. адвокатско възнаграждение съгл. договор за правна защита и
съдействие на л.19 по делото с характер на разписка в частта за заплащане на
хонорара във брой + 250лв. възнаграждение за вещо лице + 5 лв. за издаване на
съдебно удостоверение. Претенцията на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, но съдът преценява като
основателно възражението им за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгл.чл.8 ал.1 т.3 от Наредба
№1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален
интерес от 5000лв. до 10 000лв. по административни дела минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 580лв. + 5% за горницата над
5 000лв. Изчислено спрямо размера на исковите претенции от 6 336лв. в
настоящия казус, минимално дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 646.8лв. (580 + 5% от 1336лв = 66.80лв). Реално изплатеното възнаграждение е в размер на 900лв. Предвид ниската
фактическа и правна сложност на производството, неговата продължителност –
приключено е в едно открито съдебно заседание, и съобразно обема и
продължителността на положения квалифициран юридически труд, настоящият съдебен
състав приема, че възнаграждение в размер на 750лв. е справедливо и достатъчно.
В този смисъл на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 005лв.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ – София, Булстат *********, представляван от Изпълнителния директор,
да заплати на
осн.чл.104 ал.1 вр.чл.121 ал.1 т.3 от ЗДСл на Г.Г.Н., ЕГН **********,***,
обезщетение в размер на 5 376 (пет
хиляди триста седемдесет и шест) лева за времето, през което не е била на държавна служба за периода
01.09.2020г. – 31.12.2020г. вследствие на незаконното й уволнение, отменено с
решение №3473/16.03.2021 г. по адм.д. № 1650/2021 г. на ВАС – София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на делото
20.05.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ – София, Булстат *********, представляван от Изпълнителния директор,
да заплати на
осн.чл.61 ал.2 и ал.3 вр.чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл на Г.Г.Н., ЕГН **********,***,
обезщетение в размер на 960 (деветстотин
и шестдесет) лева за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 10
дни за 2020 г. и 5 дни за 2021 г. поради незаконното й уволнение, отменено с
решение № 3473/16.03.2021 г. по адм.д. № 1650/2021 г. на ВАС – София, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на образуване на делото
20.05.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ – София, Булстат *********, представляван от Изпълнителния директор,
да заплати на Г.Г.Н.,
ЕГН **********, сторените в производството разноски в размер на 1 005 (хиляда и
пет) лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: