РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Монтана, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Търговско дело №
20201600900199 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове за обявяване на относителна
недействителност на сделка: договор за цесия от 3 юли 2019 г., на основание чл. 216, ал. 11
т. 4 и чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Ако тези искове бъдат отхвърлени, е предявен иск за
нищожност на цесията поради накърняване на добрите нрави. При условията на евентуално
съединяване е предявен и иск за прогласяване нищожност на договор за учредяване на
особен залог на вземания от 28 юни 2020 г. (вписан в ЦРОЗ на 17 юли 2020 г.).
Ищецът Национална агенция за приходите твърди в исковата молба, че със Заповед
от 9 май 2016 г. е била възложена ревизия на „Г.Н“ ЕООД. Заповедта е връчена на
дружеството на 12 май 2016 г. Ревизията е продължила до 31 юли 2019 г., когато е издаден
Ревизионен акт, връчен на дружеството на 1 август 2019 г.. С този акт са установени
задължения на „Г. Н“ ЕООД в размер на 1 399 305,93 лв (общо главница и лихви). На 3 юли
2019 г. „Г.Н“ ЕООД е цедирало свое вземане на „Т.ф.“ ООД срещу сумата 1 500 000 лв.
Цедираното вземане е с длъжници „Г.“ АД и „Б.“ ЕООД в общ размер на 3 492 810,87 лв. За
ответника „Г.Н“ ЕООД цедираното вземане е било единствен актив. С отчуждаването му
дружеството се е поставило в невъзможност да погаси публичните си задължения, поради
което то е действало с намерение да увреди държавата като свой кредитор. От друга страна
ищецът изтъква очевидната нееквивалентост на двете насрещни престации по договора за
цесия. Подчертава, че цената дори не е платена от „Т. ф.“ ООД, а сделката не е отразено
счетоводно при цесионера.
Като твърди, че цесията от 3 юли 2019 г. е сключена с цел да се увреди публичния
взискател, ищецът НАП моли да бъде обявена за относително недействителна спрямо НАП
1
на основание чл. 216, ал.1, т. 4 от ДОПК, а поради това, че значително надхвърля по
стойност полученото, то моли да се прогласи относителна недействителност на основание
чл. 216, ал.1, т. 2 от ДОПК. Като евентуален иск е предявен и такъв за нищожност на
договора за цесия поради накърняване на добрите нрави с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД
НАП предявява при условията на евентуалност и иск срещу „Б.“ ЕООД и „Т.ф.“ ООД
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. ІІІ от ЗЗД за обявяване нищожност на договор за
особен залог, сключен на 28 юни 2020 г., по силата на който „Б.“ ЕООД учредява в полза на
„Т.ф.“ ООД особен залог върху своите вземания по всичките си банкови сметки. Чрез този
особен залог се обезпечава дългът на „Б.“ ООД към „Т.ф.“ ЕООД, възникнал от цесията.
Основанието за твърдяната нищожност е накърняване на добрите нрави. Ако се уважат
исковете по чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, то особеният злог ще се яви сделка без
предмет, тъй като „Т.ф.“ ООД вече няма да притежава качеството кредитор на „Б.“ ЕООД.
Ответникът „Г.Н“ ЕООД, представлявано от управителя И.А., в писмен отговор
оспорва исковете, предявени срещу дружеството и моли да бъдат отхвърлени. На първо
място твърди, че липсата на еквивалентност на насрещните престации не може да се
преценява само по номинални стойности. Необходимо е да се вземе предвид, че единият
длъжник по цедираното вземане – „Г. “ АД, е в несъстоятелност, че вземането не е
обезпечено. Преценката следва да обхваща и критерии като ликвидност, платежоспособност
и възможност за събиране на дълга.
По иска с правно основание чл. 216, ал.1, т. 4 от ДОПК навежда възражения, че
липсва знание у цесионера „Т.ф.“ ЕООД за увреждащия характер на сделката, поради което
фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК не е изпълнен, а това води до
неоснователност на иска. Позовава се на чл. 216, ал. 3 от ДОПК и на субсидиарното
приложение на правилата за Павловия иск по ЗЗД.
Ответниците „Т.ф.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД също са подали отговори на исковата молба,
като поддържат идентични становища. Обосновават доводи, че държавата не е кредитор на
„Б.“ ЕООД, тъй като към момента на учредяване на особения залог липсва установяване на
публично задължение по надлежния ред с издаден ревизионен акт. Това води до
недопустимост на иска, тъй като държавата няма правен интерес да претендира относителна
недействителност на сделката между тези две дружества. Ревизионният акт срещу „Г.Н“
ЕООД не може да бъде противопоставен на „Т.ф.“ ЕООД и „Б.“ ЕООД и установените с
него задължения не могат да обосноват активна легитимация на НАП по иска срещу тях.
Доказателствата по делото са писмени. След обсъждане доводите на страните и
анализ на събраните доказателства МОС приема за установено следното:
Със заповед № Р-04001216003109-020-001/09.05.2016 г. на началник сектор на ТД на
НАП Велико Търново е възложена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК ревизия на „Г.-
Н“ ЕООД относно дължим ДДС за периодите 1 октомври 2013 г. – 31 октомври 2014 г. и 1
юли 2015 г. – 31 август 2015 г. Заповедта е връчена на ответното дружество по електронен
2
път на 12 май 2016 г. С три последващи заповеди: от 11 май 2016 г., от 12 август 2016 г. и от
9 септември 2016 г., е разширен обхватът на данъчната ревизия. Тези допълнителни
заповеди също са надлежно връчени на проверяваното дружество по електронен път.
Производството по ревизия е било спряно със заповед от 3 октомври 2016 г. и
възобновено със заповед от 17 май 2019 г.
На 10 юни 2019 г. е бил съставен ревизионен доклад № Р-04001216003109-092-001,
който констатира задължения в размер на 1 293 734,72 лв, формирани от дължим ДДС и
лихви. Констатациите в ревизионния доклад са послужили за съставяне на Ревизионен акт
№ Р-04001216003109-091-001 от 31 юли 2019 г., според който общият размер на дължимите
данъци и лихви е 1 306 055,39 лв. Връчването на ревизионния акт е осъществено по
електронна поща на 1 август 2019 г.
Гореописаните действия на данъчните органи са извършени в писмена форма и
установени в процеса чрез представянето им като писмени доказателства по делото.
По време на извършване на данъчната ревизия на 3 юли 2019 г. (след съставяне на
ревизионния доклад и преди връчване на ревизионния акт) „Г.Н“ ЕООД е сключило договор
за цесия с „Т.ф.“ ООД, като му е прехвърлило свое вземане, дължимо от „Б.“ ЕООД.
Договорът за цесия не е представен по делото. На ищеца са дадени указания с
доклада по делото, че липсва доказателство за този факт, но в уточняваща молба той се
позовава единствено на косвени доказателства – посочването на такава цесия в договор за
особен залог, вписан в ЦРОЗ на 28 юни 2020 г., сключен между „Т.“ ЕООД и „Б.“ ООД.
МОС намира, че за да се разгледат исковете за относителна недействителност на
договора за цесия, е необходимо той да бъде представен по делото, за да се изследват всички
негови клаузи. От договора за особен залог и от Удостоверението от ЦРОЗ №
1366117/10.08.2020 г. може да се изведе информация единствено за страните по него, но не и
за размера на прехвърленото вземане, неговия падеж, договорената цена на вземането.
Липсва информация при какви условия отговарят длъжниците по цедираното вземане „Г.“
АД и „Б.“ ООД. В чл. 2, ал. 1 от договора за особен залог е описана поредица от сделки,
свързани с цесията, които имат отношение към основанието на вземането. Никъде в
писмените доказателства не е посочен точният размер на цедираното вземане, а той е от
значение за изследване на въпроса дали даденото по цесията надхвърля значително
полученото – което е основание на иска по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Представянето на писмения документ договор за цесия е елемент от главното
доказване, което ищецът е имал задължението да проведе по делото. Той се е задоволил с
твърдението в уточняваща молба от 29 януари 2021 г., че не разполага с този документ, но
вместо да направи искане по чл. 190, ал. 1 от ГПК, е предоставил на преценката на съда,
който обаче няма задължение служебно да събира доказателства вместо страните.
Касае се до договор на значителна стойност, за доказването на който по ГПК са
допустими само писмени доказателства, а наличните по делото не съдържат данни за
съществените елементи на договора, поради което МОС намира, че главният факт – наличие
3
на сделка, отчуждаваща активи на длъжника по време на извършване на данъчна ревизия, не
е доказан, поради което исковете по чл. 216 от ДОПК са неоснователни, затова го отхвърля.
Неоснователен е и искът по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предявен като евентуален. За
разглеждането му наличието на договор за цесия е основен факт, подлежащ на доказване, за
който ищецът не ангажира доказателства. МОС отхвърля и този иск като неоснователен.
Съдът не разглежда иска за обявяване на недействителност на договора от 28 юни
2020 г. (вписан в ЦРОЗ на 17 юли 2020 г.) за особен залог върху всички вземания на „Б.“
ЕООД в полза на „Т.“ ООД поради това, че не е се е сбъднало условието за разглеждането
му. Той е предявен като евентуален – ако бъдат уважени главните искове.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни искове на НАП против „Г.Н“ ЕООД, ЕИК *,
представлявано от управителя И.А., и „Т.“ ООД, ЕИК *, представлявано от Ц. С. и М.
К., за прогласяване на основание чл. 216, ал. 1 т. 4 от ДОПК и на основание чл. 216, ал.
1, т. 2 от ДОПК относителна недействителност на договор за цесия, сключен на 3 юли
2019 г. между „Г. Н“ ЕООД и „Т.“ ООД, и евентуално предявения иск по чл. 26, ал. 1
от ЗЗД за обявяване нищожност на същата сделка.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от съобщаавнето
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
4