Р Е Ш Е Н И Е
№ 260668/2021г.
гр.Варна 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№10072/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът „К.д.“ ЕООД твърди, че във връзка с претендирано неизпълнение на договор за изработка сключен с ответника „“Е.“ ЕООД на 15.04.2019г. е инициирано заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК, като е образувано ч.гр.д.№5741/19г. по описа на Районен съд гр.Варна, 40-ти състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 21 956,41лв., частично вземане от 37 262,29лв. Ищецът предявява настоящия иск след подадено възражение от ответника. Твърди, че във връзка с дейността, която упражнява ищцовото дружество по предоставяне на оборудване и изграждане на сцени за събития, включително озвучителна, осветителна и сценична техника, техническо проектиране, обслужване и монтаж, на 08.01.2019г. г-н П. Р. в качеството си на управител на „Е.“ ЕООД е изпратил запитване по електронната поща относно цената за организиране на събитие, което трябва да се проведе в гр.Давос, Швейцария от 22.01. до 24.01.2019г. Събитието е в областта на дигиталните технологии и иновации и е част от тематичните конференции на фондация Webit. Твърди, че комуникацията по отношение на договарянето е протичала в една от социалните мрежи Whats App, както и по електронна поща, като на 09.01.2019г. е изпратил оферта съобразно изискванията на ответника на стойност 31 408,69лв. с уговорката, че цената подлежи на увеличаване поради добавяне на допълнителни услуги в това число за оборудване на диско водещ, както и за специализиран LCD дисплей. Твърди, че вследствие на добавките сумата се е увеличила до 37 262,29лв., като Русев е приел офертата в пълния и обем и на 09.01.2019г. е налице валидно сключен договор за изработка между страните с предмет доставка и монтаж на оборудване за конференция в гр.Давос, Швейцария за периода от 22.01.-24.01.2019г. срещу възнаграждение в размер на 37 262,29лв. Твърди, че поръчката е изпълнена съобразно договорките без възражение от ответната страна, като събитието е протекло в съответствие с предварителната организация, но ответната страна не е изпълнила задължението си за заплащане на дължимото възнаграждение, дори след отправена покана на 29.02.2019г. по електронна поща и след проведени телефонни разговори.
Предявява искане, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, дължи на „К.Д.“ ЕООД, ЕИК** сумата от 21 956,41лв. представляваща частично вземане от дължимо възнаграждение по договор за изработка от 09.01.2019г. в общ размер от 37 262,29лв. ведно със законната лихва от датата на образуване на заповедното производство до окончателното изплащане на сумата и претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, е подало писмен отговор, в който възразява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че е налице валидно сключен договор за изработка от 09.01.2019г. с предмет доставка и монтаж на оборудване за конференция в гр.Давос, Швейцария за периода от 22-24.01.2019г., като твърди, че не е изисквал или приемал оферта на ищеца, не е възлагал изпълнението на посочените в исковата молба работи, нито е приемал извършването им, поради което няма задължения към ищеца. Твърди, че приложената към исковата молба оферта не отговаря на претендирания размер на иска. Възразява срещу твърдението, че поръчката е изпълнена съобразно договорките и без възражения, както и че събитието е протекло в съответствие с предварителната организация. Твърди, че е налице некачествено, непълно и неточно изпълнение на посочените в офертата от 15.01.2019г. работи, като техническата част по организация е била силно разочароваща, микрофоните не работят, техниката е пращяла и смущавала гостите на събитието и презентаторите са били принудени да говорят без озвучаване, което и затруднявало изключително много чуваемостта в залата, монтирания от ищеца за събитието екран е дефектирал и излъчваното изображение е било с изключително ниско качество и на черти. Не са излъчвани презентационните видеа на Webit и на Youplus. Твърди, че сцената не е отговаряла на оферираната и е била абсолютно нефункционална, тъй като екрана е бил монтиран без стативи. Не са били осигурени изпълнители на живо. Работата не е изпълнена качествено, точно и пълно и поради това не е приета, като възражения за това са били направени веднага и са стигнали до ищеца. Моли да се отхвърли предявения иск и претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.422 от ГПК.
В хода на проведените по делото съдебни заседания страните чрез процесуалните си представители поддържат заявените позиции по спора.
Като писмени доказателства по делото са приети: електронно писмо от 8.01.2019г., оферта за прогнозна цена валидна до 21.12.2018г., електронно писмо от 9.01.2019г., оферта от 9.01.2019г. с приложение и друга електронна кореспонденция и СТЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже твърденията си за сключването на сочения договор за изработка, параметрите на същия, изпълнението по него и размера на дължимата му се за това сума.
По делото е приложено гр.д.№5741/19г. на ВРС, ХL състав в рамките на което по заявление на ищеца по реда на чл.410 от ГПК в негова полза срещу ответника са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите от 21 956.41лв.част от незаплатена дължима главница цялата в размер на 37 262.29лв. по договор за изработка от 9.01.2019г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-11.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата и разноските по заповедното дело.
Наведените от ищеца фактически твърдения водят на извода за твърдение за наличие на сключен договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД и сл., като законодателят не е въвел изискване за форма на договора за неговата валидност поради което липсата на изрична писмена форма не представлява съществен недостатък в настоящото производство. От друга страна спорът е търговски и чл.293 от ТЗ също не предвижда изискване за форма за него.
По делото е представено електронно писмо от името на П.Р. адресирано до Д.М., като и двамата са управители съответно на ответното и ищцовото търговски дружество с което е отправено запитване от първия до М. за стойността на провеждане на мероприятие за участие на което ответното дружество е получило покана за 13-15 май 2019г. от друга страна от представената от ищеца в отговор оферта се установява, че тя е за мероприятие което е следвало да се проведе на 23.0.2019г. От друга страна е представено и електронно писмо от управителя на ищцовото ТД с което той уведомява ответника чрез неговия представител П.Р., че му изпраща оферта за мероприятие именно в гр.Давос, като в описание към офертата е посочено, че цената и е в размер на 34 382.29лв., но в посоченото по-горе предхождащо я писмо изрично е посочено, че към цената следва да се добавят общо още 2 400лв. допълнително или общата сума при тези доказателства е определена от ищеца на 36 782.29лв.
Посочената кореспонденция не съдържа еднозначни обозначения като изходяща от ответното търговско дружество, тя е водена между страните с лични имена и само в част от нея водена с трети лица от ищеца е спомената име наподобяващо неговото-„К. Б.“ АГ, а не „К.д.“ ЕООД. Що се отнася до възможността в рамките на посочената кореспонденция да се установи идентичност между ответното дружество и водилият я П. Р. именно като управител на ТД, то такива предпоставки напълно липсват. При това положение е невъзможно да се приеме, че ответното дружество се явява пасивно материалноправно легитимирано по спора и това е достатъчно основание претенцията да бъде отхвърлена.
От друга страна по делото е представен оптичен диск с видео запис от проведеното мероприятие, от който се установява, че фоновия екран има проблеми при възпроизвеждането на изображения, а озвучаването на презентацията на ответника е прекъсвано два път, като при втората загуба на звук интереса и вниманието на присъстващите спадат драстично, от друга страна и при двете прекъсвания извършващия представянето е поставен в ситуация да импровизира и търси начини да го довърши и да задържи вниманието на присъстващите. Въпросът който е от значение за състава е има ли нарушение на задължението по чл.261, ал.1 от ЗЗД за изпълнение на работата така щото тя да бъде годна за обикновено или предвиденото в договора предназначение. При настоящия няма уговорено конкретно предназначение на работата поради което следва да се приеме, че е уговорено обичайното такова, а то според съда е доставка на апаратурата за провеждане на презентацията, нейния монтаж и привеждането и в действие по начин да може да се извърши мултимедийно фоново представяне на дейността на възложителя съпроводено с вербално изложение на дейността му. При това положение посочените аудио прекъсвания водят не само до прекъсване на това представяне, но те създават и определено отрицателно впечатление на присъстващите към възможностите на представящия се да се подсигури технически и на практика ефекта от представянето е негативен вместо целения положителен резултата който би трябвало да е задържане на вниманието на публиката и водене на диалог с нея именно характерен за представянето на живо. При това положение съдът приема, че е на лице изпълнение със съществени недостатъци по смисъла на чл.265, ал.2 от ЗЗД даващо право на поръчващия-ответника да развали договора в предвидения от закона шестмесечен срок който в случая е започнал да тече от датата на събитието 23.01.2019г., като от представената разпечатка от кореспонденция чрез приложение за общуване е видно, че още на 24.01.2019г. ответника е направил възражение за некачественото изпълнение. При това положение съставът приема, че ответникът ако се приеме, че е доказан като възложител по договора за изработка е упражнил своевременно правото си да не приеме извършената работа и поради това не дължи плащане.
Предвид извода за неоснователност на претенцията съставът приема, че в полза на ответника следва да се присъдят и сторените по делото разноски в размер на 1 640лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К.д.“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 21 956.41лв. търсена като частичен иск от иск целия в размер на 37 262.29лв. главница по договор за изработка сключен между страните на 9.01.2019г. присъдена по заповедното гр.д.№5741/19г. на ВРС, ХХ състав, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.д.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** сумата от 1 640лв. сторени по делото разноски, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: