Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-182 20.07.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На
тридесети юни година
2020
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка
Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар
Жанета Граматикова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1044 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 5201/31.01.2020г. на БРС от „А1 България“ ЕАД, със седалище
в гр.София и адрес на управление: район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 , с ЕИК №
*********, със съдебен адрес гр. София, пл.“Света Неделя“ № 4, ет. 4, адв.
Десислава Цветкова, против решение № 3762/23.12.19г. по гр.д.№ 1273/19г. БРС, с
което е отхвърлен предявеният от дружеството против М.Г.М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, ет.**, ап.**, иск за установяване на
част от вземане в полза на дружеството за следните суми по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4249/14.11.2018 г. по
ч.гр.д. № 8181/2018г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 592.70 лева - главница, включваща вземане за
главница в размер на 314.58 лв., съставляващо сбор от 120лв. – дължима сума за
месечни вноски за предоставен апарат на изплащане Samsung Galaxy Xcover 3 Black
MAT 5 по фактури за периода от 25.01.2017г. до 26.07.2017г. и 194.58 лв. –
дължима сума за предоставени електронни съобщителни услуги за сим карти за
номера ********** и ********** за периода от 25.01.2017г. до 26.06.2017г., плюс
главница за неустойката от 278.12 лв., ведно със законната лихва върху сборната
главница от 592.70лв., считано от подаване на заявлението – 08.11.2018г., както
и съответните разноски в исковото производство. Твърди,
че обжалваното решение не е правилно. Излага подробни аргументи. Моли да бъде
отменено и постановено ново, с което искът бъде уважен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна - М.Г.М. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, ет.**, ап.** оспорва жалбата чрез
назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.Ив.Ковдев.
Моли решението на БРС да бъде потвърдено. Излага аргументи. Няма
доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Предявеният иск пред районния съд е с
правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид
приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от „А1 България“ ЕАД против М.Г.М.. Ищецът е твърдял, че е сключил
с въззиваемата договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
продажба на движима вещ - Samsung Galaxy Xcover 3 Black MAT 5. Срокът на всеки
от договорите е 2-годишен, като поради
преустановяване от страна на М. на изпълнението на задълженията й,
търговецът е упражнил правото си на предсрочно прекратяване. В резултат от това
въззиваемата е останала задължена за суми, за които въззивникът се е снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
4249/14.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8181/2018г. по описа на Бургаския районен съд При
връчването на заповедта от съда е установено, че въззиваемата не живее на
посочения по заповедта, а съответно и по трите процесни договора, адрес. Така
връчването е извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. На основание чл.415, ал.1,
т.2 ГПК, в редакцията преди изменението с ДВ бр.100/2019г., на кредитора е
дадено указание да установи вземането си по исков ред. Ето защо по реда на
чл.422, вр. с чл.415 ГПК е предявен настоящият иск, с който кредиторът желае да
установи вземането си от М. за упоменатите суми. Въззивникът твърди, че са
дължими. Ангажирани са доказателства.
Искът е оспорен от въззиваемата, чрез
назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител. На първо място е
въведено възражение за изтекла погасителна давност на дължимите суми. Оспорени
са сключените договори, като се твърди, че М. не е страна по каквито и да е
договори с въззивника. Оспорен е подписът й по приложените документи. Освен
това се е позовала на разпоредбата на чл.147а ЗЗП с твърдение, че не й е връчен
екземпляр от ОУ на търговеца, ето защо те не я обвързват. Заявява
несъответствие на сумите по цитираната по-горе заповед с описаните по петитума
на исковата молба. На изложените основания моли искът да бъде отхвърлен.
По повод направените възражения е
направено уточнение на иска. Депозирана е молба вх.№ 35499/15.08.19г., в която
въззивникът е уточнил иска така, както е описано по-горе, а именно: че е
предявен частичен иск за сумата от 592.70 лева - главница, включваща вземане за
главница в размер на 314.58 лв., съставляващо сбор от 120лв. – дължима сума за
месечни вноски за предоставен апарат на изплащане Samsung Galaxy Xcover 3 Black
MAT 5 по фактури за периода от 25.01.2017г. до 26.07.2017г. и 194.58 лв. –
дължима сума за предоставени електронни съобщителни услуги за сим карти за
номера ********** и ********** за периода от 25.01.2017г. до 26.06.2017г., плюс
главница за неустойката от 278.12 лв., ведно със законната лихва върху сборната
главница от 592.70лв., считано от подаване на заявлението – 08.11.2018г., както
и съответните разноски в исковото производство.
По основателността на заведения иск и на
въззивната жалба съдът прие следното:
По делото е приложен договор № *********
от 15.12.2015г., съгласно който въззивникът се е задължил да предоставя на М.М.
електронни съобщителни услуги при условията на Приложение № 1 към същия договор
– стр. 43-49 по гр.д.№ 1273/19г. БРС за телефонен номер ********** за срок от 2
години, при избран от потребителката тарифен план „Трансфер S“ с месечна такса в размер на 12.50лв. без ДДС или
15лв. с ДДС. Договорът е влязъл в сила на 15.12.2015г. Договорът е индивидуален
и в т.5.4. от Заключителните му разпоредби страните са се съгласили в случай на
подписването на същия договор или на приложенията към него с дигитален подпис,
значението на подписите им да се приравни на саморъчно положени такива. Освен това със следващата клауза – т.5.5. М.
е декларирала, че е запозната и съгласна с приложимите Общи условия на
търговеца.
На същата дата – 15.12.2015г., е сключен
и втори договор № ********* – стр.51-54 по с.гр.д., за продажба на изплащане на
описаното в него устройство - Samsung Galaxy Xcover 3 Black MAT 5, за сума от
288лв. с включена 10.21% годишна лихва. Дължимото плащане е разсрочено, по
волята на страните, на 24 месечни вноски, първата от които платима на датата на
подписване на договора, а останалите 23 броя вноски в размер на 12лв. всяка –
дължими с ежемесечната фактура за остатъка от срока на договора.
В договора е инкорпориран
приемо-предавателен протокол, удостоверяващ изявление на абоната за получаването
на апарата. Този договор също се преценява от съда за индивидуален такъв и също
като предходния включва в т.18 изразено от двете страни съгласие в случай на
подписването на същия договор или на приложенията към него с дигитален подпис,
значението на подписите им да се приравни на саморъчно положени такива.
С трети договор № ********* от 13.11.2016г.,
въззивникът се е задължил да предоставя на М.М. електронни съобщителни услуги
при условията на Приложение № 1 към същия договор – стр. 55-63 по гр.д.№
1273/19г. БРС за телефонен номер ********** за срок от 2 години, при избран от
потребителката тарифен план „Мtel безкрай XL Коледа 2016“ с месечна абонаментна такса от 23.99лв. с
ДДС, намалена с промоционална отстъпка от 20%, с допълнително активиран пакет
за трафик на мобилни данни и изходящи повиквания на стойност от 1лв. Договорът
е влязъл в сила на 13.11.2016г. Договорът също е индивидуален такъв и също като
предходните включва в т.4.3. изразено от двете страни съгласие в случай на
подписването на същия договор или на приложенията към него с дигитален подпис,
значението на подписите им да се приравни на саморъчно положени такива. Освен
това съдържа и декларация на абоната за запознаване и съгласие с ОУ на
оператора.
С допълнение към Приложение № 1 към
горния договор М. е договорила допълнителен пакет от 3000 МВ трафик на данни за
мобилен интернет на максимална скорост в мрежата на оператора– Екстра за телефонен
номер ********** с месечна абонаментна такса от 4лв. с ДДС. Договорът е влязъл в сила на датата на
подписване на допълнението – 13.11.2016г. и е със срок от 2 години.
Между страните е безспорно изпълнението
на договорите до края на 2016г.
Видно от приложените по делото фактури,
предоставянето на услугите на абоната е
било спряно през м. февруари, 2017г., поради неплащане в срок на дължимите суми
за периода 23 декември 2016г. - 22 януари 2017г. Понеже срокът за плащане по
договорите е до 15 дни от датата на издаване на фактура, а тя е 25-то число на
месеца за отчетен период 23-то число на предходния – 22-ро число на текущия,
следва заключение, че въззивникът е преустановил предоставянето на електронните съобщителни услуги, след 22.02.2017г.
Съдът приема горния извод на основание отразеното във фактурите, от които е
видно, че за периода 23.02.2017г. – 22.03.2017г., а и следващите, няма никакво
потребление.
При
така установената фактическа обстановка и по основателността на предявения иск
съдът приема следното:
Както бе описано по-горе, с депозирания
отговор срещу исковата молба процесуалният представител на въззиваемата е
оспорил съществуването на облигационно отношение между страните. Заявил е, че М.
не е положила подпис по приложените и цитирани от съда договори. В тази връзка
е поискал съда да задължи ищеца да представи техните оригинали. В изпълнение на
горното въззивната страна е приложила договорите на електронен носител, но
доказателствената им стойност отново е оспорена от въззиваемата страна в
контекста на ЗЕДЕУУ, като се твърди, че дори файловете в представения от
въззивника диск да се счетат за електронни документи, то следва да се считат за
неподписани, ако не са подписани от страните с криптиран електронен подпис.
По повод горното възражение съдът приема
следното:
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ електронно
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.
Електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис (чл. 3, ал.
1 ЗЕДЕУУ, вр. с чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета). Писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2
ЗЕДЕУУ).
Съгласно
чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е всяка информация в електронна форма,
добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на
неговото авторство.
Доколкото процесните договори съдържат в
електронна форма лични данни на въззиваемата (три имена, ЕГН, адрес, телефон, номер
на лична карта), а и са подписани, следва да се приеме, че те носят нейния
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Фактът, че сключването на
договорите не е предпоставено от притежание на квалифициран електронен подпис
от страна на потребителя, води до извод, че страните са постигнали съгласие да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, каквато
възможност ЗЕДЕУУ предвижда изрично в разпоредбата на чл.13, ал.4 с.з. Още
повече, че както съдът посочи по-горе, всеки един от договорите съдържа изрична
клауза за приравняване на положения електронен подпис на саморъчен такъв.
От горното следва заключение, че са
налице частни диспозитивни документи, носещи подписа на страната и ползващи се
с доказателствена сила само относно авторството на изявлението - чл. 180 ГПК. Оспорването
на автентичността им от страната, положила подпис, възлага на същата страна
доказателствената тежест по реда на чл.193 ГПК, за да установи, че подписът е неистински - Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Борис Илиев.
По делото не е установено, че положените
върху всички документи подписи за „потребител“ са неистински и не са на въззиваемата,
затова съдът приема, че оспорването е проведено неуспешно, следователно между
страните е било налице действително правоотношение, основано на сключени на
електронни носители договори.
По настоящото дело се претендират
периодични вземания по фактури от 2017г., непогасени по давност, с оглед
образуването на заповедно производство за тях през 2018г. пред БРС.
Относно дължимостта на сумите съдът
съобрази следното: Видно от фактурите, на които въззивната страна основава
претенциите си, предоставянето на част от договорените услуги на абоната е било
спряно считано от края на м.февруари, 2017г., поради неплащане в срок на
дължимите суми за периода 23 декември 2016г. - 22 януари 2017г. Липсват данни
за последващи извършени плащания от страна на М. на такси за договорените
услуги, затова договорите са прекратени. В исковата молба въззивникът е
направил изявление, че договорът от 15.12.2015г. за продажба на изплащане на
описаното мобилно устройство се прекратява при неплащане на най-малко две
последователни месечни вноски – т.е. считано от 10.03.2017г., като абонатът
остава задължен за заплащане на стойността на получената вещ.
По отношение на останалите цитирани
по-горе договори, въззивният търговец е посочил, че също са прекратени, но
считано от 26.07.2017г., когато е издадена ф-ра № 35703326 от същата дата.
Според уточнението на иска, по договор №
********* от 15.12.2015г. – стр.51-54 по гр.д.№ 1273/19г. БРС, за продажба на
изплащане на описаното в него устройство - Samsung Galaxy Xcover 3 Black MAT 5,се
претендира сумата от 120лв.,
представляваща равностойността на 10 месечни вноски за предоставения апарат,
както и неустойка в размер на 102.37лв. – за отстъпка от цената на закупеното
крайно устройство. Първата сума е дължима, според настоящия състав, доколкото
въззиваемата е получила апарата и се е съгласила по чл.12, т.3, раздел IV от договора, при прекратяване на правоотношението
поради неплащане на цената, да остане задължена за цялата оставаща сума на
крайната му стойност.
Що се отнася до търсената неустойка: Приложеният
по делото договор сочи, че длъжницата е закупила устройство – описано по
приложения договор за продажба на изплащане от 15.12.2015г., на преференциална
цена, а именно, защото е станала страна по договор за ползване на мобилни
услуги, предоставен от кредитора, със срок от две години. Устройството й е
предоставено по повод и поради това, че е избрала „Мобилтел“ ЕАД, настоящо „А 1
България“ ЕАД за свой доставчик на мобилни услуги. При положение, обаче, че е
променила решението си и е преустановила изпълнението на задълженията си по
договорите, необосновано е да се ползва от преференциите на лоялните клиенти за
закупуване на устройства на специални, по-ниски цени. Ето защо сумата би била
дължима, в случай, че това бе предвидено, съгласно чл.6.1. и чл.6.4. от договор
№ ********* от 15.12.2015г. по приложенията към него или по самия договор за
продажба на изплащане на описаното в него устройство. Видно от последния
подобна неустойка не е договорена, а и по делото не са приложени каквито и да е
доказателства за пазарната цена на Samsung Galaxy Xcover 3 Black MAT 5, за да
се установи размера на отстъпката, предложена от оператора, към сключване на
договора.
Относно останалите претендирани
неустойки: Въззивникът е поискал установяване на дължимостта на сума от
62.50лв., съответстваща на 5 оставащи месечни вноски от 12.50лв. всяка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за номер 0885 445180 по
договор № ********* от 15.12.2015г.
Основание за претенцията е договореното по т.5.3.1. от Приложение № 1 към същия
договор – стр.49 по делото, в която се предвижда при предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, заплащане на всички оставащи месечни абонаментни такси
до края на срока.
Тази клауза се преценява от съда за
неравноправна,съответно – нищожна, доколкото поставя потребителя в
неравностойно положение и му възлага несъразмерно големи тежести при
прекратяване на договора. Макар и подобно възражение да не е въведено от
въззиваемата страна, съдът следи служебно за нищожността и затова приема, че сумата
е недължима.
Относно втората претендирана неустойка в
размер на 59.97лв., представляваща
трикратния размер на месечната абонаментна такса от 19.99лв. по договор №
********* от 13.11.2016г. за телефонен номер **********: договорът между страните е с краен срок 15.12.2018г.
Не се спори, също така, че считано от началото на м.февруари 2017г. М. е
преустановила изпълнението на задълженията си, като търговецът твърди
предсрочното прекратяване на договора по нейна вина. Съпоставката на горните
периоди посочва, че търговецът се е лишил от съответните месечни абонаментни
такси, за които е бил готов да предостави мобилни услуги за период от
приблизително една година. В същото време претендира неустойка в размер на три
месечни абонаментни такси, като неустойката по договора общо възлиза по-малко от 1/10 част от минималната за
страната работна заплата, която към настоящия момент е 610лв. Такава сума,
според съда, не е необосновано високо обезщетение, а цели постигане на
основните функции на неустойката – превантивна – да стимулира страната да
изпълни задължението си, обезпечителна – да осигури точното изпълнение на
договора и обезщетителна – да компенсира вредите, възникващи за кредитора от
неизпълнението на договора.
При положение, че търговецът ще се лиши
от 11 месечни абонаментни такси по договора, съдът приема, че заплащането на
обезщетение в размер на три месечни абонаментни такси не е прекомерно и
необосновано високо. Ето защо сумата е дължима, както на изложените основания е
дължима и частта от 9.99лв. от
следващата претендирана неустойка от общо 53.28лв., съответстваща на три
месечни абонаментни вноски по Приложение № 1 към договор № ********* от
13.11.2016г. за допълнителен пакет от 3000 МВ трафик на данни за мобилен
интернет на максимална скорост в мрежата на оператора– Екстра за телефонен номер **********.
По делото се претендира установяване на
дължимост на сума от 194.58лв. за предоставени електронни съобщителни услуги по
сим карти за телефонни номера 0885 445180 и 0885 947796 за периода 25.01.2017г.
– 26.07.2017г. Както бе изложено по-горе, дължимата за периода 23.12.2016г. –
22.01.2017г. сума на абонаментни месечни такси в общ размер от 46.65лв. по ф-ра№ ********** от
25.01.2017г. не е заплатена от М. и е дължима, доколкото от детайлната справка
към нея е видно, че за периода са предоставени и ползвани електронни
съобщителни услуги.
Ползването на такива е продължило до 22
февруари, 2017г., когато е било ограничено от страна на въззивника, поради
неплащане в срок на сумите по издадени фактури. Липсата на потребление от
страна на М. за периода от 23 февруари 2017г. до твърдяната от въззивника дата
на прекратяване на договорите на 25 юли, 2017г. мотивира съда да приеме, че за
периода не са предоставяни услуги от страна на оператора. При положение, че
претенцията се основава на твърдение за предоставени услуги, а такива не бе
установено да са престирани, настоящият състав приема, че не са дължими. Така
се налага заключение, че се дължи сумата от 46.65лв. по ф-ра№ ********** от 25.01.2017г., сумата от 56.64лв. по ф-ра № ********** от
25.02.2017г. или общо 103.29лв. В
останалата част до размера от 194.58лв. искът е недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Налага се заключение за постановяване на
решение в горния смисъл. В полза на въззивника се следват направените разноски
за двете инстанции, съобразно уважената част от претенцията, както и съответна
част от направените такива в заповедното производство. Пред заповедния съд са
направени разноски от 26лв., пред районния – 278.30лв., според представения списък
за разноски и пред БОС – 202.20лв. или общо – 506.50лв. Искът е уважен общо за
сумата от 293.25лв., а общият предявен размер е 592.70лв. Следва извод, че за
заповедното и исковото производство в полза на въззивника се дължи сумата от
250.50лв.
При всичко изложено по-горе, следва постановяване
на решение в този смисъл.
Водим от всичко описано и направените
правни изводи, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3762/23.12.19г. по
гр.д.№ 1273/19г. БРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от „А1
България“ ЕАД, със седалище в гр.София и адрес на управление: район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 , с ЕИК № *********, със съдебен адрес гр. София, пл.“Света Неделя“ № 4, ет. 4, адв.
Десислава Цветкова против М.Г.М.,
ЕГН: ********** с постоянен адрес гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, ет.**, ап.**, иск за установяване на част от вземане
в полза на дружеството за следните суми по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 4249/14.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8181/2018г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 120лв.,
представляваща равностойността на 10 месечни вноски за предоставено устройство Samsung
Galaxy Xcover 3 Black MAT 5 по договор № ********* от 15.12.2015г. между
страните; сумата от 59.97лв., представляваща неустойка в трикратния
размер на месечната абонаментна такса от 19.99лв. по договор № ********* от
13.11.2016г. за телефонен номер **********; сумата от 9.99лв. неустойка,
съответстваща на три месечни абонаментни вноски по Приложение № 1 към договор №
********* от 13.11.2016г. за допълнителен пакет от 3000 МВ трафик на данни за
мобилен интернет на максимална скорост в мрежата на оператора– Екстра за
телефонен номер **********; сумата от 103.29лв. по ф-ра № ********** от
25.01.2017г. и по ф-ра № ********** от 25.02.2017г. на „А 1 България“ ЕАД,
ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 08.11.2018г. до
окончателното им изплащане и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „А1
България“ ЕАД, със седалище в гр.София и адрес на управление: район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 , с ЕИК № *********, със съдебен адрес гр. София, пл.“Света Неделя“ № 4, ет. 4, адв.
Десислава Цветкова съществува
вземане срещу М.Г.М., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, ет.**, ап.** за следните суми, за които дружеството се е снабдило със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4249/14.11.2018 г. по
ч.гр.д. № 8181/2018г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от
120лв., представляваща равностойността на 10 месечни вноски за предоставено
устройство Samsung Galaxy Xcover 3 Black MAT 5 по договор № ********* от
15.12.2015г. между страните; сумата от 59.97лв., представляваща
неустойка в трикратния размер на месечната абонаментна такса от 19.99лв. по
договор № ********* от 13.11.2016г. за телефонен номер **********; сумата от
9.99лв. неустойка, съответстваща на три месечни абонаментни вноски по
Приложение № 1 към договор № ********* от 13.11.2016г. за допълнителен пакет от
3000 МВ трафик на данни за мобилен интернет на максимална скорост в мрежата на
оператора– Екстра за телефонен номер
**********; сумата от 103.29лв. по ф-ра№ ********** от 25.01.2017г. и по
ф-ра № ********** от 25.02.2017г. на „А 1 България“ ЕАД, ведно със законната
лихва върху горните суми, считано от 08.11.2018г. до окончателното
им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3762/23.12.19г. по
гр.д.№ 1273/19г. БРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, ет.**, ап.** да заплати на „А1 България“ ЕАД, със
седалище в гр.София и адрес на управление: район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, с
ЕИК № ********* направените в заповедното и исковото производство разноски,
съобразно уважената част от иска в общ размер от 250.50лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: