Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ловеч,31.07.2019 г.
Ловешкият окръжен съд гражданска
колегия в публичното заседание на седемнадесети
юли
Двехиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ПОЛЯ ДАНКОВА
2.ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията ДАНКОВА в.гр.Д N 399 по описа
за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази :
Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Подадена
е въззивна жалба вх. № 6300/05.06.2019 г. от Ю.Б.Т.
срещу съдебно решение №
237 от 27.05.2019г. по гр.д. № 365/2019г. на ЛРС.Счита, че
решението е неправилно в частта, с която е определен периодът на обезщетението
за времето от 01.02.2019г. до 15.04.2019г. и изчислено същото в размер на
1987.58лв. Излага съображения, че за времето от 15.04.2019г. до датата на
влизане в сила на решението, ответникът по делото също дължи обезщетение по см.
на чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като са налице предпоставките на цитираната
разпоредба - на основание незаконното уволнение доверителката й е останала без
работа и не е изтекъл 6 - месечният срок, за който същото се дължи. Възразява,
че тълкуване в противен смисъл е неправилно, тъй като от една страна
въззиваемата е била незаконно уволнена от работа и е останала без такава, а от
друга страна е в невъзможност да се ползва от предвиденото в закона
обезщетение.На следващо място счита, че РС-Ловеч не се е произнесъл и по
искането за присъждане на законната лихва за просрочие, върху определеното
обезщетение, считано от 01.02.2019г. до окончателно изплащане на сумата, като в
тази част решението следва да се допълни.Моли въззивния съд да измени решението в частта, с
която е осъден ответника ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Летница, обл. Ловеч, ул."Александър
Стамболийски,, № 22, да заплати на основание чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение
на Ю.Б.Т., ЕГН:**********, в размер на 1987.58 лв. за периода от 01.02.2019г.
до 15.04.2019г., като увеличи размера на същото до сумата от 5340лв., ведно
законната лихва за просрочие, върху определеното обезщетение, считано от
01.02.2019г. до окончателно изплащане на сумата.
В писмен отговор вх. № 7347/01.07.2019 г. от СУ "Бачо Киро" - гр.Летница счита, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.Моли въззивния съд да отхвърли подадената въззивната жалба от Ю.Б.Т. ЕГН ********** против Решение №237 от 27.05.2019г. по гр. дело №365/2019г. по описа на Районен съд-Ловеч, като остави същото в сила като правилно и законосъобразно.
Въззивникът
Т.,редовно призована в съдебно заседание не се явява лично, а чрез процесуален
представител адв.Р.. Посочва, че поддържа въззивната
жалба и моли да бъде уважена, като се акцентира върху доказателствата по делото.
Въззиваемият, редовно призован в съдебно
заседание, не изпраща представител .
От представените доказателства по гражданско дело №365/19
година на Ловешки районен съд,удостоверение за декларирани данни от 31.05.2019
г.справка за актуално състояние на действащи трудови договори от ТД В.Търново,
от становището на страните и преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Със съдебно решение №
237/27.05.2019 г. по гр.д. № 365/2019 г. на ЛРС е признато на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТр за незаконно уволнението на Ю.Б.Т.
по Заповед № 389/30.01.2019 г. на директора на СУ „Бачо Киро“ гр. Летница и я е
отменил,възстановена е основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТр на заеманата от нея длъжност
преди уволнението – „учител – общообразователни“ в СУ „Бачо Киро“ гр. Летницаи е присъдена на осонвание
чл. 225,ал.1 от КТ сумата от 1 987,58 лв. - обезщетение за оставане без
работа в резултата на незаконно уволнение за периода 01.02.2019 г. до
15.04.2019 г., като е отхвърлен иска за горницата до сумата от 5 340,00
лв. Ловешки районен съд е присъдил по чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият да заплати
на Ю.Б.Т., 280,00 лв. разноски,а вв полза на Районен
съд-Ловеч държавна такса в размера на 158,50 лв.
Съдебното решение № 237/27.05.2019 г. по гр.д. № 365/2019
г. на ЛРС е атакувано само в частта, с която е отхвърлен иска по чл.225,ал.1 от КТ относно обезщетение за времето през което Ю.Б.Т. е била без работа от 16.04.2019
г. до 31.07.2019 г. до пълния претендиран размер на сумата 5340 лева. В
останалата част съдебния акт не е атакуван/вкл. и за периода от 01.02.2019 г.
до 15.04.2019 г., като няма каквито и да са аргументи в тази насока по
въззивната жалба/ и от двете страни по реда на чл.128 от ГПК и следователно е
влязъл в законна сила, поради което не е предмет на обсъждане в настоящето производство.
Съдът намира, че уважаването на
главния иск за отмяна на уволнението с правно основание чл.344,ал.1,т.1
от КТ определя уважаване и на третия обективно съединен, имуществен иск на
въззивницата по чл. 225 ал.1 от КТ за
присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа. Съдът се
запозна със заключението по съдебно-икономическата експертиза №3991/04.04.2019
г. ,но счита, че следва да се съобрази само доколкото е в съответствие с правните
изводи по казуса. Съдът съобразява, че като базата за определяне на обезщетението
по чл. 225,ал.1 от КТ следва да се ползва последното брутно трудово
възнаграждение при пълен отработен месец, а не както вещото лице е написало
пълен работен месец. Принципа да се ползва пълен отработен месец е
предполага,че работникът е работил през всички работни дни на месеца, а не
означава да се посочи колко работни дни има месеца, както е изготвена
експертизата. В конкретни казуси такъв пълен отработен месец може да не е
месеца предхождащ уволнението,а да се налага връщане няколко месеца назад. В
заключението на съдебно-икономическата експертиза е видно, че през януари 2019
г. Юл.Т. не е отработила целия месец, а е ползвала 3
три платен отпуск. В приложеното трудово досие на Юл.Т.
няма данни за сключени допълнителни споразумения към тр.
договор през 2018 г. При това положение
настоящата инстанция съобрази данните по трудов договор №2/17.09.2018 г., който
е бил действащ към предходните месеци, в т.ч. и към предходния пълен отработен
месец. В него е посочено, че основното месечно възнаграждение на Юл.Т. е било 608 лева,допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит -121.60 лева и следва да се включи и
сумата 25.91 лева-доп.възнаграждение за работа с деца със специални
образователни потребности. Съдът не може да ползва допълнително споразумение
№379/23.01.2019 г. , тъй като е сключено 7 дни преди прекратяване на трудовия
договор и се отнася до месец януари,/който не е пълен отработен месец/. В
такава насока съдът съобразява съдебната практика- определение №75/01.02.2019
г. по гр.д. №798/2018 г. на ВКС, която споделя. Следователно месечното трудово
възнаграждение за месеца предхождащ уволнението, който е напълно отработен
възлиза на сумата 755.51 лева и
дължимото възнаграждение за периода от 16.04.2019 г. до 31.07.2019 г. е в общ
размер 2606.51 лева / в т.ч. и сумата
339.98 лева за 9 работни дни през април 2019 г./ По отношение на периода съдът
отчита обстоятелствата по делото и се позовава на на
действието на Определение
№ 72 от 30.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2711/2018 г., III г. о., ГК.
В хода на процеса са приложени удостоверение
за декларирани данни от 31.05.2019 г. на Юл.Т. и
справка за актуално състояние на действащи трудови договори за Юл.Т. от НАП—В.Търново, от която е видно,че не е получавала
доходи по трудов договор. Тези писменни доказателства не бяха оборени от
работодателя, следователно съдът приема, че за процесния период след 15.04.2019
г. Т. не е получавала трудови доходи и предявеният иск по чл.225,ал.1 от КТ е
основателен. В такава насока съдът приема и обстоятелството, че Юл.Т. студент за летен семестър на учебната 2018/2019 г. в
ШУ”Епископ Константин Преславски”-английска филология,редовна форма на обучение-уверение
№20827/17.04.2019 г. на ШУ-ФХН-гр.Шумен.
Съдът приема,че дължимото обезщетение по чл. 225,ал.1 от КТ за времето от 16.04.2019
г. до 31.07.2019 г. възлиза на сумата 2606.51 лева в какъвто размер исковата
претенция следва да бъде уважена, а искът до пълния претендиран размер на сумата 5340 лева да бъде отхвърлен
като неоснователен /не обоснован с представените писмени документи и правни
изводи по –горе в мотивите/ .
По отношение на дължимата лихва съдът отчита, действието на Тълкувателно
решение № 3 от 19.III.1996 г. по г. д. № 3/95 г., ОСГК.Законната лихва по
чл.225,ал.1 от КТ следва да се начисли от дата на подаване на исковата молба,тъй
като липсват доказателства до тази дата да е отправяна покана до работодателя
от Юл.Т.. В такъв смисъл следва да бъде осъден
работодателя да заплати на въззивника Т. законна лихва върху присъдената сума
от 2606.51 лева, начиная от 19.02.2019 г. до окончателно изплащане. Съдебният
акт на районния съд в частта относно липса на произнасяне по искането за лихва
не е предмет на въззивен контрол, а на следва да се корегира по реда на чл. 247 от ГПК
Ловешки окръжен съд намира,че СУ „Бачо Киро“, с - гр. Летница, следва да
бъде осъдено да заплати на Ю.Б.Т., сумата от 2606.51 лева - обезщетение за
оставане без работа в резултата на незаконно уволнение на основание чл.
225,ал.1 от КТ за периода 16.04.2019 г. до 31.07.2019 г. ,ведно със законна лихва начиная от 19.02.2019г.
до окончателно изплащане на сумата.
Ловешки окръжен съд, действащ като
въззивна инстанция намира, че следва да отмени съдебно решение № 237 от
27.05.2019г. по гр.д. № 365/2019г. на
ЛРС в отхвърлителната част
за сумата от 2606.51 лева - обезщетение за оставане без работа в
резултата на незаконно уволнение на основание чл. 225,ал.1 от КТ за периода 16.04.2019
г. до 31.07.2019 г. ,ведно със законна
лихва начиная от 19.02.2019г. до окончателно изплащане на сумата като неправилно
и необосновано и вместо него предявените искове да бъдат уважени. Съдебният акт
в останалата атакувана част до пълния претендиран размер на сумата 5340 лева е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от процеса работодателят следва да внесе по сметка на ЛОС
държавна такса, върху уважената част на иска по чл.225,ал.1 от КТ, в размер на
сумата 104.26 лева.Въззиваемият следва да заплати на Т. съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 316.06 лева предвид
уважената част от иска на основание чл. 7,ал.2,т.2 от Наредба №1/09.07.2004
година..
Воден от горните мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, като неправилно и
незаконосъобразно съдебно решение № 237 от 27.05.2019г. по гр.д. №
365/2019г. на Ловешки районен съд в
частта, в която са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на Ю.Б.Т.
против СУ”Бачо Киро”-гр.Летница с правно основание чл.225,ал.1 от КТ за
обезщетение в размер на 2606.51 лева за периода 16.04.2019 г. до 31.07.2019 г.,ведно
със законна лихва върху тази сума, начина от 19.02.2019 г. до окончателно
изплащане и вместо него постанови:
ОСЪЖДА СУ
„Бачо Киро“, с ЕИК *********, с адрес: гр. Летница, ул. „Ал. Стамболийски“ № 22
да заплати на Ю.Б.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение по чл.225,ал.1
от КТ за времето от 16.04.2019 г. до
31.07.2019 г. в размер на 2606.51 лева /две
хиляди шестстотин и шест лева и петдесет и една стотинки/, ведно със законна
лихва върху тази сума, начиная от 19.02.2019 г. до окончателно изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА, като
законосъобразно съдебно решение № 237 от
27.05.2019г. по гр.д. № 365/2019г. на
ЛРС в останалата атакувана част.
ОСЪЖДА СУ
„Бачо Киро“- гр. Летница, с горните данни да заплати на Ю.Б.Т., с горните данни
съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 316.06 лева за настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78,ал.6 от ГПК СУ „Бачо Киро“- гр. Летница да внесе в полза на
Държавата по сметка на ЛОС държавна такса
върху иска по чл.225,ал.1 от КТ в размер на сумата 104.26 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280 от ГПК по цена на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.