Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2022г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА Х.

гражданско дело № 1658 по описа за 2020г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от А.Х.А., срещу З. „Б.И.“ АД, за присъждане на сумата 100000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат ПТП настъпило на 08.08.2019г., около 21.20ч., в гр.София, по ул. „Каменоделска“, в посока от ул. „Заводска“ към ул. „Първа българска армия“, в дясна пътна лента, причинено виновно от Х.Н. Д., при управление на л.а. марка „БМВ 520 И“, с рег. № ********, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, управлявайки автомобила с несъобразена, превишена скорост, застигнал и ударил отзад с предната си броня, в зоната на левия фар, навлезлият от лява в дясна пътна лента пешеходец М.А.А.– чичо на ищцата,  в резултат на което и получените тежки травматични увреждания настъпила смъртта на последния, чиято отговорност била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/02/119001427892,  валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.11.2019г. до окончателното и изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че между нея и починалият М.А.А.- неин чичо, съществувала особена, дълбоко емоционална привързаност, като между родител и дете. От много ранна възраст починалият започнал да се грижи за нея, когато родителите и отсъствали по работа. Държал се с нея като родител. Учил я да разграничава добро и зло, да бъде добър човек и да помага на хората в нужда. Помагал и с уроците, играл с нея и и осигурявал всичко необходимо така, че да не чувства липсатан на родителите си. Съумял да създаде респект и уважение у ищцата, но и поради малката им възрастова разлика да изгради близки приятелски отношения. Ищцата била за него дъщерята, която никога нямал. По късно, когато тя създала свое собствено семейство той не спирал да и помага с каквото може, включително за отглеждане на нейните деца. Всеки уикенд се събирали не семейни вечери или организирали разходки сред природата. Привързаността между чичо и племенница се пренесла и върху децата на ищцата, които чувствали починалия като свой дядо.Имали трайна и дълбока връзка, която смъртта прекъснала внезапно и безвъзвратно, което всички понесли изключително тежко.

Поддържа, че по нейно искане на 07.11.2019г. е образувана щета пред ответното дружество, което отказало плащане на застрахователно обезщетение, което обосновава правният и интерес от предявяване на иска.

Ответникът в срока по чл.367, ал.1 ГПК изразява становище за недопустимост, а в евентуалност за неоснователност на исковете.

Не оспорва факта на настъпване на ПТП и впоследствие настъпилата като пряка и непосредствена последица смърт на М.А.А.– чичо на ищцата, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение л.а. марка „БМВ 520 И“, с рег. № ********, към датата на ПТП.

Възразяват, че ищцата не са от кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на смъртта на М.А.А., т.к. между тях не е била налице особена близост, с по-висок интензитет от тези на обикновените роднински отношения. Между тях са били налице обичайни отношения между чичо и племенница, които не предполагат наличието на извънредна емоционална връзка, която е предпоставка за изплащане на обезщетение.

Възразява, че ПТП не е настъпило по вина на водача на л.а. марка „БМВ 520 И“, с рег. № ******** и за него то е било непредвидимо и непредотвратимо. Виновен за ПТП е починалият пешеходец М.А.А., който се намирал в условията на падащ сумрак на пътното платно за движение, а не на тротоара и е бил в нетрезво състояние.

В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносният резултат от страна на починалия във висока степен, на основания идентични с вече наведените за негова вина за настъпване на ПТП.

В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер. 

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно заключението по приетата САТЕ е настъпило при следният механизъм:

на 08.08.2019г., около 21.20ч., в гр.София, по ул. „Каменоделска“, в посока от ул. „Заводска“ към ул. „Първа българска армия“, в дясна пътна лента, се движел л.а. марка „БМВ 520 И“, с рег. № ******** управляван от Х.Н. Д., със скорост 67км/ч, в условията на сумрак, без улично осветление, при недостатъчна видимост за пътните условия към него момент. Л.а. навлязъл в зона с ремонт на пътното платно, в който момент пострадалият пешеходец М.А.А.бутайки ръчна количка с 4 колела, преминал от лява пътна лента диагонално, под ъгъл в дясната пътна лента, с гръб към застигащият го л.а. марка „БМВ 520 И“, с рег. № ********. Т.к. л.а. марка „БМВ 520 И“, с рег. № ******** се движел с превишена скорост водачът не е могъл да спре и автомобилът застигнал и ударил отзад пешеходеца с предната си броня, в зоната на левия фар.

Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че в резултат на ПТП и получените от удара тежки травматични увреждания, несъвместими с живота е починал пешеходеца М.А.А..

Съгласно САТЕ причина за ПТП са субективните действия на водача на л.а. марка „БМВ 520 И“, с рег. № ********, който се е движел със скорост по висока от допустимата за района на ПТП, с което се е поставил в невъзможност да спре преди мястото на удара спрямо момента, в който е имал възможност да види навлизащата в лентата му за движение отляво ръчна количка и бутащ я пешеходец. ПТП се дължи и на субективните действия на пешеходеца М.А.А., който движейки се по платното за движение е следвало сам да осигурява безопасността си, като се оглежда и движи в края на пътната лента, срещу посоката на движение на МПС, със светлоотразителна жилетка, т.к. тротоарът е негоден за движение.

От показанията на свидетеля Х.Н. Д. се установява, че участвал в ПТП на 08.08.2019г., като водач на л.а. марка „БМВ 520 И“, с рег. № ********. Улицата била в ремонт, било вечер, тъмно, без улично осветление. Отляво на улицата излязъл мъж, който бутал количка. Излязъл в диагонал, точно на фара, все едно го засичал в гръб. Свидетелят не могъл да реагира и го ударил.

От показанията на свидетелите П.С.Б.и Д.Г.Р.се установява, че докато се оженила А. живяла с баща си. Женена била от 13-14 години. Баща и живеел в с.Драгомирово. М.А.А.дошъл първо в София и помогнал на А. да дойде в София. От около 10 години живеела при свидетелката Д.Р.на квартира. Баща и починал преди три години. А. ходела преди да почине да го вижда в Драгомирово. Тя знаела чичо си като баща. М.А.А.все у А. стоял. Идвал всеки ден, там се хранел, тя му перяла дрехите. Заедно празнували празници. Общували добре, не се карали. М.А.А.все купувал подаръци на децата на А., давал им парички. А. узнала за смъртта на чичо си в присъствието на свидетеля Р.. Зле приела смъртта на чичо си. Разтреперила се, вдигнала кръвно. После тежко се разболяла, все плачела.

При така установената съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“  от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.

Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по иска, включително възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

Безспорно е между страните и от събраните доказателства се установява, че по отношение л.а. марка „БМВ 520 И“, с рег. № ******** е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/02/119001427892,  валидна към датата на ПТП при ответното дружество, както и, че на 07.11.2019г. по заявление на ищцата е образувана щета пред ответното дружество, което отказало плащане на застрахователно обезщетение, което обосновава правният и интерес от предявяване на иска.

Съдът намира заключението по приетата САТЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло. Кредитира изцяло събраните свидетелски показания, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото.

Въз основа събраните доказателства приема за установено наличието на кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно причинено от Х.Н. Д., при управление на л.а. марка „БМВ 520 И“, с рег. № ********, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, движейки се с несъобразена скорост, при лоша видимост не реагирал своевременно и блъснал движещият се по пътното платно пешеходец М.А.А.– родственик на ищцата, с което причинил като пряка и непосредствена последица смъртта на последния.

За доказано съдът намира възражението за принос от страна на пострадалия пешеходец, който при лоша видимост се движел по пътното платно без сам да осигури безопасността си, като се оглежда и движи в края на пътната лента, срещу посоката на движение на МПС, със светлоотразителна жилетка, т.к. тротоарът е негоден за движение.

С оглед изложеното, настоящия състав определя 50% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на пострадалият М.А.А..

Независимо от изложеното съдът намира иска за изцяло неоснователен поради следното:

Въз основа показанията на свидетелите П.С.Б.и Д.Г.Р.съдът приема за установено, че между ищцата и починалия М.А.А.– неин чичо, са били налице близки отношения, които не са излизали извън обичайните отношения между роднини от такава степен, които традиционно в българското общество се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Съгласно показанията ищцата живяла докато се омъжи с родителите си, в с.Драговица, обичала и почитала баща си. След като се омъжила и заживяла в гр.София вече около 10 години, продължила да посещава баща си до смъртта му преди около три години. Тя се грижела за чичо си М.А.А.– готвела му и го перяла. Той нямал семейство и живеел отделно. Няма данни да са живели съвместно, като семейство и в периода преди да се омъжи, докато са живели в с.Драговица. Често я посещавал в гр.София, носел подаръци на децата и. Празнували заедно празници. Смъртта му я разстроила, разтреперила се, все плачела. Данни за придобити от ищцата след смъртта заболявания се съдържат само в свидетелските показания, поради което съдът ги намира за недоказани. От показанията на свидетелите не е явно и други годни доказателства не са събрани за факти и обстоятелства сочещи на особено близки отношения, извън обичаните между чичо и племенница, а именно твърдените отношения като между родител и дете, характеризиращи се със съвместно живеене, изпълнени с особено доверие,  взаимопомощ, обич и привързаност, прекъснати със смъртта на пострадалия и донесли за ищцата значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.

Поради изложеното съдът приема, че ищцата, която е извън кръга на лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, не е правоимаща по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, тъй като между двамата не са били налице близки отношения, които са излизали извън обичайните отношения между роднини от такава степен и не е  претърпяла болки и страдания вследствие смъртта му значителни по своя характер, с продължително проявление във времето.

Поради изложеното отговорността на ответното дружество за обезщетяване на претендираните от ищцата неимуществени вреди от загубата на чичо и не следва да бъде ангажирана и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Съобразно изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Претендираните са в размер на 4800.00лв. с включен ДДС платен хонорар за защита от адвокат, по отношение които ищцата е направила възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия, както и минималните размери на адвокатските възнаграждения предвидени в Наредба № 1/2004г., от които претендираното възнаграждение се отклонява незначително, намира възражението за прекомерност за неоснователно.

Поради изложеното в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 4800.00лв. с включен ДДС, сторени за платен хонорар за защита от адвокат в настоящото производство.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на А.Х.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, срещу З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, за присъждане на сумата 100000.00 /сто хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат ПТП настъпило на 08.08.2019г., около 21.20ч., в гр.София, по ул. „Каменоделска“, в посока от ул. „Заводска“ към ул. „Първа българска армия“, в дясна пътна лента, причинено виновно от Х.Н. Д., при управление на л.а. марка „БМВ 520 И“, с рег. № ********, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, управлявайки автомобила с несъобразена, превишена скорост, застигнал и ударил отзад с предната си броня, в зоната на левия фар, навлезлият от лява в дясна пътна лента пешеходец М.А.А.– чичо на ищцата,  в резултат на което и получените тежки травматични увреждания настъпила смъртта на последния, чиято отговорност била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/02/119001427892,  валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.11.2019г. до окончателното и изплащане.

СЪЖДА А.Х.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата 4800.00 /четири хиляди и осемстотин/лв. с включен ДДС, представляваща сторени за платен хонорар за защита от адвокат в производството пред СГС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: