Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 28.04.2016
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на втори ноември през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №6611 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Т.Х.И., с която са предявени осъдителни искове
срещу П.НА Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, както следва:
за сумата от
40000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, за което е оправдана, ведно със законната лихва за периода: 28.12.2012 г. – 22.05.2015 г. в размер
на 9755,90 лв. и от 22.05.2015 г. до окончателното изплащане;
за сумата от
13300 лв. – представляваща
обезщетение за имуществени вреди - законната лихва върху брутните заплати на
ищцата в размер на 40729,57 лв. за периода 12.03.2010 г. – 25.05.2013 г.;
за сумата от 22000 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено допълнително
възнаграждение /3-месечно ДМС/ за периода 01.01.2010 г. – 25.04.2013 г.;
за сумата от 2600 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено допълнително
възнаграждение /ДМС/ от фонда на изпълнителния директор на НАП за периода
01.01.2010 г. – 25.04.2013 г.;
за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено допълнително
възнаграждение /ДМС съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП от фонда
за извършени ревизии и потвърдени ревизионни актове за периода 01.01.2010 г. –
25.04.2013 г.;
за сумата от 550 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено допълнително възнаграждение
/ДМС от министерство на финансите/ за периода 01.01.2010 г. – 25.04.2013 г.;
за сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучени средства за работно
облекло за периода 01.01.2010 г. – 25.04.2013 г.;
за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – пропуснати ползи от неизползван и неплатен годишен отпуск
за периода за периода от 01.01.2010 г. до настоящия момент;
за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство;
за сумата от 50,60 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – копирни услуги и комисионна при внасянето на паричната
гаранция от 2500 лв. в наказателното производство,
ведно със законната лихва върху обезщетенията за
имуществени вреди от 12.03.2010 г. до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски.
Ищцата
твърди, че от 10.03.2010 г. срещу нея е заведено наказателно производство, по
което е постановена оправдателна присъда. За периода, през който се е водило производство, е
претърпяла неимуществени вреди –
негативни изживявания, в т.ч. свързани с раздяла с интимен партньор,
прекъсване на контакти с приятели, близки и колеги, накърняване на авторитета и
доброто й име, влошаване на здравословното й състояние – артериална хипертония.
Претендира имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи във връзка
с наказателното производство.
Ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на твърдените вреди в
причинна връзка с процесното наказателно производство. Позовава се на изтекла
3-годишна давност по отношение на претенцията за законната лихва.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди:
Установява
се от Постановление от 10.03.2010 г. по ДП № ЗМ 15123/2009 г. на СДВР, че ищцата
е привлечена като обвиняем за престъпление по служба по чл.282, ал.2, пр.1 и
пр.2, вр. ал.1, пр.2 НК – за това, че за периода от 25.05.2009 г. до 05.10.2009
г. в гр.С., ул.********в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение – Главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.С., офис „О.К.“
не е изпълнила служебните си задължения по ревизионно производство, възложено
със заповед № 903605/25.05.2009 г. на ТД на НАП С.-град на фирма „Г.И.“ ООД,
като е приела Анекс към договор за наем на недвижим имот от 01.05.2007 г. между
„К.И.“ ЕООД и „Г.И.“ ООД, антидатиран към 30.12.2008 г., за прекратяване на
същия и Анекс към Договор за наем на недвижим имот от 01.05.2007 г. между „К.“
ООД и „Г.И.“ ООД, антидатиран към 30.12.2008 г., за прекратяване на същия и не
е констатирала допуснати нарушения по ЗДДС от страна на „Г.И.“ ООД, като недекларираният
и невнесен ДДС и неконстатираните и избегнати имуществени санкции са в размер
на 54000 лв. с цел да набави облага за „Г.И.“ ООД и са настъпили значителни вредни
последици в размер на 54000 лв. По отношение на обвиняемата е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв., изменен на 2500 лв. с
определение от 23.03.2010 г., постановено по ч.н.д. № 1374/2010 г. на САС.
Ищцата е
разпитана в качеството й на обвиняема на 10.03.2010 г., след което на
03.05.2010 г. разследването й е предявено и делото е внесено в съда на 21.07.2010
г. с обвинителен акт, за което е образувано съдебно производство – НОХД № 3413/2010
г. по описа на СГС. По делото са проведени 7 съдебни заседания, на които
подсъдимата се е явявала лично, заедно със защитника си.
С присъда от
01.11.2011 г. по НОХД № 3413/2010 г. ищцата е призната за невиновна и оправдана
изцяло по повдигнатото обвинение. С присъда № 35 от 10.12.2012 г. на САС по
ВНОХД № 1141/2012 г., по което са проведени 2 съдебни заседание, оправдателната
присъда е потвърдена, като с изтичане на 15-дневния срок за касационно
обжалване и протестиране е влязла в сила на 28.12.2012 г.
Установява
се от показанията на свидетеля М. Х.И. – сестра на ищцата, че повдигането на
обвинението се е отразило изключително негативно на ищцата – причинило й е
притеснение, безсъние, страх, социална изолация, тъй като приятелите й са се
отдръпнали от нея, а колегите й, дори след отмяна на заповедта за
отстраняването й от работа, са продължили да гледат на нея с недоверие. Пострадал
е личният живот на ищцата, тъй като дългогодишният й партньор я е напуснал
заради наказателното производство. Влошило се е здравословното състояние на
ищцата – страдала е от високо кръвно, за което приема лекарства, пие и успокоителни.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищцата е възникнало вземане за
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за което е оправдана с влязла в сила присъда.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение
№532/24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение №356/09.12.2014
г. по гр.д. №2946/2014 г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се
съобразят видът и характера на упражнената процесуална принуда, общата
продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на
страните, процесуалните им представители и компетентните органи в наказателното
производство, последиците от увреждането съобразно тяхната продължителност,
степен и интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му
положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Процесното наказателно
производство е продължило 2 години 9 месеца и 18 дни /от 10.03.2010 г. до
28.12.2012 г./, процесуалната принуда срещу ищцата се изразява във вземане на
мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 5000 лв., изменена в последствие
на 2500 лв., внесени от подсъдимата. Увреждането се изразява в понасяне на
неудобства, свързани с участие в процесуални действия при разглеждане на делото
в досъдебна и съдебна фаза, негативни емоции и притеснение от личен характер,
негативно влияние върху отношенията в социалната среда на ищцата с оглед дистанцирането
на нейни приятели и колеги, което беше установено със свидетелските показания
по делото, неудобството от засегнатите авторитет и добро име на ищцата. Съдът
не приема, че е налице твърдяното от ищцата влошаване на здравословното
състояние, изразяващо се в повишено кръвно налягане /артериална хипертония/. За
установяване на последното е ангажирано медицинско свидетелство, изготвено след
личен преглед, извършен повече от 2 години след влизане в сила на
оправдателната присъда, в който се констатира артериална хипертония. До
повишено кръвно налягане могат да доведат различни фактори, включително от
ежедневието, от битов и др. характер, поради което не може да се приеме, че с
представеното медицинско свидетелство и ангажираните свидетелски показания по
делото е доказана по безспорен начин причинната връзка с незаконно повдигнатото
и поддържано обвинение. При отчитане на изложеното съдът приема, че справедливото
обезщетение е в размер на 20000 лв. Следва да се отбележи, че размерът на
обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият
състав приема, че сумата от 20000 лв. в пълна степен отговаря на така
посочените критерии за справедлива компенсация и е съобразен практиката на ВКС
по чл.290 ГПК, съобразно която „при
определени професии /магистрати, адвокати, военни, митнически служители и др./
очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на
законите, са изключително завишени. Незаконното обвинение на лица, упражняващи
подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение
върху неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен за случаите, когато
обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната
професионална реализация.“ (Решение № 344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 2378/2014 г., IV г. о., ГК). Поради което искът следва да се уважи за сумата
от 20000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 40000
лв.
Върху така
определеното обезщетение следва да бъде уважена претенцията за законна лихва от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 28.12.2012 г. Неоснователно
е възражението за изтекла погасителна давност по отношение на лихвата.
По исковете
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за имуществени вреди:
Съдът намира
исковете за обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучени
допълнителни възнаграждения и допълнително материално стимулиране, са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл.67, ал.7, т.5 ЗДС, държаният служител може да получава
допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Заплащането на такова
възнаграждение изисква да бъде полаган труд и да е налице точно и в срок
изпълнение на възложени задължения, водещи до постигане на съответни резултати.
Оценката за постигнатите резултати е правомощие на съответния ръководител. В
случая, за периода, за който е предявена претенцията, ищцата не е полагала труд.
Дори да се приеме, че единствената пречка да полага труд е отстраняването й от
работа поради висящото наказателно производство, не е налице сигурност в осъществяване
на другите предпоставки – постигане на съответните резултати и наличие на личен
принос за реализиране на резултатите. В практиката си ВКС приема, че като
пропусната полза се обезщетяват и неполучени бонуси или друг вид допълнителни
възнаграждения за материално стимулиране, когато тези възнаграждения са с
постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в колективен трудов
договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в
индивидуалния трудов договор. След като допълнителното възнаграждение е
нормативно уредено като възможност (виж формулировката на чл.67, ал.7, т.5 ЗДС)
и зависи от преценката на конкретния ръководител, то следва да се приеме, че
същото няма постоянен характер. Този извод е в съответствие с т.5 от ППВС №
4/23.12.1968 г., в която е разяснено, че в размера на трудовото възнаграждение,
което се взима за база при определяне размера на имуществените вреди при
непозволено увреждане, се включват всички добавки с постоянен характер.
Допълнителното материално стимулиране (ДМС), което се определя по размер и се
отпуска (дължи се) в зависимост от оценката на изпълнение на служебните
задължения на служителя за съответния период от време, няма такъв постоянен
характер. По изложените съображения следва да бъдат отхвърлени исковете за:
сумата от 22000 лв. – пропуснати ползи от неполучено допълнително
възнаграждение /3-месечно ДМС/ за периода 01.01.2010 г. – 25.04.2013 г.; за
сумата от 2600 лв. – пропуснати ползи от неполучено допълнително възнаграждение
/ДМС/ от фонда на изпълнителния директор на НАП за периода 01.01.2010 г. –
25.04.2013 г.; за сумата от 2000 лв. – пропуснати ползи от неполучено
допълнително възнаграждение /ДМС съгласно заповед на изпълнителния директор на
НАП от фонда за извършени ревизии и потвърдени ревизионни актове за периода
01.01.2010 г. – 25.04.2013 г. и за сумата от 550 лв. – пропуснати ползи от за
неполучено допълнително възнаграждение /ДМС от министерство на финансите/ за
периода 01.01.2010 г. – 25.04.2013 г.
Неоснователни
са и исковете за обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от
неполучено работно облекло и неизползван платен годишен отпуск.
Средствата
за представително облекло се предоставят с оглед реалното осъществяване на
задълженията по служба и обезпечават задължението на служителя да се явява на
работа в облекло, съответстващо на обществения имидж на институцията, в която
работи. При липса на реално полагане на труд, за ищцата не възниква задължение
за използване на представително облекло – съответно – липсва задължение да се
обезпечат средства за такова. Поради това не са налице имуществени вреди от
неполучени средства за представително облекло.
Не следва да
се присъжда и претендираното обезщетение за имуществени вреди – пропуснати
ползи от неизползван платен годишен отпуск. През периода от време, през който
работникът или служителят реално не престира труд, за него не възниква право на
платен годишен отпуск, поради което не му се дължи и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск. Това тълкуване се налага като се изхожда от характера на
правото на отпуск – за почивка и възстановяване на изразходваната в процеса на
труда работна сила. След като труд не е полаган, в полза на ищеца не е
възникнало правото да ползва отпуск, а от тук – и да бъде обезщетяван, с случай
че не се възползва от това право (в този смисъл: решение № 948/21.12.2009 г. по
гр.д. № 3128/2008 г. на III г.о. на ВКС, решение № 564/02.07.2010 г. по гр.д. №
1541/2009 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 167/25.05.2011 г. по гр.д. №
1308/2010 г. на III г.о. на ВКС, решение № 572/25.10.2010 г. по гр.д. №
458/2009 г. на IV г.о. на ВКС). Макар тази практика на ВКС да е формирана
относно правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, уредено в чл.224,
ал.1 КТ, тя е изцяло приложима и в процесния случай.
Основателен
е искът за обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от платено
адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Видно от договор за правна защита от 11.03.2010 г., уговореното
възнаграждение е в размер на 1000 лв. е платено на адвоката. Поради това ищцата
следва да бъде обезщетена за направените разноски за защита в наказателния
процес.
Основателна
е и претенцията за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се в разходи
за копирни услуги и комисионна при внасянето на паричната гаранция в
наказателното производство, видно от представените писмени доказателства /л.115
и л.116/.
Частично
основателна е претенцията за мораторна лихва върху изплатените от работодателя
възнаграждения за периода от отстраняване от длъжност до окончателно изплащане
на сумите. Не се спори, че при
отстраняване на ищцата от длъжност, не й е плащано месечно дължимото трудово
възнаграждение, а сумата е изплатена накуп при възстановяването й на работа – в
размер на 35205,71 лв. (нетното трудово възнаграждение – виж въпрос 1 от
първоначалната счетоводна експертиза). При забавено изпълнение на парично
задължение законът предвижда, че обезщетението е в размер на законната лихва
(чл.86 ЗЗД). В случая забавеното изпълнение се дължи на отстраняване от
длъжност поради възбудено наказателно производство, поради което задължен да
плати законната лихва е ответникът. Основателно в възражението за изтекла
погасителна давност – на ищцата следва да се присъди дължимата законна лихва за
период от три години преди предявяване на исковата молба – 22.05.2012 г. до 25.05.2013
г., която сума, изчислена съобразно представената таблица в счетоводната
експертиза, е в размер на 2891,94 лв. Искът следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 13300 лв.
и за периода 12.03.2010 г. – 21.05.2012 г.
По
разноските:
На ищцата следва да се присъдят
направените разноски за държавна такса – 20 лв. и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете – 224,04 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд направените
разноски за съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза – за сумата от 300 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр.С., бул. *******, да
заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на Т.Х.И., ЕГН:**********, както следва:
сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което е оправдана, ведно със законната лихва от 28.12.2012 г. до окончателното плащане;
сумата от 2891,94 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -
законната лихва върху заплати на ищцата в размер на 35205,71 лв. за периода 22.05.2012 г. – 25.05.2013 г.;
сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разноски
за адвокатска защита в наказателното производство, ведно със законната лихва от 28.12.2012 г. до
окончателното плащане;
за сумата от 50,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
копирни услуги и комисионна при внасянето на паричната гаранция от 2500 лв. в
наказателното производство, ведно със законната
лихва от 28.12.2012 г. до окончателното плащане;
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 244,04 лв., представляваща
съдебни разноски.
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 40000 лв., иска обезщетение за имуществени вреди - законната
лихва върху забавените заплати на ищцата за разликата до пълния предявен размер
от 13300 лв. и за периода 12.03.2010 г. – 21.05.2013 г., както и исковете за имуществени
вреди: за сумата от 22000 лв. –
пропуснати ползи от неполучено допълнително възнаграждение /3-месечно ДМС/ за
периода 01.01.2010 г. – 25.04.2013 г.; за сумата от 2600 лв. – пропуснати ползи от неполучено допълнително
възнаграждение /ДМС/ от фонда на изпълнителния директор на НАП за периода
01.01.2010 г. – 25.04.2013 г.; за сумата от
2000 лв. – пропуснати ползи от
неполучено допълнително възнаграждение /ДМС съгласно заповед на изпълнителния
директор на НАП от фонда за извършени ревизии и потвърдени ревизионни актове за
периода 01.01.2010 г. – 25.04.2013 г.; за сумата от 550 лв. – пропуснати ползи от неполучено допълнително
възнаграждение /ДМС от министерство на финансите/ за периода 01.01.2010 г. –
25.04.2013 г.; за сумата от 1200 лв.
– пропуснати ползи от неполучени средства за работно облекло за периода
01.01.2010 г. – 25.04.2013 г.; за сумата от
6000 лв. – пропуснати ползи от неизползван и неплатен годишен отпуск за
периода за периода от 01.01.2010 г. до настоящия момент.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр.С.,
бул. ******* да заплати по сметка на Софийския
градски съд на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ сумата от 300 лв., представляваща разноски за производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: