№ 286
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500075 по описа за 2025 година
Софийският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от М. П. Н. и В. П. А. чрез адв. К.
от САК срещу решение № 296 от 18.11.2024 год. по гр.д. № 122/2024 год. на РС-Елин
Пелин, с което е отхвърлен предявения от тях срещу Е. Н. В. иск по чл. 109 от ЗС за
осъждане на ответницата да премахне намиращото се в притежавания от нея парцел XXII-
377 в кв. 2 по регулационния план на с. Б., С. област дърво – смърч с височина около 15
метра, засаден до общата граница с имота на ищците в нарушение на изискванията за
спазване на нормативно установените разстояния между съседните имоти. С решението
ищците са осъдени да заплатят на ответницата сумата 1000 лева, представляваща
направените по делото разноски. Твърдят, че решението противоречи на събраните по
делото доказателства и на материалния закон. Молят съда да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Ответницата оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на
районния съд.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищците твърдят, че дървото е посадено на разстояние, по-малко от изискуемото до
границата със съседния имот в нарушение на чл. 52 от ЗС. Клоните на дървото навлизат в
имота им, като при буря или малко по-силен вятър се удрят във фасадата и прозорците на
къщата, а корените могат да подкопаят оградата между двата имота и основите на вилната
сграда на ищците. Сочат още, че дървото засенчва двора и къщата им, а попадналите
иглички, клонки, шишарки и смола цапат двора и покрива и задръстват улуците на вилната
1
сграда. При силна буря е възможно цялото дърво или негови клони да се счупят и паднат в
имота на ищците, включително върху вилната сграда, като причинят щети или наранят
човек.
Ответницата оспорва предявения иск.
По делото е представено искане по чл. 52 ЗС от М. Н. и В. А. до кмета на Община
„Г.М.“ вх. № 94.6-58/01.11.2021 год. за издаване на разрешение за преместване на
иглолистното дърво, находящо се на границата на собствения им имот – парцел XXI-378 в
кв. 2 по регулационния план на с. Б. и съседния парцел, собственост на ответницата Е. В.. С
писмо от 22.06.2022 год. ответницата е уведомена от община Г.М., че е издадено
предписание № 1/21.06.2022 год. относно декоративно дърво – смърч в собствения й парцел
XXII-377 в кв. 2 по регулационния план на с. Б., посадено на разстояние по-малко от
нормативно установеното.
С решение № 4115/19.04.2023 год. по адм. дело № 2094/2023 год. по описа на ВАС на
РБ е оставено в сила решение от 09.12.2022 год. по адм. дело № 816/2022 год. на АССО, с
което е отменено по жалба на Е. В. предписание № 1 от 21.06.2022 год. на кмета на община
Г.М., с което на основание чл. 63, ал. 2 ЗУТ и чл. 19, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 1993 год. за
опазване на озеленените площи и декоративната растителност е предписано на ответницата
да окастри клоните на дървото, надвиснали над двора на съседния имот. При издаване на
предписанието не е спазена процедурата по чл. 63, ал. 2 от ЗУТ, тъй като не е изготвена
санитарна експертиза, както и поради това, че дървото не е картотекирано като намиращо се
в частен имот, за да е приложим чл. 19, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/1993 год. Прието е, че не са
налице материално правните предпоставки по посочените разпоредби, тъй като те касаят
премахване, отсичане или изкореняване на дървета при определени условия, а в случая е
разпоредено окастряне на дърво.
Според показанията на св. Н., който живее в с. Б. и бил кметски наместник, преди 4-5
години ищците му се оплакали, че им пречи дърво, намиращо се в съседен на техния парцел
в селото на границата между двата имота. Свидетелят отишъл на място с намерението да
помири страните, при което установил, че клоните на дървото навлизат в имота на ищците и
уведомил собственика, че трябва да окастри клоните, но той се държал агресивно и казал, че
ще подаде оплакване до кмета на общината. Клоните опирали в къщата на ищците, а
дървото било на разстояние около 1 метър от оградата.
Според заключението на съдебно-агрономическата експертиза на в.л. Велковска от
28.08.2024 год. процесното дърво представлява „ела“, т.е. от семейство „борови“, като
достига до 40-50 метра височина. Същото принадлежи към така наречената „декоративна
растителност“, която според §1, ал. 3 от Наредба № 1/1993 год. включва широколистни и
иглолистни дървета и храсти. Според чл. 165, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./ в групата на
дълготрайните декоративни дървета влизат смърча и елата, наред с други видове. Към
настоящия момент процесното дърво е с височина около 15 метра. Намира се на разстояние
1,20 м. от оградата със съседния имот, собственост на ищците. В статично състояние
клоните не опират в сградата на ищците. Не е установено също така корените на дървото да
навлизат в имота на ищците. Няма и интервенции на корените на дървото към основите на
къщата, като няма опасност нито за последната, нито за оградата между двата имота. При
градоносна буря или смерч клони от самото дърво могат да бъдат прекършени и увредени,
2
но е малко вероятно с оглед разстоянието между клоните на дървото и фасадата на къщата,
да се прояви удряне като механичен акт. На дървото не е правена санитарна експертиза, но
видимо същото е в много добро състояние и се развива добре. Няма видими белези на
вредители или следи от гъбични заболявания, т.е. дървото е с добър фитосанитарен и
физиологичен статус. Процесното дърво не представлява защитен вид.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Николов от
01.10.2024 год. оградата между двата имота е изградена по имотната граница. Най-близката
точка от ствола на дървото до оградата е 90 см., а най-отдалечената точка е на разстояние
1,20 м. Диаметърът на ствола е около 30 см. При посаждането на дървото фиданката е била
посадена на около 110 см. от имотната граница.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Искът е с правно основание чл. 109 от ЗС и има за предмет премахване на дървесен
вид – ела, засадена в съседен на собствения на ищците имот.
Искът е неоснователен по следните съображения:
Засаждането на дървесни видове в нарушение на нормативно предвидените
отстояния за това винаги представлява неоснователно действие, с което се пречи на
упражняването на правото на собственост, поради което същите подлежат на премахване.
Отстоянието е нормативно определено в граници, чието нарушаване обуславя неоправдани
пречки за използване на съседния имот и когато то не е спазено, собственикът разполага с
правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на
така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво
посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му /в
този смисъл Определение № 249 от 10.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4072/2017 г., II г. о., ГК
и др./. Съгласно чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони високи дървета са тези с
височина над 5 метра. Без съмнение процесното дърво от вида „ела“ представлява високо
дърво по смисъла на цитираната разпоредба и е посадено на разстояние по-малко от
изискуемите 3 метра до границата със съседния имот, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗС
По отношение на процесното дълготрайно декоративно дърво обаче, без оглед на
това дали е засадено на законното отстояние от съседния имот или не, следва да се прилага
специалният режим, установен за него. Кои са дълготрайните декоративни дървета е
посочено в чл. 165, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, като е налице неизчерпателно изброяване, както
следва: дъб, топола, липа, бряст, орех, кестен, бреза, ясен, бор, смърч, ела и др.“ Съгласно §
20, ал. 2 от ЗР на ЗУТ разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, както и разпоредбите
на Наредба № 1/1993 год. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност
се прилагат до издаването на нов подзаконов нормативен текст, щом като не противоречат
на ЗУТ. В конкретния случай процесното иглолистно дърво следва да се причисли към т.нар.
„допълваща зелена система“ - озеленени площи за ограничено обществено ползване в
жилищни имоти съгласно определението на чл. 61, ал. 3 от ЗУТ, като за тях следва да се
прилага редът, предвиден в чл. 63, ал. 2 от ЗУТ Тази нормативна уредба касая премахване и
окастряне на дървета, съставляващи част от озеленените площи в населеното място и е
специална по отношение на чл. 52 от ЗС. Следователно, дори да не е спазено предвиденото
в чл. 52 от ЗС отстояние, премахване или отрязване на такива дървета може да бъде
3
предприето единствено при наличие на някое от обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 от Наредба
№ 1/1993 год. и при спазване на установения специален разрешителен режим. Разрешение за
отсичане на дърво от вида „ела“ може да бъде издадено само по изключение по преценка на
кмета на съответната община, за което кметът издава писмено разрешение въз основа на
санитарна експертиза за състоянието на дървото, като провеждането на процедурата по чл.
63, ал. 2 от ЗУТ за премахване на дървесни видове, които представляват дълготрайни
декоративни растения е специален административен ред, който следва да предхожда
приложението на общата норма на чл. 52 от ЗС и чл. 109 от ЗС. В случая такова разрешение
не е издадено, което сочи на неоснователност на предявения иск.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемата сумата 1500 лева, представляваща направените във въззивното производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 296 от 18.11.2024 год. по гр.д. № 122/2024 год. на РС-
Елин Пелин.
ОСЪЖДА М. П. Н. ЕГН ********** и В. П. А. ЕГН ********** да заплатят на Е. Н. В.
ЕГН ********** сумата 1500 лева представляваща направени разноски във въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4