РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 06.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно
заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4431 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са главни искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), и искове по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ (отм.).
Ищците
М.Р.С. и С.Ц.С. твърдят, че на 23.11.2013 г., на път III-50326, между с.
Славяново, общ. Харманли и с. Малък извор, общ. Стамболово, след изхода на с.
Славяново, автомобилът в който са пътували (управляван от първия ищец) - ВАЗ
1500, с рег.№ *******, е ударен челно от движещия се срещу тях лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *******управляван от А.Г.Н..
Поддържат, че вина за катастрофата има единствено водачът А.Н., за което било
налице влязло в сила Определение от 11.08.2015 г., по НОХД № 204/2015 г. по
описа на Районен съд Харманли, с което е одобрено споразумение между Районна
прокуратура Харманли и подсъдимия А.Н..
Ищецът
М.Р.С. излага, че от гореописаното ПТП са му причинени следните травматични
увреждания: закрито счупване на шийката и тялото на лявата бедрена кост;
разкъсно-контузна рана на дясното коляно. Сочи, че в деня след инцидента му е
извършена операция „открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур“,
като на 12.05.2014 г. е опериран повторно, вследствие на падане върху вече
оперирания крак, при опит да се придвижи в дома си. Твърди, че след втората
операция състоянието му се е влошило – изпитвал силни болки, не можел да кляка
и да се изправя и се налагало придвижването с патерици. Сочи, че в резултат от
травмата, с експертно решение № 2649 от заседание № 171/06.11.2014 г. на ТЕЛК,
му е определена 60% трайно намалена работоспособност за срок от 1 година. По
повод на постоянните болки, ищецът претърпял и трета операция на 15.05.2015 г.,
при която били отстранени старите метални тела, поставени в крака му, извършени
били репозиция и остеосинтеза с LCP плака и остеопластика. Сочи, че с експертно
решение № 2828 от заседание № 157/01.10.2015 г. на ТЕЛК, е потвърден
определения му процент от 60% трайно намалена работоспособност и удължен срока
на 3 години. Излага, че освен претърпените повече от две години и половина
болки и страдания и емоционален дискомфорт от здравословното му състояние, е
понесъл и имуществени вреди под формата на изразходвани средства във връзка с
проведеното му лечение, в общ размер на 6906,16 лв., подробно индивидуализирани
в исковата молба.
Вторият
ищец по делото - С.Ц.С. поддържа, че е получила травматични увреждания от
процесното ПТП, изразяващи се в счупване на таза - ацетабулум;
разкъсно-контузна рана на лявото коляно; счупване на лявата лъчева кост;
счупване на 8-мо ляво ребро. Излага, че й е била
извършена
оперативна
интервенция
„закрито
наместване
на
фрактура
без вътрешна фиксация, друга неуточнена кост“, като след изписването й от болницата, изпитвала
силни
болки,
налагащи
всекидневен
прием
на
обезболяващи
медикаменти
и
придвижването с
помощни
средства,
което
било
също
затруднено,
поради
счупената
лява
ръка.
Твърди,
че около година след инцидента, с оглед продължаващите силни болки в областта
на счупването и ограниченото движение в левия крак, налагащо използването на
патерици, на 17.11.2014 г. и е извършена нова операция „тотална смяна на
тазобедрена става“, а с експертно решение № 1613 от заседание № 084/15.05.2015
г. на ТЕЛК й е
определена
51% трайно
намалена
работоспособност, за
срок
от
три
години.
Излага,
че
по
време
на
възстановителния период
не
е
могла
да
се
обслужва
и
да
ходи
сама,
като
и
към
момента не е в състояние да се движи пълноценно, поради скъсяване на левия
крак, от което е понесла сериозни емоционални страдания. Поддържа, че във
връзка с ПТП е претърпяла и имуществени вреди под формата на изразходвани
средства по повод на проведеното лечение, в общ размер на 4311,65 лв., подробно
индивидуализирани в исковата молба.
Ищците
излагат, че към датата на увреждането за лекия автомобил, причинил инцидента, е
налице валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със З. „Б.И.“ АД
по застрахователна полица BG/02113001081349, валидна от 26.04.2013 г. до
25.04.2014 г.
Правят
искане за осъждането на застрахователя да заплати на всеки от тях поотделно
сума от по 200 000 лв. (след допуснато увеличаване на първоначално
предявените искове от 120 000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от процесното ПТП,
както и сумата от 6906,16 лв. на М.Р.С. и сумата от 4311,65 лв. на С.Ц.С.,
представляващи обезщетение за причинените им имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение на травматичните увреждания, получени от инцидента.
Претендират и присъждането на законна лихва върху всяка една от горепосочените
сума, считано от датата на деликта - 23.11.2013 г.
Ответникът
З. „Б.И.“ АД оспорва исковете по размер, като прекомерно завишени с оглед на
претърпените вреди. По отношение на иска на М.Р.С. признава наличието на
фрактура на лявата бедрена кост, средна трета, в тръбестата част (диафиза), но
счита, че продължителният възстановителен период и при двамата ищци е в
резултат на неефективно лечение, което не е в пряка причинно-следствена връзка
с ПТП, поради което и неговата отговорност следва да бъде ограничена. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите,
които не са били с поставени обезопасителни колани. По повод допуснатото в
о.с.з. от 13.05.2019 г. увеличение на всяка от ищцовите претенция от
120 000 лв. на 200 000 лв., за разликата от 80 000 лв.
ответникът е релевирал възражение за настъпила погасителна давност.
При
условията на евентуалност, ако бъде уважена всяка една от претенциите на
двамата ищци за неимуществени вреди, в качеството си на застраховател З. „Б.И.“
АД, предявява на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ (отм.) обратни
искове за сумата от по 15 000 лв., представляваща частичен иск от общо 120 000
лв. срещу А.Г.Н., водач на л.а. марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с peг. № *******като
обоснова регресната си претенция с твърдения, че шофьорът е предизвикал ПТП при
концентрация на алкохол в кръвта над допустимото (1,48 промила).
Ответникът
по обратния иск А.Г.Н. не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба,
но счита предявената срещу него претенция от застрахователя за частично
основателна само по отношение на главницата, но не и за лихвите за забава, тъй
като с поведението си не е станал причина за евентуалното им присъждане.
Присъединява се към всички релевирани в отговора на исковата молба от З. „Б.И.“
АД възражения. Оспорва като прекомерни претенцията за разноски на ищците по
главния и обратния искове.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска
отговорност”.
Предвид
задължителната сила на представеното по делото определение от 11.08.2015 г., по
НОХД № 204/2015 г. по описа на Районен съд Харманли, с което е одобрено
постигнато споразумение между Районна прокуратура Харманли и подсъдимия А.Г.Н.,
и последният се е признал за виновен, на основание чл. 300 ГПК, с доклада по
делото са били обявени за безспорни следните обстоятелства: на 23.11.2013 г.,
на път III-50326, в землището на с. Славяново, общ. Харманли, обл. Хасково, при
управление на л.а. марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с peг. № *******А.Г.Н. е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, чл. 42, ал. 1, т. 2,
чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗдвП, и по непредпазливост е причинил средни
телесни повреди на М.Р.С., изразяваща се в трайно затруднение движението на
левия крак (счупвания на лявата бедрена кост) и на С.Ц.С., изразяваща се в
трайно затруднение в движението на левия крак (счупвания на тазовата ямка) и на
лявата ръка (счупвания на лява лъчева кост), като деянието е било извършено в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 1,48 промила, и което
деяние представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1 и3, б. ”а”, предл.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
За
установяване претърпените от ищците травматични увреждания от процесния
инцидент, по делото са приети първоначална съдебно-медицинска експертиза и
последваща комплексна
медицинска и автотехническа експертиза
(КМСАТЕ). Съдът кредитира заключението на КМСАТЕ, тъй като за разлика от
първоначалната СМЕ, е изготвено след като по делото е представена допълнителна
медицинска документация и в този смисъл се явява по-пълна и обективна. От
същата се установява, че в причинна връзка с ПТП М.Р.С.
е получил следните травматични увреждания: пертрохантерна фрактура на лявата
бедрена кост; многофрагментно счупване на лявата бедрена кост в областта на
диафизата /средната и част/; счупване на външния бедрен кондил на лявата
бедрена кост /вътреставна фрактура в лявото коляно/; разкъсно -контузна рана в
областта на дясното коляно с размери 10/12 см. Счупванията на лявата бедрена
кост са получени в три зони - горна, средна и долна части, като е била налице
сегментна фрактура с раздробяване на част от диафизата, вътреставна фрактура в
коляното и в трохантерната област. Вероятният механизъм за получаването е удар
на лявата част на коляното в бордното табло. Извършено е оперативно наместване
и фиксация с DHS на пертрохантерна фрактура, открито наместване и фиксация с
3 броя спонгиозни винтове с прекъсната резба на счупването на бедрения кондил,
открито наместване и фиксация със заключваща плака с ограничен контакт за
диафизарната фрактура. Поради разпад на диафизарната фрактура е извършена
реостеосинтеза, а поради последващото несрастване на счупването е била необходима
последваща фиксация със заключваща кондилно-бедрена плака и остеопластика. Към
момента на изготвянето на експертизата (03.05.2019 г.) възстановителният период все още не е бил приключил, като са
налице ограничени движения в лявата колянна и лявата тазобедрена стави, куцаща
походка и хипотрофия на бедрената мускулатура. Счупванията в горната и долната
части на лявата бедрена кост са зараснали за период от около 300 дни, в добра
анатомична позиция. В съдебно заседание вещото лице допълва, че натоварването
на крака е започнало след 5-6 месеца, като ограниченията в колянната и
тазобедрената стави не биха се подобрили във времето, предвид че същите не са
изчезнали в изминалите около пет години след ПТП.
По
отношение на ищцата С.Ц.С. са констатирани травматични увреждания, изразяващи
се в транзверзална двуколонна фрактура на левия ацетабулум с централна луксация
и импактирана фрактура на бедрената глава; счупване на лъчевата кост в
дисталната част - вътреставно с минимално разместване в резултат на подпиране
върху дланта на ръката. Била е поставена директна екстенция за около 45 дни,
след което е ходила с патерици, без да може да натоварва крайника за около шест
месеца. През м. септември 2014 г. е извършена алопластика на тазобедрената
става с ацетабуларен ринг и остеопластика, което е наложило придвижване с
патерици за около шест месеца. Възстановителният период е продължил общо около
две години, Налице е скъсяване на левия долен крайник с около 4-5 см., водещо
до ползването на допълнителна подметка, като са налице ограничени движения в
лявата тазобедрена става.
Според
експертизата лечението е било правилно проведено, а претендираните с исковата
молба разходи са били необходими и в причинна връзка с проведеното лечение.
Представено
е експертно решение № 2649 от заседание № 171/06.11.2014 г. на ТЕЛК, с което на
М.С. е
определена 60% трайно намалена
работоспособност за срок от една година, като с експертно решение №2828 от
заседание № 157/01.10.2015 г. на ТЕЛК, определения му процент от 60% трайно
намалена работоспособност е потвърден и удължен срока на три години – до
01.10.2018 г. Според Експертно решение № 1571 от заседание № 101/18.06.2014 г.
на ТЕЛК, на С.С. е определена 60% трайно намалена работоспособност за срок от
една година, като с експертно решение №1613 от заседание № 84/15.05.2015 г. на
ТЕЛК, е определен нов процент от 51% трайно намалена работоспособност за срок
от три години – до 01.05.2018 г.
Свидетелите
А.Г.С.- приятелка на ищците и Б. Р.С. - брат на ищеца, заявяват, че пострадалите
са били в тежко състояние след инцидента, като първоначално са прекарали около 40
дни в болнично заведение. Свидетелката С. сочи, че М.Р.С. е претъпял общо три
операции, а С.Ц.С. - една операция за смяна на ставата и че след около 3-4
месеца са започнали опити да стават, като са имали нужда от чужда помощ при
ежедневното си обсужване. И двамата свидетели излагат, че ищците са са
изпитвали и продължават да търпят силни болки и затруднения при придвижването
си.
С
оглед гореизложеното и предвид заключението на КМСАТЕ, свидетелските показания
и представените писмени доказателства, съдът намира, че поведението на сочения
делинквент като водач на процесния лек автомобил, е било противоправно и
виновно. Предвид отделеното като безспорно по делото обстоятелството, че по
силата на застрахователна полица BG/02113001081349 от 11.04.2013 г., валидна към
датата на пътното произшествие, е бил налице сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, с обект – отговорността на водач
за вреди при управлението на процесния автомобил, страна по който е ответното
дружество, то и последното дължи заплащането на застрахователно обезщетение на
ищците.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45
от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, като съдът взема предвид доказаните по делото факти –
броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на болката; период на
възстановяване; наличието на трайни последици за здравето на пострадалите и
начина, по който увреждането се е отразило с оглед възрастта и начина им на
живот.
По
отношение на М.Р.С. съдът съобрази, че същият е получил пертрохантерна фрактура на лявата бедрена кост;
многофрагментно счупване на лявата бедрена кост в областта на диафизата /средната
и част/; счупване на външния бедрен кондил на лявата бедрена кост /вътреставна
фрактура в лявото коляно/; разкъсно -контузна рана в областта на дясното коляно
с размери 10/12 см. Обстоятелството, че около шест месеца не е могъл да
натоварва крака си, както и възстановителния период (над пет години и половина),
който не е приключил и към момента, общо извършените три операции в областта на
лявото бедро. Наличието на ограничени движения в лявата колянна и лявата
тазобедрена стави, и куцаща походка, които не биха се подобрили в бъдеще. Предвид
изложеното и като взе предвид възрастта на пострадалия (58г.) и
социално-икономическите условия в страната, съдът намира, че сумата от 80 000
лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на неимуществените вредите от ПТП.
По
отношение на
С.Ц.С. съдът съобрази, че същата е
получила
транзверзална двуколонна фрактура на
левия ацетабулум с централна луксация и импактирана фрактура на бедрената
глава; и счупване на лъчевата кост в дисталната част - вътреставно с минимално
разместване. Фактът, че за около 45 дни е била поставена директна екстенция,
след което се е наложило за около шест месеца да се придвижва с патерици, без
да натоварва крайника, което е довело до значителни трудности при ежедневното ѝ обслужване.
Извършената през м. септември 2014 г. оперативна интервенция (алопластика на
тазобедрената става), довела до невъзможност да се придвижва без патерици за
около шест месеца. Възстановителният период, продължил общо около две години, както
и наличието на скъсяване на левия долен крайник с около 4-5 см., наложило ползването
на допълнителна подметка и ограничени движения в лявата тазобедрена става.
Предвид изложеното и като взе предвид възрастта на ищцата (50 г.) и
социално-икономическите условия в страната, съдът намира, че сумата от 60 000
лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на неимуществените вредите от процесното ПТП.
В
настоящото производство ищците претендират и присъждането на обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травматичните
увреждания, получени от инцидента и подробно индивидуализирани в исковата молба.
Предвид заключението на КМСАТЕ, че така претендираните разходи са били
необходими и са извършени в причинна връзка с лечението на ищците, то и
претнецията на М.Р.С. за сумата от 6906,16 лв. и тази на С.Ц.С. - за 4311,65
лв., са доказани в пълния предявен размер.
Относно релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, поради
непоставянето на обезопасителни колани съдът намира за недоказано. Приетата по
делото първоначално съдебна автотехническа експертиза сочи, че л.а. „ВАЗ 1500“,
в който са се возели ищците е обезопасен с предпазни колани, като вещото лице
не е дало конкретен отговор дали с оглед механизма на ПТП и настъпилите
увреждания, пострадалите са използвали обезопасителни колани. В последващата
КМСАТЕ вещите лица са дали заключение, че получени травми биха могли да
настъпят и при поставени предпазни колани.
Тъй като твърдяното съпричиняване от
пострадалите следва да бъде установено по категоричен начин от страната, която
е направила такова възражение, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да се основава на предполагаем принос, а следва да е доказано при условията на
пълно и главно доказване (в този смисъл решение № 151 от 12.11.2012 г. по т. д.
№ 1140/2011 г., ІІ Т.О. на ВКС), то и съдът намира, че по делото ответникът и
третото лице помагач не са установили това свое правонамаляващо възражение.
Следва да се отбележи, че неоснователно е и възражението на ответника за
неправилно проведено лечение, тъй като от заключението на КМСАТЕ се установява,
че същото е било навременно и адекватно с оглед получените травми.
Предвид изложеното претенцията на М.Р.С.
за неимуществени вреди следва да бъде уважена до сумата от 80 000 лв. и
отхвърлена за разликата до претендираните 200 000 лв., а тази за
имуществени вреди – уважена изцяло за сумата от 6906,16 лв.. На С.Ц.С. следва
да бъдат присъдени 60 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение
за причинените ѝ неимуществени вреди, като искът бъде отхвърлен за разликата до предявените 200 000 лв., като претенцията ѝ за имуществени вреди следва да бъде уважена в заявения размер от 4311,65 лв.,
С оглед чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната
лихва върху присъдените обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, следва
да бъде начислена от датата на увреждането (23.11.2013 г.).
Предвид частичното уважаване на
главните искове за неимуществени вреди, на разглеждане подлежат и предявените
евентуални обратни искове на застрахователя срещу третото лице помагач – водач
на застрахованото МПС А.Г.Н. за застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от процесното ПТП, за което е осъден застрахователя. За да бъде успешно
проведен регресния иск по чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.), следва да бъдат
установени следните факти: 1/ наличието на валидно и действително
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен за лекия автомобил, с който е
причинено процесното ПТП; 2/ ПТП да е в резултат от деликтно поведение на
ответника по обратния иск, включващо противоправно деяние, от което в причинна
връзка да са настъпили вредни последици и 3/ при причиняване на деликта
делинквентът да е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Съдът намира, че горепосочените
предпоставки са налице, тъй като с влязлата в сила присъда на наказателния съд
е установено, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на застрахованото
МПС - А.Г.Н., който е шофирал с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата – 1,48 промила. Установява
се, и че за така причинените вреди, ищецът по обратния иск „З.Б.И.“ АД носи
отговорност като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесния лек автомобил.
Предвид изложеното и доколкото в
настоящото производство прекият иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за обезщетение
за неимуществени вреди е уважен до размера на 80 000 лв. по отношение на М.Р.С.
и за 60 000 лв. – по отношение на С.Ц.С., то и евентуално предявените
обратни искове срещу делинквента за сумите от по 15 000 лв., претендирани
частично от 120 000 лв., следва да бъдат изцяло уважени.
По делото е претендирана законната
лихва върху сумите по упражненото регресно право от застрахователя, от датата
на плащането по главните искове. Съдът намира, че при регресния иск правата на
суброгиралия се са обусловени от направеното плащане, поради което за поставяне
на длъжника в забава е необходима покана за изпълнение. Доколкото не се твърди,
а и не се установява плащане от страна на застрахователя, то и претенцията му
за законна лихва, следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати съдебни разноски на С.Ц.С. за адвокатско
възнаграждение в размер на 1416,48 лв., а на М.Р.С. - разноски в общ размер на 2058,13
лв., от които 1890,12 лв. за адвокатско възнаграждение и 168,01 лв. - депозит
за експертизи.
На ответника, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 6546,73
лв. лв., от които 252,91 лв. – за първоначална СМЕ; 126,45 лв. – за
първоначална САТЕ и 6167,37 лв. – за адвокатско възнаграждение, чийто размер е
намален до предвидения в НМРАВ, предвид фактическата и правна сложност на
делото. Искането за присъждане на ДДС върху претендирано адвокатско
възнаграждение, съдът намира за неоснователно, с оглед на представени
доказателства ДДС да е заплащано от ответника.
На основание чл. 78, ал. 6, ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса за
предявените от ищците ищците искове в размер на 6048,71 лв.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК и
доколкото обратните искове са изцяло уважени, то и неоснователно се явява
искането на А.Г.Н. - третото лице помагач на страната на ответника и ответник
по обратния иск за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Ал. И., да заплати на всеки от ищците М.Р.С. с
ЕГН ********** и С.Ц.С. с ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, чрез
адв. Д. С., застрахователни обезщетения за претърпените от ищците имуществени и
неимуществените вреди, настъпили в резултат на пътно транспортно произшествие,
реализирано на 23.11.2013 г., на път III-50326, между с. Славяново, общ.
Харманли и с. Малък извор, общ. Стамболово, по вина на А.Г.Н., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *******към посочената
дата е застрахована при ответника, както
следва:
- на М.Р.С. сумата
от 80 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили от процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на деликта
- 23.11.2013 г., до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
- на М.Р.С. сумата
от 6906,16 лв.., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение, ведно със
законната лихва от датата на ПТП - 23.11.2013 г., до окончателното погасяване
на задължението.
- на С.Ц.С. сумата от 60 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените ѝ неимуществени
вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили от процесното
ПТП, ведно със законната лихва от
датата на деликта - 23.11.2013 г., до окончателното погасяване на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.
- на С.Ц.С. сумата от 4311,65
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените ѝ имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно
със законната лихва от датата на ПТП - 23.11.2013 г., до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА А.Г.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис №29,
да заплати на „З.Б.И.“ АД, ЕИК********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ал. И.,
на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ (отм.), сумата от 15 000 лв., представляваща частичен иск
от общо 120 000 лв. – регресно вземане за застрахователно обезщетение за
претърпени от М.Р.С. с ЕГН ********** неимуществени вреди - болки и страдания
от травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 23.11.2013 г., на път III-5032629.05.2014 г., по
вина на водача А.Г.Н., управлявал л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с
peг. № *******с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, и чиято
гражданска отговорност като автомобилист към посочената дата е застрахована при
„З.Б.И.“ АД, ***“ АД заплати
обезщетението на пострадалия М.Р.С., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията на застрахователното дружество за законната лихва, дължима
върху регресното вземане, от датата на плащането на застрахователното
обезщетение до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА А.Г.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис №29,
да заплати на „З.Б.И.“ АД, ЕИК********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ал. И.,
на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ (отм.), сумата от 15 000 лв., представляваща частичен иск
от общо 120 000 лв. – регресно вземане за застрахователно обезщетение за
претърпени от С.Ц.С. с ЕГН ********** неимуществени вреди - болки и страдания
от травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 23.11.2013 г., на път III-5032629.05.2014 г., по
вина на водача А.Г.Н., управлявал л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с
peг. № *******с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, и чиято
гражданска отговорност като автомобилист към посочената дата е застрахована при
„З.Б.И.“ АД, ***“ АД заплати
обезщетението на пострадалата С.Ц.С., като ОТХВЪРЛЯ претенцията на
застрахователното дружество за законната лихва, дължима върху регресното
вземане, от датата на плащането на застрахователното обезщетение до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни разноски на ищците, както
следва: 2058,13 лв. на М.Р.С. с ЕГН **********
и 1416,48 лв. на С.Ц.С. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.Р.С. с ЕГН **********
и С.Ц.С. с ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „З.Б.И.“
АД, ЕИК********, заплатените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на
6546,73 лв. лв.
ОСЪЖДА „З.Б.И.“ АД, ЕИК********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка *** 6048,71 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
.
СЪДИЯ: