Р Е Ш Е Н И Е
№ 82 26.01.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми
състав
На деветнадесети
януари
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 2177 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр.
чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на И.К.И., ЕГН-**********,***, чрез адвокат Ц.Ц. ***, срещу решение №
Ц1012-02-168#1 от 30.09.2020г. на директора на Териториалното поделение на
Националния осигурителен институт - гр.Бургас (ТП на НОИ-Бургас), с което е
потвърдено разпореждане № 2113-02-253#4 от 12.06.2020г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, с което му е отказана лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят счита оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане за неправилни и незаконосъобразни, като
постановени в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Заявява, че са административният орган в
предходно производство е приел, че осигурителният му стаж от втора категория е
повече от изискуемите 15 години, а в настоящото е намерил, че това не е така
въпреки, че е ползвал едни и същи доказателства. Неправилно е отчетено, че за
периода от 1991г. до 1999г. е била само шофьор, а не и монтажник. Моли за
отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Пред съда,
чрез редовно упълномощения от него процесуален представител адвокат Ц.Ц. ***,
поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ангажира писмени и гласни
доказателства и по негово искане е извършена съдебно-икономическа експертиза. В
думата по същество и в писмената защита пледира за отмяна на атакуваното
решение и потвърденото с него разпореждане с присъждане на извършените
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът,
директор на ТП на НОИ-Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.,
счита жалбата за неоснователна и моли
съда да я остави без уважение. Прави възражение
за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В
разпореждането за оставяне на жалбата без движение, определението за насрочване
на делото и докладите при проведените две съдебни заседания, съдът е допуснал
грешка при посочване номерацията на оспорения акт, като същата следва да се
счита такава, каквато е посочена от жалбоподателя и ответния административен
орган – решение № Ц1012-02-168#1 от 30.09.2020г. на директора на ТП на
НОИ-Бургас.
Административен
съд - гр.Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО, от
надлежна страна имаща право и интерес от обжалването, поради което същата
следва да бъде разгледана по същество.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
От
данните по пенсионната преписка е видно, че жалбоподателят И.И. първоначално е подал заявление
с вх.№2113-02-4443/27.12.2018г. за отпускане на пенсия. (л.131) Към заявлението
са представени документи за стаж му, които са описани: УП-3 № 20/19.11.2018г.
„Гия“ЕООД-Бургас, УП-3 №115/17.11.1981г. АПК-Звездец, военно удостоверение,
тр.книжка №5 и УП-3 №849/10.12.1992г. „Автотранспорт“ООД-Айтос. В заявлението е
посочено, че И. има придобит осигурителен стаж и в Испания. След извършени
проверки, органът по осигуряването издал разпореждане № 2113-02-4443#6/27.09.2019г. (л.90), след като установил, че към
датата на изготвяне на формуляра заявителят има 16г. 5м. и 10дни стаж от втора
категория, 8г., 11м. и 26 дни стаж от трета категория, или общо преизчислен към
трета категория – 29г., 6м. и 16 дни, както и 8г., 5м. и 15 дни осигурителен
стаж в Испания. Така общият му стаж е изчислен на 38г. и 1 ден, а сборът от
стажа и възрастта на 99г., 1м. и 7 дни. Поради това е направен извод, че на
лицето не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1-2 от КСО, тъй като няма сбор от осигурителен стаж и възраст равен на 100т. Не се следва и пенсия по чл.68, ал.1-2 от КСО,
защото заявителят не е отговарял на условието за възраст – 64г. и 1м. и
осигурителен стаж от 38г. и 6м. Поради това му е отказана пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
И.И. не е обжалвал това разпореждане и то е влязло в сила. Единствено е
изпратил запитване вх.№ 1013-02-100/28.11.2019г. (л.86) до пансионният орган
защо стажът му в Испания не е зачете като втора категория, при положение, че е
работил като международен шофьор на 40-тонен камион. Отговорено му е от
директора на ТП на НОИ-Бургас (л.84), че действително стажът му в Испания е 8г., 5м. и 15 дни, но
компетентната институция от тази страна не отбелязала, че трудът е бил положен
по специфични условия, поради което пенсионният орган е приел този стаж за
трета категория.
Последвало подаването заявление вх.№ 2113-02-233/14.02.2020г. (л.81) от
страна на И.И., с което е поставено началото на настоящото производство. С него
отново са описани същите документи за стаж, които са и приложени към преписката:
УП-3 № 20/19.11.2018г. „Гия“ЕООД-Бургас (л.64), УП-3 №115/17.11.1981г.
АПК-Звездец (л.56), военно удостоверение, тр.книжка №5 и УП-3 №849/10.12.1992г.
„Автотранспорт“ООД-Айтос (л.55), като е заявено наличието на осигурителен стаж
в Испания.
Към преписката са приложени удостоверение изх.№ 5509-02-29/09.01.2019г. на
ТП на НОИ-Бургас (л.79), според което за периода м.01.1994г.-м.12.1996г. И. е
работил като шофоьор-монтьор в ПК“Аетос“/Полимери“, гр.Айтос. Съгласно
удостоверение изх.№ 19/19.11.2018г., обр.УП-2 е работил в „Гия“ЕООД-Дюлево в
периода 17.05.2017г.-12.022018г. като шофьор товарен автомобил (международни
превози).
Приложени са и документи изисквани и представяни в хода на производството
по предходното заявление на И.. Така с писмо от 16.01.2019г. (л.76) пенсионният
орган е изискал от началник-отдел Архив в ТП на НОИ-Бургас писмо за периода 23.07.1986г.-31.12.1999г.
на стажа му в ППМ“Полимери“-Айтос от което да се установи цеха/звеното в което
е работил и вида на автомобила. На 29.05.2019г (л.71). е поискано становище от директора
на ТД на НАП-Бургас относно дублиране на осигурителния му стаж в Испания и този
за периода 17.05.2017г.-13.02.2018г. в „Гия“ЕООД-с.Дюлево. В отговор на това
запитаният орган е отговорил (л.70), че след извършена проверка за И. временно
е определено като приложимо осигурителното законодателство на България за
визирания период. Освен това на 20.02.2020г. заявителят и посочил писмено
(л.67), че към момента не желае да получава пенсия от Испания.
Представено е удостоверение обр.УП-3 изх.№ 182/12.12.2018г. (л.66),
издадено от осигурителя „Айтос Автотранспорт“ЕООД, според което И. е работил
като шофьор на товарен автомобил под 12т., равняващ се трудов стаж трета
категория, за периода от 01.11.1978г. до 01.05.1980г. Последното е издадено,
заради допусната грешка при издаването на предходното удостоверение обр.УП-3
№849/10.12.1992г. (л.55), в което след 01.05.1980г. погрешно е бил включен и
стаж на друг работник със същите три имена, но роден на ***г. (вж.л.65).
Със сертификат Е 205 ES на 11.03.2020г. (л.60) компетентната
институция на Испания е потвърдила осигурителен стаж от 3473 дни в периода. Съгласно
удостоверение УП №115/17.11.1981г., издадено от АПК“Странджа“-с.Звездец (л.56)
и извлечение от трудовата му книжка, И. е работил като овцевъд за периода
01.07.1980г.-30.09.1981г. Извършени са и няколко справки за жалбоподателя в
регистъра на осигурените лица, воден в НОИ (л.39-54).
Отново с писмо от 11.05.2020г. (л.38) пенсионният орган е изискал от
началник-отдел Архив в ТП на НОИ-Бургас длъжностна характеристика, звеното в
което работил И. за периода 23.07.1986г.-31.12.1999г. в ППМ“Полимери“-Айтос на
длъжност монтажник/шофьор. В отговор на това запитване е изпратен с писмо от
01.06.2020г. (л.36) отговор, даден и при предходното производство на 11.02.2019г.
(л.37), съгласно който от документите на осигурителя
ПК“Аетос“/Полимерстрой/-гр.Айтос се установява, че видно от разплащателната
сметка жалбоподателят е работил: 1.За периода 23.07.1986г.-31.10.1991г. в звено
„Монтаж“ на длъжност – монтажник; 2. За периода 01.11.1991г.-31.12.1996г. в
звено „Монтаж и Транспорт“ на длъжност – шофьор-монт. и 3.За периода
01.01.1997г.-31.10.1997г. в звено „Монтаж“ на длъжност – шофьор-монтажник.
Отговорено е също, че няма данни за вида и товароподемността на превозното средство,
както и че за периода не са били предадени за съхранение в архива трудови
договори.
Прави впечатление различното интерпретиране на съкращението шофьор-монт. в
представеното друго удостоверение изх.№ 5509-02-29/09.01.2019г. (л.79), според
което за периода м.01.1994г.-м.12.1996г. И. е работил като шофоьор-монтьор. По
правилно е да се тълкува, че съкращението „монт.“ е на монтажник, а не монтьор,
заради звеното в което той е работил през цялото време и длъжностите които е
заемал преди този период – само монтажник, както и след него – шофьор-монтажник.
След
извършена проверка на целия осигурителен стаж на И., с разпореждане № 2113-02-253#4 от
12.06.2020г. (л.31), издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ-Бургас, на основание чл.69б, ал.2 от КСО, вр. чл.6 и чл.50 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл.12 от Регламент
(ЕО) № 987/2009, му е отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
разпореждането е направен преглед на приложимите правни норми – чл.68, ал.1 и 2
и чл.69б, ал.2 от КСО. Посочено е, че към датата на заявлението – 14.02.2020г.
той е на възраст 61 години, 11 месеца и 29 дни, има 8г. 3м. и 10дни стаж от
втора категория, 16г., 11м. и 26 дни стаж от трета категория, или общо
преизчислен към трета категория – 27г., 4м. и 1 ден, както и 9г. и 29 дни
осигурителен стаж в Испания. Така общият му стаж е изчислен на 36г. и 5м., а
сборът от стажа и възрастта на 98т., 4м. и 29 дни. Поради това е направен
извод, че заявителят не отговаря на условията на чл.69б, ал.2 от КСО, за 15 години стаж от
втора категория и сбор от стаж и възраст от 100т. Не му се следва пенсия и по чл.68,
ал.1 и 2 от КСО, защото необходимия осигурителен стаж от 38 г. и 10 месеца и
навършена възраст от 66г. и 6м. Не са налице основанията и на чл.68, ал.3 от КСО, заради липсата на условието за възраст от 66г и 6м. Посочено е, че осигурителният
стаж за периода 01.11.1991г.-31.12.1999г. е приет за трета категория, тъй като
длъжността шофьор-монтажник не попада в обхвата на т.26 от Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм. ДВ бр.39/1998г., в сила от
1.01.2000г.)
Срещу разпореждане № 2113-02-253#4 от 12.06.2020г. И.И. подал жалба по
чл.117ал.2 от КСО, в която се позовал на записванията в трудовата му книжка
(л.26-30), като заявил, че основната му дейност в ПК“Аетос“/Полимерстрой/-гр.Айтос
е била монтажник, но тъй като имал шофьорска книжка през 1991г. е бил задължен
от работодателя си за кара и бригадата на работа. Същевременно е работил 8 часа
като монтажник и след работния ден връщал бригадата обратно. В трудовата му
книжка е записано, че основната му длъжност е монтажник и след това, че е
шофьор. Изразява недоумение защо при предходното произнасяне на органа
пенсионно осигуряване този стаж му е бил зачетен като втора категория, а сега –
като трета.
С обжалваното решение № Ц1012-02-168#1 от 30.09.2020г. директорът на ТП на
НОИ-Бургас отхвърлил жалбата на оспорващия против разпореждане № 2113-02-253#4
от 12.06.2020г. Отчетено е, че правният спор касае зачетения осигурителен стаж
от втора категория. Решаващият орган е приел становището по атакуваното пред
него разпореждане, че същият е 8г. 3м. и 10дни по следните периоди:
1.От 01.07.1980г. до 01.10.1981г. – 1г. и 3м. по обр.УП-30 изх.№
115/17.11.1981г. , длъжност овцевъд в АПК Странджа, с.Звездец;
2.От 25.08.1984г. до 01.09.1985г. – 1г. и 6 дни по трудова книжка №
5/13.08.1983г., длъжност гледач овце майки в АПК-Чумерка;
3.От 23.07.1986г. до 01.11.1991г. – 5г., 3м. и 8 дни по трудова книжка №
5/13.08.1983г., длъжност монтажник в ППМ“Полимерстрой“-гр.Айтос и
4.От 17.05.2017г. до 13.02.2018г. – 8м. и 26 дни по обр.УП-3 изх.№
20/19.11.2018г. изд. от „Гия“ЕООД.
Коментирано е, че с предходното издадено по искане на И.И. разпореждане №
2113-02-4443#6/27.09.2019г. му е бил отчетен стаж от втора категория в размер
на 16г., 5м. и 10 дни, като осигурителният стаж от втора категория в ППМ“Полимерстрой“-гр.Айтос
е бил зачетен за времето от 23.07.1986г. до 31.12.1999г. само по трудовата
книжка, без уточняване на длъжността по ведомости. Посочено е, че тъй като този
работодател не е имал правоприемник, при прекратяването на дейността си той е
предал разплащателните си ведомости в ТП- на НОИ-Бургас на основание чл.5,
ал.10 от КСО. Подкрепено е мнението на органа по пенсионно осигуряване, че в
обхвата на т.26 от ПКТП, отм. попада само стажа от 23.07.1986г. до 31.10.1991г.
За останалия период – от 01.11.1991г. до 31.12.1999г. е прието, че
жалбоподателят е бил само шофьор, но не е доказано, че е управлявал автомобил
попадащ в обхвата 53а от ПКТП, отм., за да му бъде призната втора категория.
Коментирано е, че през този период във ведомостите И. фигурира със смесена
длъжност – шофьор-монтажник, но след като няма данни, че превозното средство е
с товароподемност поне 12 тона или да е видно от коя до коя дата е изпълнявал
само длъжността монтажник е преценено, че не може да се приеме категорично, че
осигурителният стаж следва да се причисли към по-благоприятната категория. Досежно
различието на тази преценка с тази по разпореждане №
2113-02-4443#6/27.09.2019г. е посочено, че това се дължи по-пълното изясняване
на фактите по случая, което е задължения на административния орган.
Отчетено е, че има различие и в зачетения стаж в „Айтос-Автотранспорт“ЕООД,
зачетен при първото произнасяне за
времето от 01.11.1978г. до 01.07.1980г. – 1г. и 8м. от трета категория и след
установяването, че в него е бил включен и стаж на работник със същите имена, е
конкретизирано, че този стаж е бил за периода от 01.11.1978г. до 01.05.1980г. –
1г. и 6м. от трета категория.
Решението е
връчено на И. на 07.10.2020г (вж. разписката на л.23)., а жалбата е подадена на
13.10.2020г. чрез ТП на НОИ-Бургас, видно от
поставения входящ номер върху същата, т.е. в срока за обжалване по
чл.118, ал.1 от КСО.
В хода на съдебното разглеждане на делото съдът
разпита трима свидетели, чийто показания са допустими на основание чл.104,
ал.10 от КСО, защото с тях не се установяваше категорията на полагания от И.
труд, а условията при които е бил полаган и заеманата длъжност, при налични
писмени доказателства издадени от работодателя – попълнена трудова книжка и
наличните удостоверения от архива на НОИ.
Тримата свидетели безпротиворечиво посочиха, че през
целия период през който И. е работил в ППМ“Полимерстрой“-гр.Айтос, той е бил
монтажник наред с другите монтажници, за което е получавал трудово
възнаграждение, а дейността му на шофьор се е изчерпвала с това, че е карал с
автомобил бригадата на работа и в края на работния ден е връщал работниците
обратно.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Видно от заключението на
вещото лице Н.К., неоспорено от страните, по данни от разплащателните ведомости
през целия период от 23.07.1986г. до 31.12.1999г. И. е бил включен като
работник във ведомост с наименование „Монтаж“. За част от периода е вписан като
монтажник – от 23.07.1986г.
до 31.10.1991г. След това до 31.12.1991г. – като шофьор-монтажник. Януари и
февруари 1991г. отново е само монтажник, а след това до 31.12.1999г. пак е
записан като шофьор-монтажник. Прави впечатление и още едно установяване от
вещото лице, че за периода заплатите на монтажник и шофьор-монтажник са били
съизмерими, докато заплатите на длъжност само шофьор, които са били включени
във ведомост „Транспорт“ на предприятието са били много по-ниски. Например за
1986г. заплатите на шофьор са между 135-195лв., а на монтажник 400-600лв., като
разлика съществува и през следващите години. Вещото лице К. е направила
изчисления, че ако трудът полаган от И. за периода от 23.07.1986г. до
31.12.1999г. се приеме за втора категория, той е равен на 13г., 5м. и 8 дни.
Тогава общият стаж от втора категория възлиза на 16г., 5м. и 10 дни, който
превърнат в трета категория е 20г., 6м. и 21 дн. От трета категория е зачетен
стаж от 8г., 9м. и 29 дни, а стажът в Испания е 9г. и 29 дни. Така целият
осигурителен стаж на жалбоподателя възлиза на 38г., 5м. и 16 дни. Събран с
възрастта на датата на подаване на заявлението – 14.02.2020г., която е 61г.,
11м. и 29 дни, води до резултат от 100т., 5м. и 15 дни, което му дава право на
пенсия. Всички тези на вещото лице се споделят изцяло и от съдебния състав.
При така изложените
фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
счита жалбата за основателна.
Предмет
на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ-Бургас, постановено по реда
и при условията на чл.117 от КСО,
т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. Обжалваното решение е взето при спазване на
изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е
надлежно мотивирано.
То
обаче е неправилно по отношение съответствието с приложимия материален закон.
Спорният в случая въпрос се свежда до категоризирането
на труда, полаган от жалбоподателя за периода от 01.11.1991г. до 31.12.1999г.
за работодателя ППМ“Полимерстрой“-гр.Айтос, което е от значение за придобиване
право на пенсия по чл.69б,
ал.2 от КСО. Административният орган е зачел този осигурителен стаж като такъв
от трета категория, защото не са налице условията на т.53а или т.26 от ПКТП, отм.
за зачитането му като втора категория – няма данни каква е била
товароносимостта на управлявания от жалбоподателя автомобил, респективно не е
установен периода през който жалбоподателят е изпълнявал само длъжността
монтажник.
Първият от тези изводи следва да бъде споделен и от
съда. Действително липсват доказателства И. да е управлявал през периода превозното
средство е с товароподемност повече от 12 тона, но и той не твърди това.
Твърдението му е, че управлението на автомобил не е било основната част от
неговите трудови функции, защото той е бил основно монтажник по изграждане на железни
оранжерии, покрити с полиетилен. Този факти са установени по делото, не само от
записванията в трудовата му книжка, но и от информацията по ведомостите за
заплати изложена от вещото лице, а също и от свидетелските показания.
Разпоредбата
на т.26 от ПКТП, отм., урежда общия принцип, че трудът положен непосредствено
на строителни обекти е втора категория, без да се отчитат различните специфики
свързани с условията на неговото полагане. В случая, съгласно събраните по
делото писмени и гласни доказателства, през периодите от 23.07.1986г. до
31.10.1991г. и след това от 01.11.1991г. до 31.12.1999г., жалбоподателят е
работил като монтажник на оранжерии и е извършвал строително-монтажната дейност, като през
втората част на периода е бил и шофьор, но не това е било неговата основна
дейност, а само е карал строителната бригада до съответния обект. Поради за
целия период следва да намери приложения специалната разпоредба на т.26 от
ПКТП, отм. и положения от труд да бъде причислен към втора категория.
Освен изложеното следва да се има в предвид и нормата на чл.67 от ПКТП, отм.,
съгласно която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел І и ІІ на
правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл
на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда. Безспорно от ангажираните свидетелски показания се установява,
че жалбоподателя е полагал труд при изграждането на строителни обекти, като е
работил заедно с всички монтажници, който труд не е с по-малка вредност и
тежест от колкото труда със същите работници от бригадата, поради което
неправилно административния орган не му го е зачел като втора категория труд по
т.26 от ПКТП, отм.
С оглед на изложеното жалбата на И.И. е основателна и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, следва да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане. На основание и чл.173, ал.2
от АПК, преписката трябва да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне по подаденото от лицето заявление за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, при което положения труд за
периода от 01.11.1991г. до 31.12.1999г. да бъде зачетен от втора категория.
Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на
разноски съобразно представения нарочен списък (л.159), в полза на жалбоподателя
следва да се присъди сумата от 790 лева, от които 10 лева за платената държавна
такса, 380 лева за експертизата и 400 лева за платеното адвокатско възнаграждение.
Не следва да бъде уважавано възражението за прекомерност на ответника по чл.78,
ал.5 от ГПК, тъй като заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е
в размер много близък до минималния по чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от горното, Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № Ц1012-02-168#1 от 30.09.2020г. на директора
на ТП на НОИ-Бургас и оставеното с него в сила разпореждане № 2113-02-253#4 от
12.06.2020г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ.
ВРЪЩА преписката на ТП на НОИ-Бургас за ново произнасяне по
подаденото от И.К.И., ЕГН-**********,***-02-233/14.02.2020г. за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, съобразно дадените
задължителни указания в настоящото съдебното решение.
ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен
институт - гр.Бургас да заплати на И.К.И., ЕГН-**********, сумата от 790 лева за
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: