РЕШЕНИЕ
№ 1787
гр. Пловдив, 27.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на четвърти септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Стефка Костадинова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Славена
Костова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1990
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от В.А.Б. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника му адв.К.Д., против Областна дирекция на
МВР Пловдив. С исковата молба е предявена претенция за осъждане на ответната
страна да заплати на ищеца имуществени вреди, претърпени от него в резултат на
издадено срещу него незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-1030-000834
от 13.02.2019 г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
представляващи сторените в хода на съдебното обжалване на наказателното
постановление по АНД № 1569/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, VІІІ
наказателен състав разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в общ
размер на 600 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
влизане в сила на решението на съда по отмяна на наказателното постановление
15.06.2019 г. Претендират се и направените в хода на настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък на
разноските – 400 лева адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса за образуване
на делото.
Ищецът,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като се представлява от адв.Д., който излага становище по същество с искане за
уважаване на исковата претенция в пълния й предявен размер.
Ответникът по
иска ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител в
съдебно заседание, като не е депозирал и отговор по изпратения му екземпляр от
исковата молба.
Задължително участващият по реда на
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява становище за основателност и доказаност
на исковата молба и счита, че тя следва да бъде уважена.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на
съдържанието на исковата претенция, се касае до иск с правно основание по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение
за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от
незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно Тълкувателно
постановление № 2/2015 г. от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело №
2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като резултат от
упражнената дейност по административно наказване, също представлява по
естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, но
въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ
да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. В същото ТП е посочено и че за
квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не
правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа,
негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, определящо за
квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателно - правни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Заключено е, че неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административно - наказателна компетентност, законово предоставена на органите
в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Тъй като законодателят не е
предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, то доколкото
искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно издадено наказателно постановление, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане именно по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Този ред е допълнен и
от разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, като
съгласно чл.204, ал.1 от АПК за допустимостта на иска е необходимо да е налице
предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В случая исковата претенцията е основана на отмяна на
наказателно постановление по предвидения за това съдебен ред по ЗАНН.
На второ място, както е посочено и в цитираното вече ТП № 2/15 г., а също и
в ТР № 1/2017 г. на ВАС, ОСС І и ІІ колегия, нито ЗАНН, който е приложимият
закон в производството по обжалване на наказателните постановления, нито НПК,
към който ЗАНН препраща за неуредените случаи, предвиждат специален ред за
присъждане на разноски в производството. Същото се отнася и до касационното
производство по обжалване решенията на районните съдилища по
административно-наказателни дела, при които, съгласно ТР № 2/2009 г. на ВАС, административните
съдилища не присъждат разноски. Поради това и предявяването иск по ЗОДОВ за
обезщетяване на вреди за разноски в посочените производства е допустимо.
Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да
търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК.
Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая,
издател на посоченото наказателното постановление, от чиято незаконосъобразност
се твърди да са произтекли вреди за ищеца е упълномощен Началник група към Областна
дирекция на МВР - Пловдив. Последната е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2
от ЗМВР, поради което и доколкото издателят на отмененото наказателното
постановление е част от административната структура на това юридическо лице /по
арг. на чл.9 ПУДМВР/, правилно искът е насочен именно
срещу Областна дирекция на МВР Пловдив.
По същество исковата претенция се явява основателна.
От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа
страна, че срещу ищеца В.Б. е било издадено Наказателно постановление № 19-1030-000834
от 13.02.2019 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ пир ОД МВР Пловдив,
с което на същия са били наложени три административни наказания глоба,
възлизащи общо на 170 лева и лишаване от право да управлява МПС на основание
ЗДвП. Наказателното постановление е било
обжалвано от ищеца Б. по реда на чл.59 от ЗАНН пред Районен съд - Пловдив. По
жалбата било образувано АНД № 1569/2019 г. по описа на VІІІ н.с. на ПРС. Още с
жалбата били представени пълномощно, както и договор за правна защита и
съдействие между ищеца Б. и адв. К.Д.,
сключен на 21.02.2019 г. Адв. Д. представил по АНД № 1569/2019 г. допълнителни
писмени мотиви по жалбата и представлявал ищеца Б. в проведеното пред ПРС едно
съдебно заседание по делото. С решение от 22.05.2019г. с № 998 Районен съд
Пловдив, VІІІ наказателен състав отменил обжалваното наказателно постановление.
Решението не било обжалвано в установения в закона срок за това и влязло в
законна сила на 15.06.2019 г.
От приложения към АНД № 1569/2019 г. на ПРС договор за правна защита и
съдействие, който не е оспорен от ответната страна, е видно, че уговореното
възнаграждение за адв. Д. от 600 лева е било реално заплатено от ищеца Б. в
брой при подписването на договора, което изрично е отразено в съдържанието му.
Сиреч, ищецът действително е направил разход за възнаграждение на адвокат в съдебното
производство по обжалване на отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление в общ размер от 600 лева.
За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно:
да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите
на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай, както се посочи, е установена по делото наличната отмяна на издаден при изпълнение на
особена по своя характер административна дейност, каквато е
административно-наказателната дейност, акт – наказателно постановление, като
незаконосъобразен. В развилото се пред Районния съд производство по отмяна на
наказателното постановление се установява ищецът да е направил имуществен по
своя характер разход, като е заплатил адвокатски хонорар на упълномощения в
производството пред съда адвокат. Така направеният разход се явява имуществена
вреда за ищеца, която, освен това, е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен акт – наказателно постановление – и е непосредствена
последица от него, доколкото ищецът не би търсил и заплащал адвокатска защита,
ако срещу него не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление. В
тази връзка следва да се има предвид и изричното разрешение, дадено в
задължителното за съдилищата ТР 1/2017 г. на ВАС, според което адвокатската
защита е конституционно гарантирана в КРБ и законово регламентирана в ЗА и в
чиито мотиви е отхвърлено като абсурдно с конкретно изложени доводи
твърдението, че направеният разход за адвокатски хонорар в посочените
производства, не се явява имуществена вреда за ищеца, тъй като е платен само по
силата на свободното договаряне между страните. Съгласно последно посоченото ТР
1/2017 г. на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
Не е част от фактическия състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ
установяване виновно причиняване на щетите за реализиране отговорността на
държавата. В тази връзка съдът съобразява и съдържанието на изричната
разпоредба на чл.4, пр. посл. от ЗОДОВ.
От
изложеното следва, че искът е доказан по своето правно основание, както и по
размер, доколкото, съгласно Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС ОСГТК,
когато възнаграждението за адвокат е заплатено в брой, то с оглед доказване на
плащането, този факт следва да бъде отразен в договор за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото и в този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение, каквото положение е установено в конкретния случай. Поради това и
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени
вреди, произтекли от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по
обжалване на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление,
издадено против ищеца в претендирания размер от 600 лева, който не е оспорен.
Не
се установява иначе от доказателствата по делото нито една от хипотезите на
чл.5 от ЗОДОВ, които са основание за отхвърляне на иска, или намаляване размера
на присъденото обезщетение, като не са направени и възражения от ответника по
размера на обезщетението.
Настоящият състав намира за основателно и
направеното акцесорно искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението,
което ще се присъди, като с оглед заключението по т.4 на ТР № 3 по т.д. №
3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни актове на администрацията, началният
момент на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението е влизането в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните –
моментът на издаването им. В случая се установи, че решението на ПРС по отмяна
на наказателното постановление е в сила от 15.06.2019 г. и именно от този
момент се претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението, поради
което и тази претенция ще следва да се уважи.
На основание
специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца се дължат и следва да бъдат
присъдени и размера на внесената държавна такса за образуване на делото от 10
лева, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от
иска. Констатира се, от представения по настоящото дело договор за правна
защита и съдействие, че е уговорено и заплатено действително от ищеца в брой
при подписване на договора адвокатското възнаграждение от 400 лева. Не е
постъпило възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Поради това и предвид своевременно
направеното искане за разноските, ще следва ответникът да бъде осъден да ги
понесе, така, както са направени от ищеца.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Пловдив,
ул.“Княз Богориди“ № 7, да заплати на В.А.Б. с ЕГН **********
*** сумата в размер на 600,00 лв. /шестстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди
в резултат на незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 19-1030-000834
от 13.20.2019 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Пловдив,
ул.“Княз Богориди“ № 7, да заплати на В.А.Б. с ЕГН **********
*** сумата в размер на 410, 00 лв. /четиристотин и десет лева/,
представляваща заплатените от ищеца в настоящото производство държавна такса и
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: