№ 1274
гр. Сливен, 04.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело
№ 20222230104204 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
По молба на сезиралия съда директор на дирекция „Социално подпомагане” -
Твърдица и на основание чл.135а ал.1 от ГПК, заседанието се провежда онлайн. От едната
страна на връзката е именно директора на ДСП - Твърдица, като представител по закон на
молителя- Д. Г.а.
Присъства, от същата страна на връзката, и Силвия С., служител на дома, в който е
настанено лицето Е. М. П.. Тя се явява вместо Ж. С., който освен директор на ДПЛПР-
Твърдица, е и лице, упълномощено от настойника на П., с правата, които закона дава на
настойника по отношение на поставения под пълно запрещение.
Настойник на лицето е В. М. П., негова майка.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
Молбата, по която е образувано делото, е с правно основание чл. 95 ал. 2 от Закона за
социалните услуги (ЗСУ), който е основание за настаняване в социална услуга за резидентна
грижа на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, какъвто е и Е. М. П. -
настаняване в специализирана институция - в случая в Дом за пълнолетни лица с психични
разстройства (ДПЛПР)- гр. Твърдица, обл. Сливен. Компетентен да я разгледа, по правилата
на родовата и местната подсъдност, е Сливенски районен съд.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на страната, по чиято инициатива е образувано
1
производството, да изрази становище.
Д. Г.А: Поддържам молбата. Няма промяна в обстоятелствата. Моля да се приемат
представените с нея писмени доказателства. Нямам искания за други доказателства.
Категоричното становище на председателя на съдебния състав е, че нито трябва, нито
пък е възможно да се провежда изслушване, както и че не трябва, нито пък е възможно да се
иска да се представи писмено изявление на лицето за желанието му или не, да бъде
настанено в специализирана институция или социална услуга, респ. настаняването да бъде
продължено. Така е, защото видно от молбата на дирекция „Социално подпомагане”, както
и от представените с нея писмени материали, лицето е със здравословно състояние, дало
основание на съда да го постави под пълно запрещение. Така, в мотивите си Софийски
градски съд, в решение № 106/ 23.06.2004 г. по гр.д.№ 111/2004г. е съобразил и взел
предвид, че П. страда от „Шизофрения-параноидна форма“, хроничен ход, личностова
промяна и в резултат на посоченото заболяване не може да разбира свойството и значението
на действията си и да ръководи постъпките си. В това състояние мъжа не е в състояние сам
да се грижи за делата си и да защитава интересите си”. Така също, съгл. чл. 5 ал. 1 от ЗЛС,
пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите
работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. А е категорично ясно,
че дееспособността е възможността едно физическо лице да упражнява правата си и да
поема задължения, т.е. на практика да реализира правоспособността си, която придобива с
факта на раждането си. Ето защо, председателя на съдебния състав не може да разбере,
съотв. и да приеме, заложеното в закона- ЗСУ, непреодолимо противоречие със ЗЛС- след
като съд вече е поставил едно лице под пълно запрещение и с това му е отнел
дееспособността, след това да му се дава право да изразява воля и то пред съд. Та нали
именно това е преценил окръжния съд- че волята на лицето е засегната, опорочена и по тази
причина не може да формира такава! Мислимо и логично е лицето да бъде изслушвано пред
окръжния съд, в производството за поставянето му под пълно запрещение- защото тогава за
първи път съд може да добие лични впечатления от лицето. След като веднъж обаче това е
сторено и след като при това е възприето, че лицето не може да ръководи постъпките си и да
се грижи за себе си, кому е нужно и как е възможно въобще да се получи, това лицето да
изрази волята си- желанието си, пред съда. Това е юридически, а практиката показва- и
житейски, абсурд. Така също, според председателя на съдебния състав е пределно ясно, че
тези лица не са и грамотни- та те не могат да формират воля, камо ли да знаят да четат и
пишат. Това с основание поражда въпроса как лицето писмено ще изрази желанието си !??
Всъщност, може да се коментира и следното: в това производство съда е поставен,
така да се каже, пред свършен факт, в смисъл, че поставянето под пълно запрещение на
лицето не му оставя никаква друга възможност, освен да удовлетвори молбата на дирекция
„Социално подпомагане”- защото, ако постъпи по обратния начин, възникват въпросите:
какво ще се случи с това лице; къде и с кого ще живее то? !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!И как настойника
2
му, който е майката, ще изпълнява задълженията си по чл. 163 ал. 1 и чл. 164 ал. 3 от СК?
Все в този ред на мисли е ненужно да се ангажира и вещо лице. Това само би
натоварило бюджета на съда с възнаграждението му.
Впрочем, за всички тези факти, вкл. и последния, председателя на съдебния състав е
придобил лични впечатления по вече приключили подобни производство, по които е бил
докладчик.
С. С.: Поддържам искането на директора на дирекция „Социално подпомагане” - гр.
Твърдица за настаняване на лицето в дома, за срок от три години.
Майката на Е. е много възрастна. Преди години идваше често в дома да посещава Е.,
но вече идва по-рядко; то е обяснимо предвид възрастта й. Е. е настанен от 2005 г. в дома.
От 17 години е в дома.
След като изслуша становището на процесуалния представител на молителя, както и
становището на упълномощения с правата на настойник на поставения под пълно
запрещение, съда трябва да предприеме процесуални действия по събиране на
доказателствата. Според съда, като писмени такива следва да се приемат представените от
дирекцията- с молбата й, по която е образувано настоящото дело документи, тъй като те са
относими към предмета на делото и необходими за правилното му изясняване.
Ето защо, Сливенски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени по делото доказателства
представените с молбата, по която е образувано делото, документи- заявление № СУ/Д-СН-
ТВ/22/16.08.2022 г. за ползване на социални услуги, делегирани от държавата дейности;
заповед № СУ/Д-СН-ТВ/22-1/ от 12.09.2022 г. на директора на ДСП-Твърдица; доклад за
оценка на постигнатите резултати, включени в индивидуалния план на лицето, съдържащ
становище относно възможността за полагане на грижи в семейна среда; становище от В.
П.- настойник; пълномощно от В. П.; справка по чл.95. ал.3 т.3 от ЗСУ Към 04.10.2022 г.;
предварителна оценка на потребностите по чл.73, ал.1 от ППЗСУ; решение №106 от
23.06.2004 г.; експертно решение № 1780 от 170/24.10.2007 г.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, а и защото доказателствени
или други искания не се правят,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и
ДАВА ХОД на делото ПО СЪЩЕСТВО
Д. Г.А: Моля да уважите молбата на дирекция „Социално подпомагане” и да
постановите решение, по силата на което лицето Е. М. П. да бъде настанено в
специализираната институция Дом за пълнолетни лица с психични разстройства (ДПЛПР)-
гр. Твърдица, обл. Сливен, за срок от три години.
С. С.: Моля да уважите молбата на дирекция „Социално подпомагане”.
Съдът СЪОБЩИ на страните, че ще се произнесе с решение, което ще бъде
ОБЯВЕНО на 05.12.2022 г.
Съдът указва, че постановените днес актове не подлежат на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:40 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
4