№ 7287
/град/, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА С. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20201110144588 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/ срещу /фирма/. Предявен е
иск за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 554,26 лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по
застраховка „Каско“ на МПС, както и лихва за забава в размер на 134,26 лева,
начислена върху главницата за периода от 09.01.2018 г. до 29.05.2020 г. Ищецът
твърди, че обезщетените вреди настъпили в резултат на осъществено на 14.09.2017 г.,
около 15:00 ч., в /град/, на /адрес/, пътно-транспортно произшествие /ПТП/, причинено
поради попадането в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на л. а.
„Ауди S8“, рег. № СВ1717КК, собственост на Д.Ж.А., управляван в момента на
настъпване на инцидента от М. В. Т.. Към датата на събитието автомобилът бил
застрахован по застраховка „Каско“ на МПС в ищцовото дружество, полица №
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, с период на валидност от 22.04.2017 г. до 21.04.2018 г., поради което
за причинените от ПТП вреди по автомобила в /фирма/ била образувана преписка по
щета № 0000-1261-17-253872. Извършен бил оглед на автомобила, при който били
установени увреждания по предни десни гума и джанта. Било определено обезщетение
за причинените имуществени вреди в размер на 544,26 лева, изплатено с платежно
нареждане от 22.11.2017 г. на собственика на автомобила. Ищецът твърди, че с
изплащането на обезщетението встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, който се явявал именно ответникът, тъй като процесното ПТП
настъпило на общински път, задължението за поддръжката на който било на Столична
община. По тази причина ищецът подал заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК, като такава била издадена по ч. гр. д. № 21139/2020 г. по
описа на СРС, 47-ми състав, но срещу нея било подадено възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид изложеното, /фирма/ отправя искане за уважаване в цялост на исковите му
претенции, предявени по реда на чл. 422 ГПК, както и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника, като в срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който Столична община оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани. Ответникът оспорва описания механизъм на
настъпване на процесното ПТП. Излагат се доводи, че вина за инцидента носел
единствено водачът на автомобила, тъй като не съобразил поведението си с
конкретната пътна обстановка. Възникването на регресното право се оспорва и с
аргумент, че нанасянето на щета от попадане в дупка не представлявало покрит
застрахователен риск. Столична община не оспорва изплащането от /фирма/ на
застрахователно обезщетение в претендирания размер. Отправено е искане за
отхвърляне в цялост на предявените искове.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Установява се от събраните по делото доказателства, а именно приложената към
исковата молба застрахователна полица № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, от 21.04.2017 г. (л. 8 от
делото), че между ищеца /фирма/ (като застраховател) и Д.Ж.А. (като застрахован) е
сключен застрахователен договор, по силата на който притежаваното от Д.Ж. МПС,
марка „Ауди“, модел „S8“, рег. № СВ1717КК, рама № WAUZZZ4H0FN032540, е
застраховано по застраховка „Каско“ на МПС с период на застрахователно покритие от
22.04.2017 г. до 21.04.2018 г. Уговорено е дължимата застрахователна премия в размер
на 5469,75 лв. да бъде заплатена разсрочено на четири вноски, както следва: в размер
на 1369,35 лв., дължима до 22.04.2017 г.; в размер на 1366,80 лв., дължима до
22.07.2017 г.; в размер на 1366,80 лв., дължима до 22.10.2017 г.; в размер на 1366,80
лв., дължима до 22.01.2018 г. Съгласно договора, покритият риск е определен чрез
„Клауза 1“ (всички рискове), като видно от т. 1.3 на Част Клауза 1 – „Всички рискове“
от приложимите Общи условия на ищцовото дружество, в него се включват и пътно-
транспортни произшествия, настъпили по време на движение.
По делото е представен Протокол за ПТП № /№/дата и година/ г. (л. 16 от
делото), съставен от служител на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР, от който се
установява, че при движение по ул. /адрес/ в /град/ в посока от /адрес/ към /адрес/,
процесният автомобил попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, което му нанася материални щети.
2
От приложените към исковата молба уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 14.09.2017 г., опис-заключение по щета № ............../.............. от 14.09.2017
г., експертиза по щета № ............../.............. от /дата и година/ г., сравнителна експертиза
по щета № ............../.............. от /дата и година/ г., доклад по щета № ............../............../1
от /дата и година/ г., фактура № ............. от 14.09.2017 г. с доставчик /фирма/ и
получател М. В. Т. /посочен във всички документи, адресирани до ищеца, като
представител на собственика на процесното МПС/ за сумата от 589,26 лева с ДДС,
фактура № /№ от дата/ г. с доставчик /фирма/ и получател М.Т. за сумата от 60,00 лева
с ДДС и преводно нареждане за банков превод от 22.11.2017 г. в полза на Д.Ж.А., се
установява, че във връзка с вредите, причинени на л. а. „Ауди S8“, рег. № СВ1717КК, в
резултат на процесното произшествие, е образувана щета при ищцовото дружество с
№ ............../.............., като по същата ищцовото дружество е заплатило застрахователно
обезщетение на застрахованото лице в размер на 544,26 лева.
/фирма/ е изпратило покана с изх. № L – 38 от 04.01.2018 г. до ответника за
заплащане на регресно обезщетение в размер на така изплатената сума. Поканата е
получена от Столична община на 08.01.2018 г., но плащане по процесната регресна
претенция не е извършено.
Съгласно изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза,
заключението по която не е оспорено от страните, процесните повреди отговарят и са в
причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП в Протокол № /............../ и
начертаната схема към него. Стойността на причинените щети по автомобила, според
експерта, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от
581,30 лева. Така изготвеното заключение съдът кредитира изцяло като пълно,
задълбочено и компетентно изготвено.
От правна страна:
Съобразно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, изпълнявайки свое договорно задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
увредения до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди. За да възникне регресното
притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу
възложителя, е необходимо да са осъществени следните предпоставки: 1/ действително
застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца-застраховател; 2/
възлагане на работа и извършване на противоправни действия и/или бездействия от
страна на лицето, на което е възложена тази работа; 3/ възникнало в полза на
увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу възложителя
на работата, при или по повод изпълнението на която са възникнали вреди; 4/
застрахователят по имуществената застраховка да е изплатил застрахователно
3
обезщетение за причинените на увреденото лице вреди.
Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното процесното
произшествие, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. с
чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19,
ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта
му е именно ответникът Столична община. Предвид характеристиките си на
юридическо лице тя осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или
други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните по поддържането на процесния път е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП. Явно е, следователно, че именно
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Следва
да се отбележи, че Столична община, като собственик на пътя, е била длъжна
незабавно да сигнализира препятствието по пътното платно и да го отстрани в най-
кратък срок, за да осигури нормален достъп, проходимост и придвижване на
превозните средства по него - виж чл. 167, ал. 1 ЗДвП.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът е заплатил
обезщетение в нарушение на застрахователния договор. В т. 27.5, част IX „Общи
изключения“ от общите условия е посочено, че застрахователят не обезщетява щети,
представляващи увреждания на гуми, джанти и емблеми, с изключение на случаите на
ПТП, регистрирано с протокол, издаден от „Пътна полиция – КАТ“. Процесното ПТП
попада в изключенията, предвидени в посочената клауза, доколкото същото е
регистрирано с Протокол № /№/дата и година/ г., съставен от служител на Отдел
„Пътна полиция“ към СДВР. Допълнително в Общите условия, т. 1.5., Част Клауза 1 –
„Всички рискове“, е предвидено, че застрахователното покритие включва
целесъобразни и разумни транспортни разходи за репатриране, когато МПС е
повредено от застрахователно събитие до такава степен, че е невъзможно да се
придвижи на собствен ход, с лимит до 200 км. и след представяне на оригинални
платежен документ на превозвача. Щетата, настъпила вследствие на процесното ПТП,
а именно увреждания по предни десни гума и джанта, предполага, че движението на
автомобила на собствен ход след настъпване на произшествието е било невъзможно,
поради което е било необходимо репатриране на автомобила до сервиз, в който
повредите да бъдат отстранени. Увреденото МПС е било транспортирано за ремонт в
рамките на /град/, т. е. в покрития от застраховката лимит от 200 км., а за извършената
услуга е представен платежен документ – фактура № /№ от дата/ г. с доставчик /фирма/
/л. 24 от делото/ и касов бон към нея, с оглед на което правомерно, в изпълнение на
договорните си задължения, ищецът е възстановил на собственика на автомобила и
разходите за транспортиране на същия.
Във връзка с оспорванията, направени от ответника в отговора на исковата
4
молба, относно механизма на процесното ПТП и наличието на причинно-следствена
връзка между него и причинените вреди, съдът намира следното:
В хода на процеса са събрани доказателства, установяващи по безспорен начин
механизма на настъпване на процесното произшествие. От неоспореното от страните
заключение на изготвената по делото автотехническа експертиза се налага изводът, че
процесният пътен инцидент е настъпил именно в резултат на пропадане в дупка на
пътното платно. Съгласно заключението по изготвената в производството
автотехническа експертиза, обезщетените от ищцовото дружество вреди отговарят и са
в причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП в Протокол № /............../
и начертаната схема към него.
Неоснователни са възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от
водача на увредения автомобил, доколкото не бяха ангажирани конкретни
доказателства, които да потвърждават твърдяното от страна на ответника
съпричиняване.
Наличието на констатираните вреди по застрахования по застраховка „Каско“
автомобил, намиращи се – съгласно констатациите на автотехническата експертиза – в
причинно-следствена връзка с реализираното ПТП, и заплащането на обезщетение от
ищцовото дружество в полза на застрахования, както и установеното в хода на
производството задължение на Столична община да обезопаси пътното платно, на
което е настъпил инцидентът, обуславя наличието на материално-правните
предпоставки за уважаването на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно заключението по изслушаната по делото съдебна автотехническа
експертиза, стойността на щетите по л. а. „Ауди S8“, рег. № СВ1717КК, причинени в
резултат на процесното произшествие, възлиза на сумата от 581,30 лева, определена по
средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП, на база на описанието на
вредите в изготвения от ищцовото дружество опис. Заплатеното от /фирма/
застрахователно обезщетение, чието изплащане дружеството претендира от ответника
на регресно основание, е в по-малък размер (544,26 лв.) от определената от вещото
лице стойност на ремонта на причинените от процесното произшествие щети. Поради
тази причина предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за сумата от 554,26 лева,
включваща стойността на вредите и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното ѝ изплащане.
Предвид акцесорния характер на претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чиято основателност се обуславя от главния иск по спора,
следва да бъде уважено и искането за присъждане на мораторна лихва. Ответникът е
поставен в забава за изплащането на претендираното регресно обезщетение, тъй като с
5
покана с изх. № L – 38 от 04.01.2018 г., получена от Столична община на 08.01.2018 г.,
е предявена претенцията за заплащане на процесната главница. Периодът, за който
ищецът иска присъждане на мораторна лихва, е от 09.01.2018 г. до 29.05.2020 г. След
съобразяване разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът намира, че искът се явява
основателен за цялата претендирана сума в размер на 134,26 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, разноски се дължат единствено в полза на ищцовата
страна. На същата следва да бъдат присъдени такива в размер на 420,00 лева,
съобразно искането, обективирано в представения списък по чл. 80 ГПК, както следва:
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство –
общо 75,00 лева; за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозити за
съдебна експертиза и за призоваване на свидетел в исковото производство – общо
345,00 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Столична община, БУЛСТАТ:
...................., с адрес /град/, /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление /град/, /адрес/, сума в размер на 554,26 лева (петстотин
петдесет и четири лева и двадесет и шест стотинки), представляваща регресно вземане
за изплатено обезщетение в размер на 544,26 лева по застраховка „Каско“, полица №
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, от 21.04.2017 г., за вреди причинени на л. а. „Ауди S8“, рег. №
СВ1717КК, от настъпило на 14.09.2017 г. ПТП, и ликвидационни разноски по
образуваната щета в размер на 10,00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и сума в
размер на 134,26 лева (сто тридесет и четири лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от
09.01.2018 г. до 29.05.2020 г., за които суми на 16.06.2020 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 21139/2020 г. по описа на СРС, 47-ми
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Столична община, БУЛСТАТ:
...................., с адрес: /град/, /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление /град/, /адрес/, сумата от 345,00 лева (триста
6
четиридесет и пет лева), представляваща сторени от ищеца разноски в хода на
исковото производство, и сумата от 75,00 лева (седемдесет и пет лева),
представляваща сторени от ищеца разноски в хода на заповедното производство по ч.
гр. д. № 21139/2020 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7