РЕШЕНИЕ
№…………./……..2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 2357 по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН. Образувано е по касационна
жалба на Д.Л.Л., предявена чрез пълномощник адвокат М.Н., срещу решение № 1394/11.07.2019 г. по н.а.х.д. № 2426/2019
г. на ВРС, І състав, с което е потвърдено НП № 19-0819-001339/15.04.2019 г. на
началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора
за нарушаването на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП и на чл. 103 ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДвП и
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 ЗДвП. С оплакване за неправилно
приложение на закона и за допуснати съществени процесуални нарушения се иска решението
да бъде отменено и наместо него да се постанови друго по съществото на правния
спор, с което наказателното постановление да се отмени, а в отношение на
евентуалност - да се измени до нормативно установения минимум в частта за
наложеното наказание чл. 175 ал. 1 т. 4 ЗДвП, от което може да се заключи, че
се заявява и касационно основание явна несправедливост на наказанието.
В съдебно заседание на 31.10.2019 г.
касаторът не се явява. Представлява се от пълномощника си адвокат М.Н., която
от негово име поддържа предявената касационна жалба. Областна дирекция на МВР –
Варна, ответна страна по делото, редовно призована, не се представлява и не
изразява становище по спора. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на
чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл.
210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба,
визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е
получено редовно от касатора на датата 15.07.2019 г. /л. 16 от н.а.х.д. № 2426/2019
г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат на ВРС е
предявена чрез въззивния съд на 26.07.2019 г. С нея е сезиран родово и местно
компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални
предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславя извод за допустимост
на касационното производство.
По основателността й съдът прие за установено
следното:
Въз основа на обективно и всестранно изяснените факти
по делото районният съд е формирал верни правни изводи, че с описаното в НП
изпълнително деяние водачът е нарушил императивните норми на чл. 5 ал. 3 т. 1
ЗДВП и на чл. 103 ЗДвП, което се явява основание за ангажирането на
отговорността му по чл. 174 ал. 1 т. 2 ЗДвП, където размерът на нормативно
предвидените наказания е фиксиран, и по чл. 175 ал. 1 т. 4 ЗДвП. По преписката
са налице достатъчно доказателства, че на посочената в НП дата 10.02.2019 г.
около 05:10 часа в гр. Варна Л. е управлявал лекия си автомобил с концентрация
на алкохол в кръвта от 1, 06 промила: представен е протокол № 122/11.02.2019 г.
на МБАЛ „Св. Ана“ – гр. Варна за химическа експертиза за определянето на концентрацията
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, от което е видно, че от
взетата с медицински протокол от 10.02.2019 г. – 06:25 часа кръвна проба е
установено наличието на етилов алкохол в кръвта на Л. в количество от 1, 06
промила. От друга страна от събраните свидетелски показания съдът правилно е
извел извод, че водачът е извършил и второто посочено в НП нарушение като не е
спрял веднага на подадения му със стоп палка сигнал от контролните органи.
Неправилно обаче съдът е потвърдил изцяло наложената
на водача глоба по чл. 175 ал. 1 т. 4 ЗДвП при положение, че по този пункт АНО не е изложил в НП и респективно не
е доказал по делото никакви отегчаващи вината на нарушителя обстоятелства по
смисъла на чл. 27 ЗАНН. Касационният състав намира, че за постигане на
заложените в чл. 12 ЗАНН цели на наказанието е достатъчно на нарушителя да бъдат
наложени предвидените в чл. 175 ал. 1 т. 4 ЗДвП административни наказания в
средния им размер, поради което по този пункт НП следва да се измени като глобата
се намали от 200 лв. на 100 лв., а лишаването на
водача от право да управлява МПС се намали от шест месеца на три месеца.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 1394/11.07.2019 г. по н.а.х.д. №
2426/2019 г. на ВРС, І състав, САМО В ЧАСТТА, в която е потвърдено НП №
19-0819-001339/15.04.2019 г. на началник група към ОД на МВР – Варна, сектор
„Пътна полиция“, с което на Д.Л.Л. за нарушаването на чл. 103 ЗДвП е наложено на
основание чл. 175 ал. 1 т. 4 ЗДвП административно наказание глоба в размер на
200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца като НАМАЛЯВА
размера на наложената глоба по чл. 175 ал. 1 т. 4 ЗДвП от 200 /двеста/ лв. на
100 /сто/ лв. и НАМАЛЯВА размера на наложеното на нарушителя административно
наказание по чл. 175 ал. 1 т. 4 ЗДвП лишаване от право да управлява МПС от шест
месеца на три месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА в останалата част решение № 1394/11.07.2019
г. по н.а.х.д. № 2426/2019 г. на ВРС, І състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/