№ 10900
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110162453 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД е предявило срещу „ЗД Бул Инс“ АД искове по
чл.499, ал.7 КЗ, вр. чл.127, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 17320,32 лева – частична
претенция при пълен размер на вземането от 34640,64 лева – припадаща се част от платени суми за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, законна лихва и разноски по повод телесни
увреждания, причинени на Д. Д. Б. при ПТП от 21.02.2016г. в район на летище „Бършен“, за които
вреди солидарно отговарят водачът на л. а. „М.“ с рег. № ** АМ, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ищецът и водачът на л. а. „*“ с рег. № ** МТ,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, по
повод което събитие при ищеца е заведена застрахователна претенция № **********/22.05.2018г.,
ведно със законната лихва от 10.03.2022г. (подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 1818,66 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 26.02.2021 г. – 10.03.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13768/2022 г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че на 21.02.2016г. в района на летище “Бършен” (представляващо
урбанизирана територия извън регулираните граници на гр. Сливен) е настъпило ПТП между л.а.
„М.“ с рег. № ** АМ, управляван от Н. Ф., и л.а. „*“, рег. № ** МТ, управляван от Н.Б.. Водачът на
лекия автомобил „М.“ се движил с висока скорост по пистата в посока направо (от изток на запад).
В същото време движещият се вдясно от него и в същата посока на движение водач на лекия
автомобил „*“, без да се увери, че няма да създаде опасност за движението и без да подаде
предупредителен сигнал, предприел внезапна и неправомерна маневра наляво с цел да направи
обратен завой, с което навлязъл в опасната зона на спиране на лекия автомобил „М.“. В резултат на
тези действия на водачите траекториите на двете превозни средства са се пресекли и настъпил удар
между превозните средства. Ищецът поддържа, че и двамата водачи имат вина за настъпване на
произшествието. Към датата на произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност“
спрямо водача на л.а. „М.“ бил ищецът, а спрямо другия водач – на МПС марка „*“ - бил
ответникът. Ищецът твърди, че приносът на водача на МПС марка „*“ при настъпване на
произшествието е значителен, като този принос е обоснован с неправилно предприета маневра –
завой наляво, без да пропусне движещото се в съседство МПС. С решение на ОС – Сливен по т.д.
1
№ 92/2019г., потвърдено с решение на АС – Бургас по гр.д. № 218/2020г., ищецът бил осъден да
плати пострадалия при пътния инцидент Д. Б. следните суми : сумата от 32000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди от причинените вследствие на процесното ПТП телесни увреждания,
ведно със законната лихва от 16.07.2016г. до окончателното плащане, сумата от 128 лева –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.07.2016г. до окончателното
плащане, сумата от 32 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
06.03.2017г., както и разноски за две съдебни инстанции в размер на 4220,52 лева. Присъдените с
решението суми били изцяло платени от страна на ищеца, като ищецът платил на пострадалото
лице Д. Б. за главница и лихви общо сумата от 45266,11 лева, в полза на адв. Вихър Найденов – адв.
възнаграждение в размер на 2790,52 лева и по сметка на ОС –Сливен платил сумата от 1430 лева –
държавна такса и разноски по производството. Посочените решения били постановени при
участието на ответника като привлечен от ищеца в качеството на трето лице – помагач. При това на
основание чл.223, ал.2 ГПК влязлото в сила решение на ОС – Сливен имало установително
действие в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна. В мотивите на решението
било прието, че техническите причини, довели до възникване на процесното ПТП, били
неправилната маневра на водача на л.а. „*“ (чийто застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ е ответникът) с отклоняване на автомобила наляво при наличие на движещ се
направо друг автомобил – марка „М.“, позициониран вляво от него, без да подаде светлинен
сигнал. При тази неправилна маневра водачът на л.а. „*“ навлезнал в опасната зона за спиране на
л.а. „М.“ съобразно превишената му скорост (149 км/ч), при което водачът на л.а. „М.“ не е имал
възможност да предотврати възникването на ПТП. От друга страна водачът на л.а. „*“ имал
техническата възможност да възприеме наличието на л.а. „М.“ и да го пропусне и едва след това да
извърши маневрата си. В решението на ОС – Сливен било прието, че Д. Б. е претърпял телесни
увреждания (подробно описани в решението) вследствие на процесното произшествие, установени
били интензитета и продължителността на болките и страданията, периодът на възстановяване,
извършеното лечение, разходите за лечение, причинно – следствената връзка между вредите и
произшествието. С позоваване на чл.499, ал.7 КЗ, вр. чл.53 ЗЗД, вр. чл.127, ал.2 ЗЗД ищецът
претендира, че с изплащане на гореописаните суми възниква правото му да поиска възстановяване
от ответника на платното в повече съобразно приноса на двамата водачи – виновни за ПТП, или 70
% от платените суми. В тази връзка поддържа, че водачът на л.а. „*“, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ е ответникът, има принос в размер на 70 % за настъпилите вреди.
Ищецът поканил ответника да плати регресното вземане в размер на 34640,64 лева на 28.01.2021г. и
на 11.02.2021г., като поради липса на плащане в предоставения 14 – дневен срок ответникът
изпаднал в забава на 26.02.2021г.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо водача на л. а. „*“ с рег. № ** МТ към
датата на процесното събитие. Оспорва механизма на ПТП. Навежда твърдение, че вина за
процесното събитие има водачът на л. а. „М.“ с рег. № ** АМ, който е нарушил правилото по чл.21,
ал.1 ЗДвП с оглед влязлата в сила присъда по ВНОХД № 186/2018 г. по описа на АС – Бургас.
Оспорва правното твърдение, че приносът на водача на л. а. „М.“ с рег. № ** АМ е само в размер на
30 %, като възразява, че неговият принос е 90 %, доколкото последният е управлявал автомобила
със скорост от 149 км/ч, съзнавайки, че останалите автомобили на територията на летището се
движат хаотично и използват летището, без да е предвидимо тяхното движение като посока в
пространството, както и че се намират там, въпреки поставените ограничения за достъп до пистата.
Поддържа, че когато водачът на л.а. „*“ е предприел маневрата завой наляво, л.а. „М.“ се е намирал
на много голямо разстояние и ако водачът на л.а. „М.“ бе управлявал автомобила с разрешена
скорост, ПТП не би възникнало. Оспорва предявения иск по размер, като възразява срещу
задължението да плати разноски, законната лихва и адв. възнаграждение. Оспорва и ищецът да е
платил присъденото обезщетение в полза на пострадалото лице.
2
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е настъпило твърдяното събитие вследствие на
противоправно поведение, както на водач, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ е ответникът, така и вследствие на противоправно поведение на водач, чийто
застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е ищецът, че вследствие на
събитието са причинени имуществени и неимуществени вреди на Д. Д. Б., както и че ищецът е
платил обезщетение за посочените вреди, законна лихва за забава и разноски в твърдения в
исковата молба размер.
Съдът приема за установено, че на 21.02.2016г. водачът на л.а. „М. *“ с рег. № ** АМ – Н. Н.
Ф., и водачът на л.а“ * 525 ТДС“ с рег. № ** МТ, управляван от Н.Х.Б., са навлезнали на
асфалтовата писта на летище „Бършен“, находяща се в землището на гр. Сливен, въпреки
поставените ограничения за достъп до пистата, за да вземат участие в нерегламентирани
състезания с леки автомобили. Около 13:00 ч. на посочената дата водачът на л.а. „М. *“ с рег. № **
АМ – Н. Н. Ф., се е движел в право посока от изток на запад на пистата и ускорил скоростта до 149
км/ч. Успоредно на него в същата посока със скорост от 72 км/ч се е движел л.а. „* 525 ТДС“ с рег.
№ ** МТ, управляван от Н.Х.Б.. Водачът на л.а. „*“ предприел заход и маневра за завой наляво към
южната част на пистата. При това променяйки посоката си на движение, се създала ситуация, при
която на около 100 м от мястото л.а. „*“ навлезнал в опасната зона на спиране на л.а. „М.“.
Вследствие на това между двата автомобила последвал удар, при който л.а. „*“ е бил почти
напречно спрямо надлъжната ос на л.а. „М.“. От удара л.а. „*“ бил отхвърлен в затревената част
извън пистата. Произшествието довело до смъртта на двама души, които са се намирали в л.а. „*“ –
водачът и един от пътниците, като е пострадал другият пътник в същия автомобил - Д. Б..
Не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП водачът на л.а. „М. *“ с рег. № **
АМ е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца, а
водачът на л.а.“* 525 ТДС“ с рег. № ** МТ е имал сключенa застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответника.
С присъда № 147/22.10.2018г. на Бургаския апелативен съд по ВНОХ № 186/2018г., след
отмяна на първоинстанционната присъда на ОС –Сливен по НОХД № 520/2017г., водачът на л.а.
„М. *“ с рег. № ** АМ – Н. Н. Ф., е признат за виновен за това, че при описания инцидент е
нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лице, както и средна телесна повреда на Д. Д. Б.. Присъдата на
Бургаския апелативен съд е оставена в сила с решение № 62/15.05.2019г. по наказателно дело №
83/2019г. на ВКС, I НО. Официално заверени преписи от посочените съдебни актове са приобщени
по делото (л.206 и сл.).
С решение № 15/27.02.2020г. по т.д. № 92/2019г. на ОС – Сливен, Гражданска колегия,
ищцовото застрахователно дружество е осъдено на основание чл.226 КЗ (отм.) да плати на Д. Д. Б.
сумата от 32000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
непозволено увреждане – средна телесна повреда, в резултат на процесното ПТП, ведно със
законната лихва от 16.07.2016г. до окончателното плащане, сумата от 128 лева – обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от
16.07.2016г. до окончателното плащане и сумата от 32 лева – обезщетение за имуществени вреди от
непозволеното увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 06.03.2017г. до
окончателното плащане. В останалата предявена част исковете са отхвърлени. Със същото решение
ищцовото застрахователно дружество е осъдено да плати на адв. Вихър Найденов на основание
чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 1495
лева, както и да плати по сметка на ОС – Сливен сумата от 1330 лева – държавна такса и 100 лева –
разноски. Решението е постановено при участието на „ЗД Бул инс“ АД (ответник по настоящото
дело) в качеството му на третото лице – помагач, привлечено от „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД (ищец по настоящото дело). Посоченото решение е потвърдено с решение от
30.09.2020г. на Апелативен съд – Бургас по в.гр.д. № 218/2020г. на ТО и последното не е допуснато
до касационно обжалване с определение № 60669/09.12.2021г. по т.д. № 661/2021г. на ВКС, I ТО.
Преписи от посочените съдебни актове са приложени към исковата молба и са приети като
3
доказателства по делото (л.122 и сл.).
Влязла в сила присъда на АС – Бургас по ВНОХ № 186/2018г. се ползва със задължителна
сила за настоящия съд в пределите на чл.300 ГПК относно признатото виновно противоправно
поведение на водача на л.а. „М. *“ с рег. № ** АМ – Н. Ф., а именно нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП
в причинна връзка с възникване на процесното произшествие.
Отделно от това описаната фактическа обстановка относно възникване на посоченото ПТП и
конкретните действия на участниците в него, както и противоправността на тяхното поведение са
възприети в мотивите на влязлото в сила решение на ОС – Сливен по т.д. № 92/2019г. Последното
решение има установително действие между страните по настоящото дело на основание чл.223,
ал.1 ГПК. Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл.223, ал.2 ГПК обвързва по
задължителен начин страните - подпомагаща и подпомагана страна, и настоящият съд да приемат,
че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в който са участвали
подпомаганата и подпомагащата страна в това им качество, изводи за фактите и преюдициалните
правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет на постановеното решение, са
се осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на устните състезания
по предходното дело. Третото лице-помагач не може в последващ процес да оспорва фактическите
и правни изводи, обективирани в мотивите на решението по предходното дело, като единственото
изключение е при възражение за лошо воден процес на осн. чл.223, ал.2, изр.1 ГПК. В този смисъл
е решение № 60167 от 2.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2490/2020 г., I т. о., ТК.
При това при зачитане на задължителната сила на присъдата на АС – Бургас по ВНОХ №
186/2018г. (чл.300 ГПК) и на установителното действие на решението на ОС – Сливен по т.д. №
92/2019г. (чл.223, ал.1 ГПК), настоящият съд приема, че вина за произшествието имат и двамата
водачи – участници в произшествието. Виновното поведение на водача на л.а. „М.“ се състои в
управление на автомобила с превишена скорост – 149 км/ч, с което е допуснато нарушение на
нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП. Виновното поведение на водача на л.а.“*“ се състои в технически
неправилната маневра с отклоняване на автомобила наляво и непропускане на движещия се
направо и позициониран отляво автомобил „М.“, с което е допуснато нарушение на нормите на
чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП.
Съгласно приетото в мотивите на решение на ОС – Сливен по т.д. № 92/2019г., имащо
установително действие между страните (чл.223, ал.1 ГПК), вследствие на процесното
произшествие Д. Б. (който е бил пътник в л.а. „*“) е получил травма в шийния сегмент на
гръбначния стълб на нивото на пети и шести шийни прешлени, като тези травматични увреждания
са получени по механизма на т.н. „камшичен удар“. Посочената травма е наложила обездвижването
и отбременяването на шийния сегмент на гръбначния стълб с твърда шийна яка за срок, не по –
малък от 3 месеца. Травмата е довела до затрудняване на движенията на врата за срок, значително
по – голям от 30 дни, като посочената травма по медико – биологичните признаци представлява
трайно затруднение на движенията на врата. Констатирани са остатъчни оплаквания, свързани с
травмата на шийния сегмент на гръбначния стълб, а именно ограничаване на движението на главата
при някои движения. Пострадалият е получил допълнително и следните увреждания : контузия на
дясна ръка с наличие по тръбната повърхност на дланта й на разкъсно – контузна рана с неравни
ръбове и дължима 2 см., разположена в основата на III и IV пръсти; контузия на левия крак с
наличие по страничната повърхност на подбедрицата му, в нейната горна трета на дълбоки
охлузвания на кожата с диаметър до 3 см и кръвонасядане на меките тъкани с диаметър около 8 –
10 см; контузия в областта на глезенната става на десния крак с наличие по вътрешната му
повърхност на дълбоки охлузвания на кожата и кръвонасядания на меките тъкани с диаметър 8 – 10
см; контузия на десния крак с наличие по вътрешната повърхност на подбедрицата му, в нейната
средна трета на охлузване на кожата с неправилна форма, размери 4 см с разкъсно – контузна рана
в предно – долния му полюс неравни ръбове и дължина 3 см; Установено е, че ищецът Д. Б. е
претърпял имуществени вреди във връзка с процесното ПТП в размер общо на 200 лева : 160 лева –
разходи за компютърно – томографско изследване и 40 лева –разходи за медицинска услуга. С
решението на ОС – Сливен е прието и съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 20 %,
обосновано с обстоятелството, че пострадалият се е качил в автомобил, след като е знаел, че
участва в нерегламентирано състезание при забрана за навлизане в територията на летището. При
4
това от общия размер на обезщетението за неимуществени вреди, определен на основание чл.52
ЗЗД в размер на 40000 лева, след редукцията на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е присъдена сумата от
32000 лева. За имуществени вреди след редукцията на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е присъдена
сумата от 128 лева и сумата от 32 лева.
Според нормата на чл.499, ал.7 КЗ при множество причинители на застрахователното събитие
(какъвто е настоящият случай) застрахователите по риска „Гражданска отговорност“ на
причинителите отговарят солидарно пред увреденото лице. При това ищецът в качеството си на
застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на един от причинителите – водачът на л.а. „М.
*“ с рег. № ** АМ“, носи пълния обем отговорност пред увреденото лице Д. Б. (чл.122, вр. чл.121
ЗЗД). За платеното в повече от своята част ищецът има право на регрес спрямо ответника в
качеството на застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на другия причинител на вредите
– водачът на л.а. „* 525 ТДС“ с рег. № ** МТ – арг. чл.127, ал.2 ЗЗД. При това решаващо значение за
разпределяне на отговорността между застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“
за причинените вреди е конкретният принос на водачите – участници в процесното ПТП, като
въпросът за техния принос е спорен.
Съгласно мотивите на решение на ОС – Сливен по т.д. № 92/2019г. (ползващо се с
установително действие – чл.223, ал.1 ГПК) в момента на предприетата маневра от страна на
водача на л.а. „*“ - завой наляво, л.а. „М.“ е бил на около 100,3 м. от мястото на удара. Водачът на
л.а. „*“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като пропусне движещия се направо
л.а. „М.“ и след това да пресече коридора му на движение. Прието е още, че водачът на л.а. „М.“
нямал техническа възможност да предотврати ПТП при действителната си скорост на движение –
149 км/час, като преди удара скоростта му на движение е била около 110 км/ч. Посочено е, че при
скорост на движение от водача на л.а. „М.“ от 90 км/ч процесното ПТП не би възникнало. Водачът
на л.а. „*“ е управлявал автомобила със скорост от 72 км/час, като преди удара скоростта е била 60
км/ч. Обобщено е, че техническите причини, довели до възникване на ПТП са : предприетата
технически неправилна маневра от водача на л.а. „*“ с отклоняване на автомобил наляво и при
наличие на движещ се автомобил „М.“ направо и позициониран наляво от него; навлизане на
автомобила „*“ в опасната зона на спиране на „М.“; движение на автомобила „М.“ със скорост над
90 км/час, като при движение със скорост от 90 км/час не би настъпило процесното ПТП.
Така установената фактическа обстановка, възприета в решението на ОС – Сливен по т.д. №
92/2019г., ползващо се с установително действие между страните, кореспондира напълно и със
събраните в настоящото производство доказателства – показанията на разпитаните свидетели И.
А., Д. Б., Н. Ф., както и от заключението на вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза,
което се кредитира от съда на основание чл.202 ГПК.
При така установеното от фактическа страна съдът приема, че водачът на л.а. „М.“ има
преимуществен принос за възникване на инцидента. Установено е по делото, че неговата скорост на
движение е 149 км/час, а непосредствено преди удара при задействане на спирачната система – 110
км/час. При това водачът на л.а. „М.“ значително е превишил разрешената скорост от 90 км/час, т.е.
превишението е с 60 км/час. Категорично е установено, че при управление на автомобила „М.“ в
рамките на разрешената скорост от 90 км/час дори и при неправилно предприетата от страна на
водача на л.а. „*“ маневра - „завой наляво“, без да пропусне движещия се в съседство и пресичащ
траекторията на л.а. „М.“, произшествието не би възникнало. Макар и ударът за водача на л.а. „М.“
да е бил непредотвратим, то следва да се посочи, че водачът на л.а. „М.“ сам се е поставил в
положение да не може предотврати инцидента поради избора си на скорост, значително
превишаваща разрешената. Приносът на водача на л.а. „*“ също е налице. Той е бил в състояние да
избегне удара, тъй като преди да извърши маневрата завой наляво е била установена техническа
възможност да възприеме движението на л.а. „М.“ и е следвало да пропусне последния, преди да
извърши маневрата, свързана с пресичане на траекторията на движение на л.а. „М.“. В значителна
степен обаче вредоносните последици се дължат на високата скорост, с която л.а. „*“ е бил ударен
от л.а. „М.“. Избраната висока скорост на движение представлява поемане неоправдано висок риск
от настъпване на ПТП с тежки последици. От една страна изборът на висока скорост лишава водача
от възможност да спре или намали скоростта при внезапно възникнало препятствие. От друга
страна се повишава риска от настъпване на значителни вредоносни последици при ПТП. При това
5
при оценка на приноса на всеки от водачите от значение е в каква степен противоправното
поведение на участниците в ПТП е допринесло за проявление на вредоносните последици в
конкретната им тежест. Избраната висока скорост (в случая значително превишаваща разрешената
такава) е в пряка връзка с тежестта на настъпилите последици, защото е довела до по – голяма
кинетична енергия, с която е ударен л.а. „*“ и съответно предпоставя причиняване на интензивни
травми на лицата, които се намират в ударения автомобил. При избор на по – ниска скорост от
страна на водача на л.а. „М.“, дори и при съприкосновение между автомобилите, вредоносните
последици не биха настъпили с такъв висок интензитет. В случая обстоятелството, че процесното
ПТП е настъпило на път, който не е отворен за обществено ползване, а е бил използван за
нерегламентирано събиране на моторни превозни средства при нарушаване на очевидната забрана
за навлизане на територията на летището, не следва да се взема предвид като утежняващо
поведението на някой от участниците. Това е така, защото и двамата участници са били наясно с
условията, в които се извършва управлението на МПС на това летище – а именно при хаотично
помежду им движение, без ясен регламент за придвижване на автомобилите на територията на
летището и непредвидимост в поведението на водачите. Предвид изложеното съдът приема, че
приносът за вредоносните последици за водача на л.а. „М.“ е 70 %, а за водача на л.а. „*“ – 30 %.
При това оборена е презумпцията по чл.127, ал.1 ЗЗД за равна отговорност във вътрешните
отношения на солидарните длъжници.
От заключението по съдебно – счетоводната експертиза, прието без възражения, което се
кредитира от съда, се установява, че във връзка с присъдените суми по цитираните граждански
дела ищецът е платил следните суми : на пострадалото лице Д. Д. Б. сума в общ размер от 45266,11
лева, на адв. Вихър Найденов - 2790,52 лева, по сметка на ОС – Сливен - 1430 лева. Вещото лице е
направило изрична констатация, че сумите по платежните нареждания реално са постъпили по
банковите сметки на бенифициентите.
Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи припадащата се част от платените
от ищеца задължения за законна лихва и разноски в гражданските производства по предявения
пряк иск от увреденото лице. Регресната отговорност срещу солидарен длъжник е основана на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Когато искът е бил предявен срещу един
от солидарните длъжници и той е платил разноски, на които е бил осъден, то другият солидарен
длъжник е спестил разходи, поради което последният дължи припадащата се част от така платените
разноски. По отношение на претендираната припадаща се част от законна лихва следва да се
отбележи, че задължението за присъдена законна лихва за забава е платено на 06.11.2020г. и на
09.11.2020г., т.е. в кратък срок след постановяване на ползващото се с изпълнителна сила решение
на въззивната инстанция - решение от 30.09.2020г. на Бургаския апелативен съд по в.гр.д. №
218/2020г. При това не може да се приеме, че ищецът с поведението си е увеличил обема на
отговорността си, включващ задължение за плащане на законна лихва за забава.
Предвид горното и с оглед приетия по – горе принос на водача на л.а. „* 525 ТДС“ с рег. №
** МТ от 30 %, ищецът има право да му бъдат възстановени от ответника 30 % от платените суми,
като следва : 9648 лева – платени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди (30 % от
32160 лева), 3931,83 лева – платена законна лихва за забава върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди (30 % от 13106,11 лева), 837,16 лева – платено адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА (30 % от 2790,50 лева) и 429 лева – платени разноски по сметка на ОС -
Сливен (30 % от 1430 лева). При това на ищеца се следва сумата в общ размер от 14845,99 лева.
От изложеното следва, че главният иск (предявен като частичен) следва да се уважи до
сумата от 14845,99 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното
плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен като частичен иск.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД :
При липса на предвиден в закона срок за изплащане на процесния главен дълг ответникът
изпада в забава след покана – чл.84, ал.2 ЗЗД. Такава е получена от ответника на 11.02.2021г.
(покана с вх. 1114-226/8/09.02.2021г. и разписка – л.167 и л.168), с която е предоставен 14 – дневен
срок за плащане с посочване на банкова сметка. При това ответникът е изпаднал в забава на
26.02.2021г. и за процесния период дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
6
чийто размер възлиза на сумата от 1554,71 лева, определен от съда на основание чл.162 ГПК и
съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС № 426/18.12.2014г. При това искът за акцесорното вземане
следва да се уважи до сумата от 1554,71 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер.
По разноските:
Ищецът има право на поисканите разноски съразмерно с уважената част от исковете или от
разноски в общ размер от 1955,56 лева (съгласно списък по 80 ГПК, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП в размер
на 150 лева предвид конкретната правна и фактическа сложност на делото, която е около средната
за дела със сходен предмет) съразмерно се следва сумата от 1675,77 лева.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Той е
доказал извършването на разноски в общ размер от 3200 лева – депозити за вещи лица и свидетели
и адвокатско възнаграждение от 2640 лева с ДДС, плащането на което е доказано посредством
представения договор за правна защита и съдействие, в който е обективирана и разписка за
плащане на сумата. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Същото незначително превишава размера от 2547,01 лева с ДДС, определен в
Наредбата за заплащане на адвокатска работа (предишно наименование „Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения) – чл.7, ал.2, т.3, вр. пар.2а от ДР на Наредбата. Макар
съгласно решение на СЕС по дело C – 438/2022г. размерите на възнагражденията, определени в
Наредбата, не са обвързващи за съда, те могат да служат за ориентир при определяне на справедлив
и обоснован размер на адв. възнаграждение. В случая съдът взема предвид че делото е с правна и
фактическа сложност около средната за дела със сходен предмет, събран е немалък обем писмени
доказателства, разпитвани са свидетели, изслушани са заключения на вещи лица и по делото за
проведени 5 бр. открити съдебни заседания. При това възражението по чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно. От поисканите и доказани разноски съразмерно на ответника се следва сумата от
457,84 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Джейм Баучер“ № 87, дължи на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание чл.499, ал.7 КЗ, вр. чл.127, ал.2 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 14845,99 лева - частична претенция при пълен размер на вземането от
34640,64 лева – припадаща се част от платени суми за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, законна лихва за забава и разноски по повод телесни увреждания,
причинени на Д. Д. Б. при ПТП от 21.02.2016г. в район на летище „Бършен“, за които вреди
солидарно отговарят водачът на л. а. „М.“ с рег. № ** АМ, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ищецът и водачът на л. а. „*“ с рег. № ** МТ,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, по
повод което събитие при ищеца е заведена застрахователна претенция № **********/22.05.2018г.,
ведно със законната лихва от 10.03.2022г. (подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 1554,71 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 26.02.2021 г. – 10.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.499,
ал.7 КЗ, вр. чл.127, ал.2 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер на частичния иск от 17320,32
лева, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 1818,66 лева.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, бул. „Джейм Баучер“ № 87, дa плати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1675,77 лева – разноски.
7
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да плати на „ЗД Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Джейм Баучер“ № 87, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 457,84 лева – разноски.
Присъдените суми в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : BG 76 BPBI 8170 1600 0347 50, „Юробанк България“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8