Р Е
Ш Е Н
И Е №176
гр.
Русе, 13.05.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на 16 април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА В.
гр. дело № 185 описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
И.Д.Ж.
е обжалвал Решение № 154/04.02.2019г. на Русенския районен съд по гр. д. № 5933/2018
г., с което са отхвърлени предявените от него против „Водоснабдяване и
канализация „ООД-Русе искове.
Излага оплаквания за незаконосъобразност,
необоснованост на решението, като твърди, че е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и моли то да се отмени.
Ответникът
оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава, а решението да
се потвърди, като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото
разноски за въззивното производство- 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният
съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването
страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
На
основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд
в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и
развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по
изложените в него съображения.
Предмет
на делото са обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.124 ал.1 от ГПК.
От
фактическа страна е установено следното :
Жалбоподателят
/ ищец в първоинстанционното производство/ е потребител на доставяната от „ В и
К“ООД-Русе в имота му, находящ се в гр.Две могили,ул.“България
“№30, питейна вода.
От
01.01.2015г. до
01.08.2018г. дружеството не е издавало фактури за заплащане дължимата от ищеца
стойност на услуги. На последната дата е издадена фактура № **********, за
отчетен период 13.01.2015г. – 23.07.2018г., на стойност 1553.95 лв., за потребени 853 куб.м питейна вода. На 20.07.2018 г.
потребителят заплатил 600 лв., за да му
бъде възстановено водоподаването.
От
ангажираните гласни доказателства е установено, че причина за дългия период на неотчитане е, че собственикът на имота забранил на отчетника да влиза в него и да
отчита вода, тъй като не живеел там, а вратата на имота била заключена с катинар.
От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установено,
че количеството преминала вода след водопроводното отклонение за процесния имот
е отчетено правилно.
Гореизложеното
е обосновало правилния и законосъобразен извод на първоинстанционния съд, че „ В и К „ООД-Русе, в изпълнение на задължението
си на ВиК оператор, за периода 13.01.2015г. –
23.07.2018 г. е доставило в имота на ищеца 853 куб.м питейна вода, на стойност
1553.95 лв., от която потребителят е заплатил 600 лв. Съобразно поредността при погасяване на множество задължения,
предвидена в чл.76 от ЗЗД, с посочената сума са погасени най-старите
задължения, т.е. за периода след 13.01.2015г., и потребителят дължи сумата от 953.95 лв., представляваща неплатен остатък от
стойността на доставените му ВиК услуги за процесния
период. Сумата от 600 лв. не е платена без основание, а представлява част от
стойността на действително потребеното количество
вода за периода 13.01.2015г. - 23.07.2018г.
По доводите във въззивната жалба :
Атакуваното
решение не е постановено при нарушения
на процесуалните правила, тъй като представените доказателства и направените
доказателствени искания от ответното дружество, чрез процесуалния му
представител, не са преклудирани.
Обжалваният
съдебен акт е обоснован, тъй като в него са обсъдени всички ангажираните по
делото доказателства - писмени, гласни и експертно заключение.
Констатираното
от районния съд / под условие, че се приемат твърдените факти / нарушение на
служебни задължения на отчетника само по себе си не сочи, че отчетената в
процесния имот вода не е доставена. Не само отчетникът има задължение да
съставя протокол и служебно да начислява вода. На него кореспондира вмененото с
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация“ООД-Русе задължение за потребителите да осигуряват свободен и
безопасен достъп на длъжностните лица, упълномощени от ВиК
оператора, за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата.
С
оглед изхода от делото, на жалбоподателя следва да се възложат направените от
ответната по жалбата страна – „ В и К „ ООД – Русе, разноски – 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение във въззивната инстанция.
На
основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 155/04.02.2019 г., постановено по гр. д. № 5933/2018 г. по описа на
Русенския районен съд.
ОСЪЖДА
И.Д.Ж., ЕГН **********, съд.адрес ***- адв. Р.К., ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ООД,
гр.Русе, ЕИК *********, 150 лева
деловодни разноски - юристконсулско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: