Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260086 27.11.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 28 октомври две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
А.
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното от зам. председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. №3245 по описа за 2020 г., за да се
произнесе съобрази:
Производството е образувано
по въззивната жалба на М.Д.И., П.Г.К., Т.Г.И.,
М.Г.З., М.З.Г., Я.З.К., К.Д.И., Е.П.К., Е.П.Д., Д.Д.А. и Д.Д. ***, чрез пълномощника им адв. Е.П. ***
против решение № 38 от 09.04.2020г., постановено по гр.дело № 800/2019г. по
описа на Районен съд Р. в отхвърлителните части относно иска по чл.108 от ЗС.
Оплакванията срещу решението
са в частта, с която се отхвърля иска по чл.108 от ЗС за осъждане на
ответниците М.П. и „С.-ПМ“ ЕООД да предадат владението на имотите на ищците,
както и за установяване, че П.Г.К. е съсобственик на 1/24 идеална част от
процесните имоти. Излагат се съображения.
Въззивниците считат решението
в тази част за неправилно, като приетото с него противоречало на обективната
действителност. Сочат, че съдебното решение, в оспорваната му част е основано
на Удостоверение за наследници с изх.№5 от 05.03.2019г. издадено от кметството
на с.Р., общ.Г., за което се твърди, че при искане за проверка верността на
това удостоверение на 21.05.2020г. са били нанесени поправки от издателя му,
касаещи удостовереното родство на съпруга на П.К. с наследодателя. Считат, че
правата и квотите в наследството следва да се изчислят съобразно действителното
родство, отразено в поправките извършени на 21.05.2020г. в представеното
удостоверение за наследници.
Претендират присъждане на
всички съдебни и деловодни разноски направени в производството.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна „С.ПМ“ ЕООД със седалище и адрес
на управление гр.С.З., представлявано от управителя П.М.П., в който оспорва изцяло подадената въззивна
жалба, като неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение, в обжалваната му част да бъде оставено в сила.
Излага съображения в тази насока. Претендира присъждане на направените по
делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Постъпила е и въззивна жалба
от „С.ПМ“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.С.З., представлявано от управителя П.М.П. против
първоинстанционното решение в частта, в която се обявява за нищожен на
основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД
договор за аренда от 31.05.2016г. сключен между М.П.П. и „С.ПМ“ ЕООД.
Наведени са твърдения, че първоинстанционното решение, в обжалваната му част е
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Претендира неговата отмяна, в обжалваната му част и постановяване на ново, с
което съдът да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.3
от ЗЗД.
По тази въззивна жалба не е
постъпил отговор от другата страна.
В с.з. пълномощника на
въззивниците адв. Е.П. изразява становище, че Договорът за аренда противоречи
на добрите нрави, тъй като е уговорено плащане два пъти по-ниско от пазарната
цена за процесния период, сключен е между свързани лица, очевидно във вреда на
собствениците на имота. Заявяват, че поддържат всичко изложено от първоинстанционния
съд по този иск.
Въззиваемият М.П.П. не е депозирал писмен
отговор по въззивните жалби.
Съдът, като обсъди
направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт,
съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Предявени са при условията на
активно и пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС,
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД във вр. чл. 8, ал. 2 ЗАЗ.
Производството е образувано
по искова молба на М.Д.И., П.Г.К., Т.Г.И., М.Г.З., М.З.Г., Я.З.К., К.Д.И., Е.П.К.,
Е.П.Д., Д.Д.А. и Д.Д.А. срещу М.П.П. и „С.ПМ“ ЕООД. Ищците твърдят, че с
решение № 20/31.01.1996 г. на ПК-Г. било възстановено на наследниците на Ж.Г.В.собствеността
върху недвижими имоти, подробно описани.
Твърдят, че всички ищци са
наследници на Ж.Г.В.и притежават повече от половината от собствеността върху
имотите. Твърдят, че по единодушно решение на всички съсобственици имотите, с
изключение на имота № 020009, от възстановяването им до стопанската година
2015-2016 били ползвани и обработвани от съсобственика Т.Г.И. като ЕТ „Т.И.“,
ЕИК ****, за което били сключвани договори за наем, като последното годишно
плащане на декар било равностойността на 120 кг зърно. Твърдят, че в края на
2016 г. Т.И. установил, че за същите земи бил налице договор за аренда за срок
от 30 години, сключен между ответниците М.П.П. и „С.-П.М.“ ЕООД, а след справка
в Служба вписвания открил, че с договор за дарение от 22.04.2016 г.
съсобственика Т.П.Т.дарила на М.П.П. своята идеална част от имотите. Твърдят,
че непосредствено след сключване на договора за дарение М.П.П. сключил договор
за аренда на земеделска земя от 31.05.2016 г. с арендатор „С.-П.М.“ ЕООД за
срок от 30 години, при уговорено арендно плащане левова равностойност от 60
кг/дка пшеница. Твърдят, че на 13.07.2016 г. „С.-П.М.“ ЕООД сключил договор за
наем на имотите с наемателя „Т.**“ ЕООД, за срок от 1 година при наемна цена от
40лв./дка, която била многократно по-голяма от арендното плащане по договора за
аренда от 31.05.2016 г. Твърдят, че на 20.09.2016 г. бил сключен от ищците
договор за аренда на земеделските земи с Т.И. като ЕТ „Т.И.“, ЕИК ****, за
ползването им от стопанската година 2016-2017, при арендно плащане от 100
кг/зърно на декар, но договорът не можел да започне да тече от възстановяване
на владението върху имотите. Твърдят, че с влязло в законна сила решение №
17/05.04.2017 г. по гр.д. № 370/2016 г. на РС- Г. дарението от 22.04.2016 г., с
което съсобственика Т.П.Т.дарила на М.П.П. своята идеална част от имотите, било
обявено за нищожно като привидна сделка прикриваща покупко- продажба, било
допуснато изкупуване от Т.И. на частта по реда на чл. 33 ЗС на продадените 1/16
ид.части, бил уважен иск по чл. 108 ЗС срещу наемателя „Т.**“ ЕООД, но
отхвърлен срещу настоящите двама ответници, тъй като не те упражнявали
фактическа власт върху имотите. Твърдят, че съдът в мотивите на съдебното
решение признал за нищожен договора за аренда от 31.05.2016 г. и съответно
сключения въз основа на него договор за наем от 13.07.2016 г., за което уважил
исковете. Твърдят, че след влизане в законна сила на решението съсобственикът Т.И.
заплатил дължимата изкупна цена по чл. 33 ЗС и поискал изпълнителен лист да
влезе във владение на имотите, за което било образувано изпълнително
производство. Твърдят, че в хода на изпълнителното производство се установило,
че „С.-П.М.“ ЕООД въз основа на договора за аренда от 31.05.2016 г.
предоставило под наем имотите на М.П.П. с договор за наем от 25.07.2017 г.,
считано от 01.10.2018 г. Твърдят, че ответниците М.П.П. и „С.-П.М.“ ЕООД
поискали да се спре изпълнените по изпълнителното производство, но с
определение № 2800/16.10.2018 г. по ч.гр.д. № 3624/2018 г. на РС-С.З. искането
им било оставено без разглеждане поради недопустимост на молбата. Твърдят, че
съдебният изпълнител отказал да насрочи нов въвод във владение, който бил
потвърден с решение № 47 от 15.02.2019 г. по в.гр.д. № 1042/2019 г. на ОС-С.З.,
в което се посочвало, че настоящите ответници не фигурират в изпълнителния лист
за въвод и срещу тях не може да се осъществи такъв, а новото владение било
повод за завеждане на нов ревандикационен иск. Твърдят, че ответниците
осъществяват фактическа власт върху имотите, което било ясно заявено от тях
пред съдебния изпълнител, РС-С.З. и ОС-С.З., при защитата им срещу въвода във
владение. Твърдят, че имотите били заявени за обработване от М.П.П. през
ОС-Земеделие за 2018 г. на основание договор за наем от 25.07.2017 г. и договор
за аренда от 31.05.2016 г. Поради това считат, че е налице правен интерес за
обявяване на нищожността на договора за аренда от 31.05.2016 г., за да може да
влезе в сила сключеният от тях договор за аренда от 20.09.2016 г. Твърдят, че
сключеният договор за аренда от 31.05.2016 г. между ответниците е нищожен
поради липса на съгласие, противоречие
със закона и добрите нрави. Твърдят, че ответника М.П.П. бил син на управителя
на „С.-П.М.“ ЕООД - П.М.П., като целта на сключваните договори била получаване
на несъответстваща и несправедлива облага. Твърдят, че уговорената рента в
договора за аренда от 31.05.2016 г. била почти два пъти по-малка от пазарната
поземлена рента в противоречие със закона - чл. 8 от ЗАЗ. Твърдят, че
евентуално при липсата на основания за обявяване нищожност на договора за
аренда от 31.05.2016 г., то следва да се прогласи за нищожна клаузата за
арендното плащане на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД и същата да се счита заместена
от императивната норма на чл. 8, ал. 2 ЗАЗ - размерът на пазарната рента да се
вземе от експертно решение. Твърдят, че ответникът М.П.П. е собственик само на
1/16 ид.части и неговите действия не могат да се противопоставят на ищците
съгласно чл. 3, ал. 4 ЗАЗ и чл. 32 ЗС. Поради това искат от съда да признае за
нищожен сключеният договор за аренда от 31.05.2016 г. между ответниците поради
противоречие с добрите нрави и със закона - чл. 8, ал. 3 ЗАЗ, а при условията
на евентуалност нищожност на клаузата за арендно плащане, която да бъде
заместена с пазарното арендно плащане съгласно чл. 8, ал. 2 ЗАЗ, както и да
бъдат признати ищците за собственици на имотите и да бъдат осъдени ответниците
да предадат владението на имотите на ищците. Претендират разноски.
Ответникът М.П.П., чрез адв. Д.,
взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди, че
придобил 1/16 ид.части въз основа на сделка, но след допуснатото изкупване по
реда на чл. 33 ЗС и заплащане на цената вече не бил собственик на тези идеални
части от имотите. Твърди, че след придобиване на собствеността сключил
законосъобразно договор за аренда, но след отстраняването му от съсобствеността
по никакъв начин не оспорвал собствеността и владението на имотите, а и поради
това не получил арендно плащане по договора за аренда. Твърди, че не ползва
имотите, не упражнява фактическа власт върху тях и няма как да предаде
владението им. Счита, че искът за нищожност е недопустим, тъй като вече такъв
иск от един от ищците бил предявен, а съдът го бил обявил за нищожен.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника „С.-П.М.“ ЕООД, чрез адв. Д., в който взема
становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди, че не
оспорват собствеността върху имотите на ищците, като по договор за аренда били
арендатори на имотите, като в последствие преотдали имотите под наем на друго
дружество, а като страна по договора за аренда изпълнявали задълженията си и извършвали
договорените плащания. Счита, че искът за нищожност е недопустим, тъй като вече
такъв иск от един от ищците бил предявен, а съдът го бил обявил за нищожен.
По отношение възраженията на
ответниците за недопустимост на исковете за нищожност, въззивният съд намира същото
за изцяло неоснователно по следните съображения: Действително, в посоченото
предходно разглеждане на делото този въпрос е бил обуславящ крайния извод на
съдебните инстанции, но той е бил разискван единствено в мотивите като
преюдициален въпрос и върху който въпрос няма формирана сила на пресъдено нещо.
Видно от съдебните решения по гр.д. № 370/2016 г. на PC-Г. и горните инстанции,
не е налице диспозитив с произнасяне по валидността на договора за аренда от
31.05.2016 г., сключен между М.П.П. и „С.-П.М.“ ЕООД. Налице е произнасяне от
съда по иск за симулация на договора за дарение, на иска за изкупуване по чл.
33 ЗС, както и уважаване на иск по чл. 108 ЗС на ищеца Т.Г.И. срещу „Т.**“ ЕООД
и отхвърлянето му спрямо М.П.П. и „С.-П.М.“ ЕООД. Силата на пресъдено нещо се
формира върху диспозитива на съдебното решение /чл. 298 ГПК/. След като не е
имало предявен иск за нищожност на договора за аренда от 31.05.2016 г.,
съответно няма диспозитив на съдебно решение по такъв иск, то този иск е
напълно допустим за разглеждане в настоящото производство и не е налице
забраната по чл. 299 ГПК.
За основателността на иска по
чл. 108 ЗС следва да се докаже наличието на елементите от фактическия състав на
чл. 108 от ЗС при условията на кумулативна даденост, а именно - ищците да са
съсобственици при посочените квоти и на посочените основания на имотите,
предмет на ревандикация, а ответниците да го владеят или държат без правно
основание. Тези фактически обстоятелства следва да бъдат доказани от ищците при
условията на главно и пълно доказване.
От събраните по делото
многобройни писмени доказателства, а и не е спорно между страните /двамата
ответника заявяват в отговорите, че не оспорват собствеността на ищците върху
имотите/, че ищците са съсобственици на идеални части от процесните 5 недвижими
имота въз основа на възстановяване правото им на собственост като наследници на
Ж.Г.В..
При проследяване на
родословното дърво и при прилагане на правилата за наследяване по ЗН се
установява следното досежно правото на собственост:
Видно от удостоверението за
наследници /л. 16-19 на делото на РС- Г./ Ж.Г.В.е оставил низходящи наследници
в 4 реда /три дъщери и един син/. Решенията на ПК по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху
земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови
реални граници с план за земеразделяне /каквито са процесните две решения на
ПК-Г./ имат конститутивно действие съгласно т. 1 на ТР №от 1997 г. по гр.д. №
11/1997 г. на ОСГК на ВКС, поради което са валидни правилата на действащия
понастоящем ЗН. Поради това във всеки от четирите кръга наследници попада по 1/4
ид.части /равнозначно на 108/432 ид.части/ от процесните ниви.
Относно наследствената квота
на сина Д.Ж.Г./под № 3 в удостоверението
за наследници, починал на 26.09.1999 г./ следва да се посочи, че същият е имал
съпруга Д. И.Г. /починала на 15.06.2017 г./ и син Р.Д.Г./починал на 04.02.1984
г./. От рождената дата на сина им и предвид традициите по онова време може да
се предположи с нужната достоверност, че същите са сключили гражданския брак
най-късно през 1963 г., когато се е родил сина им. Поради това към датата на
неговата смърт - 26.09.1999 г., наследници на Д.Ж.Г.е съпругата му Д. И.Г. /чл.
9, ал. 2 ЗН/ и неговите 3 сестри и по право на заместване техните низходящи до
втора степен /чл. 10, ал. 2 ЗН/. По правилото на чл. 9, ал. 2 от ЗН преживялата
съпруга при брак повече от 10 години наследява 2/3 части от наследството, а
другата 1/3 част се наследява поравно от сестрите му и техните низходящи до
втора степен. Поради това от неговата съсобствена част от процесните земи общо
от 216/1296 ид.части /равняващи се на 2/3 от 1/4 ид.части/ са придобити от
преживялата съпруга Д. И.Г., чиято собственост не е предмет по делото и съдът
няма да я изследва повече. Другата 1/3 част от 1/4 ид.части /равняваща се на
108/1296 ид.части/ уголемява по равно другите три дяла на трите дъщери на Ж.Г.В..
По този начин всеки от другите три дяла включва освен наследената част пряко от
Ж.Г.В.в размер на1/4 ид.части, равнозначни на 324/1296 ид.части, така и по още
36/1296 ид.части, или всеки от тези три дяла е уголемен до размер от 360/1296
ид.части.
По отношение на трите дяла от
родословното дърво:
По отношение на дела на
дъщерята М. Ж. И. /под № 2 в удостоверението за наследници/ се установява
следното наследяване по веригата низходящи: Нейната част от 360/1296 ид.части,
съответно наследената от тях част от починалия след нея съпруг, са наследени
изцяло от техния син К.И.К.. Неговата наследствена част е наследена от
съпругата му Р. И.К. /под № 2.2.1 в удостоверението за наследници/ в размер на
120/1296 ид.части, от сина му И.К.И. /под № 2.2.2 в удостоверението за
наследници/ в размер на 120/1296 ид.части, както и съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН по
правно на заместване от неговите внуци Т.Г.И. /под № 2.2.3.2 в удостоверението
за наследници/ и М.Г.З. /под № 2.2.3.3 в удостоверението за наследници/ по
60/1296 ид.части, тъй като синът му Г.И.К.е починал преди него. П.Г.К. /под №
2.2.3.1 в удостоверението за наследници/, която е съпруга на починалия преди
родителите си Г.И.К./под № 2.2.3 в удостоверението за наследници, починал преди
тях на 15.04.1997 г./, няма право на наследство по заместване, тъй като не е в
кръга на призованите да наследяват лица съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН, поради което
тя не е придобила собственост от имотите.
След смъртта на Р. И.К. /под
№ 2.2.1 в удостоверението за наследници/, починала на 22.01.2015 г., от нейните
общо 120/1296 ид.части, отново по право на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН са
уголемени дяловете на внуците ѝ Т.Г.И. /под № 2.2.3.2 в удостоверението
за наследници/ и М.Г.З. /под № 2.233 в удостоверението за наследници/ с по
30/1296 ид.части /представляващи по 1/4 от нейния дял или общо ½ от
нейния дял, тъй като другата 1/2 от дела ѝ се наследява по право на
заместване от наследниците на другото ѝ дете И.К.И., което е лицето Д.Д.А./,
като всеки от тях двамата е придобил по наследяване от дядо си К.И.К. и баба си
Р. И.К. общо по 90/1296 ид.части от имотите.
От друга страна И.К.И. /под №
2.2.2 в удостоверението за наследници, починал на 12.02.2000 г./ е оставил
своята наследствена част от 120/1296 ид.части на своите наследници след смъртта
си като по 40/1296 ид.части са наследени от двете му дъщери Р.И.А./под №
2.2.2.21 и К. И.К. /под № 2.2.2.3/ и от преживялата съпруга М.Д.И. /под №
2.2.2.1/. След смъртта на К. И.К. /под № 2.2.2.3/ като единствен неин наследник
по закон съгласно чл. 6 ЗН частта ѝ е наследена от майка ѝ М.Д.И.
/под № 2.2.2.1/, която общо е наследила 80/1296 ид.части. Съответно частта от
40/1296 ид.части на другата дъщеря Р.И.А./под № 2.2.2.2/след смъртта ѝ е
наследена по равно от сина ѝ Д.Д.А. и съпруга ѝ Д.Д.А., тоест по
20/1296 ид.части.
Съответно обаче по право на
заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН Д.Д.А. е получил пряко от наследството на
починалата през 2015 г. своя прабаба Р. И.К. /под № 2.2.1 в удостоверението за
наследници/ още 60/1296 ид.части, като неговият дял е станал общо 80/1296
ид.части.
Пред въззивната инстанция бе
представено и прието като доказателство
по делото Удостоверение за наследници с изх.№5 от 05.03.2019г., издадено от
кметство с.Р., общ.Г. с поправки извършени от издателя му на 21.05.2020г.,
които поправки са в следния смисъл: след направената корекция в частта
съпруга/родство/ в т.2.3 Г.И.К.да се чете като внук вместо като правнук. С
оглед на това въззивниците претендират да се отчете удостовереното родство на
съпруга на П.К. с наследодателя, поради което правата и квотите в наследството да се
изчислят съобразно действителното родство,
надлежно отразено в поправките, извършени на 21.05.2020г.
Въззивният съд намира, че не
следва да кредитира представеното пред него удостоверение за наследници с
нанесените поправки в същото, тъй като при проследяване на наследяването се установява, че П.Г.К. /под
№ 2.2.3.1 в удостоверението за наследници/, която е съпруга на починалия преди
родителите си Г.И.К./под № 2.2.3 в удостоверението за наследници, починал преди
тях на 15.04.1997 г./, няма право на наследство по заместване, тъй като не е в
кръга на призованите да наследяват лица съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН, поради което
тя не е придобила собственост от имотите. Това, че длъжностно лице е извършило
корекция в полза на страната, не означава, че съдът не следва да проследи сам
веригата за наследяване и да направи свои изводи. Безспорно е че лицето Г.И.К.е
починал преди родителите си.
По отношение на дела на
дъщерята Т. Ж. Г. /под № 4 в удостоверението за наследници/, починала през 1978
г., който също е в размер на 360/1296 ид.части, тя е оставила трима низходящи и
преживял съпруг З.Д.Г., починал в последствие през 1997 г., като общо от
двамата частта е преминала поравно в тримата им низходящи деца: М.З.Г. /под №
4.2/, Д. З.Д./под № 4.3/ и Я.З.К. /под № 4.4/, за всеки част от по 120/1296
ид.части.
С договор за продажба от
08.05.2015 г. /л.21/ Д. З.Д./под № 4.3/ е продал на наследника Т.Г.И. общо 1/12
ид.части от процесиите имоти, което се равнява на 108/1296 ид.части от общо
наследените от него 120/1296 ид.части. Поради това към момента Д. З.Д./под №
4.3/ се легитимира все още като съсобственик с дял от 12/1296 ид.части от
процесните ниви. Съответно пък към посочения по-горе наследствен дял на Т.Г.И.
/под № 2.23.2 в удостоверението за наследници/ от 90/1296 ид.части са придобити
чрез продажбата още 108/1296 ид.части и така неговият дял е станал в общ размер
на 198/1296 ид.части от нивите.
По отношение на дела на
дъщерята С.Ж.Т./под № 5 в удостоверението за наследници/, починала на
29.08.2001 г., който дял също е в размер на 360/1296 ид.части, тя е оставила
като единствен законен наследник детето си П.Т.Д. /под № 5.1, починал на
17.01.2006 г./. Последният е оставил като законни наследници преживяла съпруга К.Д.И.
/под № 5.1.1/ и трима низходящи дъщеря си Е.П.К. /под № 5.1.2/, дъщеря си Т.П.Т./под
№ 5.1.3/ и сина си Е.П.Д. /под № 5.1.4/. Всеки от тях четиримата е получил в
дял по 90/1296 ид.части.
С влязлото в законна сила
решение по гр.д. № 370/2016 г. на РС-Г. е допуснато на основание чл. 33, ал. 2
ЗС изкупуване от Т.Г.И. /под № 2.2.3.2/ на 1/16 ид.части, които наследникът Т.П.Т./под
№ 5.1.3/ е дарила на М.П.П., като след платената цена от страна на
съсобственика Т.Г.И., неговият дял се е уголемил и с тази част от 1/16 ид.части,
които се равняват на 81/1296 ид.части. Така към вече наличните въз основа на
наследяване и покупка 198/1296 ид.части от нивите, ищецът Т.Г.И. е прибавил още
81/1296 ид.части чрез изкупуване по реда на чл. 33, ал. 3 ЗС, като неговият дял
е нараснал до 279/1296 ид.части от процесиите ниви. Съответно Т.П.Т./под №
5.1.3/ след изкупуването на дела ѝ от 81/1296 ид.части, са останали в
нейна собственост останалите 9/1296 ид.части от общия ѝ дял от 90/1296
ид.части.
Или обобщено посочено от общо
1296 дяла, към момента собствеността се установява да е в следните дялове по
съсобственици:
Ищцата М.Д.И. - 80/1296
ид.части;
Ищцата П.Г.К. не притежава
съсобствени права от процесните ниви;
Ищецът Т.Г.И. - 279/1296
ид.части;
Ищцата М.Г.З. - 90/1296
ид.части;
Ищцата М.З.Г. - 120/1296
ид.части;
Ищцата Я.З.К. - 120/1296
ид.части;
Ищцата К.Д.И. - 90/1296
ид.части;
Ищцата Е.П.К. - 90/1296
ид.части;
Ищецът Е.П.Д. - 90/1296
ид.части;
Ищецът Д.Д.А. - 80/1296
ид.части;
Ищецът Д.Д.А. - 20/1296
ид.части;
Неучастващият в процеса Д. З.Д./под
№ 4.3/ - 12/1296 ид.части;
Неучастващата в процеса Т.П.Т./под
№ 5.1.3/ - 9/1296 ид.части;
Неучастващите в процеса
наследници на Д. И.Г. /под № 3.1/ - 216/1296 ид.части.
Това са установените по
делото квоти в съсобствеността, поради което ще следва да се установи в каква
част предявените искове за установяване на собствеността са основателни,
съответно неоснователни.
Ищцата М.Д.И. претендира да
се установи, че е съсобственик на 1/36 ид.части, което се равнява на 36/1296 ид.части,
а се установи тя да е съсобственик на 80/1296 ид.части, тоест искът е
основателен изцяло.
Искът на ищцата П.Г.К. за
1/24 ид.части е неоснователен, тъй като не се установи тя да притежава права в
съсобствеността.
Искът на ищеца Т.Г.И. е за
9/48 ид.части, което се равнява на 243/1296 ид.части, а се установи той да е
съсобственик на 279/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.
Искът на ищцата М.Г.З. е за
1/24 ид.части, което се равнява на 54/1296 ид.части, а се установи тя да е
съсобственик на 90/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.
Искът на ищцата М.З.Г. е за
1/12 ид.части, което се равнява на 108/1296 ид.части, а се установи тя да е
съсобственик на 120/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.
Искът на ищцата Я.З.К. е за
1/12 ид.части, което се равнява на 108/1296 ид.части, а се установи тя да е
съсобственик на 120/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.
Искът на ищцата К.Д.И. е за
1/16 ид.части, което се равнява на 81/1296 ид.части, а се установи тя да е
съсобственик на 90/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.
Искът на ищцата Е.П.К. е за
1/16 ид.части,
което се равнява на 81/1296
ид.части, а се установи тя да е съсобственик на 90/1296 ид.части, тоест искът е
основателен изцяло.
Искът на ищеца Е.П.Д. е за
1/16 ид.части, което се равнява на 81/1296 ид.части, а се установи той да е
съсобственик на 90/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.
Искът на ищеца Д.Д.А. е за
1/72 ид.части, което се равнява на 18/1296 ид.части, а се установи той да е
съсобственик на 80/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.
Искът на ищеца Д.Д.А. е за
1/72 ид.части, което се равнява на 18/1296 ид.части, а се установи той да е
съсобственик на 20/1296 ид.части, тоест искът е основателен изцяло.
Или като заключение с оглед
диспозитивното начало исковете за установяване на съсобствени права са изцяло
основателни и следва да се уважат, с изключение на ищцата П.Г.К., спрямо която следва
да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на втората
предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС - ответниците да владеят или
държат без правно основание имотите, съдът намира следното:
Ответниците са се
легитимирали като упражняващи фактическа власт, съответно държане на процесните
ниви, през периода от 2016 г. до 01.10.2018 г. въз основа на договор за аренда
от 31.05.2016 г., сключен между ответниците М.П.П. и „С.-П.М.“ ЕООД /приет като
писмено доказателство по настоящото дело и представен с обща молба на двамата
ответници вх. № 8605 от 10.07.2018 г. по изпълнително дело № 20188650400343 по
описа на ЧСИ М. Д., приложено към настоящото дело/, и сключени въз основа на
него договори за наем от 13.07.2016 г. и от 25.07.2017 г. със срок на действие
от по 1 година всеки /също представени по изпълнителното дело с посочената вече
обща молба на ответниците/. На тази база са и защитите на ответниците срещу
въвода във владение по изпълнително дело № 20188650400343 по описа на ЧСИ М. Д.,
в това число в производствата по ч.гр.д. № 3624/2018 г. на РС-С.З. и в.гр.д. №
1042/2019 г. на ОС-С.З.. Ответниците твърдят, че
след изкупуването от ищеца Т.Г.И. по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС на придобитата
част от М.П.П., последният вече не бил съсобственик и отпада действието на
договора за аренда, а последващи договори за наем след 2018 г. не са налични,
поради което той нито владее, нито държи имотите, в това число и втория
ответник „С.-П.М.“ ЕООД.
Съответно е видно, че
решението по гр.д. № 370/2016 г. на PC-Г. е влязло в законна сила на 15.05.2018
г., датата на която е постановено определение № 342/15.05.2018 г. по гр.д. №
4252/2017 г. на ВКС, 3 г.о., с което не е допуснато до касационно обжалване
въззивно решение по в.гр.д. № 1250/2017 г. на ОС-С.З., с което е потвърдено
първоинстанционното решение. До 01.10.2018 г. ответниците са претендирали права
върху имотите, за което са поискали спиране на въвода във владение чрез молба
до съда - ч.гр.д. № 3624/2018 г. на РС-С.З..
Ищците посочват в исковата си
молба, че може да се предположи, че от 01.10.2018 г. и до сега ответникът М.П.П.
отдава под наем имотите. След дата 01.10.2018 г., изтичане на срока на втория
договор за наем от 25.07.2017 г., няма данни по делото имотите да са отдавани
под наем от страна на ответника М.П.П.. Няма данни да са заявявани от него или
от наемател за ползване пред ОСЗ. Ищецът дори не е провел никакво доказване
относно владението на имотите от края на 2018 г. до настоящия момент.
Исковата молба е предявена на
22.05.2019 г., към която дата няма никакви доказателства имотите да са владени
или държани от някой от ответниците. Поради изложените обстоятелства въззивният
съд намира, че ищците не са установили по делото ответниците да осъществяват
фактическа власт или държане на процесните имоти, поради което иска по чл. 108
ЗС в частта за предаване владението на имотите следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска за
обявяване на нищожност на договора за аренда:
Първо заявено основание за
нищожност е противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/.
Ищците имат правен интерес за
обявяване на нищожността на договора за аренда, тъй като от момента на
сключването му въз основа на този договор са възпрепятствани техните права за
лично ползване на имотите. Освен това облигационният договор остава валиден,
независимо от изкупуването по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС, и всяка страна по него
следва да изпълнява задълженията си. Не е пречка ответникът М.П.П. на база
договора за аренда да сключи нов договор за наем със свързано лице, от което ще
се накърнят пряко правата на ищците. От тук идва и правният интерес у ищците да
искат прогласяване на неговата нищожност.
Договорът за аренда на
земеделска земя от 31.05.2016 г. е сключен между ответниците М.П.П. и „С.-П.М.“
ЕООД. Не е спорно по делото, че ответникът М.П.П. е син на управителя на „С.-П.М.”
ЕООД - П.М.П.. Това прави договора сключен между свързани лица. От друга
страна, на ответника М.П.П. е било ясно, че „С.-П.М.” ЕООД не разполага със
земеделска техника и не обработва фактически земеделска земя, т.е. договорът е
сключен на практика за посредничество. Срокът, за който е сключен договора - 30
години, е неоправдано дълъг. В практиката обикновено се сключват арендни
договори за такъв дълъг срок, само когато се предвижда насаждане на трайни
насаждания на арендованите земи. Имайки предвид факта, че договорът за аренда
представлява тежест върху имота, който остава да действа и след разпореждането
с него, т.е. обвързва и следващите приобретатели, срокът от 30 години е твърде
неизгоден за останалите съсобственици на процесните имоти. По отношение на
арендното плащане - от заключението на СТЕ е видно, че средната пазарна цена за
декар земеделска земя в землището на с. Р., община Г., съответстваща по
категория и експлоатационни характеристики на процесните земи е 100 кг. на
декар, при уговорено такова в договора в размер на 60 кг. на декар, което почти
на половина от пазарното арендно плащане и обуславя извод за неизгодност на
договора за аренда. За установяване на пазарната цена са приети по делото и
множество договори за наем и аренда, което потвърждават заключението на вещото
лице. Самият факт, че с договорите за наем и анексите към тях, сключвани с
едноличния търговец на ищеца Т.Г.И., за същите земеделски земи е предвидено
наемно плащане в размер на 100 кг. зърно на декар, а с договора за аренда е
предвидено плащане в размер на 60 кг./дка пшеница, обуславя извода за
неизгодност на договора за аренда. Със сключения договор за аренда на практика
ответникът М.П.П. е искал да обогати за чужда сметка баща си като управител на
„С.-П.М.” ЕООД, тъй като арендното плащане се дължи на всички съсобственици на
процесните имоти, то е в по-нисък размер, в сравнение с това, което са
получавали дотогава. От друга страна ответникът М.П.П. е знаел, че „С.-П.М.”
ЕООД фактически няма да обработва земята, а ще я отдаде под наем на друго лице.
По този начин и с последващият договор за наем, сключен между ответника „С.-П.М.”
ЕООД и третото на процеса лице „Терамис- 2007” ЕООД, на практика „С.-П.М.” ЕООД
се обогатява с разликата между арендното плащане от 60 кг/дка пшеница до
пазарната такава от 100 кг/дка, или с 40 кг/дка.
Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, като в процесния случай съдът взема предвид
второто ограничение - страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип или принципи, които може и да не са законодателно
изрично формулирани, но спазването им е проведено чрез създаване на други
разпоредби, които са част от действащото право - принцип на справедливостта, на
добросъвестността, принцип за предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят е придал правна значимост на нарушението на
добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло. Нещо повече
- съдът е задължен служебно да следи и контролира спазени ли са добрите нрави,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/.
Предвид изложените
обстоятелства въззивният съд намира, че сключеният между ответниците М.П.П. и „С.-П.М.“
ЕООД договор за аренда на земеделска земя от 31.05.2016г. противоречи на
добрите нрави и като такъв е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето
от ЗЗД. С оглед на това същия не е произвел целените от страните правни
последици.
Предвид гореизложеното
въззивният съд намира, че искът за обявяване на нищожността на договора за
аренда е основателен и доказан, поради което правилно е уважен като такъв от
първоинстанционният съд. С оглед на това неоснователна се явява подадената
въззивна жаба от ответника „С.ПМ“ЕООД.
Предвид гореизложените
съображения, настоящата инстанция намира, че решението на Радневския районен
съд в обжалваните му части е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено като такова. При
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закони.
По
разноските:
С оглед изхода на делото -
неоснователност на въззивните жалби не следва
да се присъждат разноски за въззивниците.
Водим от горните мотиви,
Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38 от 09.04.2020г., постановено по гр.дело № 800/2019г. по описа на Районен съд - Р. в обжалваните му части.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: