№ 8463
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110124795
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника Л. М. П., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са го обвързали без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като той не е
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база
на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок
от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като
публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни
протоколи. Допълва, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за
забава върху всяка от главниците, или сумите, както следва: 3 148,76 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г.; 111,52 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2018 г. до 22.02.2021 г.; 4,96 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г.; 0,37 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 22.02.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.03.2021 г. до окончателното им заплащане,
за които суми по ч. гр. дело № 12832/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.03.2021 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. М. П. е подал отговор на исковата молба, с
1
който оспорва исковете. Навежда довод за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията за периода от 01.11.2017 г. до 04.03.2018 г. Сочи, че по заповедното дело е
представил 20 броя разписки за извършени плащания, удостоверяващи погасяването от
негова страна на суми за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, за които не става ясно дали са приспаднати от исковите суми. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Предлага сключването
на извънсъдебно споразумение с ищеца. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ..... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, с доклада по делото от
29.08.2022 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че в рамките на исковия период ответникът Л. М. П. е бил собственик на процесния
апартамент № 5, находящ се в ..... Нещо повече, за установяването му свидетелстват и
данните, удостоверени в писмените доказателства по делото – декларация за откриване на
партида с вх. № Г-26486/09.11.2017 г., адресирана до ищеца ..... и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 168, том IV, нот. дело № 700/17.10.2017 г. /л. 19-24
от делото/, въз основа на който ответникът П. се легитимира като собственик на процесния
имот, без да има данни относно осъществяването впоследствие на други юридически факти,
довели до промяна в правата върху него. Ето защо, на основание действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката именно ответникът се легитимира като потребител на
топлинна енергия по отношение на процесния имот в рамките на исковия период. Нещо
повече, в хода на процеса от негова страна не заявено изрично оспорване в тази насока, още
повече, че същият излага твърдения за извършени от него плащания на процесните
вземания, което по естеството си представлява конклудентно признание относно
съществуването на твърдяната от ищеца облигационната обвързаност с него по силата на
договор за доставяне на такава.
2
С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът Л. П. се явява страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и
цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът П. да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил собственик на
процесния апартамент № 5 съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 02.08.2002 г., списък към него и
договор от 12.08.2002 г. /л. 25-28 от делото/, справки за използвана топлинна енергия и
протоколи за отчет /л. 71-75 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се
установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: .... са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач -
..... /понастоящем „......
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата
– етажна собственост, находяща се на адрес: .... е измервана чрез определено от ЗЕ средство
за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните
разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния
период в имота на ответника са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и
сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния
извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така,
сумите за отопление на имота са формирани въз основа на данните от 4 броя нови
разпределители, които са редовно отчетени, тези за битово гореща вода въз основа на
данните от 1 брой водомер, а сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно
3
пълния отопляем обем на имота - 187 куб. м. и този на етажната собственост – 4 729 куб. м.
От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла
индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия
период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е
преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН,
като от страна на ответника не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод.
В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество
топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 4 913,72 лв.,
представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури /3 509,67 лв./ и сумите
за доплащане от абоната по изравнителните сметки /1 404,05 лв./, като посочената стойност
е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Ето защо, при този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от
посочената по-горе сума ответникът Л. П. дължи да заплати, като в тази връзка бъде
разгледано своевременно релевираното от него възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 04.03.2021 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и
7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 04.03.2018 г., а след и
на 29.12.2017 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена
на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г., като съгласно чл. 33, ал. 1
от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в
сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от публикуването
на общата фактура на интернет – страницата му, както се поддържа от него в
обстоятелствената част на исковата молба. Следователно, най-ранното месечно задължение,
включено в рамките на исковия период – това за м. ноември 2017 г. е станало изискуемо на
15.01.2018 г., т. е. след 29.12.2017 г., поради което нито то, нито последващите месечни
задължения за цена на топлинна енергия, включени в рамките на исковия период, не са
обхванати от изтекла погасителна давност.
4
Ето защо, съдът приема, че стойността на задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 01.11.1017 г. до 30.04.2020 г. се равнява на посочения по-горе размер от 4 913,72
лв., като от тази сума следва да се извади сумата от 1 815,88 лв., на колкото според вещото
лице по съдебносчетоводната експертиза се равнява общата стойност на извършените от
ответника плащания, отнасящи се за процесния период. При това положение, останалото
неплатено задължение за цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020
г. се равнява на сумата от 3 097,84 лв. /4 913,72 лв. – 1 815,88 лв./, до който размер
предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 3 148,76 лв., или за размера от 50,92 лв.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 4,96 лв., като до констатация в
този смисъл е достигнало и вещото лице по съдебносчетоводната експертиза. Това е така,
тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
..... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че в
общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението, а това означава, че най-ранното месечно задължение – това за м.03.2020 г. се
счита за възникнало на 31.03.2020 г., или същото е станало изискуемо на 01.04.2020 г., т. е.
след 29.12.2017 г., поради което нито то, нито последващото месечно задължение, включено
в рамките на исковия период – това за м. април 2020 г., не е обхванато от изтекла
погасителна давност.
Ето защо, претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г. следва да се приеме за доказана в горепосочения размер от
4,96 лв., поради което така предявеният главен иск също е основателен и следва да се уважи
изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 04.03.2021 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г. не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
11883/2019 г./. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът
счита, че размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна
енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г., попадащи в обхвата на общите условия
от 2016 г., се равнява на сумата от 109,71 лв., начислена за претендирания период от
15.09.2018 г. до 22.02.2021 г., до който размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава
5
следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 111,52
лв., или за размера от 1,81 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.03.2021 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху главното задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 0,37 лв. за
периода от 01.05.2020 г. до 22.02.2021 г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 12832/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 113,43 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 709,11 лв. – платена държавна
такса, депозити за СТЕ и ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в
минимален размера юрисконсултското възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалните му представители, както и фактическата и правна сложност на
делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените
разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно:
сумата от 11,38 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за
доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие /л. 65 от делото/, в
който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК .... със седалище и адрес
на управление: .... срещу Л. М. П., ЕГН **********, с адрес: .... ет. 2, ап. 5 установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. М. П. дължи на ..... сумата от 3 097,84 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Георги С. Раковски“ № 28, ет. 2, ап. 5, с аб. № 2478, за
периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 4,96 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
04.03.2021 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 109,71 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г.
до 22.02.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 12832/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е
6
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 3 097,84 лв. до пълния
предявен размер от 3 148,76 лв., или за размера от 50,92 лв.; иска за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 22.02.2021 г. за
разликата над уважения размер от 109,71 лв. до пълния предявен размер от 111,52 лв., или за
размера от 1,81 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение в размер на 0,37 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 22.02.2021 г.
ОСЪЖДА Л. М. П., ЕГН **********, с адрес: .... ет. 2, ап. 5 да заплати на ....., ЕИК ....
със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 113,43
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 12832/2021 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 709,11 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА ....., ЕИК .... със седалище и адрес на управление: .... да заплати на Л. М. П.,
ЕГН **********, с адрес: .... ет. 2, ап. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 11,38 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ... – ......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7