№ 7
гр. Ловеч , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Търговско дело №
20214300900004 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба от длъжника „В.М.“ ООД, с която е поискано спрямо него да
се открие производство по несъстоятелност и да се определи началната датата на
неплатежоспособността и свръхзадължеността. В молбата се посочва, че дружеството е
създадено с цел производство и търговия с мебели, че поради неуспешна реализация на
пазара на произведената от него стока, е започнало да трупа задължения към НАП и други
кредитори-съконтрахенти. Посочва се, че през 2020 г., в резултат на обявеното извънредно
положение, а впоследствие на извънредната епидемиологична обстановка, настъпило
спиране на производствената дейност, че в резултат на това задълженията му към
кредиторите се увеличили, че със съдебно решение на РС Троян по молителят е осъден да
заплати на ЕТ К.С. 5000 лв. – главница, 1523,73 лв. – законна лихва и 1400,94 лв. разноски
по делото. Твърди се, че към 14.12.2020 г. дружеството се намира в състояние на
неплатежоспособност и свръхзадълженост и че с оглед на това икономическо състояние
управителите подават молбата по чл. 625 ТЗ.
Молбата се поддържа в откритото съдебно заседание от процесуалния представител
по пълномощие адв. Х. Р., който освен направените в нея искания, заявява и обявяване на
дружеството в несъстоятелност.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и съобрази доводите на молителите-кредитори, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Дружеството „В.М.“ ООД, с ЕИК *****, е учредено през 2010 г. - вписано е в
Търговския регистър на 01.06.2010 г.
С решение № 260 042/02.10.2020 г., по гр.д. № 264/2020 г. на РС Троян, „В.М.“ ООД
е осъдено да заплати на ЕТ „К.С.“ сумата от 5 000 лв. – цена по фактура № 2660/29.07.2015
1
г., ведно със законната лихва за забава в размер на 1 523,73 лв., както и разноски по делото в
размер на 1 400,94 лв.
От заключението на приетата съдебната-икономическа експертиза се установява, че в
счетоводните отчети и баланси на дружеството осъществяваните стопански операции са
осчетоводявани редовно, записванията в търговските книги съответстват на представените
от управителя на „В.М." ООД първични счетоводни документи. От счетоводните записвания
по показатели за балансите и отчетите за приходи и разходи е видно, че дружеството е
натрупвало краткосрочни задължения, които за всеки анализиран период (след 2015 г.) и
към датата на изготвяне на експертизата са както следва: 259 000 лв. – за 2015 г., 306 000 лв.
– за 2016 г., 545 000 лв. – за 2017 г., 448 000 лв. – за 2018 г. и 220 000 лв. – за 2019 г. През
този период то е обслужвало задълженията си, след което, поради спиране на стопанската
дейност, обслужването им е било преустановено, като за 2020 г. общият размер на
задълженията към доставчиците е 102 740,53 лв. (15 433.28 лв. – към „А.Н.Н. – 2“ ООД,
последно плащане 15.04.2019 г., 5 000,00 лв. – към ЕТ „К.С.“, последно плащане на
20.05.2016 г., 70 547.25 лв. – към “У.К.“ ООД, последно плащане на 21.09.2020 г. и 11 760,00
лв. – към „ЦСП К.“ ЕООД, последно плащане 01.05.2018 г.), а на тези към НАП – 113 838,76
лв. главница ( 77 666,93 лв. – ДДС, ДОД, Корп. Данък и 36 171,83 лв. – осигурителни
задължения) и 36 212,84 лв. лихва към 23.02.2021 г. (22 778,23 лв. - върху данъчните
задължения и 13 434,61 лв. – върху осигурителните). През анализираните периоди не са
регистрирани задължения на дружеството към свързани лица. През 2016, 2017, 2018 и 2019 г
„В.М.“ ООД е било в състояние да покрива краткосрочните си задължения, т.е. стойността
на краткосрочните задължения на дружеството е била по-малка от стойността на
краткотрайните му активи, които през посочените години са намалявали, като към
31.12.2019 г. от тях са били налични само 6 000 лв. (вземания от доставчици и клиенти) и
308 000 лв. („каса"), докато през предходните години те са били в следните размери: 211 000
лв. - за 2016 г., 580 000 лв. – за 2018 г. – 462 000 лв. – за 2018 г. През 2019 г. дружеството е
продадало всички суровини и материали. С получените от тях суми, както и със събраните
вземания от клиенти, през 2019 г. и 2020 г. „В.М.“ ООД е погасило част от задълженията
към доставчици и изцяло изтегления банков кредит, като са останали непогасените
задължения по баланс към 31.12.2020 г. в размер на 216 000 лв. (102 000 лв. към доставчици
и 114 000 лв. данъчни и осигурителни задължения към НАП). Към датата на подаване на
молбата и към изготвяне на заключението „В.М." ООД няма налично имущество (не
разполага с дълготрайни и краткотрайни активи), а по счетоводни данни към 31.12.2020 г. и
към 31.01.2021 г. предприятието не разполага и с парични средства и/или бързо ликвидни
активи със сигурна пазарна реализация. След учредяването му до датата на заключението,
дружеството не е извършвало разпоредителни сделки с активи. „В.М." ООД няма
дългосрочни задължения. Неговите краткосрочни задължения са осчетоводявани
хронологично и правилно във всеки един анализиран период (с изключение на задълженията
за лихви за забава върху данъчни и осигурителни задължения, които стават известни след
издаване на ревизионен акт), като през периода 2015 – 2019 г. техният размер не е
превишавал неговите краткотрайни активи. Поради липсата на активи (дълготрайни и
краткотрайни), с оглед разпродажбата им и спиране на производствената дейност на
предприятието, непогасените задължения към 31.12.2020 г. в размер на 216 000 лв. не би
могло да бъдат изпълнени. Реализираните приходи до края на 2019 г. са 89 000 лева и се
формират от продажба на налични суровини и материали, в т.ч. и дълготраен актив от 2 000
лв. Последното плащане на доставки и разходи по банкова сметка е направено на 24.02.2019
г., а на плащане към доставчици, по които има непогасени задължения е направено на
20.05.2016 г., на 01.05.2018 г, на 15.04.2019 г. и на 21.09.2020 г. Последно плащане в брой за
погасяване на банков кредит е направено на 13.04.2020 г. В периода от 27.12.2016 г. до
31.07.2020 г. погасяване на данъчни и осигурителни задължения към НАП от страна на
„В.М." ООД не извършвано, от което следва, че на 27.12.2016 г. дружеството е направило
2
последното си плащане към НАП. Във връзка с натрупани данъчни и осигурителни
задължения на 16.06.2017 г., на 03.04.2018 г., на 25.02.2019 г. и на 25.02.2019 r. са наложени
запори по банковите сметки на дружеството в ПИБ АД, в Райфайзенбанк АД, в Общинска
Банка и в ОББ АД, които сметки са без наличности, като от публичния изпълнител към НАП
не е предприемано принудително изпълнение върху други имущества на дружеството.
През 2016, 2017, 2018 и 2019 години „В.М. ООД е било в състояние да покрива
краткосрочните си задължения, вкл. и тези които установяват като неосчетоводени (за лихви
върху данъци и осигуровки към НАП), т.е. стойността на краткосрочните задължения на
дружеството е била по-малка от стойността на краткотрайните му активи. Дружеството е
реализирало приходи от дейността, които през периода 2016-2019 г са намалявали
прогресивно, като през 2019 г са реализирани приходи само от продадени суровини и
материали (заради спиране на дейността), поради което то е започнало да прави плащания
към кредитори, свързани с обичайната търговска дейност, избирателно - до размера на
наличните парични средства. В приложения към заключението хронологичен регистър за
периода 01.01.2020 г. - 31.02.2020 г. се съдържа информация за направените разплащания в
брой от касата на „В.М." ООД, чиято наличност към 31.12.2019 г. е 308 381,04 лв. Според
хронологичния регистър, за този период плащанията в брой са структурирани както следва:
на доставчици - 16 762,76 лв., за погасяване на банков кредит - 1706,58 лв. и изплатен
дивидент на двете собственички на капитала - 289 911,74 лв. След тези плащания
наличността на парични средства в касата към 31.12.2020 г. е 0,00 лв. Експертът разяснява,
че в предприятието реално не е имало обособена каса с назначен касиер, който да води
движението на паричните средства и да отговаря за наличностите в касата, че
осчетоводеното изплащане на дивидент представлява скрито разпределение на печалба,
доколкото средствата предварително са били усвоявани от съдружниците. Макар от тях да е
взето решение за разпределение на печалба в размер от 114 000 лв., начисленият върху нея
данък не е внесен.
За преценка икономическото състояние на предприятието на „В.М." ООД в периода
от регистрация на дружеството до 31.01.2021 г., от експерта се посочват два варианта на
коефициентите (показателите) на ликвидност, като при единия от тях (2-ри вариант)
показателите са изчислени с включване на неосчетоводените задължения (за лихви върху
данъци и осигуровки към НАП). Показателите на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност през петте финансови години (от 2015 до 2020 г., вкл.), са в следните размери:
на обща ликвидност 0,85 (в двата варианта) – към 31.12.2015 г., 1,12 (1,09 при 2-ри вариант)
- към 31.12.2016 г., 1,16 (1,15 при 2-ри вариант) - към 31.12.2017, 1,24 (1,21 при 2-ри
вариант) – към 31.12.2018 г., 1,43 (1,39 при 2-ри вариант) – към 31.12.2019 г. и 0,00 (в двата
варианта) – към 31.12.2020 г.; на бърза ликвидност 0,70 (в двата варианта) – към 31.12.2015
г., 1,10 (1,07 при 2-ри вариант) - към 31.12.2016 г., 1,07 (1,05 при 2-ри вариант) - към
31.12.2017, 1,06 (0,86 при 2-ри вариант) – към 31.12.2018 г., 1,43 (1,39 при 2-ри вариант) –
към 31.12.2019 г. и 0,00 (в двата варианта) – към 31.12.2020 г.; на незабавна ликвидност 0,70
(в двата варианта) – към 31.12.2015 г., 1,10 (1,11 при 2-ри вариант) - към 31.12.2016 г., 1,07
(1,05 при 2-ри вариант) - към 31.12.2017, 1,06 (0,86 при 2-ри вариант) – към 31.12.2018 г.,
1,43 (1,39 при 2-ри вариант) – към 31.12.2019 г. и 0,00 (в двата варианта) – към 31.12.2020 г.;
и на абсолютната ликвидност 0,56 (в двата варианта) – към 31.12.2015 г., 1,40 (0,39 при 2-ри
вариант) - към 31.12.2016 г., 0,00 (0,00 при 2-ри вариант) - към 31.12.2017, 0,03 (0,02 при 2-
ри вариант) – към 31.12.2018 г., 1,43 (1,39 при 2-ри вариант) – към 31.12.2019 г. и 0,00 (в
двата варианта) – към 31.12.2020 г. Коефициентите на финансова автономност и на
финансова задлъжнялост през петте финансови години от 2015 до 2020 г., вкл.), са както
следва: на финансова автономност 0,04 (в двата варианта) – към 31.12.2015 г., 0,30 (0,29 при
2-ри вариант) - към 31.12.2016 г., 0,21 (в двата варианта) - към 31.12.2017, 0,24 (в двата
варианта) – към 31.12.2018 г., 0,47 (0,43 при 2-ри вариант) – към 31.12.2019 г. и 1,00 (0,97
3
при 2-ри вариант) – към 31.12.2020 г.; и на финансова задлъжнялост 0,96 (в двата варианта)
– към 31.12.2015 г., 0,77 (в двата варианта) - към 31.12.2016 г., 0,82 (в двата варианта) - към
31.12.2017, 0,81 (в двата варианта) – към 31.12.2018 г., 0,70 (в двата варианта) – към
31.12.2019 г. и 0,00 (в двата варианта) – към 31.12.2020 г.
Стойността на разходите за предполагаемата издръжка на масата на
несъстоятелността за срок от 12 месеца е около 10 000 лв. От края на финансовата 2020 г.
насетне лисват данни за касова наличност или за суми по банкови сметки.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от длъжника „В.М." ООД, който е търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ). Материалноправните предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност са две самостоятелни имуществени състояния на
длъжника – неплатежоспособност, приложимо за всички търговци (чл. 607а, ал. 1 ТЗ) и
свръхзадълженост, приложимо за капиталовите търговски дружества (чл. 607а, ал. 2 ТЗ).
Молителят следва да се позове на едно от тях или на двете едновременно, като в последния
случай позоваването може да е кумулативно или евентуално, в зависимост от липса на
другото релевирано. В случая от молителя те са заявени при кумулативно.
Неплатежоспособността е дефинирана легално и се изразява в невъзможността на
търговеца да изпълни някое от посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ видове изискуеми парични
задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка; публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност; задължение по частно държавно вземане и задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е
изпълнено повече от два месеца. Като обективно съществуващо имуществено състояние,
неплатежоспособността се характеризира с трайна невъзможност на длъжника да изпълни
посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и
реално ликвидни активи. Когато затрудненията на търговеца са временни или той разполага
с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите, молбата по чл. 625 ТЗ се отхвърля (чл. 631 ТЗ).
Установяване на състоянието на неплатежоспособност е свързано с извършване на
преценка дали предприятието на длъжника има достатъчно налични краткотрайни активи, с
които да посрещне своите краткосрочни задължения (тези, които изцяло са изискуеми) и
текущи задължения (освен краткосрочните и част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ падеж през отчетния период). Преценката се основава на реалната
ликвидност на тези активи, т.е. на възможността същите да се преобразуват за кратък период
от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност.
Краткотрайните активи се класифицират в следните групи: материални запаси (материали,
стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни
финансови активи (акции, облигации и др., закупени със спекулативна цел) и налични
парични средства (каса и банкови сметки), като освен от груповата им принадлежност,
ликвидността на активите е обусловена и от техния вид (в рамките на една и съща група). За
преценка икономическото състояние на предприятието се използват четири показателя на
ликвидност - обща, бърза, незабавна и абсолютна. Те изразяват съпоставяне към
краткосрочните или текущите задължения на определена част или на всички краткотрайни
активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
В случая тенденцията за целия изследван период, обхващащ рамките на седемте
финансови години (от 2015 до 2020 г.) сочи влошаване (занижаване) на показателите за
обща ликвидност, като след 2019 г. тя вече е нулева величина. Нулеви за 2020 г. са и
4
показателите за бързата, незабавната и абсолютната ликвидност. Значителните финансовите
затрудненията на дружеството са започнали от началото на 2019 г., като след спирането на
дейността му през месец февруари на 2019 г. процесът на тези затруднения бележи трайност
и необратимост – невъзможност за производство и реализация на стока, от една страна,
респ. увеличаване размера на задълженията, от друга. Нулевата величина при всички
показатели на ликвидност е функция от липсата на всякакви активи, които не са били
достатъчни за удовлетворяване на всички кредитори, чиито като общият размер на
неудовлетворените вземания е към 31.12.2020 г. е 216 000 лв. (102 000 лв. към доставчици и
114 000 лв. данъчни и осигурителни задължения към НАП). След като дружеството не
разполага с активи, с които да погаси съществуващите краткосрочни и текущи задължения,
заради което съответните коефициенти на ликвидност се изразяват в нула, което сочи, че
„В.М." ООД е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Перспективата на увеличаване на задълженията от една страна (от начисляване на лихви) и
на каквито и да било активи, от друга, налага несъмнен извод, че затрудненията на
търговеца не са временни и че същият не разполага с имущество, достатъчно за покриване
на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите (чл. 631 ТЗ). Осчетоводеното
разпределение на скрита печалба не променя този извод, а само го потвърждава, доколкото
вземането на тази операция се налагало единствено за да се обясни липсата на част от
приходите на дружеството, получавани през годините от собствениците на капитала.
Предвид непреодоляната към приключване на устните състезания трайна
невъзможност „В.М." ООД да погасява краткосрочните си задължения, с оглед на която е
налице неплатежоспособност на дружеството, съдът следва да определи началната дата на
това състояние. Началната дата е най-ранният установен по делото ден, към който са налице
всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Определя се от
икономическото състояние на длъжника, анализирано отново чрез показателите за
ликвидност, но при отчитане най-ранния момент на спиране на плащанията като външен
белег на неплатежоспособността. Към 31.12.2018 г. показателят за обща ликвидност е под
референтната стойност от 1,5, а именно 1,24, т.е. активите на ответника към тази дата не са
били достатъчни за покриване на краткосрочните му парични задължения към същия
момент. Същевременно, към 24.02.2019 г. дружеството е спряло плащанията (от тогава е
последното платено задължение към по банкова сметка, непосредствено след като спира
дейността си, след което предприеме разпродажба на активи и избирателно удовлетворяване
на кредитори), като след този ден насетне затрудненията му имат траен характер, доколкото
липсва реализация на приходи от стоки, а получените такива при осребряване на активи не
са достатъчни за погасяване на краткосрочните задължения. Ето защо за начална дата на
неплатежоспособността съдът приема 24.02.2019 г.
Съдът дължи произнасяне и по свръхзадължеността на дружеството, тъй като това
основание в молбата за откриване на производство по несъстоятеолност е заявено от
кредитора.
За да е налице състояние на свръхзадълженост е необходимо имуществото на
дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му задължения (чл. 742 ТЗ). В
случая то е налице, защото дружеството не разполага с активи, а задълженията му са в общ
размер 216 000 лв.
Съобразявайки данните за липса на налично имущество на длъжника „В.М." ООД,
което да е достатъчно за покриване на началните разноски за производството по
несъстоятелност, с определение от 15.03.2021 г. съдът е определил сума от 10 000 лв. за
покриване на тези разноски в случай, че по делото бъде открито производство по
несъстоятелност, като вменил задължение за внасянето от кредиторите и молителя. Това
5
задължение не е изпълнено в указания срок, поради което са налице предпоставките за
откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да
бъде спряно. В тази хипотеза не се назначава временен синдик, нито се определя дата за
провеждане на първо събрание на кредиторите.
С оглед изхода на спора „В.М. ООД следва да бъде осъдено да заплати дължимата
държавна такса от 250 лв. , която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Водим от горното и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на
„В.М.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от
Г.Х.н Н. и Ралица Светославова Найденова, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ДАТА –
24.02.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „В.М.“
ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „В.М.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: ******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „В.М.“ ООД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество
и вземания и ВЪЗБРАНА върху цялото недвижимо имущество на В.М.“ ООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: ******.
СПИРА производството по т. д. № 4/2021 г. по описа на ОС Ловеч.
УКАЗВА на КРЕДИТОРИТЕ и на „В.М.“ ООД, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако се депозира по сметка на ОС Ловеч необходимата сума за предплащане
на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 10 000 лева.
УКАЗВА на КРЕДИТОРИТЕ и на „В.М.“ ООД, че ако в 1-годишния срок от
вписването на настоящето решение, не бъде поискано възобновяване на спряното
производство по несъстоятелност, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване
от търговския регистър на „В.М.“ ООД.
ОСЪЖДА „В.М.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****** да
заплати по сметка на бюджета на Съда дължимата държавна такса по производството в
размер на 250 лева.
ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно на Агенцията по вписванията препис от решението за
вписване в ТРРЮЛНЦ, както и ДА СЕ ИЗВЪРШИ вписване на решението в книгата по чл.
634в ТЗ, която се води при ОС Ловеч.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в 7-дневен
6
срок от вписването му в ТРРЮЛНЦ.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
7