№ 99
гр. Велико Търново, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000135 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №17/25.02.2022г. по т.д.№71/2021г. ОС- Ловеч е отхвърлил,
като неоснователен и недоказан, предявения от П. И. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр.Тетевен, ул. "Равни камък " № 16А, чрез адв. С. П. Т., съдебен адрес:
гр.Габрово, ******* против ЗД ”Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. ********, иск с правно основание
чл.498, ал.3, вр.чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъдено Застрахователно
дружество ”Евроинс“ АД, ЕИК *********, да й заплати сумата от 100 000.00
лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили
вследствие от застрахователното събитие - ПТП от 03.07.2017г., явяваща се
като разлика между търсения общ размер от 180 000.00 лв. и платените от
ответника преди завеждане на делото 80 000.00 лв., ведно със законна лихва
от деня на предявяване на иска до окончателното заплащане.
В законният срок решението е обжалвано от П. Т., чрез адв. С. Т. от АК-
Габрово, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се
излага, че в случая бил спорен само размера на причинените неимуществени
вреди - болки и страдания по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Същите били
доказани с показанията на доведените свид. Р. К., Т. М. и В. П., които
установили търпяните от ищцата негативни, субективни, психически
изживявания и чувства- болки и страдания, неимуществени вреди по смисъла
на чл.52 от ЗЗД. Свидетелите поискани от ответника- В. В. И. и В. Н. И.
1
/доведен брат и баща на постр. Н. В. И./ установявали факти и обстоятелства
за събития от 1993 година, до 2005 година, които не се отнасяли с предмета
на доказване по настоящото производство, а можело да се свържат
евентуално с иск по СК. Въпреки това решаващият съд дал вяра само на тях.
Първоинстанционният съд не отчел, че предмет на иска и на доказване са
болките и страданията на ищцата, търпяни след смъртта на сина й Н. В. И..
TP 1/ 2016 година на ОСНГТК на ВКС не се отнасяло към настоящият казус,
тъй като ищцата била майка на пострадалия, а не лице извън определения
кръг с Постановление № 4/1961 година на Пленума на ВС. Съдът не изложил
мотиви при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД- не преценил
интензитета на търпяните болки и страдания, продължителността на същите и
в настоящият момент, както и, че ще продължат в бъдеще. Предвид възрастта
на ищцата, при един нормален житейски цикъл, тази болка щяла да продължи
още десетки години. Не била отчетена и възрастта на пострадалия в този
аспект- болките и страдания при загубата на един млад живот били по-
интензивни. Съдът не взел предвид също и промяната в качеството на живот
настъпила при ищцата. Качеството на живот освен финансовите показатели
имало и човешки, психически, емоционални измерения. Значение при
определяне размера на обезщетение имали и социално- икономическите
условия на живот в страната. Когато се присъждало обезщетение с по - късна
дата, следвало в тази насока да се имат предвид социално- икономическите
условия към момента на отпускане на обезщетението. По казус със сходна
фактическа обстановка- загинал син, пътник в лек автомобил при ПТП, на
всеки един от родителите му било определено обезщетение в размер на по
180 000 лева и то за събитие станало през 2015 година /решение № 23 на
СлОС от 11.07.2018 година по т.д.№ 14/2018 година на СлОС /, а в случая
обезщетението било 80 000 лева.
Претендирано е обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният
иск да се уважи.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Пред ОС- Ловеч е предявен иск с правно осн. чл.498 ал.3 вр. с чл.432
ал.1 от КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
От представените по делото доказателства се установява наличието на
елементите от фактическия състав на чл. 432 ал.1 КЗ, обосноваващ пряката
отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на смъртта на Н. В. И., настъпила при ПТП,
причинено на 03.07.2017г.- виновно деяние на П. К. К., за което е налице
влязла в сила на 29.04.2021г. присъда по НОХД № 677/2020г. по описа на ОС
– Бургас; причинени неимуществени вреди на родител- майка П.Т., в
следствие на смъртта на сина й; причинно- следствена връзка;
2
застрахователно правоотношение.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди са
събрани гласни доказателства- показанията на св. Р. К., Т. М., В. И., В. В. и В.
П..
Не се спори по делото, че във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 03.07.2017г. и предявена застрахователна претенция от П.Т., е
била образувана преписка по щета № ********** на „ЗД Евроинс“АД, по
която е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 80
000.00 лв. по предоставена от нея лична банкова сметка.
С оглед гореизложеното ОС- Ловеч е приел за доказано по делото
настъпилото застрахователно събитие и вредите, като пряк и непосредствен
резултат от непозволеното увреждане, които ответната застрахователната
компания следва да обезщети, съгласно сключеният договор за застраховка
„гражданска отговорност”, валидна и действаща към датата на ПТП. Отчел е,
че в процесния случай ищцата претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на
настъпилата смърт на сина й Н. В. И., в размер на сумата 100 000 лева,
представляваща разлика между търсения общ размер от 180 000 лева и
платените от ответника преди завеждане на делото 80 000 лева. Приел е, че
обезщетението за неимуществени вреди по отношение на ищцата е в размера,
който е определен и заплатен от застрахователната компания, поради което е
отхвърлил предявената по настоящото дело претенция над тази сума.
Изложил е съображения, че: майката на пострадалия Н. И. се ползва с право
на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като поради естеството на
съществувала житейска връзка е логично да се предполага, че в
продължителен период от време търпи значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му; но от събраните по делото доказателства не може
да направи извод за твърдяните от нея изключителни по интензитет болки и
страдания, обосноваващи обезщетение в различен от полученият размер,
предвид съществувалата през годините между тях непостоянна връзка и
периодични срещи- получаване на родителските права от бащата, когато Н. И.
е бил в ранна детска възраст, както и обстоятелството, че ищцата и
починалият не са живеели в едно домакинство, не са поддържали постоянно
контакти / починалият от малък живеел в друго населено място с баща си/.
Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Ловеч за
неоснователност и недоказаност на претенцията за присъждане на по- висок
размер обезщетение на ищцата за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на Н. И., над платената от застрахователя сума от 80 000 лева, който
размер е адекватен с оглед претърпените от нея болки и страдания, отговарящ
на принципа на справедливост и социално-икономическите условия на живот
в страната към 2017г.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че: първата
инстанция не взела предвид към кой кръг лица, легитимирани да получат
3
обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено
увреждане смърт на близък, била майката на пострадалия, поради което
неправилно обсъждал ТР 1/2016г.; не изложил мотиви при определяне
размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД- не преценил интензитета на
търпяните болки и страдания, продължителността на същите и в настоящият
момент, обстоятелството, че ще продължат в бъдеще.
Първата инстанция конкретно е отчела, че ищцата попада в кръга лица,
които търпят преки и непосредствени имуществени и/или неимуществени
вреди от загубата на най- близък човек, съгласно ППВС №4/1961г., №5/1965г.
и №2/1984г. и като майка на пострадалия Н. И. има право на обезщетение за
неимуществени вреди. Но е посочила, че основателността, степента и
интензитета им подлежи на доказване, като с оглед определяне
действителният размер на тези вреди, съобразно принципа на справедливост,
следва да се отчетат редица обстоятелства- отношенията между ищцата и
починалият, близост и емоционална връзка между тях. Защото само факта на
родствената връзка не води до автоматично право на обезщетение за
неимуществени вреди- същите следва да бъдат реално претърпени и доказани
/ напр. в раздел ІІІ на ПП на ВС №4/1961г. е посочено в кои хипотези не се
присъжда обезщетение за неимуществени вреди на близки от кръга от лицата,
които имат право на обезщетение/.
При смърт на близък родственик, за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените от деликт болки и страдания, е необходимо да
се отчете действителният размер моралните вреди: отношенията между
пострадал и неговите близки, съдържанието на общуването между
починалият и преживялият- взаимопомощ, подкрепа, отчуждаване или
взаимна привързаност и др. Именно поради това първата инстанция е
обсъждала отношенията между ищцата и починалият Н. И., установени с
показанията на разпитаните по делото свидетели, които са относими към
настоящият правен спор, а не „свързани с евентуално дело по СК“. При
анализ на тези обстоятелства въззивната инстанция също стига до извода за
недоказаност на твърденията на ищцата в исковата молба, че е живяла в един
дом с пострадалия, че са имали изключително близки отношения, делили са
радости и скърби. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че ищцата не е живяла със сина си нито когато той е бил дете
/напуснала е когато е бил на около 1 годинка/, нито след това, не е
поддържала постоянна връзка с него, нито постоянни контакти, а срещите им
са били редки- св. В. И. /баща на починалият/ е посочил, че „след официалния
развод и докато завърши колежа във Велико Търново, ищцата е идвала около
десет пъти да види Никола, като през цялото време не е плащала издръжка“.
От показанията на този свидетел се установява, че от 1993г. /развода / грижи
за отглеждането и възпитанието на пострадалия е полагал той- неговия баща
и жената, с която е започнал да съжителства на съпружески начала. Към тях
Никола се е обръщал за помощ и подкрепа в трудни житейски ситуации и с
тях е живял до смъртта си в гр.Велико Търново. Св.В. В. /брат/ също е
4
посочил, че Никола рядко е имал контакти с майка си, но искал да поддържа
контакт със сестра си, която е дете от брака на ищцата с друг мъж.
Неоснователно е и възражението във въззивната жалба за
несъобразяване със сходен казус на СлОС, при който било присъдено по-
голямо обезщетение. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до
емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални
страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия,
преживяването им за всеки индивид е индивидуално. Предвид специфика на
съдържанието на неимуществените вреди, при едно и също или
приблизително по характер увреждане, може да има разлика в размерът на
обезщетението, която ще се дължи на разликата в обстоятелствата, които са
от значение за определяне на справедливо обезщетение. А в случая по делото
е установено, че ищцата не е живеела със сина си нито когато същият е бил
дете, нито след това, не се е срещала често с него и рядко са поддържали
връзка и контакти, дори след като е станал пълнолетен. Същият е живеел в
друго населено място със семейството си- семейството което е създал баща
му, получавал е от тях помощ и подкрепа от детската си възраст, до момента
на произшествието, като само понякога, пътувайки по други ангажименти, се
е отбивал в дома на майка си, тъй като е искал да поддържа връзка с
природената си сестра.
Нормално е майката на починалият да преживее тежко смъртта му, да
изпитва мъка, да е изпаднала в шок от внезапната му смърт при такива
трагични обстоятелства. Но липсва връзката, която е налице при загубата на
близък, с който ежедневно е живяла, който лично е отглеждала, формирала и
възпитавала, който всеки ден е виждала и по отношение на който е възлагала
очаквания за в бъдеще. В случая тези хипотези не са налице, а като фактор,
имащ значение за прилагане на критерия за житейска справедливост, следва
да се преценят. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът следва да отчете обстоятелството, че между майката и
починалият не е имало силна емоционална връзка. Още от най- ранната му
детска възраст те са живеели разделени, майката е заминала в друго населено
място, създала е друго семейство и дете, като няма данни синът й да е бил
част от това друго семейство. Гостуванията при майката, купуването на
подаръци от нейна страна, е било епизодично и не може да замести
обичайната и ежедневна грижа, която един родител полага за детето си.
Макар да се установи, че майката и синът й са поддържали нормални
отношения, тези отношения не са били обичайните отношения между
родител и дете, характеризиращи се със съвместно съжителство, ежедневни
грижи, възпитание, издръжка. Това не означава, че между тях е нямало
привързаност и обич и майката не е страдала заради смъртта на сина си, но
степента на близост между тях е определяща за размера на претендираното
обезщетение.
Гореизложените обстоятелства мотивират въззивният съд, при
5
самостоятелна преценка на доказателствата по делото, също да приеме, че
липсва основание за присъждане на по-висок размер обезщетение на ищцата
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Н. И. над платената от
застрахователя сума от 80 000 лева. Този размер е адекватен с оглед
претърпените от нея болки и страдания, отговаря на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната
към 2017г., към който момент се определя- към момента на настъпване на
деликта / а не към „ отпускане на обезщетението“ както се сочи в жалбата/.
На основание гореизложеното, като правилно и законосъобразно,
решението на първата инстанция следва да се потвърди.
Разноски: С оглед неоснователността на въззивната жалба разноски не
следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение №17/25.02.2022г. по т.д.№71/2021г. на ОС-
Ловеч.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6