Р
Е Ш Е
Н И Е
№........................../02.02.2023г., гр.
София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на деветнадесети април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Виктория Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
10899 по описа на съда за 2020 год.,
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Л.С.М., подадена чрез пълномощника му
– адв. С., против Е.В.М., с която е предявен иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата в размер общо на 39 040,79лв., от които: сумата от 28 624лв.,
представляваща обезщетение за ползване на имот, находящ
се в гр. София, ж.к.“******, за периода 20.08.2012г. – 01.08.2017г. /изменение
на иска, допуснато с определение от 03.07.2020г. по гр.дело № 8756/2018г. по описа
на СРС, 1 ГО, 169 състав, преди изпращане на делото по подсъдност на СГС/;
сумата от 7902,90лв. – за потребена от ищцата
топлинна енергия за периода от 20.12.2015г. до 20.10.2016г., сумата от
1862,65лв. – заплатена от ответника на Софийска вода за периода от 23.04.2015г.
до 23.06.2016г. – главници и лихви, както и сумата от 651,24лв. - разходвана
топлинна енергия за периода 01.10.2015г. до м.06.2016г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 07.02.2018г., до окончателното им изплащане.
В исковата
молба се твърди, че страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с влязло в сила решение по гр.дело № 3571/2004г. на СРС, 84 състав. В
сключеното споразумение ответницата е заявила, че няма претенции спрямо
семейното жилище, находящо се на адрес: гр. София, ж.к.“******, с площ от 106,26 кв.м. Въпреки
това ищецът разрешил на бившата си съпруга да ползва жилището докато децата са
малки, като продължил да плаща всички консумативи за апартамента. През 2012г.
ищецът изпратил нотариална покана на ответницата, с която я поканил да напусне
жилището, което му било необходимо, за да живее в него. Ответницата отказала да
напусне имота, а ищецът продължил да заплаща всички консумативи. Ответницата
заплащала единствено сметките за електроенергия. През 2016г. ищецът подписал
споразумение с „Т.“ АД за сумата от 7902,90лв., която изплатил на равни месечни
вноски. Ищецът бил принуден да заплаща и текущи разноски към „Т.“, възлизащи на
651,24лв., както и да сключи споразумение със „Софийска вода“ АД за сумата от
1862,65лв., заедно с текущите сметки. През месец януари 2016г. изпратил нова
покана, с която уведомил ответницата, че от първата нотариална покана от
20.08.2012г. до 31.01.2016г. му дължи обезщетение за ползване на собствения му
имот в размер на 10 250лв., а от 01.02.2016г. му дължи месечен наем в
размер на 250лв. Излага се, че ответницата освободила апартамента в края на
месец юли 2017г., като за периода от 01.02.2016г. до 01.08.2017г. дължи на
ищеца наем в размер на 4250лв., а доколкото не е заплатила дължимите суми,
същата се е обогатила за сметка на ищеца. Прави се искане за уважаване на иска
и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, която оспорва иска. Твърди, че
ищецът до 2015г. е държал свои вещи в апартамента и не е бил лишен от
ползването на жилището. Поддържа, че никога не е живяла сама в процесното жилище, а заедно с двете им деца, както и с
ищеца, като плащането на консумативите от негова страна било в замяна на това,
че не заплащал издръжката, присъдена със съдебното решение за прекратяване на
брака, в полза на двете им деца Твърди, че окончателно напуснала жилището на
19.07.2016г., поради което претенциите за обезщетение за след това са
неоснователни. Направено е възражение за прихващане с дължимо обезщетение за
ползване от страна на ищеца на собствени на ответницата описани в отговора на
исковата молба имоти, както и възражение и за погасяване на вземанията по
давност. Твърди се, че ответницата не се е обогатила за сметка на ищеца, а
именно той се е обогатил за нейна сметка чрез ползването на ½ ид.ч. от имота в кв.“Горубляне и къщата с дворното място в
кв.“Сухата река“, които и до момента на подаване на отговора на исковата молба
ползва еднолично. За времето от
03.02.2012г., когато му била връчена нотариална покана рег.№ 643, т.1,
акт № 40/2012г. на нотариус А.Д., рег.№ 404 от НК, до момента на подаване на
отговора на исковата молба, ищецът, който ползвал съсобствените
им имоти, я е лишил от възможността да ги ползва съобразно правата й, като се
твърди, че по този начин се е обогатил за нейна сметка. Дължимото обезщетение
за къщата и дворното място в гр. София, ул.“******за нейната ½ ид.ч. от този имот, предвид твърденията на ответницата,
възлиза на 200лв. месечно, която сума ответницата счита, че й се дължи, считано
от датата на връчване на поканата 03.02.2012г.
до момента на подаване на отговора на исковата молба – 02.04.2018г. или за 74
месеца дължимата сума е в размер на 14 800лв.
Дължимото обезщетение за ползването на офис-сградата в кв.“Горубляне“, от което
е била лишена, възлиза на 500лв. месечно, за периода от 03.02.2012г. до
11.09.2016г., на която дата ищецът самоволно е разрушил сградата, или за 55
месеца сумата възлиза на 27 500лв.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след
запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа
страна, следното:
Не се спори между страните, а и от събраните
доказателства се установява, че бракът между ищеца и ответницата, сключен на
18.07.1992г., е бил прекратен с
влязло в сила на 03.12.2004г. решение по гр.дело № 3571/2004г. на СРС, 84
състав. Видно от представеното съдебно решение по посоченото дело е, че към
датата на прекратяване на брака родените на страните деца са били малолетни -
синът им С.бил на 12 години/навършил пълнолетие през 2010г./, а синът им Л. бил
на 9 години/навършил пълнолетие през 2013г./.
Липсва спор между страните относно обстоятелството, че
след прекратяването на брака в семейното жилище на страните, индивидуална
собственост на ищеца, находящо се в ж.к.“Младост“,
останали да живеят ответницата и родените от брака на страните деца.
Във връзка с ползването на имота от ответницата и за изясняване
на спорния по делото въпрос за това кога същата го е напуснала, по делото са
разпитани свидетели.
Видно от показанията на свид. Д., същият познава страните от 2003г., тъй като живеел на семейни
начала със сестрата на ищеца и се виждали постоянно, всяка седмица. Страните по
делото живеели като семейство в кв.“******, а след това ищецът се изнесъл от
жилището. Първоначално живеел в апартамент в центъра, а след това под наем в
кв.“Хаджи Димитър“ на ул.“Макгахан“, като от 2012г.
живеел в новия си апартамент. Бившата му съпруга и децата останали да живеят в
семейното жилище до 2017г., като свидетелят научил от ищеца, че тогава
ответницата е напуснала апартамента.
От показанията на свид. А.се установява, че същият познава страните от 1989г., тъй като
живее на третия етаж в блока, където е апартамента им. След 2004г. Е. с двамата
им сина останала да живее в жилището, а Л. тогава не живеел с тях, като през
пролетта или лятото на 2017г. направили ремонт и разделили апартамента на две
части.
Видно от показанията на свид. Н.- приятелка на големия син на ответницата, която живяла през
периода септември 2014г. – май 2015г. в апартамента в „Младост 1“ с големия син
на страните С.– в детската стая, в същия апартамент живеели малкият им син Л.,
който бил в отделна стая, както и ответницата – сама в по-малка стая. Бившият
мъж на Е. идвал в апартамента, като имал ключ от него, държал свои дрехи в
жилището – якета, дрехи, тоалетни принадлежности, но не оставал да преспива
там, а ответницата напуснала жилището през лятото на 2016г.
От показанията на свид. И.– брат на ответницата, се установява, че той разбрал за
развода на сестра си при посещение при родителите им през 2010 – 2011г.
Дотогава смятал, че Е. и Л. живеят като съпрузи в апартамент в кв.“Младост“,
собственост на ищеца, но с изненада разбрал, че са разведени от 2004г. През
лятото на 2016г. ответницата напуснала апартамента, което свидетелят разбрал,
след като видял, че е пренесла багажа си в дома на родителите им, а синовете на
страните останали да живеят в жилището в кв.“Младост“.
От показанията на свид. Р.се установява, че същият от 2004г. и към датата на разпита му
– 21.02.2020г., живее в къща в кв.“Христо Ботев“, която според него била на Л.,
като не заплащал наем, а само поддържал имота.
Видно от Договор от 01.09.2007г. за заем за послужване,
представен от ищеца и приложен като доказателство по делото е, че той, в
качеството на заемодател, е предоставил безвъзмездно на заемателя
В.Н.А.за ползване недвижим имот, находящ се в гр.
София, кв. „Горубляне“, съставляващ парцел в квартал по плана на града с площ
от 1384 кв.м., заедно с находящата се в него
двуетажна офис сграда в строеж без акт 14 за срок от 10 години.
От представените по делото доказателства се установява,
че през 2012г. ответницата по настоящото дело предявила иск по чл.34 от ЗС за делба на придобитите по време на брака
й с ищеца недвижими имоти, а именно: 1/ Масивна двуетажна офис-сграда, павилион
за охрана и паркинг за 10 автобуса, находящи се в гр.
София, СО – Район „Младост“, кв.“Горубляне“ на бул.“Цариградско шосе“,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4085.1347, 2/ Търговски
обект, представляващ салон за красота, находящ се в
гр. София, СО – Район „Подуяне“, ж.к.“Сухата река – запад“ бл.**, ******/Едноетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. София, СО – Район
„Слатина“, ж.к.“Сухата река – запад“, ул.“******, както и че въз основа на
исковата молба е образувано гр.дело № 29296/2012г. на СРС, 74 състав.
Не се спори между страните, че след прекратяване на брака
на страните с развод до датата на подаване на отговора на исковата молба,
придобитите в СИО имоти, с изключение на търговски обект – салон за красота, са
били ползвани от ищеца – лично или чрез трети лица.
С нотариална покана рег.№ 8129, т.3, № 180/17.08.2012г. на
нотариус В.Г., рег.№ 340 от НК, връчена на ответницата на 20.08.2012г., ищецът я
поканил, в едномесечен срок от получаване на поканата, да освободи собственото
му жилище – апартамент № 33, находящ се в гр. София,
ж.к.“Младост ******, с площ от 106,26 кв.м., състоящ се от три стаи, кабинет,
кухненски бокс и сервизни помещения.
Ответникът отправил до ответницата и втора нотариална
покана рег.№ 187, т.1, № 10/11.01.2016г. на нотариус В.Г., рег.№ 340 от НК,
връчена на ответницата на 18.01.2016г. да освободи собственото му жилище,
описано по-горе и да му предаде ключовете от същото, както и я уведомил, че от
получаване на предишната нотариална покана на 20.08.2012г. до момента му дължи
обезщетение за ползване на жилището в размер на 10 250лв. и че ако не
освободи жилището му дължи месечен наем в размер на 250лв., считано от
01.02.2016г.
Преди предявяване на иска за делба, с нотариална покана
рег.№ 643, т.1, акт № 40/2012г. на нотариус А.Д., рег.№ 404 от НК, връчена на
ищеца на 03.02.2012г., ответницата поискала от него да й заплаща припадащата й
се част от получаваните от него наеми от съсобствените
им имоти на офис-сградата в кв.“Горубляне“ и на едноетажната жилищна сграда с
дворно място, намираща се на ул.“Мими Балканска“.
В отговор на поканата с последваща
нотариална покана рег.№ 1008, том 1, акт № 62/20.02.2012г. на нотариус А.Д.,
рег.№ 404 от НК, ищецът я уведомил, че не получава наем от описаните недвижими
имоти, но не отрекъл, че ги ползва, като я приканил доброволно да уредят
отношенията си.
С влязло в сила на 10.11.2015г. решение по гр.дело № 29296/2012г. на СРС, 74 състав била
допусната делба, като решението било вписано в АВп –
София на 17.05.2016г.
Липсва спор, а и от представения по делото протокол от
съдебно заседание по гр.дело № 29296/2012г. на СРС, 74 състав, се установява,
че във втората фаза на делбата е констатирано, че един ден преди назначеното
вещо лице да извърши оглед и оценка на офис-сградата в кв.“Горубляне“ ищецът я
съборил, както и че към 27.09.2016г. тя не съществува.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвено от в.л. К., неоспорено
от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, че пазарния наем на процесния апартамент,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к.“******, за
периода 20.08.2012г. – 01.08.2017г. възлиза на 28 624лв ./след корекция,
отчитаща разлика с останали апартаменти в района 15%/, като за периода от 20.08.2012г. до 31.01.2016г. е в
размер на 25 324лв. без корекцията /15 245,70лв. с корекцията/, а за
периода 01.02.2016г. – 01.08.2017г. е в размер на 12 341лв.без корекция
/9378,70лв. с корекцията/.
От заключението
на втората съдебно-оценителна експертиза, изготвено от същото вещо лице, е
видно, че пазарният наем на масивна едноетажна еднофамилна къща в гр. София,
ул.“******с дворно място за периода от 03.02.2012г. – връчването на нотариална
покана на ищеца, до 02.04.2018г – датата на подаване на отговора на исковата
молба, възлиза на 31 778лв., като наема на ½ от имота за същия
период възлиза на сумата от 15 889лв. Пазарният наем на двуетажна масивна
офис-сграда със застроена площ от 38 кв.м., находяща
се в гр. София, кв. „Горубляне“, Цариградско шосе, без дворното място за
периода от 03.02.2012г. – връчването на нотариалната покана на ищеца, до
11.09.2016г. – датата на разрушаване на
постройката, възлиза на 47 624лв., а наема на ½ ид.част
от имота възлиза на 23 812лв., като пазарният наем за ½ част от
двата имота възлиза на сумата в размер на 39 701лв. /15 889лв. + 23 812лв./.
Представено е Споразумение от 06.11.2015г. между „Т.
София“ ЕАД и Л.С.М. за начин на заплащане на дължими суми за незаплатена
топлинна енергия за периода от 31.08.2012г. до 30.09.2015г. за топлоснабдения имот, находящ се
гр. София, ж.к.“******, за заплащане на сумата в размер общо на 7902,90лв., по
посочен в споразумението погасителен план, както и 27 броя разписки, издадени
от Изи Пей, за заплатена топлинна енергия.
Приложен е и Споразумителен
протокол № СВ 630000006662/23.06.2016г. между „Софийска вода“ АД и Л.С.М.
относно заплащането на незаплатени суми за ползване на вода в същия имот в
размер общо на 1593,46лв. за периода от 23.04.2015г. до 23.06.2016г., както и
касови бонове за платените суми.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа
страна, прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД. Общата
хипотеза на неоснователното обогатяване е налице в случаите, когато
лице-несобственик ползва недвижимия имот/вещта/ без правно основание за това и
препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение в обема на правата, които има. В този случай от едни и същи
факти – ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствения
недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява
в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или
да го отдава под наем на другиго за процесния период
от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на
разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния
период, като фактическата власт може да се
упражнява лично или чрез трето лице.
Критериите от значение за
определяне на дължимото обезщетение по чл.59 от ЗЗД в размер на средния пазарен
наем в горната хипотеза произтичат от индивидуалните особености на конкретния
имот и са: предназначението на имота, местоположението му, регулационния му
статут, установения начин на ползване, както досежно
вида на ползване за съответна дейност, така и досежно
обстоятелството дали ползването обхваща целия имот или част от него.
Когато ответникът ползва без
правно основание част от собствения на ищеца имот по начин, който не препятства
ползването на останалата част от имота от собственика, обезщетението по чл.59
от ЗЗД обхваща средния пазарен наем само за частта от имота, ползвана без
основание.
В случая, твърденията на
ищеца, че през периода от 20.08.2012г. до 01.08.2017г. ответницата е ползвала
самостоятелно собствения му имот - гр. София, ж.к.“******, останаха недоказани, като от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че в
жилището първоначално е живяло цялото семейство, а след прекратяването на брака
с влязло в сила на 03.12.2004г. решение по гр.дело № 3571/2004г. на СРС, 84
състав, в него са останали да живеят ответницата и двамата сина на страните, както
и че ищецът е имал ключ от апартамента и държал там свои вещи.
Предвид липсата на непосредствени впечатления от
свидетелите Д.а и А.за това кога ответницата е напуснала апартамента – двамата
разбрали от ищеца, че го е сторила през 2017г., както и с оглед
обстоятелството, че свидетелите Н.и И.имат преки впечатления за това, че
ответницата е напуснала жилището през лятото на 2016г., съдът кредитира
показанията само на последните двама свидетели и приема, че ответницата е
напуснала апартамента не както твърди ищецът, а в края на месец юли 2016г.,
доколкото не се събраха доказателства за точната дата, поради което и дължи
обезщетение за ползването на имота само за периода от 20.08.2012г. до
31.07.2016г., вкл. направените от ищеца разходи за вода и топлоенергия за същия
период.
Същевременно с това, съдът намира, че ответницата дължи
само 1/3 част от претендираната от ищеца сума за
ползването на апартамента в кв.“Младост“, явяващ се индивидуална собственост на
ищеца, доколкото по делото не се установи ответницата да е ползвала сама
жилището на ищеца, а се събраха доказателства, че в него са живели и синовете
на страните. По несъмнен начин, посредством показанията на свид.
Николова, се установи, че всеки един от тримата е ползвал по една стая от
апартамента, а и макар ищецът да не е оставал да пренощува в жилището, същият е
имал ключ от апартамента, съхранявал е свои вещи там, поради което и не би
могло да се приеме, че е нямал възможност да ползва част от имота. Поради
изложеното, съдът намира, че ответницата не дължи обезщетението за ползване на
имота в целия претендиран от ищеца размер, вкл. не
дължи възстановяване на всички, заплатени от ищеца консумативни разходи, тъй
като в имота са живели и други лица, които са потребявали
топлоенергия и вода, а само 1/3 част от претендираните
суми, като по отношение обезщетението за ползване на имота за периода от
01.08.2016г. до края на месец юли 2017г. предявеният иск се явява недоказан,
доколкото по делото се установи, че в същия период тя не е живяла в апартамента
на ищеца.
Съдът, като съобрази горното и заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, намира, че дължимата от
ответницата в полза на ответника сума възлиза на 10 908,75лв.,
представляваща 1/3 от дължимата сума за периода от 03.02.2012г. до
31.07.2016г., от които 7436,49лв. за наем и 3472,26лв. за разходи за вода и
топлоенергия, като за разликата над 10 908,75лв. до 39 040лв. и за
периода от 01.08.2016г. до 01.08.2017г., искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Безспорно се установи по делото, че страните са
притежавали в съсобственост на основание прекратена поради развод СИО два други
недвижими имота – къща с дворно място в гр. София, на ул.“******и масивна
двуетажна офис-сграда и павилион за охрана, находящи
се в гр. София, СО – Район „Младост“, кв.“Горубляне“ на бул.“Цариградско шосе“,
разположени в поземлен имот с идентификатор 68134.4085.1347, като липсва спор,
че за времето от 03.02.2012г., на която дата на
ищеца е била връчена нотариална покана рег.№ 643, т.1, акт № 40/2012г. на
нотариус А.Д., рег.№ 404 от НК, до 11.09.2016г. – когато ищецът е разрушил
сградата в кв.“Горубляне“, предоставена от него за ползване от трето лице, въз
основа на договор за заем за послужване, а по отношение на къщата на ул.“Мими
Балканска“ – до датата на подаване на отговора на исковата молба -
02.04.2018г., ищецът, ползвайки изцяло съсобствените
им имоти, я е лишил от възможността да ги ползва съобразно правата й, като по
този начин се е обогатил за нейна сметка, съгласно заключението на вещото лице
по допуснатата втора съдебно-оценителна експертиза, със сумата в размер общо на
39 701лв., доколкото пазарният наем на ½ ид.ч. от двуетажна масивна офис-сграда със застроена площ
от 38 кв.м., находяща се в гр. София, кв.
„Горубляне“, Цариградско шосе, без дворното място за периода от 03.02.2012г. –
връчването на нотариалната покана на ищеца, до 11.09.2016г. – датата на разрушаване на постройката,
възлиза на 23 812лв., а пазарният наем на ½ ид.ч.
от масивна едноетажна еднофамилна къща в гр. София, ул.“******с дворно място за
периода от 03.02.2012г. – връчването на нотариална покана на ищеца, до
02.04.2018г – датата на подаване на отговора на исковата молба, възлиза на
сумата от 15 889лв.
В случая пълния размер на вземането на ответницата е
заявен в срока за отговор на исковата молба, когато е направено възражението за
прихващане и независимо, че по заключението на експерта размера на пазарния
наем на ½ ид.ч. от масивна едноетажна
еднофамилна къща в гр. София, ул.“******с дворно място за периода от
03.02.2012г. – връчването на нотариална покана на ищеца, до 02.04.2018г –
датата на подаване на отговора на исковата молба, възлиза на сумата от
15 889лв., при преценката дали са налице основания за прихващане, съдът
следва да съобрази заявения от ответницата размер на обезщетението за ползване
– 14 800лв., тъй като се касае за възражение за прихващане, за което има преклузивни срокове. Същевременно с това доколкото
заявената за прихващане сума от 27 500лв. за ползването на ½ ид.ч. от двуетажна масивна офис-сграда със застроена площ
от 38 кв.м., находяща се в гр. София, кв. „Горубляне“,
Цариградско шосе, без дворното място за периода от 03.02.2012г. – връчването на
нотариалната покана на ищеца, до 11.09.2016г.
– датата на разрушаване на постройката, надвишава установената от вещото
лице по неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, възлизаща на
23 812лв., то и последната сума следва да бъде взета предвид, с оглед
заявеното възражение за прихващане при произнасяне по предявения иск.
В случая ответницата е възразила в отговора на исковата
молба, че част от вземанията по предявения от ищеца иск са погасени по давност,
но същевременно с това самата тя е направила възражение за прихващане със
сумите, за които твърди, че са й дължими от ищеца за ползването на нейните
идеални части от съсобствените на страните имоти,
като датата, от която твърди, че й се дължи обезщетение - 03.02.2012г.,
предхожда датата, от която ищецът претендира присъждането на обезщетение за
ползването на собствения му имот – 20.08.2012г., поради което приложима се
явява разпоредбата на чл.103 ал.2 от ЗЗД.
Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №
2/18.03.2022г. по тълк.дело № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС, при уважено възражение за прихващане признатите от
съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в
който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е
било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо.
В разпоредбата на чл.103 ал.2 от ЗЗД е
предвидена възможност да се прихване с погасено по давност вземане, ако
пасивното вземане е възникнало преди да изтече давностния
срок за вземането на прихващащия, като обратното действие на прихващането води
до това, че задължението на прихващащия се счита погасено към посочения момент,
а това води до отпадане на отговорността на лицето за неизпълнение на
задължението и за последиците от това неизпълнение.
В случая възражението за прихващане на
ответницата се явява основателно, поради което и доколкото тя дължи на ищеца
сумата в размер общо на 10 908,75лв., представляваща 1/3 от дължимата сума
за периода от 03.02.2012г. до 31.07.2016г., от които 7436,49лв. за наем и
3472,26лв. за разходи за вода и топлоенергия, а ищецът й дължи сума в по-голям
размер – 38 612лв.,
доколкото пазарният
наем на ½ ид.ч. от двуетажна масивна
офис-сграда със застроена площ от 38 кв.м., находяща
се в гр. София, кв. „Горубляне“, Цариградско шосе, без дворното място за
периода от 03.02.2012г. – връчването на нотариалната покана на ищеца, до
11.09.2016г. – датата на разрушаване на
постройката, възлиза на 23 812лв., а пазарният наем на ½ ид.ч. от масивна едноетажна еднофамилна къща в гр. София,
ул.“******с дворно място за периода от 03.02.2012г. – връчването на нотариална
покана на ищеца, до 02.04.2018г., съгласно заявеното от ответницата в отговора
на исковата молба, възлиза на 14 800лв.,
предявеният от ищеца иск следва да бъде отхвърлен изцяло по изложените по-горе
в решението на съда мотиви относно недължимостта на
2/3 от претендзираната сума, а в частта до сумата от
10 908,75лв. представляваща част от сумата в размер общо на
39 040,79лв., поради извършено прихващане със сумата от 38 612лв., дължима
от ищеца на ответницата, предвид действието на прихващането, изразяващо се в
погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях.
С оглед изхода на спора и като взе предвид представените
доказателства, че посочените в списъка по чл.80 от ГПК разноски са действително
сторени от ответницата, ищецът следва да бъде осъден да й заплати, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК, сумата в размер общо на 1750лв., от които 250лв. – внесения
от нея депозит по допуснатата съдебно-оценителна експертиза и 1500лв. –
заплатеното адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно по смисъла на
чл.78 ал.5 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото, и което
дори не надвишава минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
съобразяване на материалния интерес след допуснатото изменение на иска.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.С.М., ЕГН **********,***,
чрез адв. М.С. от САК, против Е.В.М., ЕГН **********,***,
салон за красота, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата в размер общо на 39 040,79лв., от
които: сумата от 28 624лв., представляваща обезщетение за ползване на
имот, находящ се в гр. София, ж.к.“******, за периода
20.08.2012г. – 01.08.2017г; сумата от 7902,90лв. – за потребена
от ищцата топлинна енергия за периода от 20.12.2015г. до 20.10.2016г., сумата
от 1862,65лв. – заплатена от ответника на Софийска вода за периода от
23.04.2015г. до 23.06.2016г. – главници и лихви, както и сумата от 651,24лв. -
разходвана топлинна енергия за периода 01.10.2015г. до м.06.2016г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 07.02.2018г., до
окончателното им изплащане, като в частта до сумата от 10 908,75лв.,
представляваща част от общо претендираната сума в
размер на 39 040,79лв., като погасен чрез прихващане с насрещно задължение
на Л.С.М. към Е.В.М. в общ размер на 38 612лв. – обезщетение за ползване на ½
ид.ч. от двуетажна масивна офис-сграда със застроена
площ от 38 кв.м., находяща се в гр. София, кв.
„Горубляне“, Цариградско шосе, без дворното място за периода от 03.02.2012г. до
11.09.2016г. и за ползване на ½ ид.ч. от масивна едноетажна еднофамилна къща в гр. София,
ул.“******с дворно място за периода от 03.02.2012г. до 02.04.2018г.
ОСЪЖДА Л.С.М., ЕГН **********,***, чрез адв.
М.С. от САК, да заплати на Е.В.М., ЕГН **********,***, салон за красота, сумата
в размер на 1750лв., представляваща направени по делото разноски, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: