.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.09.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, I Гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на единадесети септември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Евгени
Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 2 719 по описа за 2019 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
415 от ГПК, връзка с чл. 535, връзка с чл. 537, връзка с чл. 485, ал. 1 от
Търговския закон, че К.С. дължи на „Р.Т.“ ЕООД 29 974,40 лева по
запис на заповед, издаден на 17.12.2014 г. „Р.Т.“ ЕООД ***, а К.С. е със
съдебен адрес – адвокат Й.М.,***.
[2] ОСЪЖДА К.С.
да заплати на „Р.Т.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК:
- 599,49 лева разноски по исковото производство;
- 599,49 лева разноски в заповедното производство.
[3]
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
[4] Ако ответницата обжалва решението, с въззивната
си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 599,49
лева държавна такса по сметката на САС. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По
исковата молба на ищеца
[5] „Р.Т.“ ЕООД (Р.) заявява в искова молба от 25.02.2019 г., че на
17.12.2014 г. „Т.Д.М.“ ЕООД (Т.) е издал запис на заповед в полза на Р. за
26 576,00 евро. Авалисти по записа са били К.С. и Ж.Ш.Д.. Падежът на
записа е бил на предявяване и той е бил предявен на 16.12.2015 г. Записът е
обезпечавал вземането на Р. спрямо Т. по договор за лизинг на автомобил.
[6] Т. е престанал да заплаща лизинговите вноски.
Затова Р. е поискал от СРС да му издаде заповед за незабавно изпълнение за
29 974,40 лева срещу К.С. и Ж.Ш.Д. въз основа на записа на заповед от
17.12.2014 г. СРС е издал такава, но длъжниците са възразили. Затова Р. моли
съда да приеме за установено, че длъжниците му дължат тази сума (исковата
молба, л. 3-10).
2. По писмения
отговор на ответника
[7] Ответницата К.С. е оспорила предявения иск. Тя
е заявила, че:
1. е подписала записа на заповед, мислейки, че с
това задължава Т., а не себе си;
2. записът на заповед не ѝ е бил предявен на
16.12.2015 г., а още при подписването му;
3. вземането на ищеца за лизинговите вноски е
погасено по давност;
4. чрез записа на заповед се търси събиране на
неустойка от 14 124,46 лева, която е по-голяма от твърдяната главница – 11
1262,29 лева;
5. записът не е обезпечавал разходи на ищеца за
4 587,65 лева. Затова ответницата моли съда да отхвърли иска (писмения
отговор, л. 92-94).
3. Насрещни
твърдения на ищеца
[8] Р. е заявил, че:
1.
К.С. е съзнавала, че се
задължава лично с подписването на записа на заповед като авалист;
2.
авалистът не може да предявява
личните възражения на издателя на записа на заповед. Затова К.С. не може да възразява
относно размера на вземането по договора за лизинг. Затова той моли съда да
уважи иска (допълнителната искова молба, л. 102-104).
II. По процедурата
[9] Докато съдът е разменял книжата, е починал Ж.Ш.Д..
Затова съдът е конституирал като ответници неговите наследници по закон - Ж.-А.Д.
и Ж. Д.Д. (определението, л. 69-гръб). Понеже съдът
не е успял да призове за откритото съдебно заседание на адреса им Ж.-А.Д. и Ж. Д.Д., е разпоредил да се залепи уведомление на адреса, а след
това е указал на Р. да внесе по сметка на СГС 2 259,23 лева депозит за
особен представител. Съдът е уведомил Р., че, ако не направи това, съдът ще
прекрати производството по отношение на тези двама ответници (л. 129). Р. не е
изпълнил указанията на съда и на 11.09.2020 г. съдът е прекратил производството
по делото спрямо Ж.-А.Д. и Ж. Д.Д. (л. 134).
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обстоятелства, които съдът приема за установени
[10]
На 17.12.2014 г. Т. е издал запис на заповед в полза на Р. за 26 576,75
евро с падеж на предявяване. К.С. е авалирала записа,
като е знаела и съзнавала, че така се задължава лично по него. На 16.12.2015 г.
Р. е предявила записа на К.С. (записа, л. 11; показанията на свидетелите Л.и Й.,
л. 134-135). Не се спори, че тя не е плащала по записа на Р.. Р. е заплатил по
599,49 лева държавна такса по заповедното производство и по настоящото дело (л.
18 и л. 2).
2. Спорни по делото обстоятелства
[11]
Спорно по делото е било:
-
дали К.С. е подписала записа на заповед, мислейки, че с
това задължава Т., а не себе си;
- кога е бил предявен записът на заповед. Липсват
доказателства, че К.С. е подписала записа на заповед, мислейки, че с това
задължава Т., а не себе си. Точно обратното, от показанията на свидетелите Л.и Й.се
установява, че преди подписването на записа на заповед служители на Р. са
обяснили на К.С., че чрез подписването на записа на заповед тя е задължавала
себе си, а не Т.. Затова съдът приема, че К.С. е знаела, че се задължава лично
по записа на заповед.
[12]
Липсват доказателства Р. да е предявил на К.С.
записа на заповед за плащане при подписването му. Точно обратното – в записа е
вписано, че той е бил предявен за плащане на 16.12.2015 г., като след датата е
подписът на К.С.. Това, че записът е бил предявен за плащане на 16.12.2015 г.
се потвърждава и от показанията на свидетелите Л.и Й.. Затова съдът приема, че Р.
е предявил на К.С. записа на заповед за плащане на 16.12.2015 г.
IV. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[13]
Р. е предявил иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 535, връзка с чл. 537, връзка
с чл. 485, ал. 1 от ТЗ. Искът е основателен и съдът го уважава.
[14] Поръчителят по записа на заповед отговаря както лицето,
за което е поръчителствал (чл. 485, ал. 1 и чл. 537 от ТЗ). Следователно предпоставките за уважаване на иска по
чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 535 от ТЗ, връзка с чл. 537 от ТЗ, връзка с чл.
485, ал. 1 от ТЗ са:
1.
да е издаден валиден запис на заповед;
2.
по този запис на заповед ответникът да е поръчител;
3.
ответникът да не е заплатил на ищеца сумата по записа.
[15] Съдът установи,
че Т. е издал запис на заповед в полза на Р.. Записът е валиден, защото има
необходимото съдържание. К.С. е поръчител по записа на заповед, а тя не е
заплатила на Р. сумата по него.
[16] Налице са предпоставките
за уважаването на иска. Затова съдът признава за установено, че К.С. дължи на Р.
29 974,40 лева.
[17] К.С.
е възразила, че:
- вземането на ищеца за лизинговите вноски е
погасено по давност;
- чрез записа на заповед се търси събиране на
неустойка от 14 124,46 лева, която е по-голяма от твърдяната главница – 11
1262,29 лева. Възраженията са неоснователни.
[18] Възражения,
основани на несъществуването на задължението по каузалното правоотношение, биха
били допустими от страна на авалиста само в два случая. Първо, когато авалистът
е и страна по каузалното правоотношение. Второ, когато поемателят
по записа на заповед е недобросъвестен и злоупотребаюява
с право (Решения на ВКС: 17-2011-II Т. О. по т. д. 213/2010 г.;
120-2009-II Т. О. по т. д. 988/2009 г.).
Недобросъвестност или злоупотреба с право е налице, когато поемателят по записа
на заповед знае за наличието на лични относителни възражения на длъжника по
каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, по което той е
кредитор. Тези възражения са свързани с недопускането на двойно плащане на
поемателя (решение на ВКС 103-2016-I Т. О. по т. д. 1598/2015
г.).
[19]
В случая възраженията на К.С. не са такива, чието не
разглеждане или не уважаване, би довело до двойно плащане на Р.. Ето защо съдът
ги приема за неоснователни.
2. По разноските
[20]
Р. търси разноски. Той е направил такива за по 599,49 лева в заповедното и
настоящото производство.
[21] Съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска.
Съдът уважава изцяло иска. Затова съдът осъжда К.С. да заплати на Р. 599,49
лева разноски за исковото производство и 599,49 лева разноски по заповедното
производство.
Съдия: