О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр. Ловеч, 27.11.2019г.
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември
две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия Христова административно дело №503/2019г. по
описа на Административен съд Ловеч, на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на Глава десета, раздел IV от АПК във връзка с чл.54, ал.5 от АПК.
Административното
дело е образувано по жалба на В.С.И. с ЕГН ********** ***, подадена против
Заповед № 517/27.08.2019г., издадена от ИД Кмет на Община Тетевен. С оспорения
акт е спряно изпълнението на Заповед № 475/07.08.2019г. на Кмета на Община
Тетевен в частта, касаеща спечелилия участник В.С.И. до изясняване на
обстоятелствата за наличие на право за участието му в процедурата.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, както и незаконосъобразна
на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК. Доводите за нищожност са, че не
става ясно кой е нейният издател, т.е. кой е органът, издал оспорената заповед,
като не е приложена заповед, оправомощаваща да я подпише лице „за кмет“. На
следващо място в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, свързани с
неспазване на установената форма (не е посочен издател, в заключителната й част
няма дата на издаване и адресати на акта, липсват мотиви), съществени нарушения
на административно-производствените правила (не са уведомени заинтересованите
лица, не са изяснени фактите и обстоятелствата по случая), противоречие с
материално-правни разпоредби и с целта на закона (без да се сочат конкретни
оплаквания в тази връзка). По подробно изложените в жалбата съображения се моли
да бъде отменена заповедта като нищожна, както и поради нарушения на
изискванията за форма на акта и на административнопроизводствените правила,
противоречие с приложимия материален закон и целта му, като се претендира да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
– Кметът на Община Тетевен, в придружителното писмо към преписката и в писмена
молба ангажира становище за просрочие на жалбата, като моли същата бъде
отхвърлена като неоснователна и необоснована. Оспорват се и твърденията за
нищожност на заповедта, за което се излагат съответни доводи.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите и
възраженията на страните и съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа страна следното:
С
оспорената в настоящото производство заповед, Кметът на Община Тетевен е спрял изпълнението
на негова Заповед № 475/07.08.2019г. в частта й, касаеща спечелилия участник В.С.И.,
до изясняване на обстоятелствата. Оспорената заповед е издадена на основание
чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Издаването й е мотивирано с това, че от писмо изх.№
2008 от 26.08.2019г. на Директора на ОДБХ Ловеч и Констативен протокол №
0002085/19.08.2019г. на ОДБХ Ловеч било видно, че в животновъден обект №
5731-0480, собственост на В.И. няма животни, поради което се налагало
становището, че същият участник в тръжната процедура за отдаване под наем на
поземлени имоти от общинския поземлен фонд за стопанската 2019/2020г. няма
основание да участва в нея.
Със
Заповед 475/07.08.2019г. на Кмета на Община Тетевен, чието изпълнение е спряно
по отношение на жалбоподателя, последният е обявен за спечелил публичния търг за
отдаване под наем на поземлени имоти от общинския поземлен фонд в землищата на
с. Голям Извор, с. Рибарица, с. Черни Вит, гр. Тетевен, с. Галата, с. Глогово,
с. Гложене, с. Малка Желязна и с. Градежница за стопанската 2019/2020г. Тази
заповед е обжалвана от В.И. само в частта, с която участничката В. А. И. е
обявена за спечелила търга за подробно изброени имоти, като по жалбата е
образувано неприключилото адм. дело № 408/2019г. по описа на Административен
съд Ловеч. В останалата си част няма данни и не се твърди заповедта да е
обжалвана, поради което е влязла в сила.
От
цитираните в оспорената заповед писмо изх.№ 2008 от 26.08.2019г. на Директора
на ОДБХ Ловеч и Констативен протокол № 0002085/19.08.2019г. на ОДБХ Ловеч е
видно, че при извършена на 19.08.2019г. от служители в ОДБХ Ловеч проверка в животновъден
обект № 5731-0480, собственост на В.С.И. се установило, че в обекта няма
налични животни и не се осъществява животновъдна дейност, въпреки че в обекта
са вписани 1 бр. ЕПЖ и 3 бр. овце.
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт пред
местно компетентния съд от лице с активна процесуална легитимация – адресат на
акта. Видно от направеното отбелязване на известието за доставяне на л.10,
придружителното писмо изх.№ 2948/2/27.08.2019г., с което заповедта е изпратена
на жалбоподателя на адреса му, който е едновременно негов постоянен и настоящ,
е получена на 02.09.2019г. от С. М. – негова майка. Получателката се е
подписала в известието с изрично отбелязване на качеството си – член на
домакинството с родствена връзка „майка“. Горните обстоятелства се установяват
безспорно и от представените от “Български пощи“ ЕАД доказателства по делото. Следователно
заповедта е редовно връчена на оспорващия на 02.09.2019г. и срокът за
обжалването й е изтекъл на 16.09.2019г., понеделник, присъствен ден. Жалбата е входирана
в Община Тетевен на 18.10.2019г., а датата на изготвяне върху нея е 17.10.2019г.
– повече от 1 месец след изтичане на срока за обжалване на акта. Следователно
същата се явява просрочена по отношение изложените в нея доводи за
незаконосъобразност на заповедта.
Съобразно
чл.61, ал.1 от АПК административният акт, съответно отказът да се издаде акт,
се съобщава по реда на чл.18а в тридневен срок от издаването му на всички
заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството,
а съобразно чл.18а, ал.1 от АПК съобщението може да бъде изпратено и чрез
лицензиран пощенски оператор, както е сторено в настоящия случай. Не е спорно и
че съобщението за издаване на оспорената заповед е било редовно връчено на 02.09.2019г.
на майката на жалбоподателя на неговия адрес, която го е приела. Обстоятелството,
че заповедта е повторно връчена лично на оспорващия на ръка на 09.10.2019г., е
правно ирелевантно, тъй като всяко последващо връчване не санира срока за
обжалване и той не започва да тече отново. Срокът за упражняване на
правото на защита срещу административния акт е преклузивен и тече от неговото
първо по време редовно съобщаване по някой от способите, предвидени в АПК. В
горния смисъл е ТР № 4/7.06.2007 г. по т. д. № 5/2007 г. на ВАС (т. 2), както и
константната и непротиворечива практика на ВАС – така Определение № 5187/08.04.2019г.
на ВАС по адм.д. № 963/2019г., 5-членен с-в, Определение № 2432/19.02.2019г. на
ВАС по адм.д. № 998/2019г., VI о., Определение № 13483/07.11.2017г. на ВАС по
адм.д. № 9564/2017г., 5-членен с-в и много други.
В
жалбата освен доводи за незаконосъобразност на оспореният акт са наведени
такива и за нищожност на същия, като се претендира прогласяването му за такъв.
Ето защо и като взе предвид нормата на чл.149, ал.5 от АПК, според която
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето, настоящият състав намира, че
доколкото в случая жалбата е подадена след изтичане на срока по чл.197 от АПК,
то за съда е преклудирана възможността за проверка дали актът страда от пороци,
налагащи отмяната му, като е ограничен в извършването на преценка само с оглед
наличие на основания за обявяването на акта за нищожен.
Наличието
на основанията, визирани в чл.146 от АПК, води до недействителност на
административния акт. За преценка дали порокът, от който акта страда, води до
нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на
изискването за валидност е съществено, в който случай актът следва да бъде
отменен, или особено съществено, в който случай актът следва да бъде обявен за
нищожен.
Нормативна
уредба за недействителността на административните актове липсва, като за
нищожни или унищожаеми административни актове няма законови определения. Според
административноправната теория и съдебната практика преценката дали порокът, от
който страда съответният акт, води до неговата нищожност или унищожаемост,
следва винаги да е конкретна, но са приети някои правила, които допринасят за
изясняване на понятията „нищожност“ и „унищожаемост“ и за изграждане на
критерия за разграничаване на тези два вида незаконосъобразни административни
актове.
Безспорно
акт, издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по
степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения
на административнопроизводствените правила водят до нищожност само ако са
толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен
поради противоречие с материалния закон би бил този акт, който е издаден при
пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна
норма; когато административният акт е лишен изцяло от законово основание;
когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон, от нито един орган. Несъответствието с целта на закона би обосновало
нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или
когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.
При
проверката на горните основания, съдът намира жалбата в тази й част за
основателна по следните съображения:
В
случая не се установява наличието на първото основание – материална
некомпетентност, тъй като по делото са представени доказателства за
компетентността на издателя на заповедта. Видно от Заповед № 95 от 13.02.2017г.
на Кмета на Община Тетевен, цитирана в оспорения акт, зам.-кметът Б. П. В. е
определен да замества кмета и да изпълнява правомощията на кмет на община по
чл.44 от ЗМСМА и всички други функции, правомощия и задължения съгласно
действащото законодателство при отсъствието на титуляра. От представените
командировъчни и разходен касов ордер се установява, че титулярът на длъжността
Кмет на Община Тетевен е отсъствал на 27.08.2019г. и актът е издаден при
условията на заместване, при които заместващият изпълнява всички функции на
титуляра.
Не са
налице и пороци във формата на акта, които да водят до неговата нищожност –
посочен е видът му, номер и дата на издаване, формално има правни и фактически
основания, разпоредени последици, адресат, подписан е от издателя си.
Наведените
оплаквания за съществени процесуални нарушения не са от такова естество, че да
водят до нищожност на заповедта. Съществено нарушение на процесуалните правила,
както бе посочено, може да доведе до нищожност, само ако е довело до липса на
волеизявление на административния орган. Такова в случая не е налице.
При
служебната проверка по чл.168, ал.1 и ал.2 от АПК съдът установи, че оспореният
акт е нищожен поради противоречие с материалния закон. Материалната
незаконосъобразност, както бе изложено, може да доведе до нищожност само при
пълна липса на предпоставките, визирани в материалноправната норма; когато
актът е изцяло лишен от основание; когато акт с такова основание не може да
бъде издаден въз основа на никакъв закон, от никакъв орган. Оспорената заповед
за спиране е издадена на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Последната
разпоредба дава възможност на административния орган да спре административното
производство по издаване на акта при наличието на образувано друго
административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да
стане преди неговото приключване. Следователно производството се спира от административния
орган, пред когото то е висящо.
В
случая обаче нямаме висящо производство, а приключило административно
производство с издаването на Заповед № 475/07.08.2019г. на Кмета на Община
Тетевен, която освен това в частта й, касаеща спечелилия участник В.С.И., е и
влязла в сила. Следователно оспорената заповед е лишена от основание, тъй като
цитираната разпоредба на АПК предвижда спиране на производството по издаване на
административен акт, а не спиране на изпълнението на вече издаден и влязъл в
сила ИАА.
Освен
горното, при постановяване на оспорената заповед напълно е липсвала и основната
и най-съществена предпоставка – да има висящо административно производство. В
раздел I
„Организиране и провеждане на публични търгове“ от Наредбата за стопанисване и
управление на общинския поземлен фонд в община Тетевен е регламентиран редът за
провеждане на търговете, като административната процедура приключва с
издаването на заповед на кмета на общината, с която въз основа на протокола на
тръжната комисия той определя наемател или арендатор, наемната цена, условията
и сроковете за плащането й (чл.17, ал.6 от наредбата). Сключването на договор
за наем или аренда е следствие на влязлата в сила заповед (чл.19 от наредбата),
но не е част от административната процедура по издаване на заповедта.
Налице е
и несъответствие с целта на закона, което е толкова съществено, че също е
основание за обявяване нищожността на оспорения акт. Нормата на чл.54, ал.1,
т.5 от АПК, на която се е позовал административния орган, изобщо не урежда възможността
да се спре изпълнение на влязъл в сила индивидуален административен акт. Влизането
в сила на административния акт е предвидено от законодателя, за да съществува
стабилност в правния мир, поради което и в АПК е предвидено спиране на висящо
административно производство, но не и на приключило такова, и то с влязъл в
сила ИАА. При наличие на съответните законови предпоставки органът разполага с
други правни възможности по отношение влязъл в сила акт (примерно чл.99 или чл.280
от АПК), но не и да приложи чл.54, ал.1, т.5 от АПК.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че жалбата в частта й, с която се претендира
нищожност на обжалваната заповед, е основателна и съдът следва да обяви
нищожността на Заповед № 517/27.08.2019г. на Кмета на Община Тетевен.
С
жалбата си оспорващият е направил искане да му бъдат присъдени направените по
делото разноски, което с оглед изхода на спора съдът намира за основателно.
Направените от него и доказани разноски са за държавна такса в размер на 10,00
лева и адвокатски хонорар по ДПЗС № ********** от 17.10.2019г. в размер на 350,00
лева, заплатен изцяло и в брой.
По
правото на обжалване на настоящия съдебен акт:
Съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.2, във вр. с чл.202 и чл.54, ал.5 от АПК определението,
с което се отменя, респективно се обявява за нищожен актът за спиране на
производството, може да се обжалва с частна жалба единствено от страните,
участващи в административното производство.
Съгласно установената и непротиворечива
съдебна практика административният орган, издал акта, е решаващ орган, а не
страна в административното производство и не е легитимиран да подаде частна
жалба срещу определението по чл.200, ал.1 от АПК (така Определение № 14252/24.10.2019г.
на ВАС по адм.д. № 11232/2019г., VI отд., Определение № 14010/21.10.2019г. на
ВАС по адм.д. № 11162/2019г., 5-членен с-в, Определение № 3218/14.03.2018г. на
ВАС по адм.д. № 2508/2018г., 5-членен с-в, Определение № 2209/19.02.2018г. на
ВАС по адм.д. № 1445/2018г., I отд., Определение № 348/10.01.2018г. на ВАС по
адм.д. № 291/2018г., IV отд., Определение № 12059/11.10.2017г. на ВАС по адм.д.
№ 9640/2017г., 5-членен с-в, Определение № 9012/11.07.2017г. на ВАС по адм.д. №
7038/2017г., II отд., и др.). На основание чл.27, ал.1 от АПК страни, участващи
в административното производство, са заявителят, привлечените и встъпилите
заинтересовани граждани или организации. Правото на обжалване произтича от
наличието на конкретно материално право или защитим от закона интерес, които
пряко и непосредствено се засягат от властническото произнасяне. Сезираният с
искането административен орган, пред който се развива производството, няма
качеството на надлежна страна по спорното материално административно
правоотношение, а решаващ орган в административното производство, и няма право
на частна жалба съгласно чл.200, ал.2 от АПК. Поради изложеното настоящото
определение ще подлежи на обжалване само от страните в административното
производство, а в случая това е единствено жалбоподателят, за когото съдебният
акт е позитивен.
Водим
от горното и на основание чл.200, ал.1, предл. второ от АПК във вр. с чл.54,
ал.5 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Обявява
нищожността на Заповед № 517/27.08.2019г. на Кмета на Община Тетевен.
Осъжда Община
Тетевен с ЕИК ********* и адрес гр. Тетевен, пл. „Сава Младенов“ №9, да заплати
на В.С.И. с ЕГН ********** и адрес ***, реално направените, доказани и
своевременно поискани разноски по настоящото адм. дело №503/2019г. на АС Ловеч
в общ размер от 360,00 (триста и шестдесет) лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС само от страните, участвали в
административното производство – в случая от В.С.И., в 7-дневен срок от
съобщаването му.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: