Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1046 27.09.2022 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти състав, в публично заседание на тринадесети септември, две хиляди двадесет и
втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР Д.
при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Д. адм. дело номер
1227 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс:
Образувано е по жалба на Н.И.М.,***
1 срещу Заповед № 22-0434-000023 за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДвП, издадена от Началник група към ОД на
МВР Бургас, 2 РУ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца,
считано от 05.07.2022г.
В сезиращата съда жалба се
излагат възражения, че оспорения индивидуален административен акт е
незаконосъобразен, тъй като при постановяването му е допуснато нарушение на
процесуалноправни норми, изразили се в изготвяне и връчване на
нечетлив талон за изследване. На следващо място счита заповедта за
незаконосъобразна и заради връчването й чрез трето лице – негов съсед, при
което обстоятелствата в заповедта са станали негово достояние. Възраженията,
изложени в жалбата се поддържат и в о.с.з. от процесуалния представител на
жалбоподателя адв. К..
Ответникът – Началник
група към ОДМВР Бургас, 2 РУ не се явява лично и не се представлява в
настоящото производство. В писмено становище оспорва жалбата и ангажира гласни
доказателствени средства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е установено, че длъжностно лице
от състава на 2 РУ при ОДМВР - Бургас е съставило АУАН, сериен №
205381/05.07.2022г. за това, че на 05.07.2022г. около 21,30 часа в гр. Бургас,
кв. Банево, ул. Одрин пред дом №18 в посока към кръстовището с ул. Тракия
управлявал собственото си МПС – Мазда Демио с рег. № А **** МВ и отказал да
бъде тестван за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 сер.№ARDM- 0790, като му бил връчен и талон за
изследване № 138327
Актът бил подписан от страна на нарушителя
без възражения.
В допълнение, видно от талон за изследване
Приложение №1 към Наредба №1 от 19 юли, 2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (Наредбата), същият удостоверил с подписа си отказа да бъде
изпробван с техническото средство за наличие на алкохол в кръвта.
По делото е представено копие на цитирания
АУАН (л.5-6), ведно с цитирания талон за изследване.
Предвид
установеното нарушение е била издадена процесната ЗППАМ № 22-0434-000023/06.07.2022г.
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а б. „б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от
05.07.2022г. Обжалваната заповед за прилагане на ПАМ
била връчена на жалбоподателя М. на 07.07.2022г., за което е направено
отбелязване на гърба на същата (л.4 гръб). Недоволен от така
постановената заповед, жалбоподателят атакува същата с доводи за
незаконосъобразност, като твърди, че заповедта е издадена в нарушение на
процесуалния закон и при липса на материалноправните предпоставки за издаването
й.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
При проверка за законосъобразност на обжалвания адм. акт, настоящият
съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и
в законоустановената форма,
при спазване на административно- производствените правила за
неговото издаване и в съответствие с материалноправните разпоредби. Този извод се налага по
следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт –
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП. Актът е
издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 251з-209/2017г. на
директора на ОД на МВР - Бургас. По силата
на чл. 165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени
от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата
за движение от всички участници в движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл.165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по
този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да
изземват и задържат документите по т.1, както и да отнемат табелите
с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.
Съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП, контролът
по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и
издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните
служби по тази глава. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Липсва спор относно
заеманата от ответния орган длъжност и компетентността му да издава ЗППАМ по
ЗДвП. Не се спори и относно това, че органът е надлежно упълномощен със Заповед
№251з-209/2017г. от директорът на ОД на МВР Бургас в нейната т. 1.6.
Поради изложеното оспорената заповед за налагане на
ПАМ е издадена от компетентен орган при спазване на формата за действителност и
при липса на допуснати съществени нарушения, засягащи валидността й, поради
което обжалваната заповед представлява валиден административен акт и не е
нищожна.
Съгласно чл.171, ал.1 ЗДвП волеизявлението за налагане
на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и
се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда
и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал.
2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на
акта.
В оспорения акт е посочено правно основание – чл. 171,
т. 2а б. "б"от ЗДвП. Съгласно този текст „за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година;
От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, посоченото в същата фактическо основание, че на
05.07.2022г. М. е управлявал МПС, като е отказал практически да бъде тестван с
техническо средство Дрегер, за което обстоятелство е положил подпис в
съставения при проверката талон за изследване сер. № 138327/ 05.07.2022г.
(л.38).
Административният орган е приел, че водачът е
осъществил състав на нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, съответно, че е
осъществена една от хипотезите на чл. 171, т. 2 а б. "б" от ЗДвП.
Следователно при тази законова регламентация,
необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане
на мярката е управление на собствено на жалбоподателя МПС и изразен отказ да
бъде изпробван същия с техническо средство, установяващо концентрацията на
алкохол в кръвта.
Нарушението на водача следва да бъде констатирано със
съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно
нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила в административното
производство за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В
качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а
опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на
жалбоподателя. В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал годни
доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган,
отразени в АУАН №205381/05.07.2020г. Същият твърди, че се е явил в УМБАЛ, но му
е било отказано вземане на кръв, поради нечетливост на отразения час. Това
обстоятелство се опровергава от св, показания на разпитаните свидетели И. и Ж.,
както и от самия представен екземпляр на талона, връчен на жалбоподателя, от
който се установява обективна разпознаваемост на отразения час на връчването му
и срока за явяване, определен в максималнодопустимия за населено място размер,
според закона. Според показанията на свидетелите, същите са пристигнали преди
посочения час, който е били устно съобщен на жалбоподателя и са изчакали до
изтичане на времето за явяването му, както и известно време след това, но М. не
се е явил.
Във връзка с обсъжданото възражение споменато следва
да бъде и друго обстоятелство. Нормата на чл.171, т.2а б. “б“ от ЗДвП съдържа
няколко хипотези, които са предвидени алтернативно и самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата. Т.е. всеки от двата законово установени способа има
отделно практическо приложение и правно значение, като начините за извършване
на пробата и отказът на водача да бъде проверен по кой да е от тях, предоставят
изискуемото основание за прилагане на ПАМ. В този смисъл отказът на
жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство сам по себе си е
основание за налагане на оспорената ПАМ, като единствен способ за елиминиране
на предпоставките за това се явява извършването на изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Предвид така изложеното и
липсата на годни доказателства, установяващи опорочаване производството по
вземането на проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта от страна
на дл. лица, издали талона за изследване, налагането на процесната ПАМ се явява
правилно и обосновано.
В конкретният случай нарушителят е отказал на първо
място да бъде тестван с техническо средство при проверката. Това е така, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от цитираната по-горе Наредба №1 „При извършване на проверка за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от
контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и
указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други
лица живот или здраве.
(2) Неизпълнението на задължението по ал. 1, с
което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето
да му бъде извършена такава.“
В конкретния случай, видно от показанията на св. Ж.
жалбоподателят е отказвал да надуе дрегер-а. Т.е. не е изпълнявал дадените му
указания за годно отчитане количеството на алкохол в кръвта.
Единствено за пълнота съдебният състав излага
съображения и относно законосъобразността и обосноваността на наложената мярка.
В тази връзка следва да се отбележи, че в нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП е
предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност от 6/шест/ месеца
до една година. Административният орган следва да определи срок на приложената
ПАМ в рамките на този предвиден в закона. В конкретния случай е приложена ПАМ
за срок от шест месеца. Същият не надхвърля рамките на минимума посочен в ЗДвП.
Съгласно изискването на закона продължителността
следва да бъде обоснована, като се държи сметка за специфичните за случая факти
и обстоятелства. На още по-силно основание това процесуално задължение е
валидно за хипотези като настоящата, в която срокът се определя от органа при
условията на оперативна самостоятелност и промяната на неговата продължителност
е извън компетенциите на съдебния състав.
В конкретния случай обаче се касае за действие на
органа по постановяване на ПАМ при условията на обвързана компетентност, като
органът е определил продължителността на същата на допустимия минимум. Т.е.
налице от една страна е задължение на органа за налагане на ПАМ, вменено му в
конкретната хипотеза от закона, а от друга страна мярката е определена на
възможния минимум. В този случай не може да се твърди, че липсата на мотиви за
определената продължителност на ПАМ уврежда правото на защита на жалбоподателя,
доколкото пред административния орган не съществува възможност за прилагане на
ПАМ спрямо нарушителя по един по-благоприятен начин. В този смисъл, макар
допуснатия пропуск да представлява нарушение на процесуалния закон -чл.59, ал.1 АПК изискващ пълно мотивиране на постановения акт, включително на
продължителността на наложената санкция, която определя в най-голяма степен
интензитета на засягане на правната сфера на жалбоподателя, то в конкретната
хипотеза този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, явяващо
се основание за отмяна на оспорената заповед.
Като е определил продължителността на наложената ПАМ
на предвидения в закона минимум, съдът намира така индивидуализираната
мярка за съответна на съдържащата се в
чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните
административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции:
превантивна, преустановителна и възстановителна (компенсаторна).
Изложеното мотивира съда да приеме, че така издадената
заповед, с която е приложена принудителната административна мярка -
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шестмесеца“ като издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила или нарушение на материалния
закон, е законосъобразна, а жалбата на Н.М. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.М.,*** 1 срещу Заповед № 22-0434-000023
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „б“
от ЗДвП, издадена от Началник група към ОД на МВР Бургас, 2 РУ, за прекратяване
на регистрацията на автомобил „Мазда“ Демио
рег. № А**** МВ за срок от шест месеца, на основание чл.171, т. 2а, б.б
от Закона за движение по пътищата, считано от 05.07.2022г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: