С присъда № 596/26.10.2005 година, постановена по НОХД № 666/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал Георги Георгиев Ташев от гр. Кърджали за виновен в това, че на 13.12.2004г. в гр.Кърджали чрез използване на техническо средство-ключ, отнел чужди движими вещи: 1бр. мобилен телефон марка „Сименс С 45”, на стойност 60,00 лева и 1бр. СИМ-карта на стойност 4,50 лева,всичко на обща стойност 64,50 лева от владението на Симо Александров Андреев от с.гр.,без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.4 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца за отнетия мобилен телефон и е преквалифицирал деянието по отношение на СИМ-карта в такова по чл. 197 ал.1 т.3 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, като на основание чл. 197 ал.1 т.3 във вр. с чл. 194 ал.1 във връзка с чл. 55 ал.1 т.2 “б.” И чл. 2 ал.2 от НК го е осъдил на наказание пробация, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и включване в курсове за професионална квалификация за срок от две години, като на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 195 ал.1 т.4 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК за СИМ-карта. На основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Въззивното производство е образувано по постъпил протест от Районна прокуратура Кърджали, с който присъдата се протестира като неправилна, поради следните съображения: при разглеждане на делото били събрани достатъчно доказателства за безспорен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което бил предаден на съд - на 13.12.2005 г. в гр. Кърджали, чрез използване на техническо средство - ключ, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон "Сименс С 45" на стойност 60 лв. и СИМ-карта към него на стойност 4.50 лв., всичко на обща стойност 64.50 лв. от владението на Симо Александров Андреев от същия град без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. По несъмнен начин се установила и вината му. Като веществено доказателство по делото била приложена една от инкриминираните вещи – мобилен телефон "Сименс С 45". Вещта била открита от органите на досъдебното производство след успешни действия по разследването при извършена справка в системата на "МТел" за използването на мобилния телефон, предвид идентификационния му номер, след датата на отнемането му. Установено било, че мобилният телефон се използвал от свидетеля Басри Дуран Мехмед, който доброволно го предал на полицейските органи. СИМ-картата на телефона, която също била предмет на деянието и при извършването му била поставена в телефона, не била открита. Установено е, че след кражбата била унищожена. В хода на съдебното следствие подсъдимият, чрез своя защитник, заплатил на пострадалия от престъплението Симо Андреев равностойността на отнетата СИМ-карта. При постановяване на присъдата неправилно решаващият съд прие, че заместването на една от откраднатите вещи - СИМ-картата за отнетия мобилен телефон, чрез заплащането на паричната й равностойност до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, било основание деянието в частта му относно кражбата на тази вещ да се преквалифицира по привилегирования състав на чл. 197 от НК, а в частта относно другата вещ -мобилния апарат "Сименс С 45", за откриването на която извършителят няма решаващ принос, той следвало да понесе наказателната отговорност по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК-обвинението, по което бил предаден на съд. Неправилността на тази преценка произтичала от това, че при предявено обвинение за кражба на две вещи, които в конкретния случай и по своето естество били отнети едновременно-при еднакви, напълно идентични фактически обстоятелства и от един извършител – подсъдимият Ташев, не може да става въпрос за различна наказателна отговорност на подсъдимия по отношение на отделните вещи, предмет на деянието в рамките на това обвинение. Доказателствата по делото сочели, че е извършено едно деяние, при което подсъдимият бил отнел две вещи и това водело до основателния извод, че е налице едно престъпление. Отнемането на двете вещи - мобилния телефон и поставената в него СИМ-карта станало едновременно, касаело се за едноактно престъпно деяние. Недопустимо било да се счита, че при отнемането на две вещи - в случая мобилния телефон и поставената в него СИМ-карта, по едно и също време, единственият извършител на деянието извършил деяние по два престъпни състава - по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, отнемайки мобилния телефон, и по чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, отнемайки СИМ-картата за мобилния телефон, което довело и до налагането на отделни наказания. Подобно становище не намирало законово основание и не се споделяло от правораздавателната практика. Фактът, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд подсъдимият възстановил част от щетата, причинена от престъпното му деяние, следвало да се прецени единствено като смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанието му. Поради изложените съображения прокурорът предлага на въззивния съд да измени присъдата от 26.10.2005 г. по НОХД N 666/2005 г. на Районен съд - Кърджали, като осъди подсъдимия по предявеното му пред първата инстанция обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа въззивния протест и искането за осъждане на подсъдимия по предявеното му в първоинстанционния съд обвинение. Въззивна жалба против присъдата е постъпила и от адв. Д.Димитров от АК Кърджали, назначен от първоинстанционния районен съд за служебен защитник на подс. Георги Георгиев Ташев от гр. Кърджали, който обжалва присъдата като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните по делото доказателства. Видно от представените и събрани по делото доказателства подсъдимият бил отнел GSM и намиращата се в него СИМ- карта. Съдът неправилно бил счел, че след като в съдебно заседание Георги Ташев заплатил стойността на картата, а телефонът бил възстановен от трето лице, за апарата и намиращата се в него СИМ карта следва да се налагат две отделни наказания и от там е нарушил един от основните принципи в наказателното право, а именно, че никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също престъпление. Така наложеното наказание е явно несправедливо. Ето защо моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В съдебно заседание подсъдимиятГеорги Георгиев Ташев от гр. Кърджали, редовно призован, както и назначеният му от първоинстанционния съд служебен защитник на основание чл. 70 ал.1 т.2 и т.4 от НПК, не се явяват и не вземат становище по протеста. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваната присъда на основание чл.313 ал.1 от НПК, констатира следното: Първоинстанционният съд е изяснил делото всестранно, пълно и обективно; събрал е и обсъдил всички доказателства от значение за предмета на доказване; изложил е подробна и почиваща на доказателствата фактическа обстановка. Безспорно е установено, че на 13.12.2004 година подс. Ташев решил да си потърси работа и около обяд отишъл на строителен обект на ул. „Стефан Караджа” в гр.Кърджали, където бил работил през лятото, с намерението да разговаря с бригадира, но не намерил никого. Знаел къде работниците оставят ключа за пристройката, в която се преобличали и решил да влезе, и да открадне нещо, тъй като бил гладен. Намерил ключа, който се намирал между две тухли и след като отключил вратата, влязъл вътре и видял закачени връхни дрехи. Преровил ги, като търсел пари и в едно от якетата – във вътрешния му джоб намерил телефон „Сименс-С 45” .Влез го и с бързи крачки се отдалечил без да заключва вратата, оставяйки ключа в катинара. Тръгнал към пазара с намерение да продаде телефона и да си купи нещо за ядене. Първоначално разговарял с лице на име Георги за продажбата на телефона, но подсъдимият отказал да му го продаде, тъй като предложената цена не го удовлетворявала. След това намерил св.Басри Мехмед, който по това време работел на сергия на пазара и му предложил телефона, като му обяснил, че апаратът е негов и го продава, тъй като му трябвали пари. Уговорили се за цената и подсъдимият продал телефона на този свидетел без СИМ-картата. Междувременно св.Симо Андреев около 17,00 часа същият ден влязъл в съблекалнята на обекта на ул. „Стефан Караджа” и установил,че телефонът му „Сименс С 45”,заедно със СИМ-картата липсвал,поради което и уведомил полицията. На 12.04.2005г. с протокол за доброволно предаване св.Басри Мехмед предал инкриминираната вещ на полицейските органи. От заключението по назначената на предварителното производство съдебно-психиатрична експертиза № 118/2005г., се установява, че подсъдимият се води на диспансерен учет с диагноза Шизофрения емфиомена /Параноидна шизофрения.Лека умствена изостаналост-МКБ 10/ ЛАК №8395/28.12.2000г. По време на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си; същият може да участва в съдебно производство независимо от психичното заболяване и по време на извършване на деянието е бил вменяем и поведението му не е било психотично мотивирано,а ръководено от необходимост за задоволяване на определени потребности. От заключението на съдебно-счетоводна-оценителна експертиза, се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи е 64,50 лева,от които мобилен телефон „Сименс С 45” – 60 лева и СИМ-карта – 4,50 лева. В съдебно заседание на 26.10.2005г. защитника на подсъдимия Ташев предал парична сума в размер от 4,50 лева,с което стойностно заместил отнетата от подс.Ташев СИМ-карта. Горната фактическа обстановка, установена от районния съд, се възприема изцяло от въззивната инстанция, без от събраните от този съд доказателства, да се установяват нови фактически положения. Така, еднопосочни в установяване последователността на фактите по делото са свидетелските показания, които преценени съвкупно с обсъдените заключения на експертизите по делото, писмените доказателства и пълните и подробни самопризнания на подсъдимия, налагат безспорния е единствено възможен извод за авторството на деянието. Въз основа на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е направил извода, че подсъдимият Георги Ташев е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК-на 13.12.2004г. в гр.Кърджали чрез използване на техническо средство-ключ, отнел чужди движими вещи: 1бр. мобилен телефон марка „Сименс С 45”, на стойност 60,00 лева и 1бр. СИМ-карта на стойност 4,50 лева,всичко на обща стойност 64,50 лева от владението на Симо Александров Андреев от с.гр.,без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Предвид паричното възстановяване на отнетата вещ-СИМ-карта в съдебно заседание на 26.10.2005г. деянието по отношение на СИМ-картата съдът преквалифицирал в такова по чл.197,ал.1 т.3 във вр. с чл.194,ал.1 от НК и на осн. чл.302 от НПК е оправдал подсъдимият по предявеното обвинение по чл.195,ал.1 т.4 във вр. с чл.194,ал.1 от НК за СИМ-карта. Тези правни изводи на съда са неправилни, в нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като подсъдимият е извършил едно престъпление- това по чл. 195 ал.1 т.4 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК. Кражбата е извършена чрез еднократно действие- отнемане на мобилния телефон, в който се е намирала поставената СИМ-карта, с което деецът е прекъснал владението на телефона, респ. намиращата се в него СИМ-карта, установил е своя собствена власт върху вещите с намерение да ги свои. Извършеното престъпление е едноактно, като не се касае за множество престъпления- при условията на Þдеална или реална съвкупност, когато с едно деяние се осъществяват няколко отделни престъпления. Така, извършено е едно престъпление- отнемане на мобилен телефон и СИМ-карта, всичко на обща стойност 64.50 лева, чрез използване на техническо средство-ключ, което правилно е било квалифицирано в обвинителния акт по най-тежкия настъпил резултат, а именно квалифицирана кражба по чл. 195 ал.1 т.4 от НК. Заплащането на равностойността на СИМ-картата е следвало да се отчете единствено при определяне вида и размера на наказанието. В резултат на нарушението на закона при квалифициране на престъпната дейност, осъществена от подсъдимия като две отделни престъпления, съдът му е наложил и две наказания. Въззивният съд изцяло споделя обсъдените като смекчаващи отговорността му обстоятелства, като правилно същите са отчетени като многобройни такива по смисъла на чл. 55 от НК. Споделя и извода на съда, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Но тъй като, както бе обсъдено по-горе се касае за извършено едно престъпление, за което се следва едно наказание, присъдата в частта, с която съдът е преквалифицирал кражбата на СИМ-карта в деяние по чл. 197 ал.1 т.3 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК и му е наложил наказание във връзка с чл. 55 ал.1 т.2 б. “б” от НК във вр. с чл. 2 ал.2 от НК- пробация с определените пробационни мерки и го е оправдал частично по обвинението по чл. 195 ал.1 т.4 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК- за СИМ-картата, следва да бъде отменена като незаконосъобразна. В тази връзка, необосновано във въззивния протест на Районна прокуратура Кърджали и от въззивния прокурор в съдебно заседание се иска осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение; а във въззивната жалба на служебния защитник на подсъдимия- отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Не се налага допълнително осъждане на подсъдимия, тъй като първоинстанционният съд го е признал за виновен по цялото обвинение, включително и по отношение на кражбата на СИМ-картата, като допуснатото нарушение касае преквалификация на част от кражбата и налагане на второ наказание във връзка с нея. Не се налага отменяване на присъдата и връщане на делото на съда за ново разглеждане, тъй като допуснатото нарушение представлява нарушение на материалния закон и е в правомощията на въззивната инстанция да го отстрани чрез изменяване на присъдата по реда на чл. 335 от НПК. С оглед на изложеното, първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в частта й, с която съдът е преквалифицирал деянието по отношение на отнемането на СИМ-карта в такова по чл. 197 ал.1 т.3 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК и във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б. “б” и чл. 2 ал.2 от НК е осъдил подсъдимия на наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок то шест месеца, задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и включване в курсове за професионална квалификация за срок от две години и на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 195 ал.1 т.4 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК за СИМ-карта, като бъде отменена. В останалата си част присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл.333 ал.2 във вр. с чл. 332 т.1 във вр. с чл. 352 ал.3 т. 3 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 596/26.10.2005 година, постановена по НОХД № 666/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд спрямо ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ТАШЕВ от гр. Кърджали, ЕГН ********** в ЧАСТТА, с която отнемането на СИМ-карта е преквалифицирано в престъпление по чл. 197 ал.1 т.3 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК и във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б. “б” и чл. 2 ал.2 от НК е осъден на наказание пробация с налагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок то шест месеца, задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и включване в курсове за професионална квалификация за срок от две години и на основание чл. 302 от НПК е оправдан по предявеното обвинение по чл. 195 ал.1 т.4 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК за СИМ-карта, като я ОТМЕНЯВА. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от съобщението му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|