Р Е Ш Е Н И Е
№
08.02. 2018 година,
гр.Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на
шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря ЕЛКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Юлия
Бажлекова в.гр.д.№2541 по описа за 2017г., за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и е образувано по въззивна от Д.Н.Д., чрез процесуален
представител адв.Симеонов, срещу Решение № 3992/11.10.2017 година, постановено
по гр.дело № 4394/2017 година, по описа на ВРС, в частта, с която са отхвърлени
исковите претенции на ищеца срещу „БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК
*********, за заплащане
солидарно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, ЕИК ********* на суми,
представляващи незаплатено трудово възнаграждение за положен труд през периода
м. март 2015г.- м. април 2015г., обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за 2015г., ведно с обезщетение за забава върху исковите претенции за периода от
27.04.2015г. до 03.06.2016г.., на осн.чл.128 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД.
В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е
ценил събраните по делото доказателства, което е довело и до неправилни изводи.
Не са обсъдени всички събрани доказателства, установяващи, че реалният
корабопритежател в процесния период е бил „Булминерал“ АД, действащ чрез член
на своя СД и действителен собственик –А.У..
Не са обсъдени изложените от ищеца доводи, че българското
законодателство не допуска вписване в регистрите за беърбоут чартър на
наематели, които не са български
физически или ЮЛ, поради което и вписването на Шипинг Лоджистик С.А. в
регистърните книги е нищожно и не е породило правно действие. Дори да се счете
за валиден договора за пренаемане на кораба по арг. от чл.199г КТК
първоначалния наемател – „Булминерал“ АД продължава да отговаря за изпълнение
на договора за беърбоут чартър спрямо наемодателя и след сключване на договора.
Задълженията на наемателя във връзка с изплащането на възнаграждения на
екипажа, са негови, именно по този договор на основание чл.199ж, ал.1 КТК.
Твърди се, че опита за пренаемане на кораба от страна на трето лице,
цели заобикаляне на закона и най – вече да освободи ответника „Булминерал“ АД
от отговорност. Претендира се отмяна на решението в
отхвърлителната част и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат уважени.
В срока по
чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна – „Булминерал“
АД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага се, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз
основа на събраните по делото доказателства.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 от ГПК и е допустима.
За да се произнесе по спора,
съдът съобрази следното:
Предявени
са обективно кумелативно съединени искове, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ,
чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Д.Н.Д., ЕГН **********, срещу „ВМ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, и „БУЛМИНЕРАЛ” АД,
ЕИК, за солидарното заплащане от страна на ответниците на сумите:
5463.87 щ. д., представляващи неплатено нетно трудово възнаграждение за
положен труд през м. Март 2015г. /2863.87 щ. д./ и м. април 2015 г. /2600 щ.
д./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане; 123.76
щ.д., представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015
г. в размер на 7 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016 г. до
окончателното й изплащане; 321.98 щ. д.,
представляващи обезщетение за забава върху възнаграждението за м. март 2015 г.
в размер на 2863.87 щ. д. за периода 27.04.2015 г. – 03.06.2016 г.; 292.31 щ.
д., представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за м. април
2015 г. в размер на 2600 щ. д. за периода 27.04.2015 г. – 03.06.2016 г., както
и 13.92 щ. д., представляващи обезщетение за забава върху неизплатеното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 123.76 щ. д. за
периода 27.04.2015 г. – 03.06.2016 г.
Ищецът излага,
че е работил на м/к „Батя” в периода 22.12.2014 г. – 26.04.2015 г., съгласно
индивидуален трудов договор, сключен на 22.12.2015 г. между него и „ВМ
ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД, на длъжност „трети механик“, с месечно възнаграждение в
размер на 3000 щ. д. Твърди, че не е получил дължимото му се трудово
възнаграждение за м. март и м. април 2015 г., както и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2015 г. Поддържа, че считано от
прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят е изпаднал в забава
за плащането на дължимите суми. Посочва, че работодателят е потвърдил
задълженията в издадена от него Справка за дължими суми от 23.06.2015г. Твърди,
че ответникът „БУЛМИНЕРАЛ” АД е имал качеството на беърбоут чартьор на кораба,
на който е полагал труд, поради което и същият на основание чл. 199з КТК
отговаря солидарно за задължението за плащане на трудовото възнаграждение. На
основание чл. 199ж КТК възнагражденията на екипажа са разходи, свързани именно
с експлоатация на кораба. Посочва, че този ответник изрично е признал, че носи
отговорност за задълженията на кораба, произтичащи от заплати, в споразумение
за разсрочване на плащанията от 11.08.2015 г., сключено с други членове на
екипажа, които вече са получили доброволно плащане на дължимото възнаграждение.
Ответникът
„БУЛМИНЕРАЛ” АД с писмен отговор е оспорил сковете като неоснователни. Твърди,
че не е страна по трудовия договор с ищеца, поради което не са налице основания
за ангажиране на отговорността му за заплащане на претендираните суми. Не
оспорва обстоятелството, че е имал качеството на беърбоут чартьор на м/к „Батя”
в периода 08.01.– 13.11.2015 г., съгласно договор от 06.01.2012 г., сключен с
корабособственика „Индивидюъл Технолъджи СА”, Маршалски острови. Твърди, че
отношенията по договора се уреждат съгласно правото на Англия, поради което.
нормата на чл. 199з КТК е неотносима, а дори и да е, то солидарна отговорност
между беърбоут чартьора и работодателя не възниква за задължения за заплати,
тъй като трети лица са само тези, които нямат договорни отношения с наемателя
или лица, за които той отговаря. Посочва, че с договор за беърбоут чартър от
07.05.2013 г. преотдал кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА”, Маршалски
острови, за срок от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. Между този пренаемател и
ответникът „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД бил сключен договор за мениджмънт на кораба
за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. и именно в изпълнение на задълженията
си по този договор първият ответник е сключвал и договорите с екипажа, поемайки
задълженията и отговорностите на корабособственика по смисъла на чл. ІІ от
Морската трудова конвенция.
Страните не
спорят по фактите, които са установени правилно от решаващия съд, а именно: че Д.Н.Д.
е изпълнявал длъжността „трети механик“ по индивидуален трудов договор от
22.12.2014г. с „ВМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД, на
м/к „Батя”. Договореното месечно трудово възнаграждение е в размер на 3000 щ.д.
Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 288/28.04.2015г., считано
от 26.04.2015г. Не е спорно, че в периода м. март 2015г. и м. април 2015г.
ищецът е полагал труд при работодателя, за което му се дължи договореното
трудово възнаграждение в размер на 5455,98 щ.д. /2863,87 щ.д. за м. март и
2592,11 щ.д. за м. април 2015г./, което не е било изплатено от работодателя. Не
е изплатено и обезщетение за неползван отпуск за 2015г.
По делото
са приети като доказателства: заверени копия от моряшки паспорт на ищеца,
трудови договори, договор за беърбоут чартър на м/к „Батя“ от 06.01.2012г.,
удостоверение № 1638/30.06.2015г. на Дирекция Морска администрация Варна,
уведомление от корабособственика от 13.11.2015г. за прекратяване на договора за
беърбоут чартър на кораба, договор за подбеърбоут чартър на кораба от
07.05.2013г.; договор за корабен мениджмънт от 07.05.2013г.
По силата
на Договор за подбеърбот- чартър „Булминерал” ООД, гр.Варна, България е отдало
под наем на „Шипинг лоджистик С.А”, Маршалови острови за срок от 07.05.2013 г.
до 07.05.2016 г. м/к Батя, флаг България, ІМО 8000836.Горното обстоятелство се
потвърждава и от Агенция „Морска администрация” Варна, която прилага писмени
документи, съобразно които м/к Батя, регистриран в Пристанище Варна с № ІМО 8000836, е бил предаден на „Шипинг
лоджистик С.А” като наемател, по силата на Договор за подбеърбот- чартър между
него и „Булминерал” ООД. Установено е още, че вписването е било заличено на
17.11.2015 година поради продажбата на кораба на трето лице.
Във връзка
с оспорване от страна на ищеца на представителната власт на пълномощника на
дружеството – чартьор по същия договор по делото е прието като доказателство „генерално пълномощно” от 11.04.2013 г.,
заверено в Пирея, Гърция от Е.П., специален агент на Република Маршалови
острови – листи 208-214 от делото. От
същото се установява, че К.Н.И. има
представителна власт да извършва всички действия, които са необходими или по
мнение на пълномощника целесъобразни, от името на „Шипинг лоджистик С.А” във
връзка с всякакви дейности или интереси или друго на представляваното
дружество.
Съгласно
заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-графологична
експертиза, подписите, положени „За чартьорите” в Договора между „БУЛМИНЕРАЛ”
ООД и „Шипинг лоджистик С.А.” от 07.05.2013г., са изпълнени от К.Н.И..
Предвид
установеното ВОС достига до следните изводи:
Спорния
въпрос между страните е дали „Булминерал“ АД като работодател на ищеца е
солидарно отговорен с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД за посочените неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения за забава и неизползван годишен отпуск, т.е. дали
е приложима разпоредбата на чл. 123а, ал.3 от КТ. Настоящият състав на съда приема, че
съответно на чл.121
от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или
повече длъжници възниква, само когато е уговорена, като извод за наличието й не
може да бъде направен въз основа на тълкуване на закона, респективно на волята
на страните по договора. Предвид посоченото в случая ответникът „Булминерал“
ЕООД не е солидарно отговорно за заплащане на претендираните от ищеца суми.
Съобразно разпоредбата на чл. 123а от КТ, при отдаване на предприятието или на
обособена част от него под наем, аренда или на концесия, правата и задълженията
на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи
към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател /ал.2/, като между
тях е предвидена солидарна отговорност /ал.3/. Такава не е
предвидена в хипотезата след прекратяване на договора между работодателя -
приобретател и стария работодател - прехвърлител. В този смисъл текста на
чл.123 от КТ гласи, че трудовото правоотношение с работника или служителя не се
прекратява при промяна на работодателя в резултат на:1. сливане на
предприятия;2. вливане на едно предприятие в друго;3. разпределяне на дейността
на едно предприятие между две или повече предприятия;4. преминаване на
обособена част от едно предприятие към друго;5. промяна на
правноорганизационната форма на предприятието;6. смяна на собственика на
предприятието или на обособена част от него;7. преотстъпване или прехвърляне на
дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални
активи. Според ал.2 в случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя
прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към
датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател. Кодекса
на труда сочи още, че за задълженията към работника или служителя, възникнали
преди промяната, отговаря: 1. при сливане или вливане
на предприятия и при промяна на правно-организационната форма - работодателят
приобретател; 2. в останалите случаи - солидарно работодателят прехвърлител и
работодателят приобретател. Самото трудовото правоотношение не се прекратява
при промяна на работодателя в случаите на отдаване на предприятието или на
обособена част от него под наем, аренда или на концесия.Правата и задълженията
на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи
към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател. Също закона сочи,
че за задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по
ал. 1, отговарят солидарно двамата работодатели. В настоящия случай се
търси отговорност за задължение, произтичащо от трудово правоотношение,
солидарно от „ВМ Интернешънъл“ ЕООД и
„Булминерал“ АД. Произходът на сумите, необходими за заплащане на работните
заплати е без значение, като не съществува законова норма, която да предвижда солидарна отговорност за това.
Правилно и
в съответствие с установената практика решаващия съд е дал отговор на въпроса
при наличието на какви условия може да се ангажира отговорност по реда на
чл.199 з от КТМ. Съгласно посочената разпоредба, наемателят отговаря пред трети
лица за основателни претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на
кораба, включително за претенции за обезщетения за вреди, причинени от
замърсяване с нефт, както и за вреди причинени при превоза на опасни и вредни
вещества. Анализа на разпоредбата сочи, че отговорността на корабособственика,
отдал кораб на наемател по договор за беърбоут чартър, се ангажира за вреди,
причинени на трети лица, в хипотезата, когато вредите са произлезли от
плавателния съд като вещ, т.е по реда на чл. 50 от ЗЗД. За вредите,
причинени от технически неизправности на кораба, отстраняването на които е
задължение на беърбоут чартьора, както и за тези вследствие на действия или
бездействия на капитана или екипажа на кораба, отговаря единствено
корабопритежателя по реда на специалния закон - КТК.
Нормите
на чл.199з и чл.199 ж КТК посочват, че наемателят комплектова корба с екипаж,
като търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в
съответствие с условията на договора за беърбоут чартър, като всички разходи,
свързани с експлоатацията, включително възнагражденията на екипажа са за негова
сметка.
Предвид посоченото
и с оглед представените по делото договори от 07.05.2013г. между „Шипинг
Лоджистик“С.А и „Булминерал“ООД за
предоставяне за ползване на м/к „Баня“ и за мениджмънт на кораба, сключен между
„Шипинг Лоджистик“С.А и „ВМ Интернешанъл“ЕООД следва да се приеме за безспорно
установено, че „ВМ Интернешанъл“ЕООД е назначил екипаж на кораба за сметка на
„Шипинг Лоджистик“С.А., тъй като към момента на сключване на трудовия договор и
през процесния период, последният е имал качество на корабопритежател/наемател/
на кораба. Съдът намира за
недоказано твърдението на ищеца за наличието на симулация при реализирането на
втория договор за беърбот – чартър между „Булминерал“ АД и „Шипинг лоджистик
С.А.“ – напротив от наличните по делото доказателства е поведе от ясно, че
такъв съществува, така както съществува и втория контрагент по него.
В Кодекса за търговското
корабоплаване са дадени легални дефиниции на понятията "корабособственик"
и "корабопритежател". Корабособственикът е собственик на плавателното
средство, посочен като такъв в регистъра на корабите - т. 24 от § 1а от ДР на КТК, а корабопритежателят е лице, което
експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба
или го ползва на друго законно основание - чл. 9, ал. 3 от КТК. Трудовите правоотношения с екипажа, могат
да възникнат както с корабособственика, така и с корабопритежателя. Типичен
пример затова, че трудовото правоотношение може да не възникне с
корабособственика е договорът на беърбоут чартър, който съгласно законовото
определение в чл. 199а от КТК, е договор за наемане на кораб за определен
срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол
върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за
целия период на наемане. Съобразно разпоредбата на чл. 199ж от КТК, търговската експлоатация на кораба се
осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут
чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията, включително
възнаграждението на екипажа, са за негова сметка. Следователно, към датата
когато вземането на ищеца е станало изискуемо наемател е бил не дружеството –
ответник, в лицето на „Булминерал“ АД, а „Шипинг лоджистик С.А.“, ето защо и
„Булминерал“ АД няма качеството на
работодател, поради което за него не са възникнали задължения за заплащане на
трудови възнаграждение. По делото са приложени писмени доказателства, съобразно
които по силата на Договор за подбеърбот- чартър „Булминерал” ООД, гр.Варна,
България е отдало под наем на „Шипинг лоджистик С.А”, Маршалови острови за срок
от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. м/к Батя, флаг България, ІМО 8000836.Този
факт се потвърждава и от Агенция „Морска администрация” Варна, която прилага
писмени документи, съобразно които м/к Батя, регистриран в Пристанище Варна с № ІМО 8000836, е бил предаден на „Шипинг
лоджистик С.А” като наемател, по силата на Договор за подбеърбот- чартър между
него и „Булминерал” ООД. При тези данни да се ангажира отговорността на
„Булминерал „ АД е неоснователно.
Към датата
на сключване на втория договор за подбеърбот- чартър не са съществували валидни
задължения по отношение на ищеца, които съобразно нормата на чл.123 КТ и
следващите да доведат до солидарна отговорност. Задължението възниква едва през
2015 година, когато наемател се явява „Шипинг лоджистик С.А.“, а не „Булминерал„
АД. При тези данни с оглед наведените основания, съдът приема, че решението на
първата съдебна инстанция, в обжалвана му част се явява правилно и постановено
съобразно закона.
Предвид
изложеното решението в обжалваната му част да бъде потвърдено, като въззивника
бъде осъден да заплати сумата от 830 лева – сторени съдебно – деловодни
разноски пред ВОС от страна на дружеството - ответник.
Предвид
горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №3992/11.10.2017год., постановено по гр.дело № 4394/2017 година, по
описа на ВРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от Д.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „БУЛМИНЕРАЛ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул. „Сливница” № 28, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 128,т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД да
заплати солидарно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ”ЕООД, ЕИК *********, сумите,
както следва: 5463.87 щ.д., представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение
за положен труд през м.март /2863.87 щ.д./ и м.април 2015г. /2600 щ.д./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда –06.06.2016г. до окончателното й изплащане; 123.76 щ.д.,
представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за
2015г. в размер на 7 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016г. до
окончателното й изплащане; 321.98 щ.д., представляваща обезщетение за забава
върху възнаграждението за м. март 2015г. в размер на 2863.87 щ.д. за периода
27.04.2015г.–03.06.2016г.; 292.31 щ.д., представляваща обезщетение за забава
върху възнаграждението за м.април 2015г. в размер на 2600 щ.д. за периода 27.04.2015г.–
03.06.2016 г., както и 13.92 щ.д., представляващи обезщетение за забава върху
неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 123.76
щ.д. за периода 27.04.2015г.– 03.06.2016г.
В
останалата му част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БУЛМИНЕРАЛ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Сливница” № 28 съдебно деловодни разноски за производството
пред ВОС, в размер на 830 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд на Р България, в едномесечен
срок от връчването му на страните на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: