РЕШЕНИЕ
гр. МОНТАНА,
29.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и девета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН П.
при секретаря Т. Ц., като разгледа докладваното от съдията П. гражданско дело № 135 по описа за 2007 година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:
Настоящето производство е за делба на съсобствена движима вещ (лек автомобил) се намира във фазата по извършване на делбата.
Делбата по отношение на процесния лек автомобил марка “Москвич 2140Д” с ДК № МВ 5487 е допусната с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм) от 16.02.2009г. (л. 17), при права на съделителите, както следва: 1/2 ид. част за ищеца Н. Г. П., ½ ид. част за отв. Г. П. Ц. и ½ ид. част за отв. М. Г. Ц..
Решението по допускане на делбата не е било обжалвано в законоустановения срок и е влязло в законна сила.
В преклузивния срок по чл. 286 ГПК(отм. ) никой от съделителите не е правил искания по сметките. Съделителят Н. Г. П. чрез своя пълномощник по делото е предложил лекият автомобил-предмет на делбата да се постави в дял на него, а дяловете на останалите двама съделители бъдат парично уравнени. Поради котегорично изразено несъгласие на отв. Г. П. Ц. срещу така предложения вариант за приключване на делбения процес предложението е оттеглено и остава без последствие...
По отношение начина на извършване делбата становище по същество са изразили единствено съделителите Н. Г. П. и М. Г. Ц. и то е в насоката процесният лек автомобил да бъде изнесен на публична продан и получената от проданта сума да се разпредели между съсобствениците-съделители съобразно правата им.
Съделителят Г. П. Ц. и през настоящата фаза на делбения процес е преповторил в основни линии същите възражения направени от него във фазата по допускане на делбата по които съдът се е произнесъл с горецитираното решение по чл. 282, ал. 1 ГПК (отм. ) от 16.02.2009г.
СЪДЪТ, като взе предвид доказателствата по делото и прецени същите според своето вътрешно убеждение, съобразявайки доводите и становищата на страните, приема следното:
С решението по допускане на делбата (л. 17) бе назначена и впоследствие се извърши съдебно-техническа оценъчна експертиза, която след запознаване на материалите по делото и извършен оглед на място даде заключение за действителната пазарна стойност на процесния автомобил, от което заключение, възприето изцяло от съда и неоспорено от страните като обективно, безпристрастно и компетентно дадено се установява следното:
Видно от констативно-съобразителната част на експертното заключение (л. 30) лекият автомобил- предмет на делбата “Москвич 2140Д” с ДК № xxxxxx произведен през 1983г. Двигателят е бензинов, с работен обем 1.4 л. и мощност 55 kw или 75 к. с. По сведения от ищеца и данни от километропоказателя, който впрочем е бил подменян, автомобилът е изминал 136 238 км. Няма липсващи части и възли. По елементите на купето има следи от корозия, Оборудван е с 4 броя гуми с размер 165R13 – на предния мост марка “SEMPETIT”, износени 90 % и на задния мост – “VIDA”, износени 60 %.
Що се касае да използваните методи за оценка, експертът инж. П. Е. С. е приложил съобразно трайно установената практика следните методи, а именно:
А/ Метод на остатъчната стойност: Оценката се извършва според годините в експлоатация след годината на производство, по таблица-приложение № 2 към Наредба № 24 от 2006г. При положение, че автомобилът е в експлоатация 26 години и съгласно цитираната таблица за леки автомобили, произведени в страните от бившия социалистически лагер и в експлоатация над 15 год. след годината на производство, остатъчната стойност е 6 %.
Като се има предвид, че по данни от приложение № 3 към чл. 15, ал. 4, раздел ІІ, т. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006г. стойността на лек автомобил “Москвич 2140Д” в ново състояние е 6800 лва, то неговата остатъчна стойност ще бъде: 6800 лева х 0.06 = 408.00 лева.
Б/ Пазарен метод: При оценката по този метод експертът е използвал информация от оферти в интернет, автоборси и автожурнали за продажба на аналогични превозни средства в експлоатация над 25 години. При установена от експерта средна стойност на аналози 400 лева и приложен от него корекционен коефициент 10 %, равняващ се на 40 лева, то реалната стойност на оценявания автомобил, определена по
пазарния метод е 360 лева.
В/ Метод на разходите: Този метод се основава на така наречената “нова възстановителна стойност”, която реално представлява стойността на нов автомобил с приблизително същите или възможно най-близки технически характеристики с тези на оценявания автомобил. Стойността в ново състояние се коригира (намалява), като се вземат предвид физическото износване (ФИ), функционалното (ФО) и икономическото обезценяване (ИО) на автомобила. Размерът на корекциите в случая е определена според преценката на експерта съобразно техническото състояние и възрастта, моралното овехтяване и търсенето на подобни автомобили, както следва:
НАИМЕНОВАНИЕ |
Нова възстановит. стойност |
ФИ |
ФО |
ИО |
Номинална стойност –лева |
“ Москвич 2140 Д ” |
6800 |
80 % |
30 % |
50 % |
476 |
Тоест, номиналната стойност на процесния лек автомобил, определена по метода на разходите е 476 лева.
Към резултатите от трите метода експертът в случая е приложил подхода на средно претеглените стойности, като според неговата преценка по-голяма тежест следва да се даден на пазарния метод. При съотношение А: Б: В = 10: 80: 10, за действителната пазарна стойност на процесния лек автомобил се получава следния резултат:
НАИМЕНОВАНИЕ |
Стойност метод “А” |
% |
Стойност метод “Б” |
% |
Стойност метод “В” |
% |
Пазарна стойност – лева |
“ Москвич 2140 Д ” |
408 |
10 % |
360 |
80 % |
476 |
10 % |
376.40 |
От гореизложеното е видно, че според заключението на съдебната експертиза действителната пазарна стойност на лекия автомобил “Москвич 2140 Д” с ДК № МВ 54 87, определена чрез комбинация от трите приложени метода е 376.40 лева (триста седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки). Оттук следва, че на дял от ½ ид. част съответстват 188.20 лева (делът на ищеца Н. Г. П. ), а на ¼ ид. част съответстват 94.10 лева (дяловете на всеки един от ответниците Г. П. Ц. и М. Г. Ц. ) от горепосочената пазарна стойност на автомобила.
Предвид естеството на вещта-предмет на делбата и произтичащата оттук обективна невъзможност за реалното й поделяне между съделителите без да бъде нарушено функционалното й предназначение (т. е. налице е несъмнена фактическа неподеляемост), като безалтернативен начин за приключване на делбата е изнасянето на процесния лек автомобил на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 ГПК (отм. ) и получената от проданта сума се разпредели между съделителите съобразно правата им в съотношението посочено по-горе.
Тук би следвало да се има предвид, че посочената пазарна оценка е първоначална и в този смисъл тя има само относително, провизорно значение (преди всичко с оглед на определяне дължимите държавни такси във връзка с извършването на делбата и приключване на делбения процес), поради което наличието на тази оценка поначало не освобождава съдебния изпълнител от задължението му по чл. 374 ГПК (отм. ) за извършване на опис и оценка на продаваемите имоти, в каквато насока впрочем е трайната съдебна практика (в тази връзка вж. Р 209 – 94 – І г. о. ).
Следва също така да бъдат присъдени дължимите държавни такси във връзка с извършването на делбата, съразмерно с дяловете на съделителите и с оглед горепосочената стойност на лекия автомобил. Оттук размерът на държавните такси, изчислен по правилото на чл. 8, пр. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (ДВ, бр. 22 от 28.02.2008г. ) е общо 15.06 лева (4% от стойността на автомобила), която следва да се разпредели между отделните съделители съобразно дяловете им, както следва: 7.54 лева дължи Н. Г., а Г. П. Ц. и М. Г. Ц. – по 3.76 лева държавна такса. Всеки от съделителите отделно дължи по 5 лева д. т. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ищецът чрез своя пълномощник е направил и искане да му бъдат присъдени и направените в делбеното производство разноски изключително в тежест на ответника Г. П. Ц., който не желаел делба, с което предизвикал завеждането на настоящето делото и се наложило ищецът да поеме изцяло разноските по воденето му. Съдът намира това искане за частично основателно. В конкретния случай намира приложение особеното правило на чл. 293а ГПК (отм. ), възпроизведено и в чл. 355 от сега действащия ГПК (в сила от 1.03.2008г. ) по силата на което страните в делбеното производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове (каквито в случая няма предявени) разноските се определят по чл. 64 ГПК (отм. ), съответстващ на чл. 78 от ГПК в сила от 1.03.2008г.
По делото са представени документи, удостоверяващи за извършени от ищеца Н. Г. П. разноски в размер на общо 90 лева (от които 60 лева депозит за съдебната експертиза и 30 лева адвокатско възнаграждение). Няма данни за направени от ответниците Г. П. Ц. и М. Г. Ц. разноски в настоящето делбено производство. Ето защо и предвид изложеното в предходния абзац следва, че в тежест на ищеца са направените от него разноски, съответстващи на неговия дял от ½ ид. част, равняваща се на 45 лева. Следователно той има основание да претендира от ответниците да му заплатят другата половина от направените разноски (45 лева), която се разпределя поравно между двамата ответници с оглед равенството на дяловете им по ¼ ид. част или по 22.50 лева в тежест на всеки един от тях.
Продължение на решението по гр. д. № 135/2007г. на Районен съд – Монтана, ІІІ гр. състав – стр. 3
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
На основание чл. 288, ал. 1 ГПК(отм. ) ПОСТАНОВЯВА ИЗНАСЯНЕ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на следната съсобствена движима вещ-предмет на делбата по гр. д. № 135/2007г. по описа на Районен съд– Монтана, а именно:
1.ЛЕК АВТОМОБИЛ марка “ МОСКВИЧ 2140 Д ”, с ДК № МВ 54 87, рама: 1305407 и двигател: 3850134, цвят резеда; дата рег. 3.06.1983г., промяна рег. 13.04.1987г.
Получената при проданта сума да се разпредели между съделителите, както следва: ½ (една втора) част за съделителя Н. Г. П. и по ¼ (една четвърт) част за всеки един от съделителите Г. П. Ц. и М. Г. Ц..
Първоначална пазарна оценка на гореописания лек автомобил е 376.40 лева (триста седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки).
ОСЪЖДА Н. Г. П. xxx , ЕГН xxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка xxx – МОНТАНА 7.54 лева (седем лева петдесет и четири стотинки) държавна такса, изчислена върху стойността на дела му, както и 5.00 лева (пет лева и нула стотинки) държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г. П. Ц. xxx3, ЕГН xxxx и М. Г. Ц. xxx xxxx , ЕГН xxxxxxxxxx, ЕГН xxxxxxxxxx; ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка xxx – МОНТАНА по 3.77 лева (три лева седемдесет и седем стотинки) държавна такса, изчислена върху стойността на дела на всеки един от тях, както и по 5.00 лева (пет лева и нула стотинки) държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на Н. Г. П. с посочени по-горе адрес и ЕГН ДА ЗАПЛАТЯТ по 22.50 лева (двадесет и два лева и петдесет стотинки) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: