Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 220 Дата
05.07.2019 година
Пловдивски апелативен съд,търговско отделение,трети търговски състав
Председател:Красимир Коларов
Членове:
Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 13.03.2019 г.
разгледа
докладваното от Емил Митев
въззивно търговско дело № 70 по описа за 2019 година
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на ответницата С. Т. Д. ЕГН:…,представлявана от особения
представител адвокат Ф.
Хр. от АК – град Х. против
Решение № 99 / 18.10.2018 г.,постановено от Хасковският Окръжен съд
по търг.дело № 16/2018 г. по описа на съда.
По
силата на обжалваното решение
съдът на основание чл.422,ал.1 ГПК е признал за установено по отношение на ответниците „АС –С. Д.“ЕООД ЕИК … и С. Т. Д. с ЕГН: …,че дължат при
условията на солидарност на ищеца „У.Б.„АД ЕИК … сумата 41 850.80
лева,дължима по договор за банков
револвиращ кредит от 14.07.2015
г, в която сума се включва главница в
размер на 36 000 лева и сумата 5 850.80 лв, дължими лихви по договора за револвиращ банков кредит
дължими за времето от 07.08.2016 г. до 21.08.2017 г, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 564 от 24.08.2017 г. и изпълнителен лист,издаден по ч.гр.д.№
836/2017 г. по описа на Районен съд –
град Харманли.
Във въззивната жалба се поддържа
оплакването, че обжалваното решение е
недопустимо, тъй като съдът е уважил
иска на основание, различно от предявеното.
Ако
съдът приеме, че решението
е допустимо се поддържа оплакването ,че
същото е неправилно поради
нарушение на материалния закон.
Ответника по въззивната жалба „У. Б.„АД,представляван от процесуалният си
представител адвокат И. Ив. поддържа
писмен отговор, съгласно който
въззивната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема
за установено следното:
Предявеният иск е по чл.422,ал.1 ГПК- за
установяване на съществуването на вземане в
общ размер на 41 850.80 лв, произтичащо от договор за банков
кредит.
По
делото е установено, че
между страните е
сключен договор за
банков револвиращ кредит от
14.07.2015 г.,кредитор по който е „У.Б.„АД, а кредитополучател е търговско
дружество „АС С.Д.„ЕООД. Вторият
ответник С.Т.Д. е подписала договора в качеството си на солидарен длъжник.
По силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя револвиращ банков кредит в размер на
36 000 лева за оборотни
средства. Съгласно първоначалния договор крайният срок за погасяване на кредита е
14.07.2016 г., като впоследствие действието на договора е продължено с
Анекс № 2 от 10.08.2016 г. , като
е определен нов срок за погасяване -10.08.2017 г.
По
отношение на предсрочната
изискуемост- въззивният съд намира ,че обективните предпоставки за да бъде обявен кредита за предсрочно
изискуем са налице.
От приетото пред първата инстанция заключение на
вещото лице Е. Д. се установява,
че за времето от 07.08.2016 г. до
07.03.2017г. кредитополучателя не е изплатил 7 погасителни вноски по главницата по 300 лева всяка или сума в общ размер на 2 100 лева, както и сумата 1828.97
лв, представляваща лихва върху просрочената главница.
По делото е безспорно установено, че към датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК,а именно : към 22.08.2017 г. е
изтекъл крайният срок за погасяване на задълженията по договора за
банков револвиращ кредит. Срокът е
изтекъл на 10.08.2017 г. С
изтичането на този срок е настъпила изискуемостта на цялото
задължение по договора за кредит. По
тази причина действително е безпредметно
да се изследва въпроса за
предсрочната изискуемост, както
правилно е приел първоинстанционня съд.
Основното оплакване, което се
поддържа във въззивната жалба
е,че съдът не е разгледал иска на
предявеното основание – настъпила предсрочна изискуемост.
Съдът се е позовал на договорно неизпълнение
поради изтичането на крайния срок на
договора, което ,според становището на
жалбоподателя представлява ново
основание за предявяването на иска.
ПАС намира, че не се касае до две различни основания, а до едно
единствено правно основание на
иска, а именно: неизпълнение на договорни задължения, произтичащи от договора
за банков кредит.
Разликата е
само в размера на вземането,
което банката-кредитор има към длъжника, който
безсъмнено е различен към момента
на настъпването на предсрочната изискуемост и
към датата на изтичането на
крайния срок за издължаване на кредита.
В случая не е
налице изменение на основанието, от което произтича вземането и съдът
е разгледал иска на предявеното
основание – чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.417,т.2 ГПК.
Второто оплакване, поддържано във въззивната жалба е, че съдът
не се е произнесъл по възражението за нищожност на клаузата на т.4.2 от
договора за банков кредит ,която според
жалбоподателя е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП.
Това
възражение е направено от
адвокат Ф. Х., в качеството си на особен
представител на ответника С.Т.Д. в представената пред първата инстанция писмена
защита. Действително
първоинстанционния съд не се е произнесъл
по възражението за нищожност на
клаузата на т.4.2 от договора като неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП.
ПАС констатира, че особеният представител е допуснал по-скоро техническа грешка като
е посочил като нищожна клаузата на т.4.2.
От самото оспорване става ясно,
че се
оспорва клаузата на т.4.3 от договора, която регламентира наказателната
лихва и начина по който се формира нейния размер.
Съгласно т.4.3 от договора за банков
кредит наказателната лихва се определя
като фиксиран лихвен процент от 5% , който се начислява върху наличния кредит, при просрочие на лихва или
главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг.
Жалбоподателят счита ,че е налице
необосновано висок размер на уговорената
наказателна лихва при просрочие.
ПАС
намира, че в случая не става въпрос за необосновано висок размер на уговорената
наказателна лихва , която е 5% ,но се изчислява на годишна база. Размерът на
наказателната лихва се определя основно в зависимост от продължителността на забавата, която кредитополучателят е допуснал при погасяване
на кредита.
От
заключението на вещото лице Е. Д.
,при отговора на въпрос № 10 се установява, че допуснатото от кредитополучателя просрочие е продължило 379 дни. По тази причина и размера на наказателната лихва по т.4.3 от договора е
определен на 1876 лева. Вярно е ,че
при начисляване на наказателна лихва за просрочие кредитополучателят търпи неблагоприятни правни последици. Последните обаче настъпват за него не от това, че е поставен
в неравноправно положение, а от неизпълнение на собственото му
задължение да погасява в срок задълженията си по договора за банков кредит.
По тези съображения ПАС приема ,че клаузата на т.4.3 от договора
за банков кредит не е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Размерът на
наказателната лихва не е необосновано висок – просто
кредитополучателят е допуснал
значителна забава, продължила повече от
една година.
От заключението на вещото лице Д.,прието пред първата инстанция, без да бъде
оспорено се установява, че общият размер
на задължението на кредитополучателя и солидарния длъжник към
22.08.2017 г., на която дата е
подадено
заявлението
по чл.417 ГПК е 41 850.80 лева. В
тази сума се включва неиздължена главница в размер на 36 000
лева, лихва върху редовна главница,дължима по т.4.1 от договора
в размер на 2 145.84 лв.,лихва
върху просрочена главница, дължима по т.4.2 от договора и
наказателна лихва в размер на 1876 лева, дължима по т.4.3 от договора за банков
кредит.
По този начин общият размер на
дължимите лихви е 5 850..80 лева, както точно е посочен в Решение № 125 от 16.11.2018
г,постановено от ХОС по търг.дело№
16/2018 г.,постановено по реда на чл.
247 ГПК- за поправка на очевидна
фактическа грешка.
Следва да се потвърди обжалваното
решение,при постановяването на което
съдът е приложил точно материалния закон.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на съдебни разноски пред
въззивната инстанция, поради което и такива не се присъждат.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99 /18.10.2018 г.,
постановено от Хасковският окръжен съд по търг.дело № 16/2018 г., както и Решение № 125
от 16.11.2018 г.,постановено от
Хасковският окръжен съд по същото дело, с което съдът е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок, считано от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.