№ 37
гр. Варна, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. К.
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора С. Ив. К.
като разгледа докладваното от Даниела П. К. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20243000600219 по описа за 2024 година
Предмет на въззивната проверка е присъда № 7/12.04.2023г. по НОХД №
433/2022г. на Окръжен съд - Добрич, с която подс.Л. М. И. бил признат за
ВИНОВЕН както следва:
1/за това, че на 24.06.2019г. в с.Карапелит, обл.Добрич, по ул.„Първа“,
при управление на МПС микробус - „Мерцедес Спринтер 518 CDI“ с рег. №
ТХ 6504 ТХ, собственост на „Пътнически превози“ ЕООД - град Добрич,
нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5 ал.1 т.1 от Закона за
движението по пътищата и допуснал причиняването на телесна повреда
(временно разстройство на здравето, неопасно за живота) на С. С. К.,
служител на Второ РУ - МВР Добрич, за което на основание чл.432 ал.1 вр.
чл.54 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА;
2/за това, че по същото време и място, протИ.законно пречил на орган
на властта - С. К. - младши полицейски инспектор при Второ РУ-МВР
Добрич, да изпълни задълженията си съгласно чл.165 ал.2 т.1 от Закона за
движението по пътищата, като след издадено устно разпореждане от полицай
С. К., не представил документи за управлявания от него микробус „Мерцедес
1
Спринтер 518 CDI“ с рег. № ТХ 6504 ТХ, собственост на „Пътнически
превози" ЕООД - Добрич и вместо това потеглил с него, поради което и на
основание чл.270 ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.23 ал.1 от НК е определено ОБЩО НАКАЗАНИЕ в
размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение
отложил на основание чл.66 от НК с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ.
На основание чл.67 ал.3 вр. чл.42а ал.2 т.2 от НК наложил мярка за
пробационен надзор, а именно „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ през изпитателния срок.
На основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД присъдил обезщетение в пола на
гражданския ищец С. К. в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
Съдът се произнесъл по ВД и разноските по делото.
Въззивното производство пред АС - Варна се развива за втори път, след
решение № 358/19.06.2024г. на ВКС по н.д. № 60/2024г., с което предходно
решение на АС-Варна по ВНОХД № 201/2023г. било отменено и делото било
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Възивното дело е образувано по жалба на подс.И., в която бланкетно са
заявени незаконосъобразност, допуснати процесуални нарушения, неправилно
приложение на материалния закон, необоснованост на присъдата,
несправедливост на санкцията. В жалбата се иска отмяна на присъдата и
оправдаване; връщане на делото за ново разглеждане; алтернативно -
намаляване на размера на наложените наказания. В постъпилото от защитника
му допълнение към жалбата се твърди необоснованост поради разнопосочност
в свидетелските показания, както и неправилно кредитиране на резултатите от
извършения следствен експеримент; заявява се, че първата инстанция е
допуснала съществено процесуално нарушение, изразило се в липсата на
предоставена възможност на подсъдимия да вземе отношение по
обвинението, както и с отказа да назначи съдебномедицинска експертиза
спрямо подсъдимия; сочи се и неправилно приложена материална норма,
доколкото действията на подс.И. представляват административно нарушение,
а не престъпление по чл.270 от НК.
Представителят на Апелативната прокуратура - Варна намира жалбата
за неоснователна, постановеният първоинстанционен акт за правилен и
2
законосъобразен. Излага подробни съображения.
Частният обвинител и граждански ищец К. чрез повереника си -адв.Г.,
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен
акт като правилен и законосъобразен. Претендира сторените разноски от
доверителя му пред въззивната инстанция.
Адв.М., защитник на подс.И., поддържа жалбата и допълнението към
нея и излага допълнителни съображения, съобразно събраните доказателства в
проведеното пред АС въззивно следствие.
В лична защита подс.И. развива съображения по доказателствата в
насока претенцията му за отмяна на присъдата и постановяването на нова, с
която да бъде оправдан.
В последната си дума моли за справедливост.
АС-Варна проведе въззивно съдебно следствие. Действайки като втора
първа инстанция и такава по фактите, в рамките на задълженията си за
изясняване на обективната истина, разпита множество свидетели, както и
назначи СМЕ по представено пред ОС медицинско удостоверение от страна на
подс.И..
След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на
Апелативен съд - Варна констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
допустима за разглеждане, а по същество се преценява като неоснователна.
Съображения:
АС приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.06.2019г. служители от Второ РУ при ОД МВР - Добрич -
свидетелите С. К., Д. М. и П. В. (и тримата младши полицейски инспектори) в
полицейски униформи изпълнявали служебните си задължения в ПУ в
с.Карапелит, обл.Добрич. Работели по специализирана полицейска операция
за осъществяване на контрол по ЗДвП, въз основа на издадена Заповед №
357з-153/11.01.2019г. на Директора на ОД - МВР - Добрич, с която посочените
служители имали делегирани правомощия да издават фишове за налагане на
глоби, да съставят АУАН и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП на
обслужваната от тях територия.
Мястото, на което тримата полицаи осъществявали контрол било в
близост до полицейския участък в с.Карапелит. Около 16 часа по главния път
3
Силистра - Добрич се движел управлявания от подс.И. микробус „Мерцедес
Спринтер 518 CDI“ с рег. № ТХ 65 04 ТХ, собственост на „Пътнически
превози“ - Добрич. В него пътували учители - свидетелите М. Г., Л. Г. и Р. П..
Подс.И. трябвало да вземе още две учителки от детската градина в селото –
св.М. И. и св.И. Д.. За да успеят последните две да се качат, подс.И. спрял
микробуса точно пред детската градина, която била позиционирана
непосредствено срещу пешеходната пътека, начертана върху изкуствено
направена неравност (гърбица), без да изгася двигателя. Т.е. спрял точно на
пешеходната пътека.
По същото време св.Д. М. съставял акт/фиш на св.Н. И., който бил в
лекия си автомобил, спрян за проверка в насрещната лента за движение, без
пряка видимост към микробуса (можел да наблюдава чрез огледалото си за
обратно виждане).
Св.К., виждайки буса върху пешеходната пътека, се приближил откъм
страната на водача, за да му направи забележка. Прозорецът на вратата на л.а.
откъм водача бил отворен. Св.К. се представил и със спокоен тон обърнал
внимание на подс.И., че е спрял върху пешеходната пътека. Разпоредил му да
премести микробуса от там. Подс.И. отказал с аргумента, че учителките всеки
момент щели да се качат. Тогава св.К. за втори път разпоредил преместването,
а също изискал и документите му за проверка, понеже видял, че подс.И. бил и
без поставен предпазен колан. Подс.И. реагирал остро като му отвърнал да не
се заяжда с него и казал, че потегля веднага. В този момент в микробуса вече
се качвали св.И. и св.Д.. Св.К. продължил да изисква документите на подс.И..
И поставил ръката си, в която държал стоп - палка пред шофьора (между него
и волана на буса) през отворения прозорец, с цел да предотврати потегляне и
неколкократно наредил спиране („спри, спри...“). Независимо от
разпореждането и от позицията на тялото на св.К. – в непосредствена близост
до буса и с ръка вътре в буса, подс.И. внезапно форсирал МПС и потеглил.
При рязкото тръгване на микробуса ръката на св.К., която останала в купето,
станала причина да бъде увлечен от МПС и влачен известно време, след което
прохлузвайки се по вратата, паднал на пътното платно. При падането се
превъртял назад през глава и още веднъж през рамо като останал да лежи в
средата на пътното платно върху осевата линия. Виждайки развитието на
ситуацията при потеглянето и след него, возещите се в автобуса (първоначално
Л. Г., после и други пътници) започнали да викат, че човекът бил паднал на
пътното платно. Викали на подс.И. да спре. След разстояние от около 30-40
4
метра, подс.И. спрял движението на МПС, дал назад и спрял на известно
разстояние преди пешеходна пътека, в посока от Добрич към центъра на
селото.
При св.К., който лежал на пътното платно, отишли св.М. и св.В. (негови
колеги), както и св.Б.Р., който бил в близост. Последният започнал да го
пръска с вода, за да го свести. Струпали се и други хора, след което св.К. бил
преместен от пътното платно до оградата на полицейския участък.
Непосредствено след инцидента на място се отзовал и д-р Ч., който измерил
кръвното налягане на пострадалия и извършил други медицински действия до
пристигането на Спешна помощ. Подс.И. бил отведен в полицейския участък.
По делото били сторени следните експертизи:
1/АТЕ не установила повреди по МПС, които да са съществували преди
произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.
2/СХЕ не установила подс.И. да е бил повлиян от алкохол или други
упойващи вещества, чрез надлежно изследване.
3/СМЕ установила, че св.К. получил следните увреждания: контузия на
главата, ожулване на меки черепни обвивки и охлузвания по ръцете и десен
долен крайник, които в своята съвкупност обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
4/КСМАТЕ дала заключение, че при рязкото потегляне на микробуса на
пътното платно била оставена откритата и описана в протокола за оглед следа
от протриване на протектора на една от гумите на колелетата му. След това
поради повишаване на скоростта на автобуса и с оглед поставената в купето
със стоп-палката ръка на пострадалия, последният бил „увлечен“ и влачен
известно време, след което тялото се освободило и паднало върху пътното
платно, като от придобитата инерция се претърколило няколко пъти върху
асфалтовото платно и се установило неподвижно в положение, разположено
по гръб. При този удар били получени охлузванията по ръцете и долния десен
крайник, ожулванията по меките черепни обвивки, контузията на главата и
сътресението на мозъка на пострадалия, като при отделянето на тялото от
автобуса са били оставени посочените в огледа следи от протриване с
отнемане на прахово наслоение под прозореца по външната повърхност на
шофьорската врата и колонката зад тази врата. Установените травматични
увреждания отговаряли да са получени по посочения механизъм на
настъпване на произшествието и били в причинно-следствена връзка с него.
5
Според експертите медицинските критерии за безсъзнателно състояние по
свидетелски показания и съществуваща реална опасност за жИ.т не се
припокривали. В случая била констатирана степенна промяна на съзнанието,
която не представлявала реална опасност за живота на К.. При подобна степен
на промяна на съзнанието било възможно пострадалият да е с пълна липса на
спомен за случилото се, каквато той потвърдил. Поради което било прието, че
медико-биологичната квалификация на телесната повреда, вследствие на
инцидента всъщност е временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, с доводите, че за да има временна опасност за живота на пострадалия,
би трябвало тази опасност да е реална, т.е. да е имало еднаква възможност за
настъпване на смърт или преживяване, без оказване на квалифицирана
медицинска помощ, макар да е съществувала за сравнително кратко време.
5/Назначената от АС-Варна СМЕ посочила, че според писмените данни
от медицинската консултация, изготвена на 26.06.2019г., подс.И. получил на
24.06.2019г. кръвонасядане по лявата мишница, което увреждане е резултат на
удар с или върху предмет с издължена цилиндрична форма, който може да е
резултат както от полицейска палка, така и от удар с бастун.
Настоящата инстанция, съобразно изложеното и в решението на ВКС,
констатира, че ОС-Добрич не събрал всички събрал относими към предмета
на доказване фактически данни. Това, както и липсата на проверка на
защитната теза на подс.И., наложи извършването на съдебно следствие пред
въззивната инстанция, съобразно указанията в касационното решение. Което
налага да се направи и дължимия анализ на доказателствената съвкупност в
пълния й обем.
Установените факти АС базира на писмените и гласни доказателства,
сторените експертизи и всички други относими доказателства. Следващият
анализ съдържа и отговор на възражението за недоказаност на обвиненията и
тяхната несъставомерност.
Свидетелските показания условно могат да се разделят на три групи:
-свидетели, които пътували в микробуса на подс.И. (Л. Г., М. В., Р. П., М.
И., И. Д.);
-полицейските служители (С. К., П. В., Д. М.);
-свидетели, които се намирали на място, извън посочените горе (Б.Р.,
Николай Ч., Н. И., И. Р.).
6
Относно свидетелските показания на първата група свидетели следва да
се посочи, че като най-пълни се отчитат тези на св.Л. Г. и св.Р. П. по причина,
че двамата стоели в непосредствена близост до подс.И. – Г. непосредствено
зад него, а П. – на първата седалка в дясно. Според извършеният следствен
експеримент (при включен двигател, включен и изключен климатик), двамата
посочили, че чуват ясно проведения диалог. Съответно свидетелите от задните
седалки не чули нищо. Останалите свидетелски показания също се
кредитират, но като цяло нямат такъв детайлен характер като тези на св.Г. и
П., поради посоченото обстоятелство.
Според показанията на св.Л. Г. бусът бил спрял на пешеходната пътека.
Тя чула разговорът между двамата, както за пътеката, така и за липсата на
предпазен колан и исканите документи за проверка. Посочила, че видяла
ръката на полицая, която била вътре в кабината, пред волана, държаща
полицейска стоп-палка. Пояснила, че св.К. поставил там ръката си с палката,
защото се опитвал да спре подс.И.. Сочи бързо потегляне на буса, въпреки
наличието на палката в буса (държана от ръката на св.К.), което не позволило
на полицая да извади ръката си овреме и заради което бил повлечен от МПС.
Св.Г. няма спомен единствено относно фактът дали бусът бил местен или не.
Г. категорично отрича да е имало нанасяне на удари с палката по водача от
страна на св.К.. Показанията й относно тези основни факти са непроменени,
въпреки изтеклото време и проведените множество разпити – по ДП, пред ОС
и пред АС. Дадените пред ОС показания били по-бегли, с оглед изминалото
време, а чрез прочитането на тези, които депозирала по ДП, придобили по-
голяма яснота, обяснима с това, че при разпитите си от 2019г. тя имала по-жив
спомен за случилото се.
Св.Р. П. дал аналогични показания относно ситуацията, като бил по-
детайлен за проведения разговор между двамата. Пояснил пряка видимост от
мястото му по диагонал към водача, което придава още по-силна убедителност
на заявеното от него. Посочил действително спиране на пешеходната пътека,
разпореждане за преместване от там, както и такова за предоставяне на
документи. Възприел поведението на подс.И. като „заяждане“ – последният
оправдал пред св.К. спирането си на пешеходната пътека с изчакването на
учителките и заявил, че веднага тръгва. Св.К. му поискал документите за
проверка, след което подс.И. продължил с коментари в насока „какви
документи, защо да ти ги давам, какъв си ти, за да ти ги давам“. След което
потеглил, докато ръката с палката на св.К. все още била в буса. В момента на
7
потеглянето св.П. потвърдил разпорежданията на св.К. („спри, чакай, спри“).
Св.П. категорично отрича да е имало нанасяне на удари с палката от страна на
св.К.. Пояснява твърдението си с това, че не е имало удари от страна на св.К. и
поради липсата на защитна реакция от страна на шофьора. Дадените от
свидетеля в хода на ДП показания били приобщени чрез прочитането им от
ОС. Същите не се конфронтират с тези, заявени пред съда; притежават по-
голяма яснота, обяснима с това, че били депозирани в по-близък до инцидента
момент. Като цяло не са противоречиви, а са в отношение на допълване.
Св.М. В. сочи на дочут от нея разговор относно спирането на пешеходна
пътека и изискването на документи. Сочи на възприета от нея ръка на св.К. с
палка в кабината на буса, както и рязко потегляне от страна на подс.И.. Част от
разговорът между двамата не чула, понеже се заговорила с колегите си.
Обяснява си инцидента със закачането на ръката на свидетеля, което довело до
инцидента. По отношение на показанията й пред ОС и по ДП, казаното за
показанията на горните двама свидетели, се възприема като валидно и за
нейните показания.
Св.М. И. и св.И. Д. били двете учителки, които се качили в буса в
с.Карапелит, чули част от препирнята межди полицай и подсъдим относно
спирането на пешеходната пътека и липсата на колан. Потвърждават
потеглянето на буса и мигновените викове, че човекът е паднал, след което
подс.И. спрял буса. Седейки най-отзад и двете твърдят, че не видели нанасяни
удари от страна на полицейския служител с палка по подс.И., нито пък чули в
последствие някой от събралите се хора да е коментирал подобно действие. И
двете бързали да се качат в буса, възприемайки като своя отговорността за
създалата се ситуация (поради закъснението им). Не чули и не видели много,
тъй като се появили в доста по-късен момент на място (за разлика от другите
учители, които били на място в буса и проследили ситуацията в цялото й
развитие). Както ВКС отбелязал в решението си, действително св.И. Д. в
показанията си от ДП и пред ОС посочила, че бусът не бил спрян на
пешеходната пътека. По този факт показанията й не се приемат за отговарящи
на установеното от съда, тъй като те са единствените, които съдържат такова
твърдение. Всички останалите свидетели, категорично заявили, че подс.И. бил
спрял тъкмо на пешеходната пътека. Това казал пред ОС включително и
подс.И.. Поради което в тази част показанията на св.И.Д. не се възприемат за
достоверни. По отношение на показанията на двете свидетелки пред ОС и по
ДП, посоченото по-горе за другите свидетели, се възприема валидно и за
8
техните показания (с изключение на коментара по показанията на св.Д.
относно мястото на спиране).
Втора група свидетели – полицейски служители:
Св.К. (пострадал) споделил как забелязал бавното приближаване на
буса и спирането му точно на пешеходната пътека. Това го мотивирало да се
доближи до него. Бил с униформа и полицейска палка в ръка. Представил се и
му казал да го премести, но подс.И. отказал с аргумента, че ще качва пътници
та. Това наложило повторна забележка и аналогично разпореждане, на което
подс.И. реагирал по същия начин. В това време учителките вече се качвали.
Според св.К. водачът премесил леко буса (на 2 м.), въпреки, че той му казал да
го премести на 5 метра от пътеката, съобразно правилата на ЗДвП. Св.К.
пояснил, че бил застанал плътно до буса, за да не бъде засегната от
преминаваща в тази посока кола. По време на разговора, св.К. видял още, че
подс.И. бил без предпазен колан, заради което му поискал документите. При
което подс.И. му казал нещо подобно на „я изчезвай или я се махай“. След
този момент у св.К. липсват спомени. В разказът си отрича да е ползвал по
някакъв начин полицейската палка по време на инцидента. Показанията на
свидетеля са аналогични и по ДП, и пред ОС. АС ги възприема като
относително обективни, доколкото той е и пострадал. Те не се различават в
голяма степен от показанията на учителките, които дават непредубедени
според съда показания, доколкото нямат общо със страните, следователно
нямат и интерес към делото. Поради това и се ползват с доверието на съда.
Доколкото между тях и показанията на св.К. има едно различие – дали подс.И.
премествал буса или не, то АС се придържа към казаното от учителките. На
първо място: с изключение на св.Р. и св.М. (неубедително), няма други
свидетели, които да говорят за местене на буса. Учителите били в буса, някои
от тях възприели цялото развитие на конфликта, при което категорично
заявили, че бусът не бил местен. Заради това, както и заради настъпилата
травма на св.К. (свързана и с липсата на спомен), АС намира, че по-надежни в
горната насока са показанията на учителите, които свидетелстват по делото.
Св.Д. М. (полицейски служител) съставял акт на св.И., видял спирането
на буса точно върху бабуната на пешеходната пътека, коментирал го с
колегата си К. и последният се запътил към буса, за да направи забележка на
водача му. Бидейки с гръб към мястото на инцидента и вършейки друга
дейност (посока Силистра), св.М. само чувал разговора между двамата. Чул
как св.К. казал на подс.И., че бил спрял точно върху пешеходната пътека и че
9
трябва да премести буса (казал го няколко пъти), чул и репликата, с която му
поискал документите за проверка. Свидетелят колебливо отбелязал, че бусът
бил преместен („мисля, че малко мръдна буса напред“, „мисля, но не съм
много сигурен водача премести микробуса метър два напред“). колебливостта
на така поднесеното твърдение, както и позицията му (гърбом към
инцидента), логично насочват съда да не кредитира показанията в тази им
част. След това св.М. чул шум от въртене/приплъзване на гуми. Обърнал се и
видял падналия си колега. Веднага му се притекъл на помощ, заедно с други
хора. Бусът бил на около 10-15-20 метра. Заявеното от св.М. пред ОС и
прочетените му от ДП показания, се възприемат като допълващи се, а не
противоречиви. Пред АС-Варна този свидетел за първи път посочи, че сред
скупчилите се на място хора имало възрастна жена, която ударила подс.И. с
бастун по гърба и лявата ръка. Което не се възприема от този съд като
достоверно, доколкото е споделено за първи път повече от пет години след
инцидента. Първоначално св.М. действително заявил (по ДП), че се събрала
тълпа, която имало опасност да линчува подс.И., заради което и той го
прибрал в участъка, но в това изявление липсват твърдения за конкретно
физическо посегателство; съдържат се данни само за наличие на „опасност“,
което е различно твърдение и не включва физическо действие. В останалата
част показанията му няма причина да не бъдат кредитирани. В показанията му
от ДП споделил любопитен момент за случилото се след инцидента.
Разговаряйки с подс.И. в полицейския участък той го запитал защо е „блъснал
човека“, на което подс.И. отговорил: „защото (полицая) трябвало да се дръпне,
не е трябвало да му иска документите“. След което добавил, че нищо не било
станало. Първоначално отказал да предаде документите си и на св.М., но в
по-късен момент го сторил.
Св.П. В. (полицейски служител) посочил, че бил в двора на
полицейския участък, с пряка видимост към буса; че св.М. съставял акт/фиш в
момента; че св.К. разговарял с водач на спрял на пешеходната пътека
микробус, на който дал двукратно разпореждане да се премести от там, както и
да представи документи за проверка. След това видял, че две жени се качили в
микробуса и почти в същото време чул превъртане на гуми (потегляне с
„мръсна газ“ и „облак от пушек“). Виждайки колегата си на земята, той му се
притекъл на помощ, заедно със св.М.. Св.В. не възприел св.К. с полицейска
палка и не видял на мястото на инцидента такава. Пред АС-Варна този
свидетел за първи път посочи, че сред скупчилите се на място хора имало
10
възрастна жена, която ударила няколко пъти подс.И. с бастун. Което не се
възприема от този съд като достоверно, доколкото е споделено за първи път
повече от пет години след инцидента. В останалата част показанията се
кредитират.
Трета група свидетели:
Св.Н. И. бил спрян за проверка в насрещната лента за движение и бил на
шофьорското си място, изчаквайки да му бъде съставен акт/фиш. Можел да
наблюдава случилото се в огледалото си за обратно виждане, но не го
наблюдавал самоцелно. Фиксирал вниманието си върху това, едва след като
чул шум и разбрал, че „става нещо“. Разказва, че бусът спрял точно на
пешеходната пътека. И че чул разпореждане на полицай да измести буса от
там. Чул „че нещо става там“ и тогава в огледалото видял, че бусът тръгва „с
ряз“, полицаят вика „спри, спри“. Бусът спрял след около 20 метра, след което
се върнал назад, а полицаят се претърколил няколко пъти и останал на земята.
Сторило му се, че полицаят иска да отвори вратата на буса, защото последният
„май тръгвал“. Според впечатленията му „микробусът сякаш искаше да
избяга“. Не забелязал къде била ръката на полицая. Според показанията му на
място се събрали хора, които искали да бият водача на буса. Прочетените от
ДП показания и тези дадени пред ОС и АС се отчитат като допълващи се и се
кредитират. Св.И. няма отношение към страните по делото, поради което се
счита за незаинтересован от изхода на делото и като такъв - за добросъвестен
свидетел.
Св.Б.Р., местен жител, непосредствен свидетел на инцидента, който
наблюдавал от отсрещната страна на тротоара. Посочил, че подс.И. спрял на
пешеходната пътека, бил подканен от полицая да се премести, преместил се,
след което бил подканен да си даде документите за проверка, но той не ги дал
с репликите „какво искаш сега, какво искаш сега“. При провелият се разговор
св.К. бил подпрян на шофьорската врата и държал полицейска палка в ръка.
След отправените реплики към св.К., подс.И. рязко форсирал двигателя и
потеглил, докато св.К. викал „спри, спри“. С потеглянето си бусът започнал да
го влачи. Според мнението на св.Р. това се случило, защото св.К. не успял да
изтегли ръцете си от буса, поради което и бил влачен от него, след което се
оказал на платното. Липсват основания да не се кредитират показанията на
свидетеля, изключая частта, в която сочи преместване на буса от пътеката, тъй
като в тази им част са подкрепени единствено с уклончивите и несигурни
показания на св.И.Д., както и опровергани от другите свидетели, а също и от
11
обясненията на подс.И. в тази им част.
Св.Ч. пристигнал на място по-късно и оказал помощ на св.К..
Разказаното от него е преразказ на разказаното му от други, присъствали на
инцидента.
Св.И. Р., разпитан пред АС - Варна, опроверга дадените преди това от
него показания (по ДП и пред ОС), в които разказал как минавайки с колата си
от там лично възприел, че св.К. бил „почти влязъл“ в кабината на буса, а след
потеглянето „паднал като футболист за дузпа“ (разбира се от съда театрално),
след което, лежейки на пътя, вдигал глава от време на време, за да види какво
става. Разказал пред ОС, че бил спрял и лично чул всичко, но пред АС посочи,
че бил информиран за това от подс.И. в разговор преди дас бъде разпитан по
ДП. И че бил мотивиран тъкмо от него да свидетелства по делото (бил близък
на брат му). На практика пред въззивния съд св.Р. посочи, че действително
минавал през селото, видял ситуацията от движение и тя била следната: св.К.
стоял до буса в поза като за обичайна проверка, че подс.И. бил спрял на
пешеходната пътека, че разговор между тях не бил чул, но след инцидента чул,
че подс.И. от буса обяснявал на другите полицаи, че бил нападнат от св.К. с
палка. Доколкото св.Р. призна пред АС, че е познат с брата на подс.И., че бил
говорил с подс.И. по телефона и че той му изложил неговата гледна точка,
след което дал показания по ДП, които не кореспондират с неговите
възприятия, а с казаното от подс.И., то АС не кредитира показанията му по ДП
и пред ОС, възприемайки ги като неправдоподобни и повлияни от страна на
подс.И.. Още повече св.Р. бил разпитан в присъствието на адв.И. от ДАК
(незнайно защо), за който пред АС св.Р. посочи, че най-вероятно му бил
препоръчан от подс.И., защото той адвокати от Добрич не познавал. Т.е.
показанията на този свидетел се отчитат като дискредитирани поради
повлияване на съдържанието им от страна на подс.И. (доколкото пред АС св.Р.
са в подкрепа на това).
Изготвените по делото експертизи също подкрепят приетите от АС
факти. Досежно нараняванията на св.К. и подс.И. и механизма на
получаването им има СМЕ, които конкретно ги описват (вкл. и като
механизъм). Що се отнася до твърдението на свидетелите за рязко потегляне
на буса, то това обстоятелство е обективно отразено и в протокола за оглед,
който описва следи от протриване на протектор на автомобилна гума (л.8 от
ДП, отразени визуално във фотоалбума към протокола за оглед – л.17 от ДП).
12
В същият протокол били фиксирани и свежи следи от протриване по
шофьорската врата на буса, както и прахово отнемане в същата зона, които
АТЕ и СМЕ свързва със съприкосновението на тялото на св.К. и буса.
Въз основа на изложеното и съобразно указанията в решението на ВКС
относно еднозначното изясняване на конкретни факти (стр.4 от решение
358/09.06.2024г.), АС прие за установено, че:
1/подс.И. спрял точно на пешеходната пътека.
Това е потвърдено от всички свидетели по делото (с изключение на
много колебливите показания на св.И.Д.). Самият подсъдим също потвърдил
пред ОС, че спрял тъкмо там.
2/подс.И. не е местил буса от там, въпреки многократните подканвания
от страна на св.К.. Такова преместване посочил единствено св.Р., като
показанията му в тази им част са изолирани от разказа на другите очевидци,
поради което и не се възприемат. Както и св.К., за който съдът посочи горе
защо не кредитира показанията му в тази им част.
3/подс.И. предприел потегляне в момент, в който св.К. бил в
непосредствена близост до него и продължавал да извършва проверка,
давайки конкретни разпореждания за преместване на буса и за представяне на
документи за проверка, след като установил също, че водачът няма поставен
предпазен колан. Това се потвърждава категорично от свидетелските
показания, които са почти единодушни в насока, че св.К. обсъждал с подс.И.
не само спирането му на пътеката, но и липсата на поставен предпазен колан,
което наложило да изиска документите му за проверка. Подс.И. очевидно не
искал да бъде проверяван, не защото бил с неизрядни документи (което се
установило в последствие), а защото искал да продължи по пътя си. За това
сочат показанията на свидетелите, според които той бил раздразнен, държал се
грубо и не изпълнил нито едно от дадените му от полицая разпореждания.
Вместо това спорил със св.К., казвайки му „какво се заяждаш сега“, „сега
тръгвам“, „защо да спирам“, „ето тръгвам“, „айде бе“, „разкарай се“ и
други подобни, след което рязко потеглил. С рязкото потегляне на буса ръката
на св.К. се „закачила“ за МПС, което предизвикало неговото увличане и
влачене, преди да падне изцяло на пътното платно.
4/при потеглянето на буса св.К. не извършвал никакви действия, освен
да разговаря и дава разпореждания на подс.И.. Категорично в рамките на
въззивното следствие бе опровергана защитната версия на подс.И., че бил
13
удрян с полицейската палка от св.К., поради което рязкото му потегляне било в
резултат на самоотбрана. Голяма част от свидетелите сочат наличието на
полицейска палка в ръката на св.К., но категорично отричат той да е нанесъл
удар с нея по подс.И.. Установеното два дни по-късно с писмен документ от
компетентно лице нараняване на горен ляв крайник на подс.И., според
назначената СМЕ, би могло да се получи както от палка, така и от всеки друг
предмет с подобна форма. Касае се за едно-единствено увреждане, което
категорично изключва защитните твърдения за налагане на множество удари,
т.е. за активно нападение от страна на св.К.. Дали това единственото
увреждане по лявата ръка било сторено от неустановена възрастна жена в
събралата се тълпа, или от палката, в резултат за рязкото повличане на св.К. –
не е безспорно установено. Това, което е категорично установено е, че подс.И.
не е бил преднамерено нападан и/или удрян от св.К.. Преките очевидци (Л.Г. и
Р.П. категорично отричат това). Св.П. не видял нито нападателно поведение от
страна на св.К., нито отбранително поведение от страна на подс.И., което е
още един аргумент срещу твърдяното от подс.И. нападение върху него от
страна на полицейския служител. Според всички свидетели поведението на
св.К. не било агресивно, а настоятелно. Настоятелно насочено към
извършването на проверка (в задълженията и компетенциите на св.К.).
Човекът, който внесъл агресия в ситуацията бил подс.И.. Първо
демонстративно пред полицейските служители спрял на пешеходна пътека,
след това влязъл във вербален конфликт със св.К., отказвайки както да
премести буса, така и да даде документите си за проверка, след което рязко
потеглил, причинявайки така здравословна увреда на полицейския служител.
Т.е. въззивният съд приема (съобразно събраните доказателства и техния
анализ по-горе), че ако нараняването било причинено от полицейската палка
на св.К., това се случило в момент, непосредствено следхождащ потеглянето
на буса, т.е. в резултат на рязкото му тръгване и увличане тялото и ръката на
пострадалия. Поради което и категорично се изключва защитната версия на
подс.И. да е потеглил по този начин, защото действал в ситуация на неизбежна
отбрана при активно нападателно поведение срещу него от страна на св.К..
Както подробно бе описано по-горе, развилата се ситуация била породена
изначално от поведението на подс.И. и се развила по този начин до края й - все
в тази насока. Т.е. заради неговите действия и отказа му да общува нормално,
законосъобразно и в дух на добро възпитание и дължимо поведение с
проверяващия го полицейски служител.
14
-Ситуацията започнала след грубото нарушаване на ЗДвП, изразяващо
се в спирането на пешеходна пътека от страна на подс.И. и то точно пред
полицейското управление в селото, както и пред очите на полицейските
служители.
-Ситуацията ескалирала поради твърдото нежелание на подс.И. да
премести буса (въпреки даденото му разпореждане), съпроводено с
множеството агресивни и заядливи реплики, с които отвръщал на
проверяващия.
-Ситуацията кулминирала в момента, в който подс.И. разбрал, че ще
бъде проверяван, с което очевидно не бил съгласен, което несъгласие проявил
не само вербално, но и посредством рязкото си потегляне.
-Ситуацията финиширала с настъпилия съставомерен резултат от
поведението на подс.И.. Рязкото потегляне и положението, в което се намирал
св.К. (с поставена ръка на вратата на буса, част от която в кабината), довело до
настъпилия травматичен за здравето на св.К. резултат по описания от
експертизата механизъм, както и до създаване на протИ.законна пречка на
орган на власт за изпълнение на задълженията му.
Изложеното води АС и до съответните правни изводи, а именно, че
подс.И. осъществил състава и на двете престъпления, за които бил осъден от
ОС-Добрич.
1/по чл.270 ал.1 от НК: протИ.законно попречил на орган на власт да
изпълни задълженията си. По делото безспорно е установено, че св.К. -
младши полицейски инспектор при Второ РУ-МВР Добрич, действащ в
момента като орган по ЗДвП въз основа на издадена заповед, бил
възпрепятстван да изпълни задълженията си по чл.165 ал.2 т.1 от ЗДвП - да
спира ППС и да проверява документите за самоличност и свидетелството за
управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното
превозно средство, и с извършвания превоз. В частност той бил препятстван
да извърши проверка на документите на подс.И., въпреки че неколкократно
подканил последният да ги представи. Вместо да изпълни разпореждането,
подс.И. потеглил рязко. Св.К. действал съобразно Заповед № 357з-
153/11.01.2019г. на Директора на ОД МВР - град Добрич, въз основа на която
посочените в заповедта служители (вкл. и той) имали делегирани правомощия
да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП
15
на обслужваната от тях територия. Бил с полицейска униформа, представил се
на водача, т.е. по делото няма никакви данни подс.И. да е останал с
впечатление, че св.К. е частно лице, а не орган на власт. Неизпълнението на
разпореждането за предоставяне на документи за проверка се явява пряка
пречка за изпълнение на служебните му задължения от страна на св.К..
Изпълнителното деяние по чл.270 ал.1 от НК се осъществява само чрез такова
поведение на дееца, което в нарушение на законови норми обективно
затруднява/ възпрепятства/създава спънки при осъществяването на
служебните задължения на органите на власт, в случая – на служител на МВР,
който на инкриминираната дата участвал в провеждана планирана
специализирана полицейска операция на територията на РУ – Карапелит. Че
св.К. е орган на власт по смисъла на чл.93 т.2 от НК е видно от Заповед №
357з-153/11.01.2019г. на Директора на ОД МВР - град Добрич. Че има
умишлено обективно протИ.действие да се изпълни негово разпореждане от
кръга на службата му, е видно от конкретните действия на подс.И. – не само че
не съдействал, а осуетил извършването на исканата проверка, посредством
внезапното си потегляне. Т.е. целял настъпването на протИ.правния резултат.
Доказателство за това е и цялото му предходно поведение, още от спирането
му на пешеходната пътека. От самото начало на създалата се ситуация,
поведението му еднопосочно показва, че не е имал никакво намерение да
изпълнява каквито и да било указания на полицейския служител, а че
единствено е искал да следва собственото си намерение – да отпътува от
мястото когато и както реши, без да се съобразява с органите на реда, със
законовите разпоредби, както и с нормите на обществено поведение.
Защо АС не споделя виждането на защитата за наличието на
административно нарушение, а не на престъпление:
ВКС в редица свои решения многократно изтъквал, че не всяко
неподчинение на разпореждане на орган на власт съставлява протИ.законно
пречене на изпълнението на задълженията на органа. Според съдебната
практика има ясно разграничение между престъплението по чл.270 ал.1 от НК
от аналогичното административно нарушение по чл.175 ал. 1 т.4 от ЗДвП. И то
е винаги съобразено със съответната степен на обществена опасност на
осъществените деяния. Самият факт на отказа да се изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението не изчерпва съдържанието на
противозаконното пречене на орган на власт да изпълни задълженията си.
Законовият израз „пречи” предпоставя във всички случаи някакво обективно
16
поведение от страна на дееца с различен интензитет, което обуславя по-
високата обществена опасност на Д.ието, съставляващо престъпление, в
сравнение с кореспондиращото му административно нарушение (това
разбиране е последователно застъпено в множество актове на касационната
инстанция – решение № 16 от 24.02.2009г. по н.д. № 652/2008г., ІІІ н.о.,
решение № 435 от 05.10.2010г. по н.д. № 418/2010г., ІІІ н.о., решение № 511 от
26.11.2013г. по н.д. № 1166/2013 г., І н.о., решение № 113 от 20.03.2014г. по
н.д. № 207/2014г., ІІІ н.о., решение № 141 от 01.08.2016г. по н.д. № 462/2016г.,
ІІІ н.о., решение № 55 от 28.03.2017г. по н.д. № 71/2017 г., І н.о., р е ш е н и е
№ 254 от 12.03.018г., II н.о. по н.д. № 923/2017г. на ВКС и др.). В цитираните
решения са обсъдени различни казуси, обединени от сходен подход, според
който съставомерността на поведението на извършителите на престъпления по
чл.270 ал. 1 от НК и отликата им от съставляващите административни
нарушения аналогични деяния, се разграничава от наличието на някакво
допълнително активно или пасивно поведение, насочено към възпрепятстване
и осуетяване изпълнението на задълженията на визираните в чл.270 ал. 1 от
НК категории лица. ВКС възприел завишена обществена опасност на
съставомерните деяния, илюстрирана примерно с преминаване с висока
скорост покрай полицейски орган; предприемане на опит за бягство,
съпротива, укриване, принудително спиране, заключване на врати, както и
всякакви други проявни форми на поведение, препятстващи изпълнението на
възложените на държавните органи и лицата с публични функции служебни
задължения.
На базата на посочената съдебна практика АС в конкретния случай
констатира завишена степен на обществена опасност на конкретното деяние,
доколкото подс.И. упорито не искал, въпреки неколкократните подканвания от
страна на св.К. да предаде документите си за проверка. На разпорежданията
той отвръщал заядливо и грубо, демонстрирайки явно неуважение и
пренебрежение към проверяващия го. Това направил в качеството си на водач,
който извършвал транспорт на хора (и в буса имало такива, макар да липсвала
нужната сигнализация), спрял демонстративно на забранено от закона място
(пешеходна пътека) точно пред екипа проверяващи полицаи. След което
внезапно, без предупреждение и без каквото и да е обяснение (извън
словесните нападки) рязко потеглил, при което „завлякъл“ с МПС
проверяващият го К.. Тъкмо с това си действие (внезапно и рязко потегляне)
попречил на извършването на проверка, като за целта на съпротивата си
17
рискувал живота и здравето на проверяващия го. Това действие АС възприема
като изключително дръзко, безотговорно и агресивно, така щото да стигне до
извод за наличие на престъпно деяние, а не на административно нарушение.
2/по чл.342 ал.1 от НК: на инкриминираната дата, при управление на
моторно превозно средство, подс.И. нарушил правилата за движение и
допуснал причиняването на лека телесна повреда (временно разстройство на
здравето, неопасно за живота) на св.К..
Съобразно решението на ВКС, ако приеме извършване на престъпление
по този състав, АС следва да коригира вмененото на подс.И. нарушение по
чл.5 от ЗДвП, доколкото то е в кръга на общите правила за движение без да
съдържа конкретно предписание към водачите на МПС. В тази насока АС
намира, че в случая се касае за нарушение на нормата на чл.25 ал.1 от ЗДвП,
според която „водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.“
Видно от разпоредбата на чл.25 ал.1 от НК е, че тя изисква:
1/наличие на водач на ППС (в случая подс.И.);
2/който да изпълнява някаква маневра (като такава съдът отчита
предприетата от него с включен двигател маневра потегляне с включване в
движението) и
3/задължение да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението (какъвто се явява св.К.) като съобрази тяхното положение, посока
и скорост на движение (тук подс.И. нарушил задължението да съобрази
положението на св.К. по отношение на МПС, което И. управлявал).
Тук въззивната инстанция следва да уточни, че в разпоредбата на чл.25
ал.1 от НК са дадени примерни маневри (което се извлича от самата
разпоредба, която казва „каквато и да е маневра, като например…“). За
конкретна маневра, свързана с настъпилия резултат съдът намира тази по
18
потегляне на МПС.
Поради наличието на трите изисквания на посочената разпоредба и
конкретната маневра по потегляне от страна на подс.И., съдът намира, че
именно разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП се явява нарушена, което налага
изменение на присъдата по чл.342 ал.1 от НК с прилагане на закон за същото
наказуемо престъпление. Такъв подход е законосъобразен и допустим
съгласно Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016г. на ВКС по т.д. №
2/2016г., ОСНК на ВКС, според т.7 на което, „съдът е компетентен да даде
правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на
чл.343 от НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани
фактическите обстоятелства по извършването му.“ Въззивният съд намира, че
такава хипотеза е налице, доколкото в обстоятелствената част на
обвинителния акт горното нарушение е очертано с максимално фактически
пояснения. Там е описано спирането на подс.И. на пешеходната пътека,
контакта му с полицейския служител, който стоял в непосредствена близост
до буса, извършвайки проверка, както и внезапното потегляне на подс.И., при
което била реализирана увреда на здравето на св.К. (стр.1 и 2 от ОА). При
наличие на посочването на тези фактически обстоятелства според посоченото
ТР няма ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, тъй като той се
е защитавал срещу предявените му идентични факти и това конкретизиране на
нарушението не обуславя по-тежка наказателна отговорност, а само прецизира
правната квалификация на установената фактология по престъпната
деятелност.
Конкретното нарушение, което е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП с резултат лека телесна повреда, се състои в това, че
бидейки с включен двигател, подс.И. започнал маневра по потегляне чрез
отклоняване на управляваното МПС в ляво, която маневра той започнал, без
да изпълни задължението си по закон: да съобрази дали не би създал опасност
за участниците в движението. В резултат пострадал участник в движението,
какъвто в случая се явява св.К., който бил застанал непосредствено до буса, с
ръка, поставена в него. Подс.И. извършил маневрата, съзнавайки и
допускайки (с оглед положението на тялото на проверяващия), че тя ще
представлява опасност за св.К., който се явява участник в движението,
бидейки на пътя. Според разпоредбата на § 6 т.28 от ЗДвП „участник в
движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или
бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите,
19
пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.“ А според
разпоредбата на чл.76 от ППЗДвП „маневра“ е изменение на положението на
пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в
движението, като: потегляне, преминаване в съседна пътна лента, завиване и
други подобни.“ От описаното по-горе поведение на подс.И. ясно се вижда, че
действията му отговарят на понятието „маневра“.
Изложеното мотивира съда в насока изменение на обвинението по
чл.337 ал.1 т.2 от НПК.
По другите възражения в жалбата:
Те са в насока на съществени процесуални нарушения, допуснати от ОС
в хода на провеждане на съдебното производство; за декларативност на
мотивите към присъда, т.е. за тяхната липса.
Настоящата инстанция не констатира такива. Пред ОС на подс.И. били
разяснени всички права и процесуални възможности, от които той максимално
се възползвал в рамките на процеса – участвал активно в съдебното
производство, задавал въпроси, давал обяснения, правел доказателствени
искания, защитавал се пълноценно както сам, така и чрез защитник, изразил
последната си дума.
Мотивите към първоинстанционната присъда се отчитат като
достатъчно ясни и подробни. В тях са получили отговор всички
обстоятелства, които изисква нормата на чл.301 от НПК. Те дават възможност
да бъде ясно разбрано какво точно е възприел решаващият съд. Заради това и
въззивната инстанция намира, че няма почва твърдяната от защитата
необоснованост на изводите на ОС, а на тази база - и при формиране на
вътрешното убеждение на съда.
По отношение справедливостта на наложеното наказание (като
алтернативно искане):
Индивидуализацията му протекла по реда на чл.54 и чл.36 от НК, при
отчитане липсата на основанията по чл.55 от НК, доколкото не са налице нито
многобройни, нито изключителни обстоятелства, които да обозначават извод,
че и най-лекото предвидено наказание е несъразмерно тежко.
В полза на подс.И. са отчетени чистото му съдебно минало и липсата на
криминалистични регистрации. Второто обстоятелство според АС следва да
се изключи от този кръг, а вместо него да се посочат добрите характеристични
20
данни за лицето (л.212 от ДП).
Отегчаващи отговорността обстоятелства ОС не посочил изрично, но
констатирал липса на самокритичност, както и грубо незачитане на
обществените порядки. Към тези две обстоятелства АС отнася още и
неизпълнението на предходно, дадено от полицейски орган разпореждане за
преместване на буса, което не е предмет на обвинението по чл.270 ал.1 от НК,
но е категорично установено по делото. Грубо и безцеремонно отношение на
подс.И. разкрива и обстоятелството, че той спрял буса само по причина на
виковете на свидетелите, които се возели в него. По впечатленията на
свидетели, той искал да избяга от местопроизшествието. Отведен в
полицейския участък продължавал да твърди, че нищо кой знае какво не се
било случило. Което е допълнителна демонстрация на какъвто и да е респект
към правните норми и социално приемливо поведение.
С оглед горното, предвид обективните и субективни характеристики на
деянията и дееца, въззивният съд намира, че наказанията и за двете деяния са
правилно индивидуализирани по вид и размер чрез прилагането на по-тежка
им алтернатива – „лишаване от свобода“, а с оглед преоценката на всички
обстоятелства по чл.54 от НК – и че размерът правилно е определен около
средата при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Наложеното общо наказание по реда на чл.23 от НК в размер от две
години лишаване от свобода, с приложение на института на условното
осъждане с изпитателен срок от три години, се явява справедлИ. и ответно на
извършеното. Същото би осъществило целите си за предупредително и
превъзпитателно въздействие върху подс.И. с цел поправяне.
Наложената пробационна мярка на основание чл.67 ал.3 от НК и чл.42а
ал.2 т.2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител“
през изпитателния срок, се преценява като съответна на извършеното от
подс.И. и би спомогнала за личната му корекция. Тя се налага, според АС,
заради констатациите на въззивния съд (въпреки безспорното право на
подсъдимото лице да застъпва своя защитна теза и да изразява несъгласие с
обвинението и да не призна вина), за липсата на всякаква критичност към
извършеното и до момента.
Поради всичко изложено съставът на настоящата инстанция не намира
за основателни претенциите на защитата за налагане на наказания по втората
по-лека алтернатива, предвидена в закона, нито за намаляване на така
21
определените наказания „лишаване от свобода“ за всяко от деянията,
респективно на общото наказание по чл.23 от НК.
Относно присъденото обезщетение:
Между виновното поведение на подс.И. при извършване на деянието по
чл.342 ал.1 от НК и настъпилите вредоносни последици - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на св.К. е налице пряка
причинно-следствена връзка, поради което и гражданския иск е доказан по
основание.
В мотивите към присъдата ОС е обосновал в достатъчна степен размера
на присъденото обезщетение в полза на пострадалото лице. Предвид
претърпените от него болки и страдания и с оглед залегналия принцип в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, определеният от ОС размер от 5 000 лева, се
преценява като справедлив.
Въз основа на всичко изложено по-горе, въззивният съд намира, че
присъдата на ОС-Добрич не страда от пороци по смисъла на чл.313 от НПК.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК,
въззивният съд не констатира нарушения, които да налагат отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Налага се изменение чрез прилагане на закон за същото наказуемо
престъпление касателно нарушението на законовите норми по ЗДвП (чл.25
ал.1 от ЗДвП вместо посоченото в обвинителния акт и присъдата на ОС
нарушение по чл.5 от ЗДвП), доколкото това е посочено изрично от ВКС в
отменителното решение.
Поради направеното от частният обвинител и граждански ищец чрез
повереника си искане пред въззивния съд за заплащане на разноски за
адвокатски хонорар пред ОС и двете въззивни инстанции (в размер на 3 500
лева), на основание чл.189 ал.3 от НПК подс.И. следва да бъде осъден да ги
заплати.
Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т.2 и чл.338 от НПК,
Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 7 на Окръжен съд - Добрич по НОХД
343/2022г., постановена на 12.04.2023г. и прилага закон за същото наказуемо
22
престъпление, като приема, че престъплението по чл.342 ал.1 от НК е
осъществено при нарушаване на правилата за движение, установени в чл.25
ал.1 от ЗДвП („водач на пътно превозно средство, който ще предприема
каквато и да е маневра, в случая потегляне, преди да започне маневрата трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението“) и го
ОПРАВДАВА да е допуснал нарушение на чл.5 от ЗДвП;
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подс.Л. М. И. да заплати сторените от Апелативен съд –
Варна разноски в размер на 316 (триста и шестнадесет лева) за транспорт на
свидетел и съдебно-медицинска експертиза.
ОСЪЖДА подс.Л. М. И. да заплати сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева в
полза гражданския ищец и частен обвинител С. С. К..
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23