Решение по дело №594/2024 на Административен съд - Русе

Производството е образувано е по жалба на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. Й. М., № ***, с район на действие Окръжен съд - Русе, ЕИК ********* и със съдебен адрес гр. Русе, [улица], чрез пълномощник адв. К. Х., АК Русе, като са предявени следните искания към съда: „ 1) обявите за нищожни: отказа на Т. П. - Главен експерт „Системи и компоненти на електронното управление“ към Министерството на електронното управление по повод подадено заявление № МЕУ-7020/17.04.2024г., връчено по електронната поща на 17.05.2024г. и становище, обективирано в писмо № МЕУ- 8435/10.05.2024г. на Б. Ц. - Заместник-министър на правосъдието, като издадени от некомпетентен орган; 2) в условията на евентуалност да отмените актовете по т. 1 като незаконосъобразни и неправилни, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 3) да отмените становище, обективирано в писмо № МЕУ- 8070/02.05.2024г. на Главен комисар А. И. - Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ като незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 4) да изпратите преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона 5) да присъдите на ЧСИ В. М. с район на действие Окръжен съд гр.Русе сторените разноски в производството по делото; 6) на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.38, ал.1, т.З, пр.З ЗА да присъдите адв. възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ на жалбоподателя.“

С Разпореждане № 2155/10.07.2024 г. съдът е указал на жалбоподателя в 3-дневен срок от съобщението да отстрани следната нередовност: Да уточни кой акт оспорва, кой е неговия издател и в какво се състои искането му до съда относно така посочения от него акт.

В указания срок е постъпила молба с вх. № 3485/11.07.2024 г., в която е представено следното уточнение:

„С жалба вх. № ***1692/29.05.2024г., получена от Министерството на електронното управление чрез ССЕВ са оспорени три акта:

1) отказ, обективиран в електронно писмо, издаден от Т. П. - Главен експерт „Системи и компоненти на електронното управление" към Министерството на електронното управление по повод подадено заявление № МЕУ-7020/ 17.04.2024г., връчен по електронната поща на 17.05.2024г. Искането до съда по повод този акт е да бъде обявен за нищожен, в условията на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и да бъде изпратена преписката на Министерството на електронното управление със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона;

2) становище, обективирано в писмо № МЕУ-8070/02.05.2024г. на Главен комисар А. И. - Директор на Главна дирекция „Национална полиция". Искането до съда по повод този акт е да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон и |съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и да бъде изпратена преписката на Директор на Главна дирекция „Национална полиция" със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и

3) становище, обективирано в писмо № МЕУ-8435/10.05.2024г. на Б. Ц. - Заместник-министър на правосъдието. Искането до съда по повод този акт е да бъде обявен за нищожен, в условията на евентуалност да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и да бъде изпратена преписката на Министерството на правосъдието със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.“

С Разпореждане № 2184/11.07.2024 г. съдът е разделил делата по всеки от посочените актове, като предмет на настоящото производство е обжалването на „2) становище, обективирано в писмо № МЕУ-8070/02.05.2024г. на Главен комисар А. И. - Директор на Главна дирекция „Национална полиция". Искането до съда по повод този акт е да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и да бъде изпратена преписката на Директор на Главна дирекция „Национална полиция" със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона“.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. К. Х., АК Русе, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея; пледира за отмяна на оспореното становище и претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директор на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) при Министерство на вътрешните работи (МВР), София, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба с вх. № 4861/12.09.2024 г. чрез надлежно упълномощен процесуален представител, с която се иска даване на ход на делото по същество при наличие на законовите предпоставки; излагат се разсъждения относно недопустимостта на жалбата, алтернативно нейната неоснователност и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същевременно е заявена претенция за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Обратно на твърденията в писмената защита на ответника, съдът приема, че изразеното становище на директора на ГДНП е индивидуален административен акт тъй като същият съдържа отказ под формата на възражения за предоставяне на достъп на жалбоподателя до средата за междурегистров обмен (Regix). Константна е съдебната практика, че не наименованието, а съдържанието на акта е определящо за неговата правна квалификация. С изразеното становище достъпът не е осигурен и по този начин се засягат права и законни интереси на жалбоподателя според неговите твърдения. Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в предвидения от закона срок и е допустима за разглеждане, но неоснователна по същество.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Жалбоподателят ЧСИ М., чрез помощник ЧСИ К. е подал на 17.04.2024 г. до Министерството на електронното управление (МЕУ) „Заявление актуализация на достъп до набори от данни“ по електронен път. В заявлението е отбелязано, че желае да бъде извършено актуализация на достъп до набор от данни. Заявлението включва още следните части:

Правно основание за достъп до регистъра: „ЗЧСИ чл. 18, ал. 1 и чл. 16, ал. 1“.

Наименование на операцията: „Разширена справка за МПС по регистрационен номер Разширена справка за МПС по регистрационен номер - V3

Справка за МПС по регистрационен номер

Електронна справка за наличие на запор върху имущество

Електронна справка за наличие на запорирано имущество на лице Справка за вписани обстоятелства в Регистъра на производствата по несъстоятелност“.

Описание на полетата от резултата от операцията: „всички“.

Наименование на свързаната с данните услуга: „Изпълнителни дела“.

Отбелязано е още в заявлението, че техническата свързаност ще се осъществява през Интернет, като е посочен съответния обектен идентификатор.

За подаденото от ЧСИ М. заявление, МЕУ е уведомило ГДНП, МВР, което писмо е регистрирано с вх. № 328600-26933/19.04.2024 г. по деловодния регистър на ГДНП. Главният директор е представил отговор до МЕУ с рег. № 328600-29896/02.05.2024 г. (рег. № МЕУ-8070/02.05.2024 г.), относно искането на ЧСИ М. за даване достъп до Регистъра на моторните превозни средства (МПС), който достъп да се осъществява чрез Разширена справка за МПС по регистрационен номер; Разширена справка за МПC по регистрационен номер - V3 и Справка за МПС по регистрационен номер. Главният директор е посочил, че са налице възражения относно даването на достъп. Посочено е, че по силата на чл. 16 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), последните имат правото да обработват различни видове лични данни на длъжник, когато това е нужно за целите на изпълнението. Направено е позоваване на разпоредбата на чл. 37а, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45), съгласно която за извършване на заявените справки се дължи такса, като частните съдебни изпълнители не попадат в обхвата на нормите на чл. 37а, ал. 2 и ал. 7, разписващи случаите на предоставяне на информация без заплащане на такса. В отговорът, във връзка с чл. 37д, ал. 1 от Наредба № І-45 е описан алгоритъмът за подаването по електронен път на заявления за издаване на удостоверение за регистрирани превозни средства по чл. 37а, ал. 1 чрез Портала за електронни административни услуги на МВР (ПЕАУ). Представена е информация и относно таксите, които се събират във връзка с издаване на удостоверения.

Така получената информация от първичните администратори на данни (тук се включва и Министерството на правосъдието) (ПАД) е обработена от Т. П. – главен експерт „Системи и компоненти за електронно управление“ при МЕУ и изпратена по електронен път на 17.05.2024 г. до заявителя ЧСИ М.. В писмото (предмет на обжалване) е посочено следното: „Здравейте, по повод Ваше Заявление № Заявление № МЕУ-7020/17.04.2024 г. от Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. М. имате отказ до от ПАД, както следва:

ОТКАЗВА НА

I. На Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В. М., peг. № ***;

1. Регистър на моторните превозни средства (Министерство на вътрешните работи) (съгл. писмо № МЕУ-8070/02.05.2024 г.)

Разширена справка за МПС по регистрационен номер;

Разширена справка за МПС по регистрационен номер - V3;

Справка за МПС по регистрационен номер.

2. Национален регистър на запорите (Министерство на правосъдието) (сьгл. писмо № МЕУ-8435/10.05.2024 г.)

Електронна справка за наличие на запор върху имущество;

Електронна справка за наличие на запорирано имущество на лице.“

Недоволен от така полученото писмо, ЧСИ М. оспорва същото с жалба рег. № МЕУ-9523/29.05.2024 г. След посочване на части от становищата на ПАД – МВР и МП, е посочено, че ЧСИ М. претендира за нищожност на отказа като постановен от некомпетентен орган, без да е спазена предвидената форма. Едновременно с това счита отказа и цитираните в него становища за незаконосъобразни и неправилни, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдът вече посочи съответните постановени от него съдебни актове и изясни, че предмет на обжалване по настоящото дело, съгласно твърденията на жалбоподателя е „становище, обективирано в писмо № МЕУ-8070/02.05.2024г. на Главен комисар А. И. - Директор на Главна дирекция „Национална полиция". Искането до съда по повод този акт е да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и да бъде изпратена преписката на Директор на Главна дирекция „Национална полиция" със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона“

Първоначално жалбата, заедно с административната преписка е изпратена до Административен съд – София град, откъдето с Определение № 10010/26.06.2024 г., постановено по адм. д.№ 5881/2024 г., делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Русе.

С Разпореждане № 2224/16.07.2024 г. съдът е връчил процесната жалба на ответника и административната преписка, като е конституирал страните по делото, разпределил е тежестта на доказване и е насрочил съдебно заседание.

С молба вх. № 3892/16.08.2024 г. ответникът е поискал да му бъде изяснено кой точно акт се оспорва от жалбоподателя, по причина, че регистрационният индекс е по деловодния регистър на МЕУ. Съдът задължи последното и по делото беше представена преписката между МЕУ и ГДНП, която включва уведомление от МЕУ до ГДНП за заявлението на ЧСИ М., отговор на директора на ГДНП и Заповед № 8121з-476/14.04.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, относно оправомощаване на длъжностни лица от МВР, които да подписват отговори на писма, изпратени от Държавна агенция „Електронно управление“ във връзка с подадени заявления за включване на заявителите като потребители към средата за междурегистров обмен (Regix).

По делото е постъпила писмена защита с вх. № 4168/12.09.2024 г. от ответника. Посочено е, че жалбата е недопустима, а при условията на алтернативност, ако съдът приеме същата за допустима – неоснователна. Сочи се, че искането на жалбоподателя да бъде отменено становището на директора на ГДНП е безсмислено, като се твърди, че то не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Сочи се, че на практика няма акт, който да подлежи на обжалване, поради което жалбата е недопустима. Изложени са разсъждения във връзка с правото на достъп на жалбоподателя до информация пи смисъла на ЗЧСИ, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД) и на чл. 10 от Общи условия за присъединяване на регистри и база данни към информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (RegiX) и осигуряване на достъп до тях (ОУ), който изисква достъпа да се осъществява при наличие на конкретно нормативно основание за искания достъп и във връзка с осъществяване на правомощия по закон. Изложени са доводи във връзка с обема данни до които следва да има достъп ЧСИ – според ответника, този обем се определя от факта на образувано дело при него. Направено е позоваване на норми от Наредба № 1-45. Изразено е следното изявление: „Важно е да се отбележи, че на ЧСИ В. М. не е отказан достъп по принцип, а възраженията ни в процесното становище са за даване на достъп чрез RegiX, което е съвсем различно.“

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна по следните причини:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Обжалваният акт е постановен от компетентен орган – представена е Заповед № 8121з-476/14.04.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, относно оправомощаване на длъжностни лица от МВР, които да подписват отговори на писма, изпратени от Държавна агенция „Електронно управление“ във връзка с подадени заявления за включване на заявителите като потребители към средата за междурегистров обмен (Regix). В т. ІІІ от заповедта е възложено на директорът на ГДНП да представлява министъра на вътрешните работи пред ДАЕУ и от негово име да получава и подписва писмени отговори на писма, изпратени от ДАЕУ във връзка с подадени заявления за включване на заявителите като потребители към средата на междурегистров обмен (Regix), относно данни събрани от ГДНП в регистрите, до които ЧСИ М. иска да получи достъп. Действително, съгласно § 11, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗЕУ (ДВ, бр. 15 от 2022 г., в сила от 22.02.2022 г.) Държавна агенция "Електронно управление" към Министерския съвет се закрива, но нейните функции се изпълняват от МЕУ. Липсата на актуализация на заповедта относно наименованието на административния орган (вместо ДАЕУ да е посочено МЕУ) не води автоматично до липса на компетентност.

Спазена е формата на акта, тъй като са изложени фактическите обстоятелства и мотиви относно отказа за достъп (наименуван възражения). Не е посочена възможността за обжалване, но жалбоподателят е оспорил становището на първичния администратор на данни и съдът е приел, че жалбата е подадена в срок.

Не са налице съществени нарушения на административно производствените правила, които да са основание за отмяна на оспорения акт на това основание – напротив, реализирана е процедурата, предвидена в чл. 8, ал. 1 от ОУ, като възражения в тази насока не се съдържат в жалбата.

Не е спорно между страните, че ЧСИ М. е подал заявление до първичен администратор на данни, като съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЕУ Първичният администратор на данни е административен орган, който по силата на закон събира, създава за първи път, изменя или заличава данни за физически лица, юридически лица, обекти или събития. Първичният администратор на данни предоставя достъп на физическите и юридическите лица до цялата информация, събрана за тях. Други лица и организации, които могат да са ПАД са посочени в ал. 3.

Не е спорно между страните, че частният съдебен изпълнител е лице с публични функции е като такъв е посочен както в § 1, т. 11 от ДР на ЗЕУ и в чл. 2, ал. 1, т. 1 (т. 1.3.) от ОУ.

Страните спорят относно материалната незаконосъобразност на отказа на директора на ГДНП да даде достъп на ЧСИ М. до посочените в заявлението регистри. Съдът установява, че този спор между страните се развива в две направления – първото от тях относно обема информация, до който се иска достъп и второто относно необходимостта от заплащане на представените справки, за които съдът ще изложи мотиви поотделно, както следва:

Относно обема информация, до който се иска достъп:

Ответникът, в неговия отговор до главния секретар на МЕУ от 02.05.2024 г., се позовава на чл. 16 от ЗЧСИ относно правото на ЧСИ да обработва различни видове лични данни на длъжник, когато това е необходимо за целите на изпълнението. В представената писмена защита по делото тази теза е доразвита, като е направено позоваване на принципа за ограничение на достъпа до лични данни само до необходимото във връзка с целите, които се обработват. Според ответника приложение намира и чл. 10, ал. 3 от ОУ, съгласно който Лицата по чл. 2, ал. 1, т. 1 имат право да получат достъп до регистри и бази данни в RegiX само при наличие на конкретно нормативно основание за искания достъп и във връзка с осъществяване на техните правомощия по закон. Съдът вече посочи, че сред лицата, по чл. 2, ал. 1, т. 1 попадат и частните съдебни изпълнители поради осъществяваните от тях публични функции. ПАД счита, че само при наличие на конкретно нормативно основание за искания достъп и във връзка с осъществяването на неговите функции по закон ЧСИ може да иска достъп само когато изпълнителното дело е образувано при него. Направен е извод, че ако на ЧСИ се предостави пълен достъп до поддържаната информация чрез Regix, всеки съдебен изпълнител ще разполага с неограничена по обем информация и за лица, които са извън неговия район на действие по закон, което ще има за последица нарушаване на предвидената в закона местна компетентност.

Видно от цялостното съдържание на жалбата, единственото възражение относно обема информация, достъп до която се иска е във връзка с твърдението, че ПАД не е съобразил нормата на чл. 427, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Съдът посочва, че това възражение е вписано в жалбата във връзка с отказа на министъра на правосъдието, но на практика може да се разгледа и във връзка с отказа на директора на ГДНП. Нормата на чл. 427, ал. 2 от ГПК посочва, че След образуване на изпълнителното дело по правилата на ал. 1 взискателят може да поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район. Няма спор, че ЧСИ може да наложи посочените мерки, но се иска да е образувано изпълнително дело. Достига се до извод, че образуваното изпълнително дело е правопораждащия факт, осигуряващ достъп до необходимата информация, а не обратното – наличието на имущество, находящо се в съдебния район на друг ЧСИ, което първо да бъде установено и едва след това да бъде образувано изпълнително дело. Посочените хипотези в ал. 1 на чл. 427 от ГПК са основания, на които ЧСИ образува изпълнително дело, а не такива, които му осигуряват неограничен достъп до информацията в заявените от него регистри.

В този смисъл основателни са възраженията на директора на ГДНП, че такъв неограничен достъп, независимо от факта, че ЧСИ е лице с публични функции, не може да се предостави. Това е възможно, съгласно чл. 10, ал. 3 от ОУ, при кумулативното наличие на конкретно нормативно основание ( чл. 16 и чл. 18 от ЗЧСИ и/или чл. 427, ал. 1 и ал. 2) и във връзка с осъществяването на законови правомощия (образувано изпълнително дело).

Относно необходимостта от заплащане на представените справки:

В представения отговор, ПАД се е позовал на нормата на чл. 37а, Наредба № І-45, която следва да бъде цитирана изцяло, както следва:

чл. 37а (1) Удостоверения за регистрирани или с прекратена регистрация превозни средства се издават след заплащане на такса, която се събира в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси. За издаване на удостоверението собственикът подава заявление до съответното звено "Пътна полиция" при СДВР или ОДМВР, в което посочва целите, за които се искат данните.

(2) При служебно запитване се предоставя информация на структурите на МВР, органите на съдебната власт, органите за защита на националната сигурност и обществения ред и органите на Националната агенция за приходите за регистрирано превозно средство без заплащане на такса.

(3) Служебните запитвания по ал. 2 се подават до директора на СДВР или ОДМВР по постоянен адрес на собственика - за физически лица, или по адреса на регистрация - за юридически лица, или по местоотчет на ПС.

(4) Служебните запитвания по ал. 2 за справка само от автоматизираната информационна система - КАТ (АИС - КАТ) за превозни средства, водещи се на отчет в повече от една териториална структура на МВР или за собственици с постоянен адрес в различни областни дирекции на МВР, се подават до директора на ГДНП.

(5) На заявители извън посочените в ал. 1 и 2 се предоставя информация за регистрирани превозни средства по разпореждане на органите на съдебната власт след заплащане на такса, която се събира в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси.

(6) Справки за ПС и собствениците им от АИС - КАТ се предоставят на чужди компетентни органи по силата на международен договор, по който Република България е страна.

(7) На държавни органи се осигурява възможност за безплатно предоставяне на данни за регистрирани ПС чрез платформа за междурегистров обмен в обем и формат, определени от компетентните органи на МВР, след подадено заявление.

Според ответника, ЧСИ попада в ал. 5, като заявител извън ал. 1 и ал. 2 и дължи такса за съответните справки. В отговора от 02.05.2024 г. е представена подробна информация в тази връзка.

В жалбата е цитирано съдържанието на чл. 431, ал. 3 от ГПК, съгласно който Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т. ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения във връзка с изпълнението, както и да иска копия и извлечения от документи. В жалбата е оспорено само твърдението на ПАД, че справките се предоставят срещу заплащане, която теза се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя и в съдебно заседание. Според последния, такива справки следва да му бъдат осигуряване безплатно по причина, че ГПК е нормативен акт от по-висок порядък в сравнение с цитираната наредба и този въпрос е уреден в чл. 431, ал. 4 от ГПК, според който За информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответната държавна или местна такса, освен в случаите по чл. 83, ал. 1 и чл. 84, както и когато информацията е получена по реда на Закона за електронното управление. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника.

Съдът намира, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Контролните органи по Закона за движението по пътищата се осъществява от органите на МВР и по-специално ГДНП, съгласно чл. 39, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи. Действително, ГПК е нормативен акт от най-висш порядък, но в конкретния случай се касае до регулацията на специфични отношения, поради което е допустимо същите да са уредени в нормативен акт от по-нисък порядък, но специален по характер спрямо такъв от общ характер.

В жалбата си ЧСИ М. се е позовал на чл. 8, ал. 3 от Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, съгласно който Първичен администратор на данни отказва достъп до данни на лицата, които ги заявяват, когато в заявлението за достъп по ал. 2 липсва един или повече от изискуемите реквизити или заявителят няма право да получи данните съгласно закон. Сочи се от жалбоподателя, че заявлението е редовно попълнено. Съдът установява, че в частта относно желанието на заявителя, ЧСИ М. е посочил, че желае „актуализация на достъп до набори от данни“ като следва да се има предвид, че на практика той въобще няма първоначален достъп. На практика, при съобразяване на всички приложени доказателства може да се установи действителната воля на лицето, но това не означава, че заявлението е попълнено коректно. Втората хипотеза, за която жалбоподателят не излага доводи, се свързва с факта, че заявителят няма право да получи данни съгласно закон. Съдът вече изложи мотиви относно факта, че ЧСИ не може да има пълен достъп до регистрите, така, както е посочено в заявлението (която теза се поддържа и от ПАД). В този смисъл, ПАД е посочил причините, поради които не може ЧСИ М. да получава достъп до данните по начина, по който ги е заявил, като се е аргументирал съгласно приложимите материални закони.

Тълкувана е още в жалбата нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗЕУ според която Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не могат да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на данните или от централен администратор на данни. Според съда тази норма не е автоматична гаранция, че на всеки заявител се осигурява достъп до регистър, посочен от него в заявлението. ЧСИ може да получи тези от ПАД, но при съобразяване на местната компетентност, с която разполага. Затова именно в писмената защита на ответника е въведено следното заключителното изявление: „Важно е да се отбележи, че на ЧСИ В. М. не е отказан достъп по принцип, а възраженията ни в процесното становище са за даване на достъп чрез RegiX, което е съвсем различно.“

По изложените причини съдът счита, че отговор на директора на ГДНП до МЕУ с рег. № 328600-29896/02.05.2024 г. (рег. № МЕУ-8070/02.05.2024 г.) е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена.

По делото жалбоподателят е поискал присъждане на възнаграждение за един адвокат, а ответникът – присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В полза на жалбоподателя разноски и възнаграждение на представляващия го адвокат не се следват.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № ***1692/29.05.2024 г. по деловодния регистър на Министерството на електронното управление, подадена от Частен съдебен изпълнител В. Й. М., № ***, с район на действие Окръжен съд - Русе, ЕИК ********* и със съдебен адрес гр. Русе, [улица], чрез пълномощник адв. К. Х., АК Русе, срещу „становище, обективирано в писмо № МЕУ-8070/02.05.2024г. на Главен комисар А. И. - Директор на Главна дирекция „Национална полиция".

ОСЪЖДА Частен съдебен изпълнител В. Й. М., № ***, с район на действие Окръжен съд - Русе, ЕИК ********* да заплати на Министерството на вътрешните работи София сума в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

 

ДА СЕ СЪОБЩИ настоящия съдебен акт по следния начин:

1. На жалбоподателя – чрез процесуалния му представител адв. К. Х. на електронен адрес [електронна поща]

2. На ответника – на електронен адрес [електронна поща]

 

Съдът указва на страните незабавно да потвърдят получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.