Р Е Ш
Е Н И Е
№ 5
гр.
Силистра, 25 януари 2021 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова и в
присъствието на Окръжния прокурор Теодор Желев, като разгледа докладваното от
съдия Чернева КАНД № 96 по описа на
съда за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) - в
редакцията преди изменението с ДВ бр. 109 от 22. 12. 2020 г., в сила от 23. 12.
2021 г.
Образувано е по касационна
жалба на И.Й.И. с ЕГН ********** ***, против Решение № 260007 / 25. 08. 2020
г., постановено по АНД № 354 по описа за 2019 г. на Тутраканския районен съд, потвърждаващо
Наказателно постановление 19-0362-000566 от 02.12.2019 г., издадено от
началника на РУ на МВР гр. Тутракан.
Касаторът счита, че решението
на РС-Тутракан е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.
1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа, че не е осъществил състава на нарушенията, за
които е санкциониран, а съдът е постановил решението си без да са налице ясни и
категорични доказателства за извършването на деянията, игнорирайки показанията
на разпитания по негово настояване свидетел. Моли за отмяна на решението и
потвърдения с него санкционен акт в двата и в двата му пункта.
Ответната страна – РУ на
МВР–Тутракан, не се е възползвала от предоставената възможност да представи
писмен отговор на жалбата и да даде становище по делото; не изпраща
представител в съдебно заседание.
Окръжният прокурор изразява
становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред РС
– Тутракан е установено, че на 25. 10. 2019
г. служители на АНО изпълнявали служебните си задължения в гр.
Тутракан, до ЗК „Христо Ботев“ по ул.
„Ана Вентура“. В 11:55 часа забелязали движещ се в посока бензиностанция „ШЕЛ“,
лек автомобил ***,
водачът на който бил без поставен обезопасителен колан и използвал мобилен
телефон. Спрели автомобила и извършили
проверка на документите на водача, като установили, че това е касаторът И.Й.И..
Установили също, че същият не притежава устройство, позволяващо използването на
мобилния му телефон по време на управление на автомобила без участие на ръце.
Предвид установените нарушения от водача на ЗДвП, полицейските служители
уведомили ОДЧ при РУ на МВР-Тутракан. На мястото на проверката за съдействие със
служебен автомобил пристигнал мл. автоконтрольор И. Л., който, след като бил
запознат с обстоятелствата съставил на водача АУАН № 622/25.10.2019 г., с който
на касатора са повдигнати обвинения, че управлява собствения си лек автомобил
без да използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила, по време
на движение и използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му. Въз основа на акта е издадено обжалваното от страна на И.Й.И.
наказателно постановление, с което за нарушението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер
на 50.00 лв., и за нарушението на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 50.00 лв..
За да потвърди наказателното
постановление, РС-Тутракан на база на събраните писмени и гласни доказателства
е приел за безспорно установено извършването на двете нарушения. Приел е, че
актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че
образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло
законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Съдът е
коментирал и анализирал подробно събраните свидетелски показания. Изтъкнал е,
че показанията на разпитания по настояване на нарушителя свидетел Я. Г. Б. съдържат
множество фактически и логически противоречия, както и съществени празноти
относно обстоятелствата при проверката.
Въз основа на това показанията на този свидетел не са кредитирани. Съдът е
приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна фактическите
състави и на двете административни нарушения, чието извършване е доказано с
допустими съгласно разпоредбите на ЗАНН и НПК доказателствени средства. Счел е,
че деянията на касатора не са маловажни случаи, а наказанията са наложени при
съобразяване на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН и във фиксираните в
закона размери.
Така постановеното решение е
правилно.Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото,
обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал
до обоснован извод, че касаторът е осъществил и двете нарушения, за които е
подведен под административнонаказателна отговорност. Изложените от първата
инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите
правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
Неоснователни са изложените доводи в касационната жалба, че съдът е постановил решението си без да
са налице ясни и категорични доказателства за извършването на деянията,
игнорирайки показанията на разпитания по настояване на касатора свидетел Я. Б..
За да приеме, че деянията, за които е бил санкциониран нарушителят, са
извършени, за съдът е обсъдил подробно свидетелските показания и е посочил кои
от тях кредитира в цялост и кои не. Правилна е преценката на съда, че
показанията на свидетеля Б.,
освен че са диаметрално противоположни на показанията на полицейските
служители, са неубедителни, противоречиви и лишени от последователност,
конкретика и знание относно факти, които един очевидец, какъвто свидетелят
твърди че е бил, не би могъл да пропусне. Същият е посочил, че полицейският
автомобил в момента на спиране на нарушителя е бил един, като друг такъв не е
идвал на мястото и че полицейските служители са били трима, макар че мл.
автоконтрольор И. Л. е бил извикан по-късно и е дошъл на мястото на проверката
с друг служебен автомобил; свидетелят не е могъл да посочи марката, модела и
регистрационния номер на автомобила на жалбоподателя, за когото е твърдял, че
са приятели, макар че според твърденията му се е возел в същия автомобил на
задната му седалка. Така посочените противоречия и празнини разколебават
напълно верността на изложените от свидетеля факти и препятстват възможността
въз основа на тях да бъдат изградени солидни изводи, опровергаващи
презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН (чл. 189, ал. 2 ЗДвП) и
показанията на останалите свидетели. Ето защо правилно и аргументирано съдът не
е дал вяра на тези показания, като въз основа на останалите безпротиворечиви
доказателства е приел за установено, че към момента на проверката касаторът е
управлявал автомобила си без обезопасителен колан и по време на движение е използвал
мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му. Въз основа на установените обстоятелства несъмнено може
да се приеме, че е налице извършване на нарушения на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и чл. 104а от ЗДвП, чийто
извършител следва да понесе санкции съответно
по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП и
чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Достигайки до същия извод
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде оставен в сила.
Във връзка с гореизложеното
се налага извода, че решение на РС – Тутракан не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260007 / 25. 08. 2020 г., постановено по АНД № 354 по описа за 2019 г. на Тутраканския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.