Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 112, 29.06.2020г., гр.Исперих
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На четвърти юни през 2020 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар:
Наталия Тодорова,
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 480 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Исково производство с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 2517/21.06.2019г., уточнена с молба вх.№
3080/23.07.2019г. и последно уточнение вх.№ 4768/13.11.2019г. от Б.Ч. (Б. С Ю),
ЕГН-**********, Б.Ч. (Б. С Ю), ЕГН-**********, З.Д. (З. С Ю), ЕГН-**********,***,
мах.Г махала № 51 и Х.Ч. (Х. Х К) – турски гражданин, родена на ***г. в Б, с
постоянен адрес: РТ, гр.Б/О с.Б – 0013/07088/0002, четиримата ищци действащи
чрез упълвомощен адв.Т.М.,***, съдебен адрес:***, против Д.А.А., ЕГН-********** и
новопосочената, с последното уточнение на исковата молба, като ответник, негова
съпруга А.А.М., ЕГН-**********,***, като ищците молят съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че
ищците, като наследници на Ю М К (Ю Ч.), роден на ***г. в Б, починал на
20.05.1983г. в Т, са собственици по наследство и реституция, всеки един от тях
поотделно на по 1/8 ид.част. от процесния имот, останал по наследство от
посочения наследодател и възстановен с Решение № 157/11.01.1995г. на ПК – С,
обл.Р, представляващ по предходния план за земеразделяне на с.В „Нива с площ от
43.001 дка, трета категория, в местонстта „КГ“, представляваща имот № 032025“,
а съгласно действащата кадастрална карта на землището на с.В „ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №, с площ 43000 кв.м., трета категория, находящ се в местонстта
„КГк”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, при съседи: имоти 11449.32.38, 11449.32.39 и 11449.32.24”.
Претендират за присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание на 04.06.2020г. е допуснато, на основание
чл.214, ал.1 от ГПК, изменение в петитума на иска, като
се счита предявен с искане съдът за приеме за установено по отношение на
ответниците, че ищците, като наследници на Ю М К (Ю Ч.), починал на
20.05.1983г. в Т, са собственици по наследство и реституция, всеки един от тях
поотделно на по 4/72 ид.части от процесния имот. Ищците твърдят, че са законни
наследници на посочения горе наследодател Ю М К (Ю Ч.), съответно деца и
преживяла съпруга на починалия негов син С Ю К (С Ч.), починал на 02.04.2005г.
в Т. Неговата сестра Х Ю К (Х Й), съответно дъщеря на посочения общ
наследодател, се разпоредила еднолично с описания наследствен имот като го
продала на ответника Д.А.А. с Договор за покупко-продажба от 16.07.2014г.,
оформен с НА № 25, том VІІ, рег.№ 7566, нот.дело № 1035/2014г. по описа на
Нотариус, рег.№ 254 на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Исперих,
представяйки пред Нотариуса неверни данни относно наследствения кръг на наслододателя
– без да е посочен като наследник синът му, респ. неговите наследници. Ищците
узнали за горните обстоятелства наскоро, когато предприели постъпки за делба на
наследствения имот, предвид че е възстановен на всички наследници на Ю Ч. (ЮМ К).
Към момента на закупуването на процесния имот от ответника Д.А.А., същият бил в
законен граждански брак с втората ответница А.М.А., като ищците оспорват
правата им върху този имот до размера на техните наследствени права, тъй като покупко-продажбата
не е прородила вещно-правен ефект, респ. не прехвърля валидно върху ответниците
право на собственост върху съсобствените дялове, принадлежащи на ищците. С
горните обстоятелства обосновават и правния си интерес от водене на настоящото
исково производство.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК
ответникът Д.А.А., ЕГН-********** ***, представя такъв вх.№ 3616/03.09.2019г.,
допълнен с вх.№ 5142/09.12.2019г., като първоначално не оспорва фактическите
обстоятелства, заявени от ищците и твърди, че действително при извършване на
покупко-продажбата на имота, са били представени документи, според които
продавачът Х Ю К (Х Й е единствен наследник и съответно единствен собственик по
наследство на продадения имот. На базата на така представените документи Нотариусът
изповядал сделката и ответникът станал собственик на имота. В тази връзка
счита, че не е давал повод за завеждане на делото и моли на основание чл.78,
ал.2 от ГПК да не му се възлагат деловодните разноски. Твърди също, че
междувременно е продал същия имот на трето лице - М.А.Р., поради което от м.юли
2019г. не е собственик на имота, а за заведенето дело узнал на 05.08.2019г.,
когато му е връчен препис от исковата молба по делото. С допълнителен писмен
отговор вх.№ 5142/09.12.2019г., депозиран по повод последното уточнение на
исковата молба с вх.№ 4768/13.11.2019г., ответникът Д.А.А., ЕГН-********** оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Счита, че ищците не доказват качеството си
на наследници на наследодателя Ю Ч., но дори и да докажат, че техният
наследодател С Ч. е наследник на общия наследодател Ю Ч., оспорва правата на
ищците върху имота, като счита, че биха могли да претендират право на
собственост общо за 1/4 ид.част от имота, или по 1/16 ид.част за всеки от
ищците.
В предоставения й срок по чл.131 от ГПК, писмен отговор вх.№ 5143/09.12.2019г. е постъпил и от А.А.М., ЕГН-**********
*** – съпруга на първоначалния ответник по делото. По същество заявява същите
оспорвания за неоснователеност и недоказаност на иска, както и съображенията по
тях, каквито заявява и съпругът й, обсъдени по-горе.
За воденото дело, съдът е уведомил
лично третото лице М.А.Р., ЕГН-********** ***, на когото процесният имот е
прехвърлен от ответниците чрез покупко-продажба, извършена в течение на
производството, но приобретателят на имота не ангажира становище.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищците по делото са наследници на Ю М К, роден на ***г. в България, но
изселен в РТ, където получава турско гражданство, на основание чл.6/Б от Закона
за изселването с № 2510 и Решение на Министерски съвет на РТурция № 7/18255 от
24.09.1979г. и приема турското име и фамилия Ю Ч..
Съгласно представеното по делото Решение
№ 2019/1154 по дело № 786/2019г. на 7-ми помирителен съд-гр.Б, РТ, заведено от
ищцата З.Д. за издаване на Удостоверение за наследници на Й Ч. (пълен и точен
превод, представен на л.145-147 от делото), наследодателят е починал на 20.05.1983г. в РТ и след смъртта си е оставил преки законни
наследници – преживяла съпруга Ю Ч., общите им три деца Х Й, А.Ч. и С Ч., както
и децата, родени от първия брак на наследодателя – З Д и И Й.
Преживялата
съпруга Ю Ч., е починала като вдовица,
на 21.01.1988г., като оставя законни наследници - трите си деца Х Й, А.Ч. и С Ч..
Общият
им син С Ч., е починал на 02.04.2005г.,
като оставя законни наследници – ищците по делото: преживяла съпруг Х Ч. и трите им общи деца З.Д., Б.Ч. и Б.Ч.. За установяване на тези
наследници е представено по делото отделно Решение № 2005/582 по дело за
наследство № 2005/691 на 5-ти гражданско-помирителен съд, р-н Б, РТ (л.16 от
делото).
Първородните деца на обсъждания по-горе наследодател Ю Ч., а именно
родените от първия му брак - ЗД и И Й, също са починали, като факта на смъртта им, както и техните
наследници, са подробно установени в обсъжданото решение на 7-ми помирителен съд-гр.Б, РТ, но за нуждите на настоящото съдебно
производство и за определяне на спорните наследствени права на ищците по
делото, съдът не счита за необходимо да обсъжда следващите редове наследници.
За идентифициране на ищците по делото с
имената, които носят в РБ, същите представят, съответно Декларация от
21.05.2019г. за идентичност на лице с различни имена за Х.Ч., с имена преди
изселването й от РБ – Х. Х К, а останалите ищци представят Удостоверения за
идентичност на имена, издадени от ГД
„Гражданско състояние и гражданство” към Министерство на вътрешните работи на
РТ, като се установяват, съответно с имената, вписани в исковата молба - З.Д. (З. Са Ю), ЕГН-**********, Б.Ч. (Б. С Ю), ЕГН-********** и Б.Ч. (Б. С
Ю), ЕГН-**********.
С Решение № 157/11.01.1995г., постановено по преписка № 628-В/01.08.1996г. ? на Поземлена комисия-с.С, сега ОСЗ-гр.И, на
наследниците на Ю М К (Ю Ч.), обсъдени горе, е възстановено правото на
собственост, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.В, обл.Р,
върху следния земеделски имот:
Нива с площ от 43.001
дка, трета категория, местност „К Г”, имот № 032025 по
плана за земеразделяне, който имот по сега действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на землището на с.В, одобрени със Заповед №
РД-18-27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, се индивидуализира
като:
„Поземлен имот с идентификатор №
11449.32.25, с площ 43000 кв.м., трета категория, находящ се в местонстта „К Г”,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, при съседи: имоти №№ 11449.32.38, 11449.32.24 и 11449.32.39” (представена Скица № 15-600755 от
04.07.2019г., издадена от СГКК-гр.Р -л.49
от делото).
На 16.07.2014г.,
едната от наследниците на този имот, а именно Х Ю К (Х Й)
- дъщеря на посочения общ наследодател, се разпоредила еднолично с описания
наследствен имот като го продала на ответника Д.А.А. с Договор за покупко-продажба
от 16.07.2014г., оформен с НА № 25, том VІІ, рег.№ 7566, нот.дело № 1035/2014г.
по описа на Нотариус, рег.№ 254 на Нотариалната камара, с район на действие
РС-гр.Исперих. Тя представила пред Нотариуса, при изповядването на сделката,
Решение № 2013/576 по дело № 2013/618 на 3-ти свободен съд на Б РТ, с което са
удостоверени неверни данни, а именно, че единствените наследници на
наследодателя Ю Ч. са преживялата му съпруга Ю Ч. и общата им дъщеря Х Й, като
след смъртта на съпругата, починала на 21.01.1988г., нейното наследство също
остава на дъщеря им ХЙ.
Към момента на придобиване на процесния имот, по описания горе начин, ответникът Д.А.А., ЕГН-**********, е бил в
законен граждански брак с втората ответница А.М.А., ЕГН-********** (представено
по делото Удостоверение за сключен граждански брак с Акт № 1/04.01.1991г., изд.
от Кметство-Проф.И, Община-С), при което те са придобили процесния имот в режим
на съпружеска имуществена общност. В хода на настоящото съдебно производство, а
именно на 09.07.2019г., двамата съпрузи продават същия имот на М.А.Р., ЕГН-**********
***, с Договор за покупко-пораджба от 09.07.2019г., оформен с НА № 185, том ІІ,
рег.№ 4483, нот.дело № 347/2019г. по описа на Нотариус, рег.№ 688 на
Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.И.
В настоящото съдебно производство
ищците са направили съдебни
и деловодни разноски в общ размер на 1 099.00 (хиляда деветдесет и девет)
лева, които включват: 50.00 лева, заплатена държавна такса (ДТ) при образуване
на делото, съобразно материалния интерес на предявения иск, 5.00 лева – заплатена
ДТ за 1 брой издадено съдебно удостоверение, 10.00 лева – заплатена ДТ за
вписване на исковата молба, 25.00 лева – заплатена такса на АГКК за снабдяване със
скица и характеристики на имота, 9.00 лева – запатена такса за адм.услуга на
Община-С за издадено Удостоверение за данъчна оценка на имота и 1 000.00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 23.04.2019г. Представят Списък за разноски по чл.80 от ГПК за
обща сума от 1 095.00 лева, като претендират общо за скицата и
Удостоверението за данъчна оценка на имота - сума от 30.00 лева, вместо реално
заплатената от 34.00 лева. Ответниците не са направили разноски и не заявяват
претенция за заплащане на такива.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск има своето правно основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК - положителен
установителен иск, с който ищците търсят съдебна защита чрез установяване
със сила на присъдено нещо, че са собственици по наследство на по 4/72 ид.части
от процесния недвижими имот и поради оспорване на правата им от ответниците,
които легитимират права на изключителни собственици на целия имот, като негови
купувачи въз основа на сключения през време на брака им Договор за
покупко-продажба на имота.
Разгледан по същество – искът е
основателен.
По делото се събраха безспорни
данни, че наследодателят на страните Ю Ч.
(Ю М К) е притежавал процесната нива в
землището на с.В, обл.Р, собствеността върху която е възстановена на
наследниците му с цитираното горе Решение на ПК-с.С (сега ОСЗ-гр.И). С това
решение и при условията на чл.27 от ППЗСПЗЗ наследодателят се установява като безспорен собственик, което произтича от
правната същност на постановения административен акт - решението на ОСЗ има
конститутивно действие и е надлежен титул за собственост на лицата в чиято
имуществена сфера е възстановен имота - индивидуализира обекта на собствеността
и създава съсобственост върху него между всички наследници на починалия им
притежател, от когото имотите са били отнети и одържавени (арг. Тълкувателно
решение № 1 по гр.д. № 1/1997 г., ОСГК, т.1).
С възстановяване собствеността върху
одържавените имоти в полза на наследниците на починал собственик, имотите се
считат за новооткрито наследство по смисъла на чл.1 от Закона за наследството,
тъй като към момента на настъпване на смъртта не са били в патримониума на
наследодателя поради одържавяването им (арг. Тълкувателно решение № 1 от
4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, т.2). Респ. кръгът на законните наследници и
приложимият закон в наследственото правоотношение във връзка с възстановената
собственост върху такива имоти се определят към момента на смъртта на
наследодателя.
По този начин, след смъртта на наследодателя ЮЧ. (Ю М К), починал на 20.05.1983г., оставената от него наследствена нива се наследява при условията на чл.9, ал.1 и чл.5, ал.1 от Закона за наследството ЗН) при равни права от по 1/6 ид.част от преживялата
съпруга Ю Ч. и всичките му пет
деца, съответно - Х Й, А.Ч. и С Ч. (родени от брака на наследодателя с Ю Ч.) и
техните заварени сестра и брат - З Ди
ИЙ (родени от първия брак на наследодателя).
Вече
след смъртта на преживялата съпруга Ю Ч., починала
като вдовица, на 21.01.1988г., нейната наследствена 1/6 ид.част
от процесната нива се наследява при условията на чл.5, ал.1 от ЗН - при равни права от трите й деца Х Й, А.Ч. и С Ч.,
при което те придобиват от майка си по 1/18 ид.част от процесната наследствена нива (1/6 : 3 = 1/18 ид.част). Прибавени към
вече придобитите от тях наследствени права върху същата нива, наследени от баща
им (по 1/6 ид.част), тримата Х
Й, А.Ч. и С Ч. стават собственици на по 4/18 ид.части
от имота, всеки от тях поотедло (1/6 от бащата + 1/18 от майката = 4/18
ид.части).
След смъртта на сина Салих Ч., починал на 02.04.2005г., неговият наследствен дял от 4/18
ид.части от имота, се наследява също при условията на чл.9, ал.1 и чл.5, ал.1 от ЗН – при равни права
от по
4/72 ид.части от неговите
наследници – ищците по делото: преживялата съпруга Х.Ч. (Х. Х К) и трите им общи деца З.Д. (З. С Ю), ЕГН-**********, Б.Ч.
(Б. С Ю), ЕГН-********** и Б.Ч. (Б. С Ю), ЕГН-********** (4/18 : 4 = 4/72
ид.части).
При това разпределение на наследствените
права върху процесния имот (с уговорката, че съобразно нуждите на настоящото
съдебно производство, съдът не обсъжда
наследяването между пълния кръг наследници на Ю Ч. (ЮМ К)), се налага извода, че наследницата Х Й неправомерно се е разпоредила с целия наследствен имот, като изключителен негов
собственик в полза на ответниците с Договора за
покупко-продажба от 16.07.2014г. (по НА № 25, том VІІ, рег.№ 7566, нот.дело №
1035/2014г. по описа на Нотариус, рег.№ 254 на Нотариалната камара, с район на
действие РС-гр.И). По описания начин тя се
е разпоредила с повече права, отколкото притежава, поради което следва
да се приеме, че извършената продажба е породила
своя вещно-правен ефект само
до размера на реално притежаваната от продавача Хе Й съсобствена (наследствена) част върху имота,
т.е.
за 4/18
ид.части от имота,
които по силата на извършената
покупко-продажба са преминали в собственост на
ответниците-съпрузи Д.А.А., ЕГН-********** и А.А.М., ЕГН-**********, а
понастоящем, вследствие на извършеното от тях, в хода на делото, разпореждане с
имота, са преминали в собственост на третото на процеса лице - М.А.Р., ЕГН-**********.
Правата на ищците по делото върху процесния земеделски имот се явяват
накърнени от обсъжданите разпореждания с имота до размера на притежаваните от
тях наследствени дялове, което обосновава и правния им интерес да искат да им
бъдат признати по съдебен ред тези права.
При
горния изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят общо на ищците
направените от тях съдебни и деловодни разноски по производството, съразмерно
на уважената част от иска. При преценката за дължимата стойност
на разноските, следва преди всичко да се обсъди
заплатеното от тях
адвокатско възнаграждение,
предвид направеното от ответната страна възражение за прекомерност, имащо
своето правно основание в разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК.
Цената
на предявения установителен иск за собственост,
определена при условията на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, съобразно данъчната оценка
на имота (7 270.20 лева) и претендираните от четиримата
ищци права от общо 12/72
ид.части от имота, е в размер на 1 211.70
лева, при което дължимото минимално адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (последно изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020
г., в сила от 15.05.2020г.), е в размер на 213.00 лева, съобразно
материалния интерес на делото. Преценявайки фактическата и правна сложност на
делото, следва да се признае по-голяма такава от обичайната, с оглед броя на участници
в съсобствеността и изчисленията, които се налагат за определяне на правата им
върху спорния имот. При това положение, съдът приема за съответно
възнаграждение в общия размер от 600.00 лева, при което заплатеното на адвоката
такова от 1 000.00 лева действително се явява прекомерно. При определяне
на възнаграждението съдът не взема предвид броя на представляваните страни,
предвид, че предоставената правната защита от адвоката ползва еднакво и общо
четиримата заинтересованите ищци, без особености в представителството на някой
от тях поотделно. Ето защо, възнаграждението следва да бъде признато до
посочения размер от 600.00 лева. По този начин общо доказаните разноски на
ищцовата страна, обсъдени в обстоятелствената част и с намаленото
възнаграждение на адвоката, възлизат на 699.00 лева, които следва бъдат
присъдени в полза на ищците, съразмерно на уважената част от иска, т.е. изцяло.
Относно възражението на ответната страна, че не е дала повод за завеждане на делото, поради което и на основание чл.78,
ал.2 от ГПК не следва да й се възлагат деловодните разноски, същото не може да
бъде споделено. Обстоятелството, че ответниците, въз основа на извършената от
тях покупка на имота и по нотариален акт се легитимират пред трети лица като
собственици на частта от имота, принадлежаща на ищците, е породило
необходимостта и правния интерес за последните да предявят установителния иск
за тяхната собствена част. Т.е., за водене на делото е налице повод и той е
свързан с поведението на ответниците. Съдебната практика е възприела
разбирането, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца, признанието на иска, както и извънпроцесуалното
поведение на ответниците, независимо дали е добросъвестно или не, не е
достатъчно същите да бъдат освободени от отговорността за разноски.
Воден от всичко гореизложено, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответниците – съпрузи Д.А.А., ЕГН-********** и А.А.М., ЕГН-**********,***, че ищците Б.Ч.
(Б. С Ю), ЕГН-**********, Б.Ч. (Б. С Ю), ЕГН-**********, З.Д. (З. С Ю), ЕГН-**********,***,
мах.Г махала № 51 и Х.Ч. (Х. Х К) – турски гражданин, родена на ***г. в Б
постоянен адрес: Р Т гр.Б/О с.Б – 0013/07088/0002, като наследници на Ю М К (Ю Ч.),
роден на ***г. в Б, починал на 20.05.1983г. в Т, са собственици по наследство и реституция, всеки един от тях
поотделно на по 4/72 ид.части от
процесния имот, останал по наследство от посочения наследодател и възстановен с
Решение № 157/11.01.1995г. на ПК – с.С, обл.Р, представляващ по предходния план
за земеразделяне на с.В „Нива с площ от 43.001 дка, трета категория, в
местонстта „К Г“, представляваща имот № 032025“, а съгласно действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на с.В, одобрени със
Заповед № РД-18-27/11.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представляващ:
„Поземлен имот с идентификатор №, с площ 43000 кв.м., трета категория,
находящ се в местонстта „К Г”, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имоти №№ 11449.32.38,
11449.32.24 и 11449.32.39”.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците Д.А.А.,
ЕГН-********** и А.А.М., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТЯТ
на ищците Б.Ч. (Б. С Ю, ЕГН-**********, Б.Ч. (Б. С Ю), ЕГН-**********,
З.Д. (З. С Ю), ЕГН-********** и Х.Ч. (Х. Х К – турски гражданин, родена на ***г.
в България,
сумата от 699.00 (шестстотин деветдесет
и девет) лева – направени
разноски по настоящото производството, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: