РЕШЕНИЕ
№ 3407
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110214964 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД, ЕИК
№№№№№, представлявано от Д. Н. Д. - управител срещу наказателно
постановление № ЗППР-00064/15.09.2021 г., издадено от Константин
Димитров Райков – член на Комисията за защита на потребителите /КЗП/,
оправомощен със заповед № 1011/14.11.2016 г. на председателя на КЗП, с
което на основание чл. 204 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП, обн. в
ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г./ на търговското дружество
са наложени пет отделни „имуществени санкции“, всяка в размер на 500,00
/петстотин/ лв., за неизпълнени правни задължения по чл. 47, ал. 1, т. 2, 3, 5, 7
и 12 ЗЗП, а на основание чл. 225в ЗЗП са наложени и две отделни
„имуществени санкции“, всяка в размер на 500,00 /петстотин/ лв., за
неизпълнени правни задължения по чл. 181н, ал. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 4 ЗЗП.
В депозираната жалба са релевирани бланкетни оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност юридическо лице, както
1
и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за
цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно
и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от упълномощения си процесуален представител – адв.
Пламен Механджийски от САК, който поддържа жалбата и излага
допълнителни съображения в нейна подкрепа. Претендират се разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от адв.
Петя К. от САК, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и пледира
за потвърждаване на атакувания санкционен акт, в каквато насока изтъква
конкретни аргументи.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По повод постъпила жалба от потребител с вх. № Ц-03-
2968/29.03.2021 г. е отворен интернет сайтът /УЕБСАЙТ/ на 06.04.2021 г. в
сградата на КЗП, находяща се в гр. София, ул. „Врабча“ № 1, ет. 5, стая 511 от
служители на контролния орган.
В хода на проверката е установено, че в интернет сайта
дружеството-жалбоподател „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД със седалище и адрес на
управление: /АДРЕС/ предлага за закупуване чрез сключване на договор за
2
продажба от разстояние стоки, като търговецът не е предоставил на
потребителите по ясен и разбираем начин информация относно:
1.името/наименованието на търговеца;
2.седалище и адрес на управление на търговеца;
3. крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци
и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не може
да бъде изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното
изчисляване;
4. условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която
търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугите, и
когато е приложимо – предвидените от търговеца начини за разглеждане на
жалби на потребители;
5.наличие на законова гаранция за съответствие на стоката с
договора за продажба;
6.информация относно органите за алтернативно решаване на
спорове, в чиито обхват на дейност попада;
7.електронна връзка към платформата за онлайн решаване на
спорове.
Констатациите от проверката са обективирани в КП № К-
0000293/06.04.2021 г.
С акт за установяване на административно нарушение № ЗППР-
00064/07.07.2021 г., съставен от Ж. Н. Б. – ст. експерт в дирекция ЗППР при
КЗП и в присъствието на К.О.А. – свидетел при съставянето на акта е
констатирано, че на 06.04.2021 г. в гр. София, след извършена в сградата на
КЗП, находяща се в гр. София, ул. „Врабча“ № 1, ет. 5, стая 511 проверка на
интернет сайта /УЕБСАЙТ/ е установено, че жалбоподателят
„/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД предлага за закупуване чрез сключване на договор
за продажба от разстояние стоки, като търговецът не е предоставил на
потребителите по ясен и разбираем начин информация относно
името/наименованието на търговеца, седалище и адрес на управление на
търговеца, крайната цена на стоките или услугите с включени всички данъци
и такси или когато поради естеството на стоките или услугите цената не може
да бъде изчислена предварително в разумни граници – начина на нейното
3
изчисляване, условията за плащане, доставка, изпълнение, датата, на която
търговецът се задължава да достави стоките или да извърши услугите, и
когато е приложимо – предвидените от търговеца начини за разглеждане на
жалби на потребители, наличие на законова гаранция за съответствие на
стоката с договора за продажба, информация относно органите за
алтернативно решаване на спорове, в чиито обхват на дейност попада, както и
електронна връзка към платформата за онлайн решаване на спорове.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т.
2, 3, 5, 7 и 12 ЗЗП, както и чл. 181н, ал. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 4 ЗЗП, като
препис от него е връчен на представляващия юридическото лице на същата
дата.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № ЗППР-00064/15.09.2021 г. от Константин
Димитров Райков – член на Комисията за защита на потребителите КЗП,
оправомощен със заповед № 1011/14.11.2016 г. на председателя на КЗП, с
което на основание чл. 204 ЗЗП, съответно чл. 225в ЗЗП, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско
дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД са наложени седем отделни
„имуществени санкции“, всяка в размер на 500,00 /петстотин/ лв., за
неизпълнени правни задължения по чл. 47, ал. 1, т. 2, 3, 5, 7 и 12 ЗЗП,
респективно по чл. 181н, ал. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 4 ЗЗП.
Препис от НП е връчен на управителя на дружеството-въззивник на
12.10.2021 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като
жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция е
депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на
19.10.2021 г., видно от поставения печат върху нея.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
4
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
предвидените от разпоредбата на чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки
това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване,
респективно ангажиране на имуществената отговорност на дружеството-
въззивник, поради допуснати неотстраними съществени процедурни пороци,
довели до ограничаване правото му на защита.
В предходната фаза на административнонаказателното производство
е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение, изводимо от
липсата на двама свидетели, присъствали при съставянето на акта. Една от
основните гаранции за законосъобразното упражняване на правомощията на
актосъставителя, предвидени в процесуалния административен закон, е
изискването актът да бъде съставен в присъствието на свидетели и да е
подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на
свидетелите са да съдействат на актосъставителя да установи обективната
истина, да следят за достоверното отразяване на фактическите обстоятелства,
при които е извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат
източник на гласни доказателствени средства по разследване на спорните
обстоятелства от наказващия орган, както и в производството по оспорване на
издаденото НП пред съда.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са
5
необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели
присъствали лично при извършване, респективно установяване на
нарушението или пък тяхното участие е невъзможно, като от прочита на
АУАН е видно, че същият е подписан от един свидетел, който обаче е взел
участие единствено при неговото съставяне.
В процесния случай не намира приложение и предвиденият в чл. 40,
ал. 4 ЗАНН ред, доколкото при визирания институт е необходимо наличието
на следните кумулативно изискуеми предпоставки: фактът на нарушението,
всички негови съставомерни белези и авторството да се установят, въз основа
на официален документ; официалният документ да е издаден от компетентен
орган, извън системата на администрацията към която принадлежи
актосъставителят и при стриктното спазване на реда и условията за това,
респективно да съдържа всички изискуеми реквизити; официалният документ
да е придобил стабилитет ако е предвидена процедура за неговото оспорване.
Нещо повече – в случая следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 40, ал.
4 ЗАНН поначало урежда изключение, а не правило, доколкото противното
би довело до проява на неоправдан субективизъм и заобикаляне на закона от
страна на администрацията, в частност на изискването за участие на
свидетели при съставянето на АУАН, който подход не намира нормативна
опора.
На следващо място - от прочита на акта и оспореното НП е видно,
че актосъставителят и наказващият орган некоректно са фиксирали мястото
на твърдяното нарушение. Константната е практиката на съдилищата, че при
нарушения, извършени в интернет пространството, съответните правни
задължения следва да бъдат изпълнени в седалището на юридическото лице,
което в конкретиката на настоящия казус се намира в гр. Ихтиман /в този
смисъл вж. определение № 136 от 02.12.2019 г. ч.н.д. № 1100/2019 г. по
описа на ВКС, I н.о., докладчик-съдия Валя Рушанова, определение №
117 от 18.09.2017 г. ч.н.д. № 816/2017 г. по описа на ВКС, II н.о.,
докладчик-съдия Биляна Чочева, определение № 100 от 27.10.2017 г.
ч.н.д. № 1014/2017 г. по описа на ВКС, III н.о., докладчик-съдия Даниела
Атанасова, постановени при възникнали спорове за подсъдност между
съдилищата/. Нещо повече – идентичен порок е бил допуснат от контролните
органи на КЗП и при предходно санкциониране на дружеството-
жалбоподател, видно от представеното от наказващия орган решение №
6
6639/23.11.2020 г. по КНАХД № 8653/2020 г. по описа на АССГ, I
касационен състав, докладчик-съдия Маргарита Немска, като повече от
очевидно установената неправилна практика във ведомството не е
преустановена. В тази връзка, не бива да има спор, че мястото на извършване
на нарушението представлява съществен реквизит от възведеното
административно обвинение /чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/, тъй
като освен, че определя неговите пространствени рамки, фиксира и
реципрочната функция по упражняване правото на защита от привлеченото
към отговорност лице. Съдът не разполага с правомощия да измени
първоначалните фактически положения в очертаната насока, доколкото това
неминуемо би рефлектирало неблагоприятно върху процесуалните права на
жалбоподателя.
Визираните драстични процесуални пороци представляват
самостоятелно формално основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, а това поначало не налага аналитичното обсъждане на
доказателствения материал и последващата преценка по същество дали
твърдяното административно нарушение е налице. При все това обаче следва
да се подчертае, че напълно неоснователно се отрича авторството на
извършените нарушения, доколкото макар домейн името „/УЕБСАЙТ/” да е
било заплатено от ЕТ „Д.Д.“, то от справката на търговско дружество
„/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД става ясно, че лицензът за използване на онлайн
магазин /УЕБСАЙТ/, на която платформа е установено неизпълнение на
процесните правни задължения, e заплатен и ползването му е предоставено
именно на „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана
защита от страна на дружеството-жалбоподател.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът да се произнесе по
извършените от страните разноски. От представеното по делото пълномощно
7
е видно, че привлеченото към отговорност лице е заплатило в брой сума в
размер на 500,00 лв. за процесуално представителство пред настоящата
инстанция. От страна на наказващия орган не е релевирано възражение за
прекомерност, поради което КЗП следва да бъде осъдена да заплати
процесните разноски в пълния претендиран размер.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № ЗППР-
00064/15.09.2021 г., издадено от Константин Димитров Райков – член на
Комисията за защита на потребителите /КЗП/, оправомощен със заповед №
1011/14.11.2016 г. на председателя на КЗП, с което на основание чл. 204 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП, обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в
сила от 10.06.2006 г./ на търговско дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД, ЕИК
№№№№№ са наложени пет отделни „имуществени санкции“, всяка в размер
на 500,00 /петстотин/ лв., за неизпълнени правни задължения по чл. 47, ал. 1,
т. 2, 3, 5, 7 и 12 ЗЗП, а на основание чл. 225в ЗЗП са наложени и две отделни
„имуществени санкции“, всяка в размер на 500,00 /петстотин/ лв., за
неизпълнени правни задължения по чл. 181н, ал. 2 във вр. с ал. 1 и ал. 4 ЗЗП,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Комисията за защита на
потребителите да заплати на търговско дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД,
ЕИК №№№№№ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9