Решение по дело №181/2022 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 123
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20221310200181
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Белоградчик, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200181 по описа за 2022 година
взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Б. Т. от гр. С., обл. С., кв. С., ул. ”Т. Т.” № ..., с
ЕГН **********, срещу НП № 20-0242-000647/16.03.2021 г. на Началник на
РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което е санкциониран за извършено
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП
му е наложено наказание : глоба в размер на 200,00 лв. и е постановено
лишаването му от правоуправление за срок от 6 месеца, както и отнемането на
10 контролни точки на осн. Наредба Із-2539 на МВР.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и не
законосъобразност на НП, като съдът е сезиран с молба да отмени НП. Твърди
се, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения
– не е спазен 6 месечният срок от съставяне на АУАН, липсвали реквизити в
НП и в него било отразено, че подлежи на обжалване в 7-дн. срок от
връчването му, а към момента на подаване на жалбата – този срок съгласно
закона е 14 дневен. В с.з. жалбоподателят не се явява лично, но е
представляван от адвокат – упълномощен, който поддържа жалбата и моли за
отмяна на НП, като потвърждава същите аргументи, твърдени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована за с. з. не изпраща
1
представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда,
съпровождащо препис ката, въззиваемата страна моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 31.07.2020 г., около 10.05 ч., жалбоподателят Г. Т., управлявал т. а.
м. ”Опел Виваро” с регистрационни номера „СА 6179 СР“, негова лична
собственост, в с. Д., обл. В.. Движел се в посока с. Р.. По това време била
осъществяван рутинен полицейски наряд, по КАТ, в с. Д. от служители на
полицията. Така, на улица “Г. Д.” срещу читалище „Здравец“ в посоченото
село, Т. бил спрян за проверка от служителите на РУ-Белоградчик –
свидетелят по делото Д. Т. и негов колега В. Велков - автоконтрольори.
Служителите на МВР констатирали, след справка в служебният им таблет, че
управляваното от Г. Т. МПС не било регистрирано по надлежния ред.
Регистрацията на същото всъщност била прекратена – на 03.12.2019 г. поради
прекратен договор за задължителна застраховка „ГО“, на осн. чл.143 ал.10 от
ЗДвП.
Св. Д. Т. съставил акт на Г. Т. – АУАН с бланков№ GA 216720,
регистриран в системата на МВР-РУ-Белоградчик под № 382 на 03.08.2020 г.,
за нарушение по ЗДвП - на чл.140 ал.1, като свидетел очевидец на
нарушението по акта бил вписан В. В.. Самият нарушител подписал
съставения му акт и получил копие от него, без да направи възражения в акта.
По повод акта, поради наличие на евентуално състав и на престъпление
по НК – чл.345 ал.2 от Кодекса, била сезирана РП-Видин. Прокуратурата в
рамките на своята компетентност – да извърши проверка за евентуално
осъществено престъпление по смисъла на НК, образувала и провела
досъдебно производство. Предвид събраните доказателства по това
производство, наблюдаващ прокурор при РП-Видин е прекратил така същото,
с постановление от 11.03.2021 г. / ДП № 325/2020 г. на РУ-Белоградчик,
преписка № 3141/2020 г. на РП-Видин/, приемайки , че са налице условията
на чл.9 ал.2 от НК – малозначителност на деянието.
Предвид преценката на прокуратурата – че престъпление по НК няма,
именно въз основа на горепосоченото постановление на прокурор и във
връзка с АУАН № GA 216720 от 31.07.2020 г. на свид. Д. Т., Началникът на
РУ-Белоградчик решил да санкционира Г. Т. за админ. нарушение – на чл.140
ал.1 от ЗДвП, и издал НП № 20-0242-000647/16.03.2021 г., с което му наложил
“глоба” и “лишаване от правото да се управлява МПС” на осн. чл.175 ал.3
предл.1 от ЗДвП , и постановил отнемането на 10 контролни точки на осн.
Наредба Із-2539 на МВР. В НП е отразено, че то подлежи на обжалване в 7
дн. срок от връчването му – чрез наказващия орган пред РС-Белоградчик.
НП е връчено на нарушителя на 08.08.2022 г., а жалбата е депозирана
пред наказващия орган на 10.08.2022 г.
2
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, макар и поради доводи, различни от излаганите в жалбата .
При издаването на НП са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и
ЗДвП, които налагат отмяната на наказателното постановление.
На първо място, съдът посочва, че не приема за основателни
аргументите на жалбоподателя за съществени нарушения при издаване на НП,
изразени в неспазване на законовия срок за това действие – шест месечен
след съставяне на АУАН, за не попълнени реквизити в постановлението ,
нито за погрешно посочен срок за обжалване в НП.
Към момента на издаване на атакуваното пред съда постановление /
м.03.2021 г./, действително срокът за жаленето му е бил 7-дн. Това, че до
намиране на адресата на постановлението и връчването на последното е
последвала законодателна промяна, в случая не накърнява правата на Т., тъй
като от една страна самия АНО не е имал възможност да предвиди нито кога
ще се връчи постановлението, нито лицето, връчващо същото е могло да
променя нещо в този документ. От друга страна, жалбоподателят е сезирал
съда с жалба само два дни след връчване на НП, т.е. при спазване всякакви
срокове за това – и стария и новия, указани от закона, а и при такава
последваща законодателна промяна, за заинтересованото лице следва да важи
принципно редакцията на закона към момента на извършване на
процесуалното действие „връчване“ на НП, а по изключение – онази
редакция, която се явява по-благоприятна. Съдът вече прие за допустима
жалбата на Т. и я подлага на разглеждане по същество.
В НП, според настоящия съдебен състав, са налице – попълнени, всички
задължителни реквизити на постановлението, вмененото нарушение е
описано подробно, както текстово, така и му е придадена правилната правна
квалификация, следваща от въведения текст. Задължението за АНО да сочи
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства е въведено в
ЗАНН с изменение в него – в сила от м.12.2021г., т.е. не е било налично към
момента на издаване на процесното НП.
Относно довода за не спазен шестмесечен срок за издаване на НП от
съставяне на АУАН – съдът приема липсата на процесуално нарушение тук, т.
к. след съставяне на акта е било образувано и протичало наказателно
производство по същия казус, по реда на НПК, като през това време – давност
по чл.34 от ЗАНН не е текла. Тя е била прекъсната от образуваното ДП, и е
започнала да тече отново след прекратяването му. Или съдът намира, че НП е
издадено в регламентирания от ЗАНН срок при тези обстоятелства.
Така по същество на казуса:
Съдът не приема за доказано, че жалб. Г. Т. е извършил нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба на закона вменява на участниците в
движението по пътищата – по тях именно да управляват само моторни
3
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
показанията на разпитания свидетел по делото Д. Т., безспорно се установява,
че жалбоподателят е имал поставени принципно валидни за Р. България
регистрационни табели – те са и отразени в АУАН и НП “СА № 6179 СР”, но
фактически регистрацията на управляваното МПС е била прекратена
“служебно” – поради получено от полицията / Сектор „ПП“-София/
уведомление от Гаранционния фонд за липсата на договор за задължителна
застраховка “ГО” на автомобилистите, което той /свидетелят Т./ установил
след справка в информационната система за КАТ. Системата на Сектор “ПП”-
КАТ показвала, че Сектор “ПП”-КАТ-София, на 03.12.2019 г. е прекратил
регистрацията на МПС – тов. а. м. ”Опел Виваро” с рег. № СА 6179 СР. И
така според Т., МПС не е било регистрирано по надлежния ред в България
към момента на извършената от свидетеля проверка на пътя – 31.07.2020 г.,
затова и приел наличието на нарушение.
Съгласно обаче, чл.143 ал.10 от ЗДвП "служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. "
Обстоятелството, че за автомобила м. ”Опел Виваро” с рег. № СА 6197
СР, не е имало действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" не
се и оспорва на практика от страна на самия жалбоподател.
От материалите по делото обаче, не се установява собственикът на
автомобила-жалбоподателят да е бил уведомен по някакъв начин за
обстоятелството, че регистрацията на посоченото МПС е прекратена
служебно от надлежния орган – по регистрация на МПС / секторът на „ПП“
при съответното ОД-МВР, в случая при СДВР/. Представеното писмено
уведомление – писмо, до съда от самия отдел „ПП“ при СДВР съдържа
твърдения, че собственикът на автомобила е уведомен за прекратената
регистрация на 24.11.2019г. от застрахователните органи, а самото
прекратяване на регистрацията е станало на 03.12.2019 г. Доказателства как е
станало уведомяването на собственика – липсват посочени, както и
представени по делото / разписка или друг начин на известяване до
заинтересованото лице Т./.
От разпита в съдебно заседание на свидетеля Т. не се изясни
жалбоподателят, при извършената му проверка да е знаел, че управляваният
от него автомобил е с прекратена регистрация. В подкрепа на този извод са и
събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства –
постановлението на наблюдаващ прокурор от 11.03.2021 г. по преписка №
3141/2020 г. на РП-Видин, който в постановлението си за прекратяване на
образуваното досъдебно производство по чл.345 ал.2 от НК, също е приел, че
Т. е разбрал за прекратената регистрация на собственото му МПС от
служителите на полицията, спрели го за проверка на 31.07.20 г. в с .Д..
4
От прочита на законовата разпоредба – чл.143 ал.10 от ЗДвП, следва
извод за поредността на подлежащите на извършване действия при не
сключен договор за задължителна застраховка “ГО”, и за институциите, които
трябва да извършат тези действие. За съда този запис безспорно указва, че
при констатираните обстоятелства относно застраховката, ГФ следва да
уведоми съответният контролен орган – Секторът “ПП” при ОД-МВР, към
който е извършена регистрацията на МПС / в случая Отдел „ПП“ при СДВР/,
този пък контролен орган следва да прекрати служебно регистрацията на
МПС и едва след това – да се уведоми собственика на автомобила, респ.
последното действие – следва да се осъществи именно от Сектор “ПП” при
съответното ОД-МВР, тъй като той се явява контролиращ регистрацията на
МПС – прекратяващ и възстановяващ същата. / В същият смисъл са и
разпоредбите на чл.18 и чл.18 б. т.8 от Наредба І-45/24.03.2000 г. на МВР/.
Будят недоумение изложените обстоятелства в писмо № 4332р-51358/2022 г.
на Отдел „ПП“ при СДВР, с информация, че уведомление за прекратена
регистрация до Т. е направено на 24.11.2019г. от застрахователен орган, а от
полицията е осъществено такова прекратяване на регистрация на МПС на
03.12.2019г. – т.е. девет дни по-късно.
Вътрешният обмен на информация между съответните компетентни
органи / фонда и МВР /, без да е осигурена публичност за тези обстоятелства
– че е прекратена регистрацията на дадено МПС, не води до задължение на
собственика на това МПС да се въздържа от действието “управление” на
същото МПС, което той следва да ограничава едва след като е разбере за
прекратената регистрация.
Предвид приетото тълкуване на закона от съда, така както го изложи, и
събраните доказателства в настоящето производство, не може да се направи
извод, че към датата на извършване на проверката водачът Г. Т. е знаел, че
управлявания от него автомобил е със служебно прекратена регистрация,
респективно – не може да се приеме, че жалбоподателят е осъществил - от
субективна страна, виновно, състава на посоченото от АНО по чл.140 ал.1 от
ЗДвП административно нарушение.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени, като неправилно и не
законосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0242-000647/ 16.03.2021
г. на Началник на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което Г. Б. Т. от гр.
С., обл. С., кв. С., ул. ”Т. Т.” № ..., с ЕГН **********, е санкциониран за
извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.175 ал.3
5
предл.1 от ЗДвП му е наложено наказание : глоба в размер на 200,00 лв. и е
постановено лишаването му от правоуправление за срок от 6 месеца, както и
отнемането на 10 контролни точки на осн. Наредба Із-2539 на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6