№ 15411
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110160176 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, от И.
Г. Р., ЕГН **********, с която търси защита от домашно насилие от бившия си
съпруг Б. В. Р., ЕГН **********.
В молбата и уточняващите молби се твърди следното:
Ответникът е бивш съпруг на молителката, молителката използва
телефонен номер: ...., ответникът ползва телефонен номер: .... Общото им дете
Слав е на 15 години и използва телефонен номер: .....
Ответникът извършил актове на насилие, изразяващи се в заплахи,
включително с убийство в разменени съобщения, както следва:
-На 17.10.2023 г. изпратил от ползвания от него телефон ..., до ползвания
от молителката телефон: ...., следните съобщения: „ти много ще страдаш,
защото беше нагла, истината е че много ми е жал за теб, за това и сълзи ми
текат, но ти заслужаваш просто да не си на този свят“ „Не защото ми е
мъчно..но онзи горе те иска“, и отправени заплахи по телефон, че ще я
побърка.
-На 03.11.2023 г. ответникът Р. изпратил от ползвания от него телефон ...,
до ползвания от молителката телефон: ...., съобщение, че ще я вкара в
Сливенския затвор.
След подаване на молбата за незабавна защита ответникът е изпратил от
същия, ползван от него телефон, до ползвания от общото им дете Слав Б.ов Р.
на 28.11.2023 г., следните съобщения по адрес на отв. И. Р.: „Има голям
късмет, че си ти, ако не беше ти, щеше да е на Луната, заедно с онзи боклук.“,
„Ти ще бъдеш на моето място един ден и ще разбереш моята мисъл и правота.
Ще я вкарам в панделата, ако така продължава. Обещавам ти. Тя ме е
1
изложила достатъчно, излезе боклук, по-скоро бих я пребил.“.
На 28.11.2023 г. ответникът Р. е изпратил на ползвания от ползвания от
него телефонен номер, до ползвания от молителката телефонен номер,
следните съобщения: „Вие с този тулуп започнахте война срещу мен, тези
лъжи ще ви излезат през носа, аз съм наред“, получил е отговор: „Не, чаках те
да се освестиш, не след две години да ме заплашваш“, след това ответникът Р.
написал: „Сега ще се освестиш ти.“, на което молителката отговорила: „Как
разбра, че Господ ме иска?“, ответникът Р. написал: „Ще ви подкарам барабар
с адвоката Ви измамници.“, молителката написала: „Продължавай да
заплашваш и да се занимаваш с простотии, кога ще ти дойде акъла на 55
години си. Но сега ще ви покажа истината скоро“ Р. му написала: „Като ку-ку-
то си същия.“, а отв.Р. отговорил: „Не. Започвам.“, след което му било
написано: „Само ти можех да тормозиш – на теб трябва да ти се мълчи.“, а Р.
написал: „Досега мълчах и не съм ви дънил“, а И. му написала:“Но имам пет
медицински от побоите ти.“, а Р. написал: „Заради Слав“.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Твърди се, че
ответникът е бивш съпруг на молителката, поради което съдът приема, че е
подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно
чл. 3, т. 1, пр. 2 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата.
Налична е активна и пасивна легитимация на страните, с оглед на което
молбата е допустима.
По основателността:
На първо място, нужно е изрично да се посочи, че доколкото молбата е
постъпила в съда преди изменението на ЗЗДН с ДВ бр. 66 от 1.08.2023 г., то на
основание § 30. от ПЗР към ЗЗДН приложим е редът преди изменението на
закона.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за частично основателна.
Страните не оспорват, че са бивши съпрузи, а ответникът чрез
процесуалния си представител не оспорва че страните и детето им ползват
посочените телефонни номера, между тях е разменена посочената
кореспонденция. Наличието на такава кореспонденция се подкрепя и от
приложените извадки от кореспонденция.
Макар да не е оспорена допустимостта й, настоящият състав намира за
необходимо изрично да посочи, че третира извадките от съобщения като
неподписани частни електронни документи.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги Електронен документ е електронен документ по
смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". Чл. 3, т. 35
от Регламента предвижда, че „електронен документ“ означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или
звуков, визуален или аудио-визуален запис.
2
Кореспонденцията отговаря на дефиницията, заложена в чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 и на основание чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ следва да се
третира като електронен документ. В тези документи, съгласно чл. 4 ЗЕДЕУУ.
Кореспонденцията е неподписана. Това обаче не представлява пречка за
преценката й заедно с останалите доказателства по делото, тъй като Регламент
(ЕС) № 910/2014 или ЗЕДЕУУ не поставя изискване електронният документ
да е подписан. Следва още да се припомни, че е налице трайна практиката на
ВКС във връзка с т. нар. „неподписани документи“ (Решение № 26 от
09.04.2020 г. по гр.д. № 1764/2019 г. по описа на I г. о. на ВКС и цитираното в
него - решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560 / 2017 г. по описа на
ВКС, IV г.о.). Съгласно нея документи са не само подписаните и официалните,
а още и частните и неподписаните изявления. Частните свидетелстващи
документи, включително неподписаните, са годни доказателствени средства
(допустими според процесуалния закон, щом няма забрана според действащия
по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се
удостоверяват фактите, за които свидетелстват). Такова доказателствено
средство следва да се преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички
обстоятелства по делото, за проверката му може да се допускат доказателства,
а пълното доказване може да бъде извършено не само с преки, но и с косвени
доказателства. В случая, доколкото липсва спор за разменени съобщения с
такова съдържание между страните и общото им дете, няма пречка те да бъдат
кредитирани в цялост.
Спорна по делото е правната оценка на съдържанието на съобщенията и
по-конкретно извършил ли е ответникът акт на психическо домашно насилие
спрямо молителката.
Изпратените съобщения на 17.10.2023 г. от ответника чрез ползвания от
него телефон с номер ... до молителката на ползвания от нея телефонен номер
...., съобщения: „ти много ще страдаш, защото беше нагла, истината е че много
ми е жал за теб, за това и сълзи ми текат, но ти заслужаваш просто да не си на
този свят“, „Не защото ми е мъчно..но онзи горе те иска“, на 03.11.2023 г. „че
ще я вкара в Сливенския затвор“ и на 28.11.2023 г. „Ще ви подкарам барабар с
адвоката Ви измамници“, изпратено в отговор на въпроса с отговора, поставен
от молителката „Как разбра, че Господ ме иска“ съставляват акт на психическо
домашно насилие. Касае се до системно употребявани изразни средства, с
които се отправят заплахи, закани и оскърбителни обръщения. Чрез тях
константно се демонстрира физическо надмощие, дава се негативна оценка за
постъпките й и в частност залужава ли да е жива, заплашва се с извършване
неблагоприятни за нея действия. Изброените изразни средства целенасочено
увреждат емоциите на пострадалата, създават трайно усещене за
застрашеност, ето защо по естеството си представляват акт на домашно
насилие.
Не се споделят доводите, развити от ответника чрез процесуалния му
представител, че се касае до лично отмъщение поради свързани с развода и
бракоразводния процес на съпрузите обстоятелства , насложили се на
върху влошените им отношения, както и предложеното теологично
обяснение, че е отправено обикновено напомняне за отговорността пред Бог.
Видно е, че контекстът на съобщенията е друг, като въпреки насложеното
емоционално напрежение и дори това да е свързано с факти и обстоятелства
3
около развода, съдържанието им излиза извън житейски допустимото и явно
демонстрира намерението на ответника всячески да уязви пострадалата и да я
накара да се чувства застрашена.
Не може да бъде направен подобен извод за изпратените от ответника до
сина на страните - Слав Б.ов Р. на 28.11.2023 г., следните съобщения по адрес
на И. Р.: „Има голям късмет, че си ти, ако не беше ти, щеше да е на Луната,
заедно с онзи боклук.“, „Ти ще бъдеш на моето място един ден и ще разбереш
моята мисъл и правота. Ще я вкарам в панделата, ако така продължава.
Обещавам ти. Тя ме е изложила достатъчно, излезе боклук, по-скоро бих я
пребил“. Въпреки застрашителното им съдържание, изпращане на
съобщенията до сина на страните не може да е акт на насилие спрямо
молителката. Действията на ответника не са били насочени към молителката,
няма доказателства, въз основа на които да се направи извод, че е можело да се
третира като сигурно събитие, че кореспонденцията ще стане й стане
известна. При това положение е налице е налице грешка в причинния процес,
при която ответникът с поведението си към детето Слав Р. косвено е причинил
страх и притеснение на молителката, след като детето и споделило за чата, но
това деяние не осъществява признаци на домашно насилие, защото
обективните действия на отв. Р. не са били насочени към пострадалата, а към
детето и увреждането е косвен резултат от деянието и е опосреден от
поведението на детето.
Останалите съобщение, изпратени от ответника до молителката на
28.11.2023 г. не представляват акт на насилие спрямо нея, доколкото са в
контекста на влошени междуличностни отношения между двамата бивши
съпрузи, които водят спор с висок емоционален интензитет.
По изложените съображения молбата в посочените части е основателна,
като на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН следва да се издаде заповед за защита.
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането на
молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай подходящи за осъществяване на защита на
молителя се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН а именно: да се задължи
нарушителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката.
Касае се до първи документиран акт на домашно насилие, който не е с
висок интензитет и в е контекста на трайно влошени отношения между двама
съпрузи. Това не дава основание за налагане на различни от посочената мерки.
Съгласно чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)
от ЗЗДН „във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на
извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.“.
При преценката си относно размера на глобата, съобразявайки
изложеното по-горе, намира, че следва да бъде в размер на 200 лв.
4
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата
е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал.
1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН разноските, сторени от молителката
следва да бъдат възложени на ответника. Доказва се, че е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. То е прекомерно спрямо
фактическата и правна сложност на делото, тъй като не са събрани (а и
изначално не предполага да бъдат събрани в голям обем доказателствени
източници, дори да не беше направено признанието на ответника за такава
кореспонденция). Касае се до правна оценка на няколко съобщения, разменени
между страните, приключило е в две заседание, като второто е обусловено от
волята на страните за провеждане на процедура по медиация. Ето защо
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ЗЗДН е основателно и
възнаграждението за адвокатско възнаграждение, което ответникът следва да
бъде осъден да заплати, следва да бъде намалено до 1200 лв.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу Б. В.
Р., ЕГН ********** и му НАЛАГА мярка за защита на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо И. Г. Р., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Б. В. Р., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Б. В. Р., ЕГН ********** глоба в размер на 200 лв. на
основание чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б. В. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б. В. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Р., ЕГН
********** сумата от 1200 лв. – разноски в производството на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ на МВР по
местоживеене на нарушителя за сведение и изпълнение, съгласно чл. 21, ал. 1
ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6