№ 965
гр. Варна , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500798 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Oбразувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 275 644 /01.03.2021г.,
подадена от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Люлин, ул. „Търново“, срещу бл. 187,
представлявано от П. Н. К. – управител, срещу решение № 260 562 /
19.02.2021г., постановено по гр.д. № 2245 / 2019г. на ВРС, 40 с-в, в неговата
цялост, с което е прието за установено на осн. чл. 124 ГПК по отношение на
„КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, че „Интейк“ ЕООД, ЕИК ********* е
титуляр на вземане, придобито с Договор за цесия от 23.10.2014г., за сумата
от 1 462.58лв. – платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура
№**********/11.12.2010г., на абонат А. А. М., която сума е присъдена на осн.
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с решение по гр.д. №11052/2014г. на Районен съд
- гр.Варна и въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от
12.12.2018г. в полза на „КНМ Груп“ ЕООД.
1
В жалбата се излага, че решението е недопустимо, евнтуално
неправилно и необосновано. Твърденията за недопустимост се обосновават с
наличие на изявление за разваляне на договора, от който ищецът черпи
правата си; предявеният иск е неуреден от процесуалния закон; наличие на
сила на пресъдено нещо; липса на правен интерес, както и че ищецът не
можел да защити интереса си с установителен иск. Твърденията за
неоснователност на исковата претенция за неправилност и необоснованост на
изводите на съда по отношение на извършеното уведомяване и развалянето
на договора за цесия. Сочи, че уведомяването по см. на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
предвидено само с оглед охрана правата и интересите на задълженото лице,
респ. съобщаването не представлява по своето правно естество действие, с
което настъпва транслативния ефект на сделката. В този смисъл, цедираното
вземане преминава в патримониума на новия си носител към момента на
постигане на съгласие между страните по цесионния договор, т.е. със самото
му сключване /консенсуален договор/, а не и от момента, в който бъде
изпратено уведомление до длъжника или от момента, в който той получи
такова. Твърди, че е налице валидно разваляне на договора за цесия по
отношение на ищеца, а при разваляне облигационната връзка между цедента и
цесионера отпада с обратно действие - арг. от чл. 88, ал. 1 ЗЗД, а
прехвърленото вземане се възстановява в патримониума на цедента. Позовава
се и на недействителност на процесния договор за цесия от дата 23.10.2014
год. на основание чл. 40 ЗЗД. Моли съда да обезсили, евентуално да отмени
решението.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна, с който се оспорват доводите изложени във
въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна
решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че още с исковата молба, е
оспорена достоверността на датата на договора за цесия между „Пи маркет"
ЕООД и „КНМ Груп" ЕООД, представен с писмените отговори по чл. 131 от
ГПК. Не били предприети никакви процесуални действия от ответника за
установяване на достоверността на датата, поради което и нямало как да се
приеме за установено спрямо „Интейк" ЕООД, че в действителност на
21.10.2014г. е сключена цесията между „Пи маркет" ЕООД и „КНМ Груп"
ЕООД, от което въззивниците да черпят изгодни за себе си правни
2
последици. Твърди, че предявеният иск е допустим, като е налице правен
интерес от воденето му. Не е налице и валидно разваляне на договора за
цесия между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД. Правилно ВРС бил
приел, че цесията от 23.10.2014г. между „КНМ Груп" ЕООД и „Интейк"
ЕООД е действителна и не е сключена във вреда на представлявания.
Правилно ВРС бил приел, че носител на процесното вземане е „Интейк"
ЕООД, тъй като длъжникът е уведомен първо за тази цесия, респ. именно тя
първа е произвела действието си спрямо всички трети лица. Моли се по тези
съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
В открито съдебно заседание, за въззивника „КНМ Груп“ ЕООД се
явява представляващият го управител, както и процесуален представител,
които поддържат въззивната жалба и молят за обезсилване, евент. отмяна на
първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна „Интейк“ ЕООД се
представлява от процесуален представител, който заявява, че оспорва
въззивната жалба на „КНМ Груп“ ЕООД, поддържа подадения отговор и
моли съда да потвърди първоинстанционното решение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
предявен от „Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ 22 / партер – вътр.двор/,
представлявано от Р. К. М. срещу „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Търново, срещу бл.817,
представлявано от П. Н. К., иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е
титуляр на вземане, придобито с Договор за цесия от 23.10.2014г. за сумата от
1 462.58лв. – платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура
№**********/11.12.2010г., на абонат А. А. М., която сума е присъдена на осн.
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с решение по гр.д. №11052/2014г. на Районен съд
- гр.Варна и въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от
12.12.2018г. в полза на „КНМ Груп“ ЕООД.
3
В исковата молба се излага, че за сумата от 1 462.58лв. – платена без
основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по
издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура №**********/11.12.2010г.,
на абонат А. А. М., която сума е присъдена на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД с решение по гр.д. №11052/2014г. на Районен съд - гр.Варна, е издаден
изпълнителен лист от 12.12.2018г. в полза на „КНМ Груп“ ЕООД.
Изпълнителният лист е издаден в пола на „КНМ Груп“ ЕООД, въпреки че още
в хода на процеса това дружество е прехвърлило вземането си на
„Интейк“ЕООД, ЕИК ********* с договор за цесия от 23.10.2014г.
Впоследствие „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, с друг договор за цесия
пак от 23.10.2014г., прехвърлило вземането на друго дружество „Пи маркет“
ЕООД, ЕИК *********, което е образувало изп. Дело № 20197180400005 на
ЧСИ Станимира Костова – Д. с район ВОС, по което ЧСИ отказал да
конституира ищеца като взискател. Счита, че той е носител на гореописаното
вземане, а не ответника, тъй като го е придобил пръв от лицето посочено в
издадения изпълнителен лист за него. Претендира разноски.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от
процесуален представител, поддържа исковата молба и оспорва
подадения отговор. Моли съда да уважи исковата претенция, да присъди
разноски, доразвива доводите си по същество в писмена защита.
В открито съдебно заседание, ответникът, чрез своя процесуален
представител, оспорва исковете, поддържа подадения отговор, моли за
отхвърляне на претенцията.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
4
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
Въпросът за допустимостта на производството е бил предмет на
разглеждане по в.ч.т.д. 373 / 2020г. по описа на ВОС, като мотивите на
колегите се споделят изцяло от настоящия състав. Касае се за установителен
иск, който има за цел да разреши възникнал спор между две лица, едното от
които твърди, че е титуляр на едно вземане, което вече му е било
прехвърлено от ответника, който повторно го прехвърля на трето лице.
Ищецът твърди, че след като е придобил вземането, праводателят му е
сключил друг договор за цесия с трето лице, с който е прехвърлил същото
това вземане. Ищецът твърди, че второто прехвърляне е по договор, който е
антидатиран. Гореизложеното обуславя правен интерес от търсене на защита
за ищеца да установи със сила на присъдено нещо правата си спрямо
ответника, който чрез действията си на прехвърлител, като цедент по друг
договор за цесия за същото вземане, очевидно оспорва правата на ищеца.
Твърденията на жалбоподателя за липса на правен интерес, доколкото
за молителя има друг на ред за защита, че не можел да защити интереса си с
установителен иск, както и че предявеният иск бил неуреден от закона, също
не могат да бъдат споделени. Освен гореизложеното, следва да се съобрази,
че предвиденият в разпоредбата на чл. 75 ал.2 от ЗЗД осъдителен иск касае
случаите, в които вече е изпълнено задължението. В случая, такова не е
налице – изпълнителното производство е висящо и съответно взискателят не е
получил плащане. Налице е спор между двама кредитори за „титулярството“
на вземанията, който следва да бъде разрешен и пътят за защита е чрез
установителни искове. В случая кредитор по изпълнителния лист не е
жалбоподателят, а неговият праводател. Спорът не е за съществуване на
вземането между длъжник и кредитор – същото вече е съдебно установено и в
този смисъл и защита срещу материално незаконосъобразно изпълнение със
специални искове изобщо не може да се търси. Спорът е между цесионери и
цедент и кой е титуляр на вземането. Изпълнителният лист е един и той може
да послужи само на един от цесионерите да събере конкретното вземане.
Този вид спорове следва да се разрешат с установителни искове срещу
претендента / което в случая вкл. и цедента/.
5
По отношение на доводите за наличие на СПН, въззивният съд счита,че
са несъстоятелни. Страните в настоящото производство са различни,
фактите, на които се позовава ищецът в настоящия спор, са последващи и
касаят различно основание от това по постановеното решение по гр.д.№
11052 / 2014г. на РС Варна.
Доводите за недопустимост на производството поради извънсъдебното
разваляне на договора за цесия, от който ищеца черпи права, са всъщност
доводи по основателността на иска, а не по неговата допустимост.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
възражения се свеждат до неправилност на изводите на съда въз основа на
събрания доказателствен материал.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.12.2018г.
по гр.д. 11052/2014г. на ВРС е издаден изпълнителен лист с посочен
взискател „КНМ груп“ ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 1 462.58лв. –
платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа
енергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура
№**********/11.12.2010г., на абонат А. А. М., която сума е присъдена по
делото на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Видно от приобщения договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г. (л. 17), сключен между „КНМ Груп“ ЕООД, в качеството му на
цедент, действащ чрез пълномощника адв. К. Т., и „Интейк“ ЕООД –
цесионер, представляван от Теодора Димитрова като управител на
дружеството, в хода на висящия съдебен процес цедентът е прехвърлил на
6
цесионера придобитото с договора за цесия от 25.06.2014 г. вземане към
„Енерго-Про Продажби“ АД в размер на сумата от 1462,58 лева срещу цена
от 1362,58 лева, платима от цесионера в полза на кредитора на цедента – А. А.
М. – задължение, поето от „КНМ Груп“ ЕООД с договора за прехвърляне на
вземания от 25.06.2014г. (т. 3 от договора), като в клаузата на т. 5 страните са
договорили, че посочената сума цесионерът следва да заплати на кредитора
на цедента не по-рано от шест месеца от ефективното получаване на цялото
вземане по т. 1 от страна на длъжника. В т. 4 от договора е отразено, че към
датата на сключването му „КНМ Груп“ ЕООД е завело дело пред ВРС за
събиране на цедираното вземане, но е в невъзможност да заплати уговорената
цена по прехвърлянето на кредитора А. А. М. в срок до 25.12.2014г., както и
да заплаща възнаграждение на ангажираните юрисконсулти и да поеме
разноските по делото, вкл. да възстанови на адв. Т. разходите за завеждането
му. Поради това според т. 6 от договора страните са се съгласили „Интейк“
ЕООД да финансира заведеното дело срещу длъжника „Енерго-Про
Продажби“ АД, вкл. да назначи юрисконсултите на „КНМ Груп“ в
дружеството и да им заплаща отделно трудово възнаграждение, срещу
насрещното задължение на „КНМ Груп“ ЕООД да прехвърли на „Интейк“
ЕООД присъдените му разноски след установяването им по размер с
последваща цесия за цена от 5 лв. Съгласно чл. 10 от договора цедентът
гарантира, че към датата на сключването му той е изключителен титуляр на
вземането.
Със спогодба –анекс от 23.12.2014г. (л. 37 и сл.), сключена между
„КНМ Груп” ЕООД, „Интейк“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ ЕООД, имаща за
цел да уреди отношенията между страните, възникнали по 198 договора за
прехвърляне на вземания, сключени между първите две страни на
23.10.2014г., страните са приели, че „КНМ Груп” ЕООД е изпълнило
задължението си да уведоми на осн. чл. 99 от ЗЗД длъжника „Енерго – Про
Продажби” АД за прехвърлените вземания с писмо по ел поща от 26.10.2014г.
с вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г.(чл. 3 от договора). Уговорено е, че общата
стойностна прехвърлените вземания по чл.1 от Спогодбата е в размер на 2999
148,15 лева (чл. 2). С подписването на анекса „Интейк“ ЕООД се е задължило
да заплати на кредиторите на „КНМ Груп” ЕООД по всичките 198 договора
сумата от 282 887,67 лева(чл. 5). „КНМ Груп” ЕООД се е задължило да преде
7
на „Интейк“ ЕООД изпълнителните листи по производствата с предмет 198-
те вземания (чл.13). В описа към спогодбата – анекс, процесното вземане е
под номер 190.
С пълномощно от дата 04.07.2014г.(л. 708), "КНМ ГРУП" ЕООД е
упълномощило К. Т. да представлява упълномощителя като завежда и води
дела, да получава пари или други ценности, да го представлява пред
търговски дружества, вкл. и пред „Енерго Про Продажби“ АД, да се
разпорежда с всички вземания на "КНМ ГРУП" ЕООД, при условия, каквито
пълномощникът намери за добре, да извършва всякакви правни и фактически
действия на управление и разпореждане с всички вземания на
упълномощителя "КНМ ГРУП" ЕООД, да получава плащания, да получава
всякакви суми по свободно избрана банкова сметка, да договаря сам със себе
си както и с други лица, които адвокатът също представлява, при каквито
условия прецени, без ограничение в срока.
Ангажирано от ищеца е и уведомление от 23.10.2014г. (л. 668),
изпратено от цедента „КНМ Груп“ ЕООД, чрез адв. К. Т., до длъжника
„Енерго-Про Продажби“ АД за прехвърлянето по 198 договори за цесия от
23.10.2014г., сред които и този с предмет процесното вземане -пореден № 160
от уведомлението. Уведомлението е изпратено по електронна поща и
подписано с електронния подпис на адв. Т. на 26.10.2014г.
С договор за цесия от 21.10.2014г., „КНМ Груп” ЕООД е прехвърлило
на „Пи Маркет“ ЕООД процесното вземане, като видно от приложеното
уведомление от 20.01.2015г. (л. 709 – 741) и извадка от същото без дата (л.
812-813), цедентът „КНМ Груп” ЕООД, действащо чрез управителя П. К., е
изпратил до длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД съобщение за
прехвърлени с договори за цесия от 21.10.2014 г. 130 вземания в полза на
цесионера „Пи Маркет“ ЕООД, сред които и процесното, отразено под № 57
от уведомлението. От поставения при „Енерго-Про Продажби“ АД входящ
номер 3545516/20.01.2015 г. се изяснява, че уведомлението е получено от
длъжника на 20.01.2015г.
Към доказателствения материал по делото е приобщени и следните
нотариални покани: Нотариална покана с рег. № 4398/16.10.2017г., том 2, №
148 на нотариус Б. В. (л. 801) от „КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез
8
управителя П. К., до адв. К. Т. за представяне на оригинали или заверени
копия от 297 договори за цесия от 23.10.2014 г., сключени между „КНМ
Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД, за което длъжникът по цедираните вземания
„Енерго-Про Продажби“ АД е уведомен по електронна поща на 26.10.2014 г.
Нотариална покана с рег. № 885/06.03.2018 г., том 1, № 53 на нотариус Б. В. с
аналогично съдържание е отправена и до „Интейк“ ЕООД (л. 784) и получена
на 22.03.2018г., като със същата са изискани и плащанията по договорите за
цесия. Изпратена от „КНМ Груп“ ЕООД, чрез управителя П. К., до „Интейк“
ЕООД е и повторна нотариална покана с рег. № 3323/02.07.2018г., том 1, №
167 на нотариус Б. В. (л. 787), получена на 16.07.2018 г. В поканата е отразено
още, че представителната власт на адв. К. Т. е оттеглена на 20.11.2017г., както
и че при непредставяне на изисканите 297 договори за цесия от 23.10.2014г. и
плащане по тях в 14-дневен срок, същите ще се считат за развалени.
С изявление от 20.01.2021г. от „КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез
управителя П. К., до „Интейк“ ЕООД, първото дружество е отправило
уведомление за разваляне на договори за цесия от 23.10.2014г., с които са
прехвърлени 297 вземания към длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, за
което последният е уведомен на 26.10.2014г., поради неизпълнение, отпаднал
интерес от такова и невъзможност за изпълнение на договорните задължения.
Уведомлението е връчено в проведеното пред ВРС о.с.з на 21.01.2021г.
Приложена е и покана с изх. № EPRS-119/18.01.2019г. от „Енерго-Про
Продажби“ АД до „Интейк“ ЕООД (л.23), че след влизане в сила на
решението по гр.д. № 11052/2014 г. на ВРС на 12.12.2018г. е издаден
изпълнителен лист в полза на „КНМ Груп“ ЕООД и въз основа на същия „Пи
Маркет“ ЕООД, легитимирайки се като титуляр на вземането по силата на
договор за цесия от 21.10.2014г., е завел срещу „Енерго-Про Продажби“ АД
изпълнително дело № 20197180400005 по описа на ЧСИ С. Д. с рег. № 718 на
КЧСИ. С поканата длъжникът по цедираното вземане е отправил искане до
„Интейк“ ЕООД за конституирането му като взискател по изпълнителното
дело, предвид полученото от него на 26.10.2014г. уведомление, че именно
това дружество е цесионер на същото вземане съгласно договор за цесия от
23.10.2014 г.
Представени са и молбата на „Интейк“ ЕООД по изпълнително дело №
9
20197180400005 по описа на ЧСИ С. Д. с рег. № 718 на КЧСИ да бъдат
конституирани като взискатели, както и писмо от ЧСИ Д., с което се
уведомява ищеца, че отказва да го конституира като взискател (л. 31).
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Претенцията на ищеца намира правното си основание в нормата на
чл.124 ал.1 от ГПК, като се иска да бъде установено между страните правото
на ищеца като титуляр на вземане, което е придобил въз основа на договор за
цесия. В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи, че е
придобил процесното вземане по силата на твърдения договор за цесия от
23.10.2014 г., както и надлежното уведомяване на длъжника с предхождаща
дата спрямо конкуриращите се кредитори. С оглед предприетата от
ответника защита срещу иска, в негова тежест е да установи релевираното
възражение за недействителност на договора за цесия от 23.10.2014 г. и на
спогодбата – анекс от 23.12.2014 г., евент. за неговото разваляне; както и да
установи валидното сключване на договор за цесия от 21.10.2014 г. между
него и „Пи маркет“ ЕООД на посочената дата, както и валидното
уведомяване на длъжника.
Въз основа на представените доказателства, настоящият състав
достигна до извода, че между ищеца и ответника е налице валидно сключен
договор за цесия от 23.10.2014г., както и спогодба-анекс от 23.12.2014г. към
него. И двата договора са валидни, с достоверна дата, и същите са породили
действие по отношение на неговите страни, вкл. и по отношение на
представлявания при сключването им ответник „КНМ Груп“ ЕООД.
Съдържанието на договора е възпроизведено в последващите го уведомления
и нотариални покани, които самият ответник е изпращал до ищеца, поради
което и съдът приема за достоверна датата на сключването му.
Не се доказаха твърденията за недействителност на договора за цесия от
23.10.2014г., както и спогодбата-анекс от 23.12.2014г. към него. При
сключването на процесния договор упълномощеното лице е разполагало с
надлежна представителна власт за извършеното прехвърляне, не е действал
10
във вреда на представлявания. Страните са уговорили надлежна престация по
договора, като не могат да бъдат споделени доводите за липса на
еквивалентност. В чл. 3 от договора е уговорена изрично цената / 1362,58 лв./,
за която се извършва прехвърляне на вземането, като същата не е клоняща
към нула, както сочи жалбоподателя, а е съвсем близо до стойността на
самото прехвърлено вземане. Останалите изложени доводи за нищожност с
обосновка за икономическия интерес и контрола на дружеството са
ирелеванти за действителността на договор, сключен между двама търговци и
съдът не следва да ги обсъжда.
Процесният договор за цесия от 23.10.2014г., както и спогодбата-анекс
от 23.12.2014г. към него не са развалени, каквото твърдение има във
въззивната жалба. В уведомлението за развяляне, връчено от ответника на
ищеца в хода на процеса, не се съдържат точни, ясни и конкретни основания,
на които да се позовава страната. Изложението в уведомлението е общо и
бланкетно и като такова същото не може да породи действие, доколкото
следва да се приравни на липса на изявление изобщо.
Съобразно чл. 99 ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. В този смисъл и спорът между
кредиторите следва да се реши в духа на посочената разпоредба и да се
изследва именно датата, на която е съобщена всяка една от спорните цесии на
длъжника. Когато цесионерите се конкурират помежду си, титуляр на
вземането е онзи от тях, за когото цедентът е съобщил на длъжника най-
напред. Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че от значение е
датата на сключване на самия договор, още повече, че от ответника не бяха
събрани надлежни доказателства, с които да се установи достоверността на
датата на договора за цесия от 21.10.2014г. От друга страна, безспорно се
установява по делото, че датата, на която е уведомен длъжникът „Енерго-Про
Продажби“ АД за договора за цесия от 23.10.2014г., сключен с „Интейк“
ЕООД е 28.10.2014г. – това обстоятелство е признато и от ответника в
спогодбата –анекс от 23.12.2014г., а датата, на която длъжникът „Енерго-Про
Продажби“ АД е уведомен за договора за цесия от 21.10.2014г., сключен с
„Пи Маркет“ ЕООД е 20.01.2015г., т.е. именно договорът за цесия от
23.10.2014г. е произвел своето действие, поради което и ищецът се явява
11
титуляр на спорното вземане.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на предявения иск.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в производството:
Предвид изхода от спора, на въззиваемата страна се дължат разноски. В
отговора на въззивната жалба е отправено искане за тяхното присъждане - за
адвокатско възнаграждение, като към него не са представени доказателства за
неговия размер /липсва договор за правна защита и съдействие/. В открито
съдебно заседание, въззиваемата страна не представя списък с разноски, нито
договор за правна защита и съдействие, поради което и не следва да му се
присъждат.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 562 / 19.02.2021г., постановено по
гр.д. № 2245 / 2019г. на Районен съд - Варна, 40 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12