№ 623
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20231100501277 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 435 ГПК - чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №03825/18.01.2023 г. по входящия регистър на ЧСИ
С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението – Г. Т. Л., действащ
чрез процесуалния си представител, срещу отказ от 06.01.2023 г. на ЧСИ да измени размера
на определените такси и разноски, дължими по изпълнението по изпълнително дело №
20228630402947 по описа на ЧСИ С.Х. с peг. № 863 на КЧСИ.
Жалбоподателят посочва, че приетият размер на юрисконсулстско възнаграждение за
изпълнителното производство в полза на взискателя е неправомерен и прекомерен. Заявява,
че в случая е напълно неоснователна претенцията за дължимост на на юрисконсулстско
възнаграждение. Нямало основание дори да се приложат минимални размери по Наредбата
№1/2004г., защото това не било оправдано с оглед размер на вземането по изпълнителния
лист. Също така твърди, че са завишени и определените от ЧСИ такси по изпълнителното
дело в общ размер на 189.54 лева с ДДС. Претендира присъждане на разноски в настоящото
производство, които представя доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело – „Т.С.“ ЕАД, е оспорил
жалбата. Излага подробни съображения, че тя е неоснователна. Заявяват, че са извършени
действия по водене и по образуване на изпълнителното дело, което обуславя дължимост на
посочения от ЧСИ размер на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са депозирани мотиви на ЧСИ, сочещи че таксите и разноските по
изпълнението са законосъобразно определени.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата жалба и материалите
1
по делото, намира следното от фактическа страна:
На 09.11.2022 г. е образувано изпълнително дело № 20228630402947 по молба на
взискателя „Т.С.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 29.08.2022г., издаден по
ч.гр.дело № 20211110171222/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, срещу Г. Т. Л., за
заплащане на описаните в изп. лист суми, от които главница в размер на 44,80 лв., със
законна лихва в размер на 4,38 лв. за периода 13.12.2021 г. - 30.11.2022 г., главница в размер
на 0,92 лв., със законна лихва в размер на 0,09 лв. за периода 13.12.2021 г. - 30.11.2022 г.,
10,47лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н), 8,34лв. присъдени
разноски в заповедното производство, както и такси и разноски в изп. производство. С
молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на ЧСИ и
правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
В отговор на възражение вх.№ 00009/03.01.2023г., със съобщение до Г. Т. Л. изх.№
648/06.01.2023г. е отказано намаляне на определения размер на таксите и разноските по
изпълнително дело №: 20228630402947.
Постановление за разноски по изпълнително дело № 20228630402947 е обективирано
в покана за доброволно изпълнение изх. № 44272/16.11.2022г. до длъжника. В тази покана са
включени разноски за взискателя за възнаграждението по чл. 78, ал. 8 от ГПК и таксите и
разноските по ТТР към ЗЧСИ. Разноските за възнаграждението за взискателя по чл. 78, ал. 8
ГПК са 150 лева /посочени като разноски по изп. дело/, а 189.54 лева с ДДС са за такси по
ТТР към ЗЧСИ. Сумата 189.54 лева с ДДС за такси по TТP към ЗЧСИ е формирана, както
следва: обикновени такси: - такса по т.1 от Тарифата - 24 лева с ДДС; - четири такси по т.3 -
24 лева с ДДС; - три такси по т.5 - 72 лева с ДДС; - две такси по т.9 — 36 лева с ДДС; -
допълнителни разноски по т.31 — 6.54 лева; пропорционална такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ — 22.5 лева без ДДС /27 лева с дължимия ДДС/.
На 18.01.2023 г. е депозирана жалба от длъжника, с която се обжалва отказът да бъдат
намалени определените такси и разноски по изпълнението, по която жалба е образувано
настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК от длъжника по
изпълнителното дело чрез си процесуален представител. Доколкото процесуалният закон
предвижда преклузивен срок за подаване на жалба срещу действията на съдебния
изпълнител в чл. 436 ГПК - двуседмичен срок от извършване на конкретното действие или
узнаването, видно от документите по делото, същата е подадена в срока на обжалване, което
я прави процесуално допустима. Като такава жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
По отношение на жалбата срещу разноските за процесуално представителство в
изпълнителното производство:
Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип
2
на отговорността за разноски. Правилото на чл. 79 ГПК урежда от кого се понася тази
отговорност в изпълнителното производство, а именно - от длъжника, доколкото липсата на
доброволно извънсъдебно изпълнение е мотивирала взискателя да инициира принудително
изпълнение на съдебно признатото си право. Целта на изпълнителното производство е да
замести липсващото доброволно изпълнение - да даде защита на съдебно признатото право
чрез неговото принудително удовлетворяване. Отговорността за разноски по чл. 79 ГПК е
своеобразна санкция за неизправния длъжник - същата обаче не е и не следва да се превръща
в средство за неоснователно обогатяване, в съответствие с общите принципи за забрана за
злоупотреба с процесуални права, справедливост и достъп до правосъдие. Поради това
процесуалната възможност за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение
съществува както в исковото, така и в изпълнителното производство. Съдът, както и
съдебният изпълнител, следва да определят такъв размер на възнаграждението, който да
отговаря на критериите в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. - да е „справедлив и обоснован“, т.е. да е
съразмерен на действително осъществената правна защита и съдействие, без да накърнява
или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Съобразно чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт
подлежащ на изпълнение. Безспорно на основание чл. 79, ал. 1 ГПК на длъжника по
изпълнението се възлагат разноски, извършени от взискателя, включително за адвокатски
хонорар или юрисконсулстско възнаграждение.
В случая по делото е установено от представените доказателства, че взискателят е
бил представляван по изпълнителното дело от юрисконсулт и следователно приложение
следва да намери чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. чл. 79, ал. 1 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според
последната разпоредба, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. В чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ е предвидено, че за
представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 100 лв.
Доколкото по процесното изпълнителното дело е извършено плащане още в срока за
доброволно изпълнение, като по делото пълномощникът на взискателя не е извършвал
други действия, освен подаване на молбата, по която е образувано делото, настоящият
състав намира, че на юрисконсулта –пълномощник следва да бъде определено
възнаграждение в минималния, предвиден в наредбата размер, а именно 50 лв. Посочените в
писмените възражения на „Т.С.“ ЕАД действия са извършени от ЧСИ, а не от
пълномощника на взискателя, предвид което не представляват основание за присъждане на
юрисконулстко възнаграждение в по-висок размер. От друга страна, делото не се
характеризира с някаква фактическа или правна сложност, предвид което са налице
3
предпоставките за определяне на възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че в тази част жалбата е
основателна и следва да бъде уважена, като размерът на присъденото в полза на взискателя
по изпълнителното дело юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено от 150
на 50.00 лв.
По отношение определената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложение на министъра
на правосъдието след съгласуване с камарата. В раздел II от т. 20 до т. 27а вкл. от ТТР към
ЗЧСИ изрично е посочено за кои действия и в какъв размер се начисляват пропорционални
такси, а текстът на чл. 31 от раздел VI, Допълнителни разноски изрично посочва видовете
разноски по изпълнението. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, а по силата на ал. 2 - когато таксите по изпълнението не са внесени от
взискателя, се събират от длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК в
следните случаи: когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и по новата т. 3 - за
изпълнителни способи, които не са приложени.
При изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и
т. нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от
28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006
г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В т. 26 от Тарифата е регламентирана пропорционална
такса, която е за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума.
В разглеждания случай неправилно по процесното изпълнително дело е изчислена
пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ. Видно от копието на изпълнителното дело
е, че ЧСИ е изчислил пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 27 лева с ДДС.
Следва да се обоснове в тази връзка, че пропорционалната такса се изчислява само върху
размера на присъденото вземане по изпълнителния лист без да включва такси и разноски по
самото принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране юрисконсултско
възнаграждение. Под парично вземане по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ се разбира само
вземането, предмет на изпълнителния лист. В конкретния случай вземането по
изпълнителен лист е в размер на сумата от общо 69 лева, като изчислена по реда на т. 26,
б.”а” ТТРЗЧСИ дължимата пропорционална такса е в размер на 12 лева с ДДС, а не както е
прието от ЧСИ в размер на 27 лева с ДДС. Според преобладаващото разбиране в съдебната
практика, споделяно и от настоящия състав, в размера, служещ за база при изчисляване на
пропорционалната такса, не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото
изпълнителното дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. В този
смисъл е например застъпеното разбиране в решение №517/28.06.2010 г. по гр. д.
4
№1249/2009г. на ВКС, ІІІ г.о. Предвид горното съдът намира, че таксата по т. 26 от
Тарифата за събраните суми от 27 лв. следва да бъде намалена на 12 лв. При така възприето
жалба в тази част е основателна за сумата от 15 лв. такса по т. 26 от Тарифата.
По отношение определените обикновени такси по изпълнението:
В разглеждания случай извършените от ЧСИ действия, за които следва да бъдат
събирани такси по ТТРЗЧСИ, са следните: образуване на изпълнителното дело -
обосноваващо приложение на т. 1 от ТТРЗЧСИ; справка за банкови сметки на длъжника по
Наредба № 12 на БНБ - обосноваваща приложение на т. 3 от ТТРЗЧСИ; изготвяне и
връчване на поканата за доброволно изпълнение, за което се събира такса по т. 5 ТТРЗЧСИ;
изпращане на уведомление по чл. 191, ал. 2 ДОПК до ТД на НАП – София - обосноваващо
приложение на т. 4 ТТРЗЧСИ; наложен запор по сметката на длъжника, за което се
начислява такса по т. 9 ТТРЗЧСИ и пропорционална такса по т. 26, б.”б” от ТТРЗЧСИ върху
материалния интерес по изпълнителния лист. Обикновените такси по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 9
от ТТРЗЧСИ възлизат на сумата от 70.00 лева, която с дължимия ДДС възлиза на 84.00 лева
с ДДС. Към тях следва да се прибави и таксата от 5.00 лева за издаване на изпълнителния
лист. Общо простите такси по изпълнителното дело са в размер на сумата от 89 лева. Тук е
мястото да се посочи, че са правилни доводите на длъжника относно дължимостта
единствено на разноските, довели до реализиране на този изпълнителен способ, вследствие
на който е удовлетворено вземането на взискателя. В конкретния случай това е наложения
запор върху откритата банкова сметка на Г. Т. Л.. В този смисъл следва да се има предвид и
практиката на ВКС, обективирана в решение № 251/04.09.2012 г. по гр.д. № 517/2011 г. на
ІV г.о. и др., съгласно която ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил
изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума и
интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, както и ако някои от поисканите от
взискателя изпълнителни действия още не са извършени, длъжникът не отговаря за таксите
и разноските по същите. Предвид горното съдът намира, че обикновените таксата по
Тарифата в общ размер 162.54 лева с ДДС следва да бъде намалена на 89 лева.
Съобразно изложеното се налага изводът, че атакуваният отказ да се намалят
разноските по процесното изпълнително дело е частично неправилен и следва да се отмени в
съответната част.
По отговорността за разноски:
Съдът приема, че в това производство по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК разноски не
се дължат. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 ГПК не е
приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението.
За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само
длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производство по ГПК може
да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в
изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение
съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то
5
може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото
производство е идентично с това по чл. 248 ГПК, поради което и съдът приема, че за
производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са
правилата за производството по чл. 248 ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248
ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените
съдебните разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита
срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението
по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по направено
искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това
производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производство по чл. 248
ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни
разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по
обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови
задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските. В този смисъл са:
определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во т. о.; определение №
278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3-то г о.; определение № 75/14.02.2019
г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то г. о. и др. При така възприето искането на
страните за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.
Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 1 - ал. 4 ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Г. Т. Л. отказа, обективиран в съобщение от
06.01.2023 г. по изпълнително дело № 20228630402947 по описа на ЧСИ С.Х. с peг. № 863
на КЧСИ, район на действие СГС, да се намали размера на юрисконсултското
възнаграждение, като НАМАЛЯВА размера на дължимото в полза на взискателя „Т.С.“
ЕАД юрисконсултско възнаграждение от 150 лева на 50 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Г. Т. Л. отказа да се намалят таксите по ТТР към
ЗЧСИ, обективиран в съобщение от 06.01.2023 г. по изпълнително дело № 20228630402947
по описа на ЧСИ С.Х. с peг. № 863 на КЧСИ, район на действие СГС, за сумата над 101 лева
с ДДС до определения размер от 189.54 лева с ДДС, като НАМАЛЯВА дължимите такси по
изпълнително дело№ 20228630402947 по описа на ЧСИ С.Х., както следва: за обикновени
такси по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 9 от ТТРЗЧСИ - до размера на сумата от 84 лева с ДДС и по т.
26 ТТРЗЧСИ - до сумата от 12 лева с ДДС.
ОСТАВЯ без уважение жалбата на Г. Т. Л. в останалата й част като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7