Р Е Ш Е Н И Е
№2327
гр. Пловдив, 18.12.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХV състав, в съдебно заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното адм. дело № 2988 по описа за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „СИНКРОНО“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, гр. Куклен, ***представлявано
от управителя М.П., чрез адв. Д., против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001622000346-091-001/29.07.2022г.,
издаден от В.П.А.на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и К.Г.Н.
на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на
НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 502 от 19.10.2022г. на директор на
дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, с който
на „СИНКРОНО“ ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер на 23 152,11 лв., не е
признат данъчен кредит в размер на 38 866,76 лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 1 489,39 лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени
изцяло оспорения ревизионен акт, като поддържа незаконосъобразност на същия.
Твърди, че с възражението срещу РА са представени множество доказателства
договори, приемо-предавателни протоколи, банкови извлечения, справки, писмени
потвърждения, като същите не са обсъдени от органа по приходите. В тази връзка
жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.117, ал.5 от ДОПК и счита, че
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка със
събирането и преценката на доказателствата. Изразено е несъгласие с изводите на
органа, че в представеното банково извлечение за получени от дружеството плащания
от ***(получател по ВОД) не се съдържат данни за коя конкретно фактура се
отнася плащането, тъй като във втората графа на извлечението за всяко от трите
плащания е посочена съответната фактура за която се отнася плащането.
Несъгласие е изразено и с посоченото в РД, че към 30.12.2021г. дружеството има
вземания от ***в размер на 445 907,91 лв., тъй като цитираната сума е цялото
салдо по сметка „Доставчици по аванси във валута“, докато задълженията на
посочения контрагент към дружеството са на стойност 67 424,62 лв. По отношение
на извършените ВОД, жалбоподателят се позовава на чл.9 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки и сочи, че непопълването
на отделни реквизити или колони от товарителницата, или неправилното им
попълване е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не
води до загуба на доказателствената сила на товарителницата. По отношение на
доставките от „***“ ЕООД и „***“ ООД в жалбата е направено позоваване на
Решение С-18/13 на СЕС, както и на практика на ВАС. Твърди се още, че в тежест
на страната която претендира привидна сделка е да докаже симулацията, а в
тежест на страната която твърди наличие на прикрито съглашение е да докаже
неговото съдържание. Посочено е, че по преписката липсват доказателства, че
дружеството е действало с цел измама или злоупотреба. По отношение на
доставчика „***“ ЕООД, жалбоподателят поддържа, че не са обсъдени представените
към възражението доказателства, като сочи за неотносима констатацията, че в
дневниците за продажби на „***“ ЕООД за м.06.2021г. не са отразени фактури за
извършени доставки, а забавата на изпълнителя би имала единствено съответните
облигационноправни последици и права на дружеството кредитор. Сочи, че правото
на приспадане на ДДС, свързан с плащането на аванс, не може да бъде отказано на
потенциален получател на облагаема доставка, когато този аванс е платен и
получен, а може да бъде отказано ако бъде установено, че към момента на плащане
на аванса е знаел, че осъществяването на доставката е било несигурно (Решение
на СЕС по съединени дела С-660/16 и С-661/16), а по ревизията липсват
доказателства, че дружеството е знаело или не е можело да знае, че доставката
няма да бъде осъществена. Претендират се сторените по делото разноски.
Подробни съображения по съществото на
спора са изложени от пълномощника на жалбоподателя в писмена защита, като се
поддържа и нищожност на РА във връзка с валидността на РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР,
подписани с квалифициран електронен подпис.
Ответникът
– Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика"
– гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. П., поддържа становище
за неоснователност на жалбата. Заявена е претенция за присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, след преценка
на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така
постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна
практика" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това 14-дневен преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална допустимост.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
Началото на ревизионното производство е
поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001622000346-020-001/25.01.2022г. (лист 178), издадена от орган по
приходите на длъжност началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, връчена
по електронен път на РЛ на 28.01.2022г. (лист 181). Предмет на ревизията са
данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период от 01.10.2021г. до 31.12.2021г.
Първоначално издадената ЗВР е изменена със ЗИЗВР № Р-16001622000346-020-002 /
26.04.2022г. (лист 137), връчена по електронен път на РЛ на 11.05.2022г. (лист
140), като е определен краен срок за извършване на ревизията до 27.05.2022г.
В хода на производството е издаден
Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001622000346-092-001 от 31.05.2022г. (лист 120 и
сл.), против констатациите в който, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е подадено
възражение. Въз основа на констатациите в РД е издаден и обжалваният РА.
Този резултат е обжалван от дружеството
жалбоподател, като с Решение № 502/19.10.2022г. на директора на дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив РА е изцяло
потвърден и предмет на настоящото съдебно производство.
Всички цитирани актове са издадени от
надлежно упълномощени органи по приходите на длъжност „началник сектор“ като
възложил ревизията и на длъжност главен инспектор, определен да изпълнява
функциите на ръководител екип като „ръководител на ревизията“. В тази връзка по
делото са приложени заповеди: № РД-09-2428/13.12.2019г., №
РД-09-1979/30.09.2021г., изменена със заповед № РД-09/789/13.05.2022г., както и
заповеди № РД-09-2514/29.11.2021г. и № РД-09-788/13.05.2022г. всички издадени
от директора на ТД на НАП Пловдив.
Освен, че по делото са представени
доказателства за валиден КЕП на всички в ревизиращия екип (лист 23–25), от
трето неучастващо по делото лице ТД на НАП Пловдив по делото са представени:
Писмо до директора на ТД на НАП Пловдив от 10.11.2021г. за издаване на
удостоверение за електронен подпис; заповед на директора на ТД на НАП Пловдив №
РД-09-2464 от 23.11.2021г.; писмо до „Информационно обслужване“ АД гр. Хасково
с искане за издаване/подновяване а удостоверения за електронни подписи;
Приемо-предавателен протокол от 26.11.2021г. за приемане от В.П.А.; служебна
бележка до директора на дирекция „информационни системи и електронно
управление“ при ЦУ на НАП за издаване на удостоверение за електронни подписи;
приемо-предавателни протоколи от 09.05.2021г. за приемане от страна на Е.Д.Г.и К.Г.Н..
От трето неучастващо по делото лице
„Информационно обслужване АД“ - издател на КЕП са представени данни (лист 279-324)
с писмо вх. №11221/22.05.2023 год., относно издадени КУКЕП и тяхната валидност
на лицата Е.Д.Р., М.В.К., В.П.А., К.Г.Н. и Е.Д.Г., както и са приложени
документи, приети при издаване на удостоверенията, а именно: заповеди на ЦУ на
НАП, писма относно искания за издаване на удостоверения за електронни подписи
на служители на НАП, искания за издаване на квалифицирано удостоверение,
приемо-предавателни протоколи и декларации-съгласие от титулярите на
електронните подписи/създателите на печат.
Във връзка с възраженията за валидността
на РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, подписани с квалифициран електронен подпис и по искане
на жалбоподателя, по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза
изготвена от вещото лице С.К., който е проверил електронните документи ЗВР,
ЗИЗВР, РА и РД чрез софтуерен продукт Adobe reader DC, и е посочил за всеки от
тях от кой е подписан, на коя дата и в колко часа. Според СТЕ и четирите
документа са подписани с валиден електронен подпис и според софтуера
сертификатите отговарят технически на Регламент № 910/2014г.
С оглед направеното оспорване от страна
на жалбоподателя на основаната СТЕ и по изрично негово искане по делото е
допусната и приета повторна СТЕ, изготвена от вещото лице А.К.. Според
заключението файлът „2022-10-19-502.pdf - РЕШЕНИЕ по жалба срещу ревизионен
акт“ е подписан електронно с КЕП от имена: ****, имейл ****, организация
National Revenue Agency и имена: ****, имейл ****, организация National Revenue
Agency; файлът „ВЪЗЛАГАНЕ НА РЕВИЗИЯ № Р-16001622000346-020-001 / 25.01.2022
г.“ е подписан електронно с КЕП от имена: ***, имейл ****, организация TD па
NAP Plovdiv – Haskovo; файлът „ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА РЕВИЗИЯ №
Р- 16001622000346-020-002 / 26.04.2022 г.“ е подписан електронно с КЕП от
имена: ****, имейл ****, организация TD па NAP Plovdiv – Haskovo; файлът
„16001622000346-091-001_ORGES.pdf - РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-16001622000346-091-001 /
29.07.2022г.“ е подписан електронно с КЕП от имена: ****, имейл v****,
организация TD па NAP Plovdiv - Haskovo и имена ****, имейл ****, организация
National Revenue Agency; файлът „16001622000346-092-001_ORGES.pdf - РЕВИЗИОНЕН
ДОКЛАД № Р-16001622000346-092-001 / 31.05.2022 г.“ е подписан електронно с КЕП
от имена: ****, имейл ****, организация National Revenue Agency и имена ****,
имейл ****, организация National Revenue Agency.
Вещото лице е посочило лицата със
серийни номера и период на валидност на техните КЕП, които са подписали
изследваните електронни документи и е излижило, че издателят на КЕП -
„Информационно обслужване АД“ е предоставил с обществен достъп част от сайта
си, в която част може да бъде извършена проверка за статуса на КЕП по име,
сериен номер на КЕП, електронна поща. В повторната СТЕ са обсъдени получените
по делото данни от „Информационно обслужване АД“ - издател на КЕП на процесните
изследвани документи, от които данни става ясно, че процесните КЕП не са били
прекратявани за целия период на валидност. Вещото лице е посочило пълна
информация относно всеки от авторите, представена на доставчика на
удостоверителни услуги за включване в удостоверението, като е представило и
съответното искане за издаване на квалифицирано удостоверение, като във
всичките искания е посочено, че са към договор 111/25.08.2021г., като за В.П.А.са
направени две искания за издаване на квалифицирано удостоверение като и двете
са към договор 111/25.08.2021г., но едното е с посочено юридическо лице Национална
агенция за приходите, а другото е с посочено юридическо лице ТД на НАП Пловдив-
Хасково. Според заключението процесните КЕП са положени в електронните
документи в програмната среда „ИС Контрол“ на НАП чрез използването на Смарт
карта, поставена в четец „Slim size“ и ПИН код за картата, като съгласно
правилата за използване на КЕП, потребителят следва са пази Смарт картата и ПИН
кода и да не ги предоставя на други лица.
На следващо място вещото лице е
обяснило, че са възможни два основни вида подписване на електронни документи: с
изнесен подпис в отделен файл - p7s и с вграден във файла подпис, като при
вградените подписи, подписването на PDF файлове може да бъде извършено както в
среда на PDF четец (Adobe Acrobat Reader, Foxit reader u др.), така и в интегрирана
програмна среда, използваща готови библиотеки за подписване (DSS < Digital
Signature Services > library др.). При подписването на файл през PDF четец,
потребителят избира поле, в което да се визуализират данните за подписа.
Посочено е, че при подписване с автоматизирана среда (чрез DSS library), е
възможно да се настрои възможност, при която потребителят подписва файла без да
избира поле за визуалното представяне на данните. Според вещото лице за
файлове, подписани c изнесен подпис (p7s) са налични инструменти за проверка и
валидация на подписа, например софтуера „DSTool“ на „Информационно обслужване“
АД, а за файлове, подписани с вграден електронен подпис е наличен сайт на
„Държавна агенция ,Електронно Управление. След направено запитване до ДАЕУ,
вещото лице е получило отговор (Приложение 1 към експертизата), че поддръжката
на функционалностите е изтекла през 2020г. и с приключване на поддръжката не са
актуални библиотеките на сертификатите, както и актуалността на базата данни с
достоверни сертификати, поради което провеждането на валидация на електронни
документи подписани с КЕП през сайта https://evalidation.egov.bg/ извежда
недостоверна информация за валидираните подписи. На следващо място в
заключението е посочено, че всички изследвани процесни документи са подписани с
КЕП, издадени с базово удостоверение на Информационно обслужване АД
(Information Services JSC). Според писмо на „Информационно обслужване“ АД,
първоначално генерирания ПИН код за устройството за създаване на КЕП (смарт
карта) се запечатва от оператор регистриращ орган на доставчика в защитено
помещение, без присъствие на външни лица и се предава на определените
координатори от страна на Национална агенция по приходите.
Според повторната СТЕ, авторът на всеки
един положен електронен подпис може да бъде идентифициран с име и електронна
поща, като не е посочено ЕГН. Изложено е, че положените КЕП на изследваните
електронни документи са вградени в самите файлове, като всяка последваща
промяна на подписания електронен документ се отбелязва, като е възможен преглед
на предходната версия на документа. Според вещото лице не са налични данни за
извършено квалифицирано валидиране по смисъла на чл. 32 и 33 от Регламент №
910/2014 г., от издателя на електронните подписи, към датата на подписване на
всеки от процесните електронни документи. На следващо място в заключението са
посочени датата и часа на подписване на всеки един от процесните документи, но
посочва, че в ЗВР и ЗИВР подписите не съдържат квалифициран печат за време и
отразяване на времето на работната станция, на която е положен (времевия сървър
на НАП), докато РД и РА съдържат квалифициран печат.
Съдът кредитира заключенията на вещите
лица по основната и повторна СТЕ, като компетентно и безпристрастно изготвени.
От заключенията по основната и повторна
СТЕ и от събраните множество доказателства по делото, включително и от трети
неучастващи по делото лице, настоящия съдебен състав извежда извод за валидност
и съответствието на квалифицираните удостоверения за електронен подпис от
органите по приходите, участвали в ревизията и издали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА. Във
връзка с възраженията на жалбоподателя по отношение нищожността на РА, съдът е
длъжен да провери съответствието на конкретните подписи с изискуемото по закон
съдържание на квалифицираните удостоверения за електронен подпис. Тук на първо
място следва да се отбележи, че съгласно чл. 28, т.1 от Регламент /ЕС/ №
910/2014, квалифицираните удостоверения за електронни подписи отговарят на
изискванията, предвидени в Приложение I, а според т. 2 на същия член,
квалифицираните удостоверения за електронни подписи не подлежат на каквото и да
било задължително изискване, което надхвърля изискванията, предвидени в
Приложение I. Съгласно приложение I към Регламент /ЕС/ № 910/2014,
квалифицираните удостоверения за електронен подписи съдържат: б/ набор от
данни, които еднозначно представляват издалия квалифицираното удостоверение
доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който набор включва
най-малко държавата членка на установяване на доставчика и: - за юридическо
лице: наименованието и, където е приложимо, регистрационният номер според
официалните регистри, - за физическо лице: името на лицето; в/ най-малко името
на титуляря или псевдоним; ако се използва псевдоним, той се посочва ясно. Ето
защо, липсата на ЕГН в квалифицираното удостоверение за електронен подпис
(каквато се установява от повторната СТЕ на стр.41) не е основание да се счете,
че този подпис не изпълнява условията на чл. 3, т. 12 от регламента, още
повече, че в приложение I към регламента няма изискване за подобна информация -
буква в) предвижда само необходимост от посочване на името на титуляря или
негов псевдоним (така Решение № 6082 от 7.06.2023 г. на ВАС по адм. д. №
8230/2021 г.).
По отношение на посоченото в
заключението по повторната СТЕ, че „не са налични данни за извършено
квалифицирано валидиране по смисъла на чл. 32 и 33 от Регламент № 910/2014 г.“
следва на първо място да се отбележи, че валидирането на електронния документ
да не съставлява изискване за наличието на КЕП, като валидирането е процес за
проверка и потвърждение на валидността на електронния подпис, а Приложение I,
б. "г" от Регламент № 910/2014 г. използва понятието "данни за
валидиране" на електронен подпис, което е съвсем различно от извършване на
услуга по "квалифицирано валидиране" (така Решение № 5599 от
30.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2797/2021 г., VIII о.). Отделно от това
според представена информация от „Държавна агенция ,Електронно Управление (Приложение
1 към повторната СТЕ), поддръжката на функционалностите е изтекла през 2020г. и
с приключване на поддръжката не са актуални библиотеките на сертификатите, както
и актуалността на базата данни с достоверни сертификати, поради което
провеждането на валидация на електронни документи подписани с КЕП през сайта
https://evalidation.egov.bg/ извежда недостоверна информация за валидираните
подписи.
Що се отнася до установената от вещото
лице по повторната СТЕ липса на квалифициран електронен времеви печат върху
оспорените електронни документи ЗВР и ЗИЗВР, то полагането на такъв печат не е
нормативно установено изискване към КЕП ( в този смисъл Решение № 6082 от
7.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8230/2021 г., I о). Освен това не е установена, а и не се твърди да е извършена
промяна в съдържанието на електронните документи след тяхното подписване.
Неоснователни са възраженията изложени в
писмената защита на жалбоподателя във връзка с електронния подпис на В.П.А.–
възложила ревизията и подписала РА, тъй като в удостоверението за електронен
подпис е посочен титуляр ТД на НАП Пловдив – Хасково. По повторната СТЕ са
приложени исканията за издаване на квалифицирано удостоверение, като във
всичките искания (за лицата Е.Д.Р., М.В.К., В.П.А., К.Г.Н. и Е.Д.Г.) е
посочено, че са към договор 111/25.08.2021г., като за В.П.А.са направени две
искания за издаване на квалифицирано удостоверение като и двете са към договор
111/25.08.2021г., но едното е с посочено юридическо лице Национална агенция за
приходите (лист 356), а другото е с посочено юридическо лице ТД на НАП Пловдив-
Хасково (лист 357). Както посочва жалбоподателя ТД на НАП Пловдив е структура в
състава на Агенцията и не притежава правосубектност, но от друга страна
неправилно жалбоподателя счита именно ТД на НАП Пловдив за „титуляр“. Според
чл.3, т.9 от Регламент № 910/2014 г. „титуляр на електронен подпис“ означава
физическо лице, което създава електронен подпис. В случая подписа върху ЗВР,
ЗИЗВР и РА е създаден не от ТД на НАП Пловдив, а от физическото лице В.П.А.орган
по приходите на длъжност началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.
Поради всичко изложено съдът счита, че
оспореният РА не е нищожен. Оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган. До различен извод не водят и представените от жалбоподателя Вътрешни
правила за оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в НАП,
утвърдени със Заповед З-ЦУ-146/31.01.2022г. на Изпълнителния директор на НАП.
Съдът констатира, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон.
В
хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено следното:
Ревизията е с обхват определяне на
задължения по ЗДДС за данъчен период от 01.10.2021г. до 31.12.2021г.
Няма спор по делото, че „СИНКРОНО“ ЕООД
през ревизирания период извършва дейност търговия на едро с други нехранителни
стоки с код по КИД 4649 и по НКИД 20035147 Търговия на едро с други стоки за
домакинството, като дружеството няма собствена складова база, а стопанисва
склад под наем, находящ се в гр. Куклен, обл. Пловдив, Стопански двор. Обектът
е нает от „***“ ООД от „МАРАТОН – 95“ ООД по договор за наем от 01.03.2021г. и
преотдаден под наем на „СИНКРОНО“ ЕООД с договор за наем между „***“ ООД и „СИНКРОНО“
ЕООД от 10.03.2021г.
Няма спор и, че дружеството е
регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 02.04.2021г.
В хода на ревизията до РЛ е изпратено
Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /
ИПДПОЗЛ/ изх. № Р-16001622000346-040-001/31.01.2022г. по електронен път на
31.01.2022г., в отговор на което на 15.02.2022г. са представени исканите
документи.
Изпратено е и второ ИПДПОЗЛ №
Р-16001622000346-040-002/26.04.2022г. по електронен път на 26.04.2022г., в
отговор на което по електронен път на 28.04.2022г. са представени исканите
документи. С Протоколи обр.Кд-73 сер. АА № 1760914/11.05.2022г. и
1760915/17.05.2022г. са присъединени документи от данъчно досие на „СИНКРОНО“
ЕООД, а с Протокол обр.Кд-73 сер. АА № 1760916/18.05.2022г. е документирана
извършена проверка в ИМ на НАП.
От страна на органа по приходите е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит с мотиви за липса на реално
осъществени доставки на стоки по фактури, издадени от следните доставчици: 1)
от „***“ ЕООД по фактури № 9/15.10.2021 г. и № 10/19.10.21 г. на стойност 83
775,00 лв. и ДДС 16 755,00 лв., с предмет авансово плащане за доставка на
„ASICS MINER S19 PRO 110“; 2) от „***“ ЕООД по фактура № 65/02.11.2021 г., на
стойност 3 900,00 лв. и ДДС 780,00 лв., с предмет тарталети; и 3) от „***“ ЕООД
по фактури № 9/14.10.2021 г., № 10/18.10.21 г. и 13/02.11.21 г. на стойност 106
658,77 лв. и ДДС 21 331,76 лв., с предмет сладкиши, течни перилни препарати,
омекотители и авансово плащане.
По отношение на доставчика „***“ ЕООД
при извършената му насрещна проверка, приобщена към ревизията с Протокол №
1760914/11.05.2022 г. са представени процесните фактури с банково извлечение за
получено плащане в размер на 152 150,00 лв. на 26.07.2021 г. по оферта №
3/22.07.2021 г., хронологичен опис на сметка 411 (Клиенти) за 2021 г.
При извършена насрещна проверка на
другия доставчик „***“ ЕООД, приобщена към ревизията с Протокол №
1760914/11.05.2022 г., са представени: фактура № 65/02.11.2021 г., банково
извлечение, хронологични описи на сметка 411 (Клиенти) за 2021 г. и сметка 303
(Продукция) за 2021 г., договор за наем от 01.10.2019 г. с „МАРАТОН - 95“ ООД и
писмени обяснения, че дружеството е производител на продадените стоки, като
товаро-разтоварните дейности са били извършени от Анка Аспарухова и Елка Янева
- общи работници с ръчни колички до склад в съседство. Според ревизиращия екип
от страна на „***“ ЕООД не е представена информация и документи от РЗИ за
производство на сладкарски изделия, не са представени здравни книжки на
работещите, пряко заети с производството на сладкарски изделия; не е
представена информация за наличие на машини - собствени или наети за
производство на сладкарска продукция. При извършена проверка в информационните
масиви (ИМ) на НАП, документирана с Протокол № 1760291/08.03.2022 г., е
констатирано, че от дружеството е подадена информация за трудово правоотношение
с Димитър Атанасов Аргиров на 4 часов работен ден, считано от 25.10.2021 г. на
длъжност - машинен оператор за производство на тестени изделия, като
ревизиращите изтъкват, че няма подадена информация за сключени договори с
технолози за производство на сладкарски изделия и не е представено разрешително
за производство на сладкарска продукция от Агенцията за безопасност на храните.
При извършена в хода на ревизията
насрещна проверка на третия доставчик „***“ ЕООД са представени процесните
фактури, банково извлечение за получени плащания в размер на 65 576,64 лв. на
27.09.2021 г., хронологичен опис на сметка 304 (Стоки) за 2021 г., хронологичен
опис на сметка 411 (Клиенти) за 2021 г., договор за наем с „МАРАТОН - 95“ ООД
от 01.03.2021 г.
Ревизиращият екип е обобщил за
посочените доставчици, че при извършени проверки в информационните масиви на
НАП е констатирано, че същите не разполагат с персонал за извършване на
доставките, тъй като няма подадена информация за сключени трудови договори в
периодите на издадените фактури.
От страна на органа по приходите на
„СИНКРОНО“ ЕООД допълнително е начислен ДДС с мотиви, че дружеството не
притежава необходимите документи за доказване на извършената ВОД, по издадени
фактури № 15/28.10.2021 г., №16/12.11.2021 г. и № 17/19.11.2021 г. на стойност
115 760,51 лв., с получател ***с VIN № IT15601291006, регистрирано за целите на
ДДС в друга държава членка и предмет на доставка - кит тарталета глам,
италианско панетоне, омекотители и течни перилни препарати. В тази връзка в
хода на ревизията в отговор на връчени ИПДПОЗЛ от страна на „СИНКРОНО“ ЕООД са
представени: процесните фактури, транспортни документи (ЧМР), потвърждения,
банково извлечение за м.11.2021 г. за получена сума в размер на 7 772,26 лв.
без посочено основание, счетоводни регистри и оборотна ведомост, в които към
31.12.2021 г. ревизираното лице има вземания от ***в размер на 445 907,91 лв.
Представени са писмени обяснения, че при ВОД са ползвани услуги на „****“ ЕООД
- спедитор, транспортът е извършен от „****, „****и ****.
Към фактура № 15/28.10.2021 г. е
представено ЧМР с вписан превозвач „**** с превозни средства с рег. № СВ5449КМ
и № С3745ЕС. Приложено е и потвърждение, в което липсват данни за рег. № на
превозно средство, данни за получателя на стоките и подпис на получил. При
извършена насрещна проверка на „****, присъединена към ревизията с Протокол №
1760914/11.05.2022 г., от дружеството е представено писмено обяснение, че не е
извършвало транспортни услуги и не е издавало ЧМР на „СИНКРОНО“ ЕООД.
Към фактура № 16/12.11.2021 г. е
представено ЧМР с вписан превозвач „****с превозни средства с рег. № ****и № ****,
в което в кл. 24 липсва дата на получаване и подписа на получателя не се чете.
Приложено е и потвърждение, в което липсват данни за рег. № на превозно
средство, данни за получателя на стоките и подпис на получил. При извършена
насрещна проверка на „****“ ЕООД, присъединена към ревизията с Протокол №
170914/11.05.2022 г., са представени писмени обяснения; пътен лист № 109 на
товарен автомобил ДАФ с рег. № ****; разпечатка GPS; регистрационен талон на
товарен автомобил ДАФ № ****; ЧМР; Фактура № **********/26.11.2021 г., издадена
от „****на „****“ ЕООД с ЕИК *********, за превоз от България до Италия с
автомобил с рег.№ **** и № ****, с данъчна основа 475,00 лв. и ДДС 95 лева.;
заявка - договор № 21-11-118/02.11.2021 г.; документи за платени пътни такси,
фериботни такси и застраховки. В представените писмени обяснения е посочено, че
„****е извършило транспорт на „СИНКРОНО“ ЕООД, чрез договор за спедиция с „****“
ЕООД, с маршрут гр. Куклен, обл. Пловдив, ***Гърция, Италия с водач Ж. П. С..
Към фактура № 17/19.11.2021 г. е
представено ЧМР с вписан превозвач **** с превозно средство с рег.№ ****, в кл.
24 липсва дата на получаване и подписът на получателя не се чете. Приложено е и
потвърждение, в което липсват данни за рег. № на превозно средство, данни за
получателя на стоките и подпис на получил. При извършена насрещна проверка на ****,
присъединена към ревизията с Протокол № 170914/11.05.2022 г., са представени:
фактура № **********/30.11.2021 г., издадена от **** на „****“ ЕООД, с данъчна
основа 700,00 лв. и ДДС 140,00 лв. или обща стойност 840,00 лв. с предмет
„извършен транспорт с товарен автомобил *** и ***, България- Италия,
разтоварване 23.11.2021г.“; ЧМР от 19.11.2021 г. с изпращач „СИНКРОНО“ ЕООД и
получател **** ****., с товар 5 бр. палети - 1400 кг, вписани регистрационни
номера на транспортните средства - *** и ***, без печат на дружеството-
получател, с вписана е дата 23.11.2021 г. и нечетлив подпис на получател; Заявка-договор
за транспорт № 21-11-165/16.11.2021 г. с вид на товара 4 европалети - 2 000 кг.
Така ревизиращият екип е приел, че не са
представени категорични доказателства, удостоверяващи реалността на
декларираните ВОД на стойност 115 760,55 лв. и фактурираните стоки от
„СИНКРОНО“ ЕООД на ***с VIN № IT15601291006 не са физически превозени от
територията на страната до територията на друга държава членка - Италия и не са
налице изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Прието е, че декларираните от РЛ
доставки, за които са издадени данъчни документи по чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от с. з., са с място на
изпълнение на територията на страната по силата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
Поради това, на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 12, ал. 1; чл.
17, ал. 2 и чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС, и във връзка с
определяне на данъчното задължение на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67,
ал. 1 от с. з. е определена данъчна основа за облагане с ДДС в размер на 115
760,55 лв., но определената ставка на данъка е 20% и размерът на данъка е 23
152,00 лв.
За да потвърди РА, горестоящият
административен орган изцяло е възприел констатациите на ревизиращите. Посочил
е, че „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, не са представили доказателства за редовно
заведена счетоводна отчетност - хронологични и аналитични разпечатки на сметки,
отчитащи материали, стоки, продукция и др. доказателства за наличието им към
датата на издаване на спорните фактури към „СИНКРОНО“ ЕООД и не са представили
доказателства къде са съхранявани стоките, материалите, продукцията до
продажбата им, за складова база или за търговски обект, където да са предадени
и да е започнало транспортирането им, както и доказателства за ресурсна обезпеченост
за извършването на фактурираните стоки, в т.ч. нужния квалифициран персонал.
Относно фактури № 9/15.10.2021 г. и № 10/19.10.2021 г., издадени от „***“ ЕООД
и № 13/02.11.2021 г., издадена от „ИМПЕРИА.КОМ“ ЕООД за платени аванси,
горестоящият орган е посочил, че няма представени доказателства - договор,
оферта, заверени от управителя на дружеството или упълномощено от него лице. В
решението е направено позоваване на чл.
25, ал. 7 от ЗДДС и е изложено, че в момента на извършване на плащането следва
да са определени съществените елементи от доставката - конкретизация, вид,
обем, цени и др. характеристики, от които да са ясни параметрите на бъдещата
доставка. Според горестоящия орган „СИНКРОНО“ ЕООД е лице, което е знаело или е
невъзможно да не знае, че като получател на доставки от горепосочените
дружества участва в привидни доставки и е поело риска от това. Изложено е, че с
приемане на предмета на доставките от лице, за което се знае, че не е
действителният доставчик, получателят се поставя в положението на
недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в
недействителни доставки и поради това не може да бъде защитено от принципа на
правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни
очаквания. Направен е извод, че цел на описаните действия на ревизираното лице
е намаляване на дължимия ДДС, начислен за продажбите, чрез упражняване право на
данъчен кредит по отразени покупки, съпоставим с начисления ДДС през
ревизирания период. Директора на дирекция ОДОП е приел, че е налице
недобросъвестно поведение на „СИНКРОНО“ ЕООД като участник в деклариране на
доставки, които не са осъществени. Изведен е извод, че сделките са осъществени
в условията на симулация и е създадена една правна привидност. По отношение на
реалността на декларираните ВОД, горестоящият орган се е позовал на чл. 45 от
ППЗДДС и е изложил, че в случая, спорно се явява изпълнението на две от
кумулативните изисквания за наличие на ВОД - наличието на годни доказателства
за възмездността на доставките, т. е. на първични документи за разплащането по
сделките и на такива, удостоверяващи, че стоките са напуснали пределите на Р
България и са транспортирани до друга държава - членка. По отношение на
разплащането по процесните фактури, издадени от РЛ на посоченото италианско
дружество, е налице банково извлечение от м. 11.2021 г. за постъпило плащане в
размер на 7 772,26 лв. без обозначение на фактура или инвойс, но в
представените счетоводни регистри вземанията на жалбоподателя от този
контрагент към 31.12.2021 г. са в размер на 445 907,91 лв. По отношение на
изпращането и превозът на процесните стоки от територията на страната до
територията на друга държава членка доректора на дирекция ОДОП Пловдив е
посочил, че е налице съмнение относно достоверността на международните
товарителници, като посоченият за превозвач по фактура № 15/28.10.2021 г. „****
отрича да е извършвало транспортни услуги на „СИНКРОНО“ ЕООД. Представените ЧМР
към фактура № 16/12.11.2021 г. и № 17/19.11.20121 г. са с липсващи и нечетливи
данни, а за ЧМР към фактура № 17/19.11.2021 г. е изтъкнато констатираното
разминаване в регистрационните номера на автомобилите, с които е деклариран
транспортът, вписани в представените ЧМР от ревизираното дружество и от
превозвача, както и количеството на товара. Посочено е още, че в представените
от „СИНКРОНО“ ЕООД потвърждения във връзка с декларираните ВОД липсват
задължителните реквизити по чл. 45 от ППЗДДС, а именно регистрационен номер на
превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало
стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, подпис и
длъжностно качество.
В хода на съдебното производство по
искане на жалбоподателя е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза
/ССЕ/, изготвена от вещото лице И.С., което след анализ на всички събрани по
делото доказателства е отговорило по отношение на счетоводството на дружеството
жалбоподател, че счетоводното записване на стопанските операции е в
хронологичен ред, съответстващ на извършването им, като от ръководството е
утвърден индивидуален сметкоплан, а взетите стопански операции във връзка с
издадените фактура са правилни. Според експерта видно от взетите счетоводни
контировки, може да се твърди че счетоводната отчетност на дружествата доставчици
(уточнява в с.з.) е водена редовно по отношение на взетите стопанските операции
във връзка с проверените от експертизата документи, касаещи фактурите, по които
е отказано правото на приспадане на данъчен кредит и допълнително е начислен
ДДС. Според заключението съгласно чл. 10 от ЗКПО и ЗСч е налице документална
обоснованост на процесните доставки, като следва да се има предвид и принципа
на предимство на съдържанието пред формата съгласно чл. 26 от ЗКПО.
Вещото лице е посочило, че фактурите по
процесните доставки са правилно осчетоводени от дружеството жалбоподател, като
в табличен вид са описани подробно фактурите с техния предмет, данъчна основа и
счетоводните записвания. Отново в табличен вид и подробно е посочено как са
отразени в дневника за продажби и в дневника за покупки съответно извършените
ВОД и доставката на стоки от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „****“ ООД. В
заключението е посочен и декларирания КИД по ГДД по чл.92 от ЗКПО на посочените
доставчици.
По
отношение на доставчиците в табличен вид на стр.6 от заключението е посочено
отразяването на издадените от тях фактури в дневника за продажби за съответния
данъчен период. В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението
вещото лице посочва, че: на „***“ ЕООД и по двете фактури е платено
едновременно с едно платежно нареждане на обща стойност 100530 лв.; на „****“
ООД по фактура № 13 с авансово плащане е платена по банков път с два превода - веднъж
64 165,85 лв. и втори път 20 702,21 лв., по фактура № 9 превод по банков път за
сумата от 32 065,97 лв. предварително преди фактурата, а по фактура № 10 са две
плащания – на 27.09.2021г. – 722,35 лв. и на 04.10.2021г. за 10 334,15 лв. И за
другия доставчик „***“ ЕООД, вещото лице посочва, че плащането е по банков път.
За доставчиците „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и
„****“ ООД в заключението е посочено, че нямат собствени дълготрайни активи
освен земя за „***“ ЕООД, но и от трите дружества са отчетени разходи за наем
по дебита на сметка 602. В с.з. вещото лице сочи, че „***“ ЕООД няма договор за
наем, но има осчетоводени в дружеството издадени фактури за наем счетоводно
отразени за 2021 г. разходи за наем. Според ССЕ „***“ ЕООД и „****“ ООД имат
сключени договори за наем с „****“ ООД - наемодател, за предоставяне на
недвижим имот - промишлен склад с площ съответно от 700кв.м. и от 1300кв.м.,
находящ се в гр. Куклен, *****.
По отношение на това дали е заведен като
актив в счетоводството на жалбоподателя **** или е налице само авансово плащане
по фактури №9/15.10.2021 г и №10/19.10.2021 г за доставка на ****, в
заключението е посочено, че процесните фактури №9/15.10.2021 г и №10/19.10.2021
г, издадени от доставчик „***“ ООД, са осчетоводени в счетоводството на
дружеството жалбоподател по Дебита на сметка 207 Разходи за придобиване на
дълготрайни активи. В с.з. вещото лице уточнява, че тези разходи са заприходени
като разходи за дълготраен актив, все едно актива не е завършен, като към
момента на проверката от вещото лице сметка 207/разходи за придобиване на актив
стои със същото салдо, не са доставени тези системи.
По отношение на съпътстващите документи
за фактурите от доставчиците „***“ ЕООД и „****“ ООД в заключението е посочено,
че „***“ ЕООД е производител на сладкарски изделия; разполага с нает склад и са
в един и същ стопански двор с дружеството-жалбоподател, поради което няма
транспортни документи и разходи, като е наличен договор за покупко-продажба и
карта за съхранение и срок на годност на продукта. А по отношение на доставчика
„****“ ООД са изследвани предходните доставчици за стоките по фактура № 9 и №
10, като към фактура №10 има договор за покупко-продажба и приемо-предавателен
протокол. В с.з. експерта уточнява, че за фактура №9 от доставчика „****“ ООД
не е намерила съставени протоколи за перилните препарати, като протоколи има по
фактура № 10 за сладки.
На страница 10 от заключението подробно
са описани реквизитите на придружаващите документи по фактурите за осъществен
ВОД – писмено потвърждение и ЧМР.
Според ССЕ, транспортните разходи на
процесните стоки са за сметка на дружеството-жалбоподател, като транспортът се
е извършвал чрез спедиторска фирма - „****“ ЕООД, която е възлагала
извършването на транспорта. Вещото лице е обсъдило подробно и документите на
транспортните фирми.
В табличен вид са посочени и получените
плащания по извършения ВОД (страница 11 от заключението).
Настоящият съдебен състав кредитира
заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, но
намира, че с това заключение не се доказва осъществяването на процесните ВОД.
Оспорваният при ревизионното производство ВОД, деклариран от жалбоподателя, не
може да бъде доказан със заключение на съдебно - счетоводна експертиза, тъй
като фактите на притежаване на стоките и осчетоводяването на процесните фактури
не е достатъчно основание да се признае ставка 0% за ВОД.
От страна на жалбоподателя по делото са
представени четливи копия на ЧМР (лист 260-262).
Поради непълнота на административната
преписка и с оглед изрични указания на съда, от страна на ответника са
представени (лист 393-466 и сл): ИПДПО
от ЗЛ №П-16001622025094-040-001/15.02.2022 г., отговор, ведно с доказателства и
протокол за извършена насрещна проверка на „***“ ЕООД; ИПДПО от ЗЛ № П-16001622025098-040-001/15.02.2022
г., отговор, ведно с доказателства и протокол за извършена насрещна проверка на
„***“ ЕООД; ИПДПО от ЗЛ №П-16001622025037-040-001/15.02.2022 г., отговор ведно
с доказателства и протокол за извършена насрещна проверка на „***“ ООД; ИПДПО
от ЗЛ № П-16001622000223-040- 001/05.01.2022 г., отговор, ведно с доказателства
и протокол за извършена насрещна проверка на ****; Искане за извършване на
насрещна проверка № Р-16001621006385-041-001/05.01.2022 г.; ИПДПО от ЗЛ №
П-22221322001510-040-001/10.01.2022 г., отговор от лицето и протокол за
извършена насрещна проверка на „*****“ ЕООД; ИПДПО от ЗЛ №П-16001622025113-040-
001/15.02.2022 г., отговор ведно с доказателства и протокол за извършена
насрещна проверка на „****“ ЕООД; искане за извършване на насрещна проверка №
Р- 16001621006385-041-002/05.01.2022 г.; ИПДПО от ЗЛ №
П-02000222000511-040-001/06.01.2022 г., отговор от лицето, ведно с доказателства
и протокол за извършена насрещна проверка на „****“ ЕООД.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Спорът между страните е относно
приложението на материалния закон, като следва да бъде извършена преценка дали
от представените по делото доказателства се установява реалност на доставките
на стоки и извършване на ВОД.
Първо по отношение на реалността на
доставките на стоки от доставчиците „***“ ЕООД и „****“ ООД съдът счита, следното:
За да възникне и да бъде надлежно
упражнено правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал.
1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е необходимо наличието на
действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето,
посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено
като доставчик. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл.
25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на
стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено,
респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. За да е
действително възникнало материалното право на приспадане на данъчен кредит е
необходимо доставчикът да се е разпореждал със стоката като собственик, а не е
задължително да бъде собственик.
Притежаването на данъчен документ и
извършеното разплащане, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е
достатъчно да обоснове реалност на доставката. Реалността на доставките е
основен критерий за признаване правото на данъчен кредит и според трайната
практика на СЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право.
Така например в Решение от 18 юли 2013 година по дело С-78/12, "****"
ЕООД, т. 1 от диспозитива, СЕС е посочил, че "Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с
упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност
понятието "доставка на стоки" по смисъла на тази директива и
доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с
формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки. "
Осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на
получателя на правото последният да се разпорежда физически със стоката, е
фактически въпрос, който изисква цялостна преценка на всички доказателства,
които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката. Само
действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка,
съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите
материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по
принцип не може да бъде ограничавано - в този смисъл практиката на Съда на ЕС,
изразена в Решение от 13 февруари 2014 година по дело С-18/13, "****"
ЕООД, точки 23 и 25.
Фактурата с № 65/02.11.2021г. издадена
от „***“ ЕООД е с предмет „кит за тарталети глам“ 975 бр. с данъчна основа 3900
лева и ДДС 780 лева. Фактурите издадени от „****“ ООД са както следва:
№9/14.10.2021г. с предмет „перилни препарати, омекотители“ с данъчна основа 26
721,64 лева и ДДС 5 344,33 лева, № 10/18.10.2021г. с предмет „сладки“ с данъчна
основа 9213,75 лева и ДДС 1842,75 лева и фактура № 13/02.11.2021г. с предмет
„авансово плащане“ с данъчна основа 70 723,38 лева и ДДС 14 144,70 лева.
Първо и за доставчика „***“ ЕООД и за „****“
ООД от приетата по делото ССЕ се установи, че разполагат с нает склад и са в
един и същ стопански двор с дружеството-жалбоподател (описани подробно на стр.7
и 8 от заключението), което обяснява и липсата на транспортни документи и
разходи. По отношение на посоченото от решаващия орган, че и за двамата
доставчици не са подали информация за сключени трудови договори, освен за
лицето Д. А. А. – машинен оператор в „***“ ЕООД, и че е нямало назначени
технолози, то според трайната съдебна практика на ВАС, изследването на
предходните доставчици, тяхната материална, кадрова и техническа обезпеченост,
както и такава на преките доставчици поставя в неблагоприятно положение
получателят на стоките в случаите, когато същият според указанията на
ревизиращите органи е представил достатъчно доказателства за реалността на
спорните доставки.
В случая решаващият орган не е обсъдил и
анализирал представените с възражението към РД договори за доставка, фактури и
приемо-предавателни протоколи, като се е задоволил единствено да посочи, че
същите не са заверени от управителя на „СИНКРОНО“ ЕООД или от упълномощено от
него лице, като не се установява директора на дирекция ОДОП да е дал такива
указания на РЛ. Видно от доказателствата по делото, че всички приложения към
възражението на лист 57 и сл. имат отбелязване „ВО“ (вярно с оригинала) и
подпис. Не става ясно защо ответния орган приема, че тези документи не са
заверени от управителя на „СИНКРОНО“ ЕООД или от упълномощено от него лице.
По отношение на фактурата издадена от „***“
ЕООД по преписката е представен приемо-предавателен протокол от 02.11.2021г. за
предаване на стоката 975 бр. ***** с посочено място на предаване на стоките:
гр. Куклен, ***като в протокола са поставени печати и подписи от управителите
на приемащото и предаващо дружество. В писмените обяснения на дружеството „***“
ЕООД е посочено, че товаро-разтоварните работи са извършени от общите работници
А. А. и Е. Я. с ръчни колички до склад в съседство. Видно от справката за
трудови договори на лист 66 по делото, посочените две лица са били с надлежно
регистрирани трудови договори. Видно от представения договор за
покупко-продажба от 01.09.2021г. в т.2 е уговорено именно продажбата на
комплект тарталети в кутия – 975 бр., ед. цена 4 лева. Отделно от това на лист 63
е представена Карта за съхранение на Тарталета с ванилия, според която
продуктът се съхранява при температура между +18 и +25 градуса, следователно не
се изисква хладилна камера за този вид стока.
Нещо повече, с възражението по РД, жалбоподателят
е представил и Удостоверение за регистрация на обект за производство на храни
от 21.08.2019г. издадено от БАБХ – Пловдив, видно от което доставчикът „***“
ЕООД е с регистриран обект за производство на трайни сладкарски и тестени
изделия именно в гр. Куклен, Стопански двор.
По отношение на фактури с
№9/14.10.2021г. и № 10/18.10.2021г.
издадени от „****“ ООД по преписката са представен приемо-предавателни
протоколи и договори за покупко-продажба, които се констатира съответствие на
посочените видове и количества стоки и техните цени (лист 91-101 по делото).
Приемо-предавателните протоколи съдържат подпис за предал и печат и подпис за
приел, като мястото на предаване на стоките е гр. Куклен, Стопански двор.
Не без значение е и установеното от
вещото лице по приетата по делото ССЕ, че „****“ ООД има предходни доставчици
за процесните стоки, подробно описани на страница 9 от заключението, а каза се
за другия доставчик „***“ ЕООД, че той е производител на стоките – тарталети
доставени на „СИНКРОНО“ ЕООД.
Установи се по делото, че доставчиците
са отразили издадените от тях фактури в дневника за продажби за съответния
данъчен период. А вещото лице в съдебното заседание посочи подробно начина на
плащане по процесните фактури, което не се оспорва от ответния орган.
Поради всичко изложено, настоящия
съдебен състав намира, че безспорно се установява реалността на доставките по
фактура № 65/02.11.2021г. издадена от „***“ ЕООД с данъчна основа 3900 лева и
ДДС 780 лева, както и по фактури №9/14.10.2021г. с данъчна основа 26 721,64
лева и ДДС 5 344,33 лева, № 10/18.10.2021г. с данъчна основа 9213,75 лева и ДДС
1842,75 лева издадени от „****“ ООД. В този смисъл не е налице и основанието по
чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е послужило на приходните органи да не признае
упражненото от „СИНКРОНО“ ЕООД право на данъчен кредит по тези три фактури.
По отношение на фактура №
13/02.11.2021г. издадена от „****“ ООД с предмет „авансово плащане“ с данъчна
основа 70 723,38 лева и ДДС 14 144,70 лева, и по отношение на фактури с №
9/15.10.2021г. и № 10/19.10.2021г. издадени от „***“ ЕООД с предмет авансово
плащане на стойност 83 775 лева и ДДС 16755 лева съдът счита следното:
Съгласно чл. 25, ал. 7 ЗДДС когато преди
да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, ал. 3 и ал. 4, се извърши цялостно
или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при
получаване на плащането/за размера на плащането/. Плащането не представлява
данъчно събитие, но ЗДДС регламентира изискуемост на данъка, респект.
възможност за приспадане на данъчен кредит при наличие на плащане, само ако са
налице достатъчно доказателства, което установяват, че след плащането е налице
и реално предаване на стоката, респект. реално предоставяне на услугата. Визираната разпоредба е аналогична с нормата
на член 65 Директива 2006/112/ЕО, която представлява отклонение от правилото на
член 63 Директива 2006/112/ЕО и като такова трябва да се тълкува стеснително.
По отношение на нея в т. 45 от тълкувателно приложимото Решение по дело BUPA
Hospitals и Goldsborough Developments, C- 419/02, съдът посочва, че
представлява отклонение от правилото на чл. 63 и като такова трябва да се
тълкува стеснително. В т. 48 е уточнено още, че за да бъде ДДС изискуем, преди
още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни
елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги,
да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно
определени в момента на авансовото плащане /така и Решение от 3 май 2012 г. по
дело Lebara, C- 520/10, т. 26). При условие, че са осъществени авансови
плащания за все още неопределени точно доставки, СЕС сочи, че те не подлежат на
облагане с ДДС - т. 31 от Решение по дело MacDonald Resorts, C - 270/09.
Според Решение по дело С-107/13 на СЕС,
чл. 65, чл. 90, пар. 1, чл. 168 б. "а", чл. 185, пар. 1 и чл. 193 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета, трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват
корекция на правото на данъчен кредит за авансово плащане, когато доставката не
е извършена, въпреки, че доставчикът все още дължи този данък и не е
възстановил авансово платената сума.
Процесните две фактури с предмет
"авансово плащане" издадени от
„***“ ЕООД са обвързани с договор за изработка от 15.10.2021 г., сключен
между страните с предмет – изпълнителят да изработи Електрическа система за
лаборатория, Алармена система с термодетекторна камера и система за електронно
отваряне на охранителни щори, като е уговорено Възложителят да заплати на
изпълнителя уговореното възнаграждение авансово в срок до 19.10.2022 г. по
банкова сметка. *** изработи продукта до 30.06.2022г. Не е спорно между
страните, че авансово плащане по двете фактури е извършено по банков път.
Тук на първо място следва да се
отбележи, че към момента на авансовите плащания не са конкретизирани всички
индивидуализиращи параметри на бъдещите доставки. Нито в хода на ревизията,
нито в хода на съдебното производство са представени спецификации на
Електрическа система за лаборатория, както и на Алармена система с
термодетекторна камера и система за електронно отваряне на охранителни щори. Не
е представена и търговска кореспонденция между двете дружества от която да
става ясно какви точно са тези системи. Посочването им в договора за изработка
от 15.10.2022г. е твърде общо елементите на бъдещата доставка не са известни и
не са точно определени. Ревизиращите са установили и свързаност по отношение на
представляващите двете дружества, като управителя и едноличен собственик на
„СИНКРОНО“ ЕООД М.П. е и съдружник във *** ООД. В представеното в хода на ревизията
писмено обяснение е посочено, че по фактурите няма осъществена сделка и реално
прехвърляне на стоки. Отделно от това от страна на жалбоподателя не се твърди и
по делото не са представени доказателства изпълнителят по договора „***“ ЕООД
да е изпълнил в уговорения срок изработката на продукта за който са извършени
авансовите плащания, нито да са предприети действия във връзка с неизпълнението
на договора. Нещо повече, не са представени доказателства, които да доказват че
тези стоки Електрическа система за лаборатория и на Алармена система с
термодетекторна камера и система за електронно отваряне на охранителни щори ще
се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми
доставки.
Що се отнася до фактура с предмет
"авансово плащане" издадена от
„****“ ООД, същата е обвързана с договор за покупко-продажба от
01.10.2021 г., сключен между страните с предмет – автоматизирана машина за
етикетиране TOPCN XYZ-9000, като е уговорено купувачът да заплати на продавача
цена в размер на 97350 лева без ДДС по банкова сметка, ***-малко от 80% от
цялата договорена стойност на стоката не по-късно от 30 дни след подписване на
договора. Според договора продавачът е длъжен да достави стоката на купувача до
31.08.2022г. Не е спорно между страните, че авансово плащане по фактурата е
извършено по банков път с два превода. Макар до известна степен стоката да е
определена, не е представена търговска кореспонденция между двете дружества и
не са представени доказателства, че тази машина за етикетиране ще се използва
за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Отделно от
това макар крайния срок за доставка на тази машина по договора за
покупко-продажба да е 31.08.2022г., то и към настоящия момент повече от една
година след този срок не са представени доказателства от страна на
жалбоподателя, че договорът е изпълнен, и че машината за етикетиране му е
доставена. Не са ангажирани и доказателства за предприети от страна на
„СИНКРОНО“ ЕООД действия във връзка с неизпълнение на договор. При извършена
проверка в ИМ на НАП е установено, че М.П. е управител и на двете дружества
„СИНКРОНО“ ЕООД и „****“ ООД като П.е и
съдружник в „****“ ООД.
Поради изложеното законосъобразно с РА е
отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактура №
13/02.11.2021г. издадена от „****“ ООД и по фактури с № 9/15.10.2021г. и №
10/19.10.2021г. издадени от „***“ ЕООД с предмет авансово плащане, ведно със
следващите се лихви за забава.
По отношение на реалността на
декларираните ВОД по фактури с № 15/28.10.2021г., № 16/12.11.2021г. и №
17/19.11.2021г. на обща стойност 115 760,51 лева, съдът счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от
или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на
получателя от територията на страната до територията на друга държава членка,
когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо
лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са
вътреобщностните доставки по чл.7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки
по чл.38, ал.2, като документите, удостоверяващи извършването на
вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона.
Т.е., за да е налице вътреобщностна доставка, следва да са изпълнени следните
условия – доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице; получателят да е
регистрирано по ДДС лице в друга държава членка; стоките да се транспортират
или превозват до друга държава членка; възмездност на доставката.
Съгласно разпоредбата на чл.45, т.1 от
ППЗДДС, в приложимата редакция към издаване на процесните фактури, за доказване
на вътреобщностна доставка на стоки, доставчикът следва да разполага с документ
за доставката: фактура, в която, когато получателят е регистриран за целите на
ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на
получателя, издаден от държава членка, под който номер е извършена доставката;
протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС в случаите на вътреобщностна доставка по чл.7,
ал.4; документ по чл.168, ал.8 от ЗДДС, когато доставчикът е физическо лице,
което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона. Съгласно
разпоредбата на чл.45, т.2 ,б.“а“ и б.“б“ от ППЗДДС документите, които
доказват, че стоката е изпратена или транспортирана до територията на друга
държава членка, зависят от това кой от участниците в сделката осъществява
превоза.
Когато стоката се превозва от получателя
на доставката или от трето лице за негова сметка, за доказващи изпращането и
транспортирането на стоката се приемат транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че
стоките са получени на територията на друга държава членка, като в писменото
потвърждение се посочва дата и място на получаване, вид и количество на
стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е
извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му
качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Когато
транспортът се извършва от доставчика или от трето лице за негова сметка, пристигането
на стоката на територията на друга държава членка се доказва с транспортен
документ, който удостоверява, че стоките са получени. В случая няма спор, че
транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика, поради което
доказването следва да бъде направено чрез представяне на транспортен документ,
т.е. приложение следва да намери разпоредбата на чл.45, т.2, б.“б“ от ППЗДДС.
Установи се по делото, включително и по ССЕ, че транспортните разходи на
процесните стоки са за сметка на дружеството-жалбоподател, като транспортът се
е извършвал чрез спедиторска фирма „****“ ЕООД, която е възлагала извършването
на транспорта.
На следващо място, разпоредбата на чл.9,
т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (КДМАПС)
регламентира, че товарителницата удостоверява до доказване на противното
условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Съответно,
разпоредбата на чл.6, т.1 от КДМАПС регламентира какви реквизити следва да
съдържа товарителницата (ЧМР): а) мястото и датата на съставянето; б) името и
адреса на изпращача; в) името и адреса на превозвача; г) мястото и датата на
приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й; д) името и адреса
на получателя; е) обикновеното наименование на вида на стоката и начина на
опаковане, а за опасните стоки – тяхното общоприето наименование; ж) броят на
колетите, особената им маркировка и номерата им; з) брутното тегло или
изразеното по друг начин количество на стоката; и) разноските, свързани с
превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други
разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им);
й) необходимите инструкции за митническите формалности и други такива; к)
указание, че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима,
установен от тази конвенция.
От извършена проверка в база данни
„VIES" ревизиращите са установили, че идентификационният номер на
контрагента е валиден, т.е. данъчно задълженото лице е регистрирано за целите
на ДДС в друга държава-членка. Представено е банково извлечение за м.11.2021г.
(лист 86 по делото) от което се установява, че са получени разплащания от
контрагент *****., като ръчно е посочено, че 7 772,26 лв., се отнасят за
фактура № 8, постъпления в размер на 30 240,50 лв. се отнасят за фактура № 16 и
постъпления в размер на 17 976,03 лв. се отнасят за фактура № 15. В тази връзка
следва да се отбележи, че според ССЕ в счетоводните регистри на жалбоподателя
по фактура № 15 на дата 05.11.2021г. е извършен превод в размер на 18 020,53
лева, а по фактура № 16 на дата 05.11.2021г. е извършено частично плащане в
размер на 30 315,36 лева, за които суми така както са отразени в счетоводните
регистри не са представени доказателства за изплащането им. Т.е. констатират се
разминавания между сумите по банковите
извлечения и отразяването им в счетоводството на жалбоподателя. По делото няма
доказателства за извършено плащане по фактура № 17/19.11.2021г. Общо по трите фактури LOGI4WORLD S.R.L дължи
на „СИНКРОНО“ ЕООД сумата от 115 760,51 лева, а са получени преводи на обща
стойност 55 988,79 лв. които са неправилно отразени в счетоводните регистри на
жалбоподателя. Отделно от това в хода на ревизията е установено, че към
31.12.2021г. „СИНКРОНО“ ЕООД има вземания от същия контрагент в размер 445
907,91 лв.
Като документ, който удостоверява само и
единствено (и то с оборима презумпция) получаването на стоката от превозвача,
товарителницата не представлява доказателство за прехвърляне на собствеността
от доставчика „СИНКРОНО“ ЕООД към получателя на стоката ***(Италия). От данните
в представените по делото международни товарителници не може да бъде установено
по безспорен начин получаването на стоките.
В табличен вид на страница 10 от
заключението по ССЕ са описани реквизитите на представените ЧМР за извършен
транспорт към всяка от трите фактури № 15/28.10.2021г., № 16/12.11.2021г. и №
17/19.11.2021г.
По отношение на доставките по фактура
№*********/28.10.2021. е представена ЧМР за транспорт с вписан превозвач „****“
ООД с ЕИК ********* с вписани номера на превозните средства – *** и ****.
Вписани са изпращач – „СИНКРОНО“ ЕООД и получател - *****., място на товарене –
Куклен , България, място на разтоварване на стоките *****, както и вид стоки –
3 палета KIT MIX – 600 кг (лист 260). В кл. 21 не е посочена дата на изготвяне
на ЧМР. Според приложеното писмено потвърждение от получателя на стоки към
фактура № **********/28.10.2021г., удостоверяващо ВОД, съгласно което на
04.11.2021г. във Ферентино Италия , като пълномощник на ***са получени следните
стоки Кит Тарталета Глам 975 броя х 9,45 Евро или общо 9 213,75 Евро. В
документа няма вписани идентификационни данни на получателя, няма вписани
номера на транспортното средство, с което са превозени и няма поставени подписи
на лицето, което ги е получило. При извършена насрещна проверка от страна на
превозвача „****“ ЕОО са представени писмени обяснения, съгласно които дружеството
декларира, че не е извършвало транспортни услуги на „СИНКРОНО“ ЕООД с ЕИК *** и
няма издадени фактури към същото за периода от 01.10.2021г. до 30.11.2021г.
(лист 441). Посочено е, че при извършване на групажни пратки при издаването на
фактура към спедиторска фирма се издават няколко ЧМР за съответните фирми. За
посочения период от „***“ ЕООД няма издавани ЧМР на СИНКРОНО ЕООД. А след
извършена проверка в ИМ на НАП е установено, че в дневници за продажби на „****
няма отразени фактури към „СИНКРОНО“ ЕООД през проверявания период.
За доставките по фактура
№*********/12.11.2021. е представена ЧМР за транспорт с вписан превозвач „****с
ЕИК **** с вписани номера на превозните средства – **** и ****, с посочени
изпращач – „СИНКРОНО“ ЕООД и получател - **** място на товарене – Куклен ,
България, място на разтоварване на стоките *****, както и вид стоки – палет 300
кг. Не е вписана дата на получаване, а за изпращач няма положен печат, вписано
е на ръка SINCRONO EOOD и подпис. Приложено е писмено потвърждение от
получателя на стоки към фактура № 16/12.11.2021г. (лист 82), удостоверяващо
ВОД, съгласно което на 15.11.2021г. във Ферентино Италия, като пълномощник на ***са
получени следните стоки - Кит Тарталета Глам 975 броя х 4,90 Евро или общо 4
777,50 Евро и Италианско панетоне 1 000 бр. х 15,50 Евро или общо 15 500 Евро.
Общо по документа – 20277,50 Евро. В документа няма вписани идентификационни
данни на получателя, няма вписани номера на транспортното средство, с което са
превозени и няма поставени подписи на лицето, което ги е получило.
В действителност при извършена насрещна
проверка на ***ЕООД са представени: писмени обяснения;пътен лист № 109 на
товарен автомобил ДАФ № ****; разпечатка GPS; регистрационен талон на товарен
автомобил ДАФ № *****; ЧМР; фактура № **********/26.11.2021г. издадена от ***ЕООД
на „****“ ЕООД за превоз от България до Италия с автомобил **** и ****.
Всъщност от тях се установява разминаване между датата на получаване на
стоката, която според потвърждението е на 15.11.2021г., а видно от GPS
разпечатката на автомобила, последният на 15.11.2021г. е бил в Гърция и едва на
18.11.2021г. влиза в Италия (лист 458), като същото се установява и от
представените документи за платени пътни такси и фериботни такси. Именно на 18.11.2021г.
е платена пътна такса в Италия – лист 465, всички останали пътни такси се
отнасят за Гърция и на датата 15.11.2021г. не се установява автомобилът да е
бил в Италия.
За доставките по фактура
№*********/19.11.2021. е представена ЧМР за транспорт с вписан превозвач **** с
вписан номер на превозното средство – ****, изпращач – „СИНКРОНО“ ЕООД и
получател - *****., място на товарене на стоките – Куклен, България и място на
разтоварване на стоките ****, като е посочен вид стоки – 5 палета 4400 кг.
(лист 262). Не е вписана дата на получаване, а за изпращач няма положен печат,
вписано е на ръка SINCRONO EOOD и подпис. Приложено е писмено потвърждение от
получателя на стоки към фактура № 17/19.11.2021г., удостоверяващо ВОД, съгласно
което на 23.11.2021г. във Ферентино Италия, като пълномощник на ***са получени
следните стоки – Омекотител 3 702 броя х 5,20 Евро или общо 19 250,40 Евро и
1,5 литра течен перилен препарат 2 808 бр. х 3,72 Евро или общо 10 445,76 Евро
– всичко общо по фактурата 29 696,16 Евро. В документа няма вписани
идентификационни данни на получателя, няма вписани номера на транспортното
средство, с което са превозени и няма поставени подписи на лицето, което ги е
получило.
При извършена проверка на **** е
представена фактура № **********/30.11.2021г., издадена от **** на „****“ ЕООД
с данъчна основа 700,00 лв. и ДДС 140,00 лв. или обща стойност 840,00 лв., като
предмет на доставката е записано „извършен транспорт с товарен автомобил *****
и ****, България-Италия, разтоварване 23.11.2021г."; ЧМР от 19.11.2021г. с изпращач „СИНКРОНО“
ЕООД и получател ***В представения транспортен документ са записани номера на
транспортните средства: **** и ****. На първо място тук се установява
разминаване в транспортните средства
посочени във ЧМР и фактурата към „****“ ЕООД (по фактура №
**********/30.11.2021г. издадена от **** на „****“ ЕООД с ЕИК **** с данъчна
основа 700 лв., ДДС 140 лв. и обща стойност 840 лв. като основание е записано
"Извършен транспорт с товарен автомобил **** и ****, а по ЧМР от
19.11.2021г. с изпращач „СИНКРОНО“ ЕООД и получател ****. са записани номера на
транспортните средства **** и ****), както и разминаване относно теглото на
товара и броя палети вписани в заявката – договор за транспорт и ЧМР.
При извършена насрещна проверка на „****“
ЕООД са представени: писмени обяснения; ф-ра № **********/03.08.2021г.,
издадена от „****“ ЕООД на „СИНКРОНО“ ЕООД с данъчна основа (ДО) 630 лв. и ДДС
126 лв.; ЧМР от 28.07.2021г.; платежно нареждане от 24.02.2022г. за преведени
756 лв. от „СИНКРОНО“ ЕООД на „****“ ЕООД по ф-ра **********/03.08.2021г.; ф-ра
**********/29.11.2021г., издадена от „****“ ЕООД на „СИНКРОНО“ ЕООД с данъчна
основа 50 лв. и ДДС 10 лв.; ЧМР от 19.11.2021г.; Уведомление от управителя на „***“
ЕООД до управителя на „****“ ЕООД, че е направен превод по ф-ра
**********/29.11.2021г., като тази фактура е издадена на „СИНКРОНО“ ЕООД;
банково извлечение за извършен превод на 60 лв. от „***“ ЕООД на „****“ ЕООД по
ф-ра **********/29.11.2021г.; извлечение от сметка 411 клиенти на „****“ ЕООД.
В представените писмени обяснения е посочено, че „****“ ЕООД е извършвало
спедиционни услуги на СИНКРОНО ЕООД през м. август и м. ноември 2021г.
Представено е платежно нареждане с дата 24.02.2022г. за плащане по последната
фактура. В представеното ЧМР от „****“ ЕООД е вписан номер на превозно средство
****, а в представеното ЧМР от „СИНКРОНО“ ЕООД е вписано превозно средство с № ****.
По отношение на ф-ра **********/29.11.2021г. същата е издадена на „СИНКРОНО“
ЕООД, но плащането е от „***“ ЕООД и е представено Уведомление, че фактурата е
платена от последното дружество, вместо от „СИНКРОНО“ ЕООД.
В обобщение от представените
транспортни документи (ЧМР) не се потвърждава и не се удостоверява
транспортирането на стоките и съответно тяхното получаване от клиент ***Налице
е разминаване в регистрационните номера на автомобилите, с които е деклариран
транспортът, вписани в представените ЧМР от ревизираното дружество и от
превозвача. На следващо място, липсват всички реквизити от ЧМР, като и в трите
ЧМР в кл.10 до 14 са посочени брой палети и килограми, и само в едната е
посочено 3 палета KIT MIX – 600 кг (лист 260), но според полученото
потвърждение стоките са Кит Тарталета Глам 975 броя, което не води до извод за
идентичност на стоката. Писмените потвърждения за доставка са без посочен без
регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът,
име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето,
получило стоките и длъжностното му качество. Не са представени документи и
писмени обяснения, от които да е видно начин на заявяване на стоките от страна
на клиента. Не е представена междуфирмена (търговска) кореспонденция във връзка
с уговаряне параметрите по доставките, нито пък сключени договори. Всичко
изложено поражда съмнения относно това, че стоката е напускала границите на
Република България. Констатациите в тази насока не са оборени, чрез нови
надлежни доказателства.
Изложеното води до извод, че са нарушени
изискванията на системата за ДДС при осъществяване на търговия на територията
на общността. Без значение дали доставката е извършена на територията на
страната или се касае за ВОД, следва по категоричен начин да се докаже, че е
прехвърлена собствеността на стоката от доставчика на получателя, като при
доставките на територията на страната това доказване се извършва съгласно
чл.24, ал.2 от ЗЗД, а при ВОД – с доказване, че стоката е достигнала до нейния
получател на територията на друга държава членка. Само от процесните
товарителници и потвърждения не се установява по безспорен начин получаването
на стоките от посочените във фактурите получатели. При доказателствена тежест
за дружеството - жалбоподател да установи по несъмнен начин, че стоките са
достигнали до местоназначението си в Италия, такива доказателства не бяха
събрани. Всички тези факти подкрепят извода на органите по приходите, че не се
установява стоката в съответното ЧМР да е транспортирана до територията на
друга държава членка и да е пристигнала в другата държава.
Съгласно т.42 от решение на Съда на ЕС
по дело С-409/04 терминът "изпратен(и)", употребен в чл. 28а, § 3,
ал. 1 и чл. 28в, б. “а“, ал. 1 от Шеста директива, следва да се тълкуват в
смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и
освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато
правото на разпореждане е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът
докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че
вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически
територията на държавата - членка на доставката. Т.е., кумулативно се изисква
не само изпращане на стоката, но и установяване на факта на нейното получаване.
Същото разрешение съществува и в т.31 от решението на Съда на ЕС по дело
С-273/11, според която освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена
стока става приложимо, само когато правото на разпореждане е прехвърлено на
приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или
транспортирана в друга държава членка и, че вследствие на това изпращане или
транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата
членка на доставката.
В тежест на доставчика е да представи безспорни
доказателства, установяващи, че доставената от него стока действително е
превозена извън територията на страната и реално е доставена на получателя. В
практиката си Съдът на ЕС поставя на първо място извършването на реална
доставка, включително и при ВОД. Такива доказателства, както вече се посочи, не
са представени от дружеството-жалбоподател нито в хода на ревизионното, нито в
хода на съдебното производство. В представените ЧМР, фактури, писмени
потвърждения, пътни такси и други се констатираха множество разминавания. Ето
защо, жалбата в частта относно допълнително начисления ДДС е неоснователна, съответно обжалваният РА
за правилен и законосъобразен, в тази му част.
При така изложените аргументи,
настоящият съдебен състав намира жалбата за частично основателна. Обжалваният
РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, в частта на непризнат данъчен
кредит в размер на 7967,08лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 191,33 лв.
В останалата си част, по отношение непризнат данъчен кредит в размер на 30
899,68лв. и допълнително начислен ДДС в размер на 23 152,11 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер общо на 1 298,06 лв. обжалваният РА е правилен и
законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Разноските, направени от жалбоподателя
се констатираха в общ размер на 4 573 лева (списък на разноските на лист 545 по
делото) от които 50 лв. държавна такса (лист 186), 3015 лв. - адвокатски
хонорар (договор за правна защита и съдействие на лист 188, фактура на лист 202
и банково извлечение на лист 203), 1508 лева (300 + 400+ 208 + 600) депозити за
вещи лица (лист 209, 259, 597 гръб, 390). Адвокатското възнаграждение не е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, а и доколкото
заплатеният адвокатски хонорар е в размер дори под предвидения минимален такъв
в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така съобразно уважената
част от жалбата ответника следва да плати на жалбоподателя сумата в размер на
587,46 лв. (петстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки)
разноски по делото. Съобразно отхвърлената част от жалбата, жалбоподателят
следва да плати на ответника възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 4 994,27 лв. (четири хиляди деветстотин деветдесет и четири
лева и двадесет и седем стотинки).
Водим от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
„СИНКРОНО“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, гр.
Куклен, ***представлявано от управителя М.П., чрез адв. Д., Ревизионен акт /РА/ № Р-16001622000346-091-001/29.07.2022г.,
издаден от В.П.А.на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и К.Г.Н.
на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на
НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 502 от 19.10.2022г. на директор на
дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, В ЧАСТТА с която на „СИНКРОНО“ ЕООД, не е
признат данъчен кредит в размер на 7 967,08 лв. главница и за сумата в размер
на 191,33 лв. прилежащи лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„СИНКРОНО“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, гр.
Куклен, ***представлявано от управителя М.П., чрез адв. Д., Ревизионен акт /РА/ № Р-16001622000346-091-001/29.07.2022г.,
издаден от В.П.А.на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и К.Г.Н.
на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на
НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 502 от 19.10.2022г. на директор на
дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. Пловдив, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ по отношение допълнително
начислен ДДС в размер на 23 152,11 лв. и непризнат данъчен кредит в общ размер
на 30 899,68 лв., с прилежащи лихви в общ размер на 1 298,06 лв.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София, да
заплати на „СИНКРОНО“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл.
Пловдив, гр. Куклен, ***представлявано от управителя М.П. сумата от 587,46 лв.
(петстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки) разноски по
делото, съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА
„СИНКРОНО“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, гр. Куклен, ***представлявано
от управителя М.П., да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София
сумата от 4 994,27 лв. (четири хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и
двадесет и седем стотинки), равностойност на осъществената юрисконсултска
защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: