Решение по дело №82/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 15 юли 2019 г.)
Съдия: Хрисимир Максимов Пройнов
Дело: 20193520200082
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

  РЕШЕНИЕ

 

 

 83                                                  26.06.2019г.                                         гр. П.

       

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     

         ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  на тридесети май две хиляди и  деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ХРИСИМИР ПРОЙНОВ

       

         при участието на секретаря: Д. Л., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 82/2019г. по описа на РС-П., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на Ц.Г. ***, ПРОТИВ Наказателно постановление №3/08.03.2019г. на началника на РУ Полиция П., с което за нарушение на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лв.

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в законоустановения 7-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

           В съдебно заседание, жалбоподателят Г., редовно призована, не се явява. За нея се явява  адв. Р. К. – ТАК. Процесуалният представител на страната поддържа жалбата на посочените в нея основания.  Моли наказателното постановление да бъде отменено.       

             Административнонаказващият орган Началника на РУП към ОДМВР – Т.,  РУ – П., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

            Районна прокуратура – П., редовно уведомена, не изпраща представител.

            Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателката е образувано, за това че на  09.02.2019 г. около 00:10 часа в гр.П. при извършена проверка е установено, че като родител на непълнолетния М. Г. Х. /15 годишен/ не е подсигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител при излизане от дома си на обществени места, с което виновно била нарушила чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет.

За така констатираното нарушение бил съставен АУАН с фабр. № 0291935/09.02.2019г.

  Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното НП  №3/08.03.2019г. на началника на РУ Полиция П., с което за нарушение на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет на жалбоподателката  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лв.

           Съдът намира, че наказателното постановление  съдържа лаконично описание на твърдяното нарушение, като не е посочено  мястото, където е извършено, респ.обстоятелствата, при които е извършено. Мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит съгласно чл. 57 ал.1, т.5 пр.3 от ЗАНН. Пропускът се отнася към законосъобразното издаване на наказателното постановление. Ако в акта за установяване на адм.нарушение е допусната нередовност, при условията на чл.53 ал.2 от ЗАНН, НП може да бъде издадено, но нередовностите, допуснати в НП, не могат да бъдат санирани чрез други доказателствени средства.

            Според императивната разпоредба на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Видно от приложеното НП, в него като място на извършване на нарушението може единствено, и то по подразбиране, да се счита мястото на извършване на проверката, което не се сочи изрично. Липсата на фактология относно твърдяното място на извършване на нарушението е накърнило правото на защита на жалбоподателя, тъй като го лишава от възможността да прецени точно срещу какво нарушение се защитава и да организира пълноценно защитата си.

          Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено административно нарушение като изискване и към АУАН и НП /чл.42  и чл.57  ал.1 от ЗАНН/ е поставено посочването на мястото на извършване на нарушението. При липса на становище на административнонаказващия орган по този въпрос,  съществено се ограничава правото на защита на наказаното лице, което има право да узнае  какво точно нарушение се твърди, че е извършило, къде и при какви обстоятелства. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Поради наличието на посочените формални предпоставки за отмяна на атакуваното НП, настоящата инстанция приема, че е безпредметно обсъждането на правилността на така издаденото постановление, респ. на това извършено ли е адм.нарушение, как следва посоченото в НП нарушение да бъде квалифицирано и санкционирано.

          Описанието на нарушението и посочените обстоятелства по-горе не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти.

          Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на лицата- страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. От друга страна пък, наличието на мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация, каквато в конкретния случай липсва.           

          Констатираните пропуски водят до пълна невъзможност да се извърши контрол за материалната законосъобразност на обжалваното НП, тъй като същото не съдържа съществен за нарушението съставомерен признак. Ето защо, наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено.

        Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

    

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №3/08.03.2019г. на началника на РУ Полиция П., с което на Ц.Г.Г. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДет е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: